Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2017 21:28 - Титлите в Първото българско царство
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 17022 Коментари: 8 Гласове:
33

Последна промяна: 07.02.2017 21:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                   През Първото българско царство( 681-1018 г.) се утвърждава властта и за по-добра организация се назначават служители. Те носят различни титли. Тъй като хората са чували само някои от тях и не всички са наясно със значението им пиша тази тема. Повечето български титли са ни познати от историческите документи, филми, книги, надписи, плочи, музеи. Трябва да има яснота кой кой е в Първата българска държава. Ето какви са били титлите на държавните служители( ако мога така да се изразя със съвременен термин): 
               Архонт – византийските автори са наричали така чуждите владетели, за да подчертаят по-ниското им положение спрямо византийския император. Длъжността архонт се е срещала в античните градове-държави на древна Елада. Архонтите са били членовете на колегиален орган, който управлявал полиса. Византийците са се изразявали по следния начин:" Едно е божието царство на небето, една е неговата проекция на Земята- Източната Римска империя".
               Багаин – стара българска титла, знатен воин от езическата епоха на Първото българско царство, който в определени случаи командва малки военни подразделения. В Маламировия надпис се споменават боили и багаини, което предполага, че са две категории аристократи. Багаините навярно се степенували, тъй като титлата се среща с различна добавка: „багатур-багаинът” (в инвентарни надписи и в надгробния надпис на Ославна, който бил сътрапезник на хан Омуртаг), „бири багаин” (в инвентарни надписи), юг-багаинът (в инвентарен надпис), „сетит-багаинът” (инвентарен надпис), ичъргубагаин.
              Багатур – среща се във фрагментарно запазени надписи от Плиска отделно  и заедно с багаин в инвентарен надпис( багатур-багаин).
           Бат – титлата е носена от Курт (Кубрат, производно от Курт-бат – вж. „Хронография на св. Теофан Изповедник, ХИБ, т.1, стр. 84, „Именник на българските ханове”, ХИБ, т.1, стр. 87, надписите на пръстените от Малая Перешчепина), чичо му Органа и синовете му Безмер (Бат-Баян) и Аспарух (Батоя). Означава  по-голям брат.
                Баян – най-вероятно е титла носена от по-големия брат на владетеля. С названието Баян са отъждествява Безмер ( по-голям брат на хан Аспарух; брата на хан Токту се споменава при описване на Токту в Именника на българските канове; Енравота – по-голям брат на хан Маламир носи името Боян и Вениамин – по-голям брат на цар Петър І е Боян( Боян Магьосника:   http://barin.blog.bg/history/2016/01/27/boian-magiosnika.1425561) .  „Баян” се среща самостоятелно като име на аварския хаган и на оловен печат на патриций и стратег Баян. От Баян произхожда сегашното име Боян. По-рядко се среща запазения вариант на името- Баян.      
                Боил – представител на българската аристокрация. Може да произхожда от болярин.
                Бор итаркан  – по сегашните служби, че това е комендант на крепост.  На малко места се споменава тази титла.
               Вулиатаркан – титлата се споменава от Константин Багренородни в съчинението му „За церемониите във византийския двор”, във връзка със запитването на логотета към българските пратеници: „ Как са канартикинът, вулиятарканът, синовете на поставения от бога владетел на България и останалите му чеда? . Най-вероятно титлата е същата или подобна ная „боил-таркан”. Може да е  „втори син на хана”. Но Константин Багренородни споменава, че след това приветствието било променено и въпреки че пак се говори за синовете и дъщерите на владетеля, не са споменати канартикинът и вулиатарканът. Това дава основание да се предположи, че синовете на владетеля са заемали временно постове от държавната йерархия, с които са били споменавани при поздрава, но после не са ги заемали и са посочени само като синове.
               Дванадесет велики боляри  – споменават се от Константин Багренородни, когато синът на княз Борис І Владимир бил заловен от сърбите с 12 велики боили.
                  Жупан  – не е българска титла, а на съседните народи: сърби, хървати,  тервуниоти, каналити, които нямат архонти за управници. По- ранговка са по-ниско от нашите владетели. По-високо стои великия жупан.
               Ипат – е гръцкият еквивалент на латинската титла "консул". По време на Първото българско царство тя вече не е била сред най-висшите държавни длъжности.  Тази титла е отбелязана на печата на владетеля. Не е известна на широкия кръг от хора.
                   Ичиргу боилът –  бил един от великите боили. Не е запазено някакво определение на тази титла. Споменава се в надпис на хан Крум, според който на ичиргу-боила е командвал дясното крило на армията, като е имал двама подчинени стратези. В Пресиановият надпис от Филипи е посочено, че ичиргу-боила заедно с кавханът и кан-боил-коловърът са предвождали армията. Най-известният ичъргубоил е Мостич, който е бил висш държавен служител при царете Симеон( 893-927 г.) и Петър I ( 927-969 г.). Имаше го  на снимка в учебниците по история преди.
                 Ичиргу-коловър( колобър) – третия по степен жрец след хана и хан-боил коловъра. Титлата е позната от надгробен надпис от времето на хан Омуртаг. ( http://barin.blog.bg/history/2015/04/08/delata-na-han-omurtag.1352813). В нея е казано, че той бил сътрапезник на хана и е умрял вътре. Само тези трима можели да дават изявление към народа от името на върховния бог Тангра.
              Кавхан – приема се, че кавханът е бил втората по значение фигура в държава след хана. Титлата се среща в Маламировия шуменски надпис , в който се говори за строителната дейност на кавхан Исбул; в надпис на хан Крум "Кавхан Иратаис командвал лявото крило на армията и имал подчинени двама стратези". Най-известният ни кавхан е Исбул, който управлявал държавата като регент на малолетните канове Маламир(831-836 г.) и Пресиян( 836-852 г.). Отбелязвам, че пълнолетие по това време е след навършване на 21 годишна възраст. 
                         Каганопределя се като титла на българския владетел, която е равнозначна на император/цар с тази разлика, че византийския император е с власт, дадена от бога. "Предвождал ги някой си Борис, когото на своя език наричали каган (cagan) - това на нашия език ще рече император (imperator)" (ЛИБИ - т. 3, стр. 170) „Германският крал Людовик потеглил с враждебни намерения срещу българския, наричан хаган (Cagano).” В „Тълкувание Данилово” се споменава Михаил Каган : „И когато настъпи началото на злините на целия свят, ще се въздигне Михаил каган (ка/га/нь) сред българите. Освен наша титла, тя е титла на владетели на чужди държави, като авари, хазари, тюркмени. 
                    Кан (хан, таркан)- титла, която са носили българските владетели преди покръстването до княз Борис. ( http://barin.blog.bg/history/2015/05/08/pokrystvane-na-bylgarite.1360003). Тя се транскрибира по различни начини и е спорно кой е най-точния превод. Темата малко се политизира в зависимост от интересите дали да бъде хан, кан, каган, княз, кана-сюбиги или други.        
              Канартикинът
– титла, носена от престолонаследника, която единствена не се получава на бойното поле за успехи.  Според някои титлата означава „син на хана”, „престолонаследник”. Спомената е в различни исторически източника, предимно византийски. 
                Кан-боил-коловър – не е запазено определение на тази длъжност. Последната думичка подсказва, че навярно е оглавявал жреческата колегия и е бил втория по ранг жрец след хана. В Пресиановият надпис от Филипи обаче е посочено, че той заедно с кавхана и ичиргу-боила е предвождал армията. Последното пък подсказва, че навярно великите боили не са имали строго определени ресори, а длъжностите им са били само степенувани и те е можело да извършват различни функции според обстоятелствата.
                          Княз- общоприето е с тази титла да се назовава нашият владетел, след покръстването. До приемането на християнството Борис I е бил хан, а след това става княз. Аз не вярвам съвсем в това, защото Паисий Хилендарски ( http://barin.blog.bg/history/2016/05/13/carete-ot-quot-istoriia-slavianobylgarska-quot.1451301) назовава всички български владетели "князе", в "Именник на българските канове" също пиуше" Тези петимата князе управляваха държавата отвъд Дунава с остригаани глави". 
                 Кесар – по време на Първото българско царство е била втората по значение византийска титла след императорската. Произхожда от името на Гай Юлий Цезар. Била е дадена от император Юстиниан ІІ на кан Тервел в знак на благодарност за оказаната помощ да си възвърне трона. Именно титлата „кесар” е посочена на оловния печат на хан Тервел. (http://barin.blog.bg/history/2015/10/18/kan-tervel-spasiteliat-na-evropa.1400523).
"Богородице, пази кесаря Тервел.

                Коловър, позната ни повече като колобър: ако пък някой иска да узнае съвсем точното значение на думата, веднага ще преведа името на гръцки език; като превърнем езика на скитите в благородния гръцки език, ще получим превода „маг”, сиреч жрец…”. Навярно по време на Първото българско царство титлата се степенувала, защото към нея се срещат различни добавки: „хан-боил коловър”, „коловър-ичергу-коловър”, „боготор-боил-коловър”.   
             
Комит, комита – комитите са били управители на една от десетте области, на които е била разделена българската държава. Като византийска титла се споменава в глава ІV от Сюлейманкьоския надпис от времето на хан Омуртаг, където са изброени: „турмарсите, спатариите и комитите” Споменават се като български титли по времето на княз Борис І и цар Симеон І. В „Хронографията” на Лъв Граматик комитът се е ръководел опитите да осуети бягството на заселените северно от Дунава византийци. В Наръшкия надпис комит Дристра е споменат заедно с олгутаркан Теодор (ХИБ, т. 1, стр. 151). Теофилакт Охридски разказва, че по заповед на княз Борис-Михаил комит Таридин се заел с издигането на храм в чест на Тиверопулските мъченици, а пък по заповед на Симеон комита Дристър пренесъл мощите на двама от тях в Брегалница. (ГИБИ, 9.2, стр. 69). Тези сведения показват, че комита навярно е бил подчинен пряко на владетеля. При Самуил и братята му баща им е бил комит Никола, а те са известни още като"комитопулите". 

                 Копан – титлата е спомената в надпис на Омуртаг (ХИБ, т. 1, стр. 131). Според него копанът Окорсис бил сътрапезник на хана, отишъл на война и се удавил в река Днепър. Възможно е титлата да произхожда от жупан.       
                 Магистър - управител, началник. Във Византия се използвала като висша титла, която се давала на членовете на императорското семейство. В късноримската епоха така се обозначавала висока военна или цивилна длъжност, но по-късно вече не се свързвала с изпълнението на някакви определени функции. В началото на X век във Византия можело да има едновременно няколко магистри, но не повече от дванайсет. Старшият магистър носел титлата протомагистър. В ранговите таблици от XI век титлата магистър по значение била след проедъра. В края на XI век значението на титлата «магистър» започнало да спада, и към XIII век тази титла напълно излязла от употреба. След падането на Първото царство най-големият син на цар Иван Владислав получил титлата магистър. През Средновековието има значение на началник, управител на църковен или друг орден.   
              
Маготин – лицата, придружили Георги Сурсувул, когато отишъл да води преговори за сватбата на цар Петър с дъщерята на имп. Христофор – Мария. 

               Миник – известният византийски историк Скилица определя длъжността като „пръв сред конярите” или "Началника на царската  конницата".
            Олгутаркан – доскоро напълно непозната за мен титла, научих я от един ръководител на исторически въстановки. Може да е  степен на титлата таркан. 
                 Патриций (patricius) – Патрициите първоначално са били аристократичното съсловие в Римската република.  При император Константин Велики (306–337) патрицият е висока титла от първи ранг, даваща право да се присъства на заседанията на синклита и да се заемат най-важните постове в държавата. До 537 година титлата патриций се давала само на консулите и префекта на претория. През IXX век е била на пето място сред титлите от първи ранг и се давала на военачалници и висши чиновници. В края на XI век се изместила на 11 позиция. Последните споменавания за патриции се отнасят към началото на XII век. Наблюдава се постепенно обезценяване на значението на титлата патриций. Титлата патриций е била носена от хан Кубрат, хан Телериг и Мавър, а също синовете на цар Иван Владислав. 
              Рига  – титлата е спомената единствено от Теофилакт Симоката за титла на славянски вожд: „…пленниците били подвластни на Мусокоий, наречен рига на езика на варварите...” (ИБИ-3/ГИБИ-2, стр. 326. 
                 Сампсис  – няма запазено определение на тази титла. На събора от 869-870г. са присъствали сампсис Пресиян и сампсис Алексий Хунол. Сампсиса е споменат и сред лицата, които придружавали Георги Сурсувул при подготовката на сватбата на цар Петър І (ХИБ, т. 1, стр. 151). Вероятно става дума за църковен служител с определен ранг. 
            ТарканМовсес Каланкатуаци в „Историята на страната Алуанк», споменава, че титлата се използвала сред хуните: „някой си знатен княз на име Авчи, имащ титлата тархан”. Навярно титлата се е степенувала, защото се среща с различни добавки. Ибн Фадлан също споменава за „Тархан” при тюрките, но не е много ясно дали разглежда думата като титла или като име: „Тархан беше най-благородният от тях и най-уважаваният. ”. Най-висшият от шестимата велики бопили бил хан-тарканът.     
               
Цар - от лат. – caesar - държавен глава, монарх само в България и Русия. Тази титла е била по-високо рангована от кан, кесар или княз, защото цар Симеон Велики( 893-927 г.) се е стремил към нея. Византийците не са искали българският владетел да носи такава висока титла и са го наричали архонт или княз. 

             Челник  – в „Стратегикота” на Кекавмен е дадено следното пояснение: „на езикът на българите стратегът се нарича челник” . В съвременния свят думата има значение на туристическо фенерче, но няма нищо общо със споменатата. 

    Чигат – според думите на ръководителя на група"Чигот" за исоторически въстановки титлата приблизително може да се преведе като "мечоносец". Св. Теофан Изповедник пише, че когато император Константин V Копроним(741-775 г.) предприел поход срещу България около 774г., българите поискали мир и изпратили при него като пратеници боил и чигот. Срещал съм я и на други места в историческите хроники, които съм чел.
             
Както подчертава големият изследовател на прабългарите Рашо Рашев, властовата идеология в първите години на Дунавска България (след 681 г.) е наследила политическите принципи на Велика България, а оттам – на Хунската империя и на Западния тюркски хаганат. Много от титлите в Първата българска държава ги има в други по-рано съществвували съседни държави. И друг път съм казвал, че всеки взема нещо, което прецени, че е положително от съседа си. Тази идеология, по неговите думи, изразява „основната идея, въз основа на която се изгражда схващането за властта, за личността на владетеля и за отношението на държавата към своите съседи.“

 




Гласувай:
35



1. donchevav - Прочетох с голям интерес - като п...
08.02.2017 09:09
Прочетох с голям интерес - като произход, като употреба и значение на тези думи! Много пълно и добре обяснено, хареса ми и практичното подреждане на титлите по азбучен ред. Нямам конкретни знания по разглежданата тема - знам не повече от половината термини и то по-скоро като звучене - но харесвам една дума "чъргубил" или "чръгубил", както го учехме някога - вероятно някакво променено название на старобългарската титла "ичиргу боил" - и го помня точно от надписа на надгробната плоча за Мостич в учебниците по история:)))
Поздрави, Барин!
цитирай
2. shtaparov - Хубава е статията и гласувах &qu...
08.02.2017 16:49
Хубава е статията и гласувах "ЗА" нея,но в никакъв случай не мога да приема фалшивите турски титли "Хан" и "Кан",с които ни окичиха научните мошеници преди десетилетия а ти си ги употребил така,че едва ли не ги приемаш насериозно приятелю.
цитирай
3. inel379 - Обичам информация, която ме обогатява!
08.02.2017 18:49
Оценявам отделеното за това време от автора
и изразявам благодарност за постинга!
Поздрав!
цитирай
4. barin - Благодаря на всички, които четоха ...
08.02.2017 21:16
Благодаря на всички, които четоха темата и коментираха. За мен е приятна изненада, че за по-малко от ден почти 3000 пъти са отваряли за четена написаното. Вени, правилно си забелязала, че има несъответствие в транскрибцията на чъргубоил, ичъргобоил, но зависи кой как го превежда. Приятелю shtaparov, вярно, че наблегнах на думите хан, кан, но си мисля, че както съм написал за именника и Паисий, наричали са владетел;ите князе. Сигурно това е правилната титла. Винаги съм доволен, когато ме подкрепяш и поправяш там, където не съм сигурен. Признавам, че си добър по историческите теми, докато аз на моменти пиша и по други неща, но основното за мен си остава историята, свързана с България. Напоследък inel379 често чете моите публикации, оценява моя труд и ги одобрява.
Поздрави!
цитирай
5. born - Безспорно Вашето изследване заслужава изключително уважение за детайлните и логични /поне за мен/ обяснение
10.02.2017 17:01
Забелязвам два отрицателни гласа, за които нямам обяснение. Вашето обяснение за феномена ?
цитирай
6. barin - Здравей, born. Според мен темата е ...
10.02.2017 22:05
Здравей, born. Според мен темата е от добрите, като естествено не е идеална и има забележки. Не мога да си обясня кой и защо е дал отрицателен глас. Потрудих се, за да събера и напиша обясненията.
Поздрави!
цитирай
7. bojo12345 - без претенции за пълното знаачение на колобър, цитирам един от специалистите на учението на тангра:
17.02.2017 14:37
Степените на посвещение в Тангризма
Спас Мавров
Доклад, изнесен на научната конференция
“България в световната история и цивилизации – дух и култура” – Варна, 2008 г.

През последните години в живота на българите масово навлязоха редица чужди учения, характерни, но нетипични за нашето съзнание. Много от тях са представени от Учители или Последователи, преминали различни нива на обучение и представящи се за посветени духовно хора.

С особена настойчивост се практикуват редица духовни практики. В тях най-често се среща е така наречената медитация. Един неизяснен процес на самовнушението, при който много хора събуждат центрове в Дясното си полукълбо, което прожектира свои лични представи в екранния център, а нерядко се представя и за Бог.

Тук искам да кажа, че медитации, които не са започнали в ранна възраст, преди 14-та година, и не са под прякото ръководство на Учител с много дълга практика и на когото да са разрешили други Учители да практикува с ученици, са изключително вредни. Това важи най-вече за западния човек. Установено е, че почти 40% от медитиращите европейци имат след време психични проблеми.

Все повече и повече се чуват дори претенции за посвещения, което вече е тревожно. Тази съвременна и тъжна картина ме накара да припомня отново старото духовно правило на СЪДБАТА, (а и от някои източни учители като Кришнамурти, Лобсанг Рампа и т.н.):



ДУШАТА СЕ РАЖДА ТАМ, КЪДЕТО НЕЙНИЯТ ЕСТЕСТВЕН ПЪТ НА РАЗВИТИЕ ИМА НУЖДА ОТ СЪОТВЕТНАТА СОЦИАЛНА, ДУХОВНА И СЕМЕЙНА ОБСТАНОВКА.



Това правило в Тангризма е било спазвано стриктно от всички колобри. То не забранява изучаването на други духовни практики, но регламентира основния принцип на прераждането – СЪДБАТА определя Мястото, Средата и Пътя на изпитанията.



В Тангризма ВСИЧКИ ПОСВЕЩЕНИЯ СЕ ДАВАТ ОТ НЕБЕТО!

САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ НЕГО!


Сегашният ми коментар върху посвещенията в Тангризма е именно в тази посока. Всички, които са чели книгата ми „Колобър”, знаят за Трите степени на посвещение, както и техните вътрешни Три нива. Така всички посвещения имат Девет нива на отработване на духовни задачи и постижения, които представят ученика в собствената му естествена светлина. Небето наблюдава и решава.

Ако имам някаква основателна претенция за Качество и Истинност в посвещенията на Тангризма, то е защото Небето Само решава кого да приобщи към определено ниво.

Аз не приемам земен човек, от плът и кръв, с неясно колко добре овладени страсти, да полага ръце и да обявява посвещения.

В Тангризма понятието Посветен не означава нищо друго, освен “Човек, преодоляващ своя личностен аспект и стремящ се да развие и усъвършенства духовното си развитие така, че да се превърне в Безличностен ученик.

Тъй като еволюцията на съзнанието има три последователни степени: Подсъзнателна (инстинктивна) дейност, Съзнание и Свръхсъзнание, посвещенията съответстват на тези Три разширения на съзнанието и носят имената на три свещени птици: Гарван, Орел и Сокол.



Степента Гарван регистрира началния процес на излизане на съзнанието от Масовото съзнание, от почти безсъзнателното битуване на душите в живота. Да получи човек степента Гарван означава да е положил нужните усилия под ръководството на обучен колобър за разширение на съзнанието си, когато умът му отделя своето преобладаващо внимание към собствената си персона и дава възможност на душата да се прояви.

Когато Небето прати знак на такъв ученик, наблюдаващият колобър разбира, че Душата на ученика се е пробудила и изпитва вътрешно желание да върви по Пътя на пробудените души, на Посветените. Тогава ученикът става Гарван или Шаман, тоест влиза в Първа степен. Обикновено в този период подсъзнателните процеси още са много силни. Така е докато ученикът, по-точно неговото съзнание, пребивава в нивото Гарван.

Степента Гарван има три нива на вътрешно посвещение: Гарван, Врана и Черна каня или Ястреб.

С тези нива се отбелязват времето и последователността на преодоляване на личностния аспект. Всяко ниво отбелязва напредъка на ученика.

В нивото Врана той вече има разбиране за своята задача и отговорност в личното си обучение.

В нивото Черна каня или Ястреб ученикът има ясно съзнание за процесите, които настъпват вътре в него, с неговото мислене, разбиране и роля в промяната на своята собствена природа.

В степента Гарван ученикът всъщност разширява своето съзнание предимно в разбирането на собствената си Личност и Съдба. Той схваща по-прогресивната роля на душата в неговия личен живот и започва да й дава преднина по отношение на дейностите, с които се занимава. Започва да се вслушва в нейния „глас” и следи следствията от работата над себе си.



Втората степен на посветеност в Тангризма се нарича Орел.

Тя съответства на такова разширение на личното съзнание на ученика, когато дейността му се ръководи от неговото пробудено и отговорно Съзнание.

Степента Орел е степен на отговорното съзнание. Тя също има три вътрешни нива: Орел, Лешояд и Бухал.

Всяка от тях отбелязва разширението на Съзнанието на ученика във възложената му работа. Колобърът Орел е вече служител с определени задачи. Качествен белег за неговата зрялост е Отговорното му съзнание. Той не допушща своеволия и безотговорност при изпълнение на възложените задачи. Орелът е Свещеник и Прорицател

Нивото Лешояд отговаря на процесите на окончателното изгубване на претенциите му към своята персона. Той е в края на изграждането на своя Безличностен аспект, който се изразява в липсата на каквато и да е претенция към значимост и изява.

Лешоядът е чистач на природата, тоест той обира най-низко стоящата смет на природата – труповете. Колобърът в ниво Лешояд няма притенции към каквато и да е задача в името на запазването на продата в района, който му е поверен. В това ниво най-често се срещат колобрите, наричани от народа Змей горянин.

Степента Бухал е много специфична и разностранна. Удостоеният от Небето колобър трябва да приложи цялата си воля и съзнание, което вече е прераснало в една подчертана готовност да стане Свръхсъзнание, за да докаже, че е готов да служи на човечеството, без каквато и да е мисъл за лична изгода. Той навлиза в пределите на изпитания от страна на Светлата ложа, за неговата пригодност да работи за нея и на Тъмната ложа, която го проверява до каква степен е успял да осъществи своята лична еволюция на Съзнанието си.



В Християнството тази изключително важна и строга проверка е отбелязана, когато Иисус Христос се среща със Сатаната в пустинята. Трите предложения на Сатаната към Христос са трите изпитания, на които се подлага всяка душа от степента Орел. (Това е още едно доказателство, че Иисус е хунор, тоест Българин, защото само в Тангризма имаме този вид изпитания за нивото на Личното съзнание на посветените.)



Колобърът, достигнал и успешно преминал трите нива в степента Орел, може да получи знак от небето, че вече навлиза в нивата на степента Сокол.

Степента Сокол отговаря на тройните процеси на разширения на съзнанието на колобъра, когато той придобива разширение на своята разделителна способност в ниво Свръхсъзнание.

Степента Сокол е степен на Свръхсъзнанието. Тя също има три нива: Сокол, Бял сокол и Забулена сова.

Първото е Сокол – колобърът е допуснат до групата на посветените от най-висше ниво. Той притежава наченки на Свръхсъзнание и ще бъде подпомаган от Небето в своя труден път към окончателното си духовно развитие.

Второ ниво се нарича Бял сокол. Свръхсъзнанието е достигнало степен, когато Небето разчита на този колобър и поема по-специален начин да го ръководи в неговата дейност. В тази степен Небсният Учител влиза в пряка връзка със своя ученик чрез метода Мозък в Мозък.

Последното ниво на степента Сокол се нарича Забулена сова.

Забулената сова е изключително рядко срещана личност. Свръхсъзнанието е достигнало пълнотата на своите възможности в това прераждане. Колобърът е изгубил безвъзвратно и в пълна мяра своя личностен аспект и се е превърнал в предан служител на Танг-Ра. Той навлиза в изключително специфичната работа, изцяло подчинен на Закона на Мълчанието. Както Забулената сова няма образ, а само две очи, така и този колобър няма личност, а две очи съсредоточени в дейност, за която е много трудно да се говори, тъй като законът на Мълчанието е покрил с тайната на несподеленото тяхната дейност.

В това най-висше ниво на посвещението Колобърът владее Тайни и Мощ, с които заставя служителите и на Светлата, и на Тъмната ложа да му се подчиняват.



Накрая искам да отбележа същността на посвещението в Тангризма, чрез която ТО се отличава от всички други познати ми начини на посвещение:



В ТАНГРИЗМА ПОСВЕЩЕНИЕТО СТАВА В ПЪЛНО СЪЗНАНИЕ И ЯСНОТА ЗА ПОСТИГНАТОТО РАЗШИРЕНИЕ НА УМА И ДУШАТА.



В ТАНГРИЗМА СЕ РАЗЧИТА НА СЪЗНАНИЕТО. РАЗВИВАЩАТА СЕ ЛИЧНОСТ САМА ОСЪЗНАВА ПРОЦЕСИТЕ НА СВОЯ ЛИЧЕН ПЪТ.



А ФАКТЪТ, ЧЕ ТОВА ВЕЧЕ СЕ Е СЛУЧИЛО, СЕ УДОСТОВЕРЯВА ОТ НЕБЕТО, ЧРЕЗ РЕДИЦА ЗНАЦИ, КОИТО ОБУЧАВАЩИТЕ КОЛОБРИ ЗНАЯТ И ОТЧИТАТ.

цитирай
8. barin - Здравей, bojo12345. Благодаря за ...
18.02.2017 19:03
Здравей, bojo12345. Благодаря за изчерпателния коментар и обяснението на значението на титлата колобър и Тенгризма. Коментарите са затова да се допълват темите и обсъждат въпросите, а не да се оплюват пишещите, че нищо не разбират и пишат глупости. Аз не писах нищо подробно за колобъра, защото написаното от теб навежда повече на мисълта за философското значение. Степените Гарван, Орел, Забулена сова съм ги срещал, но не съм напълно наясно коя степен какво означава. Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3644638
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67332
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031