Първото Българско царство обхваща периода между 681 и 1018 г., т.е. повече от три века. Ако се изтегли началото от кан Кубрат- 632 г. става близо 4 века. Това е бурен динамичен период от историята. През времето на Първото Българско царство се случва Великото преселение на народите. Много организирани човешки маси идват от Азия към Европа, за да търсят по-благоприятно място за живеене. За процеса на Великото преселение на народите: 
Блогът на barin :: Великото преселение на народите
                     По време на Великото преселение на народите се разместват едни народи от едно място на други. Сменят се съседите, които оказват влияние вследствие омесването на двата народа, процеса на преселение вътре в държавата и асимилиране.
                     За дипломация по време на Първата Българска държава е малко условно това, което пиша. Искам да кажа, че терминът е приравнен към използвания през XX в. Под "дипломация" трябва да се разбира политическата връзка на една държава с друга, установяването на трайни мирни отношения, развитие на търговски и културни връзки, приятелски посещения и редица други мероприятия. Дипломацията е много "тънка" дейност, за която се иска разбиране и политически усет. Има потомствени дипломати и държавници, които от рано са възпитани в обноски, манталитет, следене на ситуацията и външнополитичческата обстановка. През VII-XI  в. политическите връзки и контакти между държавите въобще нямат нищо общо с днешните. Например Римската империя и Китайската империя са отдалечени прекомерно, дори казваме, че едната е в единия край на света, а другата в другия, но са имали дума една за друга в езика, който са използвали. не знаем доколко са имали контакти и взаимоотношения помежду си, предвид огромното разстояние, което ги дели. На по-късен етап е известен "пътя на коприната", по който са минавали кервани със стоки. Точно Волжка България е била на пътя на коприната и е имала роля за осигуряване на спокойното преминаване на стокооборота.
                При българите какво се получава за дипломатическите отношения със съседните държави? Разглеждам осдновно съседните държави, защото с по-далечните нямаме връзка и ходене от една към друга. Първите три кана: Кубрат, Аспарух и Тервел са провели почти без грешка  политиката си на установяване на държавата, разширяване, укрепване и запазване на постигнатото. Затова косвено може да се съди по това, че следващите двама; Кормесий и Севар не воюват. Освен това първите трима са  далновидни държавници и успяват правилно да се ориентират в бързо променящата се външна обстановка. НБапример Арабския халифат се създава и след по-малко от половин век се разпростира на огромна територия и упражнява властта си над много завладяни народи. Точно българските владетели нанасят поражения № 1  и 3, а византийците -второто. Кан Кубрат през 648 г. в съюз със хазарите побеждава арабите при прохода Дербент, през 678 г. император Константин Погонат ги побеждава край Константинопол по време на първата обсада, а кан  Тервел- отново край Константинопол през 717-718 г. Тази година е кръгла годишнина от тази победа.
          Блогът на barin :: кан Тервел-спасителят на Европа
                 Следващата им загуба е при Поатие през 732 г.   Вижда се, че Арабския халифат губи рядко, при условие, че през първия си век от съществуването постоянно воюва. 
            Кан Кубрат запазил добрите отношения с Византия, което му позволило да възвърне част от завзетите от аварите земи. След успешна война с тюрките Кубрат извоювал независимостта на българските племена, които били покорени около 70 години по-рано от Тюркския хаганат. Така към територията на България се присъединили и населените с българи райони около Азовско и Каспийско море. По време на управлението на кан Кубрат България имала определена територия, собствена държавна администрация, общи закони за всички поданици и собствена външна политика. Във Византия наричали държавата на кан Кубрат „Велика България”.

България по времето на кан Кубрат имала следната територия: на запад до долното течение на р. Дунав; на юг до Черно и Азовско море; на изток до Каспийско море; на север до р. Донец. Главни градове били Фанагория и Балтавар (днешна Полтава). Има сведения, че българите наричали Фанагория с името Банджа. Градът Фанагория бил построен през VII в.пр.Хр. от гръцкия колонизатор Фанагор на място, където е подходящо да се укриват кораби по време на буря. 

                 

                  Кан Аспарух успява да установи България на сегашното си място, североизточната част и да удържи и узакони територията си. Той успява последователно да победи тримата си противници по два пъти: Византийската империя, Аварския хаганат и Хазарския хаганат. Това са три силни държави, всяа от които с територия, по-голяма от българската. За кан Аспарух и неговата дейност:
   Блогът на barin :: Победите на кан Аспарух.
                    Темата е "Победите на кан Аспарух", защото той няма загуби или ако има са несъществени без отрицателни последици за новата българска държава.  Първите ни владетели от рода Дуло са изключително успешни. Тервел е може би по-добрия политически ръководител на България, ако може така да се кажи. Той съвсем правилно оценява надигащата се опасност от Арабския халифат и без да се колебае отива на помощ на Византия, спазвайки договора, подписан през 716 г. с Теодосий. Преценил е, че с Византийците, които са християни по-лесно ще съжителства като съседи, отколкото с агресивните мюсюлмани. Да не пропусна да спомена, че той, както и предните двама са били приели християнството, за което има много сведения. 
                 Не винаги след трима репителни владетели, които не се колебаят да се включат във военна кампания следват двама, през които не се случва нищо. Ако е така, не осзначава, че следващите са слаби владетели, а по-скоро, че предните са си свършили добре раяботата. Изглежда победите им стряскат останалите противници и те не се решават да нападнат България. Тервел на няколко пъти се намесва във вътрешните работи на Византия и се оказава, че взема правилната страна, а когато новият император не е лоялен обръща "дебелия край". 

                   Кан Тервел е наследник на кан Аспарух от рода Дуло, приема се за негов първороден син. Идва на власт непосредствено след смъртта на  Аспарух в края на 700 г. Съчетава дипломацията с военната сила, благодарение на което постига изключителен авторитет и международно признание на България.

               Още в първите години на своето управление спечелва доверието на сваления византийски император Юстиниан ІІ Ринотмет (Носоотрязания), който си възвръща престола с помощта на българските войски. Това става през 705 г. след тридневна обсадата на Константинопол. След победата Хан Тервел е приет тържествено в императорския дворец и получава титла и корона на Кесар. Получава също областта Загоре, много златни дарове и скъпи дрехи. Двамата владетели приемат победния парад на своите войски. Успехът е документиран и с надпис до монументалния релеф на Мадарския конник. Скоро след това – през 708 г. Юстиниан ІІ  нарушава мира, като  предприема поход през Тракия до Анхиало. Хан Тервел напада изненадващо лагера на ромеите, нанася им поражение, пленява много богатства, а императорът едва се спасява зад стените на крепостта.
                 През периода 711-712 г. Тервел отново се намесва в междуособиците на византийския двор, като нахлува в Източна Тракия и достига до стените на Цариград. Тези военни успехи принуждават новия византийски император Теодосий ІІІ (715-717) да поиска мир и да подпише през 716 г. изключително изгоден за България договор. Според неговите 4 клаузи страната запазва всички териториални придобивки. Канът получава годишен данък от Византия, златотъкани дрехи и червени кожи – знакови за царската власт. Уреждат се равноправни търговски отношения между двете страни с държавни печати и пломби на стоките. Политическите бегълци се предават на договарящите се страни. Този договор от 716 г. има силата на политически и военен съюз за равноправно сътрудничество между империята и България.
                   Византия скоро се възползва от този договор, който е потвърден и от новия император Лъв ІІІ Исавър (717-741), когато през 717 г. арабите обсаждат Константинопол по суша и по море, с намерение да превземат великия град. Тогава българските войски се явяват в гръб на арабите. През пролетта на 718 г. българите унищожават напълно арабските сухопътни сили. Западни хронисти сочат, че са загинали между 20 и 32 хиляди араби и споменават името на кан Тервел като спасител на континента. Канонизиран е за светец под името Тривелий Теоктист, празнува се на 3 септември.

                       Блогът на barin :: Великите битки на българите
                    До този м омент българското оръжие не познава загубата. Следват дворцови преврати и честа смяна на управляващия род и на трона се изреждат доста владетели. За някои от тях научаваме само от"Именник на българските канове". Причината за честите смени накнязете е Константин V Копроним със своята фикс идея да завладее ако не цяла, то поне половин България. Този император причинява много неприятности на нас, но накрая си получава заслуженото с хитрост.  
                  За някакви заслуги при преговори и външна ориентация при тези владетели не може да се говори. Единствено след тях, когато Кардам се установява на престола за 25 години може да се кажи, че преминаваме от отбрана към нападение и започваме да изграждаме и възвръщаме изгубения си авторитет. Ако кажа международен ще е прекалено пресилено, защото за Първото Българско царство думата международен означава за източна Европа и западна Азия до кан Омуртагг, когато установяваме контакт с Франкската империя  на наследниците на Карл Велики. При предшественика му кан Крум нямаме допир с Франкската империя, въпреки че имаме обща граница. Никъде не са засвидетелствани враждебни или каквито и да е отношения между тези две от трите големи държави в Европа. През целия IX в. и голяма част от  X в. в Европа има три държави: Византия, България и Франкската, гледано от изток на запад. Всички останали са зависими от някоя от тези три или си плащат, за да не ги закачат. 
                 Кан Крум остава известен повече със законите си и решителността си в преследване на целите, както и с успешната битка при Вържишкия проход птрез 811 г. Води много войни, които ако изключим обсадата на Плиска, когато( може би в невъзможност да се противопостави нарочно изоставя и подготвя засада на връщане) са успешни. Завладява Сердика, Созопол, Месемврия, Тракия и стига до Константинопол. За него бих казал, че е по-скоро добър военачалник, отколкото политик и преговарящ. Точно наследилият го Омуртаг се проявява като един от най-успешните деятели по време на преговори и преценка на ситуацията. Намесва се два пъти във вътрешните работи на Източната Римска империя, потушава бунта на Тома Славянина и побеждава на два пъти Франките. Единият път на места отчитат, че войната е прекратена. без да се излъчи победител. Тези войни са необходими за определяне на западната ни граница. За Омуртаг и неговите предимно строителни дейности: 
Блогът на barin :: Делата на хан Омуртаг
                   В паметта на народа кан Омуртаг е останал като"строителя". За да бъде такъв е било необходимо да се осигури по-продължителен мирен период и канът се е справил със задачата. Необходимо е било да се възстанови икй изгради опожарената столица Плиска и войската да си почине от продължителните изтощителни войн и. Известно е, че "ако искаш мир, готви се за война". Няма съмнение, че българската войска е била силна и при мирните ни владетели: Омуртаг, Борис, след първите десетина години, oсобено Петър I .
                 Много добър политически лидер и ръководител на България се явява княз Борис I. През първите си години от управлението губи четири войни, като не се ориентира правилно в съседските спорове на коя страна да застане, но после предприема решителен ход с покръстването и писмеността. Дълбоко в себе си съм убеден, че двете събития са взаимно свързани, за да може новата религия да се приема на български език с букви, пригодени съгласно нашите фонетични особености. Затова паралелно с въвеждането на християнството се създава писмеността. Князът е оосигурил прекрасни условия на учениците на Кирил и Методий, които почитаме като"Св. Седмочисленици" за творческа дейност.

 
                     Две мои теми, написани една след друга са свързани с княз Борис I:
 Блогът на barin :: Покръстване на българите;
Блогът на barin :: Кирилицата
                    Идва Златния век на цар Симеон Велики. а него има много написано. Той е отличен пълководец, който провежда последователни успешни действия спрямо съседите. По негово време съседи са ни маджари, печенеги, византийци и сърби. След сърбите идват хърватите. От североизток все още ги има и хазарите, които веднъж ядат бой, след като са подкупени от Византия да ни нападнат. Със хазарите не сме се спречквали от Аспарух и Тервел. След тях по-трудно ни е да се оправим с маджарите. Симеон според мен правилно взема страна на печенегите в спора и войн ите им срещу маджарите. Успяваме да победим маджсарите така силно и явно, че заради нас те губят завинаги излаза си на Черно мооре. Затова унгарците казват за българите, че сме им направили лошо, че нямат излаз на море и добро, че са по-навътре в Европа. Цар Симеон е нямало как да предположи, че по-навътре в Европа сега ще е по-добре, защото Западна Европа ще се развие толкова добре, а Източна ще остане. Всички пълководжи и царе са имали ясновидци, при българите наричани колобри, които са предсказвали бъдещето и изхода от сражението. Не винаги са се вслушвали, а понякога ясновидерца не искал от страх да признае, че зездите вещаят поражение.
               Например е известен случая при войната между Крез и Кир при битката при Халис( 647 г. пр. Хр.) ясновидеца казал на Крез, че едно велико царство ще загине. Крез помислил, че е Персийското и смело влязал в битката, но бил победен. 
                  Симеонн Велики е успял да се справи с много противници последователно, но е преследвал основната си цел- Византия. Основните му сили винаги са били насочени към югоизток. След успехите при Ахелой и третата обсада нан Константинопол 923 г. ми се струва, че се е зародила идеята на всяка цена да влезе в Константинопол и да стане цар( император) на българи и ромеи. Дали е правилен ход или не опитът му да привлече арабите на своя страна? По-скоро ми се вижда- не. С хърватите ми се вижда излишно да се занимава, защото срещу тях е единствения му неуспех. Загубените земи на северозапад са част, която съвсем леко може да помрачи ореола му


                  След него сситуацията отчасти се повтаря, като Крум- Омуртаг. Дори Петър I почти не се бие никъде. Той дори обира плодовете от старанието на Симеон Велики: царска титла, призната от Византия и патриарх начело на българската независима църква. При Петър животът изглежда е бил добър: няма опити за преврати, недоволство, войни, нападения чак до последните му години, когато идва киевския княз Светослав. От другата страна- Йоан Цимисхи. 
                   Може да се кажи, че Петър I е бил разумен политик и е предприел действия към укрепване на държавата и опазване на голямата територия. 
                 На въпроса"Кой е най-добрия български дипломат през Първата Българска държава? няма да отговоря. Всеки е бил по един или друг начин полезен за държавните дела. Князете ни са живяли в различни времена и не е нужно да се сравняват помежду си. Обстановката е била такава, а ние само може да анализираме действията им. От друга страна  е лесно да гледаме към настоящите години. Трябва да се вземат предвид много фактори, за да се отговаря на подобни въпроси. Все пак добре за България на държавно ниво и по преценка на обстановката са действали Аспарух, Тервел, Крум ,Омуртаг, Борис I, Симеон Велики. 
                   Накрая за Самуил не може да отбележим някаква политическа дейност. разична от военна. Може би само любовните увлечение от дъщерите му и неговото съгласие за брак. По негово време не е било практика за българските царе да скрепят мирът с династически брак. Това става едва по-късно при Борил и Иван Асен II. Самуил през около 40-годишното си управление води постоянно с малки прекъсвания войни срещу император Василий II Българоубиец. Подчертавам, че е Българоубиец, а не Македоноубиец. След смъртта на цар Самуил през 1014 г. на практика съпротивителните сили на Българиясе изчерпват и е било въпрос на време да загуби независимостта си. В действителност печелим още две битки, но накрая няма накъде. Последните ни царе Гаврил Радомир и Иван Владислав не са имали друга алтернатива, освен да се бият до последно за отстояване на независимостта. 
                   През Първата Българска държава се е наблягсло на военните действия, но царете са гледали да си осигурят тила. Практика на Византия при провеждане на кампаниите към България е било да се търсят съюзници, най-често сърби в помощ. Точно със сърбите имаме много войни:
Блогът на barin :: Войните между България и Сърбия
                   В никакъв случай не бива да се упрекват нашите владетели за действията си за разширяване и издигане на престижа на новата българска държава. Те са се ръководили от държавните дела и от принципа" България за българите". Не сме провеждали с малки изключения завоевателна политика към територии, ненаселени с българско население. Понятието народ, нация, не съществуват, а определящо е етническата принадлежност, базирана на езика, културата, традициите, боговете, самооопределянето. 
                  България не свършва с Първото Българско царство и падането под византийска власт през 1018 г., затова ще има продължение на темата за Второто Българско царство.

Имали сме царство - имали сме и дипломация.
Сега нямаме държава - нямаме и дипломация.

Някога, четейки подобни статии, изпитвах гордост и спокойствие.
Сега - горчива тъга и страх пред почти известното ни бъдеще.

Здравей, vaquero. Истина е, че владетелите ни са правили всичко за държавата. Слабите канове са били сменяни.
Поздрави!

Здравей, gessos. То си е за гордост подобно нещо. Като се види какво са правили кановете ни, а сега как бездействат политиците и се оплюват партиите.
Поздрави!

Към мирни взаимоотношения със съседа трайно,
стреми се всеки мъдър дипломат, това е знайно.
Така процъфтяват образование, култура, занаяти, търговия.
Щастливи са народите в периоди като тия.
Хубаво е да се припомня и да се знае,
защото няма бъдеще без минало.
С нашето заслужено можем да се гордеем.

Благодаря ти за хубавия постинг, Barin!
Поздрави сърдечни!

Чудесен материал и за четене, и за размисъл.

Здравей, Инел. Историята на държавите не е само военни триумфи. За просперитета трябват военни успехи, но и след тях някой да развие успехите.
Поздрави!

Здравей, Роси. Има тема за размисъл и скоро може да пусна още една подобна за по-късния период. Изненадах се, че в една група се намери човек, който да ми напише, че не сме имали царство преди 1000 години. По-скоро предизвика смях и оплюване сред аудиторията.
Поздрави!

Здравей, Анонимен. По-правилно би било княз, отколкото кан или хан. Така пише в "Именник на Българските канове". Цитирам"Тези петимата князе управляваха отвъд Дунав с остригани глави 515 години". В различните справочници пише различно за титлата, зависи коя теория се поддържа: тюркска, ираноезична или хунска.
Поздрави!

КНЯЗ КУБРАТ приятелю- защо вярваш на туркоповлияни историци за тази фалшива титла не бива да не знаеш,че истинската владетелска титла на тюрките не е била "хан",а именно "кан"??!! И началото на "Първата" Българска държава- ето ти Календарната таблица на Българите,в нея черно на бяло съвсем ясно ще видиш,че сме имали държава със свой владетел още в края на IV век когато са царували бащата,дядото и прадядото на Атила-Авитохол!

Здравей, приятелю Щапаров. Може и кан да е най-правилната титла. Аз акцентирах повече на дейността на нашите владетели. Със сигурност не приемам хан, макар че децата учат така. При сина си не се меся в историята, за да не се обърква и да си разваля успеха. Тъй като за държавата ни преди Аспарух, когато сме далеч от сегашното си място има по-малко сведения и затова не писах за дипломацията и връзките с околните държави.
Поздрави!

Ако правилната титла беше "кан", което е най-точното предаване на тюркската титла, значи Българите са били тюрки и цялата ни борба да докажем, че това е лъжа отива по дяволите. Ако са били "иранци", не е познат ирански народ с титла "кан"- знаят се обаче Памирски народи с титлата КАНЕАШ, която най-точно отговаря на формата КАНЯШ (КАНЯЗ,КЪНЯЗ), изписвана на гръцки като КАНАС. В арабски извори изрично си пише, че "Царят на "славяните" " (царя на Волжките Българи) носел титлата КАНАЗ, но това се укрива от нас и вместо това ни се пробутва фалшивата титла "Балтавар", която в контекста е употребена като лично име и е изписана всъщност като БАЛТАЗАР, но руските тюрколози спекулират с арабския правопис в конкретния случай и се преструват, че са разчели "Балтавар" при положение, че арабското "З" и арабското "В" трудно се различават едно от друго в някои арабски шрифтове, особено в по-старите.

"Нашите" тюрколози пък просто преписват от руските а досега не сме видели руски "учен", който да се е усъмнил дори в една запетайка на измисленото от техните политици "турко-монголство" на Българите освен онези един-двама, които са забегнали на Запад! Не сме видели и друго- няма западен учен който да е категорично сигурен, че Българите и Хуните са "тюрки" а руските "учени" до един са КАТЕГОРИЧНО сигурни (??!!) и ако на техен научен форум тръгнеш да доказваш, че всички "аргументи" за "тюркизма" на Българите и Хуните са фалшифицирани, просто ще те изхвърлят от там и повече няма да те пуснат да припариш в Русия, а те ще си напишат няколко злостни критики по твой адрес, в които "аргументи" ще бъдат клеветата и лъжата и накрая до читателите по силата на руските пари няма да стигнат твоите аргументи- ще стигнат само техните "критики"!

Здравей, Щапаров. Напоследък много често обсъждат каква е титлата на българските владетели и има голяма борба между привържениците на трите теории. Виждам, че тюркската най-много 'издиша". Бяхме под влияние на руснаците и ни беше преиначена историята. Спестиха ни много, дори пет века. Сега се опитвам да намеря истината и вземам предвид коментарите и отзивите навсякъде. Ти си един от хората в блога, на които най-много вярвам и с удоволствие ти чета темите.
Поздрави!

Благодаря приятелю но това не е всичко- както добре знаеш има борба и за датата,която да се впише в историите като начало на Българската държава. Окончателно възстановената по данни от "Княжеския именник" Календарна таблица на Българите и много други извори категорично доказват,че е имало голям брой Български владетели от IV,V и VI в. а според арменски и ирландски извори и далеч по-рано,в III в. пр.Хр. което значи,че тогава е имало и Българска държава. Истината е,че датата не е известна и тя е далеч преди Рождеството на Христос а всичко друго,което се пише по въпроса и се датира след него е сгрешено,опорочено или фалшифицирано. Поздравления за позицията,хубав ден и напред към нови успехи!

Поздравления за прекрасния постинг, Барин. Наистина мирните ни владетели също са силни, така се оказва и за Петър. Би ли направил постинг за него, ако все още няма такъв? Поздрави и хубава вечер!

Здравей, monarh1991. За цар Петър не съм писал нищо, но може да помисля по въпроса. Има какво да се напише, много материали и въпроси за изясняване. Аз мисля, че цар Петър I заслужава повече внимание.
Поздрави!