Постинг
18.05.2015 22:50 -
Лалетата
Автор: barin
Категория: Тя и той
Прочетен: 1547 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2015 18:08
Прочетен: 1547 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 26.11.2015 18:08
Много хора си мислят, че лалетата са холандски. Оказа се, че не е точно така. Родината на лалетата е Персия. Холандия е тяхната втора родина. Когато са пренесени от Персия те получават широкоразпространение в Холандия до такава степен, че освен вятърните мелници и дигите те се явяват един от символите на ниската земя. В Холандия, втората родина на лалетата, те са пренесени първоначално като екзотичен вид. Интересът, който предизвикват по онова време, бързо прераства в истинска „лудост по лалетата”. Лалето станало обект на спекула и отначало цените му са били изключително високи. Наложило се държавата да издаде специален декрет, за да се прекратят спекулациите и цените да спаднат. Възпявано е от поети, рисувано от художници като символ на любовта, лалето и днес е любимо на всички пролетно цвете, поради което е обект на внимание от страна на селекционери и производители. В декоративното градинарство се отглеждат хиляди сортове, които се различават по дължина на дръжката, форма и багра на цвета, пригодност на форсаж и др. Според някои признаци се класифицират в следните групи: простоцветни, ресничести, зеленоцветни, сорт " Рембранд", кичести. Има и други класификации:
Латинското название на лалето е "Tulipa". Спада към род покритосеменни от семейство кремови( Lilieceae). Включва много видове, разпространени по цялото земно кълбо. В България най-често се срещат червени, розови, пъстри и жълти лалета.Обикновено често се подаряват по време на великденските празници, тъй като цъфтят през април месец, а Великден често е по това време(теми 10 и 11 от моя blog). Като градински цветя те са много красиви с дълги дръжки, изискват грижи при разсяване и периодически да се преместват на по-плитко лукувиците.В противен случай след няколко години само ще пускат цветя, без да цъфтят,а никой не иска цветя, които не цъфтят. Лесно се приспособяват към всякакъв вид почви. Луковиците се засаждат през есента (от края на септември до средата на октомври) на лехи. През пролетта може, но както всички цветя не по време на цъфтежа. Предварително се отварят бразди, които се покриват с почвата от следващата бразда. Дълбочината на засаждане зависи от механичния състав почвата, както и от вида и големината на луковиците. По-дребните се засаждат по-плитко, а по-едрите – по-дълбоко. Съществува неписано правило че дълбочината на засаждане трябва да се равнява на 2-3 пъти диаметъра на луковицата. Лалетата са обичани от народа градински пролетни цветя. Същото се отнася и за разстоянията между тях. Препоръчва се след засаждането лехите да се покрият със слама или торф. По този начин лукови се предпазват от измръзване и повреждане.
снимка 1
Луковиците на лалетата най-добре ежегодно да се изваждат от почвата, когато листата пожълтеят наполовина и покривната люспа на луковицата придобие светлокафяв цвят (май-юни). Не трябва да се избързва или закъснява с това мероприятие. Рано извадените луковици не успяват да узреят. Те са слабо устойчиви на болести и през следващата година не се развиват добре. Закъснялото изваждане (при пълно засъхване на надземната част) води до загуба на посадъчен материал – малките луковици се разпадат и остават в почвата. Извадените луковици се поставят на тънък пласт в щайги и се просушават на сенчесто, проветриво място, след което се почистват и се сортират. Не трябва да се излагат на слънце, дори и за кратко време! Съхраняват се до есента в сухи, тъмни и хладни помещения.
снимка 2
На снимки 1, 2 и 3 са показани характерни оцветявания и видове лалета. Засаждането на лалетата трябва да бъде съобразено да не е на силно ветровито място и под високи дървета с големи листа и корони, като орехи. На глинести почви не се развиват добре и се препоръчва обогатяване на почвата.
Първите писмени изаточници, в които се споменава за лале са староперсийски от IX век. Някъде към средата на XVI век е пренесено в Европа. Най-широко разпространение получава в Холандия. На футболния отбор на Холандия прозвището е" лалетата" и екипът им е в оранжев цвят. Днес Холаандия е най-големия износител на лалета( около 75-80 % от световната търговия). Първоначално лалето е било дивопрастящо обикновено цвете в Азия. За първи път турците го култивират около 1000 г. Вярва се, че първите луковици и семена на лале са изпратени от Османската империя до Виена през 1554 г. от Ожие дьо Бусбек, пратеник на Фердинанд I, император на Свещената римска империя , до турския султан. Изключително популярни стават едва след като холандският ботаник Каролус Клузиус написва първата специализирана книга за лалета през 1592 г. Твърди се, че след като я издал, към цветето се появил толкова голям интерес, че често крадели луковици от собствения му двор. Днес има толкова различни сортове лалета, получени чрез кръстоски на семена, луковици, че се провеждат цели фестивали на лалетата. На вчерашния ден се провежда традиционния Keukenhof в предградието на Амстердам Хаарлем.
Латинското название на лалето е "Tulipa". Спада към род покритосеменни от семейство кремови( Lilieceae). Включва много видове, разпространени по цялото земно кълбо. В България най-често се срещат червени, розови, пъстри и жълти лалета.Обикновено често се подаряват по време на великденските празници, тъй като цъфтят през април месец, а Великден често е по това време(теми 10 и 11 от моя blog). Като градински цветя те са много красиви с дълги дръжки, изискват грижи при разсяване и периодически да се преместват на по-плитко лукувиците.В противен случай след няколко години само ще пускат цветя, без да цъфтят,а никой не иска цветя, които не цъфтят. Лесно се приспособяват към всякакъв вид почви. Луковиците се засаждат през есента (от края на септември до средата на октомври) на лехи. През пролетта може, но както всички цветя не по време на цъфтежа. Предварително се отварят бразди, които се покриват с почвата от следващата бразда. Дълбочината на засаждане зависи от механичния състав почвата, както и от вида и големината на луковиците. По-дребните се засаждат по-плитко, а по-едрите – по-дълбоко. Съществува неписано правило че дълбочината на засаждане трябва да се равнява на 2-3 пъти диаметъра на луковицата. Лалетата са обичани от народа градински пролетни цветя. Същото се отнася и за разстоянията между тях. Препоръчва се след засаждането лехите да се покрият със слама или торф. По този начин лукови се предпазват от измръзване и повреждане.
снимка 1
Луковиците на лалетата най-добре ежегодно да се изваждат от почвата, когато листата пожълтеят наполовина и покривната люспа на луковицата придобие светлокафяв цвят (май-юни). Не трябва да се избързва или закъснява с това мероприятие. Рано извадените луковици не успяват да узреят. Те са слабо устойчиви на болести и през следващата година не се развиват добре. Закъснялото изваждане (при пълно засъхване на надземната част) води до загуба на посадъчен материал – малките луковици се разпадат и остават в почвата. Извадените луковици се поставят на тънък пласт в щайги и се просушават на сенчесто, проветриво място, след което се почистват и се сортират. Не трябва да се излагат на слънце, дори и за кратко време! Съхраняват се до есента в сухи, тъмни и хладни помещения.
снимка 2Добрите градинари знаят как да полагат грижи към лалетата.
На снимки 1, 2 и 3 са показани характерни оцветявания и видове лалета. Засаждането на лалетата трябва да бъде съобразено да не е на силно ветровито място и под високи дървета с големи листа и корони, като орехи. На глинести почви не се развиват добре и се препоръчва обогатяване на почвата.
Първите писмени изаточници, в които се споменава за лале са староперсийски от IX век. Някъде към средата на XVI век е пренесено в Европа. Най-широко разпространение получава в Холандия. На футболния отбор на Холандия прозвището е" лалетата" и екипът им е в оранжев цвят. Днес Холаандия е най-големия износител на лалета( около 75-80 % от световната търговия). Първоначално лалето е било дивопрастящо обикновено цвете в Азия. За първи път турците го култивират около 1000 г. Вярва се, че първите луковици и семена на лале са изпратени от Османската империя до Виена през 1554 г. от Ожие дьо Бусбек, пратеник на Фердинанд I, император на Свещената римска империя , до турския султан. Изключително популярни стават едва след като холандският ботаник Каролус Клузиус написва първата специализирана книга за лалета през 1592 г. Твърди се, че след като я издал, към цветето се появил толкова голям интерес, че често крадели луковици от собствения му двор. Днес има толкова различни сортове лалета, получени чрез кръстоски на семена, луковици, че се провеждат цели фестивали на лалетата. На вчерашния ден се провежда традиционния Keukenhof в предградието на Амстердам Хаарлем.
Няма коментари
