Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2016 22:41 - Първо и второ "южнославянски влияния" в Русия
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 3936 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 13.07.2016 06:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                В Русия разглеждат българското влияние върху обществения живот и развитието на държавата като южнославянско. Затова в заглавието съм го поставил в кавички. Действително както първото, така и второто южнославянсковлияние върху живота на руската държава е чисто българско. През средновековието няма коя славянска държава да е толкова напред, че да влияе върху Русия.Под "Русия" имам предвид първоначално Киевска Рус, а по-късно Московското и Новгородското княжества, които носят името"Рус". Под "Първо южнославянско влияние" се разбират контактите между българската държава и Киевска Рус. Имам предвид Дунавска България,тъй като Волжка България е мюсюлманска. Киевска Рус и Волжка България са в обичайно обтегнати отношения( описани и анализирани в темата" Волжка България срещу Киевска Рус"), а Русия като християнска православна държава е под влиянието на Дунавска България. В темата" Как е повлияла Русия върху България" са дадени примери и факти от историята, погледнати през моите очи и от настоящия момент. Второто българско влияние върху Русия е по време на Второто Българско царство( 1187-1393/6 г.).  
                Любопитен факт е, че езическа Русия била обект на духовно влияние не само от страна на православна Дунавска България. Интерес към русите, които още не са познавали единобожието, проявявала и мюсюлманската Волжка България (основана от Аспаруховия брат Котраг). През 986-а, две години преди покръстването, в Киев идват мисионери-българи, изповядващи мюсюлманската вяра. Те предлагат на княз Владимир да приеме исляма. Така за кратко Киевска Русия изпитва влиянието на българите от две страни - от югозапад и от североизток. Може да се каже, че българите са дали писмеността и вярата на руснаците и няма да е пресилено. 
           След покръстването Владимир на свой ред решава да разпространи християнството във Волжка България. Тази мисия при волжките българи той възлага на “философа” Марко Македонянин. Прозвището му показва, че вероятно става дума за български духовник от западните предели на Балканито-България, мисията на Владимировите пратеници била неуспешна. Но според летописите в същата година на пратеничеството в Киев били кръстени “четирима князе български”. Те вероятно са принадлежали към аристокрацията на волжка България, но имената им не са запазени. Така православието, дадено на Киевска Русия от Дунавска България, станало достояние и за някои от волжките българи, които са братовчеди на българите от Балканския полуостров.Преди да приеме християнството, Владимир естествено живеел според езическите руски обичаи, които му позволявали да има повече от една съпруга. Една от тях била българска княгиня. Житието на бъдещия княз-покръстител разказва, че тази българка с благороднически произход имала също толкова важно значение за разпространението на православието в Киевска Русия, каквото има и нейният съпруг. Тя родила на Владимир двама синове, които станали негови любимци - Борис и Глеб, които при кръщението си били наречени Роман и Давид. Тези имена са характерни за Преславско-охридската традиция в именуването на нашата аристокрация: по това време България е управлявана от цар Роман, а Давид е един от комитопулите, оглавили съпротивата срещу Византия. Не е изключено кръщелните имена на Владимировите синове да са още един аргумент, подкрепящ българския произход на майка им. Впоследствие Борис (Роман) и Глеб (Давид) станават първите светци и мъченици на Руската църква. Владимировото житие разказва, че българската му съпруга дошла в Киев със своя личен свещеник Михаил, който бил духовният й наставник. Името на този свещеник съвпада с името на първия Киевски и Всерусийски митрополит.
              Според житието на Св. княз Владимир при покръстването на Русия свещеник Михаил бил изпратен в Константинопол (център на източноправославната йерархия), за да бъде ръкоположен за епископ. По-достоверни обаче са данните от Йоакимовската летопис, според която Владимир се обърнал към Константинополския император и патриарха, да му изпратят “митрополит Михаил, мъж изключително учен и богобоязлив, същински българин, с четирима епископи и много йереи, дякони и псалтове от славяните (българите)... По съвет на Владимир митрополитът постави епископите в градовете: Ростов, Новгород, Владимир, Белгород.” Така първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност. Митрополит Михаил Болгарин е бил или архиерей на служба към Константинополската патриаршия, или митрополит от източните епархии на Българската патриаршия, които по това време вече са били завладени от византийците. Вероятно този велик българин, светителствал в Киев някъде до края на Х в., е въвел сред новопокръстения руски народ старобългарския като богослужебен и държавно-административен език. Така се осъществява първото "южнославянско влияние" в руската култура, което е по-правилно да се нарича бълга
рско. Най-накраткои казано Първото българско влияние в Русия е свързано вс покръстването на Киевска Рус и налаганетона писмеността- Кирилицата. За това са изпратени митрополити, мисионери,духовници и книжовници. Народът трябва да бъде просветен и богослужението да се отслужва по по-достъпен начин. Като се има предвид триезичната догма, която Кирил и Методий успяват да разрушат и оборят службата в православните храмове започва да се води на старобългарски език.Руснаците погрешно го наричат"Черковнославянски". Няма основание да се измисля акъв език, който допълнително да усложнява нещата. Терминът е измислен от руснаците някъде към XIX-XX в., за да не бъде свързано с България, поради интересите. Те ни втълпиха, че сме славяни и с лека ръка зачеркнаха хунското, киметийското и сарматското у българите като произход, а с това и векове от нашата древна история.

             Първият от 8-те български архиереи, които в различни периоди от време оглавяват престола на великоруските митрополити или заемат други митрополитски катедри в Русия е Михаил-болярин. Най-известният от тях е Св. Киприян Българин. Роден е в Търновград през първата половина на ХIV в., произхождащ от известния болярски род Цамблаковци, ученик на Св. Теодосий Търновски и духовен брат на Св. Патриарх Евтимий. През 1373 г. Константинополският патриарх Филотей, който имал дългогодишно приятелство с Киприян, го изпраща с мисия в руските земи. Българският духовник трябвало да помири Московското княжество и Литовската държава, чийто конфликт застрашавал единството на Руската църква. Литовските князе недоволствали, че духовният глава на Русия - Великоруският митрополит, поддържал само московския княз и не посещавал западноруските земи. Съществувала опасност тези райони да приемат католицизма. През 1375 г. Киприян бил ръкоположен за Киевско-литовски митрополит и станал духовен баща на литовския княз Олгерд. Той установил и тесни духовни връзки с живелия по това време Сергий Радонежки, един от най-почитаните руски светци. Московският княз Дмитрий Донски обаче отказвал да приеме Киприян за духовен глава на Русия и го прогонил от своите владения, подлагайки го на унижения и малтретиране. Едва една година след смъртта на Дмитрий Донски - през март 1390 г., Киприян бил посрещнат тържествено в Москва като Всерусийски митрополит. По време на своето светителстване той успял да обедини в духовно отношение руските земи и да издигне авторитета на Московското княжество. Киприян Българина активизира колонизирането на Руския север с православни манастири. Той основава и най-стария запазен московски манастир - Савино-Стожеровския. Въвел в руска среда Патриарх-Евтимиевата правописна реформа, преодолял опитите на западноруските земи да приемат католицизма и станал свидетел на трагичния край на родната му България, Киприян бил радетел за изглаждане на отношенията между православния Изток и католическия Запад. В България Григорий Цамблак и Киприян са известни и хората, които се интересуват от българската история ги знаят. Останалите осем архиереи не са известни на широкия кръг от народа. В Русия, понеже отричаха българскаото и го замениха с терминасЮюжнославянскоЮ също не са толкова известни. Да не забравяме, че в СССР поради комунистическия строй духовно-просветните дейци бяха в невидение и не се споменаваха.
           След падането на Търново под османска власт той искал да се свика Вселенски събор, който да провъзгласи обединението на всички християни срещу османските завоеватели. Но това така и не станало - Киприян починал девет години след завладяването на българската столица, негов роден град. С много почести бил погребан в Успенския събор в Кремъл, където почиват главите на Руската църква. През 1472 г. е канонизиран за светец. В това се изразява Второто българско влияние в Русия. Двете влияния са се отразили ползотворно върху развитието на Русия.Отношенията между двете държави са се изгладили временно. Сериозни конфликти на Русия с Дунавска България не е имало, като изключим нахлуването на киевския княз Светослав в пределите на България през 869 г.  Причината е липса на обща граница, което тогава е било сериозно препятствие. Сами разбирате, че ако междинната държава пропусне безпрепятствено преминаване на чужда войска през своята територия както и сега ще се изтълкува като неприятелски жест спрямо другия съсед.
            
Със своята книжовна дейност Св. Киприян Българина изградил трайни връзки между българската и руската православна култура. Десетилетие след смъртта му престола на великоруските митрополити заел неговият племенник - Григорий Цамблак, който написал за своя чичо, обръщайки се към руския народ: “Него нашето отечество откърми, пък на вас Бог го дари; и нему вие за много се наслаждавахте; ние се лишихме. И вие с него се украсявахте, а ние от желание за него тъгувахме, и с него вие преуспявахте, като растяхте в заповедите Господни!” Имената на Киприян и Григорий Цамблак са свързани с времето на второто българско влияние в руската култура. След тях на руска земя светлината на българското православие разпалват Григорий Болгарин (ср. на ХV в.); Киевско-Литовския митрополит Йосиф Болгаринович (кр. на ХV в.); Нектарий Велешки, митрополит на Велес и архиепископ на Охрид до кр. на ХVI в., принуден да търси спасение от турците в Русия и ръкоположен за архиепископ на Вологда в началото на ХVII в. В началото на XVIII в. един от последните Охридски архиепископи Филотей също намира убежище в руската земя и е ръкоположен за епископ на Смоленск.    
         Междувременно от средата на ХV в. започва и обратният процес - облагородена и укрепвана от високите постижения на средновековната българска православна култура, Руската църква започва да изпраща средства и книжнина към поробените християни на Балканите. Връзки между България и Русия по време на Втората Българска държава има и в литературно отношение.Българските книжовници и писатели способстват за издигането на Русия и ограмотяването ѝ, въпреки че руснаците си остават полуграмотни до късно в сравнение с българите. Имам предвид обикновените хора как живеят в двете държави през вековете. В темата"Волжка България срещу Киевска Рус"  са дадени сравнения и мнения на чуждестранни пътешественици. Сега българите в Русия живеят разединени под различни имена. Повечето народи в басейна на реките Дон, Волга( Итил по старобългарски), Днепър са с български корени. В "Тверската летопис" намерих, че  е отбелязано сведение за  жената на княз Андрей Боголюбски, която е  също е българка. Според различни волжки историци и етнографи, повече от 500, от най-видните руски фамилии през 19 и 20 век, има своя корен именно от земите на Идел-Уралските републики във Руската Федерация. Любопитно е че след превземането на Волжка България от руснаците, на печата на руския владетел Михаил Фьодорович Романов - е имало надпис на руски със думите "Цар на земите Камски и Болгарски, Цар Казански и Астрахански". Използването на титлата Цар, само по себе си отново е българско влиение над Руснаците, който я възприемат едва през 15 век.
          
През XIV в. настъпва новият разцвет на българската книжовност. От тази епоха са запазени шедьоврите на среднобългарското ръкописно наследство: Иван-Александров или Софийски псалтир, наречен още Песнивец (1337 г.), Манасиева летопис (около 1345-1346 г.), Лаврентиев сборник (1348 г.), Иван-Александрово (Лондонско) четвероевангелие (1356 г.), Томичов псалтир (около 1360 г.), Цар-Борилов синодик (края на XIV в.). През XV  век руснаците, все по-често поглеждайки към Волжка България, като остават впечатлени от строителството.   Изумени от красотата на крепостта, Руснаците приели думата "Кремл"- със значение "Крепост" в езика си, и извикали Волжко-Български майстори да построят Московският Кремъл. След като техният Кремъл бил готов  руснаците унищожили всички сгради в Казанският Кремъл, и оставили само една кула, за която се носят легенди, че в нея е прекарала последните си дни като принцеса, владетелката на Казанското Канство - Сююмбике, като на върха на кулата поставили Двуглав Орел, символ на победата над българите. Двуглавия орел бил златен и лъщял така че през ясна лунна нощ, целия Казан можел да види този символ на руската тирания. Днес двуглавия орел е премахнат, а кулата е място за поклонение на всички Волжки Българи, като спомен за отминало Чуждите пътешественици описват на няколко пъти огромната прилика в начина на строеж на Казанската и Московската крепости и споделя че "Казан е величествен град, построен със уникален стил и крепост на висок връх". Истината не може вечно да остане скрита. В по-ново време, поради политически причини имаме влияние на Русия върху България.
             Четиринадесетия век е  времето на така нареченото "второ южнославянско влияние" върху руската книжовност. Като характеризира някои съществени страни на този процес, Алексей Соболевски подчертава:

“Ортографията на нашите (т.е. на руските, б.а.) ръкописи от средата на XV век е отражение на ортографията на южнославянските (по-точно на среднобългарските) ръкописи. Ясно е, че между средата на XIV и средата на XV век руската писменост е попаднала под твърде силното влияние на южнославянската писменост и в последна сметка се е подчинила на това влияние”.

     Изводът е, че благодарение на влиянието на България през Първото и Второто царства Русия успява да се развие и впоследствие след падането на Константинопол през 1453 г. да стане опора на православното християнство. В някои предишни теми съм доказал предимствата на източноправославната религия пред католическата и протестанската. Разцветът на книжнината и духовността в България дава отражение върху Русия. Многото Руско-турски войни( тема"Руско-турските въоръжени конфликти") са допринесли да предполагаме и да се надяваме, че Русия може да ни освободи. Ако руският народ е разумен правилно ще оцени какво е дала на Русия малка България.




Гласувай:
8


Вълнообразно


1. leonleonovpom2 - Поздрави!
13.07.2016 13:03
Чудесен материал!

Хубав, ползотнорен сен!
цитирай
2. shtaparov - Браво- това е чудесна статия при...
17.07.2016 19:30
Браво- това е чудесна статия приятелю,а сега вече спокойно можеш да поставиш хронологичните граници на "Второто" Българско царство между 1185-1422 г.
цитирай
3. barin - Благодаря, приятелю shtaparov. Ти ...
17.07.2016 20:35
Благодаря,приятелю shtaparov. Ти си един от тези,които най-добре разбират историята.
цитирай
4. zaw12929 - Трябва да се казва, да се повтаря, да ...
17.07.2016 22:57
Трябва да се казва, да се повтаря, да се помни, защо руснаците обичат българите! Поздрав за написаното! Успехи, здраве!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3646672
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67335
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031