Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2018 22:54 - Планетариуми и обсерватории в България
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 11116 Коментари: 31 Гласове:
60

Последна промяна: 23.12.2018 23:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                              Планетариумите са интересни за много хора. Преди години бях останал с впечатлението, че в България има четири планетариума: единият в Смолян край главната улица, другият в местността Рожен в РЕодопите, близо до Смолян и Пампорово и два във Варна. От тях единият във ВВМУ"Н. Вапцаров" и другият в началото на Морската градина. Оказа се, че съвсем не е така. През 2016 г. научих, че в парк"Пеньо Пенев" в Димитровград има планетаариум "Джордано Бруно". Мисля, че не е нужно да пояснявам кой е Джордано Бруно. Думите планетариум и обсерватория не се припокриват напълно, макар че може да се каже, че са синоними до голяма степен. Като кажа планетариум разбирам сграда, която е предназначена за посещения от граждани с цел изучаване на звездното небе, небесната сфера и небесните тела. Обсерваторията предполага освен посещения да има начно-изследователска част, която се занимава с измервания, издаване на книги и алманаси, изучаване на телата от представители на научните среди. 
                  През тази година посетих планетариума в Димитровград, а в останалите четири съм влизал по няколко пъти. Все пак съм учил във ВВМУ"Н.Вапцаров" и сме имали практика през годините в часовете по мореходна астрономия. Плантариума във ВВМУ е отворен за посещения от граждани по график.  Също да спомена, че през 2016 г. посетих новия планетариум в курорт Камчия. С него обсерваториите в България засега станаха шест. В планетариумите хората може да научат звездите, митовете, свързани със съзвездията, астрономическите явления, небесните тела и някои понятия от астрономията. Секстанът например е уред за определяне на мястото на звездите, ъглите и височините, а чрез тях навигаторите може да определят мястото на кораба. В съвременния технически свят до определяне на височин ите на светилата не се стига, защото методът е много бавен и не съвсем точен, а навсякъде навлязоха GPS системите. Планетариумите се водят национални или народни. Някои са към Българската академия на науките( БАН).
                  Подробна информация за всички планетариуми и обсерватории, които функционират към настоящия момент:
               1.  Смолян: На 6 септември 1975г. в Смолян отваря врати най-големият Планетариум с народна астрономическа обсерватория в България. Смолян е туристически център в Западните Родопи и лежи на 800 м над морското равнище, в близост до известния зимен курорт Пампорово. Планетариумът е една от най-често посещаваните забележителности в планинския град. За изминалите 42 години той е посетен от над 2 800 000 души. Планетариумът работи с ученици от всички форми на българското училище, а така също и с деца от предучилищна възраст. В Планетариума са разработени много учебни програми, свързани с изучавания в училище материал по астрономия, физика, география. Освен това целогодишно към Планетариума работят групи ученици от всички възрасти, със засилен интерес към астрономията. Те са организирани в Младежки Астрономически Клуб (МАК). Всяко лято за членовете на МАК се провеждат наблюдателни лагер-школи: в Планетариума - за начален и среден курс и на територията на Националната астрономическа обсерватория - за средношколците. Младежкият астрономически клуб наблюдава визуално и фотографически астрономични явления като: лунни и слънчеви затъмнения, съединения, пасажи, метеори, слънчева активност. Събран е значителен брой архивни материали. Специалистите при Планетариума изучават астрономическите представи на възрастното население от Родопския регион. По време на своето повече от 40 годишно съществуване Планетариумът в Смолян се утвърди със своя собствен специфичен стил на работа и спечели признание у нас и в чужбина. От 1 януари 1995 г. Планетариумът е член на Планетарната Общност със седалище Пасадена, Калифорния, САЩ - най-голямата неправителствена организация в света за космически изследвания, а от 2005 г. е сред 100-те национални туристически обекта, под номер 83. ТОва, че е туристически обект от 100-те национални туристически обекта не е единствената причина да го посещавам по няколко пъти в стремежа си да получа втората златна значка.
image
                      2. Варна: През 1960 година група ентусиасти от Варна създават Клуб по астронавтика и астрономия. Този клуб е един от инициаторите община Варна да предложи редовния ХIII Конгрес на Международната федерация по авиация и астронавтика да бъде проведен през септември 1962 в град Варна. Официален гост на този конгрес беше вторият съветски космонавт Герман Титов. След конгреса се ражда идеята във Варна да бъде създадена астрономическа обсерватория. В инициативния комитет под ръководството на тогавашния кмет на Варна - Николай Бояджиев участват учители, преподаватели във Висшето военноморско училище "Н.Й. Вапцаров" във Варна, офицери от щаба на Военно морските сили и др. Планетариумът носи името на полския астроном Николай Коперник. И той е прекалено известна личност, че да давам допълнителна информация. През 1963 година на Клуба по астрономия и астронавтика е предоставена сграда в централната част на Морската градина. В нея започват работа първите курсове по астрономия и ракетомоделизъм. С решение на Градския народен съвет на Варна са изготвени планове за преустройство и реконструкция на съществуващата сграда и през есента на 1964 година започва изграждането на нова сграда на обсерваторията. В процеса на строителството е направено изменение на първите планове и до сградата на обсерваторията е пристроен планетариум с Звездна зала и голяма лекционна зала.

imageНа 22 май 1968 година тържествено е открит първия в България астрономически комплекс състоящ се от обсерватория, планетариум и кула с махало на Фуко. По решение на Министерския съвет той бе наречен на името на великия полски учен Николай Коперник. Директор на обсерваторията от създаването й до 1989 година е Николай Петров. Ежегодно се издават астрономически календари и справочници. За следващата 2019 г. съм договорил един, който ще излезе към края на януари. Заслужава си всеки, който проявява интерес да има един такъв за някоя година.
                 3. Габрово:    Народната астрономическа обсерватория и планетариум в град Габрово е единствена по рода си в централна България. Планетариумът представлява звездна зала, която е с капацитет 50 места. Намира се в местността"Петрова нива". Обсерваторията е оборудвана с телескоп, монтиран стационарно в наблюдателен павилион. Провеждат се наблюдения на Слънцето, Луната, планетите и техните спътници, както и на други явления. В Народната астрономическа обсерватория и планетариум често се организират кръжоци, конкурси, състезания, олимпиади и т.н. Доскоро не знаех за съществуването на обсерваторията.
image
                  4. Димитровград: Обсерваторията се намира в парк"Пеньо Пенев" и носи името на италианския астроном от средновековието Джордано Бруно, изгорен на кладата заради"еретически" възгледи за Вселената. 
В обсерваторията има два учебни кабинета, където се провеждат занятията на кръжочниците и библиотека с над 3000 тома . Всяка сряда при ясно време се провеждат наблюдения за кръжочници граждани. Звездната зала на планетариума разполага с 45 седящи места. В нея е бил разположен първият планетариум в страната, изработен от арх. Милко Миланов през 1962 година. По-късно през 1972 г. той е заменен с малък Цайс - планетариум, който е в употреба и до днес. Лекциите в звездната зала са обогатени и с проектиране на дигитални изображения и видео филми.
image
                   5. Стара Загора: Обсерваторията в Стара Загора е наречена на името на първият космонавт Юрий Гагарин. Родени от ентусиазма и стремежа на обществото да е съпричастно към Космоса, в нашата страна възникват уникални институции за разпространение постиженията на астрономията и космонавтиката. Те стават естествени средища за пристрастените към науката за Вселената – хора на всякаква възраст, които се обучават и правят астрономически наблюдения, давайки свой принос за развитието на науката. Тези институции за популяр Официално е открита на 26 февруари 1961 година – годината на полета на Първия космонавт на планетата Земя, затова Юрий Гагарин става неин патрон. На Народната астрономическа обсерватория в Стара Загора е присъдено държавно отличие медал на името на Кирил и Методий І степен и Плакет на Софийския университет “Климент Охридски” за най-съществен принос в откриването и насочването на младите хора към физиката, астрономията и науката.
             Народната астрономическа обсерватория в Стара Загора има своето обществено лоби чрез регистрирания като НПО Клуб на астрономите-любители "Гемма". Обурудвана е с: 

  • зала за посетители с до 60 места с постоянна изложба от фотоси, макети, колекция от марки и др. на космическа тематика – Музей на космонавтиката
  • зала за физични демонстрации с уреди за лабораторни занятия по физика;
  • фоайе и коридори с изложби от фотоси на космическия телескоп «Хъбъл» и астрофотоизложба на астрономи-любители;
  • работни кабинети;
  • наблюдателна площадка с 2 купола за телескопи, антена за SID-мониторинга на слънчевата активност и слънчев часовник;

В периода 1978 – 1994 г. в Обсерваторията имаше звездна зала, оборудвана с уред планетариум за демонстрация на звездното небе.

От 2011 г. в Обсерваторията започва да дава всекидневни прогнози за космическото време Център за слънчев и слънчево-земен мониторинг на интернет страницата: изация на научните постижения, за астрономическо образование и правене на наука на професионално и ниво астрономи-любители от широки обществени слоеве се наричат НАРОДНИ АСТРОНОМИЧЕСКИ ОБСЕРВАТОРИИ. Национална астрономическа обсерватория и планетариум Юрий Гагарин град Стара Загора се намира на ул. Цар Иван Шишман 62.                                                    6. ЯмболИдеята за изграждане на НАОП в град Ямбол възниква в период, когато се извършват епохални събития в науката - изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята, полетът на първия космонавт, стъпването на човек на Луната. Година преди откриването на НАОП - Ямбол започва подготовката за нейното създаване, оборудване и обзавеждане. Използва се опитът на изградените до този момент обсерватории и планетариуми в Стара Загора, Димитровград и Варна.
                През месец март 1970 година е проектиран и изработен купол за телескопа, а през април е доставен първият телескоп - 150/2250, тип "Касегрен". От Пловдивския панаир през месец септември са доставени телескоп и планетариум ZKP - 1 "Kleines Planetarium", производство на заводите "Карл Цайс", Германия. Активна помощ за монтирането на апаратурата оказват покойният Бончо Бонев от обсерваторията в Стара Загора и Николай Петров от НАОП - Варна. Успоредно с това започват и първите извънкласни форми по астрономия. Като завеждащ НАОП е назначен Господин Момчев. Така на 21 март 1971 година акад. Бонев открива третия до този момент планетариум в България - в град Ямбол. Планетариумът в град Ямбол е единствен в югоизточна България и ежегодно през звездната зала преминават хиляди ученици и граждани, като за 30 години техният брой надхвърля 500 000 души. Предлаганите 74 лекции-сеанси подпомагат усвояването на знания по роден карай, природознание, георгафия, физика, астрономия, биология и философия от първи до единадесети клас.
               Астрономическата обсерватория и планетариум са утвърдени като единственото място в региона, в което се извършва масова работа по обучение и популяризиране на астрономията и космонавтиката сред всички възрастови групи ученици и граждани. За това помагат дискусиите, семинарите, лекториите, срещите с изтъкнати учени от страната и чужбина. Многобройни са музикалните вечери, промоциите на книги, изложбите на детско изобразително и приложно изкуство, гостувания на музеи и други.
              7. Варна- ВВМУ"Н.Вапцаров"Планетариумът е произведен от немската фирма “Карл Цайс” – Йена - Германия. Официално планетариумът е открит през 1985 г. Планетариума е отворен за посещение от граждани за демонстрации и други мероприятия.

imageПанорамната демонстрация се осъществява в Звездната зала, която е с диаметър 18 метра и има 120 места. В нейният визуален и акустичен комфорт проектираното върху полусферичния екран звездно небе е мамещо и приказно.Точно копие на истинското, то пленява въображението и провокира усещането ни за безкрайността на времето, за непостижимата и уникална хармония на Вселената.
               В Звездната зала може да се проследят денонощното и годишно движение на Слънцето, Луната и планетите върху небесната сфера, чудните звездни фигури, които от незапомнени времена хората наричат с митологични имена. В планетариума се демонстрират почти всички астрономически явлени, които се наблюдават с просто око: слънчеви и лунни затъмнения, метеори, комети и други. С помощта на апаратурата в Планетариума стават възможни и въображаеми пътувания в открития Космос.
image



                   8. Белоградчик: Астрономическа обсерватория- постороена през 1961 година от група ентусиасти водени от Христо Костов - учител по физика в белоградчишката гимназия. Най-големият телескоп по това време в обсерваторията е 15 cm Zeiss (Cassegrain). От 1964 до 1974, обсерваторията се използва предимно за наблюдение на изкуствени спътници. През 1969 е монтиран 60 cm телескоп в нов 6 метров купол. От 1976 година обсерваторията в Белоградчик е със статут на национална обсерватория към БАН. През 1994 обсерваторията е оборудвана с нов телескоп Celestron - 14 инчов Schmidt-Cassegrain. Към момента обсерваторията се използва за CCD и електрофотометрични наблюдения. Астрономическата обсерватория в Белоградчик се намира в непосредствена близост, на около 100м от белоградчишката крепост Калето, откъдето се открива живописна гледка към белоградчишките скали. Планирам тази година при едва четвъртото ми ходене в Белоградчик да я посетя. 
image Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен е най – голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров. Научния комплекс е разположен в красива местност на билото на планината, близо до връх Рожен (1750м).

             Обсерваторията е открита официално на 13 март 1981г и е звено от Института по астрономия към Българската академия на науките. Комплексът се състои от няколко сгради – кули, в които са монтирани телескопите, комплекс от жилищни сгради, метеорологична станция и малкия параклис „Св. Дух“. Разполага с двуметров, 80 – тонен телескоп, един от малкото подобни телескопи в света, който е достъпен за посетителите на обсерваторията. НАО Рожен е един от най – посещаваните обекти в района. Обсерваторията е оборудвана за провеждане на научни срещи, стажове и школи с неголям формат (до 30 – 40 участници). Има изграден посетителски център, лекционна зала и музейна сбирка. Под купола на обсерваторията се провеждат беседи и демонстрации за индивидуални и организирани туристи.

               9. РоженНационалната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен е най – голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров. Научния комплекс е разположен в красива местност на билото на планината, близо до връх Рожен (1750м). Обсерваторията е открита официално на 13 март 1981г и е звено от Института по астрономия към Българската академия на науките. До обсерваторията има метеорологична станция и сигурно всеки е забелязвал, че температурите в планините се дават от Рожен за Родопите. Комплексът се състои от няколко сгради – кули, в които са монтирани телескопите, комплекс от жилищни сгради, метеорологична станция и малкия параклис „Св. Дух“. Разполага с двуметров, 80 – тонен телескоп, един от малкото подобни телескопи в света, който е достъпен за посетителите на обсерваторията. НАО Рожен е един от най – посещаваните обекти в района. Обсерваторията е оборудвана за провеждане на научни срещи, стажове и школи с неголям формат (до 30 – 40 участници). Има изграден посетителски център, лекционна зала и музейна сбирка. Под купола на обсерваторията се провеждат беседи и демонстрации за индивидуални и организирани туристи. 
image
             Обсерваторията се намира на около 15 км. от Хотел Екстрийм и Пампорово, като за да стигнем до там трябва да поемем по пътя от Пампорово към Чепеларе, но на отбивката за Чепеларе трябва да завием на дясно, вместо на ляво. От там тръгваме към Роженските поляни и малко след тях отново има отклонение на ляво. Пътят е нов и хубав в по-голямата му част, като само последните няколко километра са по-занемарени. Времето, което ще ви отнеме да стигнете до самата Обсерватория е около 20-25 минути с колата. По пътя може да отбиете и да се насладите на прекрасните тучни поляни около Рожен, на които се провежда най-голямото фолклорно събитие в България – Събора в Рожен!
              10. Кърджали
Астрономическата обсерватория „Славей Златев” кани  любителите  на космически явления да наблюдават през мощен телескоп  фазите на  Луната, планетите Меркурий и Юпитер, също Марс и Сатурн, както и други небесни обекти. Заради метеорологичните прогнози за превалявания през следващите дни, желаещите могат да позвънят предварително на тел.: 0361 6 15 56 и научат подробности за деня и часа на организираните наблюдения, съобщават от кърджалийската  обсерватория. На 27  юли т.г. е поредното пълно лунно затъмнение, тогава вратите на АО също ще бъдат отворени  за посетители.
                През първите  две седмици на  август  в комплекс „Белите брези” край Ардино ще се проведе 48 –мата Лятна  школа по астрономия  и астрофизика,  единствена в България, където ученици и студенти могат директно да извършват наблюдения и да експериментират. Лектори ще бъдат д-р Иванка Кирчева-Статева от Института по астрономия към БАН и  Валентин  Димитров, който  от години  работи  в  Европейската   южна    обсерватория на връх Паранал  в Чили. В момента се уточнява участието и на двама преподаватели от Бостънския  университет, САЩ,  съобщи  Агоп Узунбохосян, директор на  АО ”Славей Златев” Кърджали. Програмата на Школата предвижда богата програма, която включва и едночасова видео конферентна връзка с американския астронавт Ричард Линехам, летял в четири мисии на НАСА от 1996 до 2008 г., любопитното за него е, че  през 2002 г. прекарва 21 часа в открития Космос, за да ремонтира телескопа „Хъбъл”.Телемостът с американския астронавт, който е ветеринарен лекар по образование, ще бъде на тема „Влиянието на Космоса  върху човешкия организъм”.

                  
               11. София: Намира се в Борисовата градина и Студентска астрономическа обсерватория"Плана". Двете са към Катедра Астрономия към Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Отделно университетът е  най-престижното място в България, което предлага обучение по астрономия и астрофизика на студенти във всички степени на висшето образование - бакалавър, магистър и докторКачеството на обучението е гарантирано, кактo от дългогодишния опит и разнообразието на предлаганите курсове, така и от заложените в новите програми на обучение практически курсове. Катедра Астрономия разполага с необходимияинструментариум и опитни специалисти за теоретично и практическо обучение на студенти в сферите на звездната и незвездна фотометрия, спектроскопия и радиоастрономия, комуникация на науката. Катедрата има две обсерватории - Астрономическата обсерватория в Борисовата градина и Студентска астрономическа обсерватория - САО Плана. 
              В общи линии това са планетериумите и обсерваториите в България. Оказа се, че са 12. Какво може да се види в тях: сезонно наблюдение на звездното небе, видимите светила на небосвода и техния път, проекцията на пътя на Земта, който видимо се изминава за една година около Слънцето, характерните астрономически явления, като Метеоритен поток, Северно сияние, Слънчево и Лунно затъмнения, планетите и други. Съзвездията също предизвикват от древни времена интерес у хората. През миналата 2017 г. ми мина една статия, че Китай към края на 2018 г. трябва да открият най-големия в света планетариум. Не съм чул да е открит, а годината изтича. Макар и да са будисти не вярвам точно в края да се разработят, че да е готов.  Добре е всеки да посети някой планетариум и да научи нещо за астрономията.          




Гласувай:
60



1. germantiger - ...
24.12.2018 08:35
Напомни времето, когато бях в клуб по астрономия като ученик - воден от тогава неизвестната, но днес ЗАСЛУЖЕНО известна Веселка Радева от Варна, която днес води млади астрономи по света с успехи.

На Рожен също съм бил с група ученици да наблюдаваме в кръг и с "бинокълчета" рояци метеори.

Отделно от това ЮЛИЯН КОЛАРОВ дълги години ми беше единствения приятел в бг - днес Юлиян Коларов гради симулаторите във военно-морското и меи-варна, ходи по света, канен е от американци, холандци и дори веднъж го гледах по тв с Бойко итн.

ПС
също като ученик и младеж с един авер сваляхме момичета на звездите в планетариума, канейки ги на тия "представления"
цитирай
2. barin - Здравей, Тигре. Юлиян Коларов го ...
24.12.2018 08:40
Здравей, Тигре. Юлиян Коларов го зная, покрай една моя братовчедка. Когато се наложи преди много гондини ремонт на компютъра ми го извиках на два пъти. Астрономията ми е била любима от времето преди да вляза във Военноморското училище. Преди няколко дена посетих варненския планетариум и разгледах книгите и сборниците им.
Поздрави!
цитирай
3. rosiela - Чудесен материал, Барин.
24.12.2018 09:24
Отвори ми сейфа на спомените, на всичките съм била. Невероятно изживяване е.
цитирай
4. barin - Здравей, Роси. За някои наскоро ...
24.12.2018 10:09
Здравей, Роси. За някои наскоро научих по време нна посещението и събеседването ми с представител на Варненския планетариум. Интересно е в планетариумите.
Поздрави!
цитирай
5. kvg55 - barin,
24.12.2018 10:15
Астрономията ми е любима наука. Прекарал съм много нощи в съзерцаване на яркото нощно небе, търсейки звезди и съзвездия.
цитирай
6. germantiger - +
24.12.2018 12:04
с Юлиян Коларов години наред бяхме неразделни авери, колкото беше слабоват го научих с мен да тренира във фитнеса и дръпна напред за кратко време, после спря с тренировките защото се отдаде на това, което умее - компютри итн

за мен той е човек на световно ниво, не случайно и обиколи света за кратко време, с него си знаем кътните зъби, но работата му ни отдалечи, което е нормално житейски за жалост

великолепен човек и за мен нямащ равен специалист, вече как се е справил с твоите ремонти не знам, дано всичко да е било ок
цитирай
7. tres1 - много добър материал
24.12.2018 12:17
Като става дума за астрономия се сетих, че на времето зад "военния клуб" в София имаше такава мини обсерватория, но не допускаха много граждани защото беше на картографският институт, а той беше към военното ведомство. Сега тя не съществува.
цитирай
8. radostinalassa - Много интересен постинг
24.12.2018 13:14
И аз съм посещавала нашата обсерватория, доколкото си спомням. А над бившия ветеринарен институт имаше телескопи. С тях се виждаше идеално в насрещния блок. Децата са доста буйни и непослушни понякога.
цитирай
9. bojo12345 - Много полезен пост, barin.
24.12.2018 13:23
Бил съм в някои планетариуми, за някои знаех, за други сега научих.
Весели празници!
цитирай
10. barin - Здравей, kvg55. И аз харесвах ас...
24.12.2018 16:16
Здравей, kvg55. И аз харесвах астрономията и сега също следя космическите събития.
Весели празници!
цитирай
11. barin - Здравей, tres1. Не зная нищо за тази ...
24.12.2018 16:20
Здравей, tres1. Не зная нищо за тази обсерватория. Не съм срещал материал, а единственото място, където може да проверя е планетариума до нас във Варна при следващото ходене след двадесетина дена.
Весели празници!
цитирай
12. barin - Здравей, Радостина. Интересна ...
24.12.2018 16:22
Здравей, Радостина. Интересна наука е астрономията, а аз се интересувам и отъ астрология. Двете науки са различни, но свързани.
Весели празници!
цитирай
13. barin - Здравей, Божо. За два от планета...
24.12.2018 16:24
Здравей, Божо. За два от планетариумите– (в Кърджали и Белоградчик) научих преди няколко дена, когато подготвях темата.
Весели празници!
цитирай
14. barin - Един мой пропуск- планетариума в ...
25.12.2018 12:06
Един мой пропуск- планетариума в курорт Камчия, който е нав. Миналата година го посетих. Интересен е, но е само за разглеждане. За него не писах подробности.
цитирай
15. zaw12929 - Научих много! Благодаря!
25.12.2018 12:52
Научих много! Благодаря!
цитирай
16. barin - И аз съм удовлетворен, Зав. Приятни ...
25.12.2018 13:19
И аз съм удовлетворен, Зав. Приятни празници!
цитирай
17. born - В Стара Загора освен НАО "Юрий Гагарин" има/имаше още една обсерватория.
25.12.2018 19:29
Неин ръководител и създател бе д-р Митко Гогошев. Планетариумът бе по-голям от този на НАО "Юрий Гагарин". Писах в заглавието "има/имаше", защото не съм сигурен дали функционира. Намира се на "Втория баир" над "Аязмото", разполагаше с по-силен телескоп и съоръжения от НАО и бе на подчинение на БАН. Мястото е по-високо, докато НАО се намира на покрива на Езиковата гимназия в центъра на СЗ, където замърсяването на въздуха е голямо и пречи на добрата видимост.
НАО започна първоначално с метеоритни наблюдения, малко по-късно - спътникови и с монтирането на първия, а впоследствие и втория телескоп- и с по- крупни наблюдения на космически обекти.
цитирай
18. barin - Здравей, Стефане. Приятно ми е да ...
25.12.2018 22:19
Здравей, Стефане. Приятно ми е да получа още информация, свързана с темата от живеещ в Стара Загора за планетариума там. Не знаех за съществуването на споменатия планетариум. Благодаря за информацията и Весела Коледа!
цитирай
19. born - Светли празници и за теб !
26.12.2018 13:58
barin написа:
Здравей, Стефане. Приятно ми е да получа още информация, свързана с темата от живеещ в Стара Загора за планетариума там. Не знаех за съществуването на споменатия планетариум. Благодаря за информацията и Весела Коледа!

Да не прозвучи нескромно, но съм един от първите сътрудници на НАО. Бончо Бонев е създателят й. Един местен ентусиаст на астрономията /не астрологията/ ! Ще ти изпратя на ЛС всичко до което се добера като информация, ако ще представлява някаква стойност за теб. Допреди 10-тина години периодически се събирахме няколко човека от тези чудесни времена, но доста оредяхме, пък и всеки си има своите лични възприятия. Скоро след откриването на обсерваторията по разпределение бяха изпратени по двама млади професионални специалисти - астрономи. Дамата се казваше Величка Драганова, а на колегата й за съжаление не си спомням името. От тях научихме много неща, които помня с благодарност и до днес.

цитирай
20. born - http://www.heliotaraxy.com/NAOP/NAOP-history.html
26.12.2018 14:02
Ето ти и един линк към темата.
цитирай
21. born - Извини ме, че пак се включвам,
26.12.2018 14:09
Но ми се струва, че мернах особата си на една от снимките в сайта на обсерваторията: един от учениците, наблюдаващи обект с рефлекторни тръби с 40-кратно увеличение /доколкото си спомням/.
Благодаря ти за това, че припомни вълнуващи неща...
цитирай
22. barin - Никак не е нвскромно, Срефане. Дори ...
26.12.2018 14:38
Никак не е нвскромно, Срефане. Дори с това пояснение коментарът преди добива по-висока стойност и достоверност.
Поздрави!
цитирай
23. karpis - Страхотен материал!
27.12.2018 19:04
Много увлекателна публикация!С удоволствие препрочетох материала!Някъде чето,не помня точно,че част от ингилизчетата смятат Англия за отделна планета,а за тях "Млечния път" е само вкусно десертче!Дано в нашата държава да не е така!Проблемът е,че днешните хлапета са прекалено заети със смартфоните и чалгическите простотии!Посещението им в планетариум или обсерватория е само ако учителят ги е закарал подстроево!А проявяващите самоинициативата да отидат се броят на пръстите на едната ръка,за огромно съжаление!Да не говорим,че и материалната база доста поизостава в сравнение с другите европейски държави,така че едно огромно БЛАГОДАРЯ към всички ония ентусиасти,които работят в българските планетариуми и обсерватории,въпреки трудностите!Защото както добре знаем всички, средства за наука у нас не се дават,щото такава е държавната политика!Не че няма пари,а просто никой не иска да ги даде за наука и развитие на нацията ни!Е,ако беше за магистрали и финансиране на простотии,с цел опростачване на народа щеше да се намери някой и друг лев!Но явно науката и културата са непозната земя за полит.простаците у нас,та зарад туй не им е интересно,а и келепир не им пада,та да им е интересно!Радвам се поне,че макар и малцината останали специалисти,които не са емигрирали се борят с хъс да запазят "науката за небесните закони"и увлекателно да я представят пред децата и възрастните,посещаващи планетариумите и обсерваториите из страната!Всичко най-хубаво и светли празници,пожелавам на тях на четящите тази публикация и на автора й!
цитирай
24. barin - Здравей, karpis. Тъкмо се връщам от ...
27.12.2018 20:01
Здравей, karpis. Тъкмо се връщам от една среща на астролозите и видях коментара. Англичаните поначало са надути и нищо чудно някъде да пише, че те са център на Вселената. Те имат високо мнение за себе си и дори народите от Източна Европа не ги смятат за хора. Живеят с миналото величие от преди стотина години, когато са били силни и са владяли света. Планетариумите ни представят интересни представления и има интерес. Особено този в Камчия е посещаван, най-вече от руснаци, защото в курорта има много почиващи руснаци. Постарах се да представя темата по достъпен начин, за да може повече хора да я разберат. Заповядай да видиш по-предните ми публикации, може да харесаш още нещо. Има разнообразие.
Поздрави!
цитирай
25. born - Пак добавям нещо съществено и доста интересно.
30.12.2018 20:11
Сегашният директор на обсерваторията д-р Алексей Стоев - приятел, е вече доста години ръководител / не зная дали не са го "лъхнали", тъй като е доста неудобна персона за днешните управници- самостоятелен, не цепи басма на никого. Комплексна личност : астроном, спелеолог, алпинист и особено през последните години с проф . Н Овчаров развиха нова наука, наречена астроархеология покрай съвместните проучвания в Източните Родопи.
ПП. Сега случайно забелязвам, че си бил на среща на астроЛОЗИ. Сериозно ли ?
цитирай
26. barin - Благодаря, Стефане за допълнен...
30.12.2018 21:17
Благодаря, Стефане за допълнението. В Източните Родопи има интересни места за разглеждане, а и аз имам пропуски. Не съм ходил на Харман Кая, например. Наистина на 27 декември бях на среща на астролозите във Варна. Не бях ходил 14 години на подобна среща. Имах лична покана по интернет на пощата от Антоанета Георгиева. Тя хареса моите публикации в група за астрология и ме покани. В блога имам още две или три астрономически теми, освен последните за планетариумите и кометите.
Поздрави!
цитирай
27. vesever - ЧНГ, Иване! Пожелавам ти да пр...
01.01.2019 12:01
ЧНГ, Иване!
Пожелавам ти да продължаваш все така да си с буден ум и нестихващо вдъхновение!
Обич и щастие с близките хора!
цитирай
28. ard - Честита Нова Година!
01.01.2019 12:42
Присъединявам се към пожеланията на Весито.

Много щастие ти желая в личен и в професионален план!
цитирай
29. barin - Честита Нова година на Веси и Маги. ...
02.01.2019 11:18
Честита Нова година на Веси и Маги. Челая ви много здраве, щастие и успехи във всяко начинание. Трябва в много случаи и късмет. За Веси също и честит имен ден за вчера.
цитирай
30. zaw12929 - За Новата 2019-а пожелание: здр...
03.01.2019 12:30
За Новата 2019-а пожелание: здраве, защото е ценно, късмет, защото е рядък, любов, защото е красива и всичко, което си пожелаеш!
цитирай
31. barin - Много благодаря, приятелю Зав. И на ...
03.01.2019 12:58
Много благодаря, приятелю Зав. И на теб подобни пожелания и надежда за по-добра година!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3644638
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67332
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031