В България за най-стари градове спорят Созопол и Пловдив. Мисля, че Созопол спечели"състезанието". Заселването на българските територии е станало от крайбрежието. Първо милетските гърци са се заселили в южното ни черноморско крайбрежие и оттам са се разселили на север. По-късно( след околоедин век гърците отМегара се заселват и основават колонията Месемврия( Месембрия) на мястото,където е днешния град Несебър. Оттам и те се разселват на север. Заселването във вътрешността на България става по-късно. Пловдив е много стар град, носил много имена( тема"Старите имена на селищата"). Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие пр. Хр. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. преди Христа. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.           
             През 611 г. пр. Хр.( а някъде пише 610 г.пр.Хр.)  заселници от малоазиатския град-държава Милет и от град Фокея основават на днешния созополски полуостров нов полис, който наричат Аполония-Понтика. Постепенно античната Аполония се разширява и процъфтява като голям търговски център и пристанище, наричан често Аполония Магна. През I в. пр. Хр.  - Римляните превземат града. От IV в. сл.Хр. – Римската империя е разделена на две, Християнството става официална религия и градът заживява с името Созопол. Името му означава  град на спасението.  На мястото на езическите светилища са построени Християнски храмове, а в началото на V сл. Хр. вече е седалище на епископ. Созопол остава в рамките на Византийската империя и се утвърждава като още по-важен  търговски център. За основаванетонаграда зная нещо по-различно: при разговори и събеседване с местните жители  научих, че има паметник на сина на основателя на града. За основател на града се счита Анаксимандър( Анаксандър). Една от главните улици в старата част носи неговото име. На пристанището има чешма, на която има плоча, посветенана Деймес, сина на Анаксимандър( Анааксандър). От други източници от градския исторически музей зная, че Анаксимандър основал към края на VII в.пр. Хр. град Аполония-Понтика на мястото на старо рибарско селище.Созопол е много по-стар,отколкото се предполага, но няма писмени източници,които да потвърдят това. Относно приетата година по-горе написах 611-610 г. пр. Хр., но не съм убеден, че е точно една от двете години.Когато бях през 1994 г. в град Созопол посредата на месец юни се честваше 2600 години, откакто Созопол е град. Забележете- откактое град, а не откакто е основан. Ако пресметнем годините се получава 606 г. пр. Хр. при условие, че една сегашна година е една тогавашна, а няма разминаване, какктопри мюсюлманите, когато се приравняват годините пом хижра към днешните години към. Няма основание да смятам, че догините са били различни и смело приемам 606 г. пр.Хр. Празнуванетобешесъчетано е празника на града- св. Марина, който се чества на 17 юни. Така се е казвала най-старата църква в града, а сега има параклис св. Марина, разположен извън града,който се отваря само при тържествени случаи. Правилото е града да празнува на името на Катедралата( ако има такава) или на най-старата църква, дори и в случай, че не е запазена и заменена с друга, носеща същото име. Впрочем какво значение има дали е 611, 610 или 606 г.пр. Хр. 
             Аполония успява да запази независимостта си и по времето на военните кампании на Филип II Македонски (342-339 г. пр. Хр.) и Александър Македонски (335 г. пр. Хр.). Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното му местоположение не е известно, вероятно е бил на остров Свети Кирик, но в него е имало 12-метрова статуя на Аполон, изработена от атинския скулптор Каламид. Остров св. Кирик в момента е свързан с града и вече не е остров.
               В Созопол има две големи чествания, които се празнуват и носят името Аполония в чест на старото име на града: малката Аполония- от 17 юни до 19 юни( три дена) и по-известната Голяма Аполония през първите десет дена на месец септември. Тя е за артистите и в амфитеатъра има представления, концерти и изобщо културна програма. На мен ми навява мисълта, че е избран точно този период, за да се удължи малко активния сезон. Никъде не съм срещнал никакво обяснение защо точно в началото на септември е Голямата Аполония. Нормално е край морето селищата, които възникват да са рибарски. И сега в Созопол и другите морски малки градчета( Царево, Несебър, Ахтопол) имамного лодки и за харата рибарството е основен поминък. Друготонещо, с което се занимават и напоследък носи големи приходи е туризма. Къщите се дават цяло лято под наем на големия брой посетители.
             Името на града идва от бог Аполон считан за закрилник на колониите. Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. преди Христа. Аполония Понтика се конкурира със създадена след около един век мегарска колония Месемврия. Мегарците искат да имат търговски контакти с траките чрез бургаския залив. В отговор на това Аполония създава своя собствена колония – Анхиало от южната страна на Месемврия. Новата колония освен да пази достъпа до бургаския залив, била богата и на подводни залежи на сол. За активна добив на сол още в Античността сочат промени по морското дъно в залива. Именно за солта и Анхиало( Поморие) избухват няколко войни между градовете-държави Аполония и Месемврия.  
               Символ на град Аполония става котвата.Тя присъства на лицевата част на монетите и е герб на печатите. Монетите от Аполония започват да се секат още от V в. пр.Хр. Освен котва на тях може да има изображение на Горгона- Медуза. През 72 г. пр.Хр.. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена – разрушена. Пълководецът проконсул Марк Лукул, който превзема града, отнася със себе си известна статуя на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим.  За първи път влиза в пределите на българската държава при управлението на кан Крум през 812 г. Засвидетелствано е в един надпис малко преди центъра на старата част. Преди това при кан Тервел България получава южните части, но без крайбрежните градове Созопол, Анхиало и Месемврия, които са важни за Византия и тя не ги отстъпва. По-късно е разположен близодо българо-византийската граница,катопрез по-голямата част от Второто българско царство е български. Под османска власт пада малко след превземането на Константинопол9 1453 г.)- през 1459 г.
             Най-голям разцвет Аполония има през V-II в. пр. Хр., когато е гръцки град. Аполония е имала територия на юг доАгатопол( Ахтопол) и на север до Анхиало( Поморие)- цялата тази крайбрежна линия. Някъде в центъра на града е имало статуя на бог Аполон- покровителя на града, но не е известно точното място. Такава е била практиката в античността- и в Одесос в центъра е имало статуя на бог Дарзалас, в Дионисопол- на Дионисий. В градския исторически музей е характерно, че има голям брой амфори- най-много в България.От морето честосе вадят части от амфори. Другата забележителност в град Созопол са крепостните стени. Те са строени някъде през IV в.пр.Хр., били са високи и здрави. Запазени са от южната част. Стария Созопол е разположен на полуостров, завършващ с нос Скамния. В южната му част е плажа в залив Кампифес, известен още като"Градския плаж".Новата част е голяма и се разраства. На разклона за старата част има поставена котва. В старата част има запазени стари къщи,обявени за паметници на културата. В новата част е плажа Харманите,а презпоследните години от север Созопол е съединен с къмпинг "Златна рибка", от юг- с къмпинг"Каваците". На остров св. Иван, който е по-големия от двата има параклис и фар. В Созопол има 18 параклиса- разположени са предимно на места, където е имало стари църкви в града и околностите. В по-стари времена Созопол е имал над 60 църкви.
                 Близо до парка е старата църква "св. Зосим". Той е бил римски воиник по произход от нашите земи, загинал за християнската вяра в средата на III в. сл. Хр. Созопол никога не си възвръща старото величие, но все пак по римско време има правото да сече колониални римски монети и определени права на населението.
          За начало на археологическите проучвания в района на днешен Созопол се сприема 1904 година, когато френски екип под ръководството на френският консул в Пловдив Дегран се насочва към Созопол, където се предполагало, че се намира античният град Аполония Понтика. Резултатите от разкопките са публикувани от археолога Жорж Сьор през 1924 г. във френското научно списание „Ревю аркеоложик”. Откритите от френските археолози антични артефакти са предадени във фонда на Лувъра в Париж. Сред тях са рисувани антични вази от родоско-йонийски тип от 17-19 в. пр. Хр., позлатен венец на тракийски владетел, изящен бюст от варовик на аполонийска жена от 3 век пр. Хр.От 2010 година в старата част на града се провеждат мащабни археологически разкопки, които довеждат до откриването и реставрирането на източните и южните крепостни стени, южната крепостна порта, средновековен митнически пункт, керамични и металургични пещи, леярни. През зимата на 2011-2012 година екип български археолози под ръководството на Цоня Дражева и Димитър Недев разкриват при южната крепостна стена една едноапсидна църква, една базилика и древен християнски некропол. От 2012 година разкопките се извършват съвместно с френски специалисти.
            В началото на 2012 година френски археолози разкриват в местността Месарите голямо крайградско имение. Археолози откриха антична баня в Созопол. - 18-метрова от късноримската епоха( IV-V в.), с богати орнаменти, вграден лунен камък, мраморна облицовка и оловни тръби.  Сградата е дълга е 18 на 10 метра, с двора големината й е около 180 кв. м. Зидовете са от 90 до 1,10 метра широки, изградени са с розов хоросан, а отвътре има и мраморни цокли. Находката е от периода на смяната на епохите, когато Рим преминава в ранна Византия, но са запазени класическите традиции от времето на древния Рим. През този век Созопол нашумя с откриването на гроба на Йоан Кръстителя и възстановената южна крепостна стена. Двете неща предизвикаха спороведали точно тук е погребан Йоан Кръстител и мзащо са направени толкова високи крепостните стени. Освен това в града има няколко художествяени галерии. Разкопки са правени на о-в св. Иван, в старата част до една от художественитте галерии- на Теодор Ласкарис и в новата част.  Снимки от Созопол:
                      южната крепостна стена

                старото училище в края на старата част

         Вятърната мелница в старата част

             главната улица в старата част
           скалата "Паликари"