Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2019 22:14 - Сведения за Първата Българска държава от летописите
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 9017 Коментари: 24 Гласове:
52

Последна промяна: 07.04.2019 08:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                     Здравейте, уважаеми читатели на моя блог. Тази тема се явява чисто продължение на:  Блогът на barin :: Сведения за българите през Първото царство от хрониките, като ще представя тези хроники от летописците, за които не писах в предишната тема. Зная, че сведенията за Първата Българска държава са недостатъчни и предимно от гръцки източници, но каквото намерих и зная ще публикувам и разтълкувам. На византийските историци поначало не може напълно да се вярва и винаги аз, а и останалите историци- любители и професионалисти имат едно наум. 
                 Византийците са обръщали внимание на България, като значителна военна и политическа сила и фактор на Балканския полуостров. Като се разглежда историята на Балканския полуостров в почти всеки подпериод е имало две силни и влиятелни държави- България и Източната Римска империя, наречена на по-късен етап Византия. Теи две големи държави са определяли хода на събитията  врегиона. Затова често историята им се разглежда паралелно.
                    image
                        
                     За отбеляване е, че на картата пише Първа Българска империя. Ние вдействителност не сме били империя в цялостния смисъл на думата, но при най-голямото си разширение сме имали територия, като за една европейска империя. На въпроса" Кога е по-успешния период на България- през Първото или Второто царство?", зададен ми при едно събеседване не отговорих, защото времената и противниците, Тъй като разглеждам само Първото Българско царство ще се огранича само по отношение на историческите извори, касаещи периода от 681 до 1018 г. В указания период царуват много владетели, описани на много места и преименувани от съвременните историци. Ето откъде може да се черпи информация:
          Лъв Дякон:

   - "В многото войни, избухнали по времето, когато бил стратег, той
1 никога не се разделял от противника си като победен, но винаги надделявал. Така  по онова време скитската войска2 (наричат „хуни“ това племе) преминала Истър. Стратегът Лъв не бил в състояние да влезе в открит бой с тях, понеже те превишавали по брой неговата войска. Тъй като водел със себе си малък и недостатъчен военен отряд, той решил да не излага на явна опасност себе си и своите хора, но по-добре да нападне скитите незабелязано, та по такъв начин да извърши мъжествен подвиг и да спечели голяма слава. И тъй той незабелязано се спуснал през гората: от скрито място разгледал стана на хуните и преценил точно техния брой. Късно през нощта той разделил на три войската си и се отправил срещу скитите, като ги нападнал ненадейно и в кратко време извършил такава сеч, че от неизказаното множество само малцина се спасили с бягство. Именно този стратег Лъв император Роман3 изпратил в Азия4,  за да спре, ако е възможно, нашествията на варварите и да обуздае техните безсрамно дръзки нападения". 
         - "
Докато императорът5 бил зает с това, при него дошли пратеници на мизите6 и му казали, че техният господар иска обичайния данък и затова ги е изпратил сега при него7. Той пламнал от гняв противно на навика си (защото като човек с твърд характер не се поддавал лесно на гняв) и, ядосан извън всяка мярка, казал с по-висок от обикновения си глас: „Позорно е сега за ромеите, ако те, които победиха с оръжие всички свои противници, трябва да плащат данък като роби на един беден и при това презрян скитски народ.“ След това се обърнал към своя родител Варда, който заседавал в това време заедно с него, понеже бил провъзгласен за кесар, и го запитал в недоумение: „Какво означава събирането на този данък, който мизите изискват от ромеите? Да не си ме родил роб, без сам да знаеш? И аз, светейшият ромейски император, да бъда подвластен на най-бедния и презрян народ, като му плащам данък“. След това заповядал да набият пратениците и им казал: „Вървете си и обадете на вашия господар, облечения в кожух кожогризец8: „Всесилният и велик ромейски император ще дойде веднага в страната ти и ще ти плати целия данък; така ще се научиш ти, трижди роб по прадеди, да признаваш за господари ромейските владетели, а не да искаш данък от тях като от роби“. С тези думи той ги изпратил да се върнат в страната си, а после с добре подготвена войска тръгнал на поход срещу мизите и превзел още с първо нападение близките до ромейската граница крепости9. Но като разгледал страната, император Никифор видял, че тя е обширна и стръмна страна (защото, да се изразим поетически, в страната на мизите „Злини върху злини връхлитат"10); там теснини и пропасти се редуват с гори и храсталаци, а след тях пък идат усои и мочурища; страната е извънредно богата с води, много гориста и оградена отвред с непроходими планини; разположена е край Хемус и Родопа и се напоява от големи реки. Император Никифор, като видял това, сметнал, че не трябва да води ромейската войска в безредие през тези опасни места, за да не би да я предаде на мизите да я изколят като добитък. Защото е известно, че ромеите често са се натъквали на непроходими места в Мизия и всички погивали. Затова той решил да не се излага на опасност в недостъпните и опасни места и заедно с войската си се върнал във Византион. След това удостоил с чин патриций и известния Калокир11, буен и смел човек, и го изпратил при тавроскитите12, наричани в обикновения говор „Рос“. Той му дал около петнадесет кентинарии злато13, за да го разпредели между тях и да ги склони да отидат в страната на мизите, за да я завладеят. Калокир побързал да отиде при тавроскитите".
         - "
Докато императорът се занимавал с тези работи в Сирия и във Византион, патриций Калокир, изпратен при тавроскитите по царска воля, пристигнал в Скития14. Той се сприятелил с предводителя на таврите, подкупил го с подаръци, очаровал го с примамливи обещания (цялото скитско племе е извънредно користолюбиво, необикновено алчно и податливо на обещания за подаръци и подкупи) и го склонил да потегли с голяма войска срещу мизите. Калокир му предложил, като победи мизите, да завоюва страната им и да я притежава като свое собствено владение, но [Светослав] да му помогне срещу ромеите, за да завземе царския престол и да получи върховната власт в ромейската държава. При това обещал да му даде от царската хазна големи и неизброими съкровища.

                  Като чул тези думи, Светослав  (така го наричали таврите) не бил в състояние да удържи порива си. Обзет от надежди за богатство, той мечтаел да завладее страната на мизите. При това като човек пламенен и смел, силен и решителен, той привлякъл цялата младеж на таврите за този поход. И тъй той събрал войска от шестдесет хиляди храбри войници, без наемните, и тръгнал срещу мизите заедно с патриций Калокир, с когото се сближили чрез приятелство като с роден брат. Щом преплувал Истър и вече се готвел да слезе на брега, мизите разбрали какво става, събрали войска от около тридесет хиляди души и се опълчили срещу него. Обаче таврите стремително се спуснали от лодките и с издадени напред щитове и с извадени мечове започнали от всички страни да избиват мизите. А мизите, като не могли да понесат дори и първия напор, се обърнали в бягство и безславно се затворили в Доростол  (яка мизийска крепост). Казват, че в това време  вождът на мизите Петър, боголюбив и досточтим мъж, опечален от неочакваното бягство, получил епилептичен удар  и като преживял още малко време след това, напуснал този свят. Но това нещо се случило в Мизия по-късно. Като узнал за нападението на таврите, ромейският император Никифор, който и без това бил грижлив, бдителен и буден през целия живот и не се отдавал въобще на никакви удоволствия (никой не би могъл да каже, че го е видял да се весели дори и на младини) сега се заел с много работи: пехотната войска приготвял, отредите въоръжавал, кавалерията строявал в дълбочина, въвел тежковъоръжена конница. Той построил метателни машини и ги поставил на градските стени; завързал на кулата, наричана обикновено Кентенарий15, тежка желязна верига и като я прекарал през Босфора, подпряна на огромни греди, прикрепил я за кулата Кастелий16 на отвъдния бряг. Като човек опитен и съобразителен повече от всички, които познаваме, той сметнал, че ще бъде вредно за него, ако предприеме война срещу двата народа. И тъй той сметнал, че ще му бъде полезно, ако привлече на своя страна единия от тях. Той мислел, че именно по такъв начин ще надвие най-лесно другия народ и ще го покори по-бързо". 
          2. Манасиева хроника:
image
        
                    “Манасиевата летопис” e написана от византийския историк Константин Манасий, живял през ХII в. Хрониката съдържа 6733 стиха и описва историческите събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин - 1081 г. Преведена е от гръцки на български език от неизвестен български книжовник, по повеля на “книголюбеца” цар Иван-Александър (1331-1371) за лично четиво и на неговото семейство.

Първият запазен български препис на “Манасиевата летопис” е поместен в Поп-Филиповия сборник от 1344-1345 г. и се съхранява в Исторически музей - Москва. Оригиналната Хроника на Константин Манасий се съхранява във Ватикана и е най-известният български ръкопис в света, с над 1000 изследвания и публикации. Интересът към него не стихва и до днес.

Уникалността на хрониката на Константин Манасий за нас е в това, че съдържа текстове и 69 миниатюри, част от които са свързани със събития, засягащи българо-византийските отношения и войни през вековете.
             На пет места се споменава за българи: Първо споменаване: В историята за наследниците на Ираклий се говори за помощта на кан Тервел (стихове 3959 - 3974). Манасий е предал вярно разказа за събитията, като според хрониката Юстиниян ІІ се явил пред Константинопол водещ „многохилядни отряди от българи"4.

Второ споменаване: Константин Манасий описва управлението на Никифор I и отделя голямо внимание  на императора, когото описва като „човек отдаден на убийства", „злонрав" и „лют скъперник".5В края на разказа, е поместен похода на император Никифор в българските земи и неговата смърт (стихове 4609 - 4615). „Скъперникът цар Никифор, като завърза ожесточена битка с обитаващите близо до Истъра (Дунав) българи, стана жертва на оръжието и храна на меча, като остави скиптъра на своя син Ставракий. Но и Ставракий - бидейки прободен от копие в същото сражение, прободен, загубил кръв и ранен, скоро умря..." 6

Трето споменаване: То се намира при разказа за живота на Василий I до завземането на властта и по-точно описанието за пребиваването му в Одрин (стихове 5202-5210). „Тогавашният княз на българите Крум нападна цялата подвластна на ромеите земя, изпълни с плячка своите войни, унищожи целия цвят на младежта и остави повечето от (ромеите) в робска участ. Тогава попадна в ръцете на българите и Василий - като добропереста птица, уловена в люта ловна мрежа".,

Четвърто споменаване: В разказа за управлението Йоан Цимисхи (стихове  5871- 5908), авторът разказва твърде общо за българо-византийските воини и нарича българите „скити”.

Пето споменаване: При управлението на император Василий II,  с най-общи думи се разказва за военните отношения с българите (стихове 5973 - 6022).
                  За Манасиевата хроника има много потребители, които са писали и не е редно и аз да пиша същите неща. 
                  Теофилакт Охридски- житие на св. Климент Охридски:image

                   Отнася се за азбуката и просветителската дейност на книжовника сев. Климент Охридски и неговите заслуги към България. 
                 Битолски надпис от времето на Иван Владислав:  
† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ
               През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.
               Горе е ориг
иналът, долу- преводът.
           Хамбарлийски надпис:
„Крум, архонтът сюбиги 
 излезе с войската си 
 срещу Адрианопол и 
 брат му не го забра- 
 ви, но излезе и той.

 И бог му даде                                                    
 да опустоши следните 
 места и крепости: Сер- 
 дика 1, Дебелт 2, Констан- 
 ция, [Верс]иникия, Адри- 
 ан[о]пол 3. Тези мощни кре-

пости той превзе. А на 
 останалите крепости 
 бог даде  
 страх и те 4 
 ги напуснаха и избяга- 
 ха и долната земя 5

той не 
 забрави тази земя, откъдето 
 беше излязъл с цялата 
 си войска и беше изгорил 
 нашите земи сам стари- 
 кът император 6, плешивият, 
 и завзел беше всичко и 
 беше забравил клетвите, 
 и излезе срещу него ар- 
 хонтът Крум, за да вою- 
 ва . . . . . . . . . . . 
 и отиде, за да . . . 
 опустоших . . .”
Бележки:
 

  1. Сердика (дн. София) е била превзета от хан Крум през 809г.
  2. Дебелт е бил превзет от хан Крум през 812г. (Вж. ИБИ-6, ГИБИ-3, стр. 284)
  3. Адрианопол, т.е. Одрин е бил превзет от хан Крум през 813г. (Вж. ИБИ-9, ГИБИ-5, стр. 287-288)
  4. Става дума за жителите на Анхиало (дн. Поморие), Бероя (дн. Стара Загора), Малка Никея, Проват, Филипопол (дн. Пловдив) и Филипи (днес руини недалеч от Кавала), (Вж. ИБИ-6, ГИБИ-3, стр. 284)
  5. Вероятно територията южно от Странджа-Сакар
  6. Става дума за византийския император Никифор І Геник Фока (802-811).     
                 Павел Дякон-Лангобардски историк. Автор на "Римска история" и на "История на лонгобардите". В последния си труд дава сведения за прабългарите и славяните през V_VI в. и за първите десетилетия от историята на българската държава (времето на хан Тервел 701-718).
             Надпис на кан Пресиян:
              
image
                    Отнася се за основните събития, станали по времето на неговото управление( 836-852 г.).
                  Универсална хроника на Франките от 741 г.
1. Юстиниан си възвръща престола с помощта на Тервел

Юстиниан1  царувал втори път със сина си Тиберий шест години.

Като си възвърнал властта с помощта на българския хан Тервел2, той избил тези патриции, които го били изгонили, също и Леонтий3, който бил заел мястото му, и наследника му Тиберий4. Последният през всичкото време, докато царувал, държал затворен в същия град5 сваления от престола Леонтий. А патриарха Калиник6 Юстиниан ослепил и изпратил в Рим, като предал епископската длъжност на Кир7, който бил абат в Понт8 и го хранел, когато бил заточен. 

2. Сарацини нападат българите

Сарацините дошли с огромна войска при Константинопол и обсаждали града три години, догдето, благодарение на настойчивите молитви на гражданите към бога, твърде много от тях загинали от глад, студ и чума и така, като се отчаяли от обсадата, се оттеглили9. Като отстъпили оттам, те нападнали българското племе10, което е край Дунава. Победени и от него, те побягнали назад и се върнали на корабите си. А когато навлезли с тях в морето, внезапно избухнала буря и повечето от тях загинали, тъй като корабите били потопени или разбити ο брега.
          Бележки: 
1Юстиниан II, виз. импер. (685 - 695, 705 - 711).
2Тази услуга българският хан Тервел (701 — 718) оказал на сваления от престола византийски император Юстиниан II в 705.
3Леонтий, виз. импер. (695 — 698).
4Тиберий, виз. импер. (698- 705). 
5Т. е. Цариград. 
6Калиник, цариградски патриарх (694 705), който коронясал императорите Леонтий и Тиберий.
7Кир, цариградски патриарх (705 — ок. 712).
8Именно в гр. Херсон. Там бил заточен император Юстиниан II.
9В 717 г. по времето на византийския император Лъв III (717 — 741) арабите нападнали и обсадили Цариград но суша и по море. Обсадата вдигнали през лятото на 718 г.
10Поради помощта, която българите оказали на византийците срещу арабите.
      Донесения на пратениците на папа Григорий IX
1. Папа Григорий IX нарежда на капелан Егидий да присъедини Отсамна Сирмия към новото сирмийско епископско седалище. 2. Папа Григорий IX пише до стригонийския архиепископ да се постарае да обуздае сарацините и юдеите в дръзките им произволи. 3. Папа Григорий IX пише до ченадския епископ, ако българските епископи от Алба и Брандузиум не се завърнат към единението с Църквата, да подчини епископствата им на сирмийския епископ. 4. Документ върху издадения от стригонийския архиепископ интердикт за цялото кралство Унгария. 5. Клетва на крал Бела за изкореняване на еретиците и на враговете на вярата в неговото кралство. 6. Папа Григорий IX пише на същия Бела да накара власите да приемат епископа на куманите. 7. Папа Григорий IX пише до краля на Унгария Бела да помогне на Цариградската империя. 8. Папа Григорий IX пише на стригонийския и колоценския епископ да отлъчат благородния мъж Асен и неговите помощници и покровители. 9. За Велика Унгария, открита от брата Рикард (Юлиан) по време на папа Григорий IX. 10. Папа Григорий IX известява благородния мъж Асен, господар на власи и българи, за посолството на епископа на Перуджа. 11. Папа Григорий IX пише до краля на Унгария по повод приемането на същия епископ. 12. Папа Григорий IX пише до краля на Унгария  за помощта на империята Романия. 13. Папа Григорий IX пише за същото до колоценския архиепископ и на неговите подведомствени епископи. 14. Папа Григорий IX пише до архиепископите, епископите и другите църковни прелати, поставени в България и Влахия да изслушат перуджийския епископ, легат на апостолическия епископ. 15. Папа Григорий IX пише върху същото до благородния мъж Асен, господаря на българите и власите. 16. Папа Григорий IX пише на унгарския крал да потегли срещу цар Асен. 17. Папа Григорий IX пише до знатния мъж Балдуин, ако има някакво право върху земята на Асен, да го остави в ръцете не църквата. 18. Папа Григорий IX пише до перуджийския епископ да опълчи унгарския крал против цар Асен. 19. Папа Григорий IX пише до всички епископи, поставени в Унгария, да накарат своите подчинени да излязат срещу цар Асен. 20. Папа Григорий IX пише до унгарския крал да се грижи за сигурния съпровод, когато кръстоносците преминават в Романия. 21. Крал Бела иска за себе си службата на апостолически легат в България, която се готви да завладее. 22. Папа Григорий IX пише до унгарския крал, че му е позволено да понесе срещу схизматиците и еретиците кръстното знаме. 23. Папа Григорий IX пише до всички епископи в Унгария да дават индулгенция на отиващите с краля против еретиците и схизматиците. 24. Папа Григорий IX пише до унгарския крал да потегли срещу схизматиците и еретиците на Асеновата земя. 25. Папа Григорий IX пише до перуджийския епископ за отстъпване службата на легат в земята на Асен. 26. Папа Григорий IX пише до унгарския крал, че не възнамерява да отсъпу българското царство да бъде завзето от някого в негов ущърб. 27. На унгарския крал се дава покровителството на апостолическия престол. 28. Папа Григорий IX разрешава обета на унгарските кръстоносци да се промени в обет срещу земята на Асен  //  1. Gregorius IX papa Aedigio capellano pontificis scribit, ut Sirmiam citeriorem novae Sirmiensi sedi adiciat. 2. Gregorius IX papa archiepiscopo Strigoniensi scribit ut Sarracenos et Iudaeos a praesumptuosis excessibus coercere studeat. 3. Gregorius IX papa episcopo Cenadiensi scribit, ut nisi episcopi Bulgarorum Albae et Brandisii ad unitatem ecclesiae rederint subdet eorum episcopatus episcopo Sirmiensi. 4. Instrumentum super interdicto un Archiepiscopo Strigoniensi in totum regnum Hungariae lato. 5. Iuramentum regis Belae de haereticis et fidei hostibus in regno sue extirpandis. 6. Gregorius IX papa eidem Belae scribit ut Valachos ad recipiendum episcopum Cumanorum compellat. 7. Gregorius IX papa Belae regi Hungariae scribit ut succurrat imperio Constantinopolitano. 8.  Gregorius IX papa Strigonensi et Colonensi archiepiscopis scribit ut nobilem virum Assanum et adiutores fautoresque ipsius excommunicent. 9. De Hungaria magna a fratre Riccardo (Iuliano) inventa tempore Gregorii papae noni. 10. Gregorius IX papa nobili viro Assano domino Blachorum et Bulgarorum scribit de legatione episcopi Perusini. 11. Gregorius IX papa regi Hungariae super receptione eiusdem episcopi scribit. 12. Gregorius IX papa regi Hungariae super succursu Imperii Romaniae scribit. 13. Gregorius IX papa archiepiscopo Colocensi et eius suffraganeis super eodem scribit. 14. Gregorius IX papa archiepiscopis, episcopis et aliis ecclesiarum prelatis in Bulgaria et Blachia constitutis scribit ut intendant episcopo Perusino, apostolicae sedis legato. 15. Gregorius IX papa nobili viro Assano domino Bulgarorum et Blachorum super eodem scribit. 16. Gregorius IX papa regi Hungariae scribit ut de accingat contra Assanum regem. 17. Gregorius IX papa nobili viro Balduino scribit ut si quid iuris super Balduino scribit ut si quid iuris super terram Assani habeat, in manu ecclesiae ponat. 18. Gregorius IX papa episcopo Perusino scribit, ut regem Hungariae contra Assanum regem inducat. 19.  Gregorius IX papa universis episcopis per Hungariam constitutis scribit, ut subditos suos ad procedendum contra Assanum regem indicant. 20.  Gregorius IX papa regi Hungariae scribit, ut crucesignatis transeuntibus in Romaniam de securo conducto provideat. 21. Bela rex petit pro se munus legati apostolici in Bulgaria, quam expugnare se accingit. 22. Gregorius IX papa regi Hungariae scribit, ut contra schismaticos et haereticos leceat sibi vexillum crucis deferre. 23. Gregorius IX papa universis episcopis Hungariae scribit, ut procedentibus cum rege contra haereticos et schismaticos indulgentiam elargiant. 24. Gregorius IX papa regi Hungariae scribit, ut contra haereticos et schismaticos terrae Assani procedat. 25. Gregorius IX papa episcopo Perusino de munere legati concedendo in terra Assani scribit. 26. Gregorius IX papa regi Hungariae scribit quod regnum Bulgariae in eius praeiudicium occupandum alucui concedere non intendat. 27. Regi Hungariae protectio sedis apostolicae exhibitur. 28. Gregorius IX papa votum crucesignatorum Hungariae in votum contra terram Assani commutari permitit
             "Historia Tripartita" от Теодор Анагност.
image

         
        Писма на император Роман Лакапин до цар Симеон Велики:  По много признаци нашата от Бога царска власт се е убедила, че ваше духовно братство, като се отдава винаги на непристойни и празни размишления, преднамерено пречи на чудното дело на мира и никога искрено и без хитрост нито нещо е помислило, нито е написало. Обаче, като мечтае за неприлични дела и като заблуждава себе си, постарало се е да укрие [това] и от нас. Като обмисляхме грижливо това и опровергавахме по всякакъв начин излаганите от твое братство несправедливи възражения и доводи, ние се възползвахме от предишните писма и те уговаряхме чрез тях, от една страна, да престанеш да се стремиш към убийства и войни, а, от друга страна, да се придържаш ο блажения мир, та може би чрез изпращането на чести писма да бъдем в състояние да смекчим жестокостта на вашето сърце.

Но, както се вижда, ние, без да разберем, напразно сме се трудили и тъй да се каже, по вятъра сме пръснали думите си. Когато получихме вашето писмо и погледнахме наслова му, от него самия узнахме, че не напразно сме имали такова мнение за ваше братство, и като „познахме от влакното платното", [разбрахме], че смисълът на написаното вътре не е добър. И като си помисля за твоето благоразумие и ум, учудвам се, че ти, като мислиш за неприлични дела и действаш за отдалечаването на мира, никога не отстъпваш не само на дело, но дори и на думи. Кажи ми, прочее, какво предимство има за тебе в това, че ти се пишеш цар на българи и ромеи, когато Бог не съизволява и не съдейства на това дело? Каква печалба си придобил, като си завзел насилствено нашата земя? Какви са приходите ти от нея? Какви са данъците, които ти се дават от нея? Напротив, ако би пожелал да погледнеш справедливо, след толкова убийства и опустошения за тебе не остава нищо друго, освен само владение на крепостите, от които ти се явяват не малко грижи за тяхното продоволстване и въоръжаване, а при това населението в тях се измъчва и гине.

И тъй, ако желаеш да се наричащ цар на ромеите, нищо не ги бърка да се провъзгласиш, ако искаш, и за господар на цялата земя, от която ти не притежаваш ни най-малка част за поселване, ако и много да си въобразяваш. Ако искаш, [наричай се] и амермумн1 на сарацините, за да станеш по-страшен за тези, които слушат, за да не говоря празни приказки подобно на жената от приказката, която нарекла дълголетен сина си, който наскоро след това починал. Ако наистина трябваше някой да се нарече цар на ромеите и на българите, то трябваше да се наречем по-скоро ние, които действително сме получили това от Бога и по негово доверие сме взели властта, отколкото вие, които се борите да добиете тази власт чрез кърви и кланета.

Но каква полза има от това, каква е придобивката и предимствата за нас, ако ние се кичим с чужди имена. Недей мисли, духовни брате, че ти, като си разорил целия Запад и си взел в плен жителите му, можеш поради това да се наричаш цар на ромеите. Защото те не са прибягнали доброволно при тебе, но са заробени от вас насилствено и чрез война, бягат от вашата страна и бягат при нас като при едноплеменници. Прочее помисли и за това. Миналата година са избягали в мирната и спокойна наша държава приблизително около двадесет хиляди българи, които, види се, са намразили вашия войнолюбив устрем и непримирими замисли. И тъй, нима поради това ние ще се наричаме царе на ромеите и българите? Да не дава господ да се откажем от своите имена и да се кичим с чужди и чрез това да се подлагаме на осъждане като несправедливци и похитители! Цар на кои ромеи се наричаш ти? На ония ли, които са от тебе изловени, или на ония, които са предадени на неверните племена и обречени на робство? Обаче за другите твърде добре знаеш какво мислят и говорят за тебе. И тъй, духовни ми брате, ако искаш да разбереш, повече слушай мене, отколкото своите лъжепророци и гадатели, които, облащавайки и измамвайки твоя разсъдък, изобличени са и ще се изобличават като лъжци, тъй като работите ти отиват зле. Но аз се боя да не би като се наричаш цар на ромеите, да се лишиш от собствената си власт и да не си спомняш по-после често за нашето благоразумие, което ти, надсмивайки се и шегувайки се, нарече коварство2, а сам оставаш сляп пред Светото писание; и наистина според премъдрия Соломон ние знаем, че коварството е мъдрост, поради което той е и казал да  дасть незлwбнвымъ коварство,3 като загатва в този случай за коварството не в лош смисъл, а го сочи като разумно достояние; вярвайки това, ние не подразбираме под мъдрост едно, а под коварство друго, но знаейки, че то е едно и също, ние го отбелязваме с името коварство; ако пък се е породило у тебе някое друго коварство, то ти сам можеш да знаеш по-ясно.

Това и предявеното в писмото на твое братство е справедливо да бъде споменато и да се покаже самата истина, а именно не че ти сам си бил по-рано оскърбен от нас или пръв си пострадал поради нарушението на взаимните съглашения, та да ти се покорим съгласно с божествената заповед и да успокоим уязвената ти душа, но че ти сам по-напред ни огорчи и пръв наруши съглашенията и клетвите, като тръгна на поход срещу нас, опустоши земята и завзе градовете, цялото население изкла с меч и божествените олтари разруши из основи, а свещеници и монаси направи [да станат] жертва на меча. И вместо, както се падаше, ние като по-напред онеправдани и опечалени да се удостоим от вас с подходящо утешение и да получим онова, което ни бе тиранически отнето, напротив, ние сме укорявани от твое братство като онеправдатели и се изискват от нас и други градове и места освен ония, които ние изгубихме. Въпреки че вие сте извършили неправда, както и писмото4 показва, ние биваме обвинявани. О, несправедливост и неправда! Но поради такова ваше злодеяние ние няма да пренебрегнем своите [работи] и няма да премълчим справедливите основания и нашите разумни обвинения, че ние сме придобили земите си не чрез кърви и насилие както вие. Защото кой от благоразумните не знае, че Бог е причина на доброто и не е причинител на злото и че той заповядал по-скоро хората да се размножават, отколкото да се намаляват? Кой не знае, че нищо наше не ти е дадено от Бога, защото той се гнуси от мъж кръвник и лукав? И ако това е тъй, как ние ще кажем, че толкова божии дарове са твои, когато, Бог мирно и безкръвно раздава собствените си дарове комуто той желае? Доколкото пък трябваше, ние бяхме снизходителни: ние се обръщахме към вашия разум с мирни послания; ревностно дадохме подаръци и още по-ревностно обещахме да дадем, ако твое братство склони да живее в мир; свети отци провождахме да те умоляват; пратеници пращахме с предложения за мир; и най-после се срещнахме един с друг, каквото никой никога не е виждал да става; ние се разговаряхме за богоугодни неща, ако и да не намерихме в действителност нищо от тях у тебе. Ако ли пък ти освен това искаш още друга отстъпка, то за каква още отстъпка да говорим? За това ли, което вие искате? Това според нас не е отстъпка, а падение; не устроение, а опустошение; не обединение, а разкъсване, понеже този, който предава повереното нему от Бога на иноплеменни и кръвожадни народи, се осъжда като такъв, който е направил не отстъпка, а престъпление.   
             Месецослов на Василий II Българубиец: 1. Месец септември, 1-ви ден. Подвигът на светите четиридесет девици и на учителя им Амон. 2. Месец септември, 2-и ден. Помен за преподобния наш отец Йоан Постник, цариградски патриарх. 3. Месец септември, 14-и ден. Възпоминание за издигането на честния и животворен кръст. 4. Месец септември, 15-и ден. Подвигът на светите мъченици Максим, Теодот и Асклепиодота. 5. Месец септември, 15-и ден. Подвигът на светата мъченица Мелитина. 6. Месец октомври, 13-и ден. Подвигът на мъченика Флоренций. 7. Месец октомври, 26-и ден. Подвигът на светия великомъченик Димитрий. 8. Месец октомври, 26-и ден. Подвигът на светия мъченик Нестор. 9. Месец октомври, 31-ви ден. Възпоминание за светите апостоли Стахис, Амплиас, Урбан и другарите им. 10. Месец ноември, 3-и ден. Помен за преподобния наш отец Йоаникий Чудотворец. 11. Месец ноември, 6-и ден. Възпоминание за падналия от небето прах, или пепел, или жупел. 12. Месец ноември, 9-и ден. Подвигът на светия мъченик Александър в Солун. 13. Месец ноември, 11-и ден. Помен за преподобния наш светец Теодор, игумен на пресветия Студийски манастир. 14. Месец ноември, 20-и ден. Подвигът на светия мъченик Дазий в Доростол. 15. Месец ноември, 20-и ден. Подвигът на светия и преславен апостол Андрей, брат на великия Петър. 16. Месец декември, 15-и ден. Подвигът на светия свещеномъченик Елевтерий. 17. Месец януари, 16-и ден. Подвигът на светия мъченик Данакс, четец. 18. Месец януари, 21-и ден. Подвигът на светите Мануил, Георги, Лъв и на убитите с тях от безбожните българи при царуването на Лъв Арменеца. 19. Месец януари, 26-и ден. Възпоминание за дните на голямото и невероятно земетресение. 20. Месец февруари, 24-и ден. Подвигът на свети Ригин, скопелски епископ. 21. Месец февруари, 25-и ден. Подвигът на светия мъченик Александър, който станал мъченик в Тракия. 22. Месец март, 18-и ден. Помен за светия наш отец Кирил Ерусалимски. 23. Месец март, 28-и ден. Подвигът на света Матрона Солунска. 24. Месец април, 3-и ден. Подвигът на светите жени Ирина, Агапия и Хиона. 25. Месец април, 24-и ден. Подвигът на светите мъченици Пазикрат и Валентин. 26. Месец април, 28-и ден. Подвигът на светия мъченик Дадас и на другарите му. 27 Месец май, 13-и ден. Подвигът на светата мъченица Гликерия. 28. Месец май, 13-и ден. Подвигът на светия мъченик Александър. 29. Месец юни, 24-и ден. Подвигът на светия мъченик Оренций и на другарите му. 30. Месец юни, 27-и ден. Помен за преподобния наш отец Давид Солунски. 31. Месец юли, 1-ви ден. Помен за преподобния наш отец Петър. 32. Месец юли, 6-и ден. Подвигът на светия свещеномъченик Астий, драчки епископ. 33. Месец юли, 18-и ден. Подвигът на светия мъченик Емилиан. 34. Месец юли, 23-и ден. Помен за убитите наши братя в България. 35. Месец август, 2-и ден. Намиране останките на светия мъченик Дадас и на другарите му. 36. Месец август, 13-и ден. Преместване останките на светия наш отец Максим Изповедник. 37. Месец август, 20-и ден. Подвигът на светите 37 мъченици. 38. Месец август, 21-и ден. Подвигът на светата мъченица Баса и на чедата й. 39. Месец август, 22-и ден. Подвигът на светия мъченик Агатоник и на другарите му. 40. Месец август, 23-и ден. Подвигът на светия мъченик епископ Силван и на другарите му. 41. Месец август, 23-и ден. Помен за светия наш отец Евстатий, епископ Антиохийски. 42. Месец август, 23-и ден. Помен за светия наш отец Калиник, цариградски архиепископ. 43. Месец август, 27-и ден. Помен за светия наш отец Либерий // 1. Mense Septembri, die prima. 2. Mense Septembri, die secunda. 3. Mense Septembri, die decima quarta. 4. Mense Septembri, die decima quinta. 5. Mense Septembri, die decima quinta. 6. Mense Octobri, die decima tertia. 7. Mense Octobri, die vicesima sexta.  8. Mense Octobri, die vicesima sexta. 9. Mense Octobri, die tricesima prima. 10. Mense Novembri, die tertia. 11. Mense Novembri, die sexta. 12. Mense Novembri, die nona. 13. Mense Novembri, die undecima. 14. Mense Novembri, die vicesima. 15. Mense Novembri, die vicesima. 16. Mense Decembri, die decima quinta. 16. Mense Ianuario, die decima sexta. 17. Mense Ianuario, die vicesima prima. 19. Mense Ianuario, die vicesima sexta. 20. Mense Februario, die vicesima quarta. 21. Mense Februario, die vicesima quinta. 22. Mense Martio, die decima octava. 23. Mense Martio, die vicesima octava. 24. Mense Aprili, die tertia. 25. Mense Aprili, die vicesima quarta. 26. Mense Aprili, die vicesima octava. 27. Mense Maio, die decima tertia. 28. mense Maio, die decima tertia. 29. Mense Iunio, die vicesima quarta. 30. Mense Iunio, die vicesima septima. 31. Mense Iulio, die prima. 32. Mense Iulio, die secta. 33. Mense Iulio, die decima octava. 34. Mense Iulio, die vicesima tertia. 35. Mense Augusto, die secunda. 36. Mense Augusto, die decima tertia. 37. Mense Augusto, die vicesima. 38. Mense Augusto, die vicesima prima. 39. Mense Augusto, die vicesima secunda. 40. Mense Augusto, die vicesima tertia. 41. Mense Augusto, die vicesima tertia. 42. Mense Augusto, die vicesima tertia. Mense Augusto, die vicesima tertia.
                 
В общи линии посочените източници на сведения а ранната българска история след VII в. са тези, за които не съм писал в цитираната в началото скорошна тема. Какви изводи се налагат:
                -  България е на Балканския полуостров от времето на Аспарух 680-681 г. като независима държава, но има и по-ранни данни за българите при Заберган;
              - България е влиятелна държава, която определя заедно с Източната Римска империя съдбата на Балканския полуостров;
                - Първото Българско царство е успешно;
                - По отношение на владетелите- преминаваме към криза в царския род след укрепването на държавата от Аспарух и Тервел, но в края на VIII в. отново преминаваме в настъпление;
                - освен родът Дуло, с легендарен произход има и друг управляващ род- Вокил, който мисля, че по някакъв начин е сроден с Дуло;      
               - родът Вокил е идентичен с Оукил от" Именика на българските канове", а единствен Телец от Угаин е различен" И тои беше вместо друг";
                 - При Крум има съмнения дали не се завръща родът Дуло по майчина линия на власт;
               - Независимо дали спада към Дуло или не, Крумовата династия е изключително успешна за България;
               - По времето на Крум и Омуртаг в Европа има три големи държави: Франкската империя, България и Византия, разположени от запад на изток;
              - По време на Първата Българска държава побеждаваме и успяваме да се справим с няколко силни противника; Хазари, Авари, Франкска империя, Маджари, Печенеги, Сърби. Дори вземаме привес над Византийската империя до преди идването на Йоан Цимисхи на власт;
               - Забелява се израстване в духовно отношение след приемане на християнството и въвеждането в употреба на Кирилицата;
              -  Имаме няколко силни личности, освен владетелите ни; Иван( Йоан) Рилски, св. Климент и Наум, Йоан Екзарх, Боян Енравота, Боян Мага, Ичъргубоила Мостич, св.св. Кирил и Методий;
               - Успяваме да спечелим много войни и имаме добър коефициент на успеваемост във военните кампании навсякъде;
               - Извършва се приобщаване на племената, определяни от историците като славянски;
                - Още през IX-X в. имаме добре построени и укрепени градове, като Плиска, Велики Преслав, Охрид, Бдин, Дръстър;
                 - Има няколко владетеля от Първото Българско царство, които не губят никъде при войните;
                - Българите се отличават като добри строители, особено при управлението на Омуртаг( 814-831 г.);
                - При Българите винаги за владетел  се признава само принадлежащ към управляващия род и имащ право над престола.
              - Българите се отличават с това, че успяват да задържат завладяните територии, като се насочват единствено към земи, населени с българи;
                - Животът в Първата Българска държава е бил на високо равнище;
                - При почти всички владетели от Първото, а и от Второто царство основната посока на следене и настъпление е била на югоизток към Константинопол и Византия. Това говори за дългосрочен план на действие и трайно поставени цели. 

 




Гласувай:
52



1. leonleonovpom2 - Поздрави, Адаш! Чудесно си се ...
21.03.2019 08:07
Поздрави, Адаш!

Чудесно си се справил, с насажданото от нихилистите мнение за нашата нищожност!
При три големи държави в Европа, определящи статуквото в нея, мисля ,че е смешно да гадаем, била ли е тогава България велика сила или не!
Нагледно е показано във Веронската икона където е изобразен нашият владетел Тервел, канонизиран, като спасител на Европа!
Той в центъра, голям, едър, заобиколен от дребосъци-владетели на дребните европейски държави тогава, които е спасил! От сарацините!

Хубав ден, Адаш!
цитирай
2. kvg55 - barin,
21.03.2019 08:46
Убедително разработена тема. Нашето далечно минало е извор на гордост. А може би в някоя библиотека има още неизследвани документи.
цитирай
3. get - При почти всички владетели от ...
21.03.2019 09:20
barin написа:

При почти всички владетели от Първото, а и от Второто царство основната посока на следене и настъпление е била на югоизток към Константинопол и Византия. Това говори за дългосрочен план на действие и трайно поставени цели.


От момента на СЪЗДАВАНЕ КОНСТАНТИНОПОЛ - като алтернативна столица, на РИМСКАТА ИМПЕРИЯ !
Започва ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКА БОРБА ЗА ДОМИНАЦИЯ - в този значим за югоизточна Европа регион и град държава Бюзантион?

Създателят на ИЗТОЧНАТА СТОЛИЦА - не е грък, а номинално гражданин на Римската империя.
За това, че не е грък а още и римлянин - говори МЯСТОТО КЪДЕТО СЕ РОДИЛ?
Вторият факт ЗА ПРОИЗХОД са войските с чиято помощ, той се утвърждава като ЕДНОЛИЧЕН ВЛАДЕТЕЛ НА РИМ-империя?
Трети факт - е КЪДЕ ПРАВИ СТОЛИЦАТА?
Четвърти - че за него Сердика(София) е бил предпочитания град?

Всички РОМЕЙСКИ било латино, било гръцки извори ПРИКРИВАТ зад ФИКЦИЯТА ЗА Рим КАТО УНИТАРНА ДЪРЖАВА - другото? Рим на Балкани, и народите от този регион са обединени в нещо близко, до това КОЕТО СЕ РАЗБИРА под понятието КОНФЕДЕРАЦИЯ?
Ако осмислим а от там и започнем да разглеждаме фактология и процеси(исторически) през пизмата за КОНФЕДЕРАТИВНО УСТРОЙСТВО - Тогава ще ни стане ясно КАК "БЪЛГАРИ" СЕ БИЯТ С РОМЕИ-"ВИЗАНТИЙЦИ" и обратно?
Защо мизиеца и скит Симеон Велики - предявява претенции да стане РИМСКИ ИМПЕРАТОР - какъвто е бил примерно, Константин Велики и ТОЙ СКИТ ОТ МИЗИЯ?

- Поздрав, и хвала за положените усилия да събереш и систематизираш тези исторически изворови материали!
цитирай
4. barin - Здравей, Адаш. Извори има много за ...
21.03.2019 09:28
Здравей, Адаш. Извори има много за нашата история и величие, но много от тях се пренебреват. Не са изгодни а много държави из Европа. Постепенно всичко ще си дойде на мястото.
Поздрави!
цитирай
5. barin - Здравей, kvg55. Може би тази биб...
21.03.2019 09:31
Здравей, kvg55. Може би тази библиотека, за която казваш да е Ватиканската. Там със сигурност са скрити истини за България. Дали е от гледна точка, че не сме католици не съм сигурен.
Поздрави!
цитирай
6. barin - Здравей, Гете. Благодаря, че даваш ...
21.03.2019 09:34
Здравей, Гете. Благодаря, че даваш още пояснения по въпросите, засегнати в темата. Има значение, защото всичко не може да се побере в една тема. Те затова са две, следващи като смисъл, но разделени от още две други. Борбата за доминация в Югоизточна Европа и дългото съседско съществуване са в основата на многото конфликти между България и Източната Римска империя.
Подрави!
цитирай
7. анонимен - преди десетина години
21.03.2019 09:42
Писахме писмо до Синода за ценни исторически архиви, свързани с България, които се намират в манастира "Св, Архангел Михаил" на остров Тасос. Сведенията са от един професор по история в Атинската духовна академия. Нищо не може да бъде направено на светско ниво, защото според законите в Гърция, държавата не може да влияе на църквата.
Та, написахме едно писмо.....и до ден днешен - Синодът мълчи :)
цитирай
8. анонимен - сетих се още нещо :)
21.03.2019 10:01
Едно от условията на гърците беше, че докато е жив Божидар Димитров това няма да стане. И понеже той вече е покойник могат да започнат преговори между синодите на двете църкви. Има и още една подробност - манастирът е девически и там ще допуснат само жени - изследователки на архиви...
цитирай
9. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю!
21.03.2019 10:13
Много съм ти благодарен, че перфектно обогатяваш историческите ни познания, както моите, така и на всички, посещаващи блога ти сънародници.
Да си жив и здрав и честита пролет!
цитирай
10. germantiger - ...
21.03.2019 11:16
както и леон - от мен също едно ЗАСЛУЖЕНО БРАВО!

типшично за твой постинг - много труд, издържано ниво и конкретика

разбира се, може да има спорове в детайли, каквито гет и други биха посочили

тези детайли ти барин също си ги срещал и знаеш, но стремежа при теб е да стъпваш върху научност поне призната днес и да не търсиш крайности, макар понякога в тях също да е истината
цитирай
11. get - 6. barin - Допълвам, отговаряйки (ти) съвсем схематично - дано от това не пострада съдържателно ... ?
21.03.2019 12:02
barin написа:
Здравей, Гете. Благодаря, че даваш още пояснения по въпросите, засегнати в темата. Има значение, защото всичко не може да се побере в една тема. Те затова са две, следващи като смисъл, но разделени от още две други. Борбата за доминация в Югоизточна Европа и дългото съседско съществуване са в основата на многото конфликти между България и Източната Римска империя.
Подрави!


... понятийната част?
Първо - Къде се ПОЯВЯВАТ прото-ивропейците? Казат в Анатолия и югоизточна европа?
Второ - Кои са южните съседи на тези прото-европейци - араби(семити)?
Трето - За какво се води битката за създадената от ЕВРОПЕЙЦИ ТРОЯ, тринадесет столетия преди Христа? За ДОМИНАЦИЯ! Между кои ... гърци и траки ли ... или между прото-европейци(протобългари) и протосемити(БЛИЗЪК ИЗТОК)?
Четвърто - Как ЗАВЪРШВА ВСИЧКО - Миграция или с културна асимилация!

Нещо подобно се случва ОТНОВО ... вече близо дванадесет века след "Троянската война"? Отново за ГРАД СЪС ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ! Наричащ се КОНСТАНТИНОПОЛ! Създаден НЕ ОТ ГРЪК ИЛИ РИМЛЯНИН ... а от ...?
- Отново губим битката, и оставаме в низвергнатото положение на "федерати" с предлога "кон"!

А вече, след тези епични битки, с наред и тиха инвазия на гръко-римската/семитска култура и политика ОТНОВО ГУБИМ СТОЛИЦАТА СИ Цариград/Константинопол!

Сега за тези ЕПИЧНИ ВРЕМЕНА НА БИТКИ, ПРЕДАТЕЛСТВА И ПОДМОЛНА ПОЛИТИКА - ЧЕТЕМ ПИСАНОТО ОТ УЗУРПАТОРИТЕ? Поради това НИЕ СОБСТВЕНИЦИТЕ СМЕ ИЗКАРВАНИ ... ВАРВАРИ, ФЕДЕРАТИ и КЪСНО ПРИДОШЛИ ПО ИЗКОННО НАШИТЕ НИ ЗЕМИ!

- Толкова е просто ... стига да не се предоверяваш, на враждебните нам внушения в писаниците на ... ?

- Поздрав, и дано от вторият път съм бил по-разбираем?
цитирай
12. barin - Здравей, Севт. Гърците са от тези ...
21.03.2019 12:18
Здравей, Севт. Гърците са от тези народи, които имат сметка да се потули част от българската история. Условието да се допускат само жени е по-особено, защото изследователите на архивите и археолозите са повече мъже. Все пак има и жени и може един ден да стане.
Поздрави!
цитирай
13. barin - Здравей, Оги. И аз съм удовлетво...
21.03.2019 12:20
Здравей, Оги. И аз съм удовлетворен, когато има положително отношение към моите теми. Ти си от хората, които отдавна следят моите изяви.
Подрави!
цитирай
14. barin - Здравей, Тигре. За тази тема доста ...
21.03.2019 12:24
Здравей, Тигре. За тази тема доста се потрудих и постоянно гледах да не се повтаря нещо от предишната подобна. Оказа се, че има още материали, но не са достатъчни за нова тема( поне засега). Отнасям се положително към коментарите, дори и да има различия, ащото ти, Леон, Гет и останалите не могат да мислят по един и същ начин при анализите. Има още какво да се разгледа относно изворите за българите.
Поздрави!
цитирай
15. barin - Здравей, Гете. Всичко е рабираемо ...
21.03.2019 12:31
Здравей, Гете. Всичко е рабираемо от теб, защото посочваш факти и наблягаш на основното. Не вярва съдържанието да пострада или да се появят неясноти. Иточниците, от които черпим информация през по-голямата част от времето на нашето съществуване като държава са от противниците ни. Естествено е да се спестят някои незначителни победи или други да бъдат обърнати в загуби. За нас е писано, че искаме да сме федерати отначало, но едва ли е така. През времената на нашето идване от Аспарух има разместване на народите и всеки си търси по-добро място за установяване. Мисля, че нашият владетел е направил добър избор. Сигурен съм, че си чел моите теми а добруджанския район:
barin.blog/politika/2017/09/08/znachenieto-na-dobrudja-za-razvitieto-na-bylgariia.1566291;
barin.blog/politika/2017/09/09/zashto-sme-na-tova-miasto-ili-prodyljenie-na-prednata-tema-z.1566424
Поздрави!
цитирай
16. анонимен - последно, и повече няма да дотягам!
21.03.2019 12:55
Много зависи какво точно си търсим в историята си и дали търсим историята на Първата бд или на съвременна България! Мисля,че не е необходимо да правя аз разликите, при условие,че повечето тук са историци!

За отношението на гърците към историята - няма да се съглася, защото точно гръцки историци са тези които питат: Вие,защо не се интересувате от историята си? При нас има ваши архиви, изнесени още от времето на Юстиниана Прима!
Колкото до жени, изследователки, аз имим впечатления от две - много добри в тази област - професор Вачкова и доцент Екатерина Дамянова, която е завършила Библейска археология в Германия и дори е търсена за консултант при разчитане на древни надписи в Светите земи!

Ако се интересуваш от интересни и не толкова популярни източници, мога да ти предложа нещо добро, според мен: https://www/18281025/%D0%9A._%D0%A1._%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B2._%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8._-_%D0%92_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F._%D0%A7._1._%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC_%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D
цитирай
17. анонимен - сигурно няма да се отвори линка
21.03.2019 13:04
Потърси - К. С. Кръстев. Покръстването на българите в арабските извори.
цитирай
18. barin - Здравей, Севт. Аз специално тук ...
21.03.2019 13:32
Здравей, Севт. Аз специално тук търся сведения и написано за Първата Българска държава. Иначе трябва да се знае кои сме и откъде произтичаме. Миналото ни е славно, но в съвременна България бележитите личности са твърде малко. Ще потърся довечера да прочета препоръчаните източници. Ще ми бъде от полза.
Поздрави!
цитирай
19. get - 15. barin - Мисля, не бях разбран докрай - какво искам да обясня?
21.03.2019 16:52
barin написа:
Здравей, Гете. Всичко е рабираемо от теб, защото посочваш факти и наблягаш на основното. Не вярва съдържанието да пострада или да се появят неясноти. Иточниците, от които черпим информация през по-голямата част от времето на нашето съществуване като държава са от противниците ни. Естествено е да се спестят някои незначителни победи или други да бъдат обърнати в загуби. За нас е писано, че искаме да сме федерати отначало, но едва ли е така. През времената на нашето идване от Аспарух има разместване на народите и всеки си търси по-добро място за установяване.
...


Гръцките и латински извори ВИНАГИ ЩЕ БЪДАТ ПРИСТРАСТНИ А ОТ ТОВА ПРЕИНАЧАВАЩИ ИСТОРИЯТА НИ?

Просто ПРИ РИМСКАТА ИНВАЗИЯ във време, около стика, на Нова ера ЕДНА ЧАСТ ОТ НАРОДА(ни) ОСТАВА ПО МЕСТАТА СИ които е обитавал от памтивека - други се изтеглят на север(най-вече зад Дунав) и северно Причерноморие.
Първите - се примиряват и стават номинално "римляни" а Вторите - непримирилите се, за тях е казано в "Именника на българските князе":
"Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега." ... ВЪПРОС: Защо са били със "стригани" глави?

Второ-то или ИСТОРИЧЕСКАТА РАЗВРЪЗКА ИДВА през ... ? - при което Анастасий Библиотекар - така коментира нещата(?):
"Българите обединили своите земи съгласно родственото им право." - чийо, с кого се обединяват БЪЛГАРИТЕ по силата на това си РОДСТВЕНО ПРАВО ... а) с гърци б)римляни в)траки - та нали според казионната ни теория БЪЛГАРИТЕ НЯМАТ НИЩО ОБЩО С ИЗБРОЕНИТЕ ТРИ КАТЕГОРИИ ХОРА - тогава с КОГО?

П.П.
Според древните обичаи и традиции БРЪСНЕНЕТО(остригването) НА ГЛАВАТА се е приемало като знак за скръб от БЕЗЧЕСТИЕ!
Поради какво -Причина? - българските князе на север от Дунав - са приемали, остригвайки си се, че са "безчестни"?
цитирай
20. barin - Има и още сведения за българите: ...
23.03.2019 21:04
Има и още сведения за българите: Йоан Антиохийски пише за трите заселвания на българи на Балканския полуостров и връзката ни с хуните. Другият, за който не съм писал тук и в другата разглеждана тема е Михаи Аталиат: Михаил Аталиат е бил роден вероятно в град Аталия, Памфилия ( Мала Азия) през първата половина на XI век. Като представител на военната феодална аристокрация той имал значителен брои имоти. А като юрист се ползувал с завидно положение при императорите Константин X Дука ( 1059 - 1067) , Роман IV Диоген (1068 - 1071), Михаил VII Дука ( 1071 - 1078) и Никифор III Вотаниат ( 1078 - 1081). Бил е близък и с някои от известните представители на византийската култура, между който бил и Теофилакт Охридски.
Развитието на историографията във Византия се дължи на факта, че сред политическите кръгове и интелигенцията винаги е съществувала тенденция да се запази историческата памет, да се възхваляват делата на предците и подвизите на съвременниците.
Византийската истриография се формира по - близо до античната традиция, отколкото хронографията.
Михаил Аталиат е написал '' Историята'' , която обхваща периода от 70те години на XI век. Това съчинение, макар и недовършено, разглежда с големи подробности събитията от тази епоха на големи династични борби в Цариград.
Съчинението '' Историята'' се дели на няколко глави -
1. Покорените от византийците българи въстават.
2. Войската на Георги Маниак минава през българската земя.

3. Бунтът на Лъв Торник. Нападение на печенеги.
4. Исак Комнин воюва срещу печенегите.
5. Печенеги и узи нападат Мизия и Тракия. 6. Бунтът на сердикийския дук Роман Диоген.
7. Самуил Алусиан служи във византийската войска.
8. Тържището в Редесто и спекулациите на Никифорица. Нападения на печенеги.
9. Сражението при Ключката клисура и победата на Никифор Вотаниат при Солун.
10. Бунтът на Никифор Вриений. Печенеги извършват набези чак до Одрин.
11. Лека създава вълнения сред печенегите, а Добромир бунтува населението около Месемврия
цитирай
21. eva666 - !!! мн добър материал, ще има за четене...
26.03.2019 10:59
barin написа:
Здравей, Севт. Аз специално тук търся сведения и написано за Първата Българска държава. Иначе трябва да се знае кои сме и откъде произтичаме. Миналото ни е славно, но в съвременна България бележитите личности са твърде малко. Ще потърся довечера да прочета препоръчаните източници. Ще ми бъде от полза.
Поздрави!


Благодаря, Иване!
поздрав..
цитирай
22. barin - Благодаря, Юлия. Може да посещава, ...
26.03.2019 13:29
Благодаря, Юлия. Може да посещава, ако ти харесва по-често, стига да имаш време. Наскоро от още две места се заинтересува ха за моите материали.
Поздрави!
цитирай
23. tikoev - Историята е курветина. Дава на в...
01.04.2019 12:38
Историята е курветина. Дава на всички и всичко. Зависи от интерпретацията.
цитирай
24. barin - Здравей, Тишо. Знам за политиката ...
01.04.2019 17:40
Здравей, Тишо. Знам за политиката такива определения, но границата с историята е много тънка. Лесно се преминава и затова има различни тълкува ия
Поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3645877
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67334
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031