Постинг
08.05.2015 22:43 -
Покръстване на българите
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 4046 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2015 18:12
Прочетен: 4046 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 26.11.2015 18:12
Поводът да напиша поредната тема е 1150 годишнината от покръстването на България. Според източниците покръстването на българите е започнало през 864 г и е завършило през 865 г. В деня, в който Българската православна църква почита свети цар Борис Покръстител( 2-ри май), се отбелязва 1150-годишнина от покръстването на българите. Балшенския надпис гласи: „покръсти се от Бога владетелят на българите Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога народ в годината 6374 (865)”. Дали обаче в действителност е така? В сайтовете и книгите се появиха много негативни мнения по този въпрос. В книгите на д-р Светлозар Попов е описан подробно процесът на покръстването на българите. Има се предвид и българите по река Брегалница и в най-отдалечените краища на територията на България( а тя по това време е обширна. За това са се погрижили хановете Крум и Омуртаг и в по-малка степен Маламир и Пресиян. Както знаем по време на покръстването и на написването и въвеждането на Кирилицата в употреба по българските земи на престола е княз Борис I( 852-889 г). След приемането на ххристиянството за официална религия на България Борис I приема титлата княз и по тоози начин скъсва със старата религия. По нашите земи и в двора на хановете християнството е било познато и е имало християни.Религията на българите е такава, че проявява търпимост към другите религии в държавата подобно на Персия. Причината е, че ние не сме смятали, че религията е основнато, което приобщава другите народи към българите. Факт е, че много народи след като се влеят към България изчезват след околом 50-70 години. Примери много- кумани, авари, узи, печенеги.....Християнството се приема от правилното според сегашната гледна точка на мен и много други място- Византия, защото православната религия е по- човечна и правилна от католицизма. При православните няма масово избиване на хора, поккръстване на новопопкорените племена и народи от новия свят, Вартоломеева нощ, гилотина и далавери каквито се вършат във Ватикана. В тема 1 и 2 съм писал малко по въпросите за религията и християнството по нашите земи. Част от българските земи през годините след идването тук през 681 г. са били във владение на Византийската империя. Знаем, че Византия приема християнството за официална религия по време на управлението на император Константин Велики( 307-337 г.). Няма как християнската религия да не се е разпространила из различните краища на българската територия. Хан Кубрат е израснал във византийския императорски двор. Той несъмнено се е научил на обноски, получил е добро образувание и възпитание, сигурно е приел християнството. Той е бил близък приятел с император Ираклий( 610-641 г.). Услужил му е с голяма армия при войната между Византия и Персия. Ираклий през 635 г. е удостоил затова хан Кубрат с титлата" патриций". За неговите синове и по-специално за хан Аспарух, който ни интересува не се споменава нищо.Само косвено може да съдим, че е имал християнски убеждения. След Аспарух на престола идва Тервел. Той помага на император Юстиниян Ринотмет да се качи повторно на престола, за което получава областта Загоре и титлата" кесар" Това е първият и единствен случай, когато Византия дава титлата" кесар" на чужденец. Тази титла се дава обиикновено на престолонаследника и на някой за големи заслуги към империята. В първата част на казаното по-горе тя съответства на нашата" кинартикин", която единствено не се получава на бойното поле. За следващите владетели на българския престол сведенията са оскъдни, а владетелския род " Дуло" се сваля от власт и го заменя" Вокил". Към средата на 9 век България е могъща държава, но ѝ липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Тя е считана за страна на езичници и варвари. Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра. Борбата на княз Борис I е за равнопоставеност на вярата. Негова е основната заслуга за написване на кирилицата. По този начин новата вяра по-лесно ще бъде приета от народа. Около 30 години преди официалното покръстване на българския народ един княз приема от византийски пленник християнството- Боян- Енравота. Той е първата християнска жертва за България. Хан Омуртаг не е предприемал големи гонения на християните. По-скоро те са били на полиртическа основа. Самият процес на приемане на християнството за официална държавна религия е доста продължителен. 
фиг.1- св. княз Борис I
За заслуги към християнството- приемане и налагане на православната религия князът е канонизиран за светец. Годината 865 е приета като година на приемане на християнството от княз Борис. Как той е приел християнската религия има две версии:
- от сестра си Персика, която след покръстването приема името Евпраксия няколко години по-рано. Тя убеждава брат си в правотата на православната религия и необходимостта в държавата да има единна религия.
- тайно в един манастир в покрайнините на България и след товяа като се убеждава в необходимостта от покръстването организира официално покръстване на българите. Първо се покръстват болярите и управляващите.
През 863 г. България влязла във война с Византийската империя. Изпаднала в тержко положение българската войска била принудена да се спасява. Княз Борис изпратил в Константинопол делегация, която да преговаря по условията и така в края на 863 година България и империята подписали мирен договор, останал в историята като „Дълбок мир”. Макар и победителка, Византия не поискала териториални придобивки и дори върнала на България земи в Тракия. Според някои изследователи това била областта Загоре и град Филипопол, а според други България получила територии в Албания. Отстъпчивостта на империята била продиктувана от силното желание на василевса Михаил III( 842-867 г.) България да бъде покръстена от Византия и да разтрогне съюза си с Немското кралство. Борис се съгласил и актът на покръстването започнал веднага (864 година). Ханът приел титлата княз, като по този начин той целял да скъса с езическата традиция. Освен с новата титла, Борис бил кръстен и с името Михаил, в чест на византийския император Михаил III, който бил негов кръстник. Така, под зоркия поглед на княз Борис-Михаил, през 864 година започнало масовото покръстване на българите. Княз Борис е бил в затруднено положение, защото преди войната с Византия допуска три поражения- от Сърбия, Великоморавия и Немското царство. Особено тежка е от немците, защото те са били част от Свещената Римска империя и са настоявали христиоянството да се приеме от запада. По-правилно е да се приеме от съседите в името на добрите съседски отношения. Църквата за всички заслуги му е простила избиването на 52 рода от боилите. Вероятно това са били родове на управляващи в погранични и крайни области. Не вярвам да са били от найблизкото му обкръжение от столицата. В края на управлението си княз Борис се оттегля в манастира край столицата"Св. Пантелеймон" в местността Патлейна. Запазени са стените на манастъра от времето на неговото управление, а над него има нов манастир, които се възобновява и от 2011 г. функционира. Манастирът, в който прекарва последните си години княз Борис е един от най-старите в България. Тъй като е близо до столицата( до старините на Велики Преслав има около 3-4 км). Сигурно първо е построен манастър до столицата за затвърждаване на новата религия, а по-късно и в останалите области. След оттеглянето си от престола княз Борис се завръща за кратко да отстрани от престола Владимир Расате( 889-893 г.), който прави опит за връщане на България към езичеството. Ако не беше се случило покръстването през управлението на княз Борис( 852-889 г.), по-късно щяхме да се принудим да приемем една от големите религии. Например при завладяването ни от Византия през 1018 г. или по-рано, когато киевския княз Светослав влиза в столицата Велики Преслав( 969 г). Мисля, че сме избрали най-благоприятниая момент. Широко разпространените дотогава езически амулети, които днес се свързват предимно с културата на прабългарите, отстъпват място на амулети с християнски символика и тематика. Налагането на християнството в България, но не и на чисто външните му проявления, несъмнено е продължителен и труден процес, който може да се улови изглежда и по производствените практики. При канонизирането на княз Борис за светец има една подробност, че по негово време е можело да стане, докато по-късно неизвестно кога църквата налага ограничение- който е убивал независимо по какъв повод не може да бъде светец. По този начин днес хан Тервел( 700-721 г.) и княз Борис не биха могли да бъдат канонизирани за светци. Датата 2-ри май е на смъртта на княз Борис и затова се чества като църковен празник. Няма как князът дори да е имал добри ясновидци да знае кога ще почине и да избере 2-ри май за ден на официалното покръстване. Все пак е добре, че много хора се сетиха за кръглата годишнина и я отбелязаха. При оценяване на дейността на княз Борис надделяват покръстването и писмеността пред 4-те загубени войни.Все пак той е бил добър дипломат- въпреки загубите не губи територии, дори разширява малко държавата.
фиг.1- св. княз Борис I
За заслуги към християнството- приемане и налагане на православната религия князът е канонизиран за светец. Годината 865 е приета като година на приемане на християнството от княз Борис. Как той е приел християнската религия има две версии:
- от сестра си Персика, която след покръстването приема името Евпраксия няколко години по-рано. Тя убеждава брат си в правотата на православната религия и необходимостта в държавата да има единна религия.
- тайно в един манастир в покрайнините на България и след товяа като се убеждава в необходимостта от покръстването организира официално покръстване на българите. Първо се покръстват болярите и управляващите.
През 863 г. България влязла във война с Византийската империя. Изпаднала в тержко положение българската войска била принудена да се спасява. Княз Борис изпратил в Константинопол делегация, която да преговаря по условията и така в края на 863 година България и империята подписали мирен договор, останал в историята като „Дълбок мир”. Макар и победителка, Византия не поискала териториални придобивки и дори върнала на България земи в Тракия. Според някои изследователи това била областта Загоре и град Филипопол, а според други България получила територии в Албания. Отстъпчивостта на империята била продиктувана от силното желание на василевса Михаил III( 842-867 г.) България да бъде покръстена от Византия и да разтрогне съюза си с Немското кралство. Борис се съгласил и актът на покръстването започнал веднага (864 година). Ханът приел титлата княз, като по този начин той целял да скъса с езическата традиция. Освен с новата титла, Борис бил кръстен и с името Михаил, в чест на византийския император Михаил III, който бил негов кръстник. Така, под зоркия поглед на княз Борис-Михаил, през 864 година започнало масовото покръстване на българите. Княз Борис е бил в затруднено положение, защото преди войната с Византия допуска три поражения- от Сърбия, Великоморавия и Немското царство. Особено тежка е от немците, защото те са били част от Свещената Римска империя и са настоявали христиоянството да се приеме от запада. По-правилно е да се приеме от съседите в името на добрите съседски отношения. Църквата за всички заслуги му е простила избиването на 52 рода от боилите. Вероятно това са били родове на управляващи в погранични и крайни области. Не вярвам да са били от найблизкото му обкръжение от столицата. В края на управлението си княз Борис се оттегля в манастира край столицата"Св. Пантелеймон" в местността Патлейна. Запазени са стените на манастъра от времето на неговото управление, а над него има нов манастир, които се възобновява и от 2011 г. функционира. Манастирът, в който прекарва последните си години княз Борис е един от най-старите в България. Тъй като е близо до столицата( до старините на Велики Преслав има около 3-4 км). Сигурно първо е построен манастър до столицата за затвърждаване на новата религия, а по-късно и в останалите области. След оттеглянето си от престола княз Борис се завръща за кратко да отстрани от престола Владимир Расате( 889-893 г.), който прави опит за връщане на България към езичеството. Ако не беше се случило покръстването през управлението на княз Борис( 852-889 г.), по-късно щяхме да се принудим да приемем една от големите религии. Например при завладяването ни от Византия през 1018 г. или по-рано, когато киевския княз Светослав влиза в столицата Велики Преслав( 969 г). Мисля, че сме избрали най-благоприятниая момент. Широко разпространените дотогава езически амулети, които днес се свързват предимно с културата на прабългарите, отстъпват място на амулети с християнски символика и тематика. Налагането на християнството в България, но не и на чисто външните му проявления, несъмнено е продължителен и труден процес, който може да се улови изглежда и по производствените практики. При канонизирането на княз Борис за светец има една подробност, че по негово време е можело да стане, докато по-късно неизвестно кога църквата налага ограничение- който е убивал независимо по какъв повод не може да бъде светец. По този начин днес хан Тервел( 700-721 г.) и княз Борис не биха могли да бъдат канонизирани за светци. Датата 2-ри май е на смъртта на княз Борис и затова се чества като църковен празник. Няма как князът дори да е имал добри ясновидци да знае кога ще почине и да избере 2-ри май за ден на официалното покръстване. Все пак е добре, че много хора се сетиха за кръглата годишнина и я отбелязаха. При оценяване на дейността на княз Борис надделяват покръстването и писмеността пред 4-те загубени войни.Все пак той е бил добър дипломат- въпреки загубите не губи територии, дори разширява малко държавата.
Няма коментари
