Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2018 22:13 - Договорите за ядрено разоръжаване
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 7195 Коментари: 12 Гласове:
44


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                      Отначало само Съединените Американски щати притежаваха ядрено оръжие. Те успяха да го използват в края на Втората Световна война. След това СССР стана ядрена сила. Великобритания, Франция и Китай ги последваха. Скоро след това тези пет държави подписаха договор, съгласно който само те могат да притежават ядрено оръжие. Сам по себе си този договор е несправедлив, въпреки че е насочен към ограничаване на разпространението на ядреното оръжие. И други държави започнаха да се надигат. Германците например имат наложени ограничения в края на Втората Световна война, които спазват. Същото важи и за другата победена страна- Япония. Надигнаха се други азиатски далекоизточни и среддноизточни държави: Пакистан, Северна Корея, Южна Корея, Иран, Индия, а може и други да са се сдобили с ядрени технологии. 
                   Най-близко до нова война с използване на ядрено оръжие беше Карибската криза от 60-те години, след смяната на режима в Куба и идването на власт на Фидел Кастро през 1959 г. Догодина кубинците ще отбележат кръглата годишнина, кой както иска съобразно с политическите и идеологическите си възгледи. Веднага след Карибската криза САЩ и СССР изглежда разбраха, че при една Трета Световна война, която може да бъде ядрена няма да им а победители. Животът на Земята ще бъде редуциран чувствително и всички ще са губещи, а отогворност пред оживелите ще носят"Великите сили". В следвоенните години са правени много опити с ядрено оръжие. В годините на Студената война противопоставянето между социалистическия и капиталистическия лагер е явно и често се търси причина. Ето хронологията и разяснението на споразуменията за намаляване и ограничаване на разпространението на ядреното оръжие:

           -    5 август 1963 г. Московски договор за частична забрана на ядрените опити в атмосферата, космическото пространство и под водата между Съединените щати, Съветския съюз и Великобритания;
            - 1 юли 1968 г. В Лондон, Вашингтон и Москва е подписан Договор за неразпространение на ядрените оръжия;
            - 10 април 1972 г. Конвенция за биологичните оръжия /"забрана върху разработването, производството и складирането на бактериологични оръжия"/;
            - 26 май 1972 г. Договор САЛТ-1, ограничаващ до 1977 г. междуконтиненталните ракетни системи;
             - 3 юли 1974 г. Договор, определящ прага за забрана на подземните ядрени опити;
             - 1 август 1975 г. Споразумение за сигурност и сътрудничество в Европа - 35 държави от Източна и Западна Европа плюс Съединените щати и Канада подписват Заключителния акт от Хелзинки, който дефинира принципите на мирното съвместно съществуване в Европа;
              - 18 юни 1979 г. САЛТ-2. Във Виена е подписан вторият съветско-американски договор за ограничаване до 1985 г. на ядрените носители /американският Конгрес не го ратифицира/;;
                - 8 декември 1987 г. Във Вашингтон е подписан съветско-
- 19 ноември 1990 г. Държавните и правителствени ръководители на 16 страни от НАТО и 6 от Варшавския договор подписват Договор за съкращаване на конвенционалните оръжия в Европа;
             - 31 юли 1991 г. Президентът на СССР Михаил Горбачов и президентът на САЩ Джордж Буш подписват договора СТАРТ-1 за съкращаване на стратегическите оръжия. Това е най-амбициозната стъпка на двете свръхсили. Предвижда съкращаване на американските бойни глави от 9986 на 8556 и на съветските от 10 237 на 6449 за период от 7 години;
              - 3 януари 1993 г. Президентите Джордж Буш и Борис Елцин подписват договора СТАРТ-2, който предвижда съкращаване на две трети от стратегическите ядрени арсенали на САЩ и Русия. По-конкретно за 7 години след влизането на договора в сила общият брой на ядрените глави на всяка от двете страни трябва да бъде сведен до 3800-4250, а на 31 декември 2007 г. да достигне между 3000 и 3500. От целия този брой на 1 януари 2003 г. броят на ракетите, разположени на подводници, не трябва да надхвърля 1750, а ракетите с обикновени и касетъчни глави със земно базиране трябва напълно да изчезнат от стратегическите сили на двете страни.
                 Дали са се спазвали и дали са сигурни договореностите се съмнявам. Има много договори, в които е заложено, че една от страните, в случай, че се почувства застрашена може едностранно да прекрати договорните си задължения. Предтекст за прератяване и излизане от споразумението винаги може да се намери.
                 По първият договор между САЩ, Обединено кралство Великобритания и СССР- има три стълба, заложени като план:неразпространение, разоръжаване и използване на ядрената енергия за мирни цели. 
               Вторият договор: Одобрен е на 12 юни 1968 г. от 22-ата сесия на Общото събрание на ООН. Влиза в сила на 5 март 1970 г. Подписан е от общо 190 страни. България подписва документа на 1 юли 1968 г. в Москва, СССР. Ратифицира го на 10 юли 1969 г.
                Договорът за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) е открит за подписване през 1968 г. и влиза в сила през 1970 г. Към януари 2000 г. страни по ДНЯО са 187 държави, включително и петте държави, притежаващи ядрено оръжие. През 1995 г. действието на ДНЯО бе продължено за неопределено време. Последната Конференция преглед на ДНЯО бе проведена през май 2000 г. Договорът установява система за гаранции чрез Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Гаранциите са насочени към проверка на спазването на Договора чрез инспекции на МААЕ. Договорът разширява сътрудничеството при използването на атомната енергия за мирни цели и осигурява еднакъв достъп до тези технологии за всички държави-страни, докато гаранциите са насочени към предотвратяване на отклоняването на разпадащи се материали за създаване на оръжия. Република България е подписала ДНЯО на 1 юли 1968 г., а ратификационните документи са депозирани на 5 септември 1969 г. във Вашингтон, на 18 септември 1969 г. в Москва и на 5 ноември 1969 г. в Лондон.  Министерството на отбраната не притежава, не произвежда и не използва разпадащи се ядрени материали, подходящи за производство на атомно оръжие. Министерството на отбраната работи за практическо изпълнение на последователната политика на страната в областта на неразпространението на ядреното оръжие, което е от особена важност в светлината на последните развития – ядрените опити,проведени от Индия и Пакистан, които не са страни по ДНЯО. 
                Договорът САЛТ-1 е п
одписан  във Виена от генералния секретарна ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев и от президента на САЩ Ричард Никсън. Влиза в сила на 3 октомври 1972 г. със срок на действие 5 години. Предвижда ограничаване количеството на пусковите устройства за междуконтинентални балистични ракети, на пусковите устройства за балистични ракети на подводници и за ограничаване количеството на съвременните подводници с балистични ракети. Контролът се осъществява с националните технически средства на договарящите се страни. На 24 септември 1977 г. страните заявяват за намерението си да не предприемат действия, несъвместими със споразумението до изработването на ново.
             Конференцията в Хелзинки завършва с подписването на политически и морално обвързващия Заключителен документ. За времето си това е единственото международно споразумение, което прави опит да обвърже мира и сигурността със зачитането на правата на човека. Държавите-страни по този документ се обединяват в организация, която сега е известна като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Паралелно с процеса на приемане на международни съглашения, започват да се формират и неправителствени структури, които да наблюдават съответствието на вътрешното и международно право с принципите на подписаните споразумения. Тези неправителствени структури се включват като независими, не-политически организации в това, което по-късно става известно като “Хелзинкски процес” като граждански контрол над изпълнението на поетите от съответните държави задължения. От 1975 г. насам, редица експертни съвещания и конференции са доразвили правозащитните текстове на този документ, а ОССЕ е разработил собствени институционални структури и правозащитни механизми.
               САЛТ-2 са серия преговори между САЩ в лицето на Джими Картър и СССР в лицето на Леонид Брежнев от 1977 до 1979 г., които имат за цел да ограничат производството на стратегическо ядрено въоръжение. Те са продължение на прогреса, постигнат по време на преговорите САЛТ 1. Изключително важно за САЩ е да ограничи съветските усилия в превъоръжаването на ядрените си бойните глави със средно действие. Договорът САЛТ- 2 забранява разработването на нови ракетни програми (за нова ракета се смята такава, която увеличава обсега на досегашните ракети с 5 %) - така и страните са принудени да ограничат програмите си за стратегическо въоръжение. САЩ обаче запазват най-важните си програми - като ракетата „Трайдънт“ и крилатите ракети, които президентът Картър иска да използва като защитно средство заради ниската им скорост и невъзможността за "първи удар". В замяна СССР може да запази 308 от така наречените "тежки МКБР" Р-36 (СС-18). Договореност за ограничаването на стратегическите пускови устройства е достигната във Виена на 18 юни 1979 и е подписана от Леонид Брежнев и президента на САЩ Джими Картър. В отговор на отказа на Сената на САЩ да ратифицира договора членът на комитета по външна политика на Сената сенатор Джоузеф Байдън от Делауеъри съветският външен министър Андрей Громико договарят само няколко промени. Нито президентът Картър, нито държавният секретар на САЩ Сайръс Ванс успяват да постигнат съгласие. 
                След дискусии НАТО се съгласява да приеме 2-етапна стратегия - първо да започне преговори със Съветския съюз за контрол на въоръжението, за да се намалят съветският и американският арсенал от ядрени ракети със среден обсег (intermediate-range nuclear forces, INF)), и второ - да разположи в Европа в началото на 1983 г. до 464 наземни, крилати ракети „Круз“ (Ground-launched cruise missiles, GLCM)) и 108 балистични ракети „Пършинг II“. Към края на 1970 г. НАТО има ясно превъзходство над СССР в системите INF, защото съветските войски притежават само течногоривни с 1 бойна глава, много неточни и лесно унищожими балистични ракети със среден обсег и няколкостотин, също толкова остарели, дозвукови тежки бомбардировачи Ту-16 и Ту-22. За сравнение в същия момент НАТО и USAFE притежават изтребители „Мираж IV“, V bomber (V-force) и чисто нови бомбардировачи F-111 в допълнение с френски, британски и американски точни, твърдогоривни балистични ракети със среден и малък обсег, разположени в Европа и съседните ѝ води. Съветските опити да се затвори тази пропаст чрез ракетите SS-20 и бомбардировачите Ту-22М са посрещнати от НАТО чрез осигуряване на ядрено предимство на Западния алианс в Европа благодарение на GLCM и ракетни установки „Пършинг II“. Въпреки недоволство на Съветския съюз от разполагането на американски оръжия в Европа, Москва се съгласява на открити преговори и предварителни обсъждания в Женева през 1980 г. Официалните преговори започват през септември 1981 г. с американско предложение - „нулев вариант“ - за пълното премахване на всички ракети „Пършинг“, GLCM, SS-20, SS-4 и SS-5. След несъгласие относно изключването на британски и френски системи за доставка през ноември 1983 г. преговорите са спрени от съветската делегация. През 1984 г., въпреки общественото недоволство, САЩ започват да разполагат INF системи в Западна Германия, Италия и Обединеното кралство.
               СТАРТ е договор между САЩ и СССР респективно Русия за съвместно, постепенно намаляване / редуциране на стратегическите носители на ядрени оръжия. Преговорите за този договор относно намаляването на стратегичските ядрени оръжия са известни под наименованието (Strategic Arms Reduction Talks) съкратено "START". Рамката на споразумението СТАРТ 1 и много от клаузите са създадени още в края на управлението на американският президент Роналд Рейган през 1982г. като първоначално той е смятал това споразумение да носи името САЛТ 3. На 31 Юли 1991г., 5 месеца преди разпадането на Съветския Съюз, се подписва от следващият президент Джордж Х. У. Буш и Михаил Горбачов. Забавянето се поражда донякъде от парадоксалния факт, че разведряването създава условия за по-лесен диалог, опасността от ядрена война намалява и по този начин нуждата от подобни договорености също намалява. Спогодбата предвижда намаляване до 1600 носители с максимално 6000 ядрени бойни глави, също така съкаращаване наполовина на тежките съветски междуконтинентални ракети (ICBM) SS-18 Satan и една горна граница за всяка от двете страни от 4900 ядрени бойни глави на ICBM (Intercontinental ballistic missile) и SLBM (Submarine-launched ballistic missile). 
                  Президентите на Русия и САЩ Дмитрий Медведев и Барак Обама подписаха днес в Пражкия замък новия договор за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия.  Решението за началото на преговорите по новия документ бе взето на срещата на президентите на Русия и САЩ в Лондон на 1 април 2009 г. През май тази година в Женева започнаха консултации на междуведомствената комисия за подготовка на документа. В състава на комисията влязоха над 30 представители на различни ведомства. Общо бяха проведени 10 кръга на пълноформатни преговори за новия договор. Преговорите протичаха под личния контрол на президентите на Русия и САЩ. Въпросите, свързани с новия СНВ /или СТАРТ/, се обсъждаха на практика на всички срещи между Медведев и Обама през миналата година – през юли в Москва, през септември в Ню Йорк, през ноември в Сингапур и през декември в Копенхаген.  Споразумението представлява пакет от над 160 страници, който включва самия договор, клаузи, които го конкретизират, и протокол, който регламентира реда за неговото изпълнение, както и технически приложения към протокола. Протоколът и приложенията са неразделна част от договора и имат същата юридическа сила. Положенията на договора предвиждат всяка страна дасъкращава и ограничава своите стратегически нападателни оръжия, така че седем години след влизането му в сила и занапред общите им количества да не надхвърлят:
             - 700 единици междуконтинентални балистични ракети (МБР), балистични ракети на подводници (БРП) и тежки бомбардировачи (ТБ) в състояние да бъдат приведени в бойна готовност
            - 1550 единици бойни заряди за тях.
             - 800 пускови устройства на МБР и БРП, а също и ТБ в състояние да бъдат приведени в бойна готовност и в резерв.
               Общият брой на бойните заряди е със 74 на сто по-малък от пределното равнище, установено за стратегическите бойни заряди в състояние да бъдат приведени в бойна готовност според СТАРТ-1 (6000), и с 30 на сто по-малък, отколкото предвижда Московският договор (2200). Броят на носителите в състояние да бъдат приведени в бойна готовност е над два пъти по-малък в сравнение с определения от СТАРТ-1, който предвиждаше "таван" от 1600 носители. Договорът за стратегическите нападателни потенциали изобщо не включваше ограничения за носителите.             

                  Новият документ регламентира строг контрол върху подводниците и тежките бомбардировачи, пригодени за обикновени оръжия. Това гарантира, че тези средства не ще могат отново да носят ядрени оръжия.
Действието на новото споразумение обхваща също всички налични стратегически системи на САЩ - както използваните, така и свалените от въоръжение, включително междуконтиненталните балистични ракети "Ем Хикс" ("Пийскийпър") и "Минитмън-2", а също и стратегическите нападателни оръжия в неядрен вариант, ако такива бъдат създадени.

                  Както се вижда разоръжаването през 80-те и 90-те години е факт,  но доколко се е спазвало само политическите лидери на водещите държави и тяхното обкръжение ще каже. През последните години отново има изостряне на външнополитическата обстановка. Надигат се и други държави, а ядреното оръжие може да попадне в нечии ръце на не дотам разумен човек. САЩ например едностранно се изтеглиха от ядреното споразумение с Иран. Не излезе информация с нещо Иран да ги предизвика, нйо Доналд Тръмп изглежда така е решил. Неговите политически ходове са доста непредвидими. Със Северна Корея положението е по-различно. Двамата лидери Ким Чен Ун и Доналд Тръмп се срещнаха. Преди това лидерите на двете Кореи Мун Дже ин и Ким Чен Ун се срещнаха за първи път  в граничното селище Панминчжон, на север от Демилитаризираната зона. Дали това е признак на затопляне на отношенията бъдещето ще покаже. 
                През годините имаше много взаимни обвинения, че договореностите не се спазват стриктно, но трудно някой би казал коя държава- Съединените щати или Съветския съюз повече е нарушавал спогодбите. За всички на Земята ще е добре да няма ядрено оръжие и заплаха от използването му, но при сегашното състояние на съзнанието и манталитета все някой ще успее да укрие няколко ядрени глави и да ги използва по-късно за сплашване.  
                За съкращаване трябва да се разбира намаляване на броя, количеството оръжия и провеждане на следните стъпки:
            - Замръзяване на въоръжението трябва да се разбира да не се позволява увеличаване броя на оръдията, в този случай да не се разработват нови оръжия.
             - Контрол върху оръжията свързва се със възможността на държавите да разполагат с оръжие но в съответствия с определени квоти.
               Има се предвид, че  направленията, към които трябва да бъде насочено  разоръжаването са следните
             Оръжията за масово унищожение и конвенционални оръжия. 
             Свързано е с конвенционалното оръжие при това направление трябва да споменем Договора за обикновените въоръжени сили за Европа ДОВСЕ. Още през 1989 г. започват преговори, договорът се подписва в САЩ през 1990 г. ДОВСЕ фиксира таван за въоръженията на НАТО и за Варшавския договор. Договора предвижда, че всички оръжия над тавана ще се унищожат.
               Подписва се споразумение за адаптация на ДОВСЕ и принципа вече не е блоковия, а териториалния. Територията по договора е от Атлантика до Урал. Държавите, които са страни по договора нямат право на по-голям брой квоти освен предвидените в договора.
              Конвенцията за рагламентацията на противопехотните линии е подписан през 90-те години. С тази конвенция се предизвиква пълна и абсолютна забрана на противопехотните линии. Страните по тази конвенция поемат ангажимент да доставят средства за дезактивиране на протиовопехотни линии.
            -  Свързано с химическото и бактериологичното оръжие Женевския протокол от 1925 г. съдържа забрана за употреба на бактериологично оръжие по време на война. Говорим за частична забрана за употребата на такова оръжие по време на война. Този договор не съдържа количествен аспект и не третира проблема за химическото оръжие. Този международно правен акт дава основата за задълбочаване на регламентацията на тези проблеми.
                 Стига се до това да се приеме отделна конвенция за забрана на бактериологичното оръжие. Новият момент, е че тази конвенция предвижда пълна забрана на бактериологичното оръжие. По-късно сде приема и конвенция за забрана на химическото оръжие. Самата конвенция предвижда механаизъм за организация за забрана на химическото оръжие.
             - Свързано е с ядреното оръжие, което включва ограничаване на географията  на ядреното оръжие. Договорът за неразпространение на ядреното оръжие от Този договор дели държавите на ядрени и неядрени. Официално ядрените държави са 5: САЩ, Русия, Франция, Китай, Великобритания. Неофициални има още 5-6, а може би и повече. Все пак всички са на мнение, че разумът ще надделее над болните амбиции на някои политически водачи на държави и групировки.




Гласувай:
44



1. kvg55 - barin,
06.11.2018 08:15
Притежаването на ядрено оръжие означава независимост от САЩ. Справка - КНДР.
цитирай
2. zaw12929 - Липсва договореност- да не си служи ...
06.11.2018 13:50
Липсва договореност- да не си служи Запада с фалшиви новини- и това е оръжие!
цитирай
3. nedovolen - Както шеговито се изразява Борн - ...
06.11.2018 17:02
Както шеговито се изразява Борн - хартишки.
Този цирк сме го гледали.
Кой е Тръмп ли. Поредният по времето на Путин.:)
По-сериозно. Ако човек погледне в подходящ мащаб на Гугъл земя най-западната полуостровче на Аляска и на близкото отсреща, ще забележи две животинчета. Изражението им изглежда - Аляска ”ще те ям”, Сибир, ”не ми пука”. Та, точно в този район има прокопан огромен тунел, вече не толкова секретен. През него могат да преминат всякакви техники и хора.
Американски войник трудно ще тръгне срещу народа си, както и руския. Обратно е по-вероятно.
Нещо против цирка?
:)))
цитирай
4. barin - Здравей, kvg55. Ядреното оръже е ...
06.11.2018 17:24
Здравей, kvg55. Ядреното оръже е важен аргумент при водене на преговори и вземане на отношение. Не е справедливо само пет държави да имат, а другите да нямат право.
Поздрави!
цитирай
5. barin - Здравей, Зав. Много още години ще ...
06.11.2018 17:27
Здравей, Зав. Много още години ще минат, докато светът забрави за ядрени войни. Няма как една дтржава да ликвидира ядреното оръжие, а другата да я заплашва. Ще се наруши баланса на силите.
Поздрави!
цитирай
6. barin - Здравей, Николай. Подхвърляш и...
06.11.2018 17:30
Здравей, Николай. Подхвърляш интересен въпрос за преглеждане. Ясно е, че открито противопоставяне на двете най-силни държави няма да има. Факторът Китай също е от значение, но света трябва да се съобразява и с Индия, Северна Корея, Пакистан. Обикновено често се блъфира и изиграва по някой ход за показване на сила.
Поздрави!
цитирай
7. bven - Явно всичко е цирк за циркаджиите...
08.11.2018 20:30
Кой къде иска да седне?
цитирай
8. barin - Здравей, Татяна. Изглежда, че е ...
09.11.2018 12:02
Здравей, Татяна. Изглежда, че е така. Всеки са бори са сфера на влияние и иска по някакъв начин да се закрепи. Ядреното оръжие е мощен аргумент в полза на притежателя.
Поздрави!
цитирай
9. get - Барин, прочети тези спомени от к...
09.11.2018 17:53
Барин, прочети тези спомени от книгата "Мой отец — Лаврентий Берия" написана от сина му Серго(?):
"...
Сам я, не догадываясь об этом, прикоснулся к тайне будущего оружия в конце 1939 года. В это время у нас в доме появился молодой человек. Так как он говорил по-английски, я считал, что он англичанин. Жил он у нас недели две.

Отец его не представлял, просто сказал, что это молодой ученый, Роберт, который приехал для ознакомления с рядом вопросов. Никаких разговоров больше не было.

Роберт оказался довольно высоким, худощавым человеком лет тридцати, с характерным лицом. С достаточной степенью вероятности можно было судить лишь о его еврейском происхождении. А кто он и откуда, можно было только гадать.

Обедали мы, как правило, вместе. Куда он уезжал, я не знал, а спрашивать о чем-то подобном было не велено. Да и у отца я в таких случаях никогда ни о чем не расспрашивал. Знал, что многие годы его жизнь связана с разведкой. Если считал необходимым, он сам чтото говорил.

Роберт знал немецкий, но проще ему было говорить по-английски. Язык я знал, поэтому проблем в общении у нас не возникало. К тому же отец попросил меня в те дни, когда Роберт никуда не уезжает, тоже оставаться дома и не ходить в школу. С тобой ему будет не так скучно, сказал отец.

Наш гость много читал, а когда заканчивал работу, охотно расспрашивал меня, как и чему учат в советских школах, что сейчас по физике проходим, что по математике, химии. Словом, обычное любопытство взрослого человека. Показал мне ряд приемов быстрого счета. Я понял, что этот человек имеет какое-то отношение к технике.

— Рассказывай обо всем, что его интересует, но сам не расспрашивай ни о чем, — говорил отец. Так мы и общались. Роберт расспрашивал — я отвечал. Отец вообще никогда не рассказывал в те годы о людях, которые становились гостями в нашем доме.

Уж не помню точно, то ли в конце сорок второго или в самом начале сорок третьего как-то за столом, помню, были Ванников, нарком боеприпасов, Устинов, нарком вооружения, зашел разговор о новом оружии. Речь шла о том, что американцы форсируют какие-то разработки, связанные с бомбой колоссальной разрушительной силы. Говорили о ядерной реакции и прочих вещах. Тогда и услышал я, что работы эти возглавляет в Америке Роберт Оппенгеймер.

Я приехал накануне из академии, где учился, от предмета разговора был далек, а когда гости разошлись, поинтересовался у отца:
— Помнишь, у нас несколько лет назад гостил Роберт...

Фамилию Оппенгеймер отец мне тогда не назвал, ответил коротко:
— Не забыл? Он приезжал к нам для того, чтобы предложить реализовать этот проект, о котором ты слышал. Сейчас работает в Америке.
— Человек, который гостил у вас до войны, приезжал в СССР нелегально?
— Думаю, да. В противном случае его бы не допустили к тем работам, которые он возглавлял впоследствии в официальном учреждении.

Я спросил тогда у отца, помогает ли он нам сейчас. Отец ответил, что теперь такой возможности нет, но и без него есть немало людей, которые нам помогают.
Бележка:
Из официальных источников: Роберт Оппенгеймер. Американский физик. В 1943–1945 годах руководил созданием американской атомной бомбы. Впоследствии председатель Генерального консультативного комитета Комиссии по атомной энергии США, директор Института фундаментальных исследований в Принстонс. Советский энциклопедический словарь называет его противником создания водородной бомбы, обвиненным в 1953 году в нелояльности и лишенным допуска к секретным сведениям. Скончался в 1967 году в возрасте 63 лет.
Американская контрразведка не смогла доказать его сотрудничество с СССР, но такие обвинения в адрес Оппенгеймера попали даже в печать. Его отстранили от секретных работ, не дали возможности заниматься водородной бомбой."

- Както се казва "без коментари!"?
цитирай
10. barin - Благодаря, Гете. Малко по-късно ...
09.11.2018 18:02
Благодаря, Гете. Малко по-късно вечерта ще ги изчета на спокойствие. Приемам всякаква информация по темата. Ядреното оръжие е от значение за осигуряване на превъзходството. То е аргумент и зза сплашване и показване на сила при преговори и разпределение на света съгласно Новия Световен ред.
Поздрави!
цитирай
11. get - 10. barin: То е аргумент и за сплашване, разпределение на света съгласно Новия Световен ред.
09.11.2018 20:11
„Во-первых, у нас ядерного оружия нет, а во-вторых, если потребуется, то мы его применим.“
- Голда Меир, 5-ти премиер-министър на Израел.
По време на войната известна, като Война Йом-Кипур през октомври 1973 г., тя като държавен глава на Израел обмисля вероятно за използване на ядрено оръжие.

- Знаеш ли кое я спира да не го стори?

- И друго? Израел има не само ядрено оръжие ... но притежава така наречената СТРАТЕГИЧЕСКА ТРИАДА? Тоест, ядрено оръжие плюс средства за неговото пренасяне по вода(подводници) и въздух(стратегическа авиация + балистични ракети).
Държавата Израел все още не е подписала Договора за нераспространение на ядрено оръжие.


цитирай
12. barin - Здравей, Гете. Израел като че ли бях ...
09.11.2018 21:06
Здравей, Гете. Израел като че ли бях я позабравил, но с нея трябва да се съобразяват. Години наред побеждава арабите, които са в пъти повече. Значи още през 1973 г. е имала ядрено оръжие. Добре, че ООН са я спирали, иначе арабите щяха да са с твърде намалена територия и да понасят периодически загуби.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3644880
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67332
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031