Прочетен: 3841 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2016 23:45
Тангра - древнобългарското име на Върховния Господ. В историята на волжските българи “Джагфар Тарихи” е засвидетелствуван. Нашите прадеди са почитали Върховния Бог под името: ТАНГРА. Буквално ТАНГРА означава “гръм” – THUNDER на английски от келтски, DONNER на германски, и ТАНДРА на памирските езици. “Клетва пред Бога” е смисълът на близките понятия TINGOR на уелски, и TOGARM на ирландски. А името ТАРА направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските народи – с подобни имена те са наричали Бога-гръмовержец: келтите THARAN или THARANOUK, германите THOR, също и DONNER, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ. Но ТАНГРА произхожда от древния корен ТАН, с разновидности АН, ЕН, ДИН, ИН, който одначава “небе” и е широкоразпространен сред културите на Стария свят. Така и името на ведическия Бог на гръма и войната ИНДРА също е сродно с ТАНГРА, и повече с ТАНДРА. По всичко личи, че под името Тангра нашите прадеди са почитали Бога-гръмовержец в далечното минало, а по-късно с това име са започнале да назовават Върховния Небесен Бог, известен в пантеона на някои индоевропийски народи под името Дяус Питар (Небето-Баща). За разлика от небесните светила и алпите-диви Тангра е представен като космически разум, без образ и подобие. “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.” (Йордан Вълчев) В този смисъл Тангра съответствува на Брахма в хиндуисткия пантеон. От дълго време в България и по Света се налага заблудата, че древните българи са тюрки, а Тангра – тюркски бог. Оказва се обаче, че тюрките и монголите са възприели култа към Тангра от нашите прадеди под името ТЕНГРИ ХАН, което са разбирали като “Бог на Синьото Небе”. Това значение е доказателство, че за нашите прадеди Тангра е бил преди всичко Небесният Отец. Българите не са тюрки.
Алпи-небесни светила, посочени в Сказанието, са Слънцето и Месецът. Ние обаче знаем, че освен тях нашите прадеди са почитали и петте планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които заедно с тях съставляват Седемте небесни светила. “Подвижните светила са седем. Господар им е Юпитер (Йо). Той направлява времето.” Този надпис от Мурфатлар (Северна Добруджа) свидетелствува за особеното място на Юпитер в българските народни вярвания. В народните предания той се възпява под името Янкул, а тази дума има успоредици в келтските езици – JANGU (кимр.), JANCAIL (корн.), означаващи “главен”, “голям”. Янкул се счита за Водач, Пастир на звездите (Янкул овчар), защото по неговата обиколка около Слънцето се отчита 12-годишното летоброене по Българския календар. В народните песни се възпява също и Венера, под името Деница или Янка, като сестра на Янкул. Или под името Янкулица, като жена на Янкул. С името Янкулдревните българи са наричали планетата Юпитер. Не всеки народ е наблюдавал небесния свод и е различавал светилата.
Б Барин - бог на войната и победата. Името му означава “Победоносец”. Барин също така е предводител на войните, загинали в бой, които живеят в неговия рай на Небето. Съответства до голяма стевпен на скандинавския бог Тор с чука Мьолнир.
ББ Бог-Елен - неговото българско име не е познато за нас, но той съществува в българския пантеон, тъй-като еленът се възпява в много български народни песни. Богът с еленови рога ни е познат от келтската митология – това е Цернун, богът на горите и плодородието. Неговото име съответствува на думата “сърна”, затова на български би трябвало да звучи като СЪРНЕН. Сърнен изпратил вълшебната си сърна, за да отгледа младия Авитохол - царският син, захвърлен в гората. Когато порастнал, Авитохол станал велик Кан и Възродетел на Българското Царство, носейки името на сърната, която го е отгледала (АВИ – “сърна”; ТОХОЛ – “син”). Авитохол се възцарява през първия месец на пролетта, Твирем по Българския календар. По това време на годината в силата си е Бог Сърнен.
Барадж е бил змея-покровиотел на легендарната династия Дуло. Изобразяван е по всякакъв повод и се среща на цялата територия на Волжка България и на много запазени места в днешна България. Също така ние, както и много други народи по света, имаме няколко вида дракони, като започнем от лошите Змейове, стигнем до Халите минем през известната Ламя с няколко глави и стигнем до Барадж, за последният от които се знае най – малко днес. Змеят на българите вероятно не е някаква особена порода на змейовете, а по-скоро способността на нашия народ да възприема дракона такъв, какъвто е. Пак да напомня - Аспарух избира да основе държава на Дунава тъкмо в годината на Дракона, което надали е случайно.
Артиш. Богиня на домашното огнище и покровителка на семейството. Нейното име е близко до това на свещения храст арча, с което зороастрийците поддържат свещените си огньове. Такава богиня е заемала важно място в пантеона на скитите – под името Табити, спомената от Херодот. Той я отъждествява с Хестия – гръцката Богиня на домашното огнище. Нашият народ е запазил вярата си в Артиш под прозвището на Мария Магдалена – Огнена Мария, чиито празник е 4-ти август. Според народните предания Огнена Мария държи ключовете за Небето. Една народна песен разказва как Огнена Мария е затворила Небето, и е наказала с 9 години суша жителите на град Легена за това, че младите не са се отнасяли с уважение към родителите си.
Кубар- богът-гръмиовержец у древните българи. Кубар се отъждествява с бог Сувар, Субар и Сурва. Той е покровител на природните стихии и облаците. Явно е, че култа към Кубар/Сувар има дълга предистория и е жив сред хуните дори към VІІ в. сл.Хр.. Тоест, предположението ни, че подгонените от аварите на запад към 463 г. чувашо-говорящи прототюрки, са получили външно название от българите „савири“, се изяснява от един пасаж в „Барадж тарих“, даващ сведение, че думата „савир“ е имала и още едно, освен традиционното значение, а именно „приятели“…Бог Кубар го има и в Урарту( древната Арменска държава).
Освен боговете има и различни алпи, които са били почитани в българската и останалите митологии:алпи
КУК КУЯН (Ташбаш, син на Тама и Улят) - алп на пътищата, търговията и разбойничеството;
АЖДАХА (син на Тама и Улят) - алп на разврата и прелюбодеянието;
ШУРАЛЕ (син на Тама и Улят) - алп на сушата и смъртта;
БУЛАТ (Мал Могер, Булюмар, Малмиш, Баламир, син на Тама и Улят) - алп на скотовъдството, който можел да приема образа на гигантски бик;
ТУН-БУРИ (син на Кубар) - алп на удавниците;
БОРИС - алп на победата и славата;
ЯНГР (син на Кубар), алп на дъжда и славата;
КИШ-ТАРХАН (Тайгас) - алп на зимата;
БАЯН (Джок, син на Кермес покровителстван от Арча) - алп на изцелението, гаданието и шаманството;
Имало е и зли, нечисти алпи: ТАМА-ТАРХАН, АЖДАХА, УЛЯТ и ШУРАЛЕ.
Тагове:
Тайната на Свещения Български Език.Част ...
Земята е изправена пред Шестото масово и...
Ето какво знам за Тангра : Тангра е реален образ! Роден е бил на Атлантида и е живял приблизително в периода между 13 893 г. Пр. Хр. И 12 947г. Пр. Хр. Още в ранна възраст Тангра се преселва в Европа и се установява в земите на днезният град Варна. Тангра е бил високопосветен атлант, божественият пратеник, който посреща първите арани, заселели се след преселението на територията на днешна североизточна България. Живял е с араните и е бил техен уяител, водач и наставник в сферата на духовните и материалните знания, притежавани от атлантите и разрешени от тях да бъдат предадени на новата раса.Останал е тук и след неговата смърт е бил погребан в голяма каменна гробница....Намираща се на север от град Варна, на около 10-15 км от северните очертания на града. По-късно е възприет като бог на араните-траки.
Мисля :ПОЧИТАНЕТО НА бОГ- ОЗНАЧАВА И УВАЖЕНИЕ, ДОБРОТА КЪМ ВСИЧКИ ХОРА Това ни подсказвате с избраната тема. Сега зе знае, че има един Бог за всички... тази тема има много притеснения днес заради спекулации на лицемери и безбожници...
Само да кажа на коментар 1, че група Тангра носи името на древнобългарския БОГ Тангра, а името на групата не се е пръкнало ей така...Обаче, може би той изразява някаква позиция/мнение - в този смисъл бива да се замисли човек...
Zaw12929 казва: - Избирам си алп БАЯН-...
Аз, пък, избирам БУЛАТ! - щото ми припомня и за Булат Окуджава...
Поздрави!