Има ли някаква полза членството в ЕС за българите? Вече 11 години този въпрос витае във въздуха, а отговор няма. В неделните новини на БиТиВи също решиха да зададат този философски въпрос и приведоха статистика, според която едва 19% от запитаните са категорични, че то е донесло само ползи. При това броя на еврооптимистите е практически равен на броя на евроскептиците и не успява да достигне дори 50%. В същото време една трета от запитаните смятат еврочленството за по-скоро вредно (за 11% то е донесло само вреди).

Общо взето статистиката е показателна. Макар журналистите да направиха извода, че българина е по-скоро еврооптимист и всичко  е наред, цифрите свидетелстват, че положението никак не е розово.

Ах, какви наивни надежди имаше преди десетилетие, че като влезем в ЕС ще потекат златни реки, ще цъфнем и вържем и всичките ни проблеми ще се решат. При това ще се решат сами, по някакъв неизвестен чудодеен начин. Е, годините минават, но така и нищо не се промени. Българина си остана песимист и явно вече се умори да вярва, че от небето ще се посипе европейска манна небесна. Въпреки това, както виждаме от статистиката на БиТиВи, 19% от хората упорито отказват да свалят розовите очила. Кой знае, може пък те наистина да са получили някакви ползи от еврочленството. Мнозинството от хората обаче продължават да чакат европейските благини.

А в какво всъщност се състоят въпросните ползи от членството в ЕС? Най-честия аргумент, който изтъкват проевропейски настроените граждани е, че членството дава възможност да се пътува из ЕС без виза. Да, да се пътува в чужбина без визови ограничения наистина е по-удобно, но за съжаление повечето българи не могат да си позволят да пътешестват из Европа и да обикалят съюза. Така че тази полза е доста спорна и от нея могат да се възползва само малък процент от населението. Този аргумент можем да отхвърлим.  

Икономически ползи също не се забелязват – България си остава на дъното в европейските икономически класации и явно в обозримо бъдеще няма да се измъкне от групата на аутсайдерите. Уви, за построяването на „Швейцария на Балканите” ще трябва да забравим. Пък и каква Швейцария при положение, че страната няма нито индустрия, нито промишленост, нито дори селско стопанство (за армията да не говорим). В медицината и образованието също е хронична криза. Да се постигне икономическо чудо при такова печално положение на нещата е невъзможно, без значение колко време сме в ЕС и какви еврофондове се усвояват.          

Другия аргумент в полза на европейското е, че то дава възможност на младите да заминат за чужбина и да работят за по-високи заплати отколкото тук. Да, заплатите там са по-високи, но нали идеята е да построим Европа у дома, а не да си разпилеем младото поколение из чужбина. Пък и мнозинството от заминалите работят като обслужващ персонал и вършат работата, която не искат да вършат местните европейци. Малцина са тези, които постигат успех в чужбина и градят престижна кариера. При това процента успели не зависи от това дали сме в ЕС или не. Като говорим за еврооптимизма на БиТиВи, Дойче Веле пък излезе със заглавие „Как Източна Европа се самоубива”. България също влиза в списъка на „самоубийците” поради високата миграция на трудоспособно население и ниската раждаемост.

Факта, че сме в ЕС не само не спира тази лоша тенденция, но и на практика я поддържа. Щом сме в ЕС не значи, че ще се оправим. Това значи, че щом сме в Евросъюза настоящите социално-икономически проблеми на страната ще се запазят и ще се задълбочават в бъдеще. Каква е примерно изгодата за Германия или Франция източноевропейските страни да развиват собствените си икономики и да укрепват суверенитета си? За какво са им излишни конкуренти? Източноевропейците са нужни от една страна като ресурсна база и пазар за западноевропейските стоки, а от друга – като санитарен кордон, който да огражда Русия. Второто всъщност е нужно повече на САЩ, спрямо които ЕС заема васална позиция. Съответно западните сили са заинтересовани източноевропейците да се намират в икономическа и политическа зависимост и да не проявяват самостоятелност. Това естествено се отнася и за нашата страна. За каква независимост можем да говорим при положение, че България не можа да построи тръбопровод от Русия, защото Брюксел и Вашингтон бяха против. Дали проекта е изгоден за нас няма значение, важното е какво е изгодно на „шефовете” в Европа и САЩ.

Лошото в случая е, че България няма никаква представа как да се измъкне от дупката, в която се намира. Дори и статистиките да показват някакъв ръст или спадане на безработицата, ситуацията не се променя към по-добро. Не е ясно как ще се решава въпроса с обезлюдяването и как ще изглежда бъдещето на страната. Дали ще чакаме проблемите да се решат сами или ще чакаме и последния младеж да избяга в чужбина, за да строи там „европейското” си бъдеще. Въпроса е как европейското бъдеще ще се строи на територията на страната и дали изобщо ще има кой да го строи?

И още нещо от статистиката на БиТиВи. Според нея еврооптимистите са предимно млади хора с висше образование, а евроскептиците – хора в пенсионна възраст и средно образование. Тоест явно намека е, че ако не харесваш ЕС, значи си стар и тъп (или путински агент). Аз спадам към категорията на младите с висше, но разсъждавам като евроскептик (тоест излиза, че все пак съм стар и тъп?).

Изобщо, вярата в прекрасното европейско бъдеще е като религия. Хората не искат доказателства, че Господ съществува, те просто вярват в него. С Европейския съюз е същото – родните еврооптимисти и западофили вярват в европейския рай, макар че той не настъпва у нас. Не настъпи след десет години, няма да настъпи и след двайсет. Тъпчем на едно място, не можем да решим проблемите си, но от телевизора все ни обясняват колко е хубаво, че сме в Европа. По-точно в задния двор на Европа, но като не ни пускат да прекрачим прага на господарския дом и това е нещо.

Съдейки по това какво се случва във Франция в момента, по-конкретно масовите протести на т.нар. Жълти жилетки, французите също не им е достатъчен факта, че са в ЕС. В прекрасната и сита Европа хората също се оказва, че изпитват проблеми с корупцията, безработицата, бюрокрацията и постепенното ограничаване на социалните и трудовите им права, което в бъдеще ще се трансформира в нови масови протести по подобие на въпросните Жълти жилетки. Да не говорим за кризата с бежанците и проблемите на еврозоната, които европейците не могат да решат. Медиите постоянно говорят за „единна Европа”, въпреки че единство сред европейците няма. Всъщност единство има само по отношение на това, че всички се подчиняват на Вашингтон. Макар че и тук, особено след идването на Тръмп, започнаха да се появяват плахи опити за демонстрация на независимост от страна на Франция и Германия (които естествено си остават зависими от Щатите, без значение какво заявяват френските и немски политици).

Пък и какво може да обедини ЕС освен гейпарадите и въвеждането на третия пол? Икономически и социално западната и източната част на европейския континент силно се отличават. Отличава се политическата им тежест. Те нямат единна позиция по кризата с бежанците, която бе предизвикана именно от ЕС и САЩ. Няма обща позиция по въпроса със санкциите срещу Русия, тъй като санкциите хем не успяха да нанесат достатъчно сериозен удар на Москва, хем засегнаха неприятно европейския бизнес (особено силно се оплаква италианския бизнес). От Брюксел и Берлин могат колкото си искат да повтарят, че Европа е „единна” срещу Русия, но това явно не им носи особени дивиденти. Те може да обвиняват колкото и за каквото си искат Русия, но това явно няма да реши нито кризата с бежанците, нито икономическите проблеми на Евросъюза. Пък и не може постоянно да убеждаваш средния европеец, че за всичките му социални и икономически проблеми е виновна Русия. Редовите граждани в крайна сметка искат решение на проблемите си, а не да слушат по цял ден истерични вопли за това колко е лоша Русия.

Какво ще се случи с ЕС в бъдеще не е ясно. Възможно е той да се трансформира по някакъв начин, да се раздели на две категории – „бедни” и „богати” (т.нар. „Европа на две скорости”, тоест богатата Западна Европа и бедните навлеци от Източна Европа) или изобщо да се разпадне под действие на вътрешните противоречия на страните-членки. Във всички случаи сценариите за България не са утешителни – проблемите ще си останат, а решение все няма да има кой да намери. Съответно и ще се запази високия процент евроскептици, без значение какво ще ни убеждават БиТиВи и колегите им.