Певецът на чурвените бабички и дедушки и на временната любов " до ъгъла на тротоара", поетът Георги Константинов напоследък сън не го ловяло, щото из интернет му се подигравали за класово - партийните стихчета. Червените чушки го подкрепят, обаче той е разстроен.
Гогата Контаснтинов кога стана 1989 година рече да се прави малко дисидент, щото го погнали за една поемка червените, но безработен не е бил никогаш по комунарско време, днес чака БСП да вземе властта, дето няма да стане. Изобщо върти се човекът като бостанско плашило според вятъра.
Аз обаче искам да припомня как навремето, като директор на сп. " Пламък" поетът се криеше в кабинета си  и нула внимание на други пишещи, сътрудници, редактори, поради което на "Ангел Кънчев" 5, където тогава се помещаваше СБП, му се носеше славата на кабинетен писател от кафето и ресторанта, тамошния, до последния етаж.
Добре си поклати краката Гогата, но свърши. На тоз човечец егото му е в повече от качеството на поезията и днес перото му не щяло да замлъкне заради протестите. Не млъква, ама на протести не се пръква. Хитрец под налягане.
Там няма да видите и Здравка Евтимова -  Ментата и веч пенсионерката, нито някои от по- младите бабички и дядовци в СБП. Чакат да видят накъде ще задуха.
Нито Людмила Филипова, внучка на Гриша Филипов, полуруската тарикатка.
" Що им знае лулата!", разбирай, устата, дето викам аз.

Ослушва се като шопар в тръстика. Изпитва страх да не би като виетнамски партизанин от Виетконг зад нея да изскочи някой с натопорчено нещо и да я спихне като пробит плондир. Защо имам спомен, че ГК беше по едно време през соца шеф на сп.Отечество, където работеше и Станка Пенчева.

хубостница. Ама не искам да злословя зад гърба на разти персони...