Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04 21:42 - Откриването на паметника на Шипка на 26 август 1934 г.
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 1608 Коментари: 19 Гласове:
47

Последна промяна: 04.04 21:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                      Един от най-известните и посещавани паметници в българските планини е Шипка. Най-много хора на него се струпват на 3 март- националния ни празник. В близост до него е Бузлуджа, който обикновено привържениците на БСП свързват с основаването на тяхната партия от Димитър Благоев. Всъщност партията отначало е социалистическа, която се разделя на тесни и широки социалисти. За мен, както и за много хора връх Бузлуджа се свързва с гибелта на войводата Хаджи Димитър. Той заедно със Стефан Караджа води чета през 1968 година. За нея по-добре да прочетете темата ми:
 Блогът на barin :: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
                 Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г. в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим и оттогава Димитър е хаджия.През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.
image
                    Хаджи Димитър
Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Баща му  е Тодор Димов  Първоначално семейството на Караджата се спира в с. Долно Чамурлии, Бабадашко, където престояло до декември 1847 г. Тодор Димов е нает за селски говедар, а децата му стават телчари. Впоследствие семейството на Тодор Димов живее последователно в Бейдауд, Саръюрт, Потур, отново в Долно Чамурлии и накрая, от юни 1854 г. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин(пазач), а Стефан е негов помощник.
      image  
            Стефан Караджа
                       Двата паметника се намират на близко разстояние помежду си.  Паметникът Шипка е емблематичен за България. На него опълченците са водили тежки бойни действия за освобождението на България. 
 image
                     Паметникът Шипка
                      От дете си го спомням първо на кутиите с четири вида бисквити. Историята на името на паметника е интересна, Шипченската епопея е поредица от крайно ожесточени сражения състояли се през лятото на 1877 г. между Централната турска армия на Сюлейман паша и руските войски, на чиято страна се бият и няколко хиляди български опълченци. Боевете се водят в Шипченския проход и в Шипченската планина, където отбраняващите се руско-български отряди заемат позиции по стръмните върхове Свети Никола, Шипка и Орлово гнездо. Шипченската епопея е възпята в стихотворението на Иван Вазов:
                     Опълченците на Шипка
                      Иван Вазов
image

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
                   Като малки ни караха доста голяма част от стихотворението да учим наизуст. Сега е по-лесно- група Епизод има песен по стихотворението:
Епизод - О, Шипка - YouTube

            Трудно достъпният терен е голямо затруднение за атакуващите, но численото превъзходство на османските орди е смазващо, поради което и двете страни търпят извънредно тежки загуби в тези боеве. На местата където патроните и снарядите на руско-българските отряди свършват се стига до свирепи ръкопашни боеве, в които отбраняващите се изсипват водопади от камъни, каруци, оръдия и сандъци по лазещите нагоре врагове. Накрая когато и всички предмети се свършват те започват да хвърлят надолу труповете на убитите си другари. Това е едно от емблематичните обстоятелства, с които тази битка е известна – дори телата на убитите, въпреки че вече са мъртви, продължават да повалят врагове към пропастта. Преди 140 години, в разгара на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., един малоброен отряд от 7500 души трябва да спре 30-хилядната армия на Сюлейман паша, чиято цел е преминаването от Южна в Северна България, за да окаже помощ на обсадения в Плевен Осман паша. Шипченският отряд е командван от ген. Николай Столетов, който организира безупречно отбраната на прохода, разполагайки отряда на две позиции – предна и главна. Предната включва връх Свети Никола (дн. връх Шипка), Орлово гнездо и терасата източно от върха, а главната – Централната, Волинската и Северната височина. Решителните боеве за Шипка, влезли в българската история под името Шипченска епопея, се водят между 21 и 23 август (9-11 август по стар стил). Българските опълченци и руските воини бранят прохода самоотвержено и с цената на много жертви и нечуван героизъм устояват на турските атаки и постигат целта си – Шипка се превръща в непревземаема крепост и непреодолима преграда. Налага се преименуване на връх св. Никола на Шипка, а тъй като има друг връх Шипка- той е променен на Малка Шипка. Върхът не е много висок и е лесно достъпен. Има от север им от юг автомобиленн път, който води и до Бузлужджа, намиращ се на десетина километра по-наизток. По-високият връх е Бузлиджа. Двата върха се виждат отдалеч.
      image
                   Връх Бузлуджа
                    Двата върха Шипка и Бузлуджа са свързани в национален парк-комплекс. Той е част от величието на България.  За първи път идеята за изграждане на паметник, който да увековечи подвига на опълченци и руси, се издига от депутатите на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Тази идея обаче не се осъществява през следващите 45 години. Едва през 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка“ се взема решение да се издигне паметник в чест на 50-годишнината от шипченските боеве.                 Сформиран е комитет под името „Комитет за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ“, в който влизат ветерани опълченци, представители на различни министерства, държавни ведомства и обществени организации. На 24 август 1922 г., по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея, Н.В. Цар Борис III полага основният камък на паметника. На церемонията присъстват голяма част от оцелелите ветерани опълченци, министърът на войната Константин Томов, началник-щаба на армията полковник Никола Топалджиков, Търновският митрополит Филип и хиляди граждани. През същата година комитетът се обръща с призив към целия български народ за събиране на доброволни средства за изграждане на паметника.image                        Снимка на архитект Атанас Донков и скулптур Александър Андреев, които печелят конкурса за проектиране и изграждане на паметник на върха.               image                  Изграждането на паметника Шипка започва през 1922 г. и завършва през 1930, т.е. за осем години. Официалното откриване е през 1934 г. на 26 август. В края на август са най-тежките боеве през Руско-турската за нас Освободитерлна война. Още за войните между Русия и Османската империя, които са за територии и надмощие на Балканския полуостров, в Кавказ и близкия изток:
Блогът на barin :: Руско-турските въоръжени конфликти                          Има и други потребители, които имат хубави теми за тези войни, но всеки си харесва и препоръчва своето.

             Шипченската епопея е поредица от крайно ожесточени сражения състояли се през лятото на 1877 г. между Централната турска армия на Сюлейман паша и руските войски, на чиято страна се бият и няколко хиляди български опълченци. Боевете се водят в Шипченския проход и в Шипченската планина, където отбраняващите се руско-български отряди заемат позиции по стръмните върхове Свети Никола, Шипка и Орлово гнездо.
            Трудно достъпният терен е голямо затруднение за атакуващите, но численото превъзходство на османските орди е смазващо, поради което и двете страни търпят извънредно тежки загуби в тези боеве.
              На местата където патроните и снарядите на руско-българските отряди свършват се стига до свирепи ръкопашни боеве, в които отбраняващите се изсипват водопади от камъни, каруци, оръдия и сандъци по лазещите нагоре врагове. Накрая когато и всички предмети се свършват те започват да хвърлят надолу труповете на убитите си другари. Това е едно от емблематичните обстоятелства, с които тази битка е известна – дори телата на убитите, въпреки че вече са мъртви, продължават да повалят врагове към пропастта.

            Въпреки извънредно кървавата цена, която защитниците се налага да платят, те удържат вражеската офанзива до последно и с това провалят замисъла на Сюлейман паша да премине в Северна България, да разкъса на две руските сили излизайки им в тил и съединявайки се със силите на Мехмед паша и Осман паша да разгроми руснаците. Решаващ е героизма на опълченците. Самият руски цар отбелязва тяхната заслуга за победата във войната. 


             Накрая опазената Шипка изиграва ролята и на отворена врата, през която руските войски навлизат в Тракия и се насочват към Цариград, с което Османската империя е принудена да капитулира.

ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА ВРЪХ ШИПКА

          Изграждането на паметника е осъществено между 1926 и 1930 г., а тържественото му откриване се провежда лично от цар Борис III на 26 август 1934 г. Той е положен на 1326 м надморска височина, а височината на самата скулптура е 31.5 м. на 7 етажа. Над входа на кулата стои огромен месингов лъв 8 на 4 м и тегло около 12 т, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново.
    
                 Виждате колко хора са се стекли на 26 август 1934 г. при официалното откриване на паметника Шипка.

                 По предварителния план паметникът е трябвало да бъде издигнат на Орлово гнездо, на мястото на най-тежките и най-жестоките боеве за Шипченския проход. За да бъдат запазени скалите на Орлово гнездо като историческа светиня, а и заради наложителните скъпо струващи подпорни стени и подравнявания, обаче е била избрана съседната височина – връх Шипка, тогава Свети Никола, който се издига над прохода и се вижда отдалече от всички страни.
               Боевете при Шипка през август 1877 г. са една героична страница в българската история. След Руско-Турската война получаваме независимост и на картата на Европа отново се появява България, макар и не с полагащата се в исторически план територия. По случай 100 годишнината от шипченските боеве село Шипка от южната страна беше обявено за град. Освен това им край съседното село Шейниво има ожесточени боеве. В град Шипка има голям храм с крипта, където има саркофази.
 image
              Националният парк-музей Шипка се намира на старопланинския връх Шипка (1326 м), на 28 км от Казанлък и на 22 км от Габрово. Паркът обхваща 26 паметника, възстановените позиции, батареи и землянки на бранителите на прохода Шипка по време на Руско-турската война от 1877 - 78 г. Паметникът на свободата е най-големият сред паметниците в парка. Неговият силует наподобява средновековна българска крепост и се вижда от десетки километри. Построен е от доброволните дарения на целия български народ и е открит на 26 август 1934 г. Висок е 31,5 м, а до него водят 890 стъпала. Голям бронзов лъв – символ на българската държава - пази входа на паметника. На останалите три страни на сградата са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета при защитата на прохода. На приземния етаж под мраморен саркофаг лежат костите на бранители на Шипка. Саркофагът е положен върху четири л100 000 души, след които 80 живи опълченци, откриват на 26 август 1934 г. паметникът на връх Шипка. На церемонията присъства цар Борис ТретиИстинският връх Шипка, на който е било главното командване при отбраната на прохода, обаче е на север от главното било и превала на прохода. Висок е 1232 м.Върхът, където е днес Паметникът на Свободата, се е наричал Свети Никола. През 1951 г. с указ му е дадено ново име - връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). През 1977 г. е преименуван на Шипка, но връх Шипка вече съществува и, за да се избегне абсурда, на истинския връх Шипка се дава също ново име - Малка шипка.Ето защо, днешният връх Шипка е изкуствено "преместен" с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола.С Шипка е свързан и още един малко известен факт. Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Той бил отлят в Софийския военен арсенал - от 28 бронзови части с общо тегло 28 тона. Трябвало за се пренесе на върха на части, за да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до върха... И когато се умувало как 8-метровия цар на животните да бъде качен на кулата, румънското правителство обявило протест: не можело страшният звяр да гледа на север, защото това намирисвало на0 териториални претенции и плашело съседите. Тогава Министерският съвет решил лъвът да се обърне на юг, но по същия начин реагирали Гърция и Турция. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор. ежащи каменни лъва, а пред него като на пост са поставени статуите на един български опълченец и един руски войник.

image
             На останалите седем етажа от музея са изложени лични вещи на войниците и опълченците, медали, снимки, оръжие и документи, свързани с боевете при Шипка. Тук се пази и копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение. От последната площадка на Паметника на свободата се открива красива панорамна гледка към околността. 
"100 000 души, след които 80 живи опълченци, откриват на 26 август 1934 г. паметникът на връх Шипка. На церемонията присъства цар Борис Трети.

                Истинският връх Шипка, на който е било главното командване при отбраната на прохода, обаче е на север от главното било и превала на прохода. Висок е 1232 м.
Върхът, където е днес Паметникът на Свободата, се е наричал Свети Никола. През 1951 г. с указ му е дадено ново име - връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). През 1977 г. е преименуван на Шипка, но връх Шипка вече съществува и, за да се избегне абсурда, на истинския връх Шипка се дава също ново име - Малка шипка. Ето защо, днешният връх Шипка е изкуствено "преместен" с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола.

               С Шипка е свързан и още един малко известен факт. Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Той бил отлят в Софийския военен арсенал - от 28 бронзови части с общо тегло 28 тона. Трябвало за се пренесе на върха на части, за да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до върха... И когато се умувало как 8-метровия цар на животните да бъде качен на кулата, румънското правителство обявило протест: не можело страшният звяр да гледа на север, защото това намирисвало на териториални претенции и плашело съседите. Тогава Министерският съвет решил лъвът да се обърне на юг, но по същия начин реагирали Гърция и Турция. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор."
                 вестник "Стандарт" 3 март 2020 г.
image
              За Шипка се сещаме и друг път, освен на 3 март. До върхът има асфалтов път, отбивка от Шипченския проход. Аз съм ходил на върха повече от 5-6 пъти. Спал съм в хижа Бузлуджа. Най-високият връх в околността е Исполин( 1524 м.н.в.) До него се стига за около 1 ч. и 20- 1 ч и 30 мин. от х. Узана, разположена близо до Географския център на България. На паметника Шипка се поставя печат №93 от движението"100 национални туристически обекта".                

                  



Гласувай:
48
1



1. didanov - Браво барин!!
05.04 00:40
Припомних си стихотворението, което знаех наизуст и рецитирахме по литература. Вазов е написал велики неща, историята на паметника също е интересна за съжаление в днешно време ще се намерят достатъчно противници за неговото съществуване. Поздрави
цитирай
2. barin - Здрасти, Диданов. Противниците ...
05.04 05:57
Здрасти, Диданов. Противниците може би са тези, които много мразят Русия или които искат да се смени националния празник. Не виждам причина у някои да почитат стореното от нашите опълченци на Шипка. Като минавам през прохода с удоволствие се отбивам до паметника. Дори последния път беше малко преди 3-ти март през 2016 г.
Поздрави!
цитирай
3. rosiela - Браво,
05.04 13:54
родолюбецо! Свещени места!
цитирай
4. barin - Благодаря, Роси. Заслужава си да се ...
05.04 14:00
Благодаря, Роси. Заслужава си да се пише за Шипка.
Поздрави!
цитирай
5. vesever - Много полезен постинг, Иване! И ...
05.04 21:37
Много полезен постинг, Иване!
И аз благодаря!
цитирай
6. barin - И аз съм доволен, че се харесва на...
05.04 21:40
И аз съм доволен, че се харесва написаното, Веси.
Поздрави!
цитирай
7. blackpredator - :)
06.04 10:32
липсва ми Пеньо Бомбето
цитирай
8. barin - Здравей, Блеки. Не схващам за кого ...
06.04 10:34
Здравей, Блеки. Не схващам за кого говориш. Не мога да се сетя кой е Пеньо Бомбето.
Поздрави!
цитирай
9. blackpredator - ами,
06.04 10:51
Пеньо Бомбето е Кольо Фичето на паметника
не е станал без строител :)
цитирай
10. barin - Благодаря, Блеки.
06.04 10:52
Благодаря, Блеки.
цитирай
11. wasp - Поздравления!
11.04 20:59
Чудесен пост.
цитирай
12. barin - Благодаря, приятелю wasp. Щом е за ...
11.04 21:21
Благодаря, приятелю wasp. Щом е за България- само добро. Шипка е емблематичен паметник от значение за нашата история.
Поздрави!
цитирай
13. tera - Това ми е любима тема
11.04 23:53
Но защо и тук не става дума за строителите и техния героизъм?

Строежът е бил втора Шипченска епопея - строили са в студ и вятър, спали са в землянки, достойни са били за държавни отличия, а никой не е им е обърнал внимание при откриването, наградили са само големците от София. Дечо Бомбето - шефът на строежа и на градежа след откриването не е стъпил на Шипка 38 години, толкова е бил огорчен. После са му дали някакви отличия - след дъжд качулка...

ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ И ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ!

цитирай
14. barin - Здравей, tera. Имаш право, че на ...
12.04 08:02
Здравей, tera. Имаш право, че на това място строежът също е бил труден. Аз съм усещал вятъра на няколко пъти, дори последния се скрих в паметника( добре, че беше отворен за посещение). Пропуснал съм да пиша за самия строеж.
Мога да направя аналогия с един случай отскоро: един пенсиониран военен, бивш мой началник почина миналата година. През първите му години на служба като командир на катер е спасил от пожар кораба Ерма. Наградата му е била връчена след 11 години. Припомниха този ми случай при погребението.
Поздрави!
цитирай
15. ivoki - С БЕЗКРАЙНА БЛАГОДАРНОСТ ЗА ПРИ...
13.04 17:13
С БЕЗКРАЙНА БЛАГОДАРНОСТ ЗА ПРИПОМНЯНЕТО !
цитирай
16. barin - Благодаря, Иво.
13.04 17:55
Благодаря, Иво.
цитирай
17. inel379 - Благодаря ти!
04.06 11:39
Да сме благодарни и да се гордеем
с всичките герои родни!
Те памет са за пътя бурен и трънлив,
в стремежа ни да бъдем пак свободни!

Поздрави сърдечни!

цитирай
18. kolevdobri - Гледах някакъв руски филм.
08.06 16:02
Не си спомням как се казваше. Беше преди време. Там за булгарише солдатише изобщо никой не спомена. Еди кой си руски полк, еди какви си казаци. Чудно нещо сме ние, българите. от 3,5 милиона селяни в тази държава по онова време, 0,1% от тях са се опитали да помогнат за освобождението на Отечеството. Затова и русите рядко ни споменават във филмите си. Българи от южните части на Стара планина бягат към билото, за да се прехвърлят на север, след превземането на Стара Загора от турците, а в същото време българи от Северна България надуват цените на продоволствието на руската войска. За откриването на паметника са дошли 100 000 души. За това ни бива. Постоянно търся основания за гордост, но освен чисто военни епизоди след Освобождението, като Драгоман, Сливница, Одрин, Дойран, друго не виждам. И какво от това. Въпреки тези наистина невероятни примери за победи, накрая все сме в лайната. Плюс от мен. За труда и упоритостта. За търпението да информираш...
цитирай
19. barin - Виждал съм снимките от откриван...
08.06 20:37
Виждал съм снимките от откриването, Добри. Мисля,че само при погребението на цар Борис III е имало подобно количество хора. Победите ни са славни, но нямаме международна подкрепа. Зад много от по-загубените държави стои някоя влиятелна ия дърпа напред.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1612331
Постинги: 337
Коментари: 4188
Гласове: 40012
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31