Брегалнишката мисия на Константин Кирил Философ, винаги е била разглеждана изолирано, като някакво странно и неразбрано явление. И как може иначе... Та тази мисия предшества покръстването на България и универсализирането на сакралните ни руни в това което се превръща в азбука за ежедневна употреба (глаголицата). Тя се датира във самото начало на управлението на Борис I,(между 851-859 според различните преписи) и е любопитна със това че нейна цел и обект не са били буквите, а покръстване на максимален брой българи, във районите на Македония. Тази мисия не е поръчана от българският владетел, който по това време е в Воина със сърбите, и е нелегитимно деиствие на византийската държава спрямо българско население. Но защо?
В последните години на своето управление Кан Персиян, изпраща на поход Кавхан Избул(надписа при Филипи), като последният резидира в района на смоляните, но по-важното е че превзема град Филипи. С това Българската държава прекъсва сухопътната връзка между Константинопол и Солун. Тази връзка не се възстановява чак до загиването на последният български владетел от Крумовата династия(Борис II). Това деиствие е посрещнато на нож от византииците, и е описано от Симеон Логотет(по-подробно), и продължителя на Георги Монах. Последният пише следното:
"Когато българите правели набези в Тракия и Македония,. и опустошавали тези земи, Теодора, оставила гарнизони който да нападат българите от крепостите."
Кратка справка в хрониката на продължителят на Теофан ни казва:
"Владетелят на България(той бил Богорис), когато узнал че жена управлява империята, започнал да се държи по-дръзко. Поради това той изпратил пратеници при нея да и съобщят, че нарушава договра и че ще се отправи на поход против земята на ромеите. Обаче тя... му известила: "Ще ме намериш и мене в поход против тебе и аз се надявам че ще те победа. Ако пък не стане и ти ме победиш, то и така ще те надвия, защото ти ще да си победил жена, а не мъж. Поради това прочее той останал в покой, без да посмее да извърши нещо дързостно и възобновил договора за пиятелство."
За Теофан Изповедник какво е написал за българите има отделна тема:
Блогът на barin
:: Теофан Изповедник за българите
Информация за братята св.св. Кирил и Методий:
"Двамата братя са родени в Солун, както пише в житията им. Родени са в семейството на висш византийски държавен служител, а именно управителят на Солун. Двамата братя растат в града и със сигурност се знае, че са завършили Магнаурската школа. Методий е назначен за кратко време за управител на едно то славянските княжества, които са интегрирани във Византия на федерален принцип. Кирил, за който се твърди, че е бил много по-умен от него, започва работа като библиотекар при Патриаршията. Бил е в непрекъснат досег с книгите. Рожденото име на Кирил е Константин. С известна нескромност трябва да кажа, че аз открих в една ватиканска хроника рожденото име на Методий. Рожденото му име е Страхота. Двамата изпълняват различни дипломатически мисии и изведнъж в 855г, единият брат, а след това и другия, се замонашват, изоставяйки блестящи административни кариери. Твърди се, че двамата братя започват да се занимават със създаване на писменост на български език. Три години по-рано, българския престол е зает от Цар Борис I. Според документа „Брегалнишка легенда”, Кирил и Методий идват на мисия в България, в района на река Брегалница. Като база им е град Равен. Те започват да покръстват българите в този регион и успяват да покръстят за една година около 54 000 българи. В този разказ се разказва, че Цар Борис I, който дошъл да инспектира мисията, е бил покръстен във въпросния град Равен. Влошаването на отношенията между България и Византия, година и половина по-късно, довело до там, че брегалнишката мисия на Кирил и Методий била прекратена. Те се завърнали обратно във Византия, в манастира на планината Олимп. Тук искам да отбележа, че не става дума за планината Олимп, която се намира в Европа, а в Мала Азия. Просто съвпадение на имената. Там двамата братя прекарват времето си в преводи на книги до 863 година, когато великоморавският Княз Ростислав, който вече знаел за тяхната дейност и бил приел християнството. Той поискал от византийската власт проповедници на славянски език и му дали Кирил и Методий, които заминали за Великоморавия и започнали да проповядват на славянски език, като с тях имало и голяма група ученици. Това са бъдещите Св. Климент, Св. Наум, Св. Горазд, Ангеларий и други. Мисията на Кирил и Методий във Великоморавия продължила в яростна схватка с немското духовенство, което било там до 869 година. Папа Адриан ги повикал и след като разбрал каква е тяхната дейност, със специална папска була позволил употребата на старобългарски език, който тогава се наричал и славянски. Случило се е това, че старобългарския език бил признат за третия каноничен език в Европа, заедно с гръцкия и латинския. До момента друг народен език в Европа не е бил обявяван за каноничен. Едва през 70-те години на XX век, Папа Йоан Павел II обяви, че е канонично народните езици да се използват в църквата, но паралелно с латинския. Замонашвайки се, Константин приема името Кирил. След смъртта си е погребан в базиликата „Сан Клементе” в Рим. Погребан е в гробница, която е приготвена лично за папата. Методий продължил своята дейност, преминавайки през различни перипетии до 886 година, когато починал. Немското духовенство не прекратявало борбата с него и на няколко пъти той е бил арестуван и е заточен в манастир в немския град Елванген. Там сега има поставени паметни плочи и българите в Германия се събират всяка година на този празник. Учениците им били арестувани, а богослужението на този език прекратено. По искане на Цар Борис I, от затвора били освободени само учениците, които имали българско поданство. Останалите били продадени в робство във Венеция, но били откупени от един византийски търговец и изпратени в Константинопол."
Още информация за св.св. Кирил и Методий:
Блогът на barin :: Кирилицата
Блогът на barin :: Писменостите по света
От кого е дошъл първозамисълът за българската азбука и превеждането на църковните книги на българския говорим език, ще си остане тайна. И Борис, и Константин-Философ - Кирил, са личности от изключително висока проба на интелект, ум и талант. Хора мислители, политици и дипломати. Неслучайно още младият Константин, наречен Философ, е изпращан от византийската държава и църква в големи и важни мисии. А за Борис е било ясно, че за да просъществува и да се развива България, чиято земя е на Балканите и в Европа попада между двете християнски имперски сили, тя също трябва да стане християнска. Още повече, че процесът на християнизацията на българския народ вече почти е бил завършен и само част от старата българска аристокрация се е придържала към прабългарската традиция. Лесно може да се види, че покръстването и писмеността са две събития, случили се за едно десетилетие и зад тях стои княз Борис I. Наивна е хипотезата, както и приписката в Манасиевата хроника, че Борис приел християнството под влиянието на сестра си, която станала християнка, докато живяла като заложница във византийския двор. Както и хипотезата, че тя (според някои кирилометодиевисти) вероятно там среща младия Константин Философ и в разговорите им се поражда идеята и за българската азбука.
Има и друга легенда, която е основана не на слухове, а на византийски източник - на разказа на Симеон Логотет. Той съобщава за среща на Методий с Борис I, на която Методий показал на Борис картина на страшния съд и така го привлякъл към христовата вяра.
Срещу тая легенда, зад която стои информация за ранна среща на двамата братя с българския монарх, застава руският славист Голубински, като омаловажава личността на Симеон Логотет и казаното от него в налаганата от Голубински и следвана от славистите (в това число и от Иречек и от ред български професори) теория, че Кирил и Методий създават не българската, а славянската азбука и тяхното дело е славянско. Предназначено за славянските народи. Да, св. св. Кирил и Методий дават писменост на славянските народи, но това е българска писменост. Аз не споделям мнението на тази хипотеза по редица причини. И проповядват християнската вяра не на някакъв славянски, а на български език, който е разбираем и близък на славянските народи. Знае се, че още Кубрат в политическото си изгнание в Константинопол, по време на което влиза във вътрешнополитическите игри на Византийската империя и взема страна в борбите за императорския трон, е приел християнството, както и това, че християнството не е било чуждо за част от българската аристокрация (съвременните историци смятат, че и самият Аспарух е бил християнин) и че на тая основа е имало жестоки противоборства за българския престол, съпроводени от изгнаничество във Византия. Така че въпросът за християнството и християнизирането на българската държава не е бил чужд на Борис още от времето преди смъртта на баща му Пресиян и качването му на престола през 852 г. Това са исторически и филологически доказани неща и не бива да се подменят. От написаното се вижда, че българската политика и ориентация е постоянна и последователна.
Блогът на barin :: Сведения за Първата Българска държава от летописите
Блогът на barin :: Сведения за българите през Първото царство от хрониките
На посочените места има още информация за Брегалнишката мисия и Солунската легенда. Византийските източници изопачават, но въпреки това в тях може да се намери вярна информация за случилите се събития.
Лични съобщения
Факт е, че през 855 г., със знанието на Борис I, Кирил и Методий провеждат мисия в източна Македония, по река Брегалница. Там те покръстват близо 54 хиляди славяни. Има предположения, че дори цар Борис е покръстен през тази година, защото във византийски извор, наречен „Брегалнишка легенда”, се казва, че Борис I е бил покръстен в град Равен, близо до Щип. Смятаха това за легенда, но се оказа, че не е. Македонските археолози, покрай всичките си дивотии, направиха и нещо хубаво. Преди няколко години откриха град Равен. Самият му откривател – Иван Никулчич от Скопския университет, пише: „Това е една малка Плиска”.
Стигаме до фаталната 886 г. Кирил отдавна е мъртъв, Методий също умира през тази година. Учениците им са арестувани, изпратени в затвор, продадени в робство – над 200 души. Само съдбата на няколко от тях е по-необикновена – на Климент, Горазд, Наум, Ангеларий и Сава. Те са изведени от затвора, конвоирани са до българската граница при Белград и оттам са прехвърлени от другата страна на Дунав. Остава малка загадка защо княз Борис I е настоявал за конкретните петима ученици измежду двестате.
Апокрифната литература как Константин Кирил Философ покръсти българите е известна като Солунската легенда.
" Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”
Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона, и отидох в Крит. И тук ми казаха: “Иди в град Солун.”
И аз отидох и се явих при митрополит Йоан И когато му разказах, той ми се присмя и ми рече: “О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат.” Тогава излязох на пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в ад и тъмнина.
И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани.] Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха.
Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: “Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил!” Тогава ме дадоха.
Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 букви. Аз ги учих малко, те сами много постигнаха. Те, каза господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството."
Литература:
1. Митрополит Йоан е живял през VII в. Споменат е в актовете на VI вселенски събор (Цариград, 680—681) и в житието на Димитър Солунски.
1. Птицата е гълъб в Тикв. и Конст. пр. В Соф. и Търн. тя е “врана грачеща”.
3. Това място в текстовете е предадено различно и все неясно. Затова и преводачите го тълкуват различно; у Й. Иванов — “сноп пръчки, превързани с червено”.
4. Такива преславски князе не са засвидетелствувани. Славянските нападения срещу Солун имат историческа основа, но това става през VII в.
5. Река Брегалница тече през Щипско и се влива в р. Вардар. За дейност на Кирил по тези места се говори и в краткото Кирилово житие (вж. Й. Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, с. 285)..
6. В Конст. пр. — 35 букви.
На няколко места съм чел, че първоначално буквите от кирилицата са били 35, после са станали 32, а след 1945 г.- 30. В съседна Северна Македония не използват последните пет.
Известни са 4 преписа (Софийски — XVI в., Тиквешки — XVI в.г Търновски и Константинов).
В основата на повсеместната им почит е преди всичко тяхната канонизация, спонтанно наложила се още преди идването на учениците им в България. Датите, в които светите Братя преминават от земния и временния към вечния живот, стават дни на молитвен помен за тях сред западните славяни – 14 февруари за св. Кирил и 6 април за св. Методий. Сред последователите им в Моравия и Панония тази традиция постепенно помръква, но сред православните славяни на Балканите тя е утвърдена със създаването на самостоятелната Българска църква. По-късно е възприета и от източните славяни. Всъщност именно двата дни за празнуване на паметта на Първоучителите са първите общославянски празници, чрез които „новопросветените“ народи се приобщават към християнската история. Присъствието им във всеобщия празничен цикъл е верен знак, че на писмеността, която св. Кирил и Методий създадоха, е признато сакрално достойнство. Първите свидетелства за почитта към светите Братя в България са произведенията в тяхна чест, свързани с празнуването на поминалните им дни и с богослужението: служби, жития и похвални слова. Една част от текстовете се създават още във Велика Моравия и Панония и се пренасят от учениците им. Вероятно те са претърпели значителни промени, за които не можем да говорим, тъй като не познаваме първичния им вид. Понякога в произведения, създадени в Плиска, Преслав или Охрид, намираме отгласи и пасажи, свидетелстващи за връзката им със западните славяни. Така в Службата на св. Кирил, чиято най-стара редакция ще да е излязла изпод перото на някой от преките Кирило-Методиеви ученици, четем: „Помени, блажени, своите ученици, които те възпяват с вяра, стоящи до ковчега с твоето тяло“. Несъмнено стихът е отражение на емоционален изблик, свързан с пребиваването на учениците в Рим, където те са служили в храма на св. Климент, папа Римски.
Връзката между западната традиция и новите измерения на почитта към Първоучителите се долавя и в произведения, създадени в България, но принадлежащи на непосредствените следовници на св. Кирил и Методий. Във великолепния Канон на св. Методий от Константин Преславски авторът сякаш се пренася отново в Моравия и Панония и се идентифицира с техните хора и с гласовете им: „Тебе, блаженне, те възпява земята Моравска, притежаваща светото твое тяло, и Панонската, светителю, що е от тебе просветена. И, събрали се, хората и от двете празнуват твоята памет“. Заслугите на светите братя е голяма, както и на княз Борис I. За своите заслуги не на бойното поле той е почитан наш владетел, обявен за светец.От рода Дуло има трима светци: Тривелий, княз Борис I и Боян- Енравота:
Блогът на barin :: Св. Енравота-Боян, княз български
Блогът на barin :: кан Тервел-спасителят на Европа
Освен Брегалнишката мисия Кирил и Методий отиват и на други места, но не навсякъде имат успех. В мисията при хазарите Методий не взема участие. За съжаление Кирил умира рано и не успява напълно да разгърне своя потенциал. Учениците им се оказват способни и продължават тяхното дело. Те са една от причините при цар Симеон Велики да имаме златен век. По мое мнение златния век е подготвен от княз Борис I с приемането на християнството, налагането на вероизповедание на български език и сключването на мирни договори със съседните държави, с което се осигурява възможност за творене
Тагове:
Посерко на посерко паметник вдигаше
Август фон Гнайзенау и Карл фон Клаузеви...
Поздрави!
/Има и друга легенда, която е основана не на слухове, а на византийски източник - на разказа на Симеон Логотет. Той съобщава за среща на Методий с Борис I, на която Методий показал на Борис картина на страшния съд и така го привлякъл към христовата вяра.
...покръстването ее многоо сложна Тема,за да се "пробва'..всеки един да я разгадае
верно, блога е..любителски, но не бива да е, и лаически..
има тънка граница ,според мен..на която,ЛИЧНО аз, държа много!
поздрав за труда ти,иване..
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!