Прочетен: 8111 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2018 21:38
Наближава 2018 година и е време да се правят календари. Преди години нямаше голямо разнообразие, но сега всеки може да си издаде собствен календар, а обичайна практика е тези, които имат деца да си направят календар със снимка на детето. Аз мога да споделя, че като малък съм събирал календарчета в продължение на седем-осем години( от предучилищна възраст до седми клас). През по-късните години съм издавал три календара съответно за 2002, 2004 и 2006 г. В последно време всяка година откакто имам син издавам календар със снимка на семейството. Тази година няма да е другояче.
По настояване на група приятели пиша тази тема за българския календар, която се явява онагледен частен български календар за 2018 г. От друга страна е време да се покаже как би изглеждал старобългарския календар за 2018 г., приравнен към Григорианския, който е приет по0 целия свят и по който отбелязваме дните от годината. Има страни, които са по друг календар, но събитията в света се водят по Григорианския. За Григорианския календар няма да се спирам. Преди доста време написах темата за календарите: Блогът на barin :: Бългaрският календар, а настоящата тема може да се каже, че е приложение към нея.
Българският календар трябва да включва българските светии, характерните дати от историчта и празниците. Ще ползвам част от темата: Блогът на barin :: Българските светии, която тези, които отдавна следят моите теми са я чели, но не е излишно да си я припомнят. Ето кои са българските светци:
Български светии според православния календар:
Януари:
4 януари – Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски – † 1818 г. на о. Хиос. *
8 януари – св. Григорий, епископ Български (няма данни за мястото и годината на смъртта му).
15 януари – Св. преподобни Прохор Пшински – † 1067 г., р. Пчиня, близо до Враня.
15 януари – Св. преподобни Гавриил Лесновски – ХІ–ХІІ в.;
16 януари – Св. преподобни Ромил Видински (Ромил Бдински) – 1375 г., Раваница (Сърбия);
16 януари – Св. свещеномъченик Дамаскин Габровски - † 1771 г., Свищов.
18 януари – Св. Йоаким, патриарх Търновски – † 1246 г.
20 януари – Св. Евтимий, патриарх Търновски – † около 1401 г.
22 януари – Св. свещеномъченик Петър Български - † 814 г.
22 януари – Св. мъченик Сионий Български - † 814 г.
30 януари – Св. благоверерни цар Петър Български (927–969, царувал 42 г);
30 януари – Св. мъченик Димитър Сливенски – † 1841 г., Сливен.
Февруари:
11 февруари – Св. мъченик Георги Софийски, Нови – † 1515 г.
14 февруари – Успение на св. Кирил Славянобългарски – 869 г., Рим.
17 февруари – Св. преподобни Роман Търновски – след 1364 г.
Март:
5 март – Св. мъченик Иоан Българин – 1784 г., Цариград.
11 март – Св. Софроний, епископ Врачански – † 1813
23 март – Св. преподобномъченик Лука Одрински – 1802 г., о. Митилин. На 16 години.
26 март – св. мъченик Георги Софийски Стари – 15 в.
28 март – Св. мъченик Боян Енравота, княз Български – † около 833 г.
Април:
1 април – св. свещеномъченик Аврамий Български (няма данни; св. Димитрий Ростовски сочи 1229 г.).
3 април – св. свещеномъченик Никита Серски– 1808 г., Сяр.
6 април – Успение на св. Методий Славянобългарски – 885 г., Велеград.
23 април – Св. мъченик Лазар Български – 1802 г., с. Соми (Мала Азия).
Май:
1 май – Св. преподобномъченик Акакий Сярски – 1816 г., Пармак-капи в Цариград.
2 май – Св. цар Борис Покръстител – 907 г., Преслав.
11 май - Св. равноапостоли Кирил и Методий
14 май – св. Иоан Български (няма данни).
17 май – Св. великомъченик Николай Софийски – 1555 г., София.
21 май - Св. мъченик Константин Софийски, виж разказ за живота му в "Църковен вестник"
22 май – Св. великомъченик княз Иоан-Владимир Български, Чудотворец – 1016, Охрид.
26 май – Св. мъченик Георги Софийски Най-нови – 1530 г.
27 май - Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) - 1515 г..
28 май – Св. преподобни Софроний Български (Софийски) – XV-XVI век, Русенско.
Юни:
19 юни – Св. преподобни Паисий Хилендарски – неизвестно кога и къде (ок.1770).
25 юни – Св. преподобномъченик Прокопий Варненски – 1870 г., Смирна.
Юли:
8 юли – Св. преподобни Теофил Мироточиви, Македонски – 1548 г., Карея (Атон).
11 юли – св. преподобномъченик Никодим Албански – 1722 г., Елбасан.
16 юли – Св. мъченик Йоан Търновски – 1822 г., Търново.
Август:
8 август – Св. мъченик Трендафил Загорски - 1570 или 1680 г., Цариград. На около 18 години.
16 август – Св. преподобни Йоаким Осоговски – 1105 г.
19 август – св. преподобни Теофан Македонски, Нови чудотворец (няма данни).
20 август – св. 37 мъченици Пловдивски (няма данни).
21 август - Св. свещеномъченик Симеон Самоковски
29 август – Св. мъченик Анастасий Струмишки – 1794 г., Солун.
Септември:
3 септември- св. Тривелий Теоктист( кан Тервел)
22 септември – св. преподобни Козма Зографски, от Търново – 1323 г.
1 октомври – Св. преподобни Иоан Кукузел – около края на 10 в., Атон.
8 октомври – св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски – 1814 г., Цариград.
10 октомври – Св. 26 преподобномъченици Зографски – 1284 г.
14 октомври – Св. преподобна Параскева-Петка Търновска – XI в. Епиват, на Мраморно море.
18 октомври – Св. великомъченица Злата Мъгленска – 1795 г., с. Слатино.
19 октомври – Св. преподобни Иоан Рилски чудотворец – 946 г.
21 октомври – св. Иларион, епископ Мъгленски – 1164 г.
27 октомври – Св. преподобни Димитрий Басарбовски – ок. 1685 г.
Ноември:
1 ноември – Св. преподобномъченик Яков Костурски – 1520 г. Одрин.
3 ноември – Св. преподобни Пимен Зографски – 1620 г. Черепишки манастир.
22 ноември – Св. Михаил воин, Българин – ок. 865 г., гр. Потук (вероятно Батак).
25 ноември – Св. Климент Охридски – 916 г., манастира "Св. Панталеймон".
27 ноември – Св. преподобни Теодосий Търновски – 1363 г., Цариград.
28 ноември – Св. мъченик Христо Градинар – 1748 г., Цариград.
Декември:
7 декември – св. преподобна Филотея Търновска – преди XIII в., Поливот.
16 декември – св. мъченик Марин (няма данни)
23 декември – Св. преподобни Наум Охридски – 910 г., Охрид.
26 декември – св. свещеномъченик Евтимий, епископ Сардийски (няма данни).
Така изглежда календарът през 2018 г., където са отбелязани със син цвят официалните празници и почивните дни, съгласно новите разпоредби, когато официалният празник се пада събота или неделя. Към него трябва да се прибавят първата група празници- църковните. Понеже календарът трябва да е български съм отбелязал по месеци само църковните празници, които са на български светци. Следващата група празници лесно се запомня: във всеки месец по номер денят е празничен. Респективно се получава така: 1 януари, 2 февруари, 3 март, 4 април, 5 май, 6 мюни, 7 юли, 8 август, 9 септември, 10 октомври, 11 ноември, 12 декември. По една случайност в списъка са 3 март, настоящият национален празник и 9 септември- бившият национален празник. Има го и Петльов ден, който хората с обратни наклонности си го присвоиха. В старият български календар всеки празник се е свързвал с нещо, характерно за бита и живота на българите и сезона през годината. Да припомня, че всеки сезон е започвал от неделя и е завършвал в събота. Състоял се е от три мкесеца( нищо ново), като първият е било с продължителност 31 дена, а следващите два с по 30. Така годината е имала 364 дена, а 365-тият се е поставял веднага след най-късия ден, който е в началото на българската година. Този ден се е наричал алем и не е бъркал поредицата от дни в седмицата, месеца, и сезона. Високосният ден е имал; същият статут, но се е добавял след 22 юни през четири години, но е имало случаи, ,в които е липсвал, като изключение от правилото. Качването на владетеля на трона( възшествието) е било официално на месечния празник.
Накратко ще кажа, че 5 май се е свързвал с агнето и стадата и съответства нма настоящият Гергьовден - шести май. Има и други съответствия, като
3 март- преглед на конницата. По християнския календар наблизо е Тодоров ден, който се мени, съобразно с Великден и е винаги в събота. Предвид времето, когато може да се случи да бъде Великден - първата неделя след новолунието след пролетното равноденствие. За църквата пролетното равноденствие е 21 март, а не 22 март, както в християнския календар. Още за Великден: Блогът на barin :: Великден
Вижда се, че българският календар, като един от най-старите и най-точния в света( заедно с този на маите) са дали много и дса повлияли върху съвременния календар. При астрономически изчисление се отчита, че е по-точен от Григорианския. В народните традиции и обичаи българският календар се прилага и поверията и празниците, които възрастните хора, особено тези от селата и малките градове знаят се ръководят от стария български календар. Трябва да се отчита, че обичаите и знанията какво се прави на съпответния църковен празник са по Юлиянския календар, т.е. по стар стил, като на Петров ден започва жътвата- не 13, а 29 юни или на Димитров ден завършва за земеделците годината- на 26 октомври, а 8 ноември, който ден съвпада с новия Архангел-Михаил.
Третата група празници е по-особена. За тях не са напълно достоверни сведенията, има противоречия, но съм приел описаните по-доилу:
- 26 март 153(165) г.- създаване на българската държава и начало на рода Дуло( периода Авитохол) : Блогът на barin :: Атила не е Авитохол; Блогът на barin :: родът Дуло. Блогът на barin :: 26 март-начало на българската държава.
- 21 срещу 22 декември- Нова година. Наричал се е Еднажден и съответства, а и звучи като Игнажден. Християнската църква не веднъж съм казвал, че е взела старите езически празници не само от българския, а и от други календари и ги е нагодила, съобразно живота на светците. Еднажден е преместен с един ден напред и е на 20 декември.
- 15 август 5505 г. пр. Хр.- начало на българския календар. Като се замисля събитието, което се е случиоло тогава евентуално може да бъде библейския потоп.
- 9 август 681 г.- за първи път на Шестият вселенски събор в Констатнтинопол( Трулския събор) се споменава името България. Датата е няколко месеца след подписването на нмирния договор между България и Византия след победата при Онгъла. На тази неизвестна дата България е принудила една Велика сила- Византийската империя( Източна римска империя) да ни признае и да започне да плаща годишен данък.
- 24 май 862 г.- Кирилицата. За нея каквото и да напиша ще е малко. Не са много азбуките по света, които са се запазили и утвърдили в повече от една държава и за повече от хилядолетие: Блогът на barin :: Кирилицата.
- 2 май 855 г.- приетата дата за покръстването на българите. Казвам приетата, защото приемането на християнската религия е продължителен процес. На 2 май умира княз Борис I. Той се свързва с две дела: Кирилицата и покръстването. Двете събития са свързани едно с друго, защото по-лесно се възприема новата религия, ако е на родния език. Също и родния език се възприема по-добре., ако е написан на позната пригодена за нашите звукови особености и фонетика на езика. Блогът на barin :: Покръстване на българите.
- 19 октомври 946 г.-св. Иван Рилски- основен светец за българите. Предполага се, но не със сигурност, че е от царския род Дуло. Някои го свързват с брата на цар Петър и Боян Мага Иван. ; Блогът на barin :: Боян Магьосника.
Може да се добавят още дати- на известни победни битки, но те са много:
Блогът на barin :: основни събития от българската история. В темата са описани основните събития. Като основна личност например се очертава Васил Левски, затова не е лошо 19 февруари също да бъде в списъка от третата група.
Arsenal 2017/18 säsong hem fotb...
Човекът, който успя да измери обиколката...
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!