Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2015 22:08 - великите географски открития
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 6523 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 26.11.2015 14:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
             Периодът от развитие на човечеството през XIV-XV в.наричаме"" Великите географски открития". Той е обусловен от много причини. През това време е в силата си инквизицията в Испания. Из цяла Европа има болести, населението измира масово. Започва се подготовка за нови открития. Открития има в различни области на познанието- печатната машина, медицински лекарства, в корабоплаването и други. Налице е изчерпване на суровините и продуктите на стария свят. В един момент стария свят става тесен. Държавите имат свои територии и постоянно воюват за тях. Някои страни се развиват с по-бързи темпове. През XIV век силни държави са: Османската империя, Испания, Португалия, Англия, Франция.Териториите в Европа са разпределени.Испания току що се е освободила от продължителата власт на Арабите( реконкистата). Португалия не е значителнба сила и никога нямаше да бъде водеща морска държава, ако не бяха се случили някои събития, като отказ Испания да приема и спонсорира Христофор Колумб и Фернандо Магелан. Това благоприятно стечение на обстоятелствата, както и благоприятното географско разположение способстваха за издигането на Португалия като морска колониална сила през XIV-XV в. Именно Португалия е първата колониална държава, а Испания( по-големия съсед) е от по-късно време. Испания има късмета по време на разпределанието между двете държави папата да е испанец и с лека ръка да прокара меридиана допускащ владение на държавите като разделителна линия.
            Ето някои от характерните събития по време на Великите географски открития:

 

1445 г.
       Португалците откриват о. Зелени нос. Това е едно от събитията, които слагат началото на великите географски открития и на португалската експанзия по световните морета.

 

1471 — 1473 г.
      В Западна Африка в местността, наречена Златен бряг (Гвинея) португалците построяват силна военно-търговска фактория.

 

1487—1488 г.
      Португалският мореплавател и откривател Бартоломеу Диас (1450—1500 г.) изследва югозападния бряг на Африка. Той е първият европеец, който заобикаля от юг континента. На връщане открива нос Добра Надежда.

 

1492—1504 г.
       Италианският мореплавател и пътешественик (на служба при испанския крал) Христофор Колумб, отправяйки се за Индия, открива един от островите на Бахамския архипелаг в Карибско море — Гуанахани (наречен от него Сан Салвадор). Скоро Колумб открива и двата близки големи острова — Куба и Еспаньола (Хаити). През следващите си плавания (второто в 1493—1496 г. третото — 1498—1500 г. и четвъртото — 1502—1504 г.) достига бреговете на Централна и Южна Америка (до делтата ла р. Ориноко). До края на живота си Колумб е убеден, че е открил Индия и е достигнал до бреговете на Източна Азия.

 

1494 г.
       Договор между Испания и Португалия, сключен в Тордесиляс (Испания), разделя сферите на колониална експанзия на двете държави. Границата минава през двата полюса и пресича Атлантическия океан на 370 левги (2053 км), западно от островите Зелени нос. Новооткритите земи, на запад от тази линия, трябвало да принадлежат на Испания, а на изток — на Португалия. По силата на договора почти цяла Америка (без Бразилия) се оказва в испанската сфера. Договорът е анулиран през 1777 г. в Сан-Илдефонсо (Испания).

 

1497—1498 г.
    Джовани Кабото (на английски — Джон Кабот), италиански мореплавател. Предприема с английски кораби две експедиции, за да открие пътя до Индия. През първата (1497 г.) достига Кейп Бретон край бреговете на Ноза Шотландия (Канада), а при втората (1498 г.) стига до Лабрадор.

 

1497—1498 г.
       Португалският пътешественик Вашку да Гама (1469—1524 г.) открива морския път от Европа за Индия. Начело на малка флота от 4 кораба, тръгва от Лисабон за Индия. Достига западното крайбрежие на Индия и дебаркира във важното пристанище Каликут (май 1498 г.). През август 1499 г. експедицията връща обратно товар от злато и индийски подправки.

 

1500 г.
       Португалският мореплавател Педру Кабрал (1467/68—1520 г.) открива (22. IV) Бразилия.

 

1505—1515 г.
    Португалските адмирали Франсишку Алмейда (първият португалски вицекрал на Индия) и Алфонсо д" Албукерк завладяват част от западното и източното крайбрежие на Индия и о. Малака. Столица-резиденция на португалския вицекрал става гр. Гоа (северно от Каликут). Тъй като Португалия разполага с недостатъчно военна сила, важна предпоставка за колониалните й завоевания
1526 г.
       Португалецът X. де Менезиш открива о. Нова Гвинея. (Още в 1511 г. А. де Аброу достига о. Ару до западното крайбрежие на Нова Гвинея).

 

1528—1529 г.
        Открити са редица острови в Адмиралтейския, Каролинския и Маршалския архипелаг (Тихия океан).

 

1529 г.
        Договор между Испания и Португалия, сключен в гр. Сарагоса за определяне на сферите на колониалните владения в Източното полукълбо. Допълва Тордесилянския договор (1491 г.). Испанският крал се отказва от претенциите си за Молукските острови. Демаркационната линия е прокарана на 17° на изток от островите.

 

1532—1535 г.
        Испанският конквистадор Франсиско Писаро (1470—75—1541 г.) завзема Перу, като се възползва от междуособните борби в империята на инките (Тауантинсую). Завоевателите унищожават дрерната култура на инките, разрушават градовете им, ограбват натрупваните от столетия богатства.

 

1534—1535 г.
      Френският мореплавател и откривател Жак Картие достига Канада.

 

1535 г,
      Испанският мореплавател Т. Берланга открива островите Галапагос в Тихия океан.

 

1536—1538 г.
       Испанците завладяват Чили и Нова Гренада (Колумбия).

 

1542 г.
       Португалците стигат до Япония.

 

1568 г.
     Испанският мореплавател А. де Мендаля открива Соломоновите острови (Тихия океан).

 

1577—1580 г.
      Английският мореплавател Френсис Дрейк (1540—1596 г.) за втори път след Магелан — обикаля земното кълбо в западна посока. По пътя си разграбва испанските пристанища по брега на Чили, Перу и Мексико.

 

1594—1597 г.
      Холандският мореплавател Вилхелм Баренц изследва нареченото на негово име — Баренцово море. Три пъти зимува по западното крайбрежие на о. Нова земя, която посещава, търсейки северния път за Китай и Индия.

 

1595 г.
    Испанският мореплавател А. Менданя де Нейра открива Маркизките острови в Тихия океан и Санта Круз.

 

1606 г.
     Испанският мореплавател Л. Де Торес открива наречения по-късно на негово име пролив, който разделя Австралия от Нова Гвинея.

 

1606 г.
     Испанският мореплавател П. де Кирос открива о. Туамако Туамако-Саломонови острови) и Новохебридските острови.
        Тордесилянският договор от 1491 г. е така изготвен, че се получава парадокс. Испания за да отиде до Новия свят, който принадлежи на нея трябва да прекоси Атлантическия океан, който е на португалците. Разбира се и двете държави много пъти не са се съобразявали и са го нарушавали. Ценни са били Молукските острови, наричани " Островите на подправките", от които Испания е принудена да се откаже.
             Великите географски открития е име на периода, когато европейски кораби пътуват по света в търсене на нови търговски пътища. Това води до откриването на земи непознати до този момент. Известни мореплаватели от този период са Христофор Колумб, Вашко да Гама, Фернандо Магелан, Америко Веспучи, Джеймс Кук. Голяма роля за откритията играе напредването на технологиите в корабостроенето и картографията. През 14-15 век вече се използвали каравелите, а компасът получил широко разпространение. Първи крачки в опознаването на земите започват португалците начело с принц Енрике Мореплавателя. През 1419 г. е открит остров Мадейра, а през 1427 г. - Азорските острови. През втората половина на 15 век се организират няколко смели морски експедиции. През 1486г. португалците откриват нос Добра Надежда, което осигурило успеха на Васко да Гама, който през 1498г. открил морския път за Индия. През 1492г. Христофор Колумб имал за цел да стигне до Индия, но открил Бахамските острови, Куба, Хаити. Следващите 2 века били време на колонизиране на новооткритите територии. От Новия свят са пренесени много нови растителни култури, като слънчоглед, царевица, пипер, фасул, тютюн, домат, ананас, какао, памук, тиква и картоф.
      Периоди на активно мореплаване е имало и в Античната древност (финикийците), както и извън европейския свят (например в Източна Азия), но едва Великите географски открития довеждат до цялостно опознаване на света. Най-големи постижения в мореплаването преди периода на Великите географски открития постига китайският адмирал Джън Хъ (Zheng He), който в първите три десетилетия на 15-и век извършва седем пътешествия от Китай през Индийския океан, като достига до Червено море (Мека) на север и до Занзибар на юг.
        Америка е открита от Христофор Колумб през октомври 1492 г., както всички знаем, но стана ясно, че викингите около 1000 г. са стигнали до Америка.Лейф Ериксон, син на Ерик Червенокосия е стигнал до Америка и се смята за първия европеец, посетил континента. Има много доказателства за това, но както и Колумб, така и Лейф Ериксон не са разбрали, че са открили нав континент.За развитието на човечеството значение има официално приетото откриване на Новия свят през 1492 г. След Великите географски открития следва периог на тласък в картографията, бързо завладяване на нови земи, забогатяване на колониалните държави, доказва се, че Земята е кръгла.Оборва се основна църковна догма и хора, като Джордано Бруно са изгорени наклагата, а други, като Галилео Галилей се спасяват.
       
Великите географски открития са поредица от открития и покорявания на нови земи от европейските феодални държави през ХV и ХVІ век. Обусловени били от разнообразни причини, които се коренели в развитието на производителните сили, в задълбочаващите се обществени противоречия, разтърсващи континента. Тласкани от засилващото се обществено разделение на труда в промишлеността и селското стопанство, свързано със зараждането на капиталистическия начин на производство, парично-стоковите отношения се разширявали и прониквали все по-дълбоко във феодалната икономика. Регионалните, локални връзки на пазарите прераствали в държавни, а държавните – в междудържавни, общоевропейски и в световни. Паричната рента придобила господстващ характер. Необходимостта от благородни метали като средство за размяна нараствала все повече и повече, а добивът на сребро и злато в някои европейски страни бил недостатъчен. Недостигът на злато като платежно средство започнал да се чувства много остро. Натрупванията намалявали и в резултат от разширяващите се търговски контакти с Изтока, където изтичали големи количества благородни метали. В края на ХV век истинска “златна треска” обхванала Европа.
Острата криза, която обхванала източната търговия в резултат от разпадането на монголската държава и османските завоевания в Близкия Изток и Балканския полуостров, ускорява и търсенето на нови пътища за източните страни. Научно-техническите предпоставки на Великите географски открития се явяват подобряването на компаса, строителството на нов по-съвършен вид кораби, с които могли да се организират продължителни далечни плавания, започналото вече да се разпространява схващане за кълбовидността на Земята.
Челно място във Великите географски открития заемат португалските и испанските мореплаватели. Това се дължи на изгодното географско положение, а също и на обстоятелството, че след 1492 г. (Реконкистата) в Португалия и Испания обеднялата аристокрация се насочила към увеличаване на своите богатства чрез завладяването на нови земи. Още в началото на ХV век португалските мореплаватели проникнали н редица опорни пунктове по бреговете на Западна Африка: през 1434 г. в нос Нун, през 1445 г. в Зелени нос, през 1471 г. се установили в Гвинея и изградили своя военна база на Златния бряг. През 1487 г. в експедицията на Бартоломео Диас (ок.1450-1500 г.) достигнала нос Добра Надежда, заобиколила го и проникнала в Индийския океан, с което доказала възможността да се достигне Индия посредством заобикалянето на африканския континент. Докато португалските мореплаватели се движели край бреговете на Африка, Христофор Колумб (1451-1506 г.), като се ръководел от учението за кълбовидността на Земята, се надявал да достигне Индия по друг път – чрез плаване в западна посока. Новият континент, открит от Колумб, бил наречен Америка по малкото име на Америго Веспучи (1451-1512 г.), който през 1499-1505 г. изследвал и описал североизточните му брегове. През 1497 г. генуезецът Джовани Кабото преселник в Англия, успял да достигне полуостров Лабрадор (Северна Америка). Импулсирани от откритията на Колумб, португалците побързали да продължат своите изследвания. Португалска експедиция, възглавена от Васко да Гама (1469-1524 г.) през 1497 г. минала край южния бряг на Африка, заобиколила го и достигнала Индия. Обхванати от идеята на Колумб да достигнат Индия, плавайки в западна посока, испанци и португалци продължили делото му. През 1513 г. испанецът конквистадор Васко Нунес Барбоа начело на малък отряд пръв от европейците пресича Панамския провлак, достига бреговете на дн. Тихи океан и го нарича “Южно море”. След това испанците открили Юкантан и Мексико, стигнали устието на р. Мисисипи. Първото околосветско пътуване било проведено от португалския мореплавател Фернандо де Магелан (1480-1521 г.), с което хипотезата за кълбовидността на Земята, оспорвана ожесточено от католическата църква, била окончателно доказана.
През втората половина на ХVІ век, следвайки западна посока, английските моряци Фробишър и Дейвис, а в началото на ХVІІ век Бефин и Худзън проникнали в източната част на американска Арктика, в проливите, заливите и островите, които сега носят техните имена. През 1553 г. англичанинът Ченслър достигнал Северна Двина, а през 1590 г. холандецът Баренц – Нова земя. В началото на ХVІІ век холандците открили Австралия.
        Великите географски открития дават тласък върху развитието на търговията, която придобила световен характер. В обръщение влезли нови стоки, като тютюнът, какаото, кафето, чаят и др. и сравнително по-малко употребяваните по-рано ориз, захар и др. Спекулациите с колониални изделия станали масово явление. Антверпен, Лион и др. градове се превърнали в центрове на стоковите борси. В Европа се донасят нови растения,култури, подправки, зеленчуци. От Средиземно море международните търговски пътища се преместили по бреговете на Атлантическия океан. Големите външнотърговски компании, покровителствани от монарсите, изместили средновековните гилдии, охраняващи занаятчиите от пристъпите на феодалната анархия. Нахлуването на евтино придобити огромни количества благородни метали (злато и сребро) довело до необикновено покачване цените на стоките, известно под названието “революция на цените”. В края на ХVІ век количеството на златото в Европа се увеличило повече от два пъти, а на среброто – повече от три пъти. По този начин се ускорява разлагането на феодалните производствени отношения и в положението на трудещите се прослойки от населението.
В началото на 16 в. за пръв път върху картите са нанесени Екваторът, двата тропика и географската ширина. С Великите географски открития се поставя начало на световната икономика - заражда се пазарната икономика с центрове Лисабон и Севиля. Сферата на нейната експанзия и финансирането и са осигурени от държавите в Централна и Северна Европа и от италианските градове. С издаването и разпространяването на книги, пътеписи и географски карти в Южна Европа, Гоа, Макао и Нагасаки възниква една световна култура. Великите географски открития ускоряват прехода от епохата на затворените общества към ерата на широко отворените към света врати. Науката е тласната напред към прогрес. Голямо значение за извършването на Велиоките географски открития има напредъка и усъвършенстването на технологиите. Другите причини за новите колосални открития са икономически, религиозни и социални. На първо място, ценните азиатски стоки, които достигнали до пазарите на Западна Европа по стария път на коприната и през италианските средиземноморски пристанища, никога не били достатъчни. Поради това цените им били високи, а търсенето голямо. След 1453 г., когато турците завладели Константинопол, търговията с Изтока почти замряла, а подправките, които били крайно необходими за европейците, станали търсен и ценен артикул. Не по-малко силно било и желанието на европейците да открият приказните източници на ценни метали злато и сребро, за които се вярвало, че се намират в Азия. След откриването на новите земи се заражда легендата за златния град Елдорадо и за съкровища и несметни богатства. Слуховете за богата империя, подобна на вече завладяната от Кортес Ацтекска на юг карат Писаро да направи всичко, за да убеди испанския крал да финансира и разреши експедицията му.   Друга причина за европейския интерес към Изтока било желанието за разпространяване на християнската вяра дълг и призвание на християнските крале. По повод налагането на християнството на новите земио църквата оправдава действията на конкистадорите при избиването на местното население и завладяването на нови територии. Един от най- известните географи изследователи на Южна Америка е немският учен Хумболт.
         Великите географски открития изиграват своята прогресивна и положителна роля в световната история и развитие на цивилизацията. Те водят след себе си до големи промени и бърз растеж на производството,търговията, разпространение на информацията и нови открития в различни области. Забелязва се развитие и напредък в астрономията, картографията, географията, търговията, корабостроенето и производството. Откривателите са били наистина смели мореплаватели, които са тръгнали към неизвестното и са постигнали успехи.





Гласувай:
7


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3646212
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67334
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031