Блогът на barin :: Териториално разширение на България след битката при Клокотница 1230 г.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.03.2017 22:31 - Териториално разширение на България след битката при Клокотница 1230 г.

Автор: barin Категория: История

Прочетен: 2959 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.03.2017 21:53

През годините българите са водили много войни. Повечето от тях са били победоносни. За анализиране и отчитане на резултатите обаче има значение какво е постигнато с войната. Какви са териториалните и материалните придобивки, а също и престижа и просперитета на народа. Цар Симеон Велики е водил много войни. Някои го обвиняват, че е военнолюбив владетел, че е загубил големи отвъддунавски територии в стремежа си на всяка цена да влезе в Константинопол. Определено не е така, защото по неговото управление имаме "Златен век", който основателно се приема още от спирането на войните от княз Борис I и може да се твърди, че продължава и след смъртта на Симеон. Има един друг български цар, при който България има дори по-голяма територия от Симеонова България. И двете територии, кмоито до голям,а степен се припокриват са много по-големи от сега мечтаната България, замислена от Сан-Стефанския мирен договор, както и от преди Ньойски договор. Това е цар Иван Асен II( 1218-1241 г.). Той наследява една леко отслабена от войните на цар Борил( негов чичо), водени неразумно. Син е на цар Асен I и по право престолът му принадлежи. Идва с войските си победоносно в столицата Велико Търново и след като побеждава и ослепява узурпатора Борил( 1207-1218 г.) се възцарява.

цар Иван Асен II( Йоан Асен II )
                През 1217 г., след 10 годишно изгнание, Иван Асен II се завръща в България с дружина руски наемници, за да си върне бащиното наследство — българския царски престол. През пролетта на 1218 г. за цар на българите е провъзгласен Иван Асен II. С възкачването на престола на Иван Асен II вътрешните междуособици в България затихват. Болярите се нуждаят от силна централна власт, за да се борят успешно срещу външните противници, които по времето на Борил успяват да откъснат и феодализират големи територии от страната. Преустановени са и продължителните войни. Всичко това се отразява благоприятно върху цялостния живот в царството. Настъпва време на подем в икономиката и културата. За разлика от Борил, новият владетел проявява търпимост и не преследва еретиците (в частност богомилите, както прави Борил). В съответствие със започнатата миролюбива политика Иван Асен II установява приятелски отношения с унгарците — жени се за Анна-Мария, дъщеря на унгарския крал Андраш II (1204г.-1235 г.) и получава Белградската и Браничевската област, които българите губят по времето на Борил. Добросъседски отношения се установяват и с епирския владетел Теодор Комнин. Иван Асен II успява да установи приятелски добросъседски отношения и със сърбите и Латинската империя.
                Политическата обстановка на Балканския полуостров към началото на управлението на Иван Асен II е следната:
               През 1204 г. войниците от Четвъртия кръстоносен поход вместо да продължат към светите места се отклоняват от набелязания път и завладяват Константинопол. Византийхската империя се разделя на четири държави: две големи- Никейска империя и Епирско деспотство и две малки- морейски( пелопонеско) деспотство и Трапезундска държава( около град Трабзон на черноморския бряг на съвременна Турция).
карта на Балканския полуостров при управлението на Иван Асен II
                   Големите държави претендират за константинополския престол. Аз лично се съмнявам цар Иван Асен II да е предявявал претенции към властта в Константинопол. Тя по право не му принадлежи.

              След нахлуването на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход във Византийският император Алексий V Дука Мурзуфул бяга от Константинопол при вестта, че френските рицари са пробили защитата. След бягството му за нов император е провъзгласен Теодор I Ласкарис, зет на император Алексий III Ангел. Преценявайки, че положението в Константиновия град е безнадеждно, новият император също напуска града и се отправя към град Никея в областта Витиния, която още не е засегната от нашествието на кръстоносците. Там се установява и византийският императорски двор в изгнание. Латинската империя, създаването на която кръстоносците прокламират в Константинопол, има слаб контрол върху бившите византийски територии, които са по-отдалечени от столицата. В следващите 2 години, възползвайки се от войната между латините и Българското царство на Калоян, Теодор Ласкарис успява да отвоюва голяма част от латинските завоевания в Мала Азия и през 1206 г. се провъзгласява за император на Никейската империя.
            Държавата основана в Епир обичайно се назовава "деспотат", а нейните управители деспоти, но исторически погледнато в началото на нейното съществуване, това съвсем не е така. Не всички управители на Епир са носили тази най-висока титлa. Например, основателят на държавата Михаил I Комнин никога не е използвал тази титла, макар някои по-късни западни източници от XIV в. да използват подобен анахронизъм от рода на "деспот на Епир". Същото важи и за братът на Михаил - Теодор Комнин, който също не е използвал титлата деспот. Нещо повече: след превземането на Солун през 1224 г., някъде между 1225-1227 г. Теодор Комнин дори е коронясан за византийски император (василевс) от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан.
                 Латинската империя е ясно как възниква- от рицарите от западноевропейските държави и мсъществува до 1261 г. Още след основаването ь се състроя битката при Одрин, където цар Калоян побеждава латините и стеснява територията им. Освен това те са морално отслабени с понижено самочувствие и подронен авторитет. Развенчаваме микта за непобедимост на рицарите.
                Останалите държави не ги разглеждам, защото не играят никаква роля.

Битката при Одрин между Калоян и Балдуин Фландърски
                  Следващата промяна настъпва, когато се нарушава договорът между цар Иван Асен II и деспотът от Епир Теодор Комнин. Двете войски се срещат при хасковското село Клокотница. Българският владетел на копието си носи набучен мирния договор, подписан наскоро. Епирскиятр деспот явно е решил да ликвидира единият силен противник на Балканския полуостров и да си разчисти пътя към Константинопол. Изглежда е сгрешил, защото по-лесни би било да води война срещу Никейската империя при слаба Латинска империя.
               Като причината за поредната българо-византийска битка се смята   нарушаването на мирния договор с България от 1218 г. от епирският владетел Теодор Комнин( 1215 -1230 г.). Той нахлува вероломно с войските си в нашите предели. Като една от причините за този поход, византийските хронисти посочват - стремежът на българите да сключат съюз с Латинската империя и така да попречат на Комнин да влезе в Константинопол и да се провъзгласи за император. Надявайки се на изненадата, Теодор Комнин навлиза по р. Марица в българските територии, "търсейки да завърже сражение с българите". Уведомен своевременно за неговите намерения, цар Иван Асен II (1218-1241 г.) го пресреща недалеч от границите на своята държава край с. Клокотница.
              Според византийските извори цар Иван Асен ІІ "се понесъл смело към сражението". На царското му знаме е закачен договорът с писмената клетва за мир с подписа на епирския владетел. Най-напред разгромява тежката му конница, а след това и останалата част от войската му, като пленява и деспот Теодор Комнин със семейството му. Обикновените войници са освободени и се завръщат по родните си места. В резултат на сражението Епирското деспотство на практика престава да съществува, а България за много кратко време получава нови териториални придобивки - Беломорската област на Галиполския полуостров, Македония и Албания (целият Балкански юг "от Одрин до Драч"), и се превръща в най-могъщата държава на Балканския полуостров. Такова голямо териториално разширение не сме имали никога. Във войната няма много жертви. Цар Иван Асен II не извършил масовео избиване на пленената войска, а повечето ги пуснал, като пленил и убил само управляващите и военачалниците. Крепостите след тази съдбовна битка сами са се предавали на "добрия цар" и са преминавали на българска страна.
                 С победата при Клокотница за трети път през XIII в. се променя съществено( след падането на Константинопол през 1204 г. и българската победа на следващата година при Одрин( Адрианопол). При управлението на цар Борил между Калоян и Иван Асен II не отчитам, че промяната на границите и картата на Балканския полуостров е от съществено значение. Вярно, че губим територии, но после бързо си ги възвръщаме и увеличаваме.
                  Победата е увековечена с надпис на църквата "Св. четиридесет мъченици" във Велико Търново""В лето 6738-то (1230 г.), индикт ІІІ, аз Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година на царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин та до Драч, гръцка и още арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия Цариград владееха фрънзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар и благодарение на мен прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин."
               По времето на Иван Асен II( 1218-1241 г.) има много строежи на църкви, манастири, сгради. След победата при Клокотница от 1230 г. се подобряват условията на живот в държавата. Едва към края на управлението на Иван Асен II се усеща насдтъпването на татарите от изток- поредния проблем, с който предстои да се справим( както винаги сами).
                За българите битката при Клокотница( намира се на десетина километра от Хасково) има голямо значение. Жалко, че след смъртта на цар Иван Асен II, която вероятно е била по естествени причини, защото не съм срещал нищо за това се качват на престола две деца- Калиман( 1241-1246 г.; 6-11 г.) и Михаил Асен9 1246-1256 г.). Те са убити насилствено и от това България бързо отслабва. Не може да се прави сравнение между успешния за нас IX и две трети от X в., защото има приемственост в държавността, политиката и насоките. Тогава територията ни поч1ти непрекъснато нараства, а през XIII в. изведнъж се увеличава. След смъртта на успешния ни владетел няма кой да защитава държавата ни, а съседите надигат глава и като виждат последователно двете деца на българския престол започват да кроят планове и да си правят сметки за териториални придобивки от българската територия.
                   По-късно Иван Асен II води война край стените на Константинопол, но така и не успява да разбере кое е по-подходящо" С никейците срещу латинците или обратно". Значението на битката при Клокотница( 1230 г.) е голямо, тъй като с една успешна битка решавам,е териториалноия проблем и променяме съотношението на силите на Балканския полуостров силно в наша полза. Следващите промени са, когато никейците си отвоюват от натрапниците- латинците константинополския престол и към края на века, когато идва татарското нашествие и мбългарската държава е отслабена. Затова Иван Асен II е един от най-успешните ни царе.

Нагоре