Оставил няколко здрави младежи пред вратата на къщата и влязъл. От сцената му увиснало ченето и застинал. Полуделият самурай, седнал с кръстосани крака, кълцал съсредоточено някакво пернато. Дори мъдрецът, не могъл да разпознае какво, сред цялата кръв и перушина. Не могъл да мъдрува дълго, защото самураят ревнал:
- Така ли се влиза при Шогуна?
Насилието върху слуха, извадило Котей от ступора и той се хвърлил по очи на пода:
- Простете ,че ви прекъсвам, господарю! Войската ви чака, за да дадете начало на битката!
- А, добре - отвърнал лудият и станал.
- Ето бойното ветрило - казал Котей и му подал му ветрилото с което се разхлаждал в жегите.
- Ето и знамето, което да развеете - продължил и подал на лудия доста използвана носна кърпичка.
След миг колебание самураят прибрал меча. След това, развайки кърпичката и вдигнал високо ветрило излязъл през вратата.
Чакащите младежи го съборили на земята и го завързали.
Мъдрецът излязъл наперен, за да обере овациите и златцето, но това на което се спрял погледът му, било лицето на полуделият самурай. Толкова обида и мъка не бил виждал на едно място.
- Ти ме измами Ти ме предаде. - изтерзано казал лудият.
Думите, незнайно защо, разбили триумфалния момент и оставили чувство на гузност и вина.
Така Котей разбрал житейската истина: “Дори когато постъпиш правилно, може да се чувстваш гадно.”