Постинг
10.07.2017 19:21 -
Бербатов и Стоичков- съпоставяне
Автор: barin
Категория: Спорт
Прочетен: 4715 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2017 21:46
Прочетен: 4715 Коментари: 14 Гласове:
20
Последна промяна: 10.07.2017 21:46
Двама от най-големите футболисти на нашето време са Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Освен тях има и други, но към настоящия момент никой не се откроява като тях.
Христо Стоичков е роден на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Той започва футболната си кариера през 1982 г. в отбора на Хеброс- Пловдив. Прави впечатление с добрите си изяви и е забелязан от съгледвачи от ЦСКА. През миналия век футболното ни първенство е с двуполюсен модел- шампиони с малки изключения става все Левски и ЦСКА. През 1985 г. преминава в ЦСКА.
Още в първия си сезон във финала за Купата на Съветската армия срещу Левски за сбиване е наказан за една година. Сртед наказаните е и вратаря на сините Борислав Михайлов- настоящ презаидент на Футболната федерация. Другият наказан е известния със здравите влизания Емил Велев- Кокъла. Впоследствие наказанията са намалени и Христо Стоичков продължава да играе в ЦСКА. Заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов оформят силно нападателно трио, което бележи почти във всеки мач. Христро Стоичков играе по лявото крило, което му донася прякора"Модерния ляв". По-известен обаче остава другияет му прякор" Камата", защото като кама се врязва в противниковата защита и успява често да надбяга защитниците. За ЦСКА Стоичков изкарва пет сезона- до 1990 г., когато отива в Барселона за рекорден за времето трансфер за български футболист. Футболният гранд от Испания брои 4,5 милиона $ за да купи Христо Стоичков. С ЦСКА е три пъти шампион: 1987, 1989 и 1990 г., четири пъти носител на Купата на Съветската армия. Да поясня, че купа на България по това време няма, а носителят на тази купа ни представлява във вече несъществуващия турнир"Купа на носителите на националните купи( КНК)". През периода в ЦСКА от 1985 до 1990 г. изиграва 119 мача и вкарва 81 гола. Дебютира за националния отбор на България на 23 септември 1987 г.в световна квалификацияза Европейскио първенство срещу Белгия, която печелим с 2:0. През сезон 1989-1990 г. печели Златната обувка за голмайстор в Европа, като поделя отличието с голмайстора на Реал Мадрид Уго Санчес. ,с 38 гола. Възниква въпроса колко тежат головете в българското първенство и в испанското. Преди това и други източни първенства са излъчвали голмайстори. За Стоичков обаче няма съмнение дали действително е добър реализатор. Особено важни се оказват за неговото развитие като футболист трите гола във вратата на Барселона на полуфинала за КНК. По това време треньор на испанския гранд е Йохан Кройф, известен още като"Летящия холандец". Само мога да съжалявам, че не съм го гледал на живо, защото на Световното пъррвенство в Аржентина през 1978 г. Кройф отказва да участва и дори във футболните книги пише, че не гледал финала. Чел съм във футболните книги Кройф да казва след полуфиналите на Барселона с ЦСКА"Искам го този нападател". По принципа"Едно куче като лае- вземи го при себе си" успява да убеди управата да го купят. Има и друг българин носител на Златна обувка- Георги Славков, който също участва във финала през 1985 г. и дори той е причината за ескалиране на нпрежението, като вкарва гол с ръка и след като съдията го признава дразни противниковата публика. В българското първенство Стоичков е два пъти поред голмайстор.
В Барселона Стоичков се изявява отлично. По негово време един отбор може да има четири чужденци, като само три от тях могат да играят. В Барселона това са: Христо Стоичков, Роналд Куман, Михаел Лаудруп и Ромарио. В Барселона Стоичков изиграва 151 мача и вкарва 77 гола. Интересно, че Уго Санчес след идването на Стоиичков постепенно залязва. Истината е, че има тежка контузия и пропуска много мачове и игрова практика. На връчването на Златната обувка правят импровизирано шоу, където двамата трябва да вкарат топката в една дупка с размери малко по-големи от футболна топка. Христо Стоичков вкарва от първия път, а Уго Санчес пробва два или три пъти и не успява. Като гледах репортажа възкликнах " Нашата обувка е по-златна от чуждата". Стоичков остава в Барселона до 1995 г. После отива за една година в Италия, където играе за силния по това време отбор на Парма и се завръща в Барселона за още две години- до 1998 г.
С Барселона печели много отличия: пет пъти е шампионх на Испания: четири поредни от 1991 до 1994 г. и през 1998 г., носител е на Купата на Европейските шампиони през 1992 г., като побеждава на финала Сампдория. Има и една КНК, Суперкупа на Европа, купа на Краля( така се нарича националната купа на Испания).
Едно от най-ценните отличия е Златната топка за футболист на Европа. Христо Стоичков го печели през 1994 г., а е близо до него и през 1992 г., където според специалисти несправедливо е ощетен нза сметка на Марко ван Бастен. Златна топка се дава на футболиста на годината в Европа. През същата година идва още едно признание за Стоичков- Златен Онз. Дава се на най-добрия футболист в света, като не винаги носителят на Златната топка и Златния Онз е един и същ.
Христо Стоичков участва на две Световни и едно Европейско първенства. Най-успешно за него е Световевното първенство в САЩ 1994 г., като хората опе помнят незабравимото лято, когато станахме четвърти в света, а Стоичков подели голмайсторския приз с Олег Саленко от Русия. Останаха съмнения за истиноста на головете на Саленко, защото пет от шестте бяха във вратата на Камерун, а африканския отбор се беше класирал вече за елиминационната фаза. На Европейското първенство през 1996 г. България беше ощетена в мача срещу Испания, като отмениха чист гол на Стоичков, а после срещу Стоичков вкара гол, който реално не трябваше да се признава, защото топката след като се удари в гредата тупна пред голлинията, но съдията посочи-гол. При такова стечение на обстоятелствата България можеше да премине напред за сметка на Испания. Тук Христо Стоичков бележи във всеки мач- общо три гола. На Световното първенство през 1998 г. той играе, но не вкарва голове. България отпасда след груповата фаза. В края на кариерата си Стоичков играе за отбори от Саудитска Арабия, Япония и САЩ, като и с тях печели отличия- национални купи. Награден е за спортни заслуги с орден"Стара планина" I степен. Футболист № 2 е за България за XX век след Георги Аспарухов.
Пет пъти е обявен за Футболист на годината за България: 1989, 1990, 1991, 1992 и 1994 г., а през 1994 г. е и Спортист на годината. Дотук с визитната картичка за Христо Стоичков( в съкратен вид).
Димитър Бербатов е роден на 30 януари 1981 г. в Благоевград. Сравнението между двамата е условно, защото възрастовата разлика е 15 години, т.е. когато Стоичков е на 35 г. в края на кариерата си като футболист Димитър Бербатов е на 20- млад обещаващ талант и все още нищо повече.
Димитър Бербатов играе на друг пост- централен нападател тип"таран". Той е по-висок от Стоичков. До 1998 г. играе за родния си отбор- Пирин Благоевград. През 1998 г. е привлечен в ЦСКА. Отначало играе в дублиращия отбор, но през следващата година е титулярен централен нападател. За отбора на ЦЖСКА има 49 мача и 31 гола. Тук не може да се сравнява със Стоичков, защото има само два сезона в А група и печели само един трофей- Купата на България. Левскарите казват, че няма гол срещу Левски, а Стоичков е нанизал много на вечния съперник. В ЦСКА играе до 2001 г., когато на 20 години- много млад е привлечен от Байер Леверкузен. Периодът му в Байер Леверкузен е успешен- 1912-1996 г.-161 мача-75 гола- добър показател за чист нападател. Липсва обача купа- три пъти Байер Леверкузен остава втори в германското първенство, губи финал за Шампионската лига от Реал Мадрид и финал за купата на Германия. През 2006 г. отива в Англия, като играе два сезона в Тотнъм Хотспърс( 70 мача- 27 гола), четири сезона в Манчестър Юнайтед- един от грандовете на Англия и два сезона във Фулъм. Заради Бербатов си спомням, че Фулъм стана симпатичвен отбор за много футболни запалянковци, макар и да няма славно минало. Във Фулъм статисътиката никак не е лоша- 51 мача и 19 гола. С Тотнъм печели Карлинг къп след победа над Челси на финала.
Най-силните му изяви и успехи идват с Манчестър Юнайтед. За отбора вкарва 56 гола в 108 изиграни срещи. В първия си сезон в Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов става шампион на Англия, печели Карлинг къп и Световното клубно първенство, въпреки че не записва нито една минута на терена. Манчестър Юнайтед разполага с достатъчно силни футболисти. Партньори в атаката са Теевс, Роналдо и Руни. Следващият сезоин не е толкова успешен- второ място във Висшата лига, но нова Карлинг къп. През третия си сезон Бербатов вкарва в един мач 5 гола( срещу Блякбърн), като по този показател се изравнява с Алан Шиърър. През този сезон бвележи най-много голове. За Висшата лига има три хеттрика, като това постижение имат само споменатия по-горе реализатор Алун Шиърър и Рууд ван Нистелрой. С 20 гола поделя голмайсторския приз във Висшата лига. През четвъртия сезон по-често е резерва и след края преминава във Фулъм. От края на януари 2014 г. Димитър Бербатов е играч на френския Монако. Остава в отбора до лятото на 2015 г., отчита се с 38 мача и 13 гола. Следва един сезон в ПАОК Солун. За България Димитър Бербатов е седем пъти футболист на годината, за пътрви път през 2002 г. За цялата си кариера Бербатов има 272 гола, с 10 повече от Стоичков.
За националния отбор на България нещата са малко по-различни. Бербатов е вкарал един гол повече от Стоичков в мачовете, но участва само на едно Европейско първенство- последното, на което България се класира- 2004 г. Отпадаме след три загуби, особено тежка е тази от омразните за футболните запалянковци шведи- 0:5. Бербатов няма гол на Европейско първенство, а припомням, че Стоичков има три. На кои отбори са вкарвал;и двамата- няма особено значение- нали са бележели. Зависи срещу кого сме договаряли приятелски срещи и срещу кого ще ни изправи жребия в квалификациите. Жалко, че Бербатов не успя да играе на Световно първенство-най-големия футболен форум. Така изглежда визитната картичка на Димитър Бербатов, която още не е завършена, защото футболиста не е "окачил обувките на пирона", но скоро това ще стане.
Тук обаче има друг фактор: При Христо Стоичков съотборниците му са от "Златното поколение": Трифон Иванов( лека му пръст), Любо Пенев, Емил Костадинов, Балъков, Лечков, Сираков, Хубчев......При Димитър Бербатов имаме "Три коня": Стилян и Мартин Петрови и самия Бербатов. Сега и тях нямаме, като победата над Холандия с 2:0 е светъл проблясък, но след загубата от Беларус си затворихме пътя към Мондиала.
Похвално и за двамата е благотворителната дейност. Миналата година се състоя мача"50 години № 8", а наскоро благотворителния мач между поканени от Димитър Бербатов и Луиш Фиго.
Целта на написаното не е да показвам кой е по-добър и по-заслужил. Двамата са от различно поколение, играят на различни футболни постове, пътят им е преминал през различни отбори. Всеки си има своите предпочитания за двамата футболисти. Мога да кажа, че Бербатов и Стоичков са направили много за България.
.
Тагове:
Трети януари, три стари секс-вица - два ...
Белгородското село Козинка е унищожено о...
Защо ВЕРУЮЩАЯ и КРИВОСЛАВНАЯ РАССИЯ - Ще...
Белгородското село Козинка е унищожено о...
Защо ВЕРУЮЩАЯ и КРИВОСЛАВНАЯ РАССИЯ - Ще...
ЦСКА винаги са продавали успешно свои футболисти на запад.
цитирайПрав си, kvg55. През годините ЦСКА осъществи повече сполучливи трансфери от Левски. За Левски има футболисти, които завинаги останаха в сърцата на феновете, но и има много провалени, за които не искат да се сещат.
цитирайТук няма какво да се сравнява....като спортен дух,характер,постижения...Бербатов ще трябва да стъпи на табуретка за да цуне Стоичков по гъзът.
цитирайЗдравей, staler. Повече са успехите на Стоичков. Моето съпоставяне малко е в сферата на въображението. Благодаря за изразеното мнение.
цитирайНяма място за съпоставяне. Във футбола винаги остава нещо скрито за запалянковците, а то е че това е колективна игра и всеки футболист е ценен толкова колкото допринася за нея. И за по-младите читатели: имаше един отбор в който нямаше звезди, но който мачкаше като валяк всички..."Аякс"
цитирайЗдравей, tikoev. Точно отбора на Аякс ми е любим и го давам за пример със школата си и с това, че играе с млади футболисти, които ги продава и въпреки това пак побеждава.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Спрямо постиженията сравненията са относителни и неточни. Едно е да играеш в отбор със световно известни футболисти и да бележиш /говоря за нападатели/ , друго е да не са ти равностойни. За Аспарухов например се майтапеха навремето, че "Левски" бил Гунди и десет други п@нди. Централният нападател Петко Петков при изваждането на "Берое през 80-те години в Б-група завърши сезона с около 60 гола от 107 общо за отбора. Има и други примери на подобни наши реализатори- примерно Жеков. Не искам да омаловажавам постигнатото от Стоичков - великолепен футболист, но отвратителен простак и комплексиран елементарник. Бербатов е съвсем различен - брилянтен /не силов/ , интелигентен, симпатичен. Дори и по физиономиите им се вижда разликата. И по ползването на чуждите езици !
Разбира се, това си е мое мнение и не го налагам на никого.
И някога няма да забравя великолепния "АЯКС" от 70-те години !
цитирайРазбира се, това си е мое мнение и не го налагам на никого.
И някога няма да забравя великолепния "АЯКС" от 70-те години !
8.
born -
http://www.chambersz.com/news/5350-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2
15.07.2017 21:17
15.07.2017 21:17
Малка корекция - головете са 56.
цитирайЗдравей, born. Благодаря, че сподели мнението си. Помня и Петко Петков. Бележеше много голове за Берое- един средно силен отбор. Сега Мартин Камбуров също бележи, дори стана четири пъти голмайстор на българското първенство. От световна величина се открояват двамата-Стоичков и Бербатов. За Жеков- има златна обувка, пропуснах да отбележа, той е с първата, Славков и Стоичков са останалите. Защитниците в отборите малко са ощетени, защото всички гледат и помнят кой вкарва головете, а не кой ги предотвратява.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Защитната тройка на "Интер" от най-силните им години в края на 60-те Бургнич, Факети, Гуарнери /също и на националния им отбор/ бе абсолютно по-популярна от нападателите /може би за мен е така/. А нашите Пената и покойния Трифон Иванов ? И много други. Вярно е , че играта на нападателите е по-атрактивна и прави впечатление на любителите на ефектите. Но големия футболист си е голям, без значение отпоста на който играе.
Хубав неделен ден !
цитирайХубав неделен ден !
Бербатов е ярък представител на модерния солиден маневрено-позиционен футбол със здрава стратегическа основа - умее да маневрира прецизно по терена, да заема позиция, да наблюдава играта отблизо и да изчаква топката да дойде и положението да узрее за атака. Също е истински лидер на отбора - при неточно подадена топка внимателно обяснява на съотборниците допуснатите грешки вместо да я гони. Стоичков беше един от ярките представители на остарелия комбинационен футбол.
цитирайЗдравей, vladtepes. Различни са Бербатов и Стоичков. Всеки си има предимства и недостатъци. Футболът се развива и новата игра не прилича на това, което съм гледал през 80-те и 90-те години. И двамата бяха лидери в отборите, в които играха, независимо че в Манчестър Юнайтед и Барселона беше пълно със звезди.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Тези дни чета автобиографията му, която си купих. Есента на 1977 семейството му преживява опит за отвличане, който испанската власт е настояла да остане в тайна. Сем. Кройф са се съобразили. Стресът е бил голям, по него време вече са с 3 малки деца-на 7 на 5 и на 3 год. малкия Жорди. Месеци наред са съпровождани от полицаи вкл. в дома си. Съотборниците му и нац. треньор Ха
пел не са знаели истината. Страхували са се да оставят семейството без него в продължение на 8 седмици по време на последния лагер преди световното и по време на самото световно. Тогава помня имаше 2 версии основни. Че жена му управлявала или че искал много пари за участието. Но истината я разкрива сам той след много години. По време на финала е поканен и коментира мача заедно с Кевин Кигън в студиото на бибиси. Има даже качен клип от този исторически ден, когато Холандия загуби за втори път финал в продължение на 4 години. Бяха любимци по цял свят. Незабравими.
цитирайпел не са знаели истината. Страхували са се да оставят семейството без него в продължение на 8 седмици по време на последния лагер преди световното и по време на самото световно. Тогава помня имаше 2 версии основни. Че жена му управлявала или че искал много пари за участието. Но истината я разкрива сам той след много години. По време на финала е поканен и коментира мача заедно с Кевин Кигън в студиото на бибиси. Има даже качен клип от този исторически ден, когато Холандия загуби за втори път финал в продължение на 4 години. Бяха любимци по цял свят. Незабравими.
Благодаря, zabylgarite. За Кройф не вярвах, когато четох футболните книги преди години и в тях пишеше, че "нехаел за мача, защото знаел, че пак ще загуби Холандия. Вярно е, че в двата финала холандците са ощетени от съдиите за сметка на домакините. Тази информация я нямаше.
Поздрави!
цитирайПоздрави!