Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2019 22:30 - Последната война на цар Кир 529 г. пр. Хр. срещу месагетите
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 2010 Коментари: 10 Гласове:
37

Последна промяна: 11.04.2019 22:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                        Един от силните владетели през VII в. пр. Хр. е персийският цар Кир. Той е управлявал държавата двадесет и девет години- от 558 до 529 г,. пр. Хр. Неговата държава е една от първите в света империи. Ако се приеме понятието империя да означава обширна силна многонационална държава с централизирано управление може да се твърди, че Персия на цар Кир и неговите наследници е империя. Тя съответства на това понятие. В състава на Персия са се включили много съседни държави, които са запазили някаква форма на зависимост, признаваща царя на царяте за върховен владетел. Цар Кир е бил силна личност, а по неговото време са живяли и други бележити личности, направили нещо и оставили следа в историята. Той е съвременник на Конфуций и Лао Дзъ, както и малко след Навуходоносор и Буда. За Конфуций  може да се осведомите тук:
Блогът на barin :: Учението на Конфуций
                 При цар Кир към Персия се присъединяват големи територии. Най-съществените му завоевания са партите, Лидийската държава и Вавилон. За войната между Персия и Лидия:
 Блогът на barin :: Завладяването на Лидийската държава от Персия през 546 г. пр. Хр.
                  Наследникът на цар Кир е Дарий I( 522-486 г. пр. Хр.). Той продължава делото, започнато от цар Кир и може да се кажи, че почти го финализира. Ако не беше неуспехът му при навлизането в Гърция и, че обединените гръцки  градове-държави го спират от персийска гледна точка всичко щеше да е добре. Цар Дарий, както Кир са наречени от съвремениците си Велики. От времето на цар Дарий I е надписът на Бехистунската скала:
 Блогът на barin :: Надписът на Бехистунската скала.
                     За Персите имам писано на още едно място. Става дума за един друг цар наиме Дарий, когото на четири пъти побеждава Алесксандър Македонски и успява да ликвидира напълно огромната персийска империя два века по-късно. Той също е видят паднала статуята на цар Кир във Вавилон:
   Блогът на barin :: Завоеванията на Александър Велики.
                     Отчитайки събитията, случили се през промеждутъка на царуването на Кир и Александър Велики(( 336-323 г. пр. Хр.) не виждам някой друг велик владетел, постигнал толкова много. Затова по мое мнение цар Кир( 558-529 г. пр. Хр.) и цар Александър Македонски са първите двама, които се опитват да  завладеят познатия свят. Методите, с които постигат целите си са различни. При цар Кир се забелязва толерантност и допускане победените владетели да останат на власт, но понижени във владетели на сатрапи, както и възможност народите да изповядват своуите религии. Изглежда за него няма значение на кой Бог се кланяш, а факта, че той побеждава му дава основание да твърди кой Бог е по-силен. Нали всички големи владетели по света извличат своя произход директно от  Бога.              

image


























              Житейският път на Кир II до възкачването му на трона е обвит в митове. Науката не разполага с никакви сериозни източници за раждането, детството и младостта му. Едно от сведенията с които разполагаме, е на Херодот, макар и то да е само една легенда:
         "
Царят на Мидия Астиаг (585 — 550 г. пр. Хр.) имал дъщеря на име Мандана. Маговете предсказали, че родният и син ще свали Астиаг от трона и ще покори цяла Азия. Изплашеният Астиаг решил да промени съдбата и дал дъщеря си за жена на своя васал, персийския цар Камбиз, твърдо убеден, че сред персите не може да се роди бъдещия завоевател на Азия. Мандана родила син и го нарекла Кир, а маговете повторили предсказанието на Астиаг. Тогава мидийския цар заповядал на велможата Харпаг тайно да убие внука му. Но Харпаг не желаел лично да си цапа ръцете с кръвта на младенеца и възложил тая задача на царския пастир Митрадат. Последният, като разбрал кой е всъщност малкия Кир, го подменил със своя мъртвороден син. Митрадат и съпругата му Спако отгледали и възпитали младия Кир като техен собствен син.

        Когато Кир навършил 10 години, неговите връстници по време на игра го избрали за свой цар. Само един от тях, синът на знатния мидянин Артембар, не желаел да се подчини на сина на един прост пастир. Тогава Кир наредил да бият непокорния с бич. За тази постъпка на Кир докладвали на царя, и в двореца станало ясно, че той е синът на Мандана и внук на Астиаг. Маговете успокоили царя, като заявили, че предсказанието се е сбъднало: Кир вече е избран за цар, и Астиаг няма от какво да се страхува. Астиаг оставил внука при себе си, но Харпаг, който не изпълнил заповедта му, жестоко наказал. Той заповядал тайно да убият синовете му и с тяхното месо нагостил нищо неподозиращия баща.

        Минавали години. Кир пораснал и в 558 г., след смъртта на баща си Камбиз, заел персийския трон. Персите трудно понасяли мидийското иго, и Харпаг, жадуващ за отмъщение, убедил Кир да вдигне въстание срещу Астиаг".
         image           На снимката- един документ, останал в историята като"Цилиндърът на Кир".
          Персийският цар Кир II Велики завладява Вавилон. В чест на победата си издава първият писмен документ за правата на човека, известен като Цилиндъра на Кир.

              Цилиндърът на Кир или Манифестът на Кир е каменен цилиндър, открит при разкопки в Ирак през 1879 г. Обявен е от иранския шах Мохамед Реза Пахлави през 1960 г. за първото писмено доказателство за зачитането на правата на човека в историята. Съхранява се в Британския музей.

            Артефактът символизира и толерантността между различните народи и вероизповедания. Текстът, изписан на него, описва победа на персийския цар Кир Велики над вавилонския владетел Набонид през 539 г. пр.н.е. Тогава персийските войски нахлуват в Нововавилонското царство и слагат края на семитското управление на Халдейската династия над световната столица. Набонид е останал известен с друго: малко преди персите да нахлуят и завладеят древния град вижда божията ръка, която на една дъска написва"Претеглен си, дните ти са преброени" и чрез ясновидци той разбира каква участ го очаква. Имало е защо боговете да са му гневни. Вавилония накрая е поставена под персийски контрол. „Аз – Кир, цар на мнозина, велик цар, могъщ цар, цар на Вавилон, цар на Шумер и Акад, цар на четирите посоки на света, син на Камбис, великия цар, цар на Аншан, потомък на Теисп, великия цар, цар на Аншан, вечно царско семе, чието царуване обичат боговете Бел и Набу, чието управление е за тях радост на сърцата им.“

            Цилиндърът, изписан на акадско клиновидно писмо, разказва за завоеванието на Кир, като го описва като миротворец, донесъл ред и мир за вавилонците. Според текста, Кир II Велики подобрил живота на населението на световната столица, възстановил храмовете, издигнал нови и укрепил разрушената градска стена на Вавилон.
 image
               Завладяването на Вавилон е едно от най-големите събития през времето на управление на Кир II. Накрая животът му не завършва щастливо. На север е останало едно войнствено непокорно племе- саки( месагети). Поставям равенство между двете наименования, макар и да съм срещал написано, че са различно, но близки племена. Към края на живота си на престола на месагетите по едно стечение на обстоятелствата се е отзовала царица Томирие( Тамирис). 
 image
              Битка между перси и месагети.
             Масагетите са племе, населявало земите около реките Сърдаря и Амударя. Томирис бе избран за лидер, когато съпругът му почина. Нейният брак също е интересен и заслужава отделна дума, но информацията в различни епоси се различава значително една от друга. В допълнение към героичния красив Рустам, чиято съпруга е бъдещата кралица на Масагитите Томирис, се споменава любовник - определен Бахтияр, който става предател в най-важната от битките. С една дума, литературният образ на древния владетел е особено богат и интересен. Докато истинската дъщеря на народа Сака е узряла,Централна Азия активно разшири иранските ахемемиди, където известният Сайръс беше лидер. Сайръс е непобедим, този, който беше победен от кралица Томирис. Тя можеше. И това се дължи на факта, че племената Сака постепенно бяха засегнати от разрастването и не бяха свикнали да се подчиняват на някого. По това време царицата вече имаше възрастен син и стана воин. За войната между месагети и перси научаваме от Херодот, бащата на историята. 
          image
           Рисунка на царица Томирис, много известна и описвана в литературата и изобразителното изкуство.
               На запад морето, наричано Каспийско, опира в Кавказ, а към зората и изгрева на слънцето следва обширна неизгледна равнина. От тази именно обширна равнина немалък дял владеят масагетите, срещу които Кир пожелал да воюва, подтикван от много, и при това силни подбуди: неговото рождение най-напред — той вярвал, че е нещо повече от човек, после — успехите, които добил в досегашните войни. Защото накъдето н да се отправел Кир да воюва, не било по силите на никое племе да избяга.
            По това време масагетите били управлявани от жена — Томирис(Томира) й било името, която след смъртта на своя мъж, царя, станала царица. Кир започнал да ухажва тая жена чрез пратеници, уж че искал да се ожени за нея, ала Томира отблъснала предложението му, догаждайки се, че той ухажвал не нея, а масагетското царство. Тогава Кир, понеже не му провървяло с хитрост, потеглил открито с войска срещу масагетите и като дошъл при реката Аракс, заел се да строи мостове за преминаването й, а също и да укрепя с кули лодките, които щели да подсигуряват прехвърлянето на другия бряг.
             Кир бил зает с тази работа, когато Томира изпратила при него вестител да каже: „Царю персийски, спри да хвърляш усилия за онова, за което ги хвърляш! Та ти не би могъл да знаеш дали ще е в твоя полза то, когато бъде завършено. Спри се, царувай над това, което е твое, и имай търпението да гледаш как по нашите земи ние се разпореждаме. Но ти надали ще поискаш да се вслушаш в тези ми думи и би сторил всичко, само да не си в мир и спокойствие. Е, ако е тъй непреодолимо желанието ти да премериш сили с масагетите, хайде, остави труда по укрепяването на мост през реката. Ние сами ще се оттеглим на три дни път от нея, тогава я премини и навлез в нашите земи. Ако ли пък предпочиташ да ни пресрещнеш за бой на ваша земя, ти по същия начин се оттегли!“ Като чул това, Кир свикал персийските първенци и когато се събрали, обявил пред тях каква е работата, понеже искал съвет как да постъпи. Всички мнения се схождали в едно — да дочакат Томира и войската й на персийска земя. 
image
            От картата се вижда какви размери е имала Персийската империя.
              Преди решителната битка, завършила с победа за месагетите и смърт за Кир Велики са се случили и други интересни събития. Самата виойна има интересен ход, защото първоначално персите надделяват и избиват голяма част от войската на месагетите. Значение имат съветите, които победеният, но оставен да управлява вече област, а не държава Лидия дава на цар Кир. Той се слави освен като богат и като мъдър и разумен човек. "Но лидиецът Крез, който присъствал, не одобрил този съвет, а изказал мнение, противно на предложеното: „Царю — рекъл той, — още когато Зевс ме предаде в ръцете ти, дадох дума, че според силите си ще отбивам всяка погрешна за твоя дом стъпка. Моята ужасна участ ме поучи. Та ако мислиш, че си безсмъртен и че командваш войска от безсмъртни, тогава не би имало защо аз да ти давам съвети. Но ако не си забравил, че и ти си човек и че властваш над себеподобни, най-напред знай това, че има колело на човешките съдбини и то, въртейки се, не оставя едни и същи да преуспяват. Що се касае до онова, което ни предстои, моето мнение е обратно на изказаните. Защото, ако ще срещнем враговете на персийска земя, ето каква опасност крие за тебе това: загубиш ли битката, губиш цялото царство, тъй като, ако победят масагетите, не ще и съмнение, те няма да се върнат в обратна посока, ами ще продължат срещу твоите владения. А ако победиш, победата ти не ще бъде толкова голяма, колкото ако би преминал, победил и погнал масагетите на тяхна земя. От едното до другото има разлика, понеже, победил веднъж неприятеля на отвъдния бряг, ти ще нахлуеш право в царството на Томира. А освен това позорно и нетърпимо е не друг, а Кир, синът на Камбис, да се огъне и даде път на една жена. И тъй, моят съвет е да преминем на другия бряг и да напреднем дотам, докъдето те се отдръпнат, а после да се постараем да ги съкрушим по следния начин: както научавам, масагетите не познават благата на персите, не са вкусвали от големите наслади в живота им. Нека предложим тогава на тия мъже богата гощавка в нашия стан, като наколим щедро и приготвим овце в изобилие. Нека освен това има стомни със силно вино и всякакви лакомства в изобилие. Подготвим ли всичко, ще оставим в стана най-слабата ни войска, а останалите ще се оттеглим назад към реката. Ако не се лъжа в очакванията си, щом видят многото блага, масагетите ще им се отдадат и оттук нататък за ще остане да покажем на какво сме способни.“

            Тия две противоположни мнения били изказани и Кир, като отхвърлил предишното, одобрил съвета на Крез и заповядал да известят на Томира да се оттегли, понеже той щял да премине реката. Както била обещала, тя наистина се оттеглила. Тогава Кир поверил Крез в ръцете на сина си Камбис, когото определил да наследи царството, заръчал му да цени много и да покровителства Крез в случай, че походът отвъд реката се провали, и след тая заръка отпратил и двамата в Персия, а сам преминал с войниците на другия бряг."
        image

                   Карта на персийската империя, наричана още държавата с четирите столици, държавата на четирите големи реки( Тигър, Ефрат, Инд и четвъртата не знам коя). Владетелят им се кичел и то с основание с много титли, като към титулатурата си прибавял името на завладяния народ и още"Цар на царете". Кратка характерисктика на персите:
            "Древните перси са били буйни и дръзки хора, които отглеждали добитък в планинските региони и са развивали мотично земеделие в долините и равнините. Най - големите им градове били Екбатана, Персеполис, Суза и Селевк - Ктезифон. За начало на персийската история специалистите приемат царуването на Кир Велики (550-529 г. пр. Хр.). Той е бил принц на Елам (Анзан) и, разширявайки границите на държавата си, превзел Мидия и Персия. Още по-голямо разширение на границите си Персия имала при Дарий (521-485 г. пр. Хр.). Той е персиец по рождение и религия и произхожда от царския род Ахемениди. Бил е поклонник на древната персийска религия зороастризъм. Историята на Персия може да се радели на 5 периода, през които са царивали различни династии . Династията на Ахемениди започва с цар Кир Велики и свършва със завоюването на Персия от Македония; следва династията на Селевкидите ; династия на Партите; династия на Сасаните и ислямски период. Династия на Ахеменидите (550 - 331г. пр. Хр.) - след смъртта на Новуходоносор Велики - цар на Вавилон Западна Азия е била разделена на три царства (Вавилон, Мидия и Лидия), които воювали помежду си. През 550 г. пр. Хр. на трона на мидийската империя се възкачил Кир, който още през следващата година превзел Мала Азия и я включил в пределите на империята си. До 538 г. пр. Хр. Кир превзел и Вавилон, като разрешил на евреите да се върнат в Палестина. Неговия наследник Камбис завладял и Египет. През 521 г. пр. Хр. на трона се възкачил Дарий Хистасп, с което настъпил края на династията Елам и започнала ерата на истинските Ахемениди. Дарий бил принуден да води война срещу Вавилон, Египет и другите провинции на империята, които не признавали неговата власт. Тези войни продължили до 515 г. пр. Хр., когато бунтът на азиатските гърци бил потушен. През следващите години от царството си Дарий завладял и голяма част от територията на днешна Индия по поречието на Инд. Дарий" I           Относно религията:След като Кир завладял Вавилон освободил от робство евреите. Той твърдял, че в съня си бил посетен от бога на евреите Йехова, който му казал, че е на страната на Ахура Мазда и по тази причина иска да бъде почитан в земята на Юда. Кир освободил евреите с ясната идея да възвърнат почитта си към Йехова в Храма на Йерусалим. Те обаче заимствали и редица неща от Зороастър. Персийският етнос е бил съставен от много племена. В основата му били племената на Мидия (пасаргадите, марафианци и маспианци), които определяли политиката на държавата и развитието на етноса. Тези племена са били ръководени от династията на Ахеменидите, от които произлизали почти всички известни царе на Персия. Персите не са имали ясна представа за боговете и не са вярвали, че божествата имат човешки образ. Те не са имали олтари и храмове, като са считали това за ненужно. Персите са провели жертвоприношенията си по върховете на планините. Те са почитали Слънцето, Луната, Урания, огъня, водата и ветровете. Част от божествата им са били заимствани от арабите и асирийците. Жертвоприношенията към гореизброените божества били правени без издигането олтари, без паленето на огън, без извършването на възлияния, без музика на фейти, без поставянето на венци и без освещаването на пшеничени питки. Мъжете, които искали да извършат жертвоприношението, донасяли жертвеното животно до уреченото място и там изричали името на бога, за когото се извършва ритуала. Мъжете носели чалми, които трябвали да бъдат с венци от мирта. Жертвоприносителят трябвало да се моли за благоденствието на царя и персийския народ. Жертвеното животно било нарязвано на парчета и варено. Когато всичко било готово, се поднасяло на поляна с трилистни детелини и един от маговете пеел химн, който разказвал за произхода на боговете. Не било законно да се прави жертвоприношение без присъствието на маг. Персите почитали най-много рождените си дни. Според обичая трапезата на този ден трябвало да бъде отрупана с храна. По-богатите перси изпичали цели волове, коне, камили, или магарета. По-бедните използвали за жертвоприношение по-дребни животни. Персите били любители на десертите и виното. Те много уважавали съседните народи. При срещи на представители на различни прослойки от персийското общество нискостоящият е трябвало да покаже почитта си към висшестоящия като ляга на земята пред краката му. На най-високото стъпало на обществената стълбица в Персия са били мидийците. Те са управлявали останалите народи в империята. Персийците бързо приемали чуждите обичаи. Те възприели облеклото от мидийците , а част от бойните им доспехи били заимствани от египтяните". 
                     
image
    
               Но през нощта подир преминаването на река Яксарт( Амударя) в земята на масагетите в съня на Кир се явило видение: присънило му се, че най-големият син на Хистасп има на раменете си криле и че с едното крило хвърля синка над Азия, а с другото — над Европа. Хистасп, синът на Арсам, бил от рода на Ахеменидите. Най-големият от синовете му бил Дарий, който по това време нямал повече от двадесет години, и тъй като възрастта му още не му позволявала да участва в походи, го оставили в Персия. Та щом Кир се пробудил, замислил се веднага над съня и понеже му се сторил важен, повикал Хистасп, а когато останали насаме, рекъл: „Хистаспе, твоят син е заловен в заговор против и моята власт, А че зная това с положителност, ще ти докажа. Боговете се грижат за моята сигурност, те отрано ми посочват всяка заплаха. И ето че миналата нощ в съня си видях най-големия ти син, на раменете с криле, да хвърля с едното сянка над Азия, а с другото — над Европа. След такъв един сън и дума не може да става, че той не заговорничи против мен. Затова тръгни по най-бързия път обратно към Персия и бъди готов да доведеш сина си на разпит, когато се завърна след завладяването на тези земи.“В плен попаднал синът на царица Томира Спаргапис, който командвал месагетската войска при първата среща с персите. Щом царица Томирис разбрала за случилото се с войската и сина й, изпратила при Кир вестител, който да каже: „Кръвожаднико Кире, не се възгордявай от тази сполука, защото ти победи моя син не в битка, гдето по-силният побеждава, а го помами с отрова — със сока на гроздето, от който, като слезе по тялото ви, вие така полудявате, че от устата ви излизат безсрамни мисли. А чуй сега и приеми добронамерените ми слова: върни ми сина и напусни безнаказано тези земи, макар да се погаври с една трета част от войската на масагетите. Не го ли сториш, кълна се в Слънцето — господаря на масагетите, че аз ще утоля, колкото и да е ненаситна, жаждата ти за кръв.“ Когато донесли тия думи на Кир, той не им обърнал никакво внимание. Спаргапис пък, синът на царица Томира, като го отпуснало виното и разбрал докъде бил стигнал в позора си, измолил от Кир да снемат оковите му и, щом ги свалили и освободили ръцете му, посегнал на живота си. По такъв начин намерил смъртта си синът на Томира, а тя, понеже Кир не послушал съвета й, събрала цялата си войска и се нахвърлила върху него. От всички битки, ставали някога между варвари, мисля, че тази е била най-ожесточената. Научих също и как е преминала тя: отначало двете войски пуснали от разстояние стрелите си една срещу друга. После, когато стрелите в колчаните се привършили, смесили се в ръчен бой с копия и мечове. Той продължил доста. Нито едните, нито другите желаели да отстъпят, ала накрая масагетите надделели и изтребили голяма част от войската на персите. Там също паднал убит и Кир, след като царувал всичко двадесет и девет години. Тогава Томира напълнила един мях с човешка кръв, наредила да намерят трупа на Кир сред убитите перси, а когато го открили, тя потопила главата му в меха, поругавайки мъртвото тяло с думите: „Аз те победих в боя и останах жива, но ти ме погуби, като улови сина ми с измама. Ала аз изпълних мойта закана: утоли сега жаждата си за кръв!“
               Така завършил по не много благополучен начин земният път на цар Кир след битката при Яксарт през 529 г. пр. Хр.
 
image
  Битката при Яксарт
                     Кир завладят много народи: Лидия, Йония, Кария, Вавилон, Ликия, Акад, Мидия, Еолия, Кавния, цяла Месопотамия, Аншан. Не успял да подчини напълно скитите и бил победен в последната си кампания срещу месагетите.  




Гласувай:
38
1



1. rosiela - Поздравления, Барин.
12.04.2019 09:19
Винаги интересен!
цитирай
2. emelika - Благодаря, Барин!
12.04.2019 20:27
Научавам много от теб.
Да, печално завършва жизненият си път Кир. Чувала съм, че историята с меха е легенда. При изваждане на погребания Кир от гроба, главата му била на мястото си - според Булат Джандарбеков в книгата му "Томирис"
цитирай
3. barin - Благодаря ти, Роси. Мисля, че и с ...
12.04.2019 21:30
Благодаря ти, Роси. Мисля, че и с тази тема всичко е точно.
Поздрави!
цитирай
4. barin - Благодаря ти, Елена. За гроба на цар ...
12.04.2019 21:31
Благодаря ти, Елена. За гроба на цар Кир II не съм търсил информация, но ако главата си е била на мястото излиза, че е преувеличено. Никой не оспорва неговото поражение от месагетите на Томирис, но може да се е зародила някаква легенда.
Поздрави!
цитирай
5. barin - Тази тема има връзка с по-предната, ...
12.04.2019 21:33
Тази тема има връзка с по-предната, отнасяща се също за персите по времето на цар Кир II. Тя е за един случай преди близо две десетилетия, дала отражение върху следващите събития по това място.
цитирай
6. get - @ barin - Ако ми позволиш, някои коментарни бележки?
14.04.2019 17:10
I-во по повод на това твое позоваване - което би следвало разглеждайки го - да доразвиеш?
barin написа:

Цар Кир е бил силна личност, а по неговото време са живяли и други бележити личности, направили нещо и оставили следа в историята. Той е съвременник на Конфуций и Лао Дзъ, както и малко след Навуходоносор и Буда.


Живелият през 6-ти ВС, и обожественият принц Сидхарта? По причина на което, наречен Гаутама Будха?
В дословен превод - прозвището означава: Будител на народа на ГОТИТЕ/в местно произношение звучащо ГАУТи? Фактически населявалите от тези древни времена(6-ти век преди Христа) клон на ГОТите ... са родствени-народностно и на "голямо(или)велико-ГОТИТЕ, които са ни известни и като МАСА-ГЕТИ, от различни източници и предания?
- Какво имам в предвид? Поне от ПЪРВО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА - на тази НЕВЪОБРАЗИМО ГОЛЯМА, като площ територия и условно от СЕВЕРНИ БАЛКАНИ, покрай Черноморие, Каспия, централна Азия и покривайки северната част на Индийският суб-континент(?) имаме на разселване НА ЕДНОРОДСТВЕНО НАСЕЛЕНИЕ - европейско езично!
Клон, поделение, племенен съюз от тези народи е и МАСА-ГЕТ(още и)Готскят! В шести век проживяващ в Централна азия, с контактна граница на юг - с Персийското на Кир II Велики, царство.
Към него време - явно са се явявали КОНСОЛИДИРАЩО ЗВЕНО на ГОТ-ГЕТските народи в борбата им за независимост срещу Персия?
Вече в по-късно време около стика на Нова Ера - същите тези1или подобни им) народи са описани, като населяващи около Каспия до северно Черноморие, с контактна граница с МАЛО-ГЕТИТЕ достигаща до към долен Дунав(Добруджа)?
Вече през ВТОРИ ВЕК - този сплав от ГОЛЯМО-МАСА и МАЛО-Гето/готски народи влизат в културен а в последствие военен сблъсък с разширяващата се поради военната инвазия Римска империя.
Според Прокопий - исторически изори, КЪМ ВТОРИ-ЧЕТВЪРТИ ВЕК, Маса-Готи/Гети са започнали да ги назовават ХУНИ?
"the Massagetae whom they now call Huns" (XI. 37)(Масагетите, които днес НАЗОВАВАТ ХУНИ)
... по натам спирам да коментирам, поради изчерпване лимита от писмени знаци - определен от блог. бг.
Поздрав!

цитирай
7. barin - Здравей, Гете. Може би в преди пи...
15.04.2019 09:20
Здравей, Гете. Може би в преди писаните теми има по въпроса по нещо, но не достатъчно. Визирах само някои от личностите, живяли през 6 е. пр. Хр. Цар Кир се откроява, но не е единствения. По това време Персия набира мощ и сила. От друга страна Кир е описван и от художниците като по-благ, в сравнение с други владетели, като Ханибал и Атила, давани с по-остри черти. Написах две теми за Персия по това време, н има възможност и за още една, например за завладяването на Вавилон и надделяването над съседните народи.
Поздрави!
цитирай
8. get - До 7. barin - Щом ти представлява интерес и възнамеряваш, още да пишеше по темата за Бабилон ... ?
15.04.2019 10:41
barin написа:
Здравей, Гете. Може би в преди писаните теми има по въпроса по нещо, но не достатъчно. Визирах само някои от личностите, живяли през 6 е. пр. Хр. Цар Кир се откроява, но не е единствения. По това време Персия набира мощ и сила. От друга страна Кир е описван и от художниците като по-благ, в сравнение с други владетели, като Ханибал и Атила, давани с по-остри черти. Написах две теми за Персия по това време, н има възможност и за още една, например за завладяването на Вавилон и надделяването над съседните народи.
Поздрави!


- Задължително е да прочетеш книгата на Белявский, Виталий Александрович (ВАВИЛОН ЛЕГЕНДАРНЫЙ И ВАВИЛОН ИСТОРИЧЕСКИЙ). В същата е проследена съдбата на града-държава за периода VII-VI векове. до н. ера?

П.П.
Ето един Тук един Адрес(със същата):
http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000158/index.shtml
цитирай
9. ivonti10 - Браво.
30.06.2019 06:22
Добра статия!
цитирай
10. barin - Благодаря, Иво. Поздрави!
30.06.2019 06:23
Благодаря, Иво.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1719533
Постинги: 346
Коментари: 4333
Гласове: 42244
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031