Туристически и поклоннически маршрути из България и чужбина :: Изкачване на върховете Ярловски Купен, Черни връх, ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.01.2017 16:51 - Изкачване на върховете Ярловски Купен, Черни връх, Карачаир, Скопарника и Малък Котор (Витоша)

Автор: ivailomirchev Категория: Туризъм

Прочетен: 813 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.01.2017 16:52

Оставаха още няколко седмици прилично време и още няколко дни обагрени в есенна премяна планини. Предстоеше една хубава разходка из билото на Витоша, затова очаквахме с нетърпение да дойде неделя и да поемем нагоре, още повече, че никога не бяхме качвали билото на планината от тази страна.

Няколко пъти се чудихме дали да отложим ходенето, заради изключително нестабилното време и противоречивите прогнози за неделния ден. В крайна сметка решихме да разчитаме на късмета си и точно около 10:00 бяхме на последната спирка на автобус 98 след село Железница. (спирка "Царева махала"). Бяхме се събрали хубава група (около 20 човека) и очаквахме с нетърпение гледките. Времето бе стабилно засега и поехме нагоре по черен път край капанчето до спирката.

От тук до заслон "Синята стрела" ви води черен път, който на завоите се пресича от други черни пътища и пътеки. С други думи, тръгнете ли по него, където и да пресичате и кавото и да правите ще отидете до заслона. Имате около 4.5 км изкачване, което на места е доста солидно. Малко преди заслона стъпвате на туристическа пътека сред хубава борова гора. Маркировската е синя, има надписи и малки табели. Около 400 метра и сте на заслона.

Тук вече нещата взеха да не се движат по план. Небето стана оловно-сиво, мъглата по върховете на билото стана все по-гъста, вятъра се усили. Точно пристигайки на заслона и заваля мъжката. Решихме да изчакаме малко и дори и да не се оправи времето да тръгваме нагоре. До тук бяхме взели разстоянието за 1:40 мин.

Заслон Синята стрела се намира на 1580 метра надморска височина. Сградите са две, тип бунгало и са едноетажни. Има маси, нарове и печки на твърдо гориво. Видяхме и трета постройка, която се намираше в началото на пътеката през гората, но така и не разбрах дали е част от заслона. В едната сграда бумтеше печката и който реши да не се качва остана на топло. В другото бунгало хапнахме, почакахме и като видяхме, че времето няма да се оправи поехме нагоре. Избрахме не пътеката, защото щеше да е хлъзгаво, а реброто, което захожда встрани заслона. Там ни перна такъв вятър, че едва си седяхме на краката. Ако така щеше да е през цялото време ни беше спукана работата.

След като заслона остана зад нас, времето започна да се подобрява, а след няма и 10 мин мъглата почти се вдигна, вятъра спря и се появиха първите гледки към Рила и заснежените и била, към Плана планина и Верила. От тук до самото било бяха около 2.5 км сериозно изкачване, но по ясно изразена пътека. След излизане на билото вече виждате в дясно от вас зъбчето на "Ярловски купен" 2173 м. Изкачихме се на него, отново любувайки се на хубавите гледки. Времето обаче не позволяваше да се заседяваме много и на фона на доброто ни темпо решихме да скочим и до връх "Черни връх" (първенец на Витоша). Много от нас бяха ходили там, но за мнозина той щеше да бъде лична премиера.

До там бяха 4.5 км сред доста мочурлива на места пътека. Времето започна да става все-по хубаво, докато най-накрая се задържа хубаво слънце, което ни позатопли. Около 15:30 бяхме на станцията, която обаче бе затворена. Снимахме се, поседяхме десетина минути и поехме обратно с надеждата да има някаква подсичаща пътека. Оказа се, че трябва да се върнем по същата, а отстоящите над нас върхове "Скопарника" 2226 м и "Карачаир" 2206 м бяха изкушение да добавим още два двухилядника към днешните постижения.

Тръгнахме право нагоре без пътека (оказа се, че горе има едва различима пътека между билните върхове). И от двата върха гледката беше невероятна и определено си струване качването.

Между връх Карачаир и връх Купена решихме да тръгнем право надолу за да излезем на малката премка пред връх "Малък Котор" 1902 м. и да избегнем заобикалянето през връх "Ярловски купен". Много жестоко се забъркахме с Банко и Петьо и ни се отели вола. Аз поне 5 пъти паднах, краката ми засядаха между едри камъни, отделно, че станахме бом-бок от влажната трева. Бая екшън, но почти скъсихме дистанцията с останалата група и пред "Котора" всички бяхме заедно. Вече вървеше 18:00 и трябваше да побързаме, защото мрака щеше да ни свари някъде по пътя и щеше да стане много неприятно.

Слязох до заслона през пътеката, която не предопчетохме на идване и щях да се падна няколко пъти заради многото кал. Долу си събрахме багажа и газ надолу. Този път подсичахме де що можем и доста бързо се придвижихме до колите. Заоблачи се и отново яка и пронизваща студена мъгла. Ясно бе че ще пере як дъжд, но се молихме, поне малко да го забави. На 300 метра от колите небето се отвори и заваля брутален дъжд. Изкарахме зверски късмет!

От тук до Асеновград само неприятно време за каране, бавно и внимателно, че на околовръстното на София ми се изправи косата какви самоубийци има.

Много хубав маршрут, непременно го посетете, при възможност при добро време. При нас времето не бе чак толкова добро, но пък есенната премяна на планината беше бонус, който се вижда за малък период в годината.

Нагоре