Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2012 14:27 - СОЛЕНАТА КРУША ПРИСАД
Автор: tsvetanandreev Категория: Изкуство   
Прочетен: 3262 Коментари: 4 Гласове:
21

Последна промяна: 27.12.2012 18:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

.

.

.

                                                СОЛЕНАТА КРУША ПРИСАД  

 

 

 

Защо, защо не оттрих от паметта си този епизод от далечното детство, защо той и сега, след като прехвърлих тридесетте, не излиза от главата ми, щом само чуя споменаването на двете думички – детска градина?!?

Гледам от височината на шестия етаж малчуганите от кварталната детска градина, заничам в лицата им, наблюдавам дълго тези, които се прибират самички, но повече се взирам в онези, придружавани от майките им.

Петляват крака покрай високите си спътнички, здраво се държат за ръцете им, или току ги пуснат, втурнат се след някое камъче, птица, улично куче или нещо друго, видимо само за тях.

Какво, какво, дявол да го вземе, изпитват те на тази възраст и в това си положение – питомци на детска градина!?!

- Цани, Цании! – напира на вратничката ни глас.

 Това е Бони Килограмчето, веднага го познах. От прохождането ни се сдушихме като съседчета, набори сме, от славната 1948, и игрите ни станаха общи. Общи станаха двете къщи, дворовете, че и полозите на кокошките.

Ако притрябваха пари за цигари на по-големите ни братя и за бонбони за самите нас, ние сме на линия. Пребарваме набързо полозите, занасяме яйцата на чичо Боко. В кошницата на Боко Яйчаря цигари колкото щеш  – и второ, и трето качество.

А ако яйцата са кът, започвах да дразня дядо ми Андрей по прякор Шпиро. Старецът ме погваше с патеричката си, потичвах на заден ход, отвличах го далече от лятната кухня-мутвак.

Вътре се шмугваше Бони, повдигаше възглавницата на дядовия одър. Цигарите са намерени, старецът вече може да бъде оставен на мира.

-Цани,Цаниии! – продължава да се дере Килограмчето и аз надничам от някой ъгъл на двора – там,  дето ме е заварила позивната. По някаква случайност и мама си е вкъщи, та и тя се чуди на тия силни викове.

Бони ме вика с пръст и тайнствено шепне на ухото ми: „Тръгвай, открили са детска градина у село! За първи път...”

-Какво е това детска градина?!- мъча се да си я представя.

С тати сме ходили у нашата, в Долапа, ама там има повече стари съселяни. Е, в неделя преди обед е пълно с деца, но големите не им дават да влизат навътре, за да не изгазят пипера и патладжана. Червения. Доматите... Мене тати все открая ме държи, до турското цвекье...

- Ама и ти си будала! – сопва се почти като стар човек Бони и започва вълнуващо: Това е стая с много играчки, има ядене, спане на обед и още други хубави работи. Чул съм...

Не го изчаках да каже какво е чул, а тръгнах към мама.

Тя разбра работата от първия път – в звеното към зеленчуковата бригада вече се говорило за откриването на детска градина. Извади отнякъде нови къси детски панталонки, натисна ме на герана, уми ми очите, откъсна два присада от голямата двусортова круша. И потеглихме.

Покрай старите гробища минах напето. Това лято шилетата ще ме извиняват. Без мене! Не знам кой ще ги пасе, но вече няма да дивея всред тия грохнали и приведени каменни кръстове и висока трева.

Винаги ще бъда чист, с подрязани нокти и ще науча много интересни градски игри.

А пък като се прибере довечера бати Петко, ще ударя постник о пестник – на, аз вече ходя на

детска градина, а ти не си ходил и никога вече няма да ходиш!

Маршируваме мълчешком тримата из напечената пепел, покрай нас реват, вързани на дълъг синджир магарета, овце пребягват през пътя, кокошки се оттърсват от кокошинци.

По средата на пътя, към Бебовци, срещаме жена, чието момче вече е член на градината. Поздравяваме се, тя говори продължително с мама, не могат да се разделят. Ние с Бони рием в пепелта като необяздени коне, бързаме, но кога свършва женската приказка. Жената, която кой знае защо не запомних, ни поглежда двамата. Учудва се искрено.

- А него, него за компания ли водиш, като не е записан? – и ме посочва с пръст. – Баща му на Бончо Крум го е записал, нали е на служба в селсъвета, но Цани го няма в списъка.

Числото отдавна е попълнено, нарочно гледах в листа заради моя хубостник...

Бони пусна отривисто ръката на мама и тръгна уверено по пътя за Горнокрайското училище.

Ние с мама останахме на пътя.

Изпървом ми се прииска да отхапя от присада. Пъпчивата грамадна круша щеше да ми прелее

от своята силна и лепкава сладост.

Но не стана така, усетих и сол по дъхавата като ванилия круша. Явно от примесените внезапни сълзи.

Влетях в кошарата като в безпаметност. Там си ме чакаха шилетата,въртоглавата коза Коцка.
Които,не знам защо ми се зарадваха с техните си добронамерени
и дяволити очи...

 

                                                                                     Цветан АНДРЕЕВ




Гласувай:
21


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. tsvetanandreev - Баща ми,вечна му памет,
26.10.2012 14:34
върху дървото,раждащо круши,ечменки
бе сложил калеми на присад и така дървото раждаше два вида круши.
Ечменки ситни по време на жътвата на ечемика
и по-късните едри и пъпчиви присади,които узряваха след жътва,
по време на вършеенето и превяването на боба.
цитирай
2. makont - Много са докосващи тези твой разкази.
26.10.2012 17:18
Педставям си босоногото момченце по прашния път, разочарованието и детските сълзи. Децата са толкова раними. А май това с калеменето на две в едно го има само по нашия край. И ние имаме в двора една череша, единия клон е с ранозрейка, а другите клони зреят по-късно, към юни и са от едрите череши. Усмивки и спокоен слънчев уикенд!
цитирай
3. tsvetanandreev - Мая,
26.10.2012 21:08
радвам се,че с нещо тези споменчета от ИЗЧЕЗНАЛОТО ВРЕМЕ
те докосват с нещо.
И НЕЩОТО си е твое,сигурно само съм дръпнал струната -
мелодията си е само твоя, ти си я композираш...
БЛАГОДАРЯ ТИ и...дано не ме прехвалиш!
цитирай
4. coacoa11 - Хубаво е.
31.10.2012 22:14
Спомних си и за моята детска градина...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tsvetanandreev
Категория: Регионални
Прочетен: 2144314
Постинги: 1365
Коментари: 4966
Гласове: 25791
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031