Постинг
11.08.2015 21:51 -
Известните българи-част 2
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1436 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2016 22:25
Прочетен: 1436 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 16.05.2016 22:25
Патриархът на българската литература Иван Вазов заема деветото масто. Той е най-големият ни писател. Неговото творчество е цели 28 тома. Живял е в тежки условия. Както всички знаят той е роден в Сопот, бил е преподавател, живял е в Берковица, където има негов музей, София и за кратко в Одеса. Писал е в почти всички литературни жанрове. Винаги е даван за пример и няколко поколения писатели и поети са го имали за свой идол. За България той е написал много произведения и е прославил забравените ни герои. Необяснимо защо преди около 50 години за кратко беше изваден от учебния материал. Иван Вазов е писател от българска величина, не е всетовно известен, но за нас той е съизмерим със световните класици от ренесанса. По-известни негови творби са: Под игото; Хъшове; Епопея на забравените; Една българка; Дядо Йоцо гледа; Немили недраги; Люлякът ми замириса; Казаларската царица; Чичовци
.
снимка 1- Иван Вазов
След Иван Вазов е поставен Отец Паисий, както е известен Паисий Хилендарски. Името Хилендарски идва от манастира, в който е прекарал голяма част от живота си Паисий. Освен в Хилендарския манастър той е служил в Зографския манастир и в Света гора. Замонашва се на 25 години, написва" История славянобългарска", с което остава известен. С написването на историята той повдига националния дух на българите. Преди това в продължение на няколко века няма никакво българско творчество от писатели и поети. С Паисий Хилендарски започва българското възраждане. На 1-ви ноември честваме ден на будителите в България и винаги първо се сещаме за Отец Паисий. Канонизиран е за светец през 1962 г.- по случай 200 годишнината от написването на" История славянобългарска". След него следват много възрожденци,които са преписали книгите и са оставили богато и съдържателно творчество. От 2000 г.се определя награда на името на св. Отец Паисий, която се присъжда за стимулиране на българските творци и изпълнители на български произведения.
снимка 2- Паисий Хилендарски
Следват още много известни българи, проявили се в най-различни области: писатели, ханове, общественици, композитори, оперни певци, конструктори, генерали, изобретатели, царе. Ако се придържам към двете книги, в които съм чел за бележитите българи, ще изброя само тези, които ги признавам аз. Ето кои са: хан Кубрат; Софроний Врачански; цар Калоян; Матей Преображенски( Миткалото); д-р Петър Берон; Георги Раковски; Неофит Рилски; хан Крум; Боян Магесника; Дан Колов; хан Тервел; Николай Гюзелев; Любен и Петко Каравелови; проф. Джон Атанасов; Неофит Бозвели; Васил Априлов; Йордан Йовков; Иван Рилски; патриарх Евтимий; цар Иван Асен II; цар Асен; Георги Бенковски, проф.д-р Кръстьо Кръстев( откривател на явлението електромагнитна пулсация за контрол на ядрените взривове. Като емигрира в САЩ си сменя фамилията на Кръстефф); Ангел Кънчев; Иларион Макариополски и много други. Направи ми впечатление, че липсваха имената на Любен Каравелов и братя Миладинови в книгите, а имаше няколко, които не заслужаваха да са там. Срещаха се такива, за които няма сигурно потвърждение, че са българи, като Мо Тун, Лао Дзъ, Атила и адмирал Алонсо де Охеда( първият европеец, стъпил на южноамериканския континент). Вместо тях можеше да сложат двамата братя на Иван Вазов- генералите Георги и Владимир- признати дори и от победените от тях народи, а също и Стефан Найденов, който запали водата през 1991 година. Преди две години в МОЛ Варна имаше изложба на известните българи по света и дори за някой от показаните да не знаех почти нищо беше обяснено подробно какво са направили и защо снимките и таблата са във фоайето на Мола . България може да е малка и бедна държава, но има своята славна история и има с какво да се гордее. Забелязва се, че от съвременниците ни няма никой, освен няколко човека, работили при много по-добри условия в чужбина. Не е излишно да се прибавят имената на Петко и Пенчо Славейкови, Тодор Александров, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Има и много чужденци, работили за България и помогнали на страната ни. На първо четене се сещам за чехите Константин Иречек, братята Херман и Карел Шкорпил, Антон Новак, но има и англичани, французи, германци и руснаци. На много от тях има улици и паметници в много населени места.
снимка 3- Хаджи Димитър и Стефан Караджа Заслужилите българи не са чалга звезди, футболисти, политици от партии, милионери. За велики българи трябва да се считат революционери, писатели, будители, изобретатели, учени, новатори в дадена област. Има една книга на Симеон Радев, в която пише кои от съвременниците от XX век може да се нарекат бележити.
.
снимка 1- Иван Вазов
След Иван Вазов е поставен Отец Паисий, както е известен Паисий Хилендарски. Името Хилендарски идва от манастира, в който е прекарал голяма част от живота си Паисий. Освен в Хилендарския манастър той е служил в Зографския манастир и в Света гора. Замонашва се на 25 години, написва" История славянобългарска", с което остава известен. С написването на историята той повдига националния дух на българите. Преди това в продължение на няколко века няма никакво българско творчество от писатели и поети. С Паисий Хилендарски започва българското възраждане. На 1-ви ноември честваме ден на будителите в България и винаги първо се сещаме за Отец Паисий. Канонизиран е за светец през 1962 г.- по случай 200 годишнината от написването на" История славянобългарска". След него следват много възрожденци,които са преписали книгите и са оставили богато и съдържателно творчество. От 2000 г.се определя награда на името на св. Отец Паисий, която се присъжда за стимулиране на българските творци и изпълнители на български произведения.
снимка 2- Паисий Хилендарски
Следват още много известни българи, проявили се в най-различни области: писатели, ханове, общественици, композитори, оперни певци, конструктори, генерали, изобретатели, царе. Ако се придържам към двете книги, в които съм чел за бележитите българи, ще изброя само тези, които ги признавам аз. Ето кои са: хан Кубрат; Софроний Врачански; цар Калоян; Матей Преображенски( Миткалото); д-р Петър Берон; Георги Раковски; Неофит Рилски; хан Крум; Боян Магесника; Дан Колов; хан Тервел; Николай Гюзелев; Любен и Петко Каравелови; проф. Джон Атанасов; Неофит Бозвели; Васил Априлов; Йордан Йовков; Иван Рилски; патриарх Евтимий; цар Иван Асен II; цар Асен; Георги Бенковски, проф.д-р Кръстьо Кръстев( откривател на явлението електромагнитна пулсация за контрол на ядрените взривове. Като емигрира в САЩ си сменя фамилията на Кръстефф); Ангел Кънчев; Иларион Макариополски и много други. Направи ми впечатление, че липсваха имената на Любен Каравелов и братя Миладинови в книгите, а имаше няколко, които не заслужаваха да са там. Срещаха се такива, за които няма сигурно потвърждение, че са българи, като Мо Тун, Лао Дзъ, Атила и адмирал Алонсо де Охеда( първият европеец, стъпил на южноамериканския континент). Вместо тях можеше да сложат двамата братя на Иван Вазов- генералите Георги и Владимир- признати дори и от победените от тях народи, а също и Стефан Найденов, който запали водата през 1991 година. Преди две години в МОЛ Варна имаше изложба на известните българи по света и дори за някой от показаните да не знаех почти нищо беше обяснено подробно какво са направили и защо снимките и таблата са във фоайето на Мола . България може да е малка и бедна държава, но има своята славна история и има с какво да се гордее. Забелязва се, че от съвременниците ни няма никой, освен няколко човека, работили при много по-добри условия в чужбина. Не е излишно да се прибавят имената на Петко и Пенчо Славейкови, Тодор Александров, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Има и много чужденци, работили за България и помогнали на страната ни. На първо четене се сещам за чехите Константин Иречек, братята Херман и Карел Шкорпил, Антон Новак, но има и англичани, французи, германци и руснаци. На много от тях има улици и паметници в много населени места.
снимка 3- Хаджи Димитър и Стефан Караджа Заслужилите българи не са чалга звезди, футболисти, политици от партии, милионери. За велики българи трябва да се считат революционери, писатели, будители, изобретатели, учени, новатори в дадена област. Има една книга на Симеон Радев, в която пише кои от съвременниците от XX век може да се нарекат бележити.
Тагове:
Няма коментари
