В архитектурата в античния свят има три основни стила. Те са приети за класически. Това са коринтски, йонийски и дорийски. Използвани са в древна Гърция( Елада). Виждал съм много колони и скулптури в трите стила, когато съм хогил в Турция. Има много запазени неща. Разглеждам само античните три стила в архитектурата, появили се след VII в. пр. Хр.
        I. Коринтски стил

           Името на стила идва от гръцкия град Коринт, разположен на най-тясната част на провлака, който отделя полуостров Пелопонес от континенталната част на Гърция. Стилът се характеризира със стесняваща се в диаметър колона към върха и богато украсен капител с акантови листа и спираловидни орнаменти. Макар и гръцки по произход, този стил не е използван толкова често в Древна Гърция, колкото другите два - йонийският и дорийският. Според Витрувий коринтският стил бил измислен от Калимах, вдъхновен от гледката на кошница с дарове на гроба на младо момиче. В кошницата били нейните любими играчки, покрити с правоъгълно парче, за да ги пази от времето. Около кошницата било поникнало растението Синя шапка, което се било вплело в нея. Ако написаното е вярно излиза, че коринтския стил се е появил през V.в. пр. Хр.
         Коринтският капител може да се възприеме и като продължение на йонийския. Волутите (извити орнаменти в ъглите), които заемат основно място в йонийския капител са се смалили в коринтския, но стоят на старите си места. От всеки основен волут, тръгват два малки, които се срещат в средата на колоната. Листата могат да бъдат както схематични, сурови и недодялани, така и екстравагантно оформени и подрязани или съвсем естествени, натуралистични.
         В Късната Античност и Византийско време, листата изглеждали като духнати от вятър, вятъра на Вярата. Капителът на коринтската колона ляга направо върху ствола. Има точно определена съразмерност в колоните: каналите по колоната са 24, а височината на колоната е девет пъти диаметъра ѝ. Коринтската колона прилича на Йонийската, но често е по-тънка. Абакът (непосредствено лежащата над капитела на колоната част се нарича абак ) може да бъде украсен в ъглите със спирали, за да продължи ефекта от капитела и понякога има розетка в средата на всяка от четирите си страни. Тази розетка се развива в християнско време като кръст, в кръг, понякога с инициали на Исус Христос. Почти винаги коринтската колона има канали (жлебове по дължина на колоната), ако ли не, си струва да се разгадае причината, поради която няма (може да не са достигнали средства или да е повредена). Понякога каналите, които сами по себе си са украса, биват украсени. По дължината си каналите могат да бъдат набраздени от тънки ивици. Във Франция, тези тънки ивици завършват със загатнати цветове на лилия или камбанки. Така коринтския стил се откроява като пищен и празничен, вариативен и удобен за комбиниране с други стилове.
           Над абака, коринтският стил, из ползва архитрав (дълъг хоризонтален ред, оформен от носещи греди), разделен на две или три части. Понякога тези части са еднакви, друг път влизат в особено съотношение на пропорциите си.                                        
                                 картина 1- коринтски колони

      II. Йонийски стил

           Появата на Йонийския стил датира от средата на 6 век пр.н.Хр. в Йония, на югозападното крайбрежие и островите на Мала Азия. Населени са с йонийски гърци, където се говорил йонийския диалект. Следи от този архитектурен стил във вътрешността на Гърция се наблюдават от 5 в. пр. Хр. Първият от великите йонийски храмове, въпреки че е просъществувал само едно десетилетие преди да бъде срутен от земетръс, е бил храмът на Хера в Самос, построен около 560 пр.н.е. от архитекта Ройкос. По-дълго запазен и най-известен е храмът на Артемида в Ефес (днешна Турция), също в йонийски стил, един от Седемте чудеса на света.
       Разликтаа от гръцко-дорийския стиле, че Йонийските колони обикновено се полагат върху база, която разделя тялото на колоната от стилобата или платформата. Капителът( горната част) на йонийската колона съдържа специфични спираловидни елементи в четирите си края (волути). Първоначално тези волути лежали в една равнина, но впоследствие се видяло, че могат да бъдат под ъгъл спрямо ъглите. Тази характерност на йонийската колона я е направила по-гъвкава и задоволителна от дорийската за критичните погледи през 4 в.пр.Хр: поставянето на волутите под ъгъл в ъгловите колони осигурявало, че те могат да бъдат видени като еднакви когато биват гледани от друга страна.
           Ренесансовият архитект и теорист Винченцо Скамози, живял през 16 в., проектира версия на перфектен четиристранен йонийски капител; тази версия става толкова стандартна, че когато гръцко-йонийската колона бива отново представена през Гръцкото Възраждане. През 18 в. тя е посрещната като архаично свежа и примитивна, дори републиканска.
         Под волутите, йонийската колона може да има широка яка, разделяща капитела от тялото с жлебовете(при замъка Кооле); може да има чепка плодове или цветя, завъртяни по такъв начин, че да оформят волутите. След ранни експерименти, броя на жлебовете в тялото бил определен на 24. По тези 24 жлебове има сходство между двата стила. Тази стандартизация поставя жлебовете в сходна пропорция с диаметъра на колона от всякакъв размер, дори когато височината и е увеличена. Римското правене на жлебове се различава от гръцкото: римляните не оставяли много от повърхността на колоната между жлебовете, а гърците ги правели колкото ръба на нож и те лесно се чупели.
         Йонийската колона винаги е по-деликатна от дорийската. Височината на йонийските колони е осем-девет пъти колкото диаметъра им, и дори повече в колониите на Атебелия. Въпреки че йонийските колони обикновено имат жлебове, не всички се придържат към стандартизацията: Иниго Джоунс влага нотка трезвост с гладките йонийски колони в неговия проект за банкетната къща в Уайтхол Палас, Лондон, а архитекта Джон Ръсел Поуп е искал да изрази мъжествената енергия, комбинирана с интелекта на Теодор Рузвелт и затова е оставил колоните на Рузвелтския мемориал в Американския исторчески музей без жлебове – подобна архитектура изглежда силна и извисена.Колоните, около мемориала на Джеферсън във Вашингтон са в йонийски стил
       Характерна особеност на йонийския стил са волутите в капитела, които са обект на много теоретични и практически разногласия. За тях знаем от кратко и смътно описание на Витрувий. Ентаблатурата има три части: чиста архитрива, разделена на две, или по-общо на три, пръстена, с фриз, който може да бъде богато скулптурен, и корниз изграден от дентили (приличащи на близко разположени краища на напречни греди), с корона и цима, които носят тежестта. Ентаблатура е термин  в областта на архитектурата, монтаж на хоризонтални корнизи   подкрепяни от и разполагани непосредствено над колоните на класически сгради или други опорни конструкции в некласически сгради. Йонийският стил често се характеризира с изобразителен, разказвателен фриз, за разлика от триглифите при дорийския ордер. Римската и ренесансовата практика намаляват височината на ентаблатурата като намалят пропорциите на архитрива, което прави фриза по-забележим. Архитравът ев главна греда, която лежи върху абака на колоните.
           Витрувий описва, че дорийския ордер има пропорции, близки до тези на мъжкото тяло, а йонийския разчита по-елегантни и женствени пропорции. Въпреки че не споменава името на цитирания документ, се смята че подобна традиция е завещана от елинските архитекти, например Хермоген от Приена, архитект на храма на Артемида в Ефес.
        Ренесансовите теоретици в областта на архитектурата, интерпретират йонийския ордер като по-представителен от дорийския, и по-малко женствен от коринтския. Йонийския стил е присъщ на библиотеки и съдилища от пост-ренесансовата епоха. Малкото оцелели архитектурни документи от времето преди Ветрувий, не е ясно дали е имало подобни интерпретации през 5 и 4 век пр.Хр.
        Партенонът, има черти от дорийския стил, но съдържа елементи от йонийския. Чисто йонийски форми се откриват в Ерехтейон. Друга характерна особеност в Ерехтейон е, че колоната за първи път е сменена със скулптура. От седемнадесети век насам, много хора възхваляват и копират йонийската версия, която може да се види в храма “Щастието на Виргилий” в Рим, където за първи път се появил детайлно изсичане на Антоин Десгод.
        Йонийският ордер се подразделя на два типа: Малоазиатски, който е по-старият, и Атически, пренесен от Мала Азия. Основни разлики в двата подвида са в оформянето на основата на колоната. При капитела в Мала Азия завършва с лесбийска( от остров Лесбос) кима, а в Атика - с йонийска. В Малоазийския вид липсва фриз - там той е заместен от дентил или зъборез.( тези три понятия са орнаменти в архитектурата).

                              картина 2- йонийски колони

       III. Дорийски стил

        Дорийският стил е сред най-ранните и най-простите от класическите стилове, познат от 7 в. пр. Хр. и достигайки окончателна форма през 5 в. пр. Хр. Дорийската колона представлява вертикален цилиндър, по-широк в основата (пресечен конус). Първоначално няма нито база, нито капител и има канелюри (жлебове) по цялата си дължина. Често бива наричан мъжки ордер, понеже се наблюдава в първия ред на Колизеума, и се е считало, че понася по-големи тежести. Коефициентът височина/дебелина е около 4:1. Ясно изразени черти на гръцката и римската версия на дорийския стил са триглифът и метопите.
          Триглифът е центриран над всяка колона, и заедно с още един или два между колоните създава ахармонично несъответствие с носещата колона. Триглиф е правоъгълна леко издължена във вертикално отношение каменна плоча с няколко жлеба. Разстоянието между триглифите и метопите може да бъде оставено чисто, или да бъде украсено с малък релеф. Метопът представлява правоъгълна или квадратна плоча между два триглифа. Понеже метопите не са със стриктно зададени пропорции, разстоянието между колоните може да бъде променено от архитекта. Често последните две колони биват слагани близо една до друга, за да дадат визуално заздравяване на ъглите.
        В началото колоните били от монолитни блокове, като канелюрите по тях се изработвали преди поставянето им. По-късно колоните вече били от отделни блокове, поради увеличилите се размери. Канелюрите се изработвали преди поставянето на всеки отеделн блок, за да се нагаждат една към друга по-лесно. Канелюрите представляват успоредни вертикални жлебове, допиращи се един до друг странично Броят на канелюрите варира-в началото били 16, после - 20. Колоната завършва с капител, който се състои от ехин (подобно на възглавница долна част) и абак, който лежи непосредстено под антаблемана, като границите му излизат извън архитрава.
         Формата на ехинът се променя с времето, което помага за датировката. Ехин- архитектурен елемент, който се намира под абака.В началото бил по овален и извит, а в елинистическо време се скосил и изправил. Над абака (капитела) стои антаблеманът- елемент на архитектурните стилове, който се състои от 3 части - архитрав, фриз и корниз. Фриз се нарича средната част на антаблемана, разположена между архитрава и корниза.
      Когато гръцката възобновителна архитектура е била представена в началото на деветнадесети век, гръцко-дорийския стил не е бил използван широко. Първите илюстрации на дорийския стил датирали от средата на 18 век. Появяването му в новата фаза на класицизма донесла с него нови значения на примитивната простота, на благородната трезвост, и – в Съединените Щати – на републиканските добродетели. В митниците, гръцкия дорийски стил предполагал отсъствие на корупция, а в протестантската църква – връщане към неопозорената ранна църква, правейки го подходящ за библиотеки, банки и всички комунални услуги, заслужаващи доверие. 

                                  картина 3- дорийски колони
             Трите архитектурни стила са безспорно голямо достижение на древните строители. За сравнение ще поставя още една картина на трите вида колони. В древния свят строителството е било голямо.Строителите са били добри майстори, които са знаели и спазвали пропорциите и стандартите при строежите. И днес се възхищаваме, като видим някой стар обект на изяществото и майсторството при направа на фигурите. Трите класически стила са взаимно свързани и често в постройките на единия откриваме черти от влиянието на другия стил.




























                                          картина 4- трите вида колони една до друга
            Понеже станаха много непознатите понятия, за които малко хора знаят на следващата схема съм показал кое какво представлява и къде се намира.
Антаблеман над капител: 1-мутула, 2-триглиф, 3-метоп, 4-регула, 5-тения, 6-гута, 7-абак, 8-ехин, 9-канелюри
                                            схема 1- горната част на колона

Интересно за мен. Харесват ми всички видове изкуство. Тук поставям и архитектурата.
Много добре си направил, че си сложил и схемата накрая, която дава представа кое къде се намира.
Аз лично предпочитам йонийския стил - по-изчистен е от коринтския, но в последно време и той ми хаесва много.
Дорийският е много спартански и настина "мъжки".
Древните елини са били истински ваятели, което го има и в архитектурата им.
Поздрави за постинга!