Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2019 18:25 - Кратка биография на Исак Нютон
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 4194 Коментари: 15 Гласове:
42

Последна промяна: 31.01.2019 18:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                     Един от най-великите учени в света е Исак Нютон. Обикновено неговите разработки и името му се свързва с физиката и висшата математика, където се учат неговите закони и теореми. Той е работил и в астрономията, както и в други области. Заслугите му за развитието и възхода на човешката цивилизация са големи. Ето материали за него:
                  Исак Нютон( 25 декември 1642- 20 март 1717 се ражда в селцето Улсторп при Колстъруърт, в Линкълншър на 4 януари 1642 година*. Баща му почива преди да се роди. Майка му, скоро след смъртта на съпруга си, ражда преждевременно и така на бял свят се появява малкото хилаво момче, което кръщава Исак (на английски се произнася като Айзък). Заради преждевременното раждане смятат, че Исак няма да живее дълго, но Нютон опровергава всички страхове – доживява до дълбока старост и с изключение на редките случаи на неразположение и една сериозна болест, която прекарва, здравето му през целия живот е цветущо.

image Семейството на Нютон се числи към средната ръка фермери. Когато Исак поотраства, го записват в начално училище. На 12-годишна възраст момчето започва да посещава общественото училище в Грантъм. Живее на квартира при аптекаря Кларк в продължение на 6 години. Тези години пораждат у него интереса към химията.

На 5 юни 1660 година, когато Нютон все още няма навършени 18 години, е приет в Тринити колидж. Кеймбриджкият университет е сред водещите учебни заведения в Европа. Там процъфтяват не само естествените науки, но и философията и филологията. Нютон се впуска с ентусиазъм в изучаването на математиката. Едновременно с това обаче, през 1665 година получава и степен бакалавър по изящните изкуства (словесните науки).

Първите му научни опити са свързани с изследване на светлината.Ученият доказва, че с помощта на призма бялата светлина може да се разложи на съставляващите я цветове. Нютон прави експерименти и с пречупването на светлината, преминаваща през тънки прегради, като така наблюдава дифракцията на светлината, а “картината”, която се получава в тези експерименти се нарича “пръстените на Нютон”.



През 1666 година в Кеймбридж избухва епидемия, която по тогавашните разбирания веднага обявяват за чумна. Нютон се оттегля в родния си Улсторп, където без книги и без никакви лабораторни прибори заживява като отшелник. Отдава се на дълбоки философски размисли. Плод на тези размисли става откриването на закона за всеобщото привличане.

Според легендите, Нютон обича да седи в градината и да размишлява. Твърди се, че в един такъв слънчев ден мислите му са прекъснати от падането на узряла ябълка. Ябълковото дърво дълго време е показвано като пример на наследниците на големия учен, а след като започнало да съхне и да не дава плод, било отсечено и превърнато на пейка.

image
Нютон разсъждава върху законите на гравитацията отдавна и е напълно възможно падналата ябълка да го е вдъхновила. Истината обаче е, че – както самият той пише след години – математическата формула, изразяваща закона за всеобщото притегляне, Нютон извежда след изучаване на законите на Кеплер. Опитите, които провежда в областта на оптиката просто ускоряват процеса, тъй като и законът, по който се определя “силата на светлината” или “степента на светимост” на дадена повърхност, са доста сходни с математическата формулировка на закона за гравитацията.
Прости геометрически измервания и прекия опит показват, че при отдалечаване на лист хартия от пламъка на свещта на двойно по-голямо разстояние, осветеността на повърхността на листа намалява, при това не два пъти, а четири пъти. При трикратно отместване – девет пъти. Това е законът, който по времето на Нютон наричат просто “закон за квадратните пропорции”. Ако трябва да сме по-точни – силата на светлината е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието. За гений като Нютон е напълно нормално да се опита да приложи същият закон и към гравитационните явления.


            Веднъж достигнал до тези изводи, Нютон неминуемо прозира, че гравитационното притегляне от Земята предопределя и движението на спътника й - Луната. Но са необходими десетилетия на опити и търсене на доказателства, за да може предположенията му да се превърнат в стройна система, описваща законите на мирозданието. Нютон не би могъл да развие или да докаже гениалните си идеи, ако не владее до съвършенство мощният математически метод, известен днес като диференциално и интегрално изчисление.

image                В интерес на истината трябва да се отбележи и приноса на Робърт Хук – друг голям учен и изобретател от същата епоха. Хук внася корекция в изводите на Нютон и благодарение на критичните му бележки Нютон достига до още няколко важни заключения. В частност, на база на тези корекции Нютон преоткрива законите за движение на планетите, дефинирани по-рано от Кеплер. За да докаже правотата си, решава да изчисли предварителните местоположения на някои от небесните обекти.
На първо време обаче нещата не се получават.

               Джон Кондуит пише за това: “През 1666 година той отново напуска Кеймбридж… за да се върне при майка си в Линкълншър, и през това време, докато размишлявал в градината си, му хрумнало, че силата на тежестта (която кара ябълката да пада на земята) не е ограничена до определено разстояние от Земята, а че като сила трябва да се разпростира много по-далеч, отколкото обикновено се смята. Защо не чак до Луната? – се запитал той, и ако това е така, то това трябва да повлияе на движението й, и вероятно, да я държи на орбита, след което решил да изчисли какъв би бил ефекта от такова предположение; но понеже нямал нужните книги при себе си, той използвал общоприетото съждение сред географите и мореплавателите, че в един градус ширина на повърхността на Земята има 60 английски мили. Изчисленията му не съвпадат с теорията му и той трябвало да се задоволи само с предположението, че заедно със силата на тежестта, следва да има и още примес от онази сила, на която би била подвластна Луната, ако в своето движение тя се придвижва като вихър…”

              Изучаването на законите за елиптичните движения значително придвижва напред изследванията на Нютон. Едва през 1682 година той вече може да се опре на по-точни данни при измерването на меридиана, получени от френския учен Пикар. Като знае дължината на меридиана, Нютон изчислява точно диаметъра на Земята и използва новополучените данни в своите предишни изчисления. За своя голяма радост установява, че предположенията му от преди почти 20 години са били напълно верни. Силата, караща телата да падат на Земята, се оказва абсолютно същата, която управлява движението и на Луната.   
image
                Този извод се превръща за Нютон в най-голямото тържество на научния му гений. Потвърждават се напълно думите му, че “геният е търпение на мисленето, съсредоточено в определено направление”. Всичките му хипотези се оказват верни и многогодишните му изчисления се потвърждават.
В края на 1683 година Нютон най-после може да предложи пред Кралското общество основните начала на своята система, базирана на ред теореми за движението на планетите. Теорията му обаче се оказва твърде гениална, за да не се намерят завистници и хора, които да се опитат да си припишат поне част от славата за това откритие. Няма никакво съмнение, че мнозина английски учени по това време са се доближили в работата си до откритията на Нютон, но да осмислиш трудността на един въпрос, не означава, че си в състояние и да го решиш. Забележителният архитект и математик Кристофър Рен се опитва да обясни движението на планетите с “падането на телата към Слънцето, съчетано с първоначалното им движение”. Астрономът Халей предполага, че законите на Кеплер са обясними с помощта на действието на сили, правопропорционални на квадратите на разстоянията, но няма нужните математически познания за да го докаже. На името на Нютон има именувани много университети, улици, има паметници из Европа.

            Хук пък твърди пред членовете на Кралското общество, че всички идеи, залегнали в “Начала” на Нютон, вече са предлагани от него, а онези, които все пак са новост, просто са грешни. Хюйгенс категорично отрича идеята за взаимното привличане на частиците, като предполага, че сили на притегляне съществуват само вътре в телата. Лейбниц продължава да настоява, че движението на планетите може да се обясни само посредством някаква ефирна субстанция, която пречи на планетите да се движат по права линия. Бернули и Касини също упорито се придържат към теорията за вихровото движение. Коледа вероятно е доста досадно време за атеистите. Нерелигиозните хора, отхвърлящи концепцията за бог и религия, обаче също си намират повод да празнуват на 25 декември и той не Рождество Христово. Те отбелязват един съвсем друг рожден ден - на сър Исак Нютон. Идеята на атеиститите е, че така или иначе на тази дата се празнува, по-добре е да се отбележи раждането на един от най-значимите личности в историята на науката, отколкото това на Иисус Христос, за когото няма доказателства, че е действително съществувала личност, камо ли, че е Син Божи. 

image
Личният герб на Исак Нютон
               Малко по малко обаче, шумотевицата заглъхва и славата за откриването на един от фундаменталните закони на класическата физика – законът за всеобщото притегляне – се пада по право на Исак Нютон.

              Бележитият учен жъне успехи и на политическата сцена. Член е на Парламента на Британия, а по-късно е назначен за магистър на Монетния двор. Под негово ръководство започва пълна проверка на парите в обръщение, което открива, че близо 1/5 от всички монети в кралството са фалшифицирани. Нютон разработва и плана за преминаването на британския паунд към златен стандарт - стъпка, която оказва огромно положително влияние на икономиката на империята. Именно за заслугите си като магистър на Монетния двор Нютон получава рицарско звание и благородническа титла. Така става вторият учен, след Франсис Бейкън, удостоен с правото да носи титлата сър. Личният му герб е Андреевски кръст от две кости. Негови значителни постижения: три закона задвижение, закон за гравитацията, изобретение за смятане.
  


image Великият Исак Нютон почива на 31 (20 стар стил) март 1727 година* в Лондон. 84 години живот, посветен на познанието. Погребан е в мястото, отредено за най-великите хора на Британия - Уестминстърското абатство. На надгробната му стела е изсечен надпис, който гласи:
"H. S. E. ISAACUS NEWTON Eques Auratus, / Qui, animi vi prope divinв, / Planetarum Motus, Figuras, / Cometarum semitas, Oceanique Aestus. Suв Mathesi facem praeferente / Primus demonstravit: / Radiorum Lucis dissimilitudines, / Colorumque inde nascentium proprietates, / Quas nemo antea vel suspicatus erat, pervestigavit. / Naturae, Antiquitatis, S. Scripturae, / Sedulus, sagax, fidus Interpres / Dei O. M. Majestatem Philosophiв asseruit, / Evangelij Simplicitatem Moribus expressit. / Sibi gratulentur Mortales, / Tale tantumque exstitisse / HUMANI GENERIS DECUS. / NAT. XXV DEC. A.D. MDCXLII. OBIIT. XX. MAR. MDCCXXVI"
                Преводът звучи приблизително така: "Тук почива сър Исак Нютон, дворянин, който с почти божествения си разум пръв освети с факела на математиката движението на планетите, пътищата на кометите и приливите на океаните. Той изследваше разликите в светлинните лъчи и появяващите се от това различни свойства на цветовете, за които никой преди това не предполагаше. Постоянен, мъдър и  правдив тълкувател на природата, античността и светото писание, той утвърждаваше със своята философия величието на всемогъщия Бог, а по нрав беше евангелски скромен. Нека смъртните се радват, че е съществувало такова украшение на човешкия род..."

                Празнува на "Нютонмас" (от английското наименование на Рождество Христово - Christmas - б.р.) от невярващите:

                  Изключително наподобява традиционната Коледа, но все пак е различно. Като за начало дървото, което се украсява, е ябълково (като знак на почит към ябълката, която ударила Нютон по главата, позволявайки му да открие закономерността на гравитацията).

              Украсява се с... ябълки - логично (все пак логиката е сърцето на този празник). Закрепват се не особено здраво върху дървото, за да могат от време на време да падат и да предизвикват гениални открития.
                  Задължителен елемент са разговорите на маса за различни проблеми на съвременната наука, за логиката, позволяват се и логически игри и главоблъсканици. Любим момент е пускането на нежеланите подаръци, получени за традиционната Коледа, от върха на някоя висока сграда - ей така, да се види дали гравитацията все още работи.
                Нютонмас  започва да се отбелязва в началото на 80-те години на миналия век, когато американският писател Майкъл Марота започва да изпраща на приятели и познати картички за рождеството на сър Исак Нютон вместо традиционните коледни картички.

                 В чест на великия учен датата 4 януари се отбелязва по цял свят като Международен ден на Нютон. По това време не е преместен календара и затова се чества по стар стил 4  януари следващата 1643 г. , а не 25 декември предната година.
                    




Гласувай:
42
0



1. lexparsy - Този път Барин не съм напълно удовлетворен от изследването ти :-)
31.01.2019 20:47
   Но за живота и научната дейност на Нютон, не е достатъчен едни постинг. Само ще уточня с позиви, без да оспорвам написаното.
   Чудя се как да се изразя по-кратко, затова ще направя сравнение. Според мене ние знаем за откритията и изследванията на Нютон в природните науки толкова, колкото примерно за Тесла. И той е бил гений изпреварил времето си, и не само голяма част от откритията не е споделил, но и доста от останалите са изопачени. Биографията която цитираш е написана като рецензирано битие на удобно и за църквата, но и материалистическа наука, изопачена да служи на нечии интереси, която познаваме и до днес.
   Нютон е бил вярваш в Бога, но и масон, и освен това се е занимавал тайно с езотерика и алхимия. Подобно на Тесла, след смъртта му всичките му трудове са конфискувани и укрити и малко хора са запознати с някои неприсъщи за научната мисъл (и църквата) негови открития и даже езотерични, алхимични и теософски изследвания.
   А тези католически простотии с ябълката и канонизирането му за забавления са голяма гавра с името на този бележит ум, но подозирам и някакъв ала масонски ритуал на неговите езотерични поддръжници, за сметка на унизяването на християнството.

   Някои негови изследвания са укрити, а други преиначени. Ще дам само груб пример.
   В неговия закон „Силата е ПРОЯВА НА взаимодействието между телата”, написаното с главни букви просто е изтрито, което прави Силата не като една от проявите, а причина. Това звучи глупаво, но ни е вменено от негово име.
   Друг негов закон който все още изучаваме грешно е „Силата на въздействие поражда равна по големина, но обратна по посока сила на противодействие.” :-))) Ами това пак е само частен случай на проявата на Сила в покой. А това ни помага само да си държим стария учебник на масата, но ако я ударим с него със Скорост ще си разлеем кафето, за да посънуваме с колко канони ни пълнят главите:-) Да те разсмея...Един разумен учен, възмутен от закона вика – Ами аз тогава ще ти шибна едно Силно круше брат, и ченето ти и юмрука ми ще имат равни по големина страдания ! :-)

   Не искам да критикувам постинга ти Иван! Напротив! Защото има хора, които даже и това не знаят за Нютон. Но мисля че той заслужава едно доста по обстойно изследване на живота му, и поне известното от приноса му за „цивилизацията“.
   ДДа... заградих я в кавички „цивилизацията“, защото още преди неговото време започва една научна революция, която обаче строго е рецензирана и канонизирана и до днес. За да се имаме за технократски поробена Цивилизация пригодена за манипулиране, и не помнеща нищо от историята на човешкия род и величието и знанията на старите „дивашки“ цивилизации. И тази вековна научна догма става все по смешно очевидна.

П. И понеже коригирах и прочетох коментара на Веси....
Много неща няма и да чуем за Нютон. А написаното в Гуги и справочниците е само върха на айсберга от живота и изследванията му, което е украсено баш като коледна елха с ябълка отгоре на върха, която постоянно пада на главите :-)))
цитирай
2. vesever - Привет, Иване! Беше ми интересно ...
31.01.2019 21:50
Привет, Иване!
Беше ми интересно да прочета, за някои събития от живота на Нютон не бях чувала.
Поздрави!
цитирай
3. barin - Здравей, Лекс. За Нютон знам много, ...
31.01.2019 22:47
Здравей, Лекс. За Нютон знам много, но не можах да систематизирам всичко. Помня колко много неща учихме по физика и математика. Дали е бил масон и член на някакъв орден? Мисля, че да. Масоните са издигнати и са подбирали неслучайни хора за своята ложа. За тях по-малко знам и затова не съм писал. Нютон има принос за много неща, но и той, както Тесла и Айнщайн си е скрил някои разработки, за които е преценил, че не им е дошло времето. За Нютон четох наскоро, не си спомням при кого и реших да напиша нещо по-обширно, защото информацията беше твърде малко. Прав си, че за Нютон може да се пише още, защото една тема е малко. Във ВВМУ в часовете по математика Нютон се споменаваше, заедно с Коши, Декарт и Гаус най-често. Иначе нещата често се преиначават, както е удобно на "силните на деня".
Поздрави!
цитирай
4. barin - Здравей, Веси. Добре е човек да н...
31.01.2019 22:47
Здравей, Веси. Добре е човек да научава нови неща. Аз съм доволен, когато става чрез моите теми.
Поздрави!
цитирай
5. vmir - Няма как да се каже всичко за Нютон в един постинг, дори в книга.
01.02.2019 16:57
Няма да оспорвам, че е най-великия. Но той е допуснал и доста сериозни заблуди. Например на девета страница на горната книга, но в английския й превод, определението му за време съдържа някои неадекватности, които отдавна са отпаднали от науката. Там той дефинира "абсолютно, истинско, математическо време", а деня, месеца и годината нарича "относителни мерки за време". Даже в посветеността си на "абсолютното време", Нютон има непримирима неприязън към Фламстед - първия кралски астроном, на когото цивилизацията дължи съвременната система за отчитане на времето, базирана на средния слънчев ден с отчитане разликата между средно време и "видимо време" и объркването между "истинско" и "видимо" време, които при Нютон са обърнати. Това далеч не е единствената слабост на Нютон, защото например с приятеля си Халей са откраднали астрономическите карти на същия Фламстед и са ги отпечатали от свое име. Въпреки повече от бурната реакция на Фламстед, несправедливостта е поправена едва след смъртта му и малко хора знаят за заслугите на този велик изследовател, имал злощастието да се окаже прав в спора си с Нютон, който буквално му е стъжнил живота. Няма да говоря за научната му ретроградност и назадничавост в качеството му на главен съветник на Борда на Комисионерите по Географската Дължина защото не искам да създавам грешното впечатление, че не ценя реалните му заслуги и епохалното им значение за развитието на цивилизацията. Само искам да кажа, че неизвестното за Нютон съвсем не е в негова полза, защото като всеки останал човек и той си има своите слабости и заблуди и излишното му фаворизиране води до дискриминиране на други гении като Фламстед, на който дължим съвременната система за отчитане на времето или например на Хюйгенс - уникално разностранен учен, на който пък дължим изобретяването на точните часовници в основните им разновидности и който по времето на Нютон е близо до откриването на релативизма. Намирам за достоверна и споменатата в постинга претенция на Хук за заслугите му към Нютон, защото той също е бил разностранен и задълбочен енциклопедист с отношение към модерната научна тематика, а по отношение първоавторството върху часовника с пружина, Хук има яростен спор с Хюйгенс.
цитирай
6. vmir - Барин, тъй като в блога има твърде много хора, които меко казано,
01.02.2019 21:32
имат за истина единствено тавана на своя опит или възможности, и всичко извън него смятат за невъзможно или измислица, позволи ми да дам даказателства на част от твърденията си. Ето първото англоезично издание на Нютовновите "Принципи....", от 1729 г, оригинала на което от 1687 си дал в постинга си на картинка:

https://imgur.com/a/aNrpleH


а ето и споменатата от мен дефиниция на 9-та страница за абсолютното време (оцветена в жълто), и тъй като горе я цитирах по памет, сега посочвам любопитната подробност, че към ден, месец и година, Нютон добавя и часа като "относителна" мярка за време, ето линка с дефиницията му:

https://imgur.com/a/fDPPMcm


Надявам се, че с двата линка спасявам репутацията на блога ти в очите на хората, свикнали да намират "истината" само в популярните четива за любознателни юноши и девойки.

Поздрави!
цитирай
7. lexparsy - Подкрепям изказването ти vmir д...
02.02.2019 01:13
Подкрепям изказването ти vmir доколкото разбирам контекста.
Само искам да припомня че на Нас до толкова материалистично са ни внушени някои понятия, канонично дефинирани, че най-сложните като Пространство и Време ни се струват странни в „СТРАННИ ЦИТАТИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ“ недоразбрани смислово. Така че за казаното завоалирано от Нютон трябва да се замислим... Със сигурност не е бил по-тъп от Нас за „някои неща“ изглеждащи ни простотии... така преиначени преднамерено...
цитирай
8. vmir - 7. lexparsy, Разбираме се по принцип,
02.02.2019 06:46
а в приложението на принципа сме на противоположни позиции. Разбира се, че исторически и обществени (дори съвременни) фигури познаваме чрез техния обществен имидж, който може да е много различен от начина, по който бихме ги описали, ако ни бяха известни някои подробности. Конкретното ми допълнение беше спонтанна реакция на идеализирания образ на Нютон, който не е толкова безгрешен и недостижим не спрямо днешните хора (сравнението би било нелепо), а спрямо неговите съвременници, пример за което дадох с Фламстед. Защото именно Фламстед въвежда "Средното Гринуичко време" (Днес вече известно като "Универсално координирано време") спрямо което се отчита и всяко локално време. И заслугата на Фламстед е неизмеримо по-голяма от формалното въвеждане на Гринуичкия меридиан като отправно начало, защото той първи обосновава и въвежда използването на "средното" време вместо "видимото" време, с което отваря пътя към прецизната морска (а по-късно и въздушна) навигация, историята и най-вече фундаменталното значението на която за сигурността и бързината на превозите, стокообмена и промишлената революция Барин предполагам добре знае.

И тук разминаването ни изобщо не е заради това дали аз или ти сме по-умни от Нютон, а дали Нютов или Фламстед се е оказал прав. Ето част от дефиницията на Нютон за времето, факсимиле на която представих в предишния си коментар: "Относително, видимо или общо време е сензитивна и външна мярка за продължителност чрез движението, което общоприето се използва вместо истинското време; такава са часът, деня, месеца и годината." И понеже Нютон недвусмислено определя часът, деня, месеца и годината като "относителни", в контекста неистински мерки за време, това несъответствие с практиката, въведена от Фламстед, не е проблем на днешния читател. И ако някой иска да изрови нещо ново от дефиницията на Нютон, това е негов проблем, а не проблем на всички онези, които три века след Нютон вярват на часовника, след като Фламстед напук на Нютон, първи е уточнил и въвел уравнението на времето, задаващо връзката между видимо и средно време.

И още нещо - в епопеята за откриване на географската дължитна в морето, Нютон играе ключова роля като главен съветник на "Борда на комисионерите на географската дължина", отговорни за изпълнението на "Законите на Британския Парламент за Географската Дължина" от периода 1714 - 1765, реалния му период е 1714-1727. А там Нютон неизменно поддържа неподлежащата на каквато и да била извинителна интерпретация ретроградна заблуда, че откриването на географската дължина в морето е работа "не на часовникари", а на "способните астрономи". Интересно каква гениалност може да бъде извлечена от такава потресаваща недалновидност на Нютон, вярващ, че бъдещето на мореплаването принадлежи на супер-астрономи в корабите!? Барин предполагам знае, че тези вярвания на Нютон са отнесени в небитието от самоукия часовникар Джон Харисън, успял въпреки категоричното несъгласие на Нютон.

С посочените факти не искам да омаловажавам значението на Нютон, нито да внушавам, че е бил по-малко знаещ от занаятчията Харисън. Разбираемо е гений като Нютон, улисан в търсене на неоткритото до днес "абсолютно, истинско време", да има своите изумителни заблуди. Много по-лошо е, когато всезнайковци използват ореола на гениите, за да представят нуждата си от сензации като мярка за истинност. Както не е полезно подценяването, така не е добро и надценяването. Малцина печелят от небивалиците за "безплатната" енергия, които се разпространяват и за гениалния иначе Тесла, но огромната част от хората губят от подобен нихилизъм към съвременната наука. Скоро хората ще се трепят масово заради нелепата вяра в подобни изопачавания, да не забравяме, че жълтите жилетки започнаха от акциза върху горивата, отбивайки проблема с опазването на природата и ограничаване на енергопотреблението към политиците. Политиците не са извънземни с неограничени способности и поощряване на нереалистични вярвания е заявка за кръвопускане.

Успешен ден!
цитирай
9. barin - Здравей, Вмир; здравей, Лекс. По ...
02.02.2019 10:25
Здравей, Вмир; здравей, Лекс. По време на дежурството вчера видях, че има коментари и през нощта ги изчетох. Тук имате право, че тази тема отстъпва от очакванията, най-вече в това, че моите читатели свикнаха да виждат повече мое лично мнение и анализ. За Нютон е вярно, че може още една тема да има. По начало при изследване на живота и делата на една личност не трябва да се спестяват дори и не дотам положителните качества и постижения. Ако са малко може да се пренебрегват, но за нас това може да се случи за български личности с цел идеализиране и изчистване. Типичен пример в това отношение е Васил Левски. Исак Нютон е работил в много области и има различни изследвания. С основание може да се нарече"ученен-циклопедист", въпреки че по негово време не се е използвал терминът"учен" за такива личности.За кражбата от Фламстед като че ли споменаваха в училище, но имам далечен спомен. Още повече, че Фламстед не е много популярен в България. Ще погледна препоръчаните линкове за още информация, както обикновено практикувам след темите. Благодаря, че пазите моето има и репутацията ми в блога. Тук малко не обърнах внимание на нпоследствията, до които са довели неговите достижения.
Поздрави!
цитирай
10. lexparsy - Безспорно си прав vmir
02.02.2019 10:44
от чисто прагматична гледна точка. И благодаря за уточнението, което вярвам е интересно и на читателите.
Само че аз имах предвид по абстрактния поглед във възгледите, който понякога не е прагматичен, но е по-верен за разширения ни мироглед.
Далече съм от това да идеализирам или оплювам Нютон. Просто намеквам че може грешно да е тълкуван, както за закона за Силата. Или както две успоредни прави не трябва да се пресичат за да си измерим двора, но в космологията си губят смисъла :-)
В същия ред на мисли за тогавашната геодезия и времеизмерване (че и сегашното още) Нютон може и да не е бил разбран правилно... Ами знаеш че откакто корабите започват да се губят в координатите се установява че Земята е крушовидна. И се въвеждат корекции, а в момента се навигират сателитно. Хехе... а тогава, а и сега има хора които вярват че Земята е плоска. Абе и аз съвсем се обърках вече :-)))
цитирай
11. vandela007 - Здравей!
02.02.2019 10:46
Поздравления за този постинг!
Да, моят е много кратък, защото отразява САМО отношението на човека Нютон към Божеството. А това отношение говори, че учените, дълбали най-дълбоко в науката, стигат до идеята за Един висш Разум, сътворил и поддържащ Вселената.
Хората са Го нарекли БОГ.
цитирай
12. barin - Така е, Вандела. Моята тема е малко ...
02.02.2019 18:03
Така е, Вандела. Моята тема е малко по-обща и обхваща голяма част от живота и наличната информация за Исак Нютон.
Поздрави!
цитирай
13. vmir - 9. barin,
03.02.2019 02:44
Просто в един момент си помислих, че в първия си коментар написах неща доста извън канона и може би наподобяващи лаладжийската локумджийска мода в блога, а пропуснах да кажа, че са извлечени от сериозни първоизточници. Линковете съдържат само две страници на оригиналния английски превод на епохалните "Принципи ... " на Нютон, и ако те интересуват, мога да ти изпратя електронно копие на цялата му книга, но ще ми трябва твой имейл.
Мога да ти изпратя редица също и електронни книги или периодични издания, например Морски алманаси от първия на Маскелайн 1767 и т.н. или публикации и лекции в Оксфорд от 18-ти век за морската навигация, или Законите за Географската Дължина на Британския Парламент от Кралица Ана до крал Джордж III или съвременна книга на известната Дава Собел за Джон Харисън: "Географската дължина. Истинската история на самотния гений, решил най-значимия научен проблем на своето време". В тази книга многократно се споменава ролята на Нютон в контекстта на голямата Британска награда за откриване на географската държина в морето. Награди за целта са обявявани в продължение на около 4 века също в Холандия, Испания, Генуа, Венеция и пр., а проблема е станал нарицателен за невъзможност.

Поздрави,
цитирай
14. vmir - 10. lexparsy,
03.02.2019 03:09
Добре се шегуваш с причудливите форми, които напоследък приписват на Земята. Сам Нютон е отговорил колко сферична е земята, като е изчислил екваториална изпъкналост от 0,1%, което няма как да бъде забележимо на око и е потвърдено с точни измервания доста след смъртта му. Доколко това отклонение от идеалната сферична форма се отчита при навигацията, мисля, че най-компетентен по въпроса е Барин.

"Теорията" за плоската Земя за мен е експеримент със зловещ привкус, защото възприемчивост към твърдения, несъвместими с безброй факти и връзки с епохални усилия на множество най-изтъкнати учени и поставяни за решаване пред много народи в продължение на много години или векове, е възможно единствено от невежи и фанатизирани екземпляри. Очевидно с тази "теория" някой прави списъци на манипулативните и склонни към екстремизъм невежи и не съвсем нормални хора, които нямат респект към изстраданите постижения на цивилизацията и са склонни с лекота да я отрекат, заклеймят, или може би взривят.
Поздрави!
цитирай
15. vmir - 11. vandela007,
03.02.2019 03:21
vandela007 написа:
Поздравления за този постинг!
Да, моят е много кратък, защото отразява САМО отношението на човека Нютон към Божеството. А това отношение говори, че учените, дълбали най-дълбоко в науката, стигат до идеята за Един висш Разум, сътворил и поддържащ Вселената.
Хората са Го нарекли БОГ.


Съгласен съм. Има също и значими учени - атеисти, но няма нито един между тях, който настоятелно или агресивно да смята Бог за безпочвена или безсмислена измислица. Светът е подреден по начин, неподвластен на необратима промяна от хора, поставящи се над Бога. Народите винаги са плащали скъпо за сляпото си предоверяване в персони, уверяващи, че могат да надлъжат природата, част от която са и опониращите им народи.
цитирай
16. barin - Здраввй, vmir. Няма лошо, че си н...
03.02.2019 07:46
Здраввй, vmir. Няма лошо, че си написал повече, дори малко извън темата. Важно е да има обсъждане и да се стига до верни заключения, вследствие изясняване и обяснение на нещата. Исак Нютон е личност, за която може да се пише много. За членството му в ордени, масонска ложа, дали е бил сенешал или Велик магистър- едва ли всичко това е вярно. Сигурно е членувал някъде, както повечето по това време издигнати и известни личности за престиж на организацията. Може би са преувеличения и писателска измислица в художествената литература.
Поздрави!
цитирай
17. blogvayvof - ЗА НЮТОН
03.02.2019 09:28
Здравейте,

Не крия,
че не разбирам тия,
които се страхуват от съдбата -
от удар тежък по главата.
А аз из ябълковите градини крача
с поставена от себе си задача,
да ме удари чудна ябълка в главата,
да стана втори Нютон на земята.
цитирай
18. barin - Здравей, blgvayvof. Интересен ...
03.02.2019 10:25
Здравей, blgvayvof. Интересен коментар в стихотворна форма с рима. Откритията се правят така. Изведнъж идва вдъхновението и се ражда идеята. Може шък да стане да те удари ябълка и да измислиш нещо.
Поздрави!
цитирай
19. vmir - 17. blogvayvof - ЗА НЮТОН
03.02.2019 11:58
blogvayvof написа:
Здравейте,

Не крия,
че не разбирам тия,
които се страхуват от съдбата -
от удар тежък по главата.
А аз из ябълковите градини крача
с поставена от себе си задача,
да ме удари чудна ябълка в главата,
да стана втори Нютон на земята.


Точно така, отлично обяснено! Аз лично познавам доста такива, или за които това се отнася. И ги смятам за истинска напаст. Удря го такъв ябълката по главата и оня се сеща, че Земята изобщо не е обла, а си е плоска като тепсия! И веднага скромно решава, че е вторият Нютон! Особено, ако главата му е куха като гъдулка и в нея няма предпоставки за зараждане на мисловна дейност. Точно като в известната басня на Лафонтен - видяла жабата, че подковават коня, и се сетила, че и тя има същото право... Криворазбрана цивилизация...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1709763
Постинги: 344
Коментари: 4311
Гласове: 42074
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031