Прочит: Псалом 23


„О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ (1 Кор. 15:55)

  Чувал съм хора да казват: „не се страхувам от смъртта, защото съм сигурен, че ще отида на небето: плаши ме самият процес на умиране!“ Да, като християни, ние очакваме небето, но може би се плашим от умирането. не трябва да се срамуваме да признаем това. Естествено е да се страхуваме от болката, която идва с умирането, от раздялата с любимите ни хора, от възможно обедняване на нашите семейства и от съжаление за пропуснати възможности на тази земя.

  Но защо християните не трябва да се страхуват от смъртта? Защото Исус Христос е възкръснал от гроба и ние, които сме в Христос, също ще бъдем възкресени. Затова 1 Кор. 15:56-57 ап. Павел заявява: „Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.“   Самият процес на умиране не е нищо друго освен ескорт, който ни въвежда във вечността с Бога. Когато вървим в „долината на мрачната сянка“, можем да имаме тази увереност от Божието Слово: „Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга - те ме утешават“ (Пс. 23:4). Тук виждаме как Господ върви заедно с нас като ни успокоява и ни насочва докато ни превежда през мрачната долина към „дома Господен“. Там ще живеем с Него завинаги (ст.6). - А. Лий

  Нека така си представим смъртта: Минаваме с вяра през буйна река; и няма страдание на другия бряг, а вечен живот със Спасителя благ!  - Неизвестен автор


  СМЪРТТА Е ПОСЛЕДНАТА СЯНКА ПРЕДИ ЗОРАТА НА НЕБЕТО.