Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2015 22:56 - Волжка България срещу Киевска Рус
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 5366 Коментари: 1 Гласове:
12

Последна промяна: 26.11.2015 18:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                     През ранното средновековие в средна Азия се образуват две нови държави. До VII век на тази територия са съществували: Велика България, Хазарски хаганат, Аварски хаганат, а по-на юг са били владенията на Византийската империя( тогава наричана Римска). След смъртта на хан Кубрат Велика България се разделя между синовете му: Бат Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Всеки от тях поема в различни посоки, като най-големия остава на място. Целта е да се спасят и да отслабят нашествието и силата на Хазарския хаганат и евентуално след време отново да се обединят. Братът на хан Кубрат е Шамбат Кий. Той основава град Киев, а с това полага основите на една нова държава- Киевска Рус. Гербът на Киевска Рус е тризъбецът на Нептун- морския бог в римската митология. Сега същият герб се използва от Украйна, която се смята за законен наследник на историята на Киевска Рус, дори претендира, че Русия незаконно носи това име. За основатели на Киев- тяхната столица се смятат според легендите Кий, Щек и Хорив през IX век, но в действителност Киев е по-стар. За начало се приема Рюрик( 862-879 г. ), който е от викингски произход. Той полага основите на династията Рюрици, управлявала до 1612 г. Връзка между Киевска Рус и Дунавска България е княгиня Олга- Елена. Тя е от царския двор на България, дъщеря на Владимир Расате или Анна, сестра на цар Симеон Велики. Споделям първото мнение, защото се смята, че княгиня Анна не е имала деца.
        Списък на владетелите на Киевска Рус:
  • Олег (882 - 912)
  • Игор I Стари (912 - 945)
  • Светослав I (945 - 972)
  • Ярополк I (972 - 980)
  • Владимир I Велики (980 - 1015)
  • Святополк I Окаяни (1015 - 1019)
  • Ярослав I Мъдри (1019 - 1054)
  • Изяслав I (1054 - 1068)
  • Всеслав (1068 - 1069)
  • Изяслав I (1069 - 1073) (повторно)
  • Светослав II (1073 - 1076)
  • Изяслав I (1076 - 1078) (трети път)
  • Всеволод I (1078 - 1093)
  • Святополк II (1093 - 1113)
  • Владимир II Мономах (1113 - 1125)
  • Мстислав I Велики (1125 - 1132)
  • Ярополк II (1132 - 1139)
  • Вячеслав (1139)
  • Всеволод II (1139 - 1146)
  • Игор II (1146)
  • Изяслав II (1146 - 1149)
  • Юрий Дългоръки (1149 - 1151)
  • Изяслав II (1151 - 1154) (повторно; съвместно с Вячеслав)
  • Вячеслав (1151 - 1154) (повторно; съвместно с Изяслав II)
  • Ростислав (1154 - 1155)
  • Юрий Дългоръки (1155 - 1157) (повторно)
  • Изяслав III (1157)
  • Мстислав II (1157 - 1158)
  • Ростислав (1158 - 1161) (повторно)
  • Изяслав III (1161) (повторно)
  • Ростислав (1161 - 1167) (трети път)
Мстислав II (1167 - 1169) (повторно)                                                                                         След тях Киев е превзет и опустушен от Андрей Боголюбски. По-късно властта на следващите е възстановена,но Киев загубва водещата си роля сред руските княжества за сметка на Новгородското и Московското княжества. Дори князът управлява от там, в зависимост къде повече си харесва и от кой клон на Рюриците е.  Съсед на Киевска Рус за дълги години е Волжка България.                 Списък на владетелите на Волжка България:      
Туки 765-815
Урус-Айдар   815-855
Габдулла Джилки син на Урус-Айдар 865 - 882
Бат-Угор Мумин син на Джилки 882 - 895
Алмъш Джафар син на Джилки 895 - 925
Хасан Газан Мумин син на Алмъш 925- 930
Микаил Ялкау Балтавар син на Алмъш 930 - 943
Мохаммед син на Ялкау 943 - 976
Талиб Мумин син на Хасан 976 - 981
Тимар Мумин Баджанак син на Мохаммед 981 -1004
Масгут син на Мохаммед 1004 -1006
Ибрахим син на Мохаммед 1006 - 1025
Азгар син на Масгут 1025 - 1028, 1061
Ашраф - кан Балук син на Тимар 1025,1028 - 1061
Ахад Мосха син на Азгар 1061 - 1076
Адам син на Балук 1076 - 1118
Шамгун Шам-Саин син на Адам 1118- 1135
Хисам Анбал внук на Ахад, син на Колън 1135 - 1164
Улуг-Мохаммед Отяк Джанги син на Шамгун 1164 - 1178
Габдула Челбир син на Отяк 1178 - 1225
Мир-Гази син на Отяк 1225 - 1229
Джелал-ед-Дин Алтьнбек Алан син на Отяк 1229,1230 - 1236
Гази-Барадж Бурундай правнук на Шамгун, внук на Арбат, син на Азан 1229 -1230, 1236 - 1242
Хисам син на Гази-Барадж 1242 - 1262
Тухчи-Исмаил внук на Челбир, син на Иляс Ялдау 1262 - 1267
Галимбек син на Гази-Барадж 1267 - 1293
Мохаммед-Алам син на Тухчи-Исмаил 1293 - 1307
Касим Булак син на Галимбек 1307 - 1323
улуюм-Орду Мугаллим внук на Мохаммед-Алам, син на Исмаил-Галим 1323-1340
Мир-Махмуд син на Булак 1340 - 1359
Азан Хасан син на Мир-Махмуд 1359 - 1380
Бий-Омар син на Азан Хасан 1380 - 1422
Галибей син на Бий-Омар 1422 - 1437
Ябък-Мохаммед правнук на Булгом-Орду, внук на Чаллъ-Мохаммед, син на Хусаин Ашраф 1437 - 1469
Габдел-Мумин син на Ябък-Мохаммед 1469 - 1480
Бураш-Барадж син на Габдел-Мумин 1480 - 1502
Ал-Мохаммед Саин-Юсуф Балин-хужа син на Габдел-Мумин 1502 -1521
Мансур син на Бураш-Барадж 1521 - 1524
Ядкар Артан Кул-Ашраф син на Ал-Мохаммед 1524- 1531, 1535 - 1546, 1546 - 1551, 1551 - 1552
Мамед син на Мансур 1531 - 1535, 1546,1551
Хусаин Байрам Гази син на Кул-Ашраф 1552 - 1569
Шейх-Гали Каргалъ син на Хусаин 1569 - 1584
    Началото е поставено от Котраг от рода Дуло( ок. 660-690 г.). Всички следващи владетели са единствяено от рода Дуло. Прави впечатление м"с"лманските имена на много от тях. Те са дадени, защото не знаем другите, които са имали преди приемането на исляма. През 922 г. Алмъш Джафар приема исляма, след като изслушва емисионери от трите основни монотеистични религии по света: исляма, християнството и юдеизма. Той взема решение от икономически и търговски причини да приеме исляма. По негово време се издига Арабския халифат като основна силна държава в региона.  Няма сведения за сериозни стълкновения и въоръжени конфликти между Арабския халифат и Волжка България. Волжка България през цялото си съществуване до монголското нашествие в началото на XIII в. е с територия по-голляма от тази на Дунавска България дори през времето на цар Симеон Велики и цар Иван Асен II. Тя има територия колкото една империя, но не се е наричала никога империя. Определянето на една държава  като империя не е само според територията, която обхваща, а според състава на населението. При Дунавска и Волжка Българии винаги населението е било относително хомогенно. През различните векове много народи са се влели в тези държави, но държавната политика е била такава, че след половин век те се претопяват и потомците инм се наричат българи от аварски( хазарски, кумански....) произход.  Волжка България се е простирала от Урал до Каспийско море, северния ледовит океан и северна Украйна. За Между Киевска Рус и Волжка България са се водили 16( шестнадесет) войни до монголското нашествия и 12( дванадесет) след него до окончателното ликвидиране на държавата от цар Иван Грозни през 1584 г.
         Мнозина са на мнение, че Волжка България съществува до 1236 г, когато монголците я побеждават и отмъщават за една голяма победа на българите, за кото ще стане дума по-нататък, но не е така. Волжка България единствена оцелява сред околните държави и преживява монголското нашествие. На 31 ммай 1223 г. руските и половските( куманските) войски са напълно разбити от Чингиз хан и Субедей при река Калка. Пътят на непобедимите дотогава монголци към Волжка България е отворен. На престола на Волжка България е Габдула Челбир( 1178-1225 г.). Срещата на двете войски става при Самарская Лука. Българската войска нанася първото поражение на монголците през есента на 1223 г.  В битката не участва Чингиз хан, а монголската войска е предвождана от най-добрия им пълководец Субедей. Цялата монголска армия е пленена и избита. За откуп монголците предлагат по един овен за всеки техен пленник, а за предводителя българския хан поискал десет, защото бил" особено глупав".В битката сина на Субедей Уран пада от коня, като конят му е ранен и при падането извиква отстъпление. Всички се подчиняват безпрекословно и така битката е загубена. В историята битката при Самарская Лука е останала известна като" Овнешката битка".  След нея монголците опитват още веднъж да завладеят коравата държава, но успяват само да намалят територията и. Към края на управлението на Чингиз хан( 1206-1227г.) монголците успяват да постигнат един малъкуспех. Следващото им поражение е едвапрез 1260 г. - битката при Айн Джалут. Волжка Бъл;гария показва на света, че монголците не са непобедими. 
image      фиг. 1- битката между монголци и волжки българи 1223 г.

  

 

За тази битка знаем много преди откриването на Джагфар Тарихи, покрай който битката стана известна. Но ако Джагфар Тарихи, съдържа само устните предания на местните българи за битката, записани по твърде легендарен но и донякъде акорантен начин, то освен него, има поне 2 китайски източника и един монголски, за съответната битка. Те и до днес не са качени никъде в интернет, разбира се, но показателно е че една битка е била описана като "пресичане на пътища", и няколко малки засадки. Но какво всъщност се е случило? 

          През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не врагът се вкара  в капана. Мястото на битката не е случайно избрано - Ссамарская Лука и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят във Волга. Битката при Самарская Лука е една от еднадесетте велики битки на Българите( за тях-друг път).

image

          




















                             фиг.2- гробницата на Габдула Челбир
          По своето развитие в някои отношения Волжка България изпреварва Киевска Рус. Имам предвид нивото на средния човек, начина на живот,  Облекчените данъци, сигурността. Волжка България е събирала данък в продължение на векове от всички преминаващи по северния път на коприната между Европа и Далечния изток. В замяна е осигурявала сигурност по време на преминаването на търговците. За търговия между Китай и Европа можем да говорим след Марко Поло. По отношение на войните между двете средноазиатски северни държави:
    За първи път Волжка България воюва срещу Киевска Рус през 913 г. В повечето войни надделяват руснаците, но рядко се стига до убедителна победа за едната държава. Княз Андрей Боголюбски воюва три пъти срещу своя съсед, като печели в първите два случая.  За сравнение войните между първото и второто Българско царство срещу Византия са доста по-малко за по-дълъг период считано. Имали сме дълги периоди на мирно съседско съжителство с империята при хан Омуртаг( тема 9), цар Петър I, княз Борис, цар Георги Тертер I и др. Може да си направим изводи колко непримирими са били Волжка България и Киевска Рус един спрямо друг. Киевска Рус е основана от българите от рода Дуло. Дори при завладяването и ликвидирането каро държава от Иван Грозни през 1584 г. в Джагфар Тарихи пише, че българите християни от рода Дуло победили българите мюсюлмани от рода Дуло. Киевска Рус приема християнството през 988 г. от княз Владимир( 980-1115 г.)- повече от век след Дунавска България и повече от половин век след като Волжка България приема исляма( 922 г.). След монголското нашествие двете държави навлизат в друг период на развитие. През XVIII-XIX в. историята на Русия се фалшифицира и се премахва всичко българско, което е възможно. Българите в Русия и по-късно в Съветския съюз са наричани"татари", не успяват да изкарат св. св. Кирил и Методий за руснаци. Те са от български произход, вероятно от рода Вокил, тъй като са синове на избягалия във Византия хан Сабин. Той е обвинен в държавна измяна и успява чрез бягство във Византияв да спаси себе си и семейството си. Киевска Рус изиграва съществена роля за запазване на православното християнство. Известен киевски митрополит е Григорий Цамблак, обявен за светец.  

image
          фиг. 3- карта на Киевска Рус и Волжка България през средновековието.
Не особено известен в България, обаче, е фактът, че към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария, Бесарабия, Украйна и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. Волжките българи са основали много градове, по-известни от които са Биляр, Болгар и Сувар. Първите две са били столици на държавата.Биляр, който през XI-XIII в. е бил столица е наброявал 150000 жители, като е бил на второ място по големина в познатия свят след Константинопол
.image
         фиг. 4- кулата в Сююмбике- една от емблемите в Казан.
        Освен нея има още много постижения на архитектурата във Волжка България. Не веднъж съм казвал, че строителството е едно от мерките за ниво на развитие на народа.  За дълъг период от историята Волжка България и Киевска Рус са дали отпечатък върху цялостното развитие на културата и живота в северна средна Азия. Дали е имало контакти между Дунавска България и Волжка България няма даснни и писмени документи. Разстоянието между двете държавивинаги  е било много голямо , а между тях е имало враждебни държави към двете Българии- Авари, Хазари, Печенеги, Киевска Рус, Маджари. Има само една регистрирана вийна между Дунавска България и Киевска Рус- при цар Петър I и княз Светослав, а маджарите са по произход сродни с българите, дори тяхния основател Арпад е от рода Дуло(тема 2). Възможно е при опити да се изпращат пратеници за помощ между двете Българии в някоя посока съседните държави да са пречели да се осъществи контакт. Вероятно дори да се е осъществил такъв контакт едва ли би могло да иамсъвместни действия срещу някой противник и възможност едната държава да помогне на другата Двете Българии винаги са били заети с военни  действия срещу враговете наоколо, а и едните са изповядвали християнството, другите- исляма. Намираме много общи неща в строителството на крепости и градове, отбранителни валове и съоръжения, въоръжението. Киевска Рус има собствени монети от края на IX в., а Волжка България- от X в.
image      фиг. 5- монети от Волжка България
         Излиза, че Волжка България е била на по-високо равнище на развитие като държава от Киевска Рус. Темата за сравнение и общо развитие на двете големи държави е много голяма и има още много да се пише, но спирам дотук.

Източници:

1. Джагфар Тарихи
2. История на Волжка България- Гайнетдин Ахмеров
3. Великите руски князе, царе и императори- Йордан Андреев и Андрей Андреев
4. Именник на българските ханове
5. Китайски източници
6. Произход на Киевслка Рус- издателство Распер
7. Сравнителен анализ на Дунавска и Волжка Българии
8. Веда словена
9. Мои теми във форум blog.bg
10.Български хроники,том I - Стефан Цанев
 



Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - Впрочем името на Алмъш Джафар е и...
24.06.2015 18:11
Впрочем името на Алмъш Джафар е известно- той се казвал Алмъш Балтавар,като Алмъш= Велмъш (Велемъж),а Балтавар= Балтазар,при което цялото му име било Велемъж Балтазар.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3649194
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67336
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031