Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06 21:29 - Използването на гръцкия огън до XI в.
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 1446 Коментари: 19 Гласове:
57

Последна промяна: 30.06 21:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                     Гръцкият огън е едно от интересните оръжия, използвани за постигане на победи. Той се е използвал дълго време и е имал страшен за противниците ефект. Не се е гасил с вода, дори по-лошо- водата е помагала за горенето му. Малко наподобява сегашния напалм. image 
                   Гръцкият огън се е изстрелвал от оръдия, които са наричали сифони. Неговата смес така и не е разгадана. Тръбите за изстрелване е можело да се монтират на кораби. Само е известно какви съставки е имал, но точните съотношения не са известни. Това тайнствено оръжие имало удивителна според съвременниците ефективност и в продължение на няколко века осигурявало монопола на Византия като могъща средиземноморска империя. Именно той осигурявал византийското  предимство над морските армади на всички останали опасни   съперници на империята. Нещо повече – дори може да се каже, че поради специфичното географско положение на византийската столица Константинопол (точно на протока Босфор) Византия използвала гръцкия огън като своеобразна средновековна "сила на ядреното сдържане", успявайки да запази геополитическото статукво в Източното Средиземноморие чак то завладяването на Константинопол от кръстоносците през 1204 г.  До XI в. гръцкият огън е осъществявал могъществото и преимуществото на Източната Римска империя( Византия) над много народи, идващи предимно от изток. Пояснявам, че във всяка тема поставям в скоби Византия първия път, а по-нататък в изложението я използвам като синоним на Източната Римска империя. 
            Първият известен случай на употреба на гръцкият огън в древногръцкия свят е засвидетелстван в битката при Делион от 424 г. пр. Хр., водена между атиняните и беотийците. По-точно, това е станало при щурма на Делион, който беотийците осъществяват, за да унищожат укрилите се вътре атиняни. Както ни разказва древногръцкият историк Тукидид, използваната тогава тръба представлявала кух дървесен ствол на колелета, а запалителната смес вероятно се е състояла от суров петрол, сяра и масло (по този въпрос ще кажем повече по-нататък). Силно изхвърлената смес можела да достигне Делион и да застави намерилите убежище там хора да побягнат, за да се спасят от огъня.
image
         "
1. Гръцкият огън

Може би най-известната от всички изгубени технологии, които са били познати на човечеството е гръцкия огън - запалително оръжие използвано във Византийската империя. Някои го оприличават на съвременния напалм, но истината е, че гръцкия огън е имал свойството да гори дори и във вода. Счита се, че византийците са го използвали през XI век с цел да отблъснат арабските нашественици при обсадата на Константинопол. Любопитен факт е, че поразяващото оръжие е имало няколко различни разновидности. В по-ранната си форма е бил използван по начин, подобен на този на съвременния коктейл Молотов. По-късно бива пригоден и за флотилията на Византийската империя, като за целта са били използвани алуминиеви тръби, чрез които огнената стихия да достига до вражеските кораби.

 

Как е бил изгубен?

Със сигурност можем да твърдим, че технологията на гръцкия огън не ни е напълно чужда. Все пак съвременните военни използват подобни оръжия в продължение на години. Най-близкия еквивалент на гръцкият огън, който е познат и днес е напалма. Той не е бил напълно усъвършенстван чак до 1940 г., което ще рече, че технологията на гръцкия огън бива изгубена за период от почти 8 века. Историческите записи показват, че огнената стихия бива изгубена след края на Византийската империя, но причината за това все още не е известна. В същото време химическия състав на гръцкият огън продължава да тормози учените, които се опитват да разгадаят мистерията около него. Една от спряганите теории е, че сместа включва голяма доза селитра, която прави химичния състав сходен с този на барута. Голяма част от изследователите обаче я отхвърлят поради причината, че селитрата не изгаря във вода. Вместо това те предполагат, че рецептата е съставена от коктейл от нефт и други химикали, включително негасена вар и сяра."
              Извадка от""Десетте изгубени световни богатства"
                

                     Истинският гръцки огън обаче се появява едва през мрачната епоха на ранното Средновековие. Смята се, че е изобретен от грък на име Калиник, който бил роден в Сирия и по-късно бил принуден да избяга след арабското нашествие от родния си град Баалбек. Според византийските източници страшното оръжие било създадено през 673 година. Течният огън се изхвърлял от специални сифони, като продължавал да гори и във вода - нещо много опасно при битка в море или река. Постепенно гръцкият огън се превърнал в истинско абсолютно оръжие в морските битки, защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за подобна запалителна смес. И византийските, и арабските историци са единодушни за смайващия ефект от употребата на оръжието. Опитите да се гаси с вода само подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва пясък за засипване на огъня.   Научаването на формулата за приготвяне на гръцки огън е от значение за продължителното съществуване на Византия и успешното ь справяне смного противници. Константинопол е бил привлекателно място, град, разположен на входа за Черно море. Византия е заемала обширна площ и е развивала и използвала суровините от завладяните територии. Затова се смята, че след изгубването завинаги на Каспийското крайбрежие, район богат на нефт за използване на гръцки огън не се говори. Все пак от края на VII в. до XI в. е голям период от време, ккъдето гръцкият огън е осигурил господството на Византия. Смята се, че кан Крум след превземането на Месембрия( Несебър) се е сдобил с тръби, изстрелващи гръцки огън. 
               Първото сведение за използването на гръцкия огън от българите е от 812 г. при превземането на крепостта Месемврия (Несебър). Леснозапалимата смес влиза трайно в арсенала на българската войска. Глинените сфероконуси от България са открити при разкопки все на стратегически във военно отношение крепости на Средновековното българско царство. Интересен факт е, че в голямата си част тези съдове са намирани при разкопки фрагментирани (пример – от Плиска са извадени само 3 цели съда, срещу 526 части от сфероконуси), което също ни навежда, че вероятно тези предмети са използвани като бойно средство със запалително вещество срещу неприятеля, като при удара съдът се е разбивал на много парчета и запалителната смес се е възпламенявала 
     image 
                За първи път тръбите с гръцки огън били монтирани на византийските бойни кораби от типа дромони. След това въпросните тръби се превърнали в основно оръжие и за останалите морски съдове от флота на Империята. През 673 година (според византийския историк Теофан) арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни дромона, снабдени с гръцки огън. Имало и няколко други плавателни съда, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално си подвили опашките и потеглили обратно к
 Арабски манускрипт, 1193 годита: "Гръцки огън - това е нефт, сяра, смола и катран ъм Сирия. Второ подобно нашествие арабите подготвили през 718 година, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия, който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел. По-късно и двата арабски флота били разгромени напълно от въоръжените с огнепръскачки византийски кораби. Срещат се оскъдни сведения за това че военните стратези на хан Крум са успели да разгадаят тайната на гръцкия огън и са възнамерявали да го използват при подготвяната от хана обсада на Константинопол. Смъртта на хан Крум обаче сложила край на тези планове. По-късно византийският летописец Скилица Кедрин описва обсадата на Видин през 1002 година (наскоро сигурно са се чествали 1000 години от това събитие), при която българските военачалници са открили начин да се гаси огъня - захлупвали са горящите топки с гърнета. За това се е изисквала немалка доза смелост, но все пак благодарение на самоотвержената борба на войниците крепостта "Баба Вида" издържала осеммесечна обсада.
 Т
ерминът "Гръцки огън" не се е използвал нито в гръцкия език, нито в тези на мюсюлманските народи. Той се появил в момента, когато по времето на Кръстоносните походи с него се запознали западните християни. Впоследствие, след произведеното у рицарите ужасяващо впечатление, Западният свят започнал да нарича с това име и всякакви други бойни запалителни смеси, употребявани от различни народи (в т. ч. араби, китайци, монголци). Те, обаче, били съставени по други формули, различни от византийската, която, както ще видим по-нататък, е била строго пазена държавна тайна. Византийците и арабите наричали "своето" запалително оръжие по различни начини: горящ огън, морски огън, изкуствен или римски огън (да напомним, че византийците сами се наричали ромеи, тоест римляни). Средновековният византийски "гръцки огън" се изхвърлял от специално разработени за целта метателни машини - сифони, а огнената смес горяла дори на водната повърхност. Както пише Анна Комнина в "Алексиада", сифоните се изработвали от бронз и понякога били позлатени. Дулото им се оформяло във форма на глава на лъв или друго голямо сухоземно животно. Как точно действали обаче никой автор не е оставил точно описание. Предполага се обаче, че за да се изстреля сместа, бронзовият сифон се е загрявал отдолу с печка и тогава огнената смес излизала от раззинатите пасти на бронзовите животни (първата употреба на така оформени огнени оръдия вероятно е билa през 1098 г). Друго инженерно решение е свързано с раздухване на запаления пламък чрез въздушни помпи. Вероятно далекобойността на оръжието е била не повече от 25 м. Това било даже предостатъчно! Гъсто скупчените кораби от една ескадра представлявали идеална цел за запалителната смес. И гръцките, и арабските историци са единодушни за неговото поразяващо действие.
              Сведения за състава на гръцкия огън:
  1. Арабски манускрипт, 1193 годита: "Гръцки огън - това е нефт, сяра, смола и катран"

  2. Викентиус, алхимик, XIII век: "За да получите гръцки огън, трябва да вземете равни количества разтворена сяра, катран, част опопонакс (смола от растението Opoponax Chironium) и гълъбов тор; всичко това, добре изсушено, разтворете в терпентин или сярна киселина, след което поставете в здрав закрит стъклен съд и подгрейте в течение на 15 дни в пещта. После това съдържание на съда дестилирайте подобно на винен спирт и съхранявайте в готов вид"

  3. Марк Грек, "Огнена книга", 1250 година: "1 част колофон, 1 част сяра, 6 части селитра в ситно раздробен вид разтворете в ленено или лаврово масло, после поставете в тръба или в дървен ствол и загрейте. Зарядът веднага излита във всяко направление и всичко унищожава с огън"

  4. Еней Тактик, "За изкуството на пълководеца", 35 г. пр.н.е. - "За подпалване корабите на врага се употребява смес от запалена смола, сяра, калчища, тамян и стърготини от смолисто дърво"

  5. Свети Теофан: "Когато Константин IV узнал за приближаването на арабите, той подготвил огромни двупалубни кораби, снабдени с гръцки огън, и кораби - носители на сифони... "

Лъв VІ Мъдри, "Тактика": "...следвайки обичайното, трябва винаги да има на носа на кораба... за хвърляне на този огън по неприятеля"
                 
В летописите на средновековните автори почти задължително присъства и някаква "тайна съставка", която вероятно е била византийска държавна тайна. Император Лъв VІ Философ заповядал огнената смес да се приготвя само в съвсем ограничен брой строго охранявани тайни работилници, а наследникът му Константин VІІ Порфирогенет предвидил драконовски наказания за издали тайната работници. Когато въоръжение е било предоставяно на съюзници на империята, запалителната смес им била давана в готов вид, за да се минимизира възможността от изтичане на информация. Като назидание към евентуалните предатели Порфирогенет пише в съчинението De administrando imperio, че държавен чиновник, подкупен от враговете и съгласил се да им предаде тайната, бил "ударен от небесни огньове" при едно свое влизане в църква. Независимо от явно хиперболизирания литературен изказ обаче, това ни дава сведения, че византийците все пак не успели да предотвратят разкриването на военната тайна. При управлението на хан Крум българите завзели византийските крепости Месемврия и Девелт през 812 г. Тогава те успели да пленят 36 сифона и голяма част от огнената смес, а през 827 г. арабите се сдобили с цял византийски кораб, пълен със запалителното вещество. Както установяват обаче горецитираните Прайър, Джефрис и Роланд, това било недостатъчно, за да успеят да го изкопират. Не става дума само за това, че арабите така и не успели да постигнат точно същия състав на сместа и използвали свои заместители. Мюсюлманите никога не овладели византийския метод на работа със сифони и затова използвали само катапулти и гранати. Арабите не успели и заради друго. Независимо от това, че всички се опитвали да разберат преди всичко тайната на огнената смес, формулата на ефективността на гръцкия огън се кореняла в съвместната тайна на множество компоненти, като всеки един от тях трябвало да бъде налице, за да работи системата поразяващо. Това включвало и знанието за това как точно да бъдат разположени огнеметните устройства по корабните палуби, устройство за нагнетяване на въздух и нагряване на сместа, метализацията на сифоните, както и обучението на боравещите с тях воини. Всеки от висшите държавни военни служители се занимавал с отделна част от целия комплекс военни тайни, коеато гарантирало, че дори и при залавянето на един от тях противникът не би могъл да научи цялата информация.
image

                Това обяснява и факта, че макар българите да се сдобили със сифоните и огнената смес при завземането на Месемврия и Девелт, не успели да ги използват. Векове наред (от VII до IХ) много народи се опитвали да откраднат тайната на изобретението, наречено "Гръцки огън". Столетия били нужни на арабите, за да я открият, след което тайната отново била изгубена. Огромни старания проявили италианците да се сдобият с рецептата за този "Гръцки огън" след разрушаването на Пиза през ХI век, но без успех. По онова време "Гръцкият огън" бил смятан за абсолютно оръжие, за него се носели легенди, че летял като опашата крилата ламя със скоростта на мълния и с гръмотевичен трясък. Където попаднел този дяволски огън, веднага избухвала страшна експлозия и се стелел черен дим, всичко наоколо пламвало мигновено.

                 Водата не гасяла този огън, само още повече го разпалвала. Единствено пясък, оцет и урина могли да потушат пожара. След упорити търсения единствено мюсюлманите успели да проникнат в тайната на това желано изобретение, което използвали по време на кръстоносните походи. Но след това и те я загубили. И повече не била намерена. Затова никой не знае как се прави "Гръцки огън".
Друга голяма тайна била тайната на твърдия порцелан. Тя била разбулена едва през ХVIII век. Такъв порцелан произвеждали от хилядолетия китайците, но те пазели ревниво тайната му.  Една от многото загадки, свързана с това, може би най-страшно, оръжие на древността, е, защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? Между другото, от ХІІ век нататък съобщенията за използването на „гръцкия огън” съвсем изчезват, или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е, че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би, загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на „гръцкия огън”? Кой знае?

 image

                      Гръцкият огън е използван в две знакови битки, дали отражение върху развитието на света задълго: В аналите са описани две съществени битки, при които византийците са използвали гръцкия огън. Първата през  678 г., когато разгромяват мюсюлманска флота от близо 30 000 души, както и през 717-718 г., когато калиф Сюлейман атакувал Константинопол. Тъй като след този случай, няма други данни за последващо използване на гръцкия огън, се смята, че именно през този период византийците са загубили формулата за стихията. За победата над Арабския халифат основна заслуга има българският владетел Тервел( 700-721 г.)

            Макар че има много спекулации относно гръцкия огън, до днес никой не е успял да възпроизведе същия ефект. Най-близкото явление е оръжие, създадено от арабските армии и хипотетично използвано в периода между средата на 17 в. и 18 в. Свидетелствата твърдят, че създаденият огън е бил само подобие, много по-слабо и не толкова смъртоносно. Арабите обаче използвали своя гръцки огън много по-разумно, тъй като го съхранявали на кораби и по крепостните стени. Освен това често го носели в малки стъклени шишенца, които хвърляли срещу опонентите си при битка. Субстанцията била поставяна на върха на копия и стрели, както и изстрелвана с огромни катапулти към врага.

     Мемоарите на лорд Джойнвил, френски благородник от 13 век, включват следното описание на гръцки огън по време на Седмия кръстоносен поход: „Случи се една нощ, докато бяхме на поста си да охраняваме кулите. Насочиха насреща ни устройство, познато като перонел, и напълниха гърлото на съоръжението с гръцки огън. Щом добрият рицар, лорд Уолтър, който беше с мен, видя какво става, той се обърна към нас и ни каза, че това е най-тежката опасност, под която някога сме били. Ако възпламенели нашите кули и колиби, ние бихме били загубени и опожарени, ако пък напуснехме стража си, то бихме били опозорени. Така никой не можеше да ни спаси от тази опасност освен Бог. Моето мнение и съвет беше всеки път, щом те хвърлят огън към нас, да залягаме на колене и лакти и да се молим на Бог да ни избави от опасността.“Благодарение на употребата на гръцки огън са извоювани няколко победи. 

              Следва разказ за самото действие, при който врагът изстрелва гръцкия огън срещу лагера на кръстоносците и стихията попада между двете главни кули точно пред самия разказвач. Лорд Джойнвил описва адския шум, с който пристигат огнените топки, мирисът и бързината, с която се разпростират пламъците. Макар че пожарникари излизат на мига да се борят със стихията, тя е неконтролируема. Гръцкият огън е сравняван с дракони от небесата и добива почти митично значение. Той е смятан за едно от малкото непобедими оръжия в историята.




Гласувай:
57
0



1. kvg55 - barin,
30.06 21:44
Мда! И въпреки това не са устискали Константинопол.
цитирай
2. barin - Срещу силните тогава рицари от ч...
30.06 21:52
Срещу силните тогава рицари от четвъртия кръстоносен поход не са могли. При османската обсада мисля, че не е използван от защитниците гръцки огън.
Поздрави, kvg55!
цитирай
3. dobrodan - Нещо, за което съвсем малко хора са наясно :),
30.06 22:45
както в Москва има летище "Шереметиево", така и съвсем близо до Велико Търново се намира село Шереметя. Може да е случайно, а може и да не е, но в името Шереметя, носено и от други български населени места аз виждам не сармати, а запалителните снаряди "шереджири", използвани във Волжка България. С думата "шеремет" са обозначавали жив, бърз, буен кон. Като запалителен снаряд.
цитирай
4. elizabethborislavova - много увлекателно
30.06 23:19
Благодаря за интересното четиво!
цитирай
5. barin - Здравей, Добродане. Има аналог в ...
01.07 05:31
Здравей, Добродане. Има аналог в наименованията. Може и да е използван запалителния снаряд на други места, като Волжка България, но няма сведения. Ако се намери нещо ще е добре.
Поздрави!
цитирай
6. barin - И аз благодаря, Елизабет за инте...
01.07 05:31
И аз благодаря, Елизабет за интереса. Така и не може да се изясни всичко за гръцкия огън.
Поздрави!
цитирай
7. mt46 - Поздрав!
01.07 17:44
Беше ми интересно да прочета...
цитирай
8. barin - Интересна тема, Марине. Не може ...
01.07 17:48
Интересна тема, Марине. Не може точния състав на гръцкия огън да се установи, но по логически път стигнах донякъде.
Поздрави!
цитирай
9. leonleonovpom2 - Поздравления за постинга, Адаш!
01.07 18:51
Изненадан съм ,че са използвали алуминиеви тръби ромеите?
Алуминият е нов метал, бих казал-" Сбъркан" За чист алуминий, технологията не е стандартната за получаване на метал, чрез стапяне на руда Трябва ток!
Може да са използвали сплави, но това е още по необичайно, как са ги получили, като не знаят какви са?
Самороден алуминий е рядкост
Възможно е да грешат относно състава на металните тръби? Впрочем ,не виждам какво е предимството на АЛ в случая , освен ,че са по- леки? За огъня, от ученическите години си мисля ,че във водния вариант има калциев карбид Той взаимодейства с водата , отделя ацетилен, който се самозапалва Но не е валиден за сухия вариант Ползвали са стари знания , явно Грък може да " копне " нещо , но да измисли?! Впрочем ,намиран е чист алуминий при разкопки в Китай ,датиран от хилядолетия? Но по силите на съвременната ни цивилизация, производството на Алуминий е възможно от два века насам!
Всичко друго е в областта на мистериите!

Хубава вечер!
цитирай
10. barin - Здравей, Адаш. За гърците е типично ...
01.07 19:12
Здравей, Адаш. За гърците е типично и според тях в реда на нещата да вземат нещо чуждо, да го усъвършенстват и обявят за свое. Има много примери за такива неща. От две места се засече информацията за алуминия, че е бил използван. За него, никела и цинка зная, че са познати като чисти метали от по-късно В Китай има много познати неща, които идват след векове в Европа. Мисля, че първото пътешествие до Китай и описване на тяхната култура е от Марко Поло.
Поздрави!
цитирай
11. zaw12929 - По света много български факти са ...
01.07 20:02
По света много български факти са разпространени, като гръцки- например - отношението към златото. военното изкуство, стопанската дейност
цитирай
12. barin - Вярно е това, което пишеш, Зав. Може ...
01.07 20:06
Вярно е това, което пишеш, Зав. Може и да потърся още.
Поздрави!
цитирай
13. germantiger - ...
03.07 22:13
Прочетох даже с удоволствие целия текст

първо поздрави за това,което винаги правиш - изчерпателно, сериозно и многостранно

информация, често придружена с нелоши изображения и с любопитни теми често пъти

докато четях в началото си зададох въпроса, защо не е позлван "по земя" и малко по-нататък текста ми отговори - дистанция поражение на или до 25 м, разбира се, че в пеши бой или на суша подобни сифон ще имат възможност за само един "изстрел" при противникова атака и без презареждане - бързо ще бъдат заети или завзети от врага и на суша този гръцки огън в открит бой почти е неприложим

не знаех, че българските трофеи като тези сифони, но това е логично, както и за арабските не знаех, но както посочва текста - важно е производството и обслужването на този "гръцки огън", не просто владеенето му като военна плячка итн
цитирай
14. germantiger - +
03.07 22:15
на последното изображение в дясно тези "звездички" са кълтрап - полагали са се от древни времена до новото време по пътя на кавалерия и пехота, един вид заграждения ;)
цитирай
15. barin - Здравей, Митак. Намерих много и...
03.07 22:24
Здравей, Митак. Намерих много информация за гръцкия огън. От един сайт не одобриха темата с доста нелеп да не кажа смешен довод: понятието не трябвало да е гръцки огън, след като Калиник е бил от сирийски произход. За кълтрапа бях забравил, имам смътни спомени от един доклад преди много време в една зала на Златни пясъци, изнесен от бивш военен.
Поздрави!
цитирай
16. didanov - здрасти барин
04.07 23:04
поздрави за темата, относно рецептата те цитирам:
"Викентиус, алхимик, XIII век: "За да получите гръцки огън, трябва да вземете равни количества разтворена сяра, катран, част опопонакс (смола от растението Opoponax Chironium) и гълъбов тор; всичко това, добре изсушено, разтворете в терпентин или сярна киселина, след което поставете в здрав закрит стъклен съд и подгрейте в течение на 15 дни в пещта. После това съдържание на съда дестилирайте подобно на винен спирт и съхранявайте в готов вид"" Никой ли не се е опитал да направи нещо по тази рецепта днес?
Хареса ми идеята, за гръцкия огън като "средновековно ядрено оръжие" и като важна причина за хегемонията на Византия по море. Поздрави
цитирай
17. barin - Здрасти, Диданов. Интересна ре...
05.07 05:47
Здрасти, Диданов. Интересна рецепта за гръцки огън даде. Трябва и да се чака и подгрява. Едно забравено оръжие е гръцкия огън, а на времето е било страшно за противниците.
Поздрави!
цитирай
18. kolevdobri - Интересно - с урина, против гръцки огън.
06.07 13:29
Значи, на противниците на византийците, не бива да се разрешава да пикаят преди сражение. И като ги подпукат с гръцки огън, да вадят пишките и да пикаят срещу него. Лесна и естествена противоотрова. Бъзикам се, разбира се. Плюс от мен. Беше ми полезно да прочета статията.
цитирай
19. barin - Не са били познати начини за прот...
06.07 13:39
Не са били познати начини за противодействие навремето, Добри. По-късно според мен, поради липса на нефт не се споменава за използването на гръцкия огън от византийците. Успяли да да опазят тайната. Прави ми впечатление, че в художествената литература често се споменава, че искат пропорциите за приготвянето му.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1607586
Постинги: 337
Коментари: 4183
Гласове: 39918
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31