Най-известният български майстор от възраждането е Кольо Фичето. Името му е Никола Фичев и е роден през 1800 г. в Дряново. Нямал е образование, но е построил недостижими шедьоври. Имах щастието да посетя за втори път музей на Кольо Фичето в Дряново. През първият път бях на около 20 години и не ми направи впечатление, но сега се загледах в макетите и надписите. Дори написах в книгата за впечатления и мнения. Повечето известни негови строителни обекти съм го виждал. Основно майсторът е работил в Северна България. Учудих се, че няма негово строителство в Трявна.  Останал сирак без баща на 3 год., едва 10-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 год. е всепризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф. Починал е през 1881 г. във Велиоко Търново, където се намира гробът му. Негови учители са били майстор Вельо и Станьо Марангозина. Основно е строил църкви, мостове, камбанарии,чешми, конаци и кули, малко са построените от него жилищни сгради.

         Снимка 1- Кольо Фичето-портрет
            В Дряново и Велико Търново строежите му  са най-много. Има четири сина и три дъщери. Негови наследници са:контраадмирал Сава Иванов, генерал Иван Фичев,  д-р Никола Фичев. От неговите деца никой не е строител, не вземат от баща си занаята. Има и няколко от неговия род, които живеят в Белгия и Швейцария. В музея в гр. Дряново го има родословното дърво на рода му. В "Голяма българска енциклопедия" пише за него: "Произведенията му бележат етапите на съзряване на архитектурните идеи през епохата на българското възраждане. Изгражда над 50 обекта- църкви, джамии, мостове, водопроводи, канализация, ръководи почти всички големи строевжи в Дунавския вилает по времето на Митхад паша". За изграждането на Беленбския мост е награден с най-високото отличие в империята- златен орден" Меджидие". Творчеството му разчупва установени  те канони в църковното строителство и утвърждава нови естетически принципи. Кольо Фичето разработва традиционните трикорабни църкви, като създава вертикално извисени зални пространства, използва каменни и кръстати колони. Камбанариите му са изящни и символизират възрожденските идеи на бълггарите. В родният му град Дряново се намира музеят му, официално  наречен" Музей на строителното изкуство". Открит е през 1969 г. и отразява основните моменти и събития от живота му. На табла има показано родословното му дърво, както и най-сполучливите стоежи. Само да допълня, че едва ли има несполучливи строителства. През българското възраждане всеки майстор си е пазил и защитавал името си и честта. Не е допускал" издънки", както сега казваме на несполучливите и калпаво направени неща.
            Основни обекти, построени от майстор Кольо Фичето:
1836 г.- църквата във Велико Търново;
1837 г.- Солак джамия в Казанлък;
1837-1840 г.-работи в Одрин и Истанбул;
1840-1844 г.- иконостас в съборна църква" Св,. Димитър Солунски" в Килифаревския манастир;
1842-1844 г.- църква" Рождество на св. Богородица" във Велико Търново; 
1841-1845 г.- църква" Възнесение на пророк Илия" в Плаковския манастир;
1845-1846 г. -църква" Успение богородично" в Присово;
1846 г.- Баждарлъшка джамия във Велико Търново;
1846-18476 г. - църквата"Св.Троица" в едноименния манастир край Велико Търново;
1848-1849 г.- църквата" Св. Димитър" в Лясковец;
1849 г.- къщата с маймунката в старата част на Велико Търново;
1849-1850 г.- църквата" Св.Марина във Велико Търново;
1849-1852 г.- църквата"Св. Никола" в Горна Оряховица;
1850 г.- ханът на Минчо хаджи Цачев във Велико Търново, известен като "Маазата на хаджи Минчо";
1851-1852 г.- църквата" Св. Никола" в Дряново;
1855 г.-камбанарията в Плаковския манастир( до жилищното крило);
1856-1857 г.- мостът над р. Росица в Севлиево;
1858 г.- ханът хаджи Николи Минчев в старата част на Велико Търново, близо до Самоводската чаршия. Преустроен е като галерия-музей;
1858-1860 г.- мостът над р. Веселина до с. Яковци, близо до Елена;
1858 г.- Попниколовата къщам в Дряново;
1860-1861 г.-камбанарията в западното жилищно крило на Преображенския манастир;
1860-1861 г.- фабриката на Стефан Карагьозов в махала Белянка, Велико Търново;
1860-1861 г.- църквата"Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново;
1861 г.- мост в гр. Дряново;
1961-1863 г.- гостоприемницата в зимната църква" Св. Богородица" в източното крило на Преображенския манастир;
1865 г.- маазата на хаджи Никола Конов в Севялиево;
1865 г.- новото крило на хана на Иванчо Станчоооглу в  Севлиево;
1866-1867 г.- църквата"Св. Троица" в Свищов;
1865-1867 г. мостът над р. Янтра до гр. Бяла, смятан за един от шедьоврите на майстора;
1868 г.- чешмата със седем чучура в Соколския манастир;
1872-1873 г.- църквата"Св. св. Константин и Елена", по-късно прекръстена на " Св. цар Борис" във Велико Търново;
1872-1874 г.- конакът във Велико Търново, строен първоначално като казарма, по-късно става сграда на учредителното народно събрание, където е приета първата конституция на България;
1874-1876 г.- покритият мост над р. Осъм в Ловеч- единствения в България покрит мост. Заслужено се приема като връх в неговото стоителство.Той е последният значителен обект. построен от уста Кольо Фичето. 
               Кольо Фичето си остава ненадминат майстор строител за България. На две места, поради рохкавата и нестабилна льосова почва построява уникални мостове с въртящи се основи. Много от градежите му са разрушени по различни причини, но тези които са останали смайват в изящността си. Като ги видим с основание се възхищаваме от невероятните му умения и майсторлъка му. Кольо Фичето си остава най-изкусният майстор строител. 
           приложения:
   
         прил. 1- Покритият мост в Ловеч


прил. 2-мостът над р. Росица в Севлиево

   
прил.3-Къщата с маймунката ввъв Велико Търново

прил. 4- ханът хаджи Николи

но всичко, оставено от него е възхитително българско и гениално. Поздравления за публикацията.

Благодаря за хубавите думи и, че посети блога ми. Аз скоро се върнах от Дряново и научих много неща за Кольо Фичето от музея.

и познавам отблизо черквата на Уста Кольо Фичето. Самороден гений.