Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2020 21:11 - Вселенските събори
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 7107 Коментари: 27 Гласове:
46


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                      Църквата приема различно число църковни събори за Вселенски. Православната отчита само седем, католическата- много повече, а другите също различен брой. Първо да направя едно пояснение кои църковни събори могат да се нарекат Вселенски. За да се признае един църковен събор за Вселенски трябва да са изпълнени четири условия:
- да бъде свикан от римския император. Веднага следва уточнение, че след 395 г. има двама римски императори- на Западната и Източчната част. След 476 г. остава само този на Източната Римска империя, наречена още Византия. По-късно Карл Велики след 800 г. получава коронация от папата и се обявява за единствен наследник на Римската империя. На изток това не го признават;
- съборът трябва да се ръководи от главата на църквата- римския папа. Разделението на църквата е много по-късно- след 1054 г.( схизмата);
- на църковния събор трябва задължително да присъстват петте църковни ръководители на епархиите, които се признават за основни и са с най-висок ранг, като Константинополската, Ефеската....;
- на църковния събор трябва да присъстват 80% от отците, които са глави на енории.
                   За да напиша темата изчетох доста материали и се допитах до няколко места. Патриаршията в България отбелязва само шест Вселенски църковни събори: 
               Първи: Откриване на събора: 20 май 325 г. в Никея

Император: св. Константин Велики

Председател: Евстатий Антиохийски

Брой на участниците: 318 епископи, между които свети Николай Мирликийски

Причина за свикването: Появата на опасна ерес, наречена по името на своя основател арианство.

Арий бил свещеник от Александрийската църква. В своите проповеди започнал да учи, че Христос не е Син Божи, вечен и единосъщен на Отец, а е сътворен и подчинен на Бог Отец. Следователно Той не е Бог, в пълния смисъл на думата, а само първото и най-висше Божие творение. Всъщност Арий отричал Св. Троица и не съзнавал какви последици може да има за християнството неговото учение, защото то отричало най-важния догмат на нашата вяра - догмата за изкуплението. Тежкият грях на човечеството можел да бъде изкупен само чрез жертва, принесена от вечния и равен на Бог Отец - Единороден Божи Син, а не от някое създадено и затова ограничено висше същество. 

Втори Вселенски събор:

Откриване на събора: 381 г. в Константинопол

Император: Теодосий Велики

Брой на участниците: 150 епископи, между които св. Григорий Богослов, св. Григорий Нисийски, св. Кирил Йерусалимски.

Причина за свикването: Неутихналите борби с арианите и учението на Македоний, цариградски епископ, който учел, че Св. Дух е по-низше същество от Бог Отец и Бог Син.

Решения на събора: Приемат се още 5 члена от Символа на вярата, като се доуточнява учението за Св. Дух. Този Символ е наречен Никео-Цариградски и се изповядва от Православната църква вече 20 века.

Трети Вселенски събор

Откриване на събора: 22 юни 431 г. в Ефес.

Председател: св. Кирил Александрийски

Брой на участниците: 160 епископи.

Причина за свикването: Голяма популярност придобила ереста на Несторий, Константинополски архиепископ. Той учел, че Иисус Христос бил обикновен човек, но надарен с благодатни дарби. Несторий и сподвижниците му оскърбявали и Пресвета Дева Мария, като я наричали „човекородица" вместо пресв. Богородица. Несторий не притежавал смирението да признае Църковното предание за по-голям авторитет от своите собствени богословски търсения. На него принадлежат думите, които могат да бъдат мото за всеки ересиарх: „При тълкуване на Свещ. Писание аз не се ръководя нито от живите, нито от умрелите".

Решения на събора: Несторианството е осъдено. Учението, че Христос бил само човек със „свръхестествени дарби", разклаща самите основи на християнството, защото много лесно би могло да се допусне появата на нов „месия", „учител", „пророк". С течение на времето християнството би престанало да бъде благата вест за идването на Самия Бог в плът, Който умря и възкръсна за спасението на Своите чеда, а би се превърнало в едно възвишено нравствено учение, подобно на многото други в човешката история.

Четвърти Вселенски събор:

Откриване на събора: май 451 г. в Халкидон

Брой на участниците: 630 духовници

Председател: Анатолий, патриарх Цариградски

Император: Маркиан

Причини за свикване на събора: Монофизитската ерес (монос = един, физис = естество, природа). Същността й се състояла в учение за едно естество в лицето на Иисус Христос. Според монофизитството човешката природа в Христос, поради своята несъизмеримост с божествената, се поглъщала от нея. Така според това учение Иисус Христос бил не Богочовек, а Бог и имал само божествена природа.

От това учение, както и от несторианството, се стига до отричане на догмата за изкуплението - фундамента на християнската религия. Ако Иисус Христос бил само Бог, но не и човек едновременно, Той не е страдал на кръста и саможертвата Му няма никакво значение, щом в нея не е участвала самата тази природа (човешката), която се нуждае от изкупление.

Решения на събора: Четвъртият Вселенски събор изработил правилно догматическо определение за начина на съединение на двете естества в личността на Иисус Христос. То гласи: „Следвайки св. отци, всички поучаваме да се изповядва един и същи Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен в Божество и съвършен в човечество, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло... познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно, неръзлъчно, неразделим или разсичан на две лица, но един и същ Син и еднороден Бог Слово, Господ Иисус Христос".

Пети Вселенски събор:

Откриване на събора: 553 г. в Цариград

Брой на участниците: 165 епископи

Председател: Евтихий, патриарх Цариградски

Император: Юстиниан

Причини за свикване на събора: Заема особено място в историята на съборите. Той бил свикан не по повод на нови догматически спорове и задачата му не е била да изработи нови догматически определения. Целта му била да се отстрани последната пречка, която монофизитите посочвали като причина за тяхното присъединяване към Православната църква. Те твърдели, че Халкидонският събор бил възстановил несторианството. Считали, че на него били признати за православни блаж. Теодорит и Ив Едески, които някога защитавали Несторий. А Теодор Мопсуетски, главният виновник за тази ерес не само не бил осъден от Църквата, но и продължавал да се счита за велик учител на Изток.

Решения на събора: Теодор Мопсуетски бил осъден за всички свои съчинения като еретик-несториянец. Осъждането не засегнало Ив и Теодорит, защото били признати от Халкидонскя събор като православни. Осъдени били само онези техни съчинения, от които те всъщност сами се отрекли, когато на Четвъртия вселенски събор бил анатемосан Несторий.

Шести Вселенски събор:

Откриване на събора: 680 г. в Цариград

Брой на участниците: 153 епископи

Император: Константин Погонат

Причина за свикване на събора: Появата на монотелитството - учението за една воля у Иисус Христос.

Решения на събора: „Проповядваме, съгласно учението на отците, че Христос има неразделно, неразлъчно, неслитно две воли и двете естествени воли не са противоположни, но човешката Му воля се подчинява на Неговата божествена и всемогъща воля".
                Аз обаче не съм напълно съгласен, че съборите са шест, защото са седем. Има седми, който е признат от Православната църква, но необяснимо защо( поне за мен) българската не го зачита.  
 Седми вселенски събор:

            Някога ап. Павел казал на презвитерите на Църквата в Ефес, че знае добре, че след заминаването му сред тях ще се вмъкнат жестоки вълци, които няма да щадят стадото. Така и от членовете на Църквата ще излязат хора, които ще говорят изопачено, за да разпръснат учениците и да ги увлекат след себе си. Това проличава през всички векове в църковния живот, тъй като постоянно се явяват различни еретици, провъзгласяващи антиправослани учения и създаващи проблеми в Христовата Църква. Дяволът винаги воюва с Църквата, мрази личността на Христос и иска да промени учението Му. Тъкмо през тази перспектива гледаме на ересите.

          Вярно е, че еретиците са използвали философията и логическите си заключения в богословските теми, но проблемът е, че те не са имали чисто сърце, в което действа Бог, съгласно с блаженството на Христос: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. В нечистото сърце действат демони. И така, в крайна сметка ереста е демонично действие.
              Най-точно е написаното в сайта pravoslavieto. com( не pravoslavieto.bg):             

:: Първи вселенски събор в Никея (325)
:: Втори вселенски събор в Константинопол (381)
:: Трети вселенски събор в Ефес (431)
:: Четвърти вселенски събор в Халкидон(451)
:: Пети вселенски събор в Константинопол (553)
:: Шести вселенски събор в Константинопол (680-6681)
:: Седми вселенски събор в Никея (787)                     За нас българите Шестият Вселенски събор е от значение, защото на него на 9 август 681 г. за първи път се споменава името България от презвитер Константин. Шестият Вселенски събор се нарича още Тулски събор. Преди седемте Вселенски събора има един Апостолски събор, състоял се през 51 г.в Йеросалим. За него има писано в Библията.
image
                     "...Приемаме и всички други свещени правила, изложени от светите и блажени наши отци, именно: правилата на триста осемнадесетте богоносни отци, които са се събирали в Никея, също и на отците, които се събрали в Анкира, в Неокесария и в Гангри, освен това - и в Антиохия Сирийска и в Лаодикия Фригийска; - още и на сто и петдесетте отци, които се събрали в този богоспасяем и царстващ град [Константинопол, бел.ред.], и още на двестата отци, събрани първи път в областния град Ефес, и на шестстотин тридесетте свети и блажени отци, събрали се в Халкидон, също и на събраните в Сердика и в Картаген, и още на събраните втори път в този богоспасяем и царстващ град [Константинопол, бел.ред.] през времето на Несторий, предстоятел на този царствен град, и през времето на Антиохийския архиепископ Теофил, също правилата на Дионисий, бивш архиепископ в главния град Александрия, на Петър архиепископ Александрийски и мъченик, на Григорий, бивш Неокесарийски епископ и чудотворец, на Атанасий архиепископ Александрийски, на Василий, епископ на Кесария Кападокийска, на Григорий, епископ Нисски, на Григорий Богословна Амфилохий Иконийскина Тимотей, бивш Александрийски архиепископ, на Теофил, пръв архиепископ на същия главен град Александрия, на Кирил, също Александрийски архиепископ, и на Генадий, бивш патриарх в този богоспасяем и царстващ град, още и правилото на Киприан, бивш африкански архиепископ и мъченик, и на бившия при него събор, което имало сила на предаден обичай в местата на пите в тоя събор предстоятели, и само у тях."
image
            Първо да напиша за Никейския символ( символа на вярата): 
1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. 

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

10.  Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. 

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век! Амин.
image
           Нарича се Никейски, защото е дефиниран по време на Първия Вселенски събор, който се е провел в Никея. Приет е с общо гласуване и одобрение от свещениците.  

              Правила и решения на Вселенските събори:
            Исторически сведения за Първия вселенски събор
През царуването на Константин Велики църквата Христова, едва успокоена от външни врагове, била наново разбунена от противохристиянското учение на Арий, презвитер на Александрийската църква. Тогава император Константин предприел свикването на събор, на който да бъдат разрешени и други спорни църковни въпроси, и предписал на предстоятелите на всички църкви да се съберат в град Никея, намиращ се във Витиния.
На призива на императора се отзовали и се събрали предстоятелите на църкви от Азия, Африка и Европа на брой 318. Римският епископ, който не можел да се яви лично, по причина на дълбока старост, изпратил от своя страна двама презвитери Витон и Викентий. Между събралите се пастири мнозина се славили с дар на слово и с познаване на Свещените Писания (като например Евстатий Антиохийски, Евсевий Палестински и др.), или с дар на прозорливост (Кападокийският епископ Леонтий) и с чудотворство (Тримитунският епископ Спиридон, Яков Низибийски), а някои носили върху си раните на мъчения, свидетелство за жива и действена вяра в Изкупителя (Макарий Иерусалимски, Пафнутий, епископ на горна Тиваида, Павел Неокесарийски, Ипатий Гангърски и други. Заедно с епископите на събора дошли и много презвитери и дякони, между които особено известен бил Атанасий, дякон (посетнешен епископ на Александрийската църква), който се прославил в диспута с арианите. Все тогава се явили в Никея и някои езически философи, едни, за да се запознаят по-отблизо с християнското учение, а други от омраза към него, надявайки се с помощта на диалектиката да могат да разбъркват речите на епископите и да опровергават защитаваното от тях учение. Между тези философи църковните писатели споменават особено за един, който много се надигал с диалектиката си и се надсмивал над епископите, обаче с простите думи за вярата на един свят старец бил обърнат към Христа.
След низвергването на Арий и учението му, съборът разсъждавал и по други съвременни въпроси в църквата.
За предотвратяване на вредните последствия от разногласието в празнуването на Пасхата и за да няма нищо общо в това тържество с иудеите, съборът постановил тя да се празнува във всички църкви в едно и също време, именно в първия неделен ден след пълнолунието на пролетното равноденствие. От това време е въведен в обща употреба и пасхалният кръг като ръководство за определяне на пасхата за всяка година.
Освен за догматите на вярата, съборът разисквал още и за предмети, отнасящи се до църковната дисциплина. Плод на тия разисквания и разсъждения били 20 канона или правила, които в по-голямата си част са или повторение и обяснение, или допълнение и приспособяване на апостолските правила към съвременното състояние на Църквата, които, вероятно с течение на времето били изгубили силата и яснотата си в църковната практика.
След свършването на съборните разисквания както императорът, така и епископите признали за добре, преди да напуснат Никея, писмено да известят църквата и православния народ за решението на събора, за да не остава никакво съмнение за достоверността на онова, което остане да бъде обявено от всеки епископ в своята църква. Сам Константин писал послания: 1) до Александрийската църква, 2) до всички епископи и до народа против Арий и едномислениците му, 3) до епископите, които не били на събора. Също така и целият събор изпратил послание до Александрийската църква със съобщение, какво било решено на събора и как бил низвергнат Арий с неговите единомишленици. Епископът на Кесария Палестинска Евсевий писал отделно до своята църква.
Според думите на Сократ, съборът бил свикан „в консулството на Павлина и Юлиана в 20-ия ден на месец май през 636 г. от царуването на цар Александър Македонски“. Това, по общо мнение, е било 325 г. след Р. Хр. или в 20-ата от царуването на Константин.
Деянията (актовете) на Никейския събор в цялост и в точен вид не са дошли до нас. Ние имаме само няколко отделни, но несъмнено оригинални документа, които се отнасят до обстоятелства, по-раншни от събора и отчасти до дейността на самия събор. Те са следните: 1) послание на Александрийския епископ Александър до Вселенската църква; 2) от същия послание до Цариградския епископ Александър; 3) послание на император Константин до Александър и Арий; 4) от същия послание до Арий и арианите; 5) приветствена реч на събора към император Константин; 6) речта на Константин към събора; 7) съборно изложение на вярата и правилата на събора; 8) послание на императора до Александрийската църква; 9) от същия послание до всички епископи и до народите; 10) до епископите, които не били на събора; 11) съборно послание до Александрийската църква; 12) послание на Евсевий Кесарийски до неговата църква и 13) откъс от увещателната реч на Константин до епископите преди отпътуването им от Никея.

            ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ВТОРИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР (Константинополски):

Приети са седем правила:
Правило 1
           Светите отци, събрани в Цариград, постановиха да не се отменя Символът на вярата, изложен от триста и осемнадесет отци, събрани на събора в Никея витанска, а да остане неизменен и да се предаде на анатема всяка ерес, а имено ереста на евномиани, аномеи, ариани или евдоксиани, полуариани или духоборци, савелиани, маркелиани, фотиниани и аполинариани.
Правило 2
              Областните епископи да не простират властта си над църкви извън пределите на областите си и да не смесват църквите, а съгласно правилата Александрийският епископ да управлява само църквите в Египет, и източните епископи да началстват само на Изток със запазване на предимствата, признати от никейските правила на Антиохийската църква; също така епископите на Азийската област да началстват само в Азия; понтийските епископи само в Понтийската област, и тракийските само в Тракия. Без да са поканени, епископи да не преминават пределите на своята област за ръкополагане или за някоя друга църковна разпоредба. А при спазване на горните правила за църковните области, очевидно е, че работите на всяка област ще се ръководят от събора на същата област, както е определено в Никея . Църквите обаче, които се намират между другоплеменни народи, трябва да се управляват според спазвания досега обичай на отците.
Правило 3
            Цариградският епископ да има предимство на чест след Римския епископ, понеже тоя град е нови Рим.
Правило 4
            Относно Максим циника и произведеното от него в Цариград безредие е определено: Максим нито е бил, нито е епископ, нито пък ръкоположените от него са били или са в каквато и да било степен в клира; всичко извършено за него и от него е унищожено, като недействително.
Правило 5
              Относно свитъка на западните приемаме (в общение) ония, които се намират в Антиохия, щом като изповядат едното Божество на Отца и Сина и Светаго Духа.
Правило 6
              Понеже мнозина, от желание да разбъркат и унищожат реда в църквата, злонамерено и клеветнически измислят обвинения срещу управляващи църкви православни епископи с намерение само да помрачат доброто свещеническо име и да произведат смущение сред мирния народ, за това светият събор на събралите се в Цариград епископи постанови да не се допускат обвинители без изследване и да не се позволява всеки да обвинява църковни управници, но не и на всички да се забранява. Ако някой подаде срещу епископ собствена, т.е. частна жалба, като например за отнемане имот или друга някоя претърпяна неправда при такива обвинения да не се обръща внимание нито на личността на обвинителя, нито на вярата му. Защото, във всеки случай и съвестта на епископа трябва да бъде чиста, и оня, който се счита обиден, от каквото вероизповедание и да е той, да намери правосъдие. Ако обвинението срещу епископ е от църковен характер, тогава трябва да се изследва личността на обвинителя и главно да се не допускат еретици да обвиняват православни епископи по църковни работи. А еретици ние наричаме както онези, които отдавна са изключени от църквата, така и тия, които отпосле сме предали на анатема; а заедно с тях и тия, които, ако и да се преструват, че изповядват нашата вяра, обаче са се отделили и държат свои събрания против канонически поставени наши епископи. Освен това, ако някои принадлежали към църквата за някаква вина по-рано са били съдени и низвергнати или отлъчени от клира, или от разреда на миряните, в такъв случай и на такива не се позволява да обвиняват епископ, докато не се очистят от собствената вина. Също така и ония, срещу които от по-
напред има повдигнато обвинение, да не се допускат да обвиняват епископи или други от клира, докато по несъмнен начин не докажат, че не са виновни в приписваните им обвинения. Ако някои, без да са еретици или отлъчени, нито осъдени или предварително обвинени в някои престъпления, заявят, че имат оплакване срещу епископ по църковни работи, светият събор заповядва такива преди всичко да предявят обвиненията си пред всички епископи на областта и пред тях да докажат престъпленията на епископа; а ако се случи, че областните епископи, против очакването не са могли да се произнесат по обвинението на епископ, тогава обвинителите трябва да се отнесат до по-голям събор на епископите от тази област, свикан по този повод, обаче, те не могат да поддържат тъжбата си, додето писмено не се задължат, че приемат да понесат наравно с обвиняемия наказание, ако при разглеждане на делото се окаже, че клеветят обвинения епископ. Ако пък някой, който, без да зачита постановеното по такъв начин решение, се отнесе до царя или до съда на мирски началници, или безпокои вселенския събор, като оскърбява честта на всички областни епископи, такъв по никой начин да не се приема да подава тъжба като такъв, който е потъпкал църковните правила и е нарушил църковния ред.
Правило 7
              Ония, които от еретици се присъединяват към православието и към броя на спасяваните, приемаме по следния начин и обичай: ариани, македониани, саватиани, новатиани, именуващи себе си чисти и най-добри, четиринадесетдневници или тетрадити, и аполинариани, след като заявят писмено и прокълнат всяка ерес, която учи не така, както учи светата Божия вселенска и апостолска църква, приемаме чрез запечатване, т.е. като помазваме със свето миро отначало челото, после очите, ноздрите, устата и ушите и помазвайки ги, произнасяме: „печат на дара на Духа Свети“. Евномиани пък, които чрез еднократно потапяне се кръщават, монтанисти, именувани тук фриги, и савелиани, които проповядват сино-отечество и вършат и други нетърпимости, и всички други еретици (защото тук има много такива, които най-вече изхождат от Галатската област) всички, които от тях желаят да се присъединят към православието, приемаме като езичници: в първия ден ги приемаме като християни, във втория оглашени, после в третия ги заклиняме с трикратно духване в лицето и ушите, и по такъв начин ги оглашаваме и ги караме да остават в църквата и да слушат светото Писание; и след това вече ги кръщаваме.
ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ТРЕТИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР (Ефески)
Приети са осем правила:
Правило 1
            Понеже и ония, които не са присъствали на Светия събор и са останали на мястото си или в града си, по някаква причина, било църковна или телесна, не трябва да остават в незнание за всичко онова, каквото той е постановил, съобщаваме на светиня ви и на любовта ви, че ако някой областен митрополит, като се отстрани от светия вселенски събор, се присъедини или занапред ще се присъедини към събрание на отстъпили, или приеме, или ще приеме Целестиевото учение, такъв по никой начин не може нищо да предприема против епископа на своята област, защото съборът отсега го е отстранил от всяко църковно общение и го е лишил от всяка власт. На същите областни епископи и околни митрополити, които православно мислят, предстои да го низвергнат окончателно от епископски сан.
Правило 2
            Ако някои епархийски епископи не са присъствали на светия събор и са взели или ще се опитат да вземат участие в отстъпничеството, или пък, след като са подписали низвергването на Несторий, са се присъединили към събранието на отстъпници такива, по решение на Светия събор, трябва да се отстранят от свещенство и да се низвергнат от степента им.
Правило 3
             Ако някои клирици в градове или села са лишени от свещенство от Несторий или от съмишлениците му, защото православно са учили, на такива ние сме дали право да бъдат върнати в степента си. Изобщо заповядваме, единомишленици с православния и вселенски събор от клира по никой начин да не се подчиняват на отстъпили или отстъпващи от православието епископи.
Правило 4
             Ако някои от клира отстъпят и дръзнат частно за себе си или явно да се придържат към Несториевото или Целестиновото учение, Светият събор признава за справедливо и такива да се низвергват от свещен чин.
Правило 5
             Ако някои за непристойни работи са осъдени от Светия събор или от епископите си, а Несторий и съмишлениците му, противно на правилата, по негов произвол са се опитали или ще се опитат да им върнат общението с църквата, или степента на свещенството, признахме за правилно това да им бъде без полза и да си останат пак низвергнати от свещен чин.
Правило 6
               Също така и ако някои биха пожелали по някакъв начин да разклатят онова, което за всеки от тях е направено от светия събор в Ефес, светият събор определи такива, ако са епископи или принадлежащи към клира, да бъдат низвергнати от степента им, а ако са миряни, да бъдат отлъчени от църковно общение.
Правило 7
               След прочитане на това Светият събор постанови никому да не бъде позволено да произнася, пише или съставя друга вяра, освен установената от светите отци, събрани от Духа Свети в града Никея. А които дръзнат да съставят друга вяра, да я предлагат или разпространяват между желаещи да се обърнат към познаване на истината било от езичество, било от юдейство, или от друга някоя ерес такива, ако са епископи или клирици, да бъдат отстранени, епископите от епис-копство, клириците от клира; ако са миряни, да бъдат предадени на анатема. Също така, ако епископи, клирици или миряни изповядват или учат по въпроса за въплътяването на Единородния син Божий така, както е в представеното от презвитер Харисий изложение, или както е в срамните и покварени Несториеви догми, тук приложени такива да подлежат на наредбите на този свети и вселенски събор, т.е. епископ да бъде отстранен от епископство и да бъде низвергнат; клирик също да бъде низвергнат; мирянин пък, както се каза, да бъде предаден на анатема.
Правило 8
              Боголюбезният епископ Ригин и намиращите се с него епископи от Кипърската област Зенон и Евагрий съобщиха за нещо, което се нововъвежда и посяга върху свободата на всички, въпреки постановленията на църквата и правилата на светите апостоли. Понеже обществените болести изискват по-силни церове, като носещи по-голяма вреда, и най-вече, ако е нямало и древен обичай, Антиохийският епископ да ръкополага в Кипър, като за това писмено и устно ни уведомиха благоговейните мъже, дошли на тоя събор, за това началстващите на
светите кипърски църкви нека имат пълно и неоспорвано право, според правилата на светите отци и по стария обичай, сами да си поставят благоговейни епископи. 

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ЧЕТВЪРТИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР (Халкидонски)
Тук правилата са 30:
Правило 1
Признахме за справедливо да си останат в сила правилата, изложени от светите отци на всички досегашни събори.
Правило 2
Ако някой епископ за пари извърши ръкоположение и благодатта, която е непродаваема, обърне в предмет на продажба и за пари постави епископ, хорепископ, презвитер, дякон или друг някой броящ се в клира, или, воден от желание за гнусно обогатяване, за пари произведе иконом, екдик, парамонар или въобще на някоя църковна длъжност такъв, ако се докаже, че е вършил това, нека бъде низвергнат и поставения от него по никой начин да не се ползва от купеното ръкоположение или производство, а да бъде чужд на достойнството или длъжността, която е добил за пари. Ако се окаже, че някой е посредничил в тази гнусна и беззаконна търговия, такъв, ако е от клира, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин или монах, да бъде предаден на анатема.
Правило 3
Дошло е до знанието на Светия събор, че някои клирици, от желание да се обогатят, вземали под наем чужди имоти, грижели се (повече) за частните си работи, занемарявайки служенето Богу, и, водени от сребролюбие, обхождали къщите на миряни и приемали да управляват имотите им. За това Светият и велик събор постанови: занапред от страх пред Бога никой, нито епископ, нито клирик, нито монашестващ, да не взема под наем имоти и да не се нагърбва с управление на мирски работи, освен ако, според закона, неизбежно бъде повикан за настойник на малолетни или епископът на града го натовари да се грижи за църковни работи, за сираци, за безпомощни вдовици и за лица, които имат особена нужда от помощта на църквата. Ако някой занапред дръзне да наруши това определение, нека бъде подложен на църковно наказание.
Правило 4
Ония, които истински и искрено прекарват монашески живот, нека бъдат удостоявани с чест. Но понеже някои, като носят за външност само монашеско облекло, разстройват църковни и граждански общества, самопроизволно обхождайки градове и осмелявайки се дори да съграждат манастири за себе си затова постановяваме: никой никъде да не основава манастир или молитвен дом без знанието и позволението на епископа на града; монашестващите във всеки град и село да са подчинени на епископа, да пазят безмълвие, да се отдават на пост и молитва, като безотлъчно остават в ония места, в които са се отрекли от света, да не се бъркат и да не взимат участие нито в църковни, нито в граждански работи, като занемаряват работите на манастира си, освен само тогава, когато епископът на града по необходима нужда им позволи това. Също така да не се приема в манастир роб да встъпва в монашество без волята на господаря му. Който нарушава това наше определение, постановяваме да бъде отлъчен от църковно общение, за да се не хули името Божие. Епископът на града трябва да упражнява надзор върху манастирите.
Правило 5
Относно епископи или клирици, които преминават от един град в друг, постановяваме да останат в сила издадените относно тях от светите отци правила.
Правило 6
Никой решително да не се ръкополага нито за презвитер, нито за дякон, нито в каквато и да е църковна степен никак, освен с поименно назначение на ръкополагания при градска или селска църква, при мъченически храм или при манастир. Относно ръкополагани пък без изрично назначение, светият събор определя постановяването им да се счита недействително и никъде да не се допускат до служене за срам на оногова, който ги е поставил.
Правило 7
Определяме причислените веднъж към клира и посветили себе си на монашество да не постъпват нито на военна, нито на гражданска служба; а ония, които са се решили на това и не се връщат с разкаяние към оня начин на живот, който са избрали заради Бога, да се предават на анатема.
Правило 8
Клирици при сиропиталища, манастири и при мъченически храмове, според преданието на светите отци, нека са под властта на епископите от градовете и да не дръзват да отбягват да бъдат управлявани от своя епископ. А ония, които си позволяват да нарушават това постановление по какъвто и да било начин и не се подчиняват на епископа си, ако са клирици, нека бъдат наказани според правилата; ако са монаси или миряни, да бъдат отлъчени от църковно общение.
Правило 9
Ако някой клирик има съдебно дело с друг клирик, нека не подминава епископа си и не прибягва до граждански съдилища, а отначало нека се съди пред епископа си или, с позволение на същия, пред оня съд, който и двете страни си изберат. Който обаче постъпи въпреки това, да бъде наказан според правилата. Ако ли клирик има съдебно дело със своя или с друг епископ, нека се съди пред областния събор. Ако пък епископ или клирик е недоволен от областния митрополит, нека се отнася или до екзарха на диоцеза, или до престола на царстващия Цариград и пред него да се съди.
Правило 10
Не бива клирик в едно и също време да се брои при църкви на два града, т.е. при оня, за която първоначално е ръкоположен, и при тая, в която е минал, защото е по-голяма, от желание за суетна слава. Които вършат това, да бъдат връщани в църквите си, за които най-напред са били ръкоположени, и само там да служат. Ако някой е преместен от една църква в друга, такъв да няма никакво участие в принадлежащото на предишната църква, както и на зависещите от нея храмове, сиропиталища или странноприемни домове. Ония, които дръзнат след това определение на великия и вселенски събор да вършат нещо от сега забраненото, светият събор определи да се низвергват от степента им.
Правило 11
Определяме: ония, които са бедни и искат помощ, след като се установи бедността им, да ходят само с мирни църковни писма, а не с препоръчителни; понеже препоръчителни писма трябва да се дават само на лица, които са под съмнение.
Правило 12
Дошло е до знанието ни, че някои, въпреки църковните постановления, прибягвайки до властта, чрез царски укази, разделяли една област на две, за да бъдат два митрополита в една епархия. Затова, светият събор определи: никой епископ занапред да не дръзне да върши нищо подобно. Който се опита да стори това, ще бъде низвергнат от степента си; градът, който с царска грамота е удостоен с наименованието на митрополия, нека се ползва само с честта на такъв, също както и управляващият църквата му епископ със запазване на собствените права на истинската митрополия.
Правило 13
Чужди и непознати в друг град клирици по никой начин никъде да не служат, ако нямат препоръчително писмо от своя епископ.
Правило 14
Понеже в някои епархии е позволено на четци и певци да встъпват в брак, светият събор определи: на никой от тях да не е позволено да взима жена друговерка; ония, които са добили вече деца от такъв брак и са успели да ги кръстят при еретици, нека ги довеждат в общение с вселенската църква; а онези, който не са ги кръстили, да не ги кръщават при еретиците, нито да ги съединяват в брак с еретик, иудеин или езичник, освен само в такъв случай, когато лицето, което встъпва в брак с православен, обещае да премине в православната вяра. Който наруши това постановление на светия събор, нека бъде наказан според правилата.
Правило 15
За дякониса да не се ръкополага жена, ненавършила четиридесетгодишна възраст, и то след грижливо изпитване. Ако след като се ръкоположи и след като известно време престои на служба, встъпи в брак, такава, понеже е оскърбила Божията благодат, нека бъде предадена на анатема заедно с този, който се е съединил с нея.
Правило 16
На девица, която е посветила себе си на Бога, а така също и на монашестващи е забранено да встъпват в брак. Ако се намерят такива, които вършат това, нека бъдат отлъчени от църковно общение. При това определяме местният епископ да има власт да проявява човеколюбие в такива случаи.
Правило 17
Във всяка епархия селските или колибарските енории да си останат неизменно под властта на ония епископи, които са ги имали, а най-вече ако в продължение на тридесет години те безспорно са ги имали под ведомството си и са ги управлявали. Ако преди изтичането на тридесет години е бил или бъде предявен спор за тях, тогава да се позволи на тези, които се смятат онеправдани, да се отнесат по тоя повод до областния събор, а ако някой е онеправдан от митрополита си, нека се съди пред екзарха на диоцеза или пред цариградския престол, както е казано вече. Ако пък по силата на царска власт се е основал или ще се основе някой град, редът на църковните енории да следва държавното и гражданско разпределение.
Правило 18
Ако образуването на съзаклятие или наговаряне, като престъпление, е напълно забранено и от гражданските закони, колко повече то трябва да бъде забранено да става в църквата Божия. Затова, ако се окаже, че някои от клира или монашестващи са се обвързали помежду си с клетва за съзаклятие или да коват интриги срещу епископи или срещу клирици, нека бъдат низвергнати.
Правило 19
Стана ни известно, че в областите не стават установените от правилата епископски събори, поради което много църковни работи, които имат нужда от уреждане, остават занемарени. Затова Светият събор определи: съгласно правилата на светите отци, във всяка област епископите два пъти в годината да се събират наедно, където определи епископът на митрополията, и да уреждат всичко, което се окаже нужно. А епископи, които не дойдат на събора, макар и да се намират в градовете си и да се радват на добро здраве и да са свободни от необходима и неотложна работа, нека бъдат братски смъмрени.
Правило 20
На клирици, определени към известна църква, е забранено, както вече постановихме, да преминават към църква в друг град; те трябва да се задоволяват с тази (църква), в която първоначално са удостоени със служение; изключение се прави само за ония, които са изгубили отечеството си и по необходимост са преминали в друга църква. Ако някой епископ след това определение приеме клирик, който е подвластен на друг епископ, определяме да бъде вън от църковно общение и този, който е приет, и оня, който го е приел, дотогава, докато преминалият в друга църква клирик не се върне в своята.
Правило 21
Клирици или миряни, които се оплакват срещу епископи или клирици, да не се допускат да се тъжат направо и без изследване, а предварително да се изучи общественото мнение за тях.
Правило 22
Забранява се на клирици след смъртта на епископа им да разхищават принадлежащите му неща, както това предписват и древните правила. Ония, които вършат това, се излагат на опасността да бъдат низвергнати от степента си.
Правило 23
Светият събор се научава, че някои клирици и монашестващи, без да са натоварвани от епископа си, а някои, дори и отлъчени от него, идват в царствения град Цариград и дълго живеят в него, като произвеждат смущения и нарушават църковния ред, и дори разстройват домовете на някои. За това Светият събор определи: на такива, преди всичко да се напомни чрез едикта на светата Цариградска църква да се отстранят от царствения град. Ако безсрамно продължават същите неща, да се отстраняват оттам и въпреки волята им чрез същия едикт да се връщат по местата им.
Правило 24
Веднъж осветени със съгласието на епископа манастири, да си останат завинаги манастири; принадлежащите там имущества да се пазят и занапред никога да не се обръщат в светски жилища; тези, които допуснат да стане това, да се наказват според правилата.
Правило 25
Понеже някои митрополити, както ни стана известно, не се грижат за поверените им паства и отлагат поставянето на епископи, за това светият събор определи: поставянето на епископи да става в срок от три месеца, освен ако извънредна нужда не изисква да се продължи времето на отлагането. Който не изпълнява това, подлежи на църковна епитимия. При това доходите на овдовяла църква да се пазят непокътнати от иконома й.
Правило 26
Понеже, както ни стана известно, в някои църкви епископи управляват църковните имоти без иконом, затова определяме: всяка църква, която има епископ, да има от средата на клира и иконом, който да управлява църковното имущество със съгласието на епископа, за да бъде явно управлението на църквата, та да се не пилее нейното имущество и да няма упреци срещу свещенството. Който не извърши това, да е отговорен пред църковните правила.
Правило 27
Ония, които отвличат жени, за да ги вземат за съпруги, или които помагат, или които са съгласни с отвличащи, светият събор определи: ако са клирици, да се низвергват, а ако са миряни, да се предават на анатема.
Правило 28
Следвайки напълно определенията на светите отци и признавайки четеното днес правило на сто и петдесетте боголюбезни епископи, събрани на събор в дните на Теодосий Велики, блажена му памет, в царстващия град Цариград, нови Рим, и ние така също определяме и постановяваме относно предимствата на светата църква в същия град Цариград, нови Рим, понеже на престола на древния Рим отците правилно дадоха предимство като на царстващ град. Затова, водени от същите
съображения, сто и петдесетте боголюбезни епископи признали равни права на светия престол на новия Рим, разсъждавайки правилно, че градът, който е удостоен с честта да бъде град на царя и правителството и който се ползва с предимства, равни на древния царствен Рим, и в църковните работи трябва да бъде въздигнат като него и да бъде втори след него. На тези именно основания митрополитите на областите Понтийска, Азийска и Тракийска, а също и епископите у другоплеменни от поменатите диоцези, да се поставят от гореспоменатия свети престол на светата цариградска църква, т.е. всеки митрополит на поменатите области, заедно с епископите от областта, трябва да поставят епархийски епископи, както предписват божествените правила; а самите митрополити на посочените области, както се каза, трябва да бъдат поставяни от Цариградския архиепископ, след като се произведе, според обичая, и му бъде представен изборът.
Правило 29
Светотатствено е епископ да се понижава в свещеническа степен. Ако някоя основателна причина го отстранява от епископско действие, той не трябва да заема и презвитерско място. Ако без всякаква вина е отнето достойнството му, нека бъде възстановен в епископското си достойнство.
Правило 30
Понеже богоговейните египетски епископи, без да се противят на вселенската вяра, сега отложиха да подпишат посланието на светия епископ Лъв, като обясняват, че имали в египетския диоцез обичай нищо такова да не вършат без съгласието и разрешението на архиепископа си и молят да им се даде срок, докато бъде поставен нов епископ на главния град Александрия, намерихме за справедливо и човеколюбиво те да останат в същия сан в царствения град и да им се даде срок, докато бъде поставен архиепископ във великия град Александрия. Затова, оставайки в сана си, те или да представят поръчители, ако им е възможно, или чрез клетвено обещание да отстранят всяко съмнение.
На Петият и Шестият Вселенски събори са приети над 100 правила, които според мен не са основни и от толкова голямо значение. Като казвам това мисля, че основните правила и дейности на църквата са тези, приети на първите два Вселенски църковни събора. 
image
ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ СЕДМИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР (Никейски)
Кратки сведения за Седмия вселенски събор
Седмият вселенски събор е бил през царуването на Константин и майка му Ирина (а този Константин бил син на Лъв, Копронимов син), когато триста шестдесет и седем свети отци се събрали в Никея Витинска против иконоборците или клеветниците на християнството. Той постановил да се покланяме и благоговейно да целуваме иконните изображения, подобно на изображението на честния кръст, и предал на църквата и вярващите да почитат по този начин изображенията на възприетото от Господа естество и на безсеменно и непорочно родилата го Богородица и изображенията на всички светии. Освен това той издал и правила, които се отнасят до църковното устройство и в полза на вярващите, които са следните.
 Седемте църковни събора са признати за Вселенски от православни, католици, несторианци и миафизити. Католическата църква признава още 14 събора, проведени по-късно за Вселенски. След Петият Вселенски събор се провежда още един, но неговите решения са отменени на Шестият и затова не се отчита за статистиката. 
          На едно място, написано от свещеник и преведено се вижда, че има девет Вселенски събора. Според мен също не е вярно. За осмия и деветия не са изпълнени изцяло условията, които отначало написах и затова според мен те не са Вселенски:
Деветте вселенски събора. Писани проповеди | Преводни | Живо предание | Живо предание
               При допитване установих, че правилно се отбелязват седемте църковни събора за Вселенски. Уловията са зададени още в началото, когато не е имало разделение между католици и православни.             
                Необходимост от провеждане на Вселенски събори за църквата: 
           Епохата на вселенските събори винаги е предизвиквала и привличала вниманието на богословски мислещите хора. Затова и литературата по тази тема е огромна. Но в нашата българска богословска книжнина все още няма цялостно изследване на вселенските събори. Предлаганият тук скромен труд няма претенции за изчерпателност. Той не включва каноническата дейност на вселенските събори, а, както показва заглавието му, акцентира върху тяхната догматическа дейност, която всъщност е най-важната. Историческата страна е засегната дотолкова, доколкото да хвърли светлина по един или друг догматически въпрос, да даде информация за свикването и провеждането на съборите, особено на вселенските. Първите векове отнасят човешката мисъл в тъмните катакомби, сочат кървавите арени и свидетелстват неподкупно за безпримерното себеотречение на Христовите последователи. Следващите векове пък разкриват творческата дейност на християнския гений в борбата му срещу еретическите учения. В продължителната и упорита борба срещу ариани, духоборци, савелиани, аполинариани, несториани и монофизити Църквата разкрила и формулирала учението си за трите Лица на Св. Троица, за божествената и човешката природа на Иисус Христос, за духовно-благодатния живот, за възкресяването на умрелите и за вечния живот. Догматическа формулировка на това свое учение тя дала на първите четири вселенски събори. На следващите два - Шестият и Седмият вселенски събори (Петият не се е занимавал с изработване на вероопределение) - е дефинирано християнското учение за двете воли и двете действия в Иисус Христос против монотелитите, и за почитта към иконите - против иконоборците.
              Догматическата дейност на Църквата през епохата на вселенските събори е изключително богата и разностранна. Задачата, която си поставям за разрешение на следващите страници, е по-ограничена: ще се опитам да разгледам главно въпросите за троичността на Бога и за богочовешката същност на Иисус Христос; ще разгледам също връзката между Боговъплъщението и иконопочитанието. Тези догмати заемат централно място в системата от верови истини. От тяхното правилно разрешение зависи и правилното ни отношение към Бога и към личността на Иисус Христос, а оттук - и към цялото християнство. От догматическата дейност на първите два вселенски събора ще разгледам предимно това, което има отношение към троичността на Бога и къмбожествената природа ма второто Лице па Св. Троица; от дейността на Третия и Четвъртия - тона, което се отнася към човешката природа на Иисус Христос и начина на съединение на двете Му природи; от Шестия - двете воли и действия па Иисус Христос, и от Седмия - почитта към светите икони.
image
               Тези въпроси не могат да бъдат разгледани и проучени изолирано от историческите условия и догматическите борби в онази епоха, които са оказали решаващо влияние за правилното им решение. Това обс тоятелство налага да се разгледат и подложат на преценка възгледите на отделни лица и богословски партии (православни и еретически), а също така и догматическата дейност на някои поместни събори.  Приблизително подобна е картината и през периода на по-късните вселенски събори, които тук също са предмет на разглеждане. Не е без значение да се знае и това, че някои западни учени отричат произхода на Символа на вярата от първите два вселенски събора, поради което засягам отчасти и този въпрос, който за нас, православните, е от съществено значение. 
              По мое мнение е било в зората на въвеждане и утвърждаване на християнската религия да се проведат такива мащабни мероприятие, за да се определят правилата в църквата, да се приемат каноните, да се даде обяснение кое е ерес и по този начин да започне борбата срещу тях, да се определи в какво трябва да се вярва и как да се молят хората.
              Накрая трябва да напиша източниците на информацията:
1. Сайт pravoslavieto.com
2. Сайт dveri.
3. Духовно-просветния център към варненската църква Св. Архангел Михаил, по-специално Явор Георгиев и Румяна Рашкова.
4. Свещеници от манастири край Велико Търново.
5. Беседи по време на църковни чествания и празници, проведени на различни места.
6. Свещеника от манастира"Св. Пантелемон" в местност Патлейна, близо до Велики Преслав.       

 




Гласувай:
47



1. ivoki - ПРЕКРАСНО
29.01.2020 22:02
БЛАГОДАРЯ !
цитирай
2. barin - За мен е удоволствие, Иво, че се х...
29.01.2020 22:06
За мен е удоволствие, Иво, че се харесват материалите.
Поздрави!
цитирай
3. rosiela - На този Вселенски събор - 22 юни 431 година,
29.01.2020 22:44
се премахван следните глави от Библията:
1. Астрология и движение на планетите.
2. Карма и прераждания.
Много удобно за тогавашните човеци и днешните богослови. Голям страх ги тресе столетия наред от тези глави на Библията. Защо? Не е трудно да си отговорим.
цитирай
4. barin - Здравей, Роси. Църквата се е стр...
30.01.2020 06:16
Здравей, Роси. Църквата се е страхувала от много неща и е гледала да премахне всичко, което я засяга. Затова са премахнати няколко евангелия дори.
Поздрави!
цитирай
5. batogo - !!!:))) Поздравления за труда, Ванка!
30.01.2020 11:17
Бог е Триединство от Любов, Мъдрост и Истина. Затова Духът, който е вложен от Висшия Дух-Разум-Чисто Съзнание /Бог/ във всичко, е проява на Любов, Мъдрост и Истина и не познава страха.
Страхът е зоната на Егото. Където има Страх, няма Любов, Мъдрост и Истина. Духът е Всемогъщ и е Светлината на Любовта, Мъдростта и Истината, затова не познава страха.
Егото е властолюбиво и винаги се страхува да не изгуби властта си. Затова го е страх от Светлината, Мъдростта и Истината и се стреми да ги игнорира, забрани, завоалира и отстрани от процеса на Живота, за да не му пречат да внушава удобни за него илюзии и така да крепи и увеличава властта си.
Но Енергиите на Светлината, Мъдростта и Любовта винаги успяват да осветят Истината и да я разкрият в цялата и Божествена същност за доброто на всички и всичко под Слънцето.
Благодаря ти за тази полезна статия, приятелю!
цитирай
6. barin - Здравей, Оги. Бог е един, а нався...
30.01.2020 11:49
Здравей, Оги. Бог е един, а навсякъде не го разбират. Имало е много войни на религиозна основа. Затова на Вселенските събори се определят правилата на вярата.
Поздрави!
цитирай
7. didanov - здрасти барин
30.01.2020 12:33
поздрави за оригиналната тема - едва ли някой друг е писал тук по въпроса. Като си помисля след толкова години атеизъм в България колко далечно ми е това за религията. Църквата определено е окастрила много от истинското християнство. Поздрави.
цитирай
8. barin - Здрасти, Диданов. Наистина под...
30.01.2020 12:44
Здрасти, Диданов. Наистина подобна тема не съм срещал в блога. Идеята се зароди при разговор със свещеници и служители от църквата. Християнството с вековете се е променило и далеч не отговаря на условията и рамките, в които е било зададено отначало. Мисля, че приемането на християнството от Римската империя има значение учението на Исус да не се изгуби във времето. Не вярвам на казаното от някои клонове( секти) в църквата, че е трябвало евреите да са първи.
Поздрави!
цитирай
9. milady - и, защо е този пост?....с какво ни/ми/ обогати?
30.01.2020 18:02
бих дала, някои по сериозни критични материали./Лев Толстой за Църквата..
но, ще разваля...агитката.

иване,толкова труд, за това ? честно, наред ли си?
нее, не ви разбирам..графоманското хоби!!
мили хора, просто, не можете да живеете..без розови лъжи, и удобни 'подправки'..
онзи ден, запитах ивоки, за неговата публикация,и Статуята на..разума/Смъртта в София..
и, той, разбира се, удобно си замълча..а, смее, да ме нарича публично...'демоне"
и 'жено, лекувай се ,търси Истината'...
амии, ето АЗ я търся откак се научих да чета,по 25ч..а, вие??
Вие сте болни, самотни и нещастни хора..съжалявам, това виждам аз..
с Третото си Око..)
цитирай
10. barin - Здравей, Юлия. Може да е така- много ...
30.01.2020 18:08
Здравей, Юлия. Може да е така- много труд за нищо. С темата се опитах да дам насоки какво е било християнството преди и какво е сега. Има голяма разлика. Аз не обиждам никого и приемам забележките. Истина е, че сега нямам идея какво точно да публикувам, но мисля до седмица да намеря тема. Може би вярващите и пишещите на религиозна тематика да обогатят знанията си с нещо, като изчетат написаното.
Поздрави!
цитирай
11. barin - Здравей, kossef. Християнството е ...
31.01.2020 10:15
Здравей, kossef. Християнството е зададено на Вселенските събори, но и то търпи промени, повечето от които необходими. За богомилството съм чел, но съм с противоречива нагласа. Има и положителни черти и отрицателни, които не одобрявам. Според мен Богомилството се появява в България като неодобрение на промените, които претърпява отначало християнството. Църквата го приема за ерес и започва дълга борба срещу него.
Поздрави!
цитирай
12. barin - Здравей, kossef. Има и такива до...
31.01.2020 13:43
Здравей, kossef. Има и такива догматични понятия в темата, които са изписани. Някои материали са копирани директно от посочените ми места от църковните служители, но може и аз по инерция да съм написал нещо такова на някое място. Благодаря ти за подкрепата. На няколко места съм изразил несъгласието с написаното, защото имам собствено мнение и виждане по въпросите. Израждането на християнството започва още от IV в., когато се появяват ересите, а с течение на времето се отдалечава от истината.
Поздрави!
цитирай
13. get - Барин! А как ще коментираш ето ...
31.01.2020 22:20
Барин!
А как ще коментираш ето този останал ни от 681 г. текст(изворов-запис на реч произнесена от епископ Константин от Апамея), на ШЕСТИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР ?

"Константин каза:
Презвитер съм на светата Божия църква, която се намира в Апамея, провинция Втора Сирия. Ръкоположен съм от Аврамий, епископ на Аретуса. Дойдох при нашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан,нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с БЪЛГАРИЯ(пак повтарям БЪЛГАРИЯ !).
Защото аз поисках отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир. Така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия които изповядат едната воля, нито тия които изповядват две воли."

- Във връзка с този ТЕКСТ от "времето на ХАН Аспарух" - възникват множество въпроси?
Ще се сетиш ли и сам ще можеш ли да ги формулира?

- Привет и успех!
цитирай
14. barin - Здравей, Гете. Трябва на спокойно ...
31.01.2020 22:34
Здравей, Гете. Трябва на спокойно да помисля над въпросите, но сега лягам, защото утре съм дежурен. Презвитер Константин казва на всички, че Източната Римска империя( Византия) е победена от България във войната. България е държава, наскоро създадена на север от империята. За нас е важно, че още през лятото на 681 г. се споменава името на страната ни- България.
Поздрави!
цитирай
15. wasp - Поздравления за поста но...
01.02.2020 19:31
По въпросите за църквата препоръчвам да се запознаете и с статиите на д-р А.Чилингиров.
През 342 г. има събор в Сердика, през 347 и 358 в Сирмиум (Сремска Митровица ) които не се зачитат нито от Рим нито от Константинопол като вселенски.
От края на IV век църквата в Илирик не се споменава в църковните документи чак зо IX век. И всичко това заради основния въпрос поставен на Никейския събор: за символа на вярата - Единосъщни или Подобносъщни са бог син и дух.
цитирай
16. barin - Здравей, wasp. За събора в Сердика ...
01.02.2020 21:13
Здравей, wasp. За събора в Сердика малко съм чел, но знам от представителите на църквата. На тях не им се говореше за него и отклоняваха темата. Ще прочета предложените материали от д-р Чилингиров.
Поздрави!
цитирай
17. elizabethborislavova - евангелията трябва да бъдат 4, Библията е съвършена
02.02.2020 10:32
barin написа:
Здравей, Роси. Църквата се е страхувала от много неща и е гледала да премахне всичко, което я засяга. Затова са премахнати няколко евангелия дори.
Поздрави!
Евангелията не могат да бъдат нито ховече ниго по-малко. 4
цитирай
18. kirk - barin, сиреч руски господине
02.02.2020 10:54
barin, сиреч руски господине, което се римува с баран - тоест "овен"!, когато решиш да пишен на тема църковна история и специално за вселенските духовни, църковни събори трябва да имаш някаква минимум методология, да ползваш позната терминология и прочее. Научната дисциплина, която се занимава с тези въпроси се нарича христология, но има и други имена. В случая също така от значение е и позицията, ясно открояваща се на автора - теолог или светски учен. при тебе всичко е една мешавица и откровен, най-обикновен български аграрфашизъм. Наричаш конфесията ви с просторечно-разговорното православна, но БПц изповядва копи- пейст на фанариотския диофизитизъм, което просто не ти дава такова право да се възвеличаваш и самоквалифицираш по този начин. В Конституцията на РБ е дадено по-точното определение - източноправославна, но де факто и де юре самоназванието "православна" константинополските фанариоти открадват от арменците, от арменогригорянската църква, както я нарича някои. Нейното оригинално название е Арменска Апостолска Православна църква и ортодоксите по търговския закон нямат право да крадат по този начин "фирмено" название. Въпреки това в БГ-гто и досега може да срещнете в медии и дори от държавни институции и инстанции диференциране на правослвни от неправославни или инославни, което е безумно нахалство и наглост!!! На съдържанието на публикацията няма да се спирам, защото след това мое заключение става ясно, че това са абсурдни извращения на историята и реалността в главата на болни мозъци. Четете впрочем Чилингиров и плачете...
цитирай
19. get - До 16. barin - Ако е така, ЗА ЕДНА, тоест в РАМКИТЕ НА ЕДНА ГОДИНА ДА СЕ КОСТИТУИРА ... ?
02.02.2020 11:02
barin написа:
Здравей, Гете. Трябва на спокойно да помисля над въпросите, но сега лягам, защото утре съм дежурен. Презвитер Константин казва на всички, че Източната Римска империя( Византия) е победена от България във войната. България е държава, наскоро създадена на север от империята. За нас е важно, че още през лятото на 681 г. се споменава името на страната ни- България.
Поздрави!


... НОВА ДЪРЖАВА?
- Тогава ПРИМЕРА С БЪЛГАРИЯ - ще е ЕДИНСТВЕН И УНИКАЛЕН ПРИМЕР ЗА "СЛУЧВАНЕ"(създаване на държава ?) в РАМКИТЕ НА ТАКЪВ КРАТЪК СРОК - ЕДНА ГОДИНА?

Второ?
Църковните каноници, какъвто е Константин от Апамея - едва ли им е било в компетенциите да се занимават с такива светски въпроси - като ПРИЗНАВАНЕ НА ДЪРЖАВА ?
Кръгът от въпроси КОЙТО СА БИЛИ УПЪЛНОМОЩЕНИ ПРЕДВИД ТОВА, ЧЕ СА ДУПОВНИЦИ - са от кръга ВЪПРОСИ ЗА ВЯРАТА?

Въпросът ЗА ДВЕТЕ ВОЛИ У ХРИСТА - не е ВЪПРОС СЕКУЛАРЕН(светски) а ДУХОВЕН И ОТ КОМПЕТЕНЦИЯ - ЕДИНСТВЕНО И САМО НА ЦЪРКВАТА - Тогава?
Как е възможно ТУКУ ЩО СЪЗДАДЕНАТА ОТ НОМАДСКИ ОРДИ (нали такива бяха формираните от Историята представи - за ПРАБЪЛГАРИТЕ НА "АСПАРУХ - ХАН"?) ... КОИТО ВТОРО: "СА НЕХРИСТИЯНИ И ЕЗИЧНИЦИ" - да ги вълнува ЧИСТО ТЕОЛОГИЧНИЯ СПОР ЗА: "Едната" - "Двете" - при Христа?

Защото във втората част от записа на речта се коментира ИМЕННО ТОВА?
Цитат:
" Така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия които изповядат едната воля, нито тия които изповядват две воли."

По принцип - КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА "ПАРТИЯ" В ЦЪРКВАТА - приоритетно е изповядвала "едната ВОЛЯ" при Христа ... за разлика при ОПОНЕНТИТЕ ИМ - изповядващи теологичната концепция за ДВЕТЕ ВОЛИ?

Това в/у което обръщам внимание НЕ САМО НА ТЕБ - в църковната литература се е наричало МОНОЕНЕРГИЗЪМ ... и се е явило предобраз и донякъде послужило да основа на МОНОФИЛИЗМА?

Ама - откъде накъде ПРИ ПОЯВИЛИЯТ СЕ ДИВ И ЕРЕТИЧЕСКИ "ПРАБЪЛГАРСКИ НАРОД" - ИМА такъв интерес КЪМ ТАКИВА теологични ТЪНКОСТИ?
цитирай
20. barin - Здравей, Елизабет. Евангелията са ...
02.02.2020 12:38
Здравей, Елизабет. Евангелията са определени и приети да са 4. На събора са участвали отци от много църкви и изглежда правилно са преценили на времето.
Поздрави!
цитирай
21. barin - Здравей, Киркоре. Псевдонимът ми ...
02.02.2020 12:45
Здравей, Киркоре. Псевдонимът ми Барин не идва от руското"господин", а е измислен много преди да се регистрирам в блога. Означава име на един старобългарски бог. Както и да е. За това, че не съм чел д-р Чилингиров вече написах и ще се поправя. Добре, че wasp ми спомена, а ти- напомни. Все пак като писах темата се консултирах с много хора и ползвах подадените от тях материали. Арменците са първите християни и византийците са откраднали от тях много идея. Обаче ако Римската империя не беше приела християнството едва ли сега то щеше да е световна религия. Аз като възгледи се дистанцирам от споровете между русофили и русофоби и пиша нещата така, както ги виждам. Агрофашистите също не гим одобрявам, както и каквато и да е форма на управление, базирана на терор и диктатура, потъпкване на правата на човека.
Поздрави!
цитирай
22. barin - Здравей, Гете. Сложни въпроси п...
02.02.2020 12:49
Здравей, Гете. Сложни въпроси поставяш и разглеждаш за признаването на държавата и как може за една година да се организира. Българите са били и преди да се установят на юг от Дунав държавообразуващ народ, носител на цивилизация и държавност. След като презвитер Константин го казва, значи е забелязал установяването на държавата ни на север от Византия. Според мен трябва някъде през пролетта да се е случила битката при Онгъл и подписването на мирния договор между Константин IV Погонат и Аспарух. За Монофилизма ми обясняваха, но беше отдавна. Благодаря заполезната информация.
Поздрави!
цитирай
23. get - До 24. barin - Ами за да не оставяме в неведение - като някои тук ПРЕТЕНДИРАЩИ ЗА "ПЪРВЕНСТВО"?
02.02.2020 15:19
barin написа:
Здравей, Гете. Сложни въпроси поставяш и разглеждаш за признаването на държавата и как може за една година да се организира. Българите са били и преди да се установят на юг от Дунав държавообразуващ народ, носител на цивилизация и държавност. След като презвитер Константин го казва, значи е забелязал установяването на държавата ни на север от Византия. Според мен трябва някъде през пролетта да се е случила битката при Онгъл и подписването на мирния договор между Константин IV Погонат и Аспарух. За Монофилизма ми обясняваха, но беше отдавна. Благодаря заполезната информация.
Поздрави!


Дай погледнем в книгата "Тайнство веры"? Какво е писал по въпроса - за: ДВЕТЕ ВОЛИ - игумен Иларион Алфеев?
Същата е на Адрес:
https://eparhia-saratov.ru/Content/Books/31/35.html

Цитат:

В VI веке некоторые богословы говорили о том, что во Христе надо исповедовать две природы, но не самостоятельные, а имеющие одно "богомужное действие", одну энергию, отсюда название ереси - моноэнергизм. К началу VII века сформировалось еще одно течение - монофелитство, исповедовавшее во Христе одну волю. Оба течения отвергали самостоятельность двух природ Христа и учили о полном поглощении Его человеческой воли Божественной волей. Монофелитские взгляды исповедовали три патриарха - Гонорий Римский, Сергий Константинопольский и Кир Александрийский. Они надеялись путем компромисса примирить православных с монофизитами.

Главными борцами против монофелитства в середине VII века стали константинопольский монах преподобный Максим Исповедник и папа Мартин, преемник Гонория на Римской кафедре. Святой Максим учил о двух энергиях и двух волях во Христе: "Христос, будучи по природе Богом, пользовался волей, которая была по природе божественной и отеческой, ибо у Него с Отцом одна воля. Будучи же человеком по природе, он также пользовался природной человеческой волей, которая нисколько не противостояла воле Отца" [1]. Человеческая воля Христа, хотя находилась в гармонии с Божественной волей, была совершенно самостоятельной. Это особенно видно на примере гефсиманской молитвы Спасителя: "Отче Мой! Если возможно, да минует Меня чаша сия, впрочем, не как Я хочу, но как Ты" (Мф. 26:39). Такая молитва не была бы возможной, если бы человеческая воля Христа была полностью поглощена Божественной.

Святой Максим за свое исповедание евангельского Христа подвергся суровому наказанию: у него был вырезан язык и отсечена правая рука. Он умер в ссылке, так же как и папа Мартин. Но состоявшийся в 680-681 годах в Константинополе VI Вселенский Собор полностью подтвердил учение святого Максима: "Проповедуем... что в Нем (во Христе) две природных воли или желания, и два природных действия нераздельно, неизменно, неразлучно, неслитно. Эти две природные воли не противоположны одна другой... но Его человеческая воля... подчиняется божественной и всемогущей воле" [2]. Как полноценный человек, Христос обладал свободой воли, но эта свобода не означала для него возможности выбора между добром и злом. Человеческая воля Христа свободно избирает только добро - и никакого конфликта между ней и Божественной волей нет.

Так в богословском опыте Церкви раскрывалась тайна богочеловеческой личности Христа - Нового Адама и Спасителя мира.

PG 91, 77D-80А. См. также: J. Meyendorff. Christ. Р. 147. ^
Цит. по: В. Болотов. Лекции. Т. 4. Сс. 498-499 (греч. текст и рус. пер.). ^

- край на Цитата!
цитирай
24. fun1001 - барин, опасна тема си нагазил..) съчувствам ти..
02.02.2020 17:47

и аз реших ,да те репликирам,и това на Лев Толстой, най ми допадна..
Въпроса за Бог,Вярата, и църквата, е Основоположен в морала и духов.ценности
на всеки род, и на всеки човек, лично..
останалото са подробности, които, де факто, идат да потвърдят, че съм на прав път.)

Благодаря ти, винаги си възпитан, търпелив, и почтен.
приеми моето уважение и симпатия!
юлия
цитирай
25. barin - Благодаря за признанието, Юлия. За ...
02.02.2020 18:14
Благодаря за признанието, Юлия. За почти 5 години в блога си изградих стил. Темата е сериозна и имах известни противоречия с църковните дейци. Затова на няколко места съм изразил несъгласието си с препоръчания материал. След всяка тема обикновено съм готов да приема както позитивите, така и негативите. Не може всички да мислят като мен, а и не трябва, защото не винаги съм прав.
Поздрави!
цитирай
26. barin - Здравей, kossef. Подадената ин...
03.02.2020 17:15
Здравей, kossef. Подадената информация е подходяща за тема, насочена към църковно изследване, но не е излишна. Аз направих уточнение и обзор какво се е случило на Вселенските събори и колко са. И сега може би има необходимост от Вселенски събор, но като гледам на какво заприлича религията си мисля, че ефектът няма да е положителен. Благодаря за коментара. За въпроса"Защо Исус не е написалевангелски текст"? може би не е имал предвид това, а и не е очаквал неговото учение да стане една от водещите световни религии.
Поздрави!
цитирай
27. barin - И аз съм вярващ, kossef, но забел...
04.02.2020 09:00
И аз съм вярващ, kossef, но забелязвам промените в религията. В действителност не е това, което пише в книгите и съм учил. Ходил съм по манастирите и съм контактувал с духовни лица. Имаше една класация за великите българи и помня как Петър Дънов успя в последния момент да изпревари Васил Левски.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3644074
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67332
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031