Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2016 22:11 - Изкачването на връх Радомир
Автор: barin Категория: Туризъм   
Прочетен: 2599 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 26.04.2016 22:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

           До сега ми беше останал само един връх от 10-те най-високи, които не бях изкачвал- първенецът на Беласица Радомир( 2029 м.н.в.). На всички други съм ходи, дори на някои по няколко пъти: Мусала, Вихрен и Черни връх- по 4 пъти, Ботев- 3 пъти, Богдан и Руен- по 2 пъти, Гоцев връх, Голям Перелик и Руй- по 1 път. Единственото празно място, пропуск в планинското ходене по най-високите 10 върха на българските планини оставаше Радомир. Към него тръгнах на 22 април тази година. Преди ходенето до върха отидох на едно характерно място- Рупите, което е до Петрич. Освен храма, гроба на баба Ванга, изворите с температура 75
°C и музея в сравнение с предишното ми идване тук имаше промяна- минерален басейн, статуя на баба Ванга, изложбена зала, заведение, голям каменен кръст. Близо до Рупите на около 15 мин път отидох до една нова крепост- Хераклея Синтика.Открита е през 2012 г. До нея води пътека, която доближава за момент жп линията за Петрич. До Рупите отидох пеша от жп гара Ген. Тодоров по релсите, като минах по голям мост над р. Струма. След моста на втората отбивка се завива надясно. Крепостта Хераклея Синтика е малка, има на две места останки от жилищни помещения. Поставени са информационни табели. Тук поставих 25-тия си печат от втората книжка за 100-те национални туристически обекта( на 16.05.2014 г. получих златна значка от БТС).
          От Петрич отидох с такси до началото на природен парк" Беласица", отбелязан с табела. Оттам след няколко метра започва пътеката за х. Беласица. На много места се излиза на асфалтовия път. До хижата може да се стигне и по асфалтов много добър път, но разстоянието е 8 км. След 50 мин. стигнах до местността"Баба Каримка". На няколко места имаше табели"Внимание велосипедисти". Пътеките се използват за планинско колоездене. На 55-та мин.от тръгването стигнах до разклон с табела: надясно х. Беласица- 1 км., направо х.Конгур. По пътя и пътеките минах покрай няколко пейки. 1 час след тръгването ми стигнах до една чешма от лявата страна. Някъде 4 км. след разклона асфалта свършва и  продължава черен път около 5 км. за х. Конгур. Маршрутът минава през гранична зона изцяло. До преди десетина години х.Конгур е била гранична застава. По-късно една друга застава Лопово е преобурудвана в хижа. На още места имашевъзможност да се съкрати разстоянието, като се минава по преки маркирани пътеки. Минава се напряко само по червените, а по-късно разбрах, че може и по жълто маркираните отбивки. Пътеките, които секат шосето са стръмни. Основната маркировка е червена( туристите знаят, че става въпрос за три хоризонтални ленти бяло- червено-бяло, поставени на видно място: характерно дърво, камък, метален стълб).  По пътеката след 1 ч., 45 мин.стигнах до заслон"Розова поляна", който също е бивша застава, на 1037м.н.в. На заслона има две постройки, пилон за вдигане на знамето на Република България, чешма, тоалет, спортни съоръжения за тренировки и физическа подготовка на войниците.След 10 мин. има втори заслон" Тангра", направен от местните туристи. Той изглежда по подобен начин. По пътя имаше много табели, напомнящи за опазване на природата. При отбиване от основния път се върви по стъмни места,  на места по серпентини в дълбоки дерета. Имаше много дебел пласт опадали листа. С наближаването на  х.Конгур се появяват табели, а след 2 ч. 05 мин. се сливат двете пътеки- от х. Беласица за Конгур и директната, по която вървях. Двата заслона са от лявата страна при изкачване. На 2 ч. 20 мин. бях в хижа Конгур. Името на хижата и върха преди е било" Конгуро", което има гръцки корен, но ме популярно като Конгур. Хижа Конгур се намира на 1284 м.н.в. Условията в нея са добри, посрещнаха ме 4 човека- 3-ма мъже и 1 жена персонал. Хижата е двуетажна сграда, има 40 места за настаняване.Работи столова, има непрекъснато топла вода.; Отпред има спортна площадка с уреди за тренировки. Малко преди да се стигне до хижа Конгур на две места има хубав панорамен изглед към заснежените върхове на Пирин. Не съм сигурен какво точно означава името" Конгуро"- "Конгур", може би има по-добри потребители в тази област, като Shtaparov, Leonleonovpom2, Didanov, които могат да подскажат нещо за името.
            На следващия ден в 8 ч.08 мин. тръгнах към върховете. Пътеката нагоре е една и както предния ден  на няколко места има възможност да се мине напряко. Ако се пропусне дадена отбивка след малко има възможност отново да се мине напряко през гората. Слоед 25 мин. гората свърши. След още 10- стигнах до местността"Вършилото" На нея има поляна, пейка с маса за сядане. Малко след местност"Вършилото" се появяват колчета с табели и стрелки към вр. Конгур. Малко след Вършилото има вековно дърво. На още няколко места вижда големи дървета,които ми приличаха на вековни. Растителността е хвойна и ниски треви. Направи ми впечатление, че цветята бяха малко. По високото иомаше жълта иглика, синчец, виолетов минзухар и други. В 9ч.и 24 мин. се качих на вр.Конгур( 1951 м.н.в.).До преди 2000 г. трудно се е ходило до този граничен пункт. Върхът е на границата между Република България и Република Гърция. От южната страна има надпис на гръцки език. От двете страни личат изоставени застави.  Връх Конгур се забелязва отдалеч по двуетажната вишка. На нея трудно ще се качи човек, защото ги няма стъпалата. От върха има хубава гледка. Излишно е да споменавам, че от българска  страна е по-красиво, отколкото откъм гръцка. На гръцка територия има езеро Керкини. Зная, че в Беласица има десетина водопади, но повечето са на българска територия. До тях се стига трудно- трябва с автомобил да се отиде до селата в подножието на Беласица и да се върви нагоре.  До вр. Конгур, а и по-нататък има черен планински път, който стига до вр. Тумба, където се събират границите на България, Гърция и Македония. От вр.Конгур продължих към първенеца на планината вр.Радомир. Противно на съветите в интернет форумите и сайтовете аз не продължих по билото,к а слязах на пътя. По този начин преходът нататък из Беласица е по-лек. Печели се време и се спестяват усилия.Съветвам, който минава да не ходи по билото. Ако иска да гледа към българска и гръцка страни да остане по-дълго време на върховете. Точно 1 час след тръгване от вр. Конгур стигнах до вр. Радомир( 2029 м.н.в.) До преди настъпване на социалистическия строй върхът се е казвал"Калабак".Туристическото дружество в Петрич сега носи същото име. Може да се преведе като" Хубав изглед", ако Кала на гръцки е Хубав. Сега е кръстен на българският цар Гаврил Радомир( 1115-1116 г.), син на цар Самуил. На три места преди върха има колчета с указателни табели, като пише и времето, необходимо за изкачване.  На третото се откланяме нагоре и бързо се стига до вр.Радомир. Интересно, че на табелата откъм гръцка страна пише 2031 м.н.в., а от нашата- 2029 м.н.в. От към гръцката част от юг имаше колчета с маркировка, която тръгва от някое село и стига до вр. Радомир. На нашите карти навсякъде съм срещал 2029 м.н.в. След кратка почивка, развалена от започващия да вали слаб дъжд тръгнах надолу. Наложи се да поставя дъждобрана. До момента времето беше облачно, приятно и не печеше. Не съм избрал случайно това време от годината за изкачване на вр.Радомир. Маркировката продължаваше да бъде червена, доволен съм от нея- нямаше спорни места, да се чудя накъде да продължа.
              Връщането стана по обратния път, като спрях за кратка трета почивка на местността"Вършилото". До хижата стигнах в 12:33 ч. Над х.Конгур има малък параклис. На половин часот хижата разминах само момиче, тръгналонагоре към Конгур и Радомир.  Приготвих си багажа, хапнах и продължих надолу по пътеката аза х. Беласица. Намерих лесно правилната пътека. Аз идвах в планината Беласица за първи път. Преди 10 години през втората половина на май щях да ходя, след изкачване на Гоцев връх, но не можах. За това изкачване също има какво  да се пише-цял ден път е. Тръгева се от източната страна от бивша застава и се пристига в западната.  Малко след като пристигнах в хижата едно момче и две момичета тръгнаха нагоре. Обясних им подробно пътя. По-късно през деня в х.Беласица ги срещнах отново и разбрах, че са стигнали само до вр. Конгур. За 40 мин. слязох от х.  Конгур( 1284 м.н.в.) до х. Беласица( 720 м.н.в.). Хижа Беласица е разположена на поляна, разположена е в местността" Илиевска нива" . Представлява голяма сграда с 65 места за настаняване. Към хижата работи ресторант, в стаите има баня и  тоалетна с вентлатор, парно отопление, тераса. До хижа Беласица пътят е в много добро състояние. По горския път докато вървях виждах табели с отклонения, подминах двата разклона, имаше още едно място, обособено за пикник. На поляната имаше маси,беседки, пейки. 
               От х.Беласица по-късно се отбих до водопада на река Лешняшка. До нея се стига по маркирана със син цвят пътека през гората. В гората на много места тук и по пътеките нагоре към билото имаше указателни табели за характерните дървета, като зимен дъб,кестен, шестил, габър и други. До водопада стигнах за 24 мин. Връщането беше за същото време. Колкото е нагоре, толкова приблизително надолу. Пресичат се няколко сухи дерете и едно поточе малко преди водопада. На стръмните места има парапет и стъпала. Стига се до средата на водопада, а както всички знаят водопадите се гледат отдолу. До долу се стига по камъните, има мостче. ози водопад е висок 20 метра и е най-лесно достъпния в Беласица. Планината Беласица, поради граничното си местоположение е слабо изследвана. Дори преди  няколко години бяха открили нов водопад. Водопадите са едно от най-красивите творения на природата. Имал съм щастието да видя към 40 водопада досега.
               На следващият ден, който през тази година съвпадна с празника"Цветница" слязох от х.Беласица към града, за да се завърна у дома. По пътеката след 10 мин.стигнах до чешма" Калайджиев" с бетонна маса. След още пет минути има  характерен ориентир- разцепено на три части голямо дърво, което е там от няколко години. Двете парчета са на пътеката по протежение на основната посока, а третото е напречно от по-високата част. Те не затрудняват движението. На два пъти излизах на шосето, а няколко пъти го пресичах. При второто излизане на асфалта се минава покрай една чешма,малко навътре от пътя. В Петрич излязах малко над табелата с надпис"Природен парк Беласица". Той е включен в 50-те малко известни обекта в България.  До табелата бях на 50-тата мин. от тръгването. Оттам се пресича града, защото жп гарата е от далечната северна страна. Пресичането става покрай стадион" Цар Самуил" и отнема 40-45 мин. Снимки от похода може да видите на:  http://barin.snimka.bg/mountain/belasica.907602
              По време на прехода видях много опознавателни табели за дърветата в парк Беласица. Направи ми впечатление, че нямаше иглолистни дървета. Широколистната гора е до 1450-1500 м.н.в.- напълно нормално. Видях и няколко животни: Катеричка, мишка, няколко гущера и жаби, две змийчета, птички и през последния ден-дъждовници, които са излязли поради влажното време. Препоръчвам на всеки, който може да ходи в планините и има желание да отиде в Беласица. След вр. Радомир може да се продължи по посока вр.Тумба( 1880 м.н.в.).  След върха се стига през един висок проход- единствен в Беласица- Демиркапия( превежда се Желязна врата). Той е разположен нависоко и няма съществено значение. Същото име носи порта в Пирин, разположена по пътеката от х.Безбог покрай Попово езеро за х.Пирин. Маршрутът, както и други в Пирин са описани на:   http://barin.blog.bg/turizam/2015/07/19/pirin-planina.1377430                    
             Мога още да споделя, че навсякъде, където ме болеше нещо от ходенето до Рупите и на Беласица ми мина. Една малка забележка: в планината вървя много бързо,така че ако ползвате моето описание на маршрута трябва за всеки час да добавяте 10-15 мин. Днес си получих втората бронзова значка.




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Добре, че има сериозни туристи като ...
26.04.2016 23:58
Добре, че има сериозни туристи като теб, които да приобщават нас по-мързеливите към красотите на родината. От този материал научих, че първенецът на Беласица се именува Радомир.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 886726
Постинги: 261
Коментари: 2474
Гласове: 22003
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31