Прочетен: 5366 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2015 18:06
Списък на владетелите на Киевска Рус:
- Олег (882 - 912)
- Игор I Стари (912 - 945)
- Светослав I (945 - 972)
- Ярополк I (972 - 980)
- Владимир I Велики (980 - 1015)
- Святополк I Окаяни (1015 - 1019)
- Ярослав I Мъдри (1019 - 1054)
- Изяслав I (1054 - 1068)
- Всеслав (1068 - 1069)
- Изяслав I (1069 - 1073) (повторно)
- Светослав II (1073 - 1076)
- Изяслав I (1076 - 1078) (трети път)
- Всеволод I (1078 - 1093)
- Святополк II (1093 - 1113)
- Владимир II Мономах (1113 - 1125)
- Мстислав I Велики (1125 - 1132)
- Ярополк II (1132 - 1139)
- Вячеслав (1139)
- Всеволод II (1139 - 1146)
- Игор II (1146)
- Изяслав II (1146 - 1149)
- Юрий Дългоръки (1149 - 1151)
- Изяслав II (1151 - 1154) (повторно; съвместно с Вячеслав)
- Вячеслав (1151 - 1154) (повторно; съвместно с Изяслав II)
- Ростислав (1154 - 1155)
- Юрий Дългоръки (1155 - 1157) (повторно)
- Изяслав III (1157)
- Мстислав II (1157 - 1158)
- Ростислав (1158 - 1161) (повторно)
- Изяслав III (1161) (повторно)
- Ростислав (1161 - 1167) (трети път)
Туки | 765-815 | |
Урус-Айдар | 815-855 | |
Габдулла Джилки | син на Урус-Айдар | 865 - 882 |
Бат-Угор Мумин | син на Джилки | 882 - 895 |
Алмъш Джафар | син на Джилки | 895 - 925 |
Хасан Газан Мумин | син на Алмъш | 925- 930 |
Микаил Ялкау Балтавар | син на Алмъш | 930 - 943 |
Мохаммед | син на Ялкау | 943 - 976 |
Талиб Мумин | син на Хасан | 976 - 981 |
Тимар Мумин Баджанак | син на Мохаммед | 981 -1004 |
Масгут | син на Мохаммед | 1004 -1006 |
Ибрахим | син на Мохаммед | 1006 - 1025 |
Азгар | син на Масгут | 1025 - 1028, 1061 |
Ашраф - кан Балук | син на Тимар | 1025,1028 - 1061 |
Ахад Мосха | син на Азгар | 1061 - 1076 |
Адам | син на Балук | 1076 - 1118 |
Шамгун Шам-Саин | син на Адам | 1118- 1135 |
Хисам Анбал | внук на Ахад, син на Колън | 1135 - 1164 |
Улуг-Мохаммед Отяк Джанги | син на Шамгун | 1164 - 1178 |
Габдула Челбир | син на Отяк | 1178 - 1225 |
Мир-Гази | син на Отяк | 1225 - 1229 |
Джелал-ед-Дин Алтьнбек Алан | син на Отяк | 1229,1230 - 1236 |
Гази-Барадж Бурундай | правнук на Шамгун, внук на Арбат, син на Азан | 1229 -1230, 1236 - 1242 |
Хисам | син на Гази-Барадж | 1242 - 1262 |
Тухчи-Исмаил | внук на Челбир, син на Иляс Ялдау | 1262 - 1267 |
Галимбек | син на Гази-Барадж | 1267 - 1293 |
Мохаммед-Алам | син на Тухчи-Исмаил | 1293 - 1307 |
Касим Булак | син на Галимбек | 1307 - 1323 |
улуюм-Орду Мугаллим | внук на Мохаммед-Алам, син на Исмаил-Галим | 1323-1340 |
Мир-Махмуд | син на Булак | 1340 - 1359 |
Азан Хасан | син на Мир-Махмуд | 1359 - 1380 |
Бий-Омар | син на Азан Хасан | 1380 - 1422 |
Галибей | син на Бий-Омар | 1422 - 1437 |
Ябък-Мохаммед | правнук на Булгом-Орду, внук на Чаллъ-Мохаммед, син на Хусаин Ашраф | 1437 - 1469 |
Габдел-Мумин | син на Ябък-Мохаммед | 1469 - 1480 |
Бураш-Барадж | син на Габдел-Мумин | 1480 - 1502 |
Ал-Мохаммед Саин-Юсуф Балин-хужа | син на Габдел-Мумин | 1502 -1521 |
Мансур | син на Бураш-Барадж | 1521 - 1524 |
Ядкар Артан Кул-Ашраф | син на Ал-Мохаммед | 1524- 1531, 1535 - 1546, 1546 - 1551, 1551 - 1552 |
Мамед | син на Мансур | 1531 - 1535, 1546,1551 |
Хусаин Байрам Гази | син на Кул-Ашраф | 1552 - 1569 |
Шейх-Гали Каргалъ | син на Хусаин | 1569 - 1584 |
Мнозина са на мнение, че Волжка България съществува до 1236 г, когато монголците я побеждават и отмъщават за една голяма победа на българите, за кото ще стане дума по-нататък, но не е така. Волжка България единствена оцелява сред околните държави и преживява монголското нашествие. На 31 ммай 1223 г. руските и половските( куманските) войски са напълно разбити от Чингиз хан и Субедей при река Калка. Пътят на непобедимите дотогава монголци към Волжка България е отворен. На престола на Волжка България е Габдула Челбир( 1178-1225 г.). Срещата на двете войски става при Самарская Лука. Българската войска нанася първото поражение на монголците през есента на 1223 г. В битката не участва Чингиз хан, а монголската войска е предвождана от най-добрия им пълководец Субедей. Цялата монголска армия е пленена и избита. За откуп монголците предлагат по един овен за всеки техен пленник, а за предводителя българския хан поискал десет, защото бил" особено глупав".В битката сина на Субедей Уран пада от коня, като конят му е ранен и при падането извиква отстъпление. Всички се подчиняват безпрекословно и така битката е загубена. В историята битката при Самарская Лука е останала известна като" Овнешката битка". След нея монголците опитват още веднъж да завладеят коравата държава, но успяват само да намалят територията и. Към края на управлението на Чингиз хан( 1206-1227г.) монголците успяват да постигнат един малъкуспех. Следващото им поражение е едвапрез 1260 г. - битката при Айн Джалут. Волжка Бъл;гария показва на света, че монголците не са непобедими. фиг. 1- битката между монголци и волжки българи 1223 г.
За тази битка знаем много преди откриването на Джагфар Тарихи, покрай който битката стана известна. Но ако Джагфар Тарихи, съдържа само устните предания на местните българи за битката, записани по твърде легендарен но и донякъде акорантен начин, то освен него, има поне 2 китайски източника и един монголски, за съответната битка. Те и до днес не са качени никъде в интернет, разбира се, но показателно е че една битка е била описана като "пресичане на пътища", и няколко малки засадки. Но какво всъщност се е случило?
През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не врагът се вкара в капана. Мястото на битката не е случайно избрано - Ссамарская Лука и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят във Волга. Битката при Самарская Лука е една от еднадесетте велики битки на Българите( за тях-друг път).фиг.2- гробницата на Габдула Челбир
По своето развитие в някои отношения Волжка България изпреварва Киевска Рус. Имам предвид нивото на средния човек, начина на живот, Облекчените данъци, сигурността. Волжка България е събирала данък в продължение на векове от всички преминаващи по северния път на коприната между Европа и Далечния изток. В замяна е осигурявала сигурност по време на преминаването на търговците. За търговия между Китай и Европа можем да говорим след Марко Поло. По отношение на войните между двете средноазиатски северни държави:
За първи път Волжка България воюва срещу Киевска Рус през 913 г. В повечето войни надделяват руснаците, но рядко се стига до убедителна победа за едната държава. Княз Андрей Боголюбски воюва три пъти срещу своя съсед, като печели в първите два случая. За сравнение войните между първото и второто Българско царство срещу Византия са доста по-малко за по-дълъг период считано. Имали сме дълги периоди на мирно съседско съжителство с империята при хан Омуртаг( тема 9), цар Петър I, княз Борис, цар Георги Тертер I и др. Може да си направим изводи колко непримирими са били Волжка България и Киевска Рус един спрямо друг. Киевска Рус е основана от българите от рода Дуло. Дори при завладяването и ликвидирането каро държава от Иван Грозни през 1584 г. в Джагфар Тарихи пише, че българите християни от рода Дуло победили българите мюсюлмани от рода Дуло. Киевска Рус приема християнството през 988 г. от княз Владимир( 980-1115 г.)- повече от век след Дунавска България и повече от половин век след като Волжка България приема исляма( 922 г.). След монголското нашествие двете държави навлизат в друг период на развитие. През XVIII-XIX в. историята на Русия се фалшифицира и се премахва всичко българско, което е възможно. Българите в Русия и по-късно в Съветския съюз са наричани"татари", не успяват да изкарат св. св. Кирил и Методий за руснаци. Те са от български произход, вероятно от рода Вокил, тъй като са синове на избягалия във Византия хан Сабин. Той е обвинен в държавна измяна и успява чрез бягство във Византияв да спаси себе си и семейството си. Киевска Рус изиграва съществена роля за запазване на православното християнство. Известен киевски митрополит е Григорий Цамблак, обявен за светец.
фиг. 3- карта на Киевска Рус и Волжка България през средновековието.
Не особено известен в България, обаче, е фактът, че към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария, Бесарабия, Украйна и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. Волжките българи са основали много градове, по-известни от които са Биляр, Болгар и Сувар. Първите две са били столици на държавата.Биляр, който през XI-XIII в. е бил столица е наброявал 150000 жители, като е бил на второ място по големина в познатия свят след Константинопол
.
фиг. 4- кулата в Сююмбике- една от емблемите в Казан.
Освен нея има още много постижения на архитектурата във Волжка България. Не веднъж съм казвал, че строителството е едно от мерките за ниво на развитие на народа. За дълъг период от историята Волжка България и Киевска Рус са дали отпечатък върху цялостното развитие на културата и живота в северна средна Азия. Дали е имало контакти между Дунавска България и Волжка България няма даснни и писмени документи. Разстоянието между двете държавивинаги е било много голямо , а между тях е имало враждебни държави към двете Българии- Авари, Хазари, Печенеги, Киевска Рус, Маджари. Има само една регистрирана вийна между Дунавска България и Киевска Рус- при цар Петър I и княз Светослав, а маджарите са по произход сродни с българите, дори тяхния основател Арпад е от рода Дуло(тема 2). Възможно е при опити да се изпращат пратеници за помощ между двете Българии в някоя посока съседните държави да са пречели да се осъществи контакт. Вероятно дори да се е осъществил такъв контакт едва ли би могло да иамсъвместни действия срещу някой противник и възможност едната държава да помогне на другата Двете Българии винаги са били заети с военни действия срещу враговете наоколо, а и едните са изповядвали християнството, другите- исляма. Намираме много общи неща в строителството на крепости и градове, отбранителни валове и съоръжения, въоръжението. Киевска Рус има собствени монети от края на IX в., а Волжка България- от X в.
фиг. 5- монети от Волжка България
Излиза, че Волжка България е била на по-високо равнище на развитие като държава от Киевска Рус. Темата за сравнение и общо развитие на двете големи държави е много голяма и има още много да се пише, но спирам дотук.
Източници:
1. Джагфар Тарихи
2. История на Волжка България- Гайнетдин Ахмеров
3. Великите руски князе, царе и императори- Йордан Андреев и Андрей Андреев
4. Именник на българските ханове
5. Китайски източници
6. Произход на Киевслка Рус- издателство Распер
7. Сравнителен анализ на Дунавска и Волжка Българии
8. Веда словена
9. Мои теми във форум blog.bg
10.Български хроники,том I - Стефан Цанев
Модерното разчистване на територии
Неколко актуални коментара, във връзка с...
Всички дупедати: Товарищ Толстой, как да...
Император или хан и сеячи на омраза