Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06 23:00 - Десет дена в Сандански и планините наблизо
Автор: barin Категория: Туризъм   
Прочетен: 3309 Коментари: 19 Гласове:
55

Последна промяна: 07.06 05:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                        Последните десет дена ходих в Сандански на санаториум и се разхождах из околностите. Както навсякъде България си е красива и привлекателна. Винаги има какво да се види, а аз незавяисимо, че съм ходил на много места винаги намирам по няколко нови неща за разглеждане. В далечния за мен район на България- Югозападната част съм ходил много пъти. Когато съм се качвал в Пирин често походите са завършвали в механите на Мелник- най-малкия ни град.
                 Тръгнах със семейството си на 27 май рано сутринта, около 7:30 ч. и се върнах във Варна на 5 юни вечерта. Това обяснява моето отсъствие от блога и изобщо от интернет пространството. Аз когато изляза извън града за няколко дена забравям за интернет, дори не си го пускам на телефона, освен ако не потрябва за намиране на пътя или телефонен номер на институция. 
                1. Първи  ден:  тръгнах рано сутринта от Варна по добре познатият ми път през Айтоския проход, автомагистрала Тракия и от Цалапица слязох от магистралата. Пресякох старият път между София и Пловдив и през Кричим спрях в Перущица. Разгледах местния музей и продължих нататък. Следващата ми спирка беше друг исторически град- Брацигово. Преминах през Пещера и спрях в Батак. Забележителностите в този малък високо разположен град( 1050-1060 м.н.в.) ги зная наизуст, защото съм ходил от малък много пъти. В Батак винаги на много хора им става тягостно за клането през Априлското въстание. Трите града са намаляващи, но са дали много герои за България. Пристигнах навреме във Велинград. Имаше достатъчно време за къпане в минерален басейн. Винаги обиколките на България, които планирам лятото и провеждам имат къпане в минерален басейн, а напоследък и по на няколко места.  Велинград също ми е добре познат. 
              2. Втори ден: сутринта тръгнах от Велинград по посока на дввижението на теснолинейката от Септември до Добринище. Видях два влака, на които няколко пъти съм се возил. Отклоних се за печат в книжката за 100-те национални туристически обекта в с. Добърско, за да взема един труден печат. За мен този печат от църквата в Добърско е труден, защото трябва да се отклоним около 12 километра от пътя за Банско при с. Баня. Освен това на ден има само един автобус. От с. Добърско тръгва пътека за Рила по посока х. Добърско и х. Македония.  Не съм минавал по тези пътеки. След Добърско покрай Разлог навлязох в прохода Предела, който отделя двете планини- Рила отдясно и Пирин отляво. Предела е единственото място, където пканин ите се снишават и може да се прокара път. От другата страна се излиза в Симитли. Оттам наядясно срещу течението на р. Струма отидох в Благоевград. Този град е един от малкото по-големи градове, в които досега не бях ходил изобщо. Спрях в синята зона и се разходих из главната улица. Имаше някаква реклама на чадъри, поставени отгоре, а и заваля дъжд и имаше нужда от тях. Видях старата част Вароша, в която имаше една много пъстра църква. Старата част на Ловеч също се нарича Вароша. Обратно след няколко часа по течението на р. Струма, където минаваше пътя до Сандански. Видях и новата автомагистрала Струма в не съвсем завършен вид, но има построено и се работеше. Заради разкопките на открития античен град Скаптопара ще се забави пускането на магистралата, но има защо. В България навсякъде при разкопки нещо се открива. Настанх се в Сандански в санаториума или казано по-точно Санаториална болница за рехабилитация( СБР). Имаше време да отида в центъра на града, където има археологически музей и Епископска базилика. Съвсем близо до центъра и санаториума е парка Градския парк се нарича "Св. Врач", както се е наричал града до 1948 г. Врач, означава лечител. На много места из града има чешми, водата е много. В началото на главната улица е горещата чешма, където водата не може да се пие. Има фонтани и две вековни дървета- източни чинари. 
               3. Трети ден: тук започва интересното. С колата отидох до с. Гега, а преди това се отклоних километър за Самуиловата крепост до с. Струмешница. Село Гега е разположено в планината Огражден, срещу Беласица. През 2016 г. ходих в Беласица като се качих до върховете Конгур и Радомир и затова сега не бях планирал ходене там. След години, когатом спомените избледнеят може отново да отида в Беласица. За ходенето в Беласица:
Блогът на barin :: Изкачването на връх Радомир
                  Като оставих колата в с. Гега до централния смесен магазин тръгнах по широка пътека, по която могат да се движат високопроходими автомобили. Аз нямам  джип и затова тръгах пеша. След селото наблизо, около километър и половина- два има разклон надясно за манастир Св. Георги, който е разположен на скала. След него следва с. Чурилово. В него видях двама мъже да коват дъски. След него съвсем близо е с. Кукуряхцево. Името е смешно и не мога да си обясня откъде може да идва. Гега- ясно от овчарските геги. В с. Кукуряхцево има живот. Още на влизане се чу петел, което е един от признаците, че селото е живо. В края на селото видях две жени и един мъж да работят в място селскостопанска работа. Мъжът каза, че е ходил, когато е бил на около 30 години два пъти до всоките върхове на Огражде- Билска чука( 1644 м.н.в.) и Гулак( 1639 м.н.в.). Вдата върха са съседни, като разстоянието между тях е малко повече от половин километър и отдалеч като вървях ги виждах. На моменти единият изглеждаше по-висок, на моменти другият. Не може да се различи отдалеч 5 м.н.в. разлика с просто око. Първият, по-близкия е Гулак, после Билска чука, а по-нататък,  но доста далече е другият отличителен връх- Маркови кладенци( 1522 м.н.в.) Това се трите най-високи върхове в Огражден на българска територия, а в Македония има по-висок с около стотина метра връх Огражденец. На края на с. Кукуряхцево има чешма, а след около половин час- още една. На тази, последна за прехода има характерно дърво, което го наричат Октопода. След него продължих по пътеката. Имаше червена маркировка на някои места, но достатъччни, за да не се объркам. Минах един заслон" Плетивиро", на който срещнах граничари. Името може би идва от плет и вир.  Предварително бях изчел всичко за този и следващите маршрути, като се бях допитал където кога до някои хора. Досега познавам само един човек, който е ходил в Огражден, но само до с. Кукуряхцево, което се стига за около час от Гега. На първият връх Гулак бях точно на третия час. Направих почивка за обяд и с отиване и връщане до Билска чука мина полоовин час. Бързах на връщане, както и на изкачването, защото вечерята в санаториума беше в 18:00 ч. На връщане времето се развали малко. На качване облачността беше 2-3 бала, а на връщане небето се затъмни. Първо се чу звуковата сигнализация за разваляне на времето( гръмотевиците). На едно обръщане назад видях и светлинната сигнализация(светкавиците), а след малко се чу и природната( птиченцето пееша" циги-циги", вместо"чичопей"). Аз облякох дъждобрана. В раницата си носех само четирите задължителни неща: вода, храна, дъждобран и връхна дреха). На връщане излязох от правилната пътека и отидох до съседното село Бискалци. С други думи казано минах около 35 мин. повече път. Хоризонтална пътека ме отведе до Кукуряхцево, а след това по познатата пътека до с. Гега. На връщане пътя го направих 3 ч. и 5 мин. Сериосен дъжд не ме валя, защото вървях срещу посоката на облака. Имах късмет, защото пътеката водеше натам. Аз често имам късмет и малко дъжд ме вали в планините. Върнах се благополучно, а GSM-а ми показа, че съм изминал 53185  крачки. Огражден няма хижи, маршрути, езерта, порти. Не може по никакъв н ачин да привлече туристи така, както Пирин и Рила през летния сезон, но поне пътя може да се оправи, да се направи място за нощувка, примерно в с. Гега и над с. Кукуряхцево. Друг е въпросът колко ще се посещава и как ще се възвърнат вложените средства. Необходимо е да се асфалтира и 6 километров път след с. Гега. Мисля, че няма да стане. 
                     4. Четвърти ден: ходене до Мелник. Интересен град е Мелник. Отидох с колата до центъра, спрях малко след вековния чинар. И той е от вида Източен чинар, но много по-голям от двата чинара в Сандански. Вековни дървета в България има много, дори бях ги описал в една тема преди: 
  Блогът на barin :: вековните дървета в България(списък)
                    В Мелник само снимах и видях набързо някои неща. Бях отишъл за конкретни обекти. Първият беше Манастира Св. "Богородица Спилеутиса". На мен ми звучи по-добре Спилеутица, но го пиша, както на табелата. До него се стига по 300 стъпала нагоре от края на главната улица в Мелник. Като се премине последния мост на дерето е отдясно. На качване стъпалата може да ви се сторят повече, особено по обяд. До манастира видях чужденци, не знам от къде точно, но ме поздравиха с Hello. Слязох надолу по стълбите и тръгнах към следващия манастир, който е на 400 м. Това е "Св. "Петка Параскева" . За светците и кои са български: 
Блогът на barin :: Българските светии
                 От манастира тръгнах  по пътека за с. Златолист за основната дестинация- манастира:Св. Георги", където е живяла и е погребана Преподобна Стойна. Изчетох материалите за нея предварително и вървях 34 мин. по пътеката. Из Мелник имаше ученици, които рисуваха интересните мелнишки къщи. Пътеката отначало тръгва стръмно нагоре, после малко е равна и тръгеа за кратко стръмно надолу. Половината пътека е с лек наклон надолу до манастир "Св. Георги". Стори ми се, че Златолист е по-ниско от Мелник и наистина е така: Мелник е на 440 м.н.в., а Златолист на 375. За с. Златолист има автомобилен път, но не толкова добър през Катунци. В манастира постоях малко и след около час тръгна наобратно. В двора е третото по възраст дърво в България- източен чинар, датиран някъде около 700 г. Преди него са само дъбът в двора на църквата в с. Гранит( 365-370 г.) и Байкушевата мура, съвременник на идването нан кан Аспарух. Обратния път го взех също за 34 мин. В Мелник се качих до крепостта на деспот Алекси Слав, но се разочаровах. Нищо не е направено от преди двадесет години, а може би не е важно мястото. Много е запустяло. Наоколо имаше и църква, а в Мелник има достатъчно обекти за посещение: Музей на виното, Кордопулова къща, Пашова къща, Исторически музей, големия чинар, паметник на Яне Сандански. 
                   5. Пети ден: интересно място бях набелязал. Отидох до близкия до Сандански курорт Попина лъка, около 18 км. Пътят беше тесен, минаваше през едно село Лиляново. Асфалтът беше много добър, само на завоите трябва да се внимава, защото няма видимост. Подминах х. Яне Сандански и спрях точчно до водопада. До пътя инма лесно достъпен малък водопад- 15 м. висок на р. Санданска Бистрица. От водопада взех багажа и тръгна нагоре. Научих си урока предварително, имам предвид маршрута, който е написан подробно на лист хартия. След десетина минути стигнах до разклон- надясно път за х. Беговица, а насреща- стръмна пътека. Тръгнах по стръмната пътека, като след 45 мин. направих кратка почивка. Намазах се с крем против слънце, както пправих и през предните дни. На 59-тата муинута бях на х. Беговица. На пътя имаше табели х. Каменица, но това е една и съща хижа. Никъде нямаше километри по пътя, а само пишеше местност Попина лъка, Туричка черква, х. Каменица, х. Сандански. На  х. Беговица  пих кафе и продължих по пътеката за заслон Спано поле. Малко след един мост се обърках закратко и загубих малко време, но не предположих, че пътеката прави обратен завой. Маркировката беше слаба, повече с камъчена. натрупани на пирамида. Минах през Бански гроб. От хижаря разбрах, че една зима замръзнал и починал овчар от Банско и затова така се нарича. След него обърнах към х. Беговица( не веднага а след двадесетина минути) по пътеката по долината на р. Мозговица към курорт Попина лъка. В курорта има вили и почивни бази. Видях х. Яне Сандански. Върнах се за около два часа и десетина минути. Навреме се прибрах, защото по-късно вечерта заваля.
                 6 и 7 ден бяха по-лежарни. Единият беше 1 юни- ден на детето и със семейството си посетих благотворителен концерт и куклен театър в Сандански. Окъпах се в стогодишна баня и се разхождах из парк "Св. Врач". Като за неголям град парка е доста голям и добре подреден. Имаше езеро ее птици на свобода, а в парка по-към центъра имаше пуснати пауни. Сандански е хубав град. Вторият ден следобяд отидох до местност Рупите. Разгедах парка, изложбата на Баба Ванга. Филма съм го гледал, двете части. Влязах в църквата и се къпах в басейна. 
                8. Осми ден: Славянка. Този маршрут е половината от минатия през 2006 г.Блогът на barin :: Спомени от ходенето в планина Славянка
                  Разликата е, че преди маршрутът беше много по-труден за изпълнение. Тръгах с всичкия багаж от х. Славянка и слязах от другата страна на Парилската седловина в х. Извора. Тогава хижите още бяха застави, като не работиха официално. Сега отидох с колата през с. Катунци, с. Петрово и х. Извора. Хижата е на около 4 км. след с. Петрово. При разговор с хижарите разбрах, че мога да продължа и да спестя разстояние, като отидох до едни табели, на които пишеше "Резерват Алиботуш". Старото име на планина Славанка е Алиботуш. Преди години, когато Пирин се е наричал Орбелус Славянка не е била отделна планина. По-късно са я отделили като отделна планина. Тя, подобно на Беласица, Огражден, Малешевска и Влахина са гранични и затова не са се посещавали до преди двадесетина години. По границата на България със съседните държави са четири най-високи върха: Руен, Руй, Радомир и Гоцев Връх. 
                  Табелите са на около 3,5 км. от х. Извора. Хижата я пишат с различна надморска височина, от 750 до 950 м.н.в. Местните твърдят, че е на малко по-малко от 900 м.н.в. Тръгмнах в гората от табелите. След 1 ч и 33 мин. стигнах до заслон Ливадите, където има вода. продължих нагоре, като имаше възможност да подсека вр. Шабран. Минах направо към Гоцев връх и на котата на върха бях за 3 ч. и 12 мин. Отлично време. Връщането не представляваше трудност. Славянка не е лесна планина. Най-високия ѝ връх е Гоцев връх- 2212 м.н.в. Царев връх и Шабран са също почти толкова високи.Наскоро научих, че има още един интересен връх за изкачване, но няма маркирана пътека до него. Връщането беше за по-малко от три часа. Тук, както в Пирин трите най-високи върха са близко един до друг. 
                  Писал съм и друг път, но ще напиша отново, че ако написаното се ползва като справочник, макар че има по-подробни и точни описания, трябва на всеки час ходене в планините да се добавя 10, че и повече минути. Все пак си направих чудесни трудни преходи из малко познати места. Не мисля,че ще ходя дълго още в планините, докато покривам времето, написано на табелите до крайната дестинация. Сигурно след 6-7 години ще спра, затова гледам да отида на още места.
                Следващите два дена бяха повече в път, особено деветия. Посетих единствено къщата на поета Пею Яворов в Чирпан. Накрая след нощувка в Сливенски минерални бани спирах на няколко места: Сливен( къщшата на Хаджи Димитър и стария бряст). За съжаление точно това вековно дърво, което преди няколко години стана дърво на Европа за годината, като изпревари унгарската круша си заминава. След Сливен- Ичера, Жеравна и котел. В котел парка е хубав с Природонаучен музей. Останах приятно изненадах от с. Ичера. Имаше стари къщи. Тръгнах пшо пътека за местност Ямата, но бързо се отказах. Имаше много локви от големия дъжд предния ден. Жеравна е било винаги приятно място- село-музей. 
                 Видях и животни: две костенурки в Огражден и една в Пирин, птици, но не ги различавам добре и лисица в Славянка. Набрах си билки:мащерка над х. Каменица и липов цвят от с. Ичера. Малко изненадващо не видях никъде сняг, а Спано поле е малко над 2000 м.н.в. Отдалеч също снегът ми се виждаше малко по високите върхове.
                 С това завърши тази по-различна от предишните обиколки на България. Част от снимките са тук: Snimka.bg: Осемдесети - Планина - barin



Гласувай:
56
1



1. kvg55 - barin,
06.06 23:15
Явно не си се излежавал в санаториума.
цитирай
2. lexparsy - Комплименти за пътеписния ти разказ. Заинтригува ме и размисли…
06.06 23:26
Подсетих се за прозаичния стил на писане наречен Пътеписи…
Човек може не само да разкаже на други, но и да запомни и припомни сам на себе си след време :-)
И аз съм обикалял доста из България, и по тези места. Примерно в Сандански и региона съм прекарал известно време по санаториуми като малък, но като го посетих не можах да позная духа на града, какъвто го помня…
И ми е и срамно и смешно като ме питат Бил ли си „еди-къде си“…. Ами бил съм… ама какво видях и разбрах за мястото… и викам … Не бе не съм бил :-)
Виж аз се научих като чета да си водя записки, за дневник- донякъде, но навика за пътеписи не прихванах :-)
цитирай
3. gessos - Чуден пътепис! Спомних си нашите ...
07.06 01:10
Чуден пътепис! Спомних си нашите дълги и страшно трудни преходи по Рила и Пирин, когато на крилете на любовта преминах по самото било Кончето.
Поздрав! С интерес ще разгледам снимките.
цитирай
4. barin - Здравей, kvg55. Не бях ходил само в ...
07.06 05:52
Здравей, kvg55. Не бях ходил само в Огражден, но ме заинтересува и Влахина. Най-високият ѝ връх е 1924 м.н.в.- не е за подценяване.
Поздрави!
цитирай
5. barin - Здравей, lexparsy. Като малък не ...
07.06 05:55
Здравей, lexparsy. Като малък не писах много и единствено по литература бях доволен и на петица. През последните години започнах да пиша и пътеписи, дори в два музея: Двор на Кирилицата в Плиска и един в Боженци писах по цяла страница в книгата за впечатления. Около Сандански има още неща: гроба на Тодор Александров, Роженски манастир, Петрич, но друг път.
Поздрави!
цитирай
6. barin - Здравей, gessos. На Вихрен и Мусала ...
07.06 05:57
Здравей, gessos. На Вихрен и Мусала съм се качвал по четири пъти. На Вихрен по една случайност след всяка трета година на четвъртата ходя, считано от 2003 г. Идва ред догодина. Беласица пропуснах, защото ходих през 2016 г. в края на април.
Поздрави!
цитирай
7. katan - Поздрави за подробните описания!
07.06 13:54
Минал си по всички места, по които съм минавала преди години. На някои съм живяла по-дълго или по-кратко, на някои съм ходила само за ваканциите.
Алиботуш преобърна сърцето ми. Наблизо се намират едни много интересни села. В с.ТешОво /сега ТешЕво/ има уникална църква.
Пишеш за граничните застави, че са станали хижи... Времената се променят и ... Панта рей ...
Натъжих се за Стария бряст!
Спомням си го като едно голямо, красиво и здраво дърво в центъра на Сливен.
Поздрави за прекрасния пътепис, Иване!
цитирай
8. barin - Здравей, Катя. Имах възможността ...
07.06 15:25
Здравей, Катя. Имах възможността да отида до далечни места, докато съпругата ми и синът ми бяха в санаториума. Планините са красиви, не почувствах умора. Според мои близки вървя така, както преди 20 години. Не съм ходил в с. Тешево, за което пишеш.
Поздрави!
цитирай
9. katan - Грабна ме още с началото.
07.06 15:52
... Цалапица, Орта Хан, после през Кричим /или Стамболийски/ до Перущица и после всички други описани места... та чак до Сливен.
Всичко ми беше много близко, познато и непознато.
Освен Тешево на Алиботуш са Лъки, Гайтаниново, Ловча...
Ловча беше разделено на две. Нашето Ловча беше след кльона,
Сега не знам как е.
Само за Чирпан не писах, но и с него съм свързана индиректно: татко е бил там запас, когато съм се родила и не го пуснали да дойде да ме види. Бойна готовност, какво да се прави.
Много пъти ми е разказвал как е искал да тръгне по ж.п. линията и за една нощ, ако е бягал щял да си дойде.
Тава ми ти работи предизвика у мен ...
цитирай
10. inel379 - Вълнуващо пътуване си направил и чудесно си го описал, Barin!
07.06 16:02
Страхотен разказвач си!
От селищата, които споменаваш,
аз съм посетила само три-четири,
но шеметните преживявания
от екскурзионното летуване
Рила-Пирин, винаги си спомням
с прекрасно чувство.
Природата ни е вълшебна,
несравнима в своето величие.
Душата преизпълва се с любов и блаженство
от съприкосновението с нея.
Сред природата душата е най-истински свободна,
отворена за полет като птичка своеволна!
Поздравления за теб!
цитирай
11. barin - Здравей, Инел. Пирин и Рила са лю...
07.06 16:20
Здравей, Инел. Пирин и Рила са любими планини на много хора, но в Огражден и Славянка малко са стъпвали. Късно научих за един връх, не сещам името му- на запад. Иначе щях да отделя още един ден.
Поздрави!
цитирай
12. barin - Здравей, Катя. Гайтаново и Ловча не ...
07.06 16:22
Здравей, Катя. Гайтаново и Ловча не ги знам. Добре, че съм на дежурства и мога да ходя из България. Трудно вземам отпуска, поради непопълнение. За догодина глася пълна обиколка около Вихрен и още ходене из планините.
Поздрави!
цитирай
13. donchevav - Тия дни от санаториум в Сандански се ...
07.06 21:09
Тия дни от санаториум в Сандански се завърна наш приятел и като го попитахме как е там, какви са условията, как е изкарал, ни отговори толкова кратко: "Бива!", че аз се запитах дали е уморен или сърдит. Впрочем той сам ми отговори: "Нали знаеш, че не мога да разправям надълго и нашироко като тебе". Непременно ще му дам да прочете твоето описание - толкова пълно, така художествено! Да не говорим колко ходене, каква енергия е това! Поздравления, Иване!
цитирай
14. barin - Здравей, Вени. През три от дните ...
07.06 21:14
Здравей, Вени. През три от дните имаше здраво ходене, единият- средно, а двата бяха за почивка. За изкачванията може да му дадеш да прочете, има какво да научи и да си помисли да отиде. Още мога да ходя, като съм в идеалния вариант- слизането да бъде 2/3 от изкачването като време. Снимките са достатъчно- над 600 за десет дена.
Поздрави!
цитирай
15. lubara - Поздрави!
08.06 10:37
Само не разбрах кога си бил на процедури... Обиколил си половин България! Много те бива в скиторенето, браво!
цитирай
16. barin - Здравей, Любо. Процедурите бяха за ...
09.06 09:34
Здравей, Любо. Процедурите бяха за синът ми и съпругата ми, защото им беше нужно. Аз ги придружавах и бях на свои процедури- из планините.
Поздрави!
цитирай
17. ard - Интересно
09.06 22:42
Интересен пътепис. Описал си подробно всичко, което е хубаво, понеже след време впечатленията избледяват и се забравя.
цитирай
18. barin - Здравей, ard. Затова гледах вед...
10.06 05:40
Здравей, ard. Затова гледах веднага да го опиша. Много места посетих. Като минат няколко години може отново да отида по същите места или ако видя съвсем различни снимки от моите в интернет.
Поздрави!
цитирай
19. barin - Някой е поставил минус. За сведение ...
13.06 13:32
Някой е поставил минус. За сведение не ме интересуват, да му са връща тъпкано!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 849588
Постинги: 258
Коментари: 2428
Гласове: 21165
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930