През зимния сезон едни от най-предпочитаните плодове са цитрусовите. Освен тях има останали от есента ябълки, които са по-вкусни, ако са български, а не внос; крушите и дюлите също траят дълго. Дюлите обаче трудно се ядат, а са вкусни на сладко или компот. Най-подхождат цитрусовите плодове на Коледа и Нова година и обикновено се слагат в торбичките. Децата много им се радват. Те са сочни и вкусни. Растат на по-топло и имат сок, който утолява жаждата.  Наричаме ги още тропически, южни и други плодове. Погрешно към тях причисляваме някои, които нямат нищо общо с цитрусите, като ананас и банан.  Цитрусовите плодове растат на вечнозелени дървета и дават плод почти по всяко време на годината т.е. не в определен период, както нашите овошни дървета. Цитрусовите плодове са доста трайни и ако не са стояли дълго време след вноса в складовете при неподходящи за съхранение условия могат да издържат дълго.  Сега винаги ги има и няма нужда да се запасяваме. Затова в магазините почти непрекъснато има лимони и портокали.   
            От медицинска гледна точка цитрусовите плодове са полезни, както и всички плодове. Заради високото си съдържание на витамин С, всички цитруси повишават имунитета и предпазват от грип и настинка. Редовната им консумация ще ви предпази и от проблеми с очите, заради наличието на витамин А. Лимонът е с много силно изразени антибактериални свойства, той е полезен и за кръвоносните съдове заради съдържанието на калий. Мандарините помагат при кашлица и бронхит. Малко хора знаят, че портокалите са особено полезни за бременните жени. Те спират маточните течения, предпазват от преждевременно раждане и спонтанен аборт. Грейпфрутът пък е препоръчителен за хората, които се занимават активно със спорт, защото възстановява силите. Той намалява и телесното тегло.
                   Първите споменавания на лимона в литературата се срещат у Теофраст приблизително към 300 г. пр.Хр. За дървото „лимунг” се говори в древнокитайските летописи, независимо от това, че родина на лимона е Индия. Думата „лимунг” на китайски означава „полезно за майките”. Думата „портокал”, от своя страна, води своя произход от немския език, където означава „китайска ябълка”. Именно за тези специални „китайски ябълки” започнало строенето на специални помещения – оранжерии. Основни доставчици са Турция, Южна Африка, САЩ, Китай, Индия, Аржентина, Гърция.
                Цитрусовите плодове ги предпочитаме през зимния сезон, защото през останалото време си имаме наши плодове. Напоследък в ранна пролет се появяват ягоди и какви ли не плодове от оранжериите и от чуждите страни. По отношение на витамините и от гледна точка на медицината съм чел, че най-много витамин и има в ябълките и лимоните. Тук всичко зависи от гледната точка и нуждата на организма от конкретни витамини.
                 Според класификацията на флората цитрусовите плодове попадат в следната група:
          отдел: Magnoliophyta  Покритосеменни

клас:	Magnoliopsida	Двусемеделни
разред:	Sapindales
семейство:	Rutaceae	Седефчеви
род:	Citrus	Цитрусови

               По-често срещаните и познати цитрусови плодове са следните:                   

1. Жълт грейпфрут - най-сочен, но доста горчив
2. Розов грейпфрут - по-сладък, по-хубав, но и по-скъп от жълтия.
3. Лимон - колкото по-жълта е кората, толкова по-сладък е лимона.
4. Мандарина - много сладка и сочна, но за съжаление в повечето случаи има много семки.
5. Тънкокори портокали - от тях се прави сок, също така са много месести.
6. Дебелокори портокали - белят се лесно, но имат по-малко сок от тънкокорите.
7. Зелени лимони(лайм) - много ароматни. По-узрелите плодове са по-сладки, а по-зелените се използват за салата.
8. Помело - най-големия цитрусов плод. роднини са на грейпфрута. Много често за по-сухи отвътре.  
   

             Цитрусовите плодове са предпочитани от хората. Лимона обикновено мсе използва за чай, риба и джин, защото трудно се яде самостоятелно. Много е кисел. В България най-късно познатия ни цитрусов плод е помело. До преди няколко години го нямаше из магазините.
            Има и по-малко известни цитрусови плодове:   
           Ръката на Буда или още цитрон е екзотичен плод с доста интересен външен вид, наподобяващ формата на длан с пръсти; характерен е за североизточната част на Индия и Китай. Традиционно предлаган в будистките храмове, плодът е с високо ценена форма и аромат. Тъй като не разполага с богата месеста част и не съдържа много сок,  от ръката на Буда се използва най-често ароматната ѝ кора. За разлика от лимона, сърцевината не е горчива, а това прави цитрусът идеален за подслаждане на различни ястия и напитки. Ароматът на лимон и свежият цвят го правят фантастична добавка за алкохолни напитки като водка и джин, към които спокойно може да добавите свежо пръстче от “ръчичката на Буда”.
                   Кара кара- култивиран в средата на 70-те години на миналия век във венецуелската хасиенда Кара Кара (от където идва и името му), мини портокалът с червена сърцевина е кръстоска между два други цитруса. На външен вид изглежда като повечето цитруси, но щом го разрежете на две ще откриете свежата му розова плът с комплексен, сладък вкус с нотки на горски плодове и рози. Със своето ниско киселинно съдържание Кара Кара е доста вкусен сам по себе си. Може да добавите красивата и вкусна розово-червена сладост на кара кара към вашите шейкове или обедни салати.
                   Кумкуат-интересен цитрус, известен още и като златен портокал, е с големината на едра маслина с овална форма и оранжев цвят. Ярко оцветената му кора е напълно годна за консумация и често най-добрата част от плода. Може да се консумирате целия, без дасе  обелва, за да усетите в устата си прилив на изключително приятен сладко-кисел вкус. Може да се добави към зелената си салата за по-екзотичен вкус или към любимите си зимни торти или домашни плодови ликьори.
                Повече трябва да се отдели на на по-популярните и добре познати за нас плодове:         
                    жълт грейпфрут
         

            Дървото грейпфрут достига до 4.5-6 метра и има кръгла корона от разпрострени нагоре клони. Плодът е почти кръгъл или сплеснат до леко крушовиден, с до 10-15 см ширина, с гладка, фино напукана кора, която има дебелина до 1 cм. Цветът на грейпфрута е бледо-лимонов. Плодовете му тежат 300-600 грама, но се срещат и с гигантски размери до 6 кг. Имат тънка, жълта или жълто-оранжева кора, която отделя етерични масла, използвани в козметиката. Вътрешността е сочна, ароматна, със жълт, бледорозов или червен цвят. Има кисело-сладък вкус с характерен горчив привкус, който се дължи на по-голямото съдържание на киселини и по-малко захароза и фруктоза в сравнение с други цитрусови плодове (портокали, мандарини, суити). На мен лично жълтия грейпфрут повече ми харесва от розовия. 
                   розов грейпфрут

            Слънчев южен плод от семейството на цитрусовите плодове. Първата среща с него е през 18 век на Карибските острови. Той е един от малкото плодове, които не са открити в диворастящ вид. Не е известно дали е възникнал по естествен път или чрез намесата на човека. По-едър е от жълтия грейпфрут и напоследък от него внасят повече. За първи път европейците откриват грейпфрута на остров Барбадос. По-киселият вкус се дължи на високата концентрация на плодови киселини. Това моментално го прави страшно полезен за тези, които искат да отслабват.
                 портокал(Citrus sinensis) , е цитрусовото дърво. Изследванията сочат, че портокалът е хибрид с древен произход, вероятно между помело (Citrus maxima) и мандарина (Citrus reticulata). То е малко цъфтящо дърво, растящо до 10 м височина с вечнозелени листа, които са подредени алтернативно, имат яйцеобразна форма и са 4 – 10 см дълги. Богат е на витамин С. Портокаловият плод е вид месест семков плод. Има няколко вида- по-големи с дебели кори, с тънки кори, приличащи на мандарина, наречени тандарина, червен потрокал( по-малък с вкус, близък до този на грейпфрута), персийски( сладък) портокал.


                      
                    Лимоните са плодовете на лимоновото дърво (Citrus limon, Rutaceae). За последното се смята, че произлиза от диви растения, обитавали териториите на южен Китай и южна Индия преди повече от 2500 години. В древната история лимоните са извървели дълъг път, преди да стигнат до днешна Европа. За пръв път били внесени в древната Римска империя (200 г. Хр.). Широкото им култивиране обаче закъсняло с още 12 века. През това време пътят им минавал през Египет (700 г. Хр.), в средиземноморския басейн, широко търгувани от арабите, които контролирали южна Испания (1000-1150 г. Хр.). Култивацията им започнала в италианския свободен град Генуа около 15 век. Разпространението на лимоните в северна Европа се случило през 15 век, когато рицарите кръстоносци се връщали от Йерусалим. Лимонът има продълговата форма. Срещат се няколко вида с различна големина, дебелина и сочност.
               По-известни сортове лимони:

• кисел сорт "Еврика" - груба кора, пъпно образувание в единия край на лимона и малко семки
• кисел сорт "Лисабон" - гладка кора, липса на пъпно образувание и липса на семки
• сладък сорт "Майер" - сладък вкус, по-ниска киселинност.

                         Лимоновите дървета дават след третата или четвъртата година. Има си особености и изисквания при поддръжката, за да може да раждат повече плод. На височина достигат  до седем метра и живеят до 45 години. Листата опадват и се сменят на три години. От всички цитрусови дървета лимоните само могат да се отглеждат в най-южните части на България, но ако зимата е по-сурова има опасност от измръзване. По-добре да се отглеждат  като стайно растение.
                 Мандарина: позната е от древността. Идва от южните части на Китай и Индия. В Европа се разпространява твърде късно- 18-ти в. На височина дървото стига 2,5-4 м. Полезна е и медицината я препоръчва за лекуване на мнодо болести. Има различни сортове: по-малки, големи, сплеснати, безсеменни. Направени са кръстоски с портокалите, като най-известния получен сорт е ""климентина". Обикновено е по-малка по размер от портокала, но е по-сладка на вкус. 

                   Друг напоследък по-разпространен цитрусов плод е помелото. То е някъде два-три пъти по-голямо от грейпфрута и е със сходен вкус. Родината му е южна Азия, а през Китай е разпространено и в останалите страни. Дълго се е отглеждало и консумирало само в Индонезия. Помелото е най-големия цитрусов плод и тежи до 1-2 килограма. Плодовете не са толкова сочни, но и не са горчиви. Имат дебела ципа, която подобно на грейпфрута не се яде. Местата по света, където днес се отглежда помело са Тайланд, Тайван, Виетнам, Южна Япония, Индия, Таити, Индонезия, Лаос, Китай, Филипините. За съжаление, поради ограничение на мястото снимката на помело не се събра .   
           

пред всички други цитрусови. Но най-добре е да се хапват, а не да се прави фреш, колкото и да горчат

Здравей, rustam. По-добре е да се ядат натурално, а що се отнася за розовия грейпфрут- въпрос на вкус за всеки.

А какво ще кажеш за компотите?
Един хубав компот от малини или праскови също е подходящ през зимата :)
Азиатците правят компоти от мандарини, не са лоши, но прекалено сладки са за мен.

Здравей, ard. Компотите също са хубави. Аз харесвам най-много от дюли. Почти всички плодове са вкусни и имат различни витамини, ако се гледа по този начин.

Ям плодове които растат там където живея
и то ни по късно от месец след като са откъснати.
Всички чуждоземни и извънземни-ГМО не се препоръчват.