Прочетен: 7375 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2016 21:37
Град Болгар е наричан още Велики Болгар или Урус Болгар. Той е втората столица на Волжка България след Биляр. Двата града са строени по сходна схема.Тя прилича много на схемата на мистичния град Шамбала.
"Град Болгар е бил основан от Александър Велики". Това заяви в петък Димитър Димитров – директор на списание „Ави-Тохол“, по време на Кръгла маса „Волжка България“ - история и цивилизация. Аз не съм напълно наясно кога за първи път се споменава град Болгар, но си мисля, че е основан от българите някъде към VIII -IX в. Крепостните стени на Болгар са били много здрави.
За българите се знае, че са били много добри и старатъелни строители. Те са предприемали всички мерки народът вътре в града да бъде добре защитен и сигурен. Известно е, че жиеотът във Волжка България е бил спокоен и сигурен. Държавата на Котраг е контролирала пътя на коприната от Китай към Европа, както и търговските пътища. Пояснявам, че става въпрос за северния път на коприната. За Волжка България още информация може да намерите в другите ми теми:
1. http://barin.blog.bg/history/2015/06/09/voljka-bylgariia-sreshtu-kievska-rus.1367669
2. http://barin.blog.bg/history/2015/06/13/ovneshkata-bitka-1223-godina.1368733
3. http://barin.blog.bg/history/2016/02/25/siuiumbike-poslednata-carica-na-voljka-bylgariia.1432928
Волжка България е била силна държава и с нея съседните народи са се съобразявали. Причината за преместването на столицата са грабежите, извършвани от Киевска Рус- дългогодишния съсед на Волжка България. Волжка България и Киевска Рус са се били помежду си повече пъти, отколкото Дунавска България срещу Византия.
Столиците на Волжка България Биляр и Болгар са били великолепни градове, строени с план и здрави стени. В книгата на д-р Дориан Александров"Бойни умения и военно дело на древните българи" съм срещал диаграма, в която е показано сравнение на плана на град Аркаим с митичната Шамбала. Виждат се приликите между построяването на градовете.
През първите два века от основаването си Волжка България трябвало непрекъснато да отблъсква войските на Хазарския хаганат, затова в началото на Х в. българският кан Алмъш се обърнал за помощ към Арабския халифат. Арабският халиф поставил условие волжките българи да приемат исляма като държавна религия. През 922 г. в България пристигнали посланици от Багдад и започнали преговори, в резултат на които българите приели исляма. Приемането на новата вяра приобщило България към културата на мюсюлманския свят. Българското руническо писмо било заменено с арабско, открити били първите начални училища и медресета. Грамотността широко се увеличила сред населението. Започнал разцвет на литературата. Били създадени поемата “Сказание за Юсуф” от Кул-Гали, “История на България” от Якуб ибн-Ногман, книги по риторика и фармация от Бурхан ибн-Булгари и др. Поради честото нахлуването на съседни народии с цел опазване на държавата, която дълги години е влияела върху политическото и икономическото развитие на народа през XII в. столицата е преместена по-на север от Болгар към Биляр. Към края на съществуването на държавата има и трета столица- град Казан. Той е завладян от руснаците- Иван Грозни и Волжка България престава да съществува като самостоятелна държава.
Знамето на Волжка България- като измислената автономна република Татарстан
Името Татарстан, както и татарската история са изкуствено създадени от Руската Академия на Науките - всичко това е направено поради страха на руснаците да признаят една нация, която се намира "вклинена" в средата на Руската Федерация. Известно време републиката се е наричала Булгаристан, но името е сменено на Татарстан. Името Волжка България дразни учените и управниците на Русия.
Прилики между градовете и живота в двете Българии, съществували дълго време разделени от други държави и отдалечени на повече от хиляда километри еднаот друга. Например в градовете Плиска и в Биляр. В центъра на тези градове са били разположени дворците на царете и кановете и култови съоръжения оградени от яки стени. Самият град е бил заобиколен от защитни ровове покрити със заровени в земята трупи, които били засипвани отгоре със земя и камъни. Такива укрепления имало по Дунав където се очквало да проникне врага. Тази традиция за укрепване на населените места се наблюдава и във Волжка България, до нашествието на монголите, където се установиха повече от 150 укрепени селища.
През VII – IX век Българите от Волжка и Дунавска България предпочитат да живеят през лятото в юрти. Следи от такива царски юрти бяха открити при археологически разкопки в Плиска от Р. Рачев, и в Биляр от Ф. Хузин. В градовете имало и монолитни сгради, като разликата била само в едно: на река Дунав Българите използвали камък, а на Волга предимно тухли, макар да има и някои сгради от камък. Например, известно е, че във великия град Биляр джамията е построена от бял камък. Дунавските и Волжките Българи и техните предци на Дон изработвали тухлите в стандартен размер: 25-27 см и дебелина 5 см. За разлика от гърко-византийците и славяно-русите наименовнието на този материал при дунавските Българи било „тухла”, а на Волга – „кирпич”. В суровата природа на Волга Българите затопляли тухлените си сгради с добре разработени системи за подово отопление. Такава система за отопление от керамични тръби разположени вертикално бяха открити в обществената баня и малкия дворец на град Плиска. В книгата на Петър Добрев "Битът на протобългарите. София", която преди около пет години четох си спомням, че са показани сходствата в битовите предмети и ежедневната културата на българите от Дунав и Волга. Прилики се наблюдават и в областта на земеделието: начина на обработване на земята, използваните инструменти, както и в религиозното почитане на земята. Така например, в откритите гробовете на Дунав в Разделно, Изворо, и тези по река Волга близо до селището Ола Тархан, Тетюши и Танкеевка, до мъртвите били намерени сърпове. До приемането на основните религии- за Дунавска България християнството, а за Волжка България исляма има сходства в погребенията, ритуалите и обичаите. Българите в двете държави са почиртали едни и същи богове, имали са еднакви празници и народни поверия. Град Болгар може спокойно да се нарече"Величествената столица на Волжка България"
Олтарни плочи с нотопис от Родопите
ХАЗАР, ХАЗАРИ, ХАЗАРИЯ (673-969)
Поздрави!
Тази глупост от археолог ли е написана? Когато се строи град, естествено е строителите да живеят в юрти. И днес има хора, които живеят на палатки в планината и край морето.
За Град Болгар повечече тук:
http://bulgarizdat/index.php/book1/article1-10