Прочетен: 8216 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2020 22:33
На континента има редица интересни факти и забележителности:
1. Улуру: Яркочервеният австралийски монолит с височина 318 м и обиколка 9,4 км привилича много туристи от цял свят, които искат да го изкачат.
Заради своя специфичен минерален състав гигантската скала променя цвета си от виолетов до яркочервен, което я прави още по-привлекателна за любителите на екстремни усещания.
Изкачванията не минават без инциденти и дори смъртни случаи заради хлъзгавата повърхност на скалата и високите температури. За аборигените обаче Улуру е свещено място, почитано от поколения като енергиен център. Затова когато през 1985 г. националният парк, в който се намира Улуру, е върнат на коренните жители от племето анангу, те започват кампания за забрана на туристическите катерения.
Улуру е аборигенското име на скалния монолит, който е популярен и като Ейърс рок по името на европейския картограф Хенри Ейърс. През 1993 г. двойното наименование е прието официално.
Операта в Сидни е една от най-красивите и разпознаваеми сгради в света, превърнала се в емблематичен символ на Австралия.
Определят я като великолепен образец на "застинала музика", за което говори немският философ Фридрих Шелинг в прословутата си фраза, приписвана на Гьоте:
"Красотата е безкрайност, изразена в крайна форма. Архитектурата е музика в пространство, в което е застинала музика."
2. Операта в Сидни: Една от най-красивите и разпознаваеми сгради в света, превърнала се в емблематичен символ на Австралия.
Определят я като великолепен образец на "застинала музика", за което говори немският философ Фридрих Шелинг в прословутата си фраза, приписвана на Гьоте:
"Красотата е безкрайност, изразена в крайна форма. Архитектурата е музика в пространство, в което е застинала музика."
Изграждането на това модерно съоръжение продължава 14 години, след като по средата на този период датчанинът се оттегля, след намесата на няколко близки до правителството архитекти, които решават да променят интериора на сградата, за да спестят пари. Бюджетът в крайна сметка надхвърля 14 пъти предварително планирания и достига сумата от 52 млн. долара. Операта е открита през 1973 г. от Кралица Елизабет II, под звуците на Девета симфония на Бетовен. Любопитен момент е, че британският монарх пътува два пъти до Австралия по този повод, тъй като и през 2006 г. тя открива новото крило на операта, построено така, че да може в сградата да прониква светлина и да открива изглед към пристанището.
3. Кенгуру: Смята се, че е появило на планетата ни преди около 150 милиона години и оттогава не е претърпяло съществени промени във външния си вид. Съществува легенда за произхода на името на Кенгуру. Тя е свързана с пристигането на европейски изследователи в Австралия. Когато видели животното, което изглеждало невероятно с торбата на корема си и с огромните си задни крака, с които правело големи скокове, те попитали аборигените как се нарича то. Аборигените отговорили Кен Гу Ру, което на местния език означавало не разбирам. Името на животното обаче станало популярно и въпреки странното му оригинално значение, то се използва и днес. Кенгуру обитава Австралия и Нова Зеландия, но може да бъде срещнато и в Тасмания и Нова Гвинея. Някои видове Кенгуру могат да се срещнат по плажовете, както и в планините, където живеят скалните видове Кенгуру.
Дългата опашка на Кенгуру помага на това животно да запази равновесие по време на скоковете. Опашката на Кенгуру е дълга от 15 до 105 сантиметра в зависимост от размера на самото животно. Главата на Кенгуру е доста малка за едрото му тяло. Муцуната може да е издължена или къса, това зависи от вида Кенгуру.
Ушите на Кенгуру са големи и изправени, със заострени краища. Те служат на Кенгуру да чува приближаващите се хищници и да се пази от тях. Предните лапи на Кенгуру са доста малки и не особено силни. Те имат по пет пръста, като всеки пръст завършва с дълъг нокът. Козината по тялото на Кенгуру е гъста и много мека. Тя може да е черна, рижава или сива на цвят. Не се среща Кенгуру, което да има светли петна по козината си, тя винаги е едноцветна.
Хранене на Кенгуру
Кенгуру е тревопасно животно. То яде различни видове и части на растения. Някои видове Кенгуру могат да се хранят с насекоми и червеи, когато не открият достатъчно количество храна. Специфичната бактериална флора в стомаха на Кенгуру преработва с голяма скорост растителната храна.
Кенгуру се храни с листата на акацията и евкалипта, с различни видове папрати, с цветовете на някои растения, както и с корените им. Те ядат и плодове. В по-сухите райони растат треви, които са с груби остри листа, но Кенгуру обича да ги похапва. Мъжкарите се хранят един час повече от женските, като предпочитат да покриват големи разстояния за по-разнообразна храна. Женските намират трева и се хранят на едно място, за да повишат качеството на изработваното от тях мляко.
Размножаване на Кенгуру
Кенгуруто е известно със своята плодовитост. Женското Кенгуру е бременно в продължение на 1 месец. Няколко часа преди раждането женската сяда върху опашката си и започва да облизва торбата на корема си. Тя облизва и козината на корема си, за да направи пътечка за новороденото. Новороденото Кенгуру, което тежи около 2 грама и е дълго около 1 сантиметър. То е напълно прозрачно и може да се види кръвоносната му система. То е напълно сляпо, но има много добре развит център на обонянието и отворени ноздри, които му помагат да открие торбата.
4. Националният парк „Какаду“: с площ 21 000 км2 е малка, но значима светла точка, все още затънтена и малко позната, въпреки че тук е сниман филмът Дънди Крокодила. Засега неговата свежест на гранична територия остава непокътната, а местната популация от 4,5-метрови „солени“ и „сладки“ крокодили (последните уникални за тези части) все още мързелуват необезпокоявани в плитчините на девствено чистата река и блатистата местност.
Национален парк ,,Какаду" е на 171 км. от гр. Даруин. Разположен е изцяло в северната част на Австралия. Неговото име идва от едно местно аборигенско наречие, което се е говорило в началото на 20 в. в северната част на района на парка. И днес потомци на тези племена са запазили този говор, но в значително по-малка степен. Паркът е основан през 1979 г., като е разширяван няколко пъти до 1991, когато окончателно добива сегашния си вид.
В тази природна област влиза целият басейн на Саут Алигейтър Ривър, който е известен с голямата си популация на крокодили. По тези земи могат да се видят големи евкалиптови гори, тропически дъждовни гори и огромни прерийни територии.
Тук се наблюдават множество екосистеми. По тези земи се срещат два вида крокодили, които са доста опасни. Джонстъновите крокодили се хранят предимно с риба. Гребнистите крокодили обаче се считат за най-големите влечуги на планетата. Те обитават както сладководните басейни, така и солените води. С дължината си от 6 м те са изключително опасни и често се случва да нападнат невнимателни туристи. В национален парк ,,Какаду" се е снимал един от най-известните филми за всички времена ,,Дънди Крокодила".
Най-добро време за посещаване на резервата е между април и октомври, когато е сухият сезон. През 1981 г. той е включен в списъка на защитените територии на ЮНЕСКО. Националният парк ,,Какаду" е не просто резерват или природен парк с чудно хубава природа, но и свещена земя за аборигените, населяващи Северна Австралия. Територията му се управлява от аборигените (като традиционни собственици, съвместно с Министерството на околната среда, водите, културното наследство и изкуствата на Австралия). Скалите от пясъчници в Какаду са дали убежище на прекрасна колекция от идеално запазени скални рисунки – до момента са класифицирани около 5000 обекта, но се предполага, че са почти двойно повече. На много места скалните рисунките образуват истински малки художествени галерии. Според направените проучвания, те са създавани в продължение на около 20 000 години и представляват исторически хроники на аборигените от Северните територии.
жж През 1981 г. „Какаду“ получава рядко оказваната двойна чест да бъде включен в списъка на защитените територии на ЮНЕСКО заради своите природни чудеса, както и заради 5000 скални рисунки, които правят прочути неговите пещери от пясъчник – „най-големия масив от скално изкуство в света“, според местния музей. Рисунките могат да бъдат отнесени към три различни периода на историята на аборигените, като датират отпреди 30 до над 25 000 години. Убир (Ubirr), 45 км на север от щабквартирата на парка, е една от най-посещаваните оголени скали; в нейните подобни на пещери „галерии“ изображения регистрират живота от каменната ера до ХХ в.
5. Големият Бариерен Риф: Австралийците го наричат Осмото чудо на света, но всъщност това е може би подценяване. Големият бариерен риф (Great Barrier Reef) е единственият жив организъм на планетата, който е видим от космоса. Разпрострял се на повече от 1930 км на между 16 и 80 км от брега на Куинсланд, той фактически не е един коралов риф, а сбор от 2900 по-малки рифа, с около 300 острова, пръснати между тях. Най-големият морски резерват в света, Големият бариерен риф в Австралия е обитаван от изумително много видове морски създания, ключително 500 вида яркоцветен твърд и мек корал, 1500 вида риби и 4000 вида молюски.
Можете да плавате по него, да се гмуркате с шнорхел в него или да летите над него, но само чрез гмуркане с акваланг в дълбините на тази изключителна зона е възможно наистина да схванете нейното разнообразие. За щастие, не липсват агенции, които ще ви обещаят върховното рифово преживяване. „Куиксилвър“ е последна дума на техниката, порещ вълните с турбодвигател катамаран, който извършва 90-минутни пътувания до една закотвена стъклена платформа, където може да плувате, да се потапяте с шнорхел или с акваланг; или да пътешествате в полуподводен съд и да слушате коментара на вашия водач, който ви обяснява странностите на подводния свят от другата страна на стъклото.
Желаещите по-продължително преживяване могат да прекарат четири дни на борда на луксозните миникруизни кораби „Коръл Принсес“ и „Коръл Принсес ІІ“. 35-метровите кораби предлагат гмуркане с шнорхел, екскурзии с водач за разглеждане на коралите, риболов в рифа и вечерни презентации от опитни морски биолози. Ако винаги сте мечтали да научите как да се потапяте с леководолазна екипировка, квалифицираните инструктори на кораба ще ви помогнат да прекарате първите си часове под водата. Повечето хора мислят, че Големият бариерен риф е последната дума в дълбоководното гмуркане, но отвъд него водите на по-малко известното Коралово море могат да бъдат дори още по-чудесни.
6. Пясъчният остров Фрейзър: разположен по южното крайбрежие на Куинсланд, Австралия, на около 200 километра северно от Бризбейн. Разтягащ се на 120 километра дължина и приблизително 24 километра в най-широката му точка, се смята, че това е най-големият пясъчен остров в света.
Островът има изключителна природна красота с тропически гори, гори, евкалиптови дървета, мангрови гори и торфени блата, дюни и крайбрежни пустини. Районът има над 250 километра чисти пясъчни плажове с дълги, непрекъснати ивици на океана, включително повече от 40 километра поразително оцветени скали. Вътре в страната са величествените останки от висока тропическа гора, растяща върху високи дюни - явление, уникално за света. Половината от свежните езера на дюни в света са разположени на остров Фрейзър. Тук е открит и най-големият неограничен водоносен хоризонт.
7. Розовото езеро Хилиър: разположено на остров Мидъл в югозападната част на Австралия, е невероятен природен феномен. Не случайно то привлича туристи от цял свят. Намира се едва на няколко крачки от океана и е оцветено (съвсем естествено!) в ярко розов цвят.
В сърцето на мъгливата тропическа гора, потокът Стоуни Крийк си проправя път между храсти и дървета. Течението на потока засилвайки се по криволичещия път, минава над извита клисура и се спуска над една скала в реката Хърбърт по-долу. С оцеждащи се капки след нощния дъж, палмовите листа надвисват, надолу, а високо горе през короните на дърветата пробива утринното слънце. Някъде в гората надава вик черно какаду и предвещава още валежи. Течението на потока се засилва по криволичещия му път и водите му се раздвижват от водовъртежи. Това е водопадът Уоламан. Той се намира в Северен Куйнсланд, Австралия и пада от 268м.
В самите тропически гори, тук се среща най-голямото разнообразие за страната на растения и животни. Тук се срещат безобидните опосуми, гигантска зелена дървестна жаба, безкрили казуари с човешки ръст, сини гъсеници колкото човешка длан, молци достигащи до 25см с разперени крила и 6 м питони. Тук живее и птицечовката и ако човек застане покрай водоемите, ще чуе пляскането на плоската и опашка или ще зърне сребристо-кафявия и гръб. Ако природата е искала да сътвори загадка, не би се справила по - добре, отколкото с птицечовката: бозайник с размери на котка и с тяло на бобър, снася яйца, има човка и крака на патиц и прилича на странен анатомичен експеримент.
Първоначано учените предполагаха, че психеделичната окраска на водния басейн се дължи на комбинацията от морска сол и високите нива на сода бикарбонат, която се среща във водите на езерото. Наскоро обаче австралийският микробиолог Кен Макграф успя да докаже, че този уникален цвят на водата е вследствие от на т.нар. халобактерии (Halobacteriaceae) и други родствени микроорганизми, способни да живеят в среда с високо съдържание на сол. Освен това в езерото са открити бактерии Dechloromonas Aromatica, които разрушават съединенията в химични разтворители.
8. Водопадът Уоламан: В сърцето на мъгливата тропическа гора, потокът Стоуни Крийк си проправя път между храсти и дървета. Течението на потока засилвайки се по криволичещия път, минава над извита клисура и се спуска над една скала в реката Хърбърт по-долу. С оцеждащи се капки след нощния дъж, палмовите листа надвисват, надолу, а високо горе през короните на дърветата пробива утринното слънце. Някъде в гората надава вик черно какаду и предвещава още валежи. Течението на потока се засилва по криволичещия му път и водите му се раздвижват от водовъртежи. Това е водопадът Уоламан. Той се намира в Северен Куйнсланд, Австралия и пада от 268м.
В самите тропически гори, тук се среща най-голямото разнообразие за страната на растения и животни. Тук се срещат безобидните опосуми, гигантска зелена дървестна жаба, безкрили казуари с човешки ръст, сини гъсеници колкото човешка длан, молци достигащи до 25см с разперени крила и 6 м питони. Тук живее и птицечовката и ако човек застане покрай водоемите, ще чуе пляскането на плоската и опашка или ще зърне сребристо-кафявия и гръб. Ако природата е искала да сътвори загадка, не би се справила по - добре, отколкото с птицечовката: бозайник с размери на котка и с тяло на бобър, снася яйца, има човка и крака на патиц и прилича на странен анатомичен експеримент.
9. Кралския каньон: в Централна Австралия е една сравнително нова туристически маршрут. Местните жители не съществува на практика, и нормална пътна появи само преди двадесет години. стените на каньона се издигат до 300 метра, и образуват истинска лабиринт от рок, през който преминава на няколко туристически пътеки.
10. Суверен Хил: музей на открито в Баларат. Той предава историята на първите десет години след откриването на злато в Баларат през 1851 година. Официалното му откриване се състои на 29 ноември 1970 година. Суверен Хил е построен на мястото на едни от най-големите разкопки за злато в Баларат.
Комплексът се распростира на огромна площ, като в него са включени над 60 копия на исторически сгради, в които има хора с облекло от съответния период, които позират за снимки и отговарят на въпросите на посетителите. За да е пресъздадено всичко в детайли са използвани антикварни предмети, произведения на изкуството, книги и документи, машини, животни, вагони и съоражения подходящи за епохата на златната треска.
Златните залежи са в основата на замисъла за музея. Една от основните атракции е възможноста всеки турис да си пробва късмета за намиране на злато, промивайки пясък в златоносните води на реката. Тъй като в този район има множество палатки и хижи може реално да се усети начина на живот на първите златотърсачи. Различните атракции очароват посетителите и им дават възможността да се докоснат до тази отминала епоха. Топене на злато и превръщане в кюлчета, разхотка в златните мини с екскурзовод. Наличието на много магазини за сувенири и подаръци, има също така театър, хотели. В духа на отминалото време са създадени ковачница, конюшни, фотографски студия, аптеки, хлебарници, бижутерийни магазини, бакалия, поща.
Не са забравени и децата за тях са възпроизведени някогашни училища, в които те могат да се облекат в дрехи от този период и да се потопят в атмосферата му.
11. Националната галерия на Австралия: художествена галерия и музей, която притежава над 120 000 произведения на изкуството. Тя е създадена през 1967 г. от правителството на Австралия, като национална обществена художествена галерия. Характерни за сградата на галерията са острите ъглови форми, както и нейната сурова бетонна външност. Сградата е заобиколена от австралийски местни растения и дървета.
Националната галерия разполага с 23000 кв. м. площ. Галериите в нея са разположени на три нива. На основният и най-важен етаж изложбените зали са големи и в тях се излагат предимно за творби на местното население и по-рядко международни (европейски и американски колекции). По-долното ниво на галерията също съдържа поредица от големи изложбени зали, първоначално то се използвало за скулптури, но към днешна дата се използва за азиатско изкуство.
В най-високото ниво на галерията залите са по-малки и се използват за изложби на Австралийското изкуство.
12. Харбър Бридж: открит на 19 март 1932 г. и е една от основните забележителности на Сидни. Проектиран е от Джон Брадсфийлд, а реализирането на проекта се осъществява за 8 години от английската строителна фирма Дорман Лонг. 1500 работници участват в строителните дейности. Колосалните му размери - 485-те хиляди квадратни метра се равняват на 60 футболни игрища. В моста е вложена 52 800 тона стомана, от които само 39 000 тона тежи арката. Общата му дължина е 1 149 метра, а ширината му е 49 метра. Структурните елементи на моста са свързани с нитове. Намира се на 139 м над морското равнище и 49 метра над повърхността на залива, което позволява на всички кораби да минават свободно под моста. Интересно е, че височината на арка може да се увеличи с около 18 см. В по-горещите дни това се дължи на факта, че металните части се нагряват и се разширяват. Жителите на града гальовно го наричат "Закачалка за палта", заради причудливата му форма, наподобяваща метална закачалка за дрехи.
По моста може да се премине пеша, с кола или с железопътен транспорт. Ежедневно по неговите 8 платна преминават 200 000 автомобила, а по двете железопътни линии на Харбър Бридж влаковете превозват до бизнес центъра на Сидни служителите от предградията на града. Преди построяването на моста разстоянието се е преодолявало с помощта на ферибот. Заради натоварения трафик и силното слънце мостът се нуждае от често пребоядисване. През 70-те години на миналия век един от бояджиите, допринесли за разкрасяването на конструкцията, е актьорът Пол Хоган, или познат повече като "Дънди Крокодила". Той работил на Харбър Бридж, преди да пробие в киното.
Мостът е известен също със спектаклите с фойерверки по повод Нова година и по време на церемониите по откриването и закриването на летните олимпийски игри през 2000 г. в Сидни.
13. Феноменът "12-те апостола": се намира в парк Порт Кембъл в щата Виктория, точно между Принцестаун и Питърбъроу. Това са скални късове с височина от над 50 метра, създадени от ерозията. Първоначалният им брой е бил 12, но днес те са само 8, тъй като под влияние на природните условия 4 от тях са се разрушили. Изходният пункт за разглеждане на тези красиви скални отломъци, разположени непосредствено до самия бряг, е заливът Аполо. Огромната близост на тези причудливи скали насред водата е причината за тяхната голяма популярност като вдъхновяваща природна забележителност. Първоначалното наименование на Дванадесетте апостола е било колоритното „Свиня и прасенца”. Разположена съвсем близо до дефилето на езерото Ард, за свинята някога се е считал остров Мътънбърд, а ролята на малките й прасенца са изпълнявали прилежащите по-малки скали.
За да се достигне до 12-те апостола, се поема по красивия панорамен път край океана - Great Ocean Road. От тук се откриват изключителни гледки към бреговата ивица на Порт Кембъл, към каменни островчета с необичайни арки, издигащи се в океана. Тази брегова ивица е известна под името Брега на корабокрушенеца и е основна част от Големия океански път. Great ocean road е 273км., строен 13год. от 3000 войници. Направен е в памет на австралийските войници, загинали по време на Първата световна война. Това е една от най-известните магистрали в света. Името "Брега на корабокрушенеца" идва от там, че поради силните, коварни и мощни крайбрежни вълнения тук са станали повече от 80 корабокрушения. Често бушуващите ветрове, наречени "ревящите 40" и причинените от тях големи вълни, са образували скалните образувания, наречени "12-те апостоли".
Освен Апостолите, има и други интересни забележителности в парка Порт Кембъл, като например Gibson steps или Скалата на часовоя. Следващото скално чудо е Loch ard gorge, или фурната на пекаря.Това е яма,в която водата се стича на 400м. навътре по издълбан от вълните тунел. Там където покривът е пропаднал, посетителите надничат надолу и виждат ревящото море с кипящите води. Близо до нея се намира Гръмотевичната пещера. Може би най-уникалното образувание е скалата, известна като Лондонския мост,тъй като до голяма степен е подобен на английския си събрат.
14. Ботаническата градина в Мелбърн: проектирана е от ландшафтните архитекти от "Taylor Cullity Lethlean" и ботаника Пол Томпсън (Paul Thompson). Australian Garden е част от Кралските ботанически градини в Мелбърн, Австралия и е създадена върху бивша пясъчна кариера. Градината е място, което събира голямото разнообразие на австралийската флора. Освен много растителност, посетителите са заобиколени от изкуствени езера и реки, прекрасни огромни дървета, скали...
Част от кадрите са заснети от високо и ни представят наистина превъзходна гледка.
15. Дома на капитан Кук: - в красивия парк Fitzroy гарденз в Мелбърн се намира една от най-големите атракции на Австралия – така наречената Къща на капитан Кук. В действителност самият известен английски пътешественик в тази къща не живее къща е построена от неговите родители Джеймс и Грейс Кук в 1755 година в село Велик Айтон (Великобритания). Но учените са сигурни, че капитан Кук като минимум е на посещение в този дом, посещават баща си и майка си. През 1933 г. бившата господарка на дома жената е решила да го продаде с условието, че самата сграда ще остане на територията на Англия. В резултат на дълги преговори е успял да убеди да подпише споразумение, в което думата «Англия» е заменена с думата «Империя». Така че къща се превърна в собственост на Австралийското Правителство, която предлагат за него 800 паунда, което е почти три пъти надвишава началната цена.
Интересно е, че всички разходи за придобиване на дом и превоза на «зеления континент» пое бизнесмен от Мелбърн Ръсел Гримвейд. През 1934 г., подаде се разглобяват, опаковат се в 253 кутия и 40 бъчви и транспортировали в Австралия. Въпроси, къде точно да пресъздаде къща с огромна историческа стойност за всички австралийци, не се случи – Гримвейд ми го подари, когато жителите на щата Виктория до столетнему годишнината от основаването на Рим. Около къщата са засадени резници от бръшлян, който растеше на английската морава пред къщата на Кук. Им и преди, отсече и се върна в Австралия заедно със самия дом.
Днес около вилата Кук прилича на истински английски двор. Къщата се смята за исторически паметник, въпреки че много малко неща, записани в него, наистина, принадлежала на семейство Кук. Въпреки това, интериор, предмети и прибори отразяват живота на ерата на великия навигатора. Тук може да видите една статуя на Джеймс Кук, портрет на неговата съпруга Елизабет Задници и портрет на цялото семейство кацата с меда.
16. Пустинята Пинакълс намира се в Западна Австралия, на около 245 км северно от Пърт, което се равнява на 3 часа път с кола. Пинакълс е част от Национален парк Намбунг. Това, с което пустинята привлича хиляди хора с авантюристичен дух, са причудливите скални форми с височина от 1 до 5 м. Една група от тези скали приличат на бутилки за мляко, а други, наречени със странни имена, са оприличавани на камила, кенгуру, порта и др. Някои приличат на гигантски дървета от камък. Пейзажът в тази местност е необикновен и създава усещането, че си на друга планета. Дотук достигат само специално оборудвани автомобили, защото стърчащите варовикови скали нарязват гумите на обикновените коли. Учените считат, че тези скали са на възраст около 25 000 - 30 000 години. Тези ерозирали варовикови скали са се показали на повърхността, благодарение на ветровете.
Архив
За първи път холандски изследователи съобщават за съществуването на този природен феномен през 1600г., въпреки че земите са били населявани още отпреди 6000 г. Доказателство за това са откритите артефакти от древната култура на аборигените. Всеки, който посети Национален парк Намбунг, освен да се полюбува на пленителните зъбери в пустинята Пинакълс, не пропуска да посети прекрасните плажове и крайбрежните дюни. Белите пясъчни плажове на Хангоувър Бей предлагат добри условия за гмуркане с шнорхел, плуване, уиндсърф и сърф. Има интересни представители на местната фауна, включително сивото кенгуру, птицата ему, белоопашатото черно какаду, питони, делфините и морски лъвове.
17. Сините планини в Австралия: едно от най-красивите кътчета на планетата. Те носят името си от синкавата мъгла, която нежно обхваща гористите им зелени хълмове. Местността около тях обединява седем национални парка, а планината е част от Световното наследство на ЮНЕСКО. Сините планини се простират недалеч от космополитния Сидни и южно от великолепния Мелбърн. Ако сте любители на природата, можете да съчетаете посещението си на мегаполисите с авантюристична планинска разходка в едно от най-живописните кътчета в света.
18. Гората Дендонг: са ниска планинска система, разположена на 35 километра северно от Мелбърн , в щата Виктория. Най-високата точка на планината е връх Dandenong, височината му е 633 м надморска височина. Живописните планини Dandenong се състоят от няколко планински вериги, изсечени от каньони, образувани в резултат на ерозия. Покрити са типични за умерена климат, буйна растителност, с преобладаване на планински евкалиптови дървета и огромни папрати. Сняг в тази област е рядко явление, може да падне само веднъж или два пъти годишно, главно между юни и октомври.
Преди появата на континента на колонистите в планините на Данденгонг живяха хората от племето Урюджури, местни австралийски аборигени. След основаването на първото европейско селище на брега на река Яра, планините започнаха да се използват като основен източник на дървен материал за строителство. През 1882 г. повечето от планините получават статут на парк, но до 60-те години насам дърводобивът продължава с различни темпове. Красива природа се влюби в обитателите на околните села и започнаха да ходят на почивка. С течение на времето планините Dandenong станаха любимата дестинация за почивка в Мелбърн. Хората не само почиват, но и построяват, през 1950 г. се появи първият частен имот.
19. Остров Клефт: Буквалният превод на името на този остров е "Цепка". Кръстен е така, заради канала, който го разделя. По време на експедиция на Ларс Кристенсен през 1936-1937 г. са направени въздушни снимки на мястото и норвежки картографи го наричат Лортън. По-късно е посетен от австралийска експедиция и е преименуван с известното си и днес название-Клефт.
Харесаха ли ви забележителностите на Австралия? Малко далечко са от България, но ако на някой се удаде възможност може да посети някои от тях.
Тагове:
Теб нали те има ...
Владетелските титли в Европа, начиная от...
Поздрави!
Поздрави!
Да си жив и здрав все така да ни радваш!
АВСТРАЛИЯ (AUSTRALIA) 472. Булгар (Bulgar, Yeedie Bulgar) – географски обект (координати: 29°00′00″ ЮШ; 119°38′00″ ИД) 473. Булгар (Bulgar Creek) – воден обект (координати: 35°21′00″ ЮШ; 148°58′00″ ИД) 474. Булгара (Bulgara) – географски обект (координати: 28°44′00″ ЮШ; 135°30′00″ ИД) 475. Булгари (Bulgary) – населено място (координати: 35°04′00″ ЮШ; 146°58′00″ ИД) 476. Боргара (Borgara) – Spot feature (координати: 30°10′00″ ЮШ; 147°49′00″ ИД) 477. Малгар (Malgar Rock) – Hypsographic (координати: 29°12′00″ ЮШ; 118°58′00″ ИД)".
Снимките радват окото. Красива планета имаме :), по-скоро имахме.
Благодаря ти!
В по-ново време са ходили от Австралия за южния полюс. Не са го открили, но са се натъкнали на райски градини. Което значи, че няма такъв. Дълга тема.
Преди години имах приятел, сина му живее в Австралия. Като говорил с пенсионери в градинката, го питали къде е България. В Азия или Европа. Казва ние имаме 27 области.Колко сте и какво правят тези области, ние имаме само три.
:)))
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрав!
Поздрави!