Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2017 21:48 - Колко да бъдат депутатите в българския парламент?
Автор: barin Категория: Политика   
Прочетен: 6873 Коментари: 17 Гласове:
30

Последна промяна: 04.01.2017 07:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

              
През последните месеци, поради редица причини често виждам коментари и предложения за броя на депутатите в парламента на Република България. Една от основните  причини мисля, че е всеобщото недоволство на хората от работата на Народното събрание. Години наред в Народното събрание избраните по демократичен начин от гласоподавателите народни представители се карат и приемат спорни решения. Справките сочат, че много от приетите закони по-късно биват сериозно редактирани, а дори има и отхвърлени и обсъждани нови. Народните представители  вземат много пари и на фона на нестихващото обедняване на народа назрява недоволство у хората, че бройката от 240 депутати е твърде голяма. Най-често срещаната в публикациите по медиите бройка, кмоято се предлага е 120. Такава беше бройката на предложения референдум, но Върховният конституционен съд отхвърли въпроса.

Съгласно чл. 149-152 от Конституцията  функции на Върховния конституционен съд ( ВКС) са  следните:

1. ВКС дава задължителни тълкувания на Конституцията. Това означава, че при едно такова тълкувание, последното става неделима част от текста на Конституцията, т.е. става задължително за всички субекти на правото.

2. ВКС се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Иначе казано КС може да обяви един акт на НС и Президента на РБ за противоконституционен, с което да премахне юридическата им сила. Това обаче не означава, че КС може да отменя закони или каквито и да били други актове. Последните се считат за "кухи структури" в българската правна система докато компетентния за това орган не ги отмени.

3. Описаната в чл. 149, ал. 1, т. 3, който гласи: "... решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи". На практика това означава, че КС е единствения орган който може да решава спорове за компетенция, възникнали на най-висше управленско ниво.

4. Тя се съдържа в нормата на чл. 149, ал. 1, т. 4, който гласи: "... произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна". С други думи КС е единственият орган, който може да даде определение дали един международен договор, по който България е страна, може да стане част от българската правна система или не. Важен елемент от това определение е разпоредбата "преди ратификация", което ще рече, че за да даде КС такова определение, международният договор не трябва да е влязъл в сила. 

5. На следващо място ВКС се произнася по конституционосъобразноста на политически партии и сдружения (чл. 149, ал. 1, т. 5). Този норма кореспондира с императивната норма на чл. 44, ал. 2, която изрично забранява: "Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие." От тази гледна точка КС е единственият компетентен орган, който може да определи дали една политическа партия или организация отговаря на определението на нормата в чл. 44, ал. 2 и ако не отговаря, да забрани дейността ѝ. Решението на ВКС не се обжалва.
              Върховният конституционен съд не спада към съдебната система, въпреки името"съд". Той е отделна институция с особен статут.
               Бройката 240 депутата в България е определена от Конституцията на Република България от1991 г.( четвъртата по ред, откакто сме се освободили от Османско владичество през 1878 г.). Конституцията на България не може да се променя с Референдум, Указ на президента, Решение на Министеррския съвет и други документи. Начинът за промяна на Конституцията на Република България е чрез Велико народно събрание. То не може да се свика само за един въпрос, освен ако не е свързан с националната сигурност. За свикването на Велико народно събрание е необходимо да са поставени няколко въпроса за решаване и да има необходимост от решаването им. Велико народно събрание се свиква за решаване на определените въпроси, поставя се срок за решаването им и когато всичко е изяснено и влязло в сила се разпуска. Промяната на държавната форма на управление също става с решение от Велико народно събрание.
             
По конституция свикването на Велико Народно събрание може да бъде инициирано по два начина - от най-малко 120 народни представители и от президента. За да има такава инициатива обаче, е нужен проект за промени в конституцията, който да е внесен в Народното събрание поне два месеца преди разглеждането му. Великото народно събрание се състои от 400-членен парламент. Гласуването става по същия начин, но за приемане на точката и влизането ѝ в сила е необходим 2/3 от гласовете, както при избиране на Председател. 
                  Ясно е, че броя на депутатите трябва да се намали. Остана да се разбере с колко? За да отговоря на този въпрос ще анализирам няколко момента:
                 Ние като малка и бедна държава не трябва да се мерим с богатите. Първо се гледа на вида на парламента. Народното събрание е орган, който упражнява законодателната власт. Властта в България припомням, че бива законодателна, изпълнителна и съдебна. В  Република България парламентът е еднокамерен. Затова държавите с двукамерен парламент, като Англия, Франция, Испания, Италия, Швейцария и други отпадат от разглежданерто ми. Вземам само европейските държави, нали и ние сме европейци. Други държави, като Германия, Русия, Полша отпадат, поради няколко пъти по-голямото население, спрямо България.
                 Дали трябва да бъде четен или нечетен броя на народните представители? За България предвид манталитета на нередовно посещение на работното място на депутатите няма значение. В някои държави, като Холандия, Чехия и Белгия бройката е нечетно число, за да може винаги при пълно посещение да не се получава равенство на вота. Мисля, че при нас това не е от съществено значение, защото  никога не е пълна залата, дори и при важни гласувания. Ако се стигне до пълно равенство на гласовете може например гласът на председателя на Народното събрание да се вземе като два. Това не нарушава демокрацията, а и много рядко ще се стигне до такъв казус.
                 Високо развитите в икономическо отношение държави също не трябва да ги броим, защото те могат да си позволят да издържат по-голям брой депутати. Например Швеция е малко по-голяма по население от България, а има 349 народно представители. Затова тази добре уредена  държава ще отпадне от по-нататъшния анализ, както и Белгия.
                        Малките държави в Европа, като Словения, Малта, Литва, Молдова, Латвия не са определящи и също ги отписвам от сметките. Населението им е прекалено малко, в сравнение с нашето.
                    В крайна сметка кои европейски държави останаха? Дания, Словакия, Чехия, Гърция, Португалия, Унгария, Хърватия, Сърбия, Финландия, Ирландия. Кратката справка за тях показва следната ситуация:
                    Гърция- 10 790 000 население, 300 членен парламент; 
                    Дания- 5 707 000 население, 179 членен парламент;
                    Словакия- 5 420 000 население, 150 членен парламент;
                   Чехия- 10 551 000  население, 281 членен парламент;
                  Португалия- 10 340 000 население, 230 членен парламент;
                   Унгария- 9 830 000 население, 386 членен парламент;
                   Хърватия- 4 190 000 население, 160 членен парламент;
                   Сърбия-7 050 000 население, 250 членен парламент;
                  Финландия-5 480 000 население, 200 членен парламент;
                   Ирландия- 6 400 000 население, 226 членен парламент.
                   България- под 7 000 000 население, 240 членен парламент.
                    Оттук изложените данни сочат, че 240 депутати идват много, но никъде няма цифра 120.  Румъния, с която често ни поставят заедно, както беше при приемането ни в Европейския съюз и НАТО е с два пъти и половина по-голяма население и затова не фигурира в справката. Ако се вземе населението, имащо право на гласуване( над 18 навършени години към датата на провеждане на изборите) разлики не се получават. Имам предвид, че от изброените държави това няма да окаже съществено слияние, предвид приблизително близките средни възрастови стойности.
               Стигам до извода, че за българския парламент числеността трябва да бъде 180 до 190 човека. Ако се приема 180 членен парламент, тогава по-добре ще е да се промени долната гряаниоца за влизане в парламента на определена политическа партия или коалиция. Най-добре ще е да бъде 5%, а минималният състав на политичесската група- 9 души. В такъв случай по-малка ще стаане вероятниостта да се промъкват много партии в Народното събрание. На всички им е ясно, че при 7-8 различни политически сили един парламент трудно ще работи.
                  Предлагам да се направят и други промени, като минимална възраст за народните представители 30 години( а може и по-висока), за да няма млади, като роднината на Радой Ралин, който ни изложи и депутатката от Атака, която беше на 21 години. Другата поправка трябва да бъде в следната насока- изискуем минимален трудео стаж 5 години, за да не се получава министър-председател да няма трудов стаж и да се яви с чиста трудова книжка.
                   Като се има предвид езика, който народните ни представители си позволяват да използват може да се помисли например изискване висше образувание по-ниската степен "бакалавър" . Така няма да има необразовани представители на силови групировки и връзкари. Това ще има още един положителен ефект: няма как да се забрани на циганите да се кандидатират, но като се постави изискването за образованието от само себе си те няма да могат да се кандидатират за народни представители на парламентарните избори.
                   Престъпниците също има как да се ограничат: от "  Национална Следствена служба" може да се прави справка и примерно който е бил осъждан през последните десет години да не се допуска до изборните листи. По въпроса дали да бъдат мажоритарни изборите или не- по-добре да са мажоритарни. Да може тези, за които гласуваме да влизат в парламента, а не да се пренарежда листата.
                  Броят на партиите също ми се вижда голям за малка България. Може по естествен път да се намали, като например която политическа силица не получи 1% от гласовете за подкрепа се лишава от правото да участва на следващите избори. Пари може да се спестяват и от спиране на събсидиите за предизборни кампании. Не е необходимо да има повече от 10 партии в България. 
                   Дали да бъде вкарано изискване за владеене на чужд език- за български парламент- не, но за Европейския- задължително!
                    Отсяване на паразитите може да стане и по още един начин: за четиригодишния период( той е уместно избран по моя преценка) всеки депутат би трябвало да има начин да се задължи да се изкаже поне два пъти, а не само да дреме в залата и регистрира присъствие. Депутатски имунитет трябва да има, те все пак представляват народа и трябва да сеа защитени. Може да се помисли по-лесен да бъде начинът за отнемане на депутатския имунитет при провинения.
                120 депутата за България е прекалено малка цифра. Те при сегашното положение се наговарят и манипулират, а какво остава ако са наполовина- ще си правят каквото си искат.  България е такава държава, че това е твърде възможно.  Към момента се наблюдава и друга аномалия, която трябва да се оправи: в различните многомандатни избирателни райони един депутат се избира от различен брой гласоподаватели. Разлики може да има, но в допустими граници, а не два пъти. Тук трябва да се направи връзка с Националния Статистически институт или с ЕСГРАОН, за да се регулира периодически бройката на избираемите членове за всеки район пропорционално на изменението на населението.   
                     При всички досега сравнения и случаи отново стигам до цифрата 180 депутата. На последните президентски избори през октомври 2016 г. са гласували 3 823 646 души на първия тур. През полседните години избирателната активност е ниска.
 Според актуализираната информация право на глас сега ще имат 6 533 828 българи. Получава се приблизително по 36300 души да избират един депутат. За различните избори- местна власт, народно събрание или президент не би следвало да има разлика в броя на хората, имащи право на глас. Допустимото отклонение не изглежда правсдоподобно, ако е над +(-) 200 души. Българите, постоянно живеещи в чужбина също имат право да гласуват. Тук обаче възниква въпросът дали те трябва да влияят върху избора на народа? Съгласно демократичните принципи и конституционното право на всеки българин " Да има право да избира и да бъде избиран" те не трябва да се лишат, след като се самоопределят за българи. След като ги интересува какво ще е в България, нека гласуват. 
                При 180 депутати и евентуална 5% бариера най-малката парламентарна група ще е 9 души, а ако се запази 4%- по-малка бройка. При завишаване до 5% по-малко политически сили ще успяват да прескочат прага. Това ще подобри условията за работа на Народното събрание. При доминиране на една политическа сила положителното е, че по-лесно ще се решават поставените въпроси, но отрицателното е, че няма да има дискусии и обсъждане. Това ще занижи контрола и качествената работа по приемане на правилни клаузи в законите. При всички случаи нещо в системата трябва да се промени. Броя на депутатите в никакъв случай не трябва да се увеличава, а и няма такъв човек, който да иска това. Намаляването е наложително, но под 170 души си мисля, че е несериозно. 
            Вземам предвид също, че  разгледаните по-горе държави като цяло са с по-висок стандарт на живот, по-голяма покупателна способност и по-малко се отразява на населението издържането на депутатите. За България сега положението не е добро и е необходимо намаляване на депутатските места в Народното събрание. Мога да посоча още един довод за броя на депутатите. През 1990-1991 г., когато е работено по настоящата конституция населението на България наближаваше да стане 9 000 000 души. Сега след 25 години е намаляло с повече от два милиона. Затова съотношението народни представители/ население на държавата се е изменило. Било е 37500 през 1991 г., а към 2016 г. е станало 29140. Ако бройката се редуцира до 180, ще се получи 38900. По-близка цифра ще се получи, ако се приеме 190- 36900. Като дсе отчита продължаващото намаление на населението може дори с перспектива да се приеме числото 170 депутатски места в Народното събрание. При приемане на някакви закони, документи и актове трябва да се отчита моментното състояние и да се мисли за напред с отчитане на тенденциите и статистическите данни. Разбира се като се има предвид нарастването на населението преди 1990 г. законодателите е нямало как да предвидят, че само за двадесет и пет години населението на България ще намалее с почти 20%.  
            Разгледания модел на евентуално подобрение на законодателната власт и числения състав на Народното събрание се базира само върху мои наблюдения, размисли и анализи. Никого не задължавам да ги приема, може да се предложи и по-добра схема. 




Гласувай:
30



1. freeoldmen - Солидно.
03.01.2017 23:08
Аргументирано и разумно.

Така трябва.

Поздрави.
цитирай
2. born - Обосновката за предлагания брой е ...
04.01.2017 00:09
Обосновката за предлагания брой е добре аргументирана и логична. Не е зле да се доведе до знанието на компетентната институция - НС, която в сегашния си състав е доста далеч от предлаганите изисквания .
Поздрави и от мен.
цитирай
3. emi1ts - Поздрави Иво!
04.01.2017 09:49
Трудна,сложна и много актуална тема!Необходими са промени с които да се постигне по-ефективна и качествена работа на законодателната, изпълнителна и съдебна власт работата на които в момента е меко казано неефективна! Инициирането на Велико Народно събрание,според мен е задължително!Със сигурност има доста важни и значими проблеми за които са необходими експертни решения!
цитирай
4. anin - Нали,
04.01.2017 13:27
Нали имахме референдум, и какво, нищо не промениха...

цитирай
5. barin - Благодаря на freeoldmen, born, Еми ...
04.01.2017 15:07
Благодаря на freeoldmen, born, Еми и Ани за първите коментари и положителни реакции по темата. Погрижих се да стигне до медиите като коментар, където може. Поне повече политици, журналисти и от държавната администрация да прочетат материала и да се замислят.
Поздрави!
цитирай
6. zaw12929 - Успешна Нова година! Усмихнат ден!
04.01.2017 22:58
Успешна Нова година! Усмихнат ден!
цитирай
7. donchevav - Много сериозно и аргументирано! ...
05.01.2017 08:26
Много сериозно и аргументирано!
Честита Нова година! Здраве, обич и късмет, Иване!
Весели празници!
цитирай
8. mt46 - Не бива
05.01.2017 09:02
да се изчислява само по броя на населението... Тъй като България е на последно място в ЕС /по развитие на икономиката, по размер на минимални заплати и пенсии/, следва и броят на депутатите да е най-малък. Примерно - 100 души. Не е редно народът ни да мизерства и същевременно да хрантути по-голям брой депутати, които не вършат нищо полезно за благото на мнозинството...
цитирай
9. batogo - !!!:))) Поздравления!
05.01.2017 12:23
Много дълбок, сериозен и обективен анализ който ще подкрепя, защото виждам доста полезни ефекти от него. Но не знам как ще се справим с качеството на хората в парламента, които би трябвало да съчетават духовни ценности с ясен критерий за перспективно развитие на нацията и държавата, които да отстояват с цената на всичко?! Защото от моите наблюдения съм забелязал, че повечето от тях са или партийни марионетки, или дребни интересчии. А с такива не се творят закони и не се управлява държава!
цитирай
10. barin - Благодаря за хубавите думи и отзиви ...
06.01.2017 21:21
Благодаря за хубавите думи и отзиви на zaw12929, Вени, mt46 и batogо. При анализа взех под внимание много фактори и сметките сочат такива стойности, дори може да са по-малко депутатите, както пише mt46.
цитирай
11. donchevav - Честит имен ден! Да ти е здраво им...
07.01.2017 16:46
Честит имен ден! Да ти е здраво името, Иване! Весело посрещане на празника!
цитирай
12. fenor - Намаляването броя на депутатите под 180...
09.01.2017 12:44
... ни поставя в ситуация на парламентарна република със слабо представителство на суверена/народа/. Свеждането им до 120 пък направо ни вкарва в презумпцията за "сенат", който функционира без пълномощна президентска или монархическа институция, и без "форум"- народно събрание. Според мен, без Велико народно събрание и генерална промяна на конституцията, намаляването на броя на депутатите може да бъде до 180-200 депутата, посредством частична конституционна промяна и мотивиране с изисквания за образувателен и имуществен ценз на кандидатите.
цитирай
13. barin - Здравей, fenor. Най-кратко, както ...
10.01.2017 09:30
Здравей, fenor. Най-кратко, както си писал може да се отговори на въпроса за депутатите. Еуфорията за намаляване не е удачна под 170-180 и затова разчетите ми са правени за 180 места. При устни разговори и обсъждане повечето хора са за 100-120, но ми се вижда прекалено малко на брой.
Поздрави и успешна година!
цитирай
14. jelezov - Броят на депутатите е несъществен ...
13.01.2017 12:18
Броят на депутатите е несъществен проблем. Разходите за 60 депутата, които са свръх предлагания оптимум, са нищожен дял от бюджета на Републиката. Осъзнато или не, този проблем се използва за отвличане на вниманието от кардиналния проблем – качеството на дейността на Парламента. Задават се избори. Задачата на всеки медиатор (каквито сме и ние блогърите) е да подпомага избирателите в действителната оценка на качествата на кандидатите за депутати.
цитирай
15. barin - Здравей, jelezov. Аз разгледах ...
13.01.2017 21:05
Здравей, jelezov. Аз разгледах броя на депутатите в няколко аспекта: количество, качествен подбор. Работата на парламента може да се подобри, ако се спазят изискванията, които съм задал. Темата е написана именно по повод спекулациите за 100-120 депутати, което вече няма да е парламентарна република и се променя вида на управление. Аз обикновено не критикувам, а давам идеи, а ако ги забележат и одобрят- може да се осъществят. Дал съм темата на няколко политически сайта и като коментар при статиите за депутатите.
цитирай
16. krumbelosvet - ЕДНА грешка
16.01.2017 00:06
на народното събрание, може да струва повече, много, много повече от годишната му издръжка. Така че не издръжката е важна. Много неща са по-важни. Но най-важно е, да се поучим от английския парламент, като сведем живите предавания близко до НУЛА. Защото парламента може или да работи по уреждането на държаваъа, или да служи за партийна пропаганда и плюене. Не и за двете. ТОВА, ТОВА, ТОВА е доказала 27 годишната ни ПРАКТИКА. КОЙ, КОЙ, КОЙ ни отклони от английската практика? Това е въпросът.
цитирай
17. barin - Прав си, krumbelosvet за значен...
17.01.2017 14:35
Прав си, krumbelosvet за значението на грешките на парламента.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3644373
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67332
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031