Прочетен: 22984 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 05.01.2018 22:40
А̀нна Ко̀мнина (на средногръцки: Άννα Κομνηνή) е византийска принцеса, писател и историк. Анна Комнина е родена на 1 декември 1083 г. и е дъщеря на византийския император Алексий I и Ирина Дукина, дъщеря на Андроник Дука и Мария Българска, внучка на българския цар Иван Владислав от династията Комитопули. Тя е сродена с българския владетелски род на Комитопулите, откъдето са последните ни царе от Първото Българско царство. Основното ѝ произведение е "Алексиада"- състоящ се от петнадесет тома и описващ основно живота на Алексий I Комнин и на държавата. Тъй като Византия през това време е завладяла България и като две съседни държави с общо минало е нормално да намираме много написано от нея за българите и българските земи.
През 1097 едва на четиринадесет години Анна се омъжва за младия Никифор Вриений - благородник с титлата кесар и военачалник в армията на императора. Интересен факт е, че Вриений произхожда от влиятелен аристократичен род, който първоначално оспорва претенциите на Алексий I за трона. Вероятно бракът е сключен с цел помирение и съюз между Комнините и Вриениите. По този начин Алексий укрепва властта на своята династия и нейното влияние сред византийската аристокрация. Самата Анна заявява неведнъж, включително и в своите хроники, че този брак е просто политически съюз. Освен военачалник, Никифор е също държавник и историк. Бракът му с Анна продължава 40 години и двамата имат четири деца:
- Алексий Комнин, велик дука (ок. 1102 – ок. 1161/1167)
- Йоан Дука (ок. 1103 – след 1173)
- Ирина Дука (ок. 1105 – ?)
- Мария Вриенийя Комнина (ок. 1107 – ?). Падането на Първото българско царство и включването на българските земи в пределите на Византийската империя в началото на XI в. съвпада с един от най-бляскавите периоди на възход на Ромейска държава от една страна, и от друга с началото на подема, прогреса и експанзията на обществата от Западна Европа. Така скоро тези два модела на Християнската цивилизация, съперничещи си за наследството на античната Римска империя, започнали постепенно да трансформират сдържаната си опозиция в открита конфронтация, давайки воля както на хладното презрение и тлеещата ненавист, така и на взаимната неприязън и буйната омраза. Все по-малко мостове създавали тези два свята по между си. Последните надежди за изглаждане на конфликтите чрез единение на Църквата рухнали с провъзгласяването на Великата схизма от 1054 г., която разделила източните и западните християни. Междувременно инвазията на сицилийските нормани от 1081-1085 г. и военните им сблъсъци с Византия в Далмация и Македония вече свидетелствали за една обезпокояваща тенденция, която отваряла нова страница във взаимоотношенията между християнския Изток и Запад.
Тежкото Византийско поражение при Манцикерт през 1071 г., от Селджукските турци, а също и загубата на Светите земи и голяма част от Мала Азия принудили империята да търси военна подкрепа от Запада, чиято военна и експанзионистична мощ растяла междувременно. През 1095 г. на църковния събор в Клермон, папа Урбан II призовал западното християнство да сформира армия и да защити християните от Изтока. Приканва ги към свещена война да освободи Светите земи. Така било родено едно от най-мощните и значими явления в Средните векове – Кръстоносните походи. Феноменални по своята същност Кръстоносните походи променили тогавашния свят. Наред с всички останали проявления, те създали и нови отношения между Изтока и Запада, допълнили и обогатили представата на западните хора за източните християни и народите и земите, през които преминали. Но същевременно те допринесли и за оформянето на обратната представа, тази на източния човек (християнин, евреин или мюсюлманин) за западните хора и тяхната култура.
Събитието е описано от дъщерята на императора – Анна Комнина, в похвалното й слово за баща й, озаглавено “Алексиада”
В този смисъл, особено интересни и значими се явяват Първият (1096-1099/1101 г.), Вторият (1147-1149 г.) и Третият (1189-1191 г.) кръстоносни походи. Техните хронисти са оставили впечатленията си в своите летопис . Там могат да бъдат открити интересни сведения за българите и българските земи от този период, както и за формираните представи на кръстоносците като носители на западния християнски мироглед и чувствителност относно българите и техния свят. Тези извори, обаче имат някои характерни особености, които трябва да се вземат в предвид. Хрониките са написани най-често от участници в походите и по-рядко от втори лица – историци, преразказали спомените на очевидци. Несъмнено авторите им са носители на западната християнска ценностна система, менталност и чувствителност. Често те се изразяват в клиширани и подражателни форми, боравят със символи и архаизми, или пък просто премълчават някои факти. Емоционалният и патетичен тон на кръстоносните хроники нерядко ги превръща в субективен свидетел на събитията. Често те страдат от битуващите по това време стереотипи по отношение на изграждането и възприемането на образа на “другия”, най-вече в контекста на вече изведените взаимоотношения между християнския Изток и Запад.
Ето и откъс от 15-томното й произведение:
"Надвеси се грамаден облак от еретици. Това бе нова ерес, непозната по-рано на църквата, а именно учението на богомилите. Както изглежда, то е съществувало и преди баща ми, но тайно. Славата на богомилите се бе разпространила вече навсякъде.
Някой си монах, на име Василий умееше най-изкусно да проповядва безбожието на богомилите. Той имаше дванадсет ученици, които наричаше апостоли, а беше увлякъл след себе си и няколко ученички, съвсем извратени жени.
Злото се разпространяваше с бързината на огъня, бе проникнало и в най-знатни къщи, страшната напаст бе заразила голямо множество хора и опустоши много души.
Тогава душата на императора не можеше вече да понася това и той се зае да разследва тази ерес, която със своите отстъпнически замисли беше насочена против държавата.
Веднага изостави грижите си за Изтока и Запада и насочи вниманието си към духовните въпроси, а именно: да измъкне богомилската ерес като змия от дупката й, като възложи на мнозина да издирят този проклет Василий.
Бяха изловени множество богомили и доведени в двореца. Един от тях, на име Дивлатий, първом не желаеше, но след като бе подложен на изтезания, издаде споменатия Василий и неговите апостоли. Те също бяха заловени и докарани в двореца.
Архисатрапът Василий беше човек в монашеско облекло, с изпито лице, без брада, твърде висок на ръст. Императорът стана от трона да го посрещне и го покани да седне и да сподели с него дори трапезата, като му каза:
- Почтени отче, аз се удивлявам на твоята добродетел и искам да позная проповядваното от твоя почтеност учение, понеже нашите дела от само себе си са негодни и не водят към никаква добродетел…
Отначало Василий се преструваше и не даваше ухо на казаното, но все пак се възгордя от похвалите и най-сетне избълва догмите на ереста си.
Тогава императорът захвърли маската си и дръпна завесата зад себе си: там бяха скрити целият синклит, военното съсловие и висшето духовенство, а писарят записваше всичко, което се говореше.
Василий не се и опита да отрича, но веднага пристъпи към защита и заяви, че е готов да посрещне огън, удари и всякаква смърт и остана непреклонен спрямо увещанията на императора да се отрече от нечестивото си учение.
Всички еретици – и корифеят, и хорът – бяха осъдени на изгаряне. Самодържецът заповяда да запалят на хиподрума голяма клада. Беше изкопана извънредно голяма яма и голямото количество дърва от високи и наредени дървета приличаше на планина.
След като кладата бе запалена, голямо множество хора започна да се стича на арената на хиподрума и по стъпалата [този хиподрум побирал 100 000 зрители - б.а.] и всички очакваха това, което щеше да се случи.
На другата страна бе забит кръст – на нечестивеца бе даден избор, ако някак се уплаши от кладата и промени мнението си, да отиде при кръста, за да бъде след това освободен от огъня. Присъстваше и тълпата от еретици, които гледаха вожда си Василий." Откъс от написаното за Василий Врач. С написването на "Алексиада" Анна Комнина без съмнение става един от най-уважаваните историци, не само във Византия, но и в цяла Европа. Сведенията на Анна Комнина за българската история засягат няколко основни теми: обществено-икономическите отношения в българските земи в края на XI век и началото на XII век, съпротивата на местното население срещу византийското владичество, потомците на българските владетели и боляри на византийска служба, етническият състав на българските земи и тяхната география. Особено интересни за историографията са сведенията в "Алексиада" за голямото въстание на пловдивските павликяни през 1084-1086 (въстанието на Травъл) и за войните на Византия с печенеги и нормани, част от които са се разиграли из българските земи. За историята на България също така са особено интересни сведенията от "Алексиада", свързани с богомилското движение, както и за Велики Преслав, цар Самуил, Аарон, Радомир (за когото пише, че е роднина по женска линия на император Алексий I), архиепископа на България. Винаги стремяща се към познание- предимно философско, византийската принцеса Анна Комнина (1083 – 1153), първото дете на император Алексий I и Ирина Дукина. Благодарение на многотомното произведение за управлението на баща си „Алексиада“, в което има сведения и за събития от българската история, тя става първата историчка. Има в историята случаи, когато между представителите на императорските фамилии изпъкват лица със забележително за времето си образование и голяма начетеност извън управлението и политиката. Една от тях е Анна Комнина. Богато надарена личност, тя усвоила много познания из областите на всички преподавани тогава науки; освен необикновено красноречие притежавала рядката способност да мисли и да излага прекрасно своите мисли. След смъртта на баща си Ана се надявала да спечели престола за себе си и за своя съпруг. Император обаче станал нейният по-малък брат под името Йоан II. Огорчена, Ана се оттеглила в манастир, където прекарала останалата част от живота си. След смъртта на мъжа си (1138) тя се посветила на голямата задача да опише делата на своя бележит баща. Нейната история, наречена Алексиада, обхваща събитията от 1069 до 1118 г. Следователно този труд може да се разглежда като продължение на записките на кесаря Никифор Вриений, който ги приключва с встъпването на Алексий Комнин на престола.Макар и да заявява, че ще пише безпристрастно, Ана Комнина не може да прикрие безкрайната си почит към своя баща, омразата си към нахлуващите от запад кръстоносци и ненавистта си към еретиците. До известна степен във възхищението ѝ от управлението на Алексий Комнин прозира враждебното ѝ настроение срещу неговите приемници. Същесвременно не се забелязва наслоена омраза и негативно отношение към българите, присъщо на почти всички византийски историци. Своята история Ана Комнина изгражда върху личните си спомени, върху разкази на баща си и на негови съвременници — пълководци и придворни, — както и въз основа на материали от съхранявани в дворцовите архиви писма и други документи. За по-старите събития тя използва отчасти хрониките на Продължителя на Скилица, на Михаил Аталиат и хронографията на Михаил Псел.
В труда на Ана Комнина се съдържат много важни сведения за историята на България и на българските земи.
" 1. Подвизите на Алексий Комнин преди възцаряването му. Василаки повдига въстание. Роберт Гискар предприема поход против Византия (8-25). 2. Борил и Герман ненавиждат Комнините. Комнините въстават срещу Вотаниат (25-37). 3. Описание на образа на Ирина (37). 4. За разграбването на Цариград от латиняните (37). 5. За нахлуването на печенегите (38-39). 6. За войната на Роберт Гискар против ромеите (39-46). 7. Боемунд, оставен от Роберт в Илирик, продължава войната срещу византийците (46-50). 8. Алексий Комнин задържа павликяните и им конфискува имотите (51-54). 9. Войната с печенезите (54-94). 10. Заговорът на Ариева и Умбертопул. Йоан, синът на севастократор Исак, бива обвинен, че замисля измяна (94-97). 11. Григорий Гавра, обвинен в съзаклятие, бива даден на дука на Плодив, за да го пази (97). 12. Алексий Комнин посещава границата с Далмация и я укрепява (98). 13. Вълкан нахлува в пределите на Византия (98-102). 14. Куманите минават Дунава и опустошават земите на ромеите чак до Одрин (102-112). 15. Началото на кръстоносните походи (112-117). 16. Радомир и Манастра служат във византийската войска (117-119). 17. Боемунд отново преминава от Италия в Илирик (119-122). 18. Теодор, братът на съзаклятника против императора, бива изпратен на заточение в Анхиало (122-125). 19. Различните сражения на кръстоносците с византийците (125-134). 20. Походът на Алексий Комнин против куманите. Пребивавайки в Пловдив, той заляга за покръстването на еретиците (135-141). 21. Алексий Комнин се опитва да унищожи богомилската ерес (141-149) // 1. De Alexii Comneni rebus gestis ante imperium. Basilacius seditionem movet. Robertus Guiscarus expeditionem contra imperium Romanum parat. 2. Borilus Germanusque Comnenis invident. Comneni contra Botaniatem rebellant. 3. Descriptio formae Irenis. 4. De direptione Constantinopolis a Latinis facta. 5. De incursione Patzinacorum. 6. De Roberti Guiscari adversus Romanos bello. 7. Baimundus a Roberto in Illyrico relictus bellum contra Romanos continuat. 8. Paulician publicatis eorum bonis ab Alexio Comneno in custodiam dantur. 9. De bello cum Patzinacis gesto. 10. Ariebis et Umbertopuli coniuratio. Ioannes sebastocratoris Isaacii filius meditatae defectionis accusatur. 11. Gregorius Gauras coniurationis accusatus duci Philippopolis ad custodiendum traditur. 12. Alexius Comnenus limitem Dalmaticum invisit et munitiones firmat. 13. Volcanus fines Romanorum invadit. 14. Comani Danubium traiciunt finesque Romanorum usque Adrianopolim papulantur. 15. De initio Hierosolymitanae peregrinationis. 16. Radomerus et manastras in exercitu Romanorum militant. 17. Boemundus iterum ex Italia in Illyricum traicit. 18. Theodorus auctoris coniurationis in augustum frater in Anchialum relegatur. 19. Peregrinorum cum Romanis pugnae variae. 20. Expeditio Alexii Comneni in Comanos. Philippopoli commorans conversioni haereticorum incumbit. 21. Alexius Comnenis Bogomilorum haeresim extinguere conatur" ( Гръцки източници за българската история( ГИБИ), том VIII.). -
Намерих много написано за Анна Комнина на руски език. Въпреки тези специфики историците на първите три кръстоносни похода все пак дават ценна информация за българите и българските земи (макар и нерядко от бегъл и спорадичен характер) и свидетелстват за представата, отношението и нагласата на западните християни към тях. Образът на Анна Комнина е описан от българската писателка Вера Мутафчиева в художествената литература в романа"Аз Анна Комнина".
Едно от събитията, описани от Анна Комнина е смъртта на Василий Врач- една от основните фигури в Богомилството след Боян Мага и поп Богомил. Василий Врач е изгорен в 11:11 ч.на 11.11.1111 година на арената на големия хиподрум в Константинопол.
Анна Комнина е единствената жена-летописец във Византия.
Тагове:
© Перфидната подлост на Истанбулската ко...
Щрихи от българското средновековие
Победата на светата Христова Църква над ...
Години преди да падне Берлинската стена,...
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Изчезнал е всред огъня. И това е видяно от стотици и хиляди. Представям си ужаса на подлите византийци.
Поздрави!
- Във връзка с горното - прочетете и Бориловия синодик съставен и съдържащ информация на "богомилите"?
- От съвременни автори - доц. д-р Веселина Вачкова - вероятно най-добрият ни + оригинално и точно пишещ(а) по въпроса, автор! С последното СЕ РАЗМИНАВА(излиза от клишетата) В ДОСТА ПОСТАНОВКИ - залегнали в историята ни ... досежно трактовката за БОГОМИЛИТЕ КАТО СОЦИАЛЕН ... и т.н. ПРОТЕСТ СРЕЩУ ... ?
- Поздрав!
Блогърите диданов, барин, атил, сирма, а вероятно и други които пропускам често предлагат инфо ПЛЪТНО, С КОНКРЕТИКА И НЕИЗВЕСТНО ЗА МАСОВИЯ ЧИТАТЕЛ, поне за мен често неизвестно. С псоочените блогъри имам често разлики или противоречия, но повече съгласие и информираност като резултат за мен.
Жалко, че споменатите блогъри не винаги са коментирани от други и рядко са помпени за да са на първа страница. Помпадурите в блога обикновено помпят поезия или руска пропаганда.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави и на теб!
Поздрави!
Поздрави!
Прав си, че започва настроение срещу помпания постинг и блогър и после след време се трупат дори негативи, така е.
Но забележи - досега срещу твоя постинг няма нито един минус, което значи, че хората оценяват въпреки напомпването твоя постинг като заслужено ниво, постинга ти заслжава всички тези плюсове!
Поздрави!
Но това съм го описал в отделен постинг!
Хубава вечер!
Поздрави!
Искрено твой приятел П и е р
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави и успешна 2018 година!
"инвазията на сицилийските нормани от 1081-1085 г. и военните им сблъсъци с Византия в Далмация и Македония вече свидетелствали за една обезпокояваща тенденция, която отваряла нова страница във взаимоотношенията между християнския Изток и Запад."
Католицизмът е агресивна религия.
Топла обич с любимите хора!
Късмет и настроение при теб
да не познават умора!:)
Да твориш все така многообразно,
а общуването да ти носи радост и удовлетворение!
Хубава вечер!:)
Поздрави!
Почувствах се обогатена с познания за онези далечни времена.
Благодаря, Барин!
Весели и споделени зимни празници!
Поздрави!
