Минават ден след ден,
а в моя свят студен
единственото лято не узрява.
През засуха и дъжд
се случва неведнъж
нецъфналото в мен да остарява.

И само твоят глас –
в необичаен час,
поражда в мене пориви неясни.
С най-дръзката мечта
политам над света,
за да усетя колко е прекрасен.

В твоите стихотворения, Елица, той е често срещан, дори когато те са предизвикани от тъга.

Минават ден след ден
и в моя свят студен
единственото лято не узрява. /теза/...
С най-дръзката мечта
политам над света,
за да усетя колко е прекрасен. /антитеза/

Очаквам синтезата в следващия ти стих!

Антитезата идва след Неговия глас, Мисана – началото на втория куплет...
Благодаря!