Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2020 21:30 - Брегалнишката мисия и Солунската легенда
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 5895 Коментари: 17 Гласове:
37


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                      Две събития има в българската история, на която не се обръща достатъчно внимание. Те се разглеждат повърхностно, а са от значение за покръстването ни. Двете събития; Солинската легенда и Брегалнишката мисия са свързани помежду си. Същото може да се кажи и за покръстването и написването на азбуката. 
                  Брегалнишката мисия на Константин Кирил Философ, винаги е била разглеждана изолирано, като някакво странно и неразбрано явление. И как може иначе... Та тази мисия предшества покръстването на България и универсализирането на сакралните ни руни в това което се превръща в азбука за ежедневна употреба (глаголицата). Тя се датира във самото начало на управлението на Борис I,(между 851-859 според различните преписи) и е любопитна със това че нейна цел и обект не са били буквите, а покръстване на максимален брой българи, във районите на Македония. Тази мисия не е поръчана от българският владетел, който по това време е в Воина със сърбите, и е нелегитимно деиствие на византийската държава спрямо българско население. Но защо?
            В последните години на своето управление Кан Персиян, изпраща на поход Кавхан Избул(надписа при Филипи), като последният резидира в района на смоляните, но по-важното е че превзема град Филипи. С това Българската държава прекъсва сухопътната връзка между Константинопол и Солун. Тази връзка не се възстановява чак до загиването на последният български владетел от Крумовата династия(Борис II). Това деиствие е посрещнато на нож от византииците, и е описано от Симеон Логотет(по-подробно), и продължителя на Георги Монах. Последният пише следното: 
                "Когато българите правели набези в Тракия и Македония,. и опустошавали тези земи, Теодора, оставила гарнизони който да нападат българите от крепостите."
                   
Кратка справка в хрониката на продължителят на Теофан ни казва:

               "Владетелят на България(той бил Богорис), когато узнал че жена управлява империята, започнал да се държи по-дръзко. Поради това той изпратил пратеници при нея да и съобщят, че нарушава договра и че ще се отправи на поход против земята на ромеите. Обаче тя... му известила: "Ще ме намериш и мене в поход против тебе и аз се надявам че ще те победа. Ако пък не стане и ти ме победиш, то и така ще те надвия, защото ти ще да си победил жена, а не мъж. Поради това прочее той останал в покой, без да посмее да извърши нещо дързостно и възобновил договора за пиятелство."
                За Теофан Изповедник какво е написал за българите има отделна тема:
 
Блогът на barin 

image

:: Теофан Изповедник за българите
                  Информация за братята св.св. Кирил и Методий:
                 "Двамата братя са родени в Солун, както пише в житията им. Родени са в семейството на висш византийски държавен служител, а именно управителят на Солун. Двамата братя растат в града и със сигурност се знае, че са завършили Магнаурската школа. Методий е назначен за кратко време за управител на едно то славянските княжества, които са интегрирани във Византия на федерален принцип. Кирил, за който се твърди, че е бил много по-умен от него, започва работа като библиотекар при Патриаршията. Бил е в непрекъснат досег с книгите. Рожденото име на Кирил е Константин. С известна нескромност трябва да кажа, че аз открих в една ватиканска хроника рожденото име на Методий. Рожденото му име е Страхота. Двамата изпълняват различни дипломатически мисии и изведнъж в 855г, единият брат, а след това и другия, се замонашват, изоставяйки блестящи административни кариери. Твърди се, че двамата братя започват да се занимават със създаване на писменост на български език. Три години по-рано, българския престол е зает от Цар Борис I. Според документа „Брегалнишка легенда”, Кирил и Методий идват на мисия в България, в района на река Брегалница. Като база им е град Равен. Те започват да покръстват българите в този регион и успяват да покръстят за една година около 54 000 българи. В този разказ се разказва, че Цар Борис I, който дошъл да инспектира мисията, е бил покръстен във въпросния град Равен. Влошаването на отношенията между България и Византия, година и половина по-късно, довело до там, че брегалнишката мисия на Кирил и Методий била прекратена. Те се завърнали обратно във Византия, в манастира на планината Олимп. Тук искам да отбележа, че не става дума за планината Олимп, която се намира в Европа, а в Мала Азия. Просто съвпадение на имената. Там двамата братя прекарват времето си в преводи на книги до 863 година, когато великоморавският Княз Ростислав, който вече знаел за тяхната дейност и бил приел християнството. Той поискал от византийската власт проповедници на славянски език и му дали Кирил и Методий, които заминали за Великоморавия и започнали да проповядват на славянски език, като с тях имало и голяма група ученици. Това са бъдещите Св. Климент, Св. Наум, Св. Горазд, Ангеларий и други. Мисията на Кирил и Методий във Великоморавия продължила в яростна схватка с немското духовенство, което било там до 869 година. Папа Адриан ги повикал и след като разбрал каква е тяхната дейност, със специална папска була позволил употребата на старобългарски език, който тогава се наричал и славянски. Случило се е това, че старобългарския език бил признат за третия каноничен език в Европа, заедно с гръцкия и латинския. До момента друг народен език в Европа не е бил обявяван за каноничен. Едва през 70-те години на XX век, Папа Йоан Павел II обяви, че е канонично народните езици да се използват в църквата, но паралелно с латинския. Замонашвайки се, Константин приема името Кирил. След смъртта си е погребан в базиликата „Сан Клементе” в Рим. Погребан е в гробница, която е приготвена лично за папата. Методий продължил своята дейност, преминавайки през различни перипетии до 886 година, когато починал. Немското духовенство не прекратявало борбата с него и на няколко пъти той е бил арестуван и е заточен в манастир в немския град Елванген. Там сега има поставени паметни плочи и българите в Германия се събират всяка година на този празник. Учениците им били арестувани, а богослужението на този език прекратено. По искане на Цар Борис I, от затвора били освободени само учениците, които имали българско поданство. Останалите били продадени в робство във Венеция, но били откупени от един византийски търговец и изпратени в Константинопол."
           
image      
                 Още информация за св.св. Кирил и Методий:
               
Блогът на barin :: Кирилицата
               Блогът на barin :: Писменостите по света
                 От кого е дошъл първозамисълът за българската азбука и превеждането на църковните книги на българския говорим език, ще си остане тайна. И Борис, и Константин-Философ - Кирил, са личности от изключително висока проба на интелект, ум и талант. Хора мислители, политици и дипломати. Неслучайно още младият Константин, наречен Философ, е изпращан от византийската държава и църква в големи и важни мисии. А за Борис е било ясно, че за да просъществува и да се развива България, чиято земя е на Балканите и в Европа попада между двете християнски имперски сили, тя също трябва да стане християнска. Още повече, че процесът на християнизацията на българския народ вече почти е бил завършен и само част от старата българска аристокрация се е придържала към прабългарската традиция. Лесно може да се види, че покръстването и писмеността са две събития, случили се за едно десетилетие и зад тях стои княз Борис I. Наивна е хипотезата, както и приписката в Манасиевата хроника, че Борис приел християнството под влиянието на сестра си, която станала християнка, докато живяла като заложница във византийския двор. Както и хипотезата, че тя (според някои кирилометодиевисти) вероятно там среща младия Константин Философ и в разговорите им се поражда идеята и за българската азбука.
           image
                     Има и друга легенда, която е основана не на слухове, а на византийски източник - на разказа на Симеон Логотет. Той съобщава за среща на Методий с Борис I, на която Методий показал на Борис картина на страшния съд и така го привлякъл към христовата вяра.

 

           Срещу тая легенда, зад която стои информация за ранна среща на двамата братя с българския монарх, застава руският славист Голубински, като омаловажава личността на Симеон Логотет и казаното от него в налаганата от Голубински и следвана от славистите (в това число и от Иречек и от ред български професори) теория, че Кирил и Методий създават не българската, а славянската азбука и тяхното дело е славянско. Предназначено за славянските народи. Да, св. св. Кирил и Методий дават писменост на славянските народи, но това е българска писменост. Аз не споделям мнението на тази хипотеза по редица причини. И проповядват християнската вяра не на някакъв славянски, а на български език, който е разбираем и близък на славянските народи. Знае се, че още Кубрат в политическото си изгнание в Константинопол, по време на което влиза във вътрешнополитическите игри на Византийската империя и взема страна в борбите за императорския трон, е приел християнството, както и това, че християнството не е било чуждо за част от българската аристокрация (съвременните историци смятат, че и самият Аспарух е бил християнин) и че на тая основа е имало жестоки противоборства за българския престол, съпроводени от изгнаничество във Византия. Така че въпросът за християнството и християнизирането на българската държава не е бил чужд на Борис още от времето преди смъртта на баща му Пресиян и качването му на престола през 852 г. Това са исторически и филологически доказани неща и не бива да се подменят. От написаното се вижда, че българската политика и ориентация е постоянна и последователна. 
             
Блогът на barin :: Сведения за Първата Българска държава от летописите
             
Блогът на barin :: Сведения за българите през Първото царство от хрониките
               На посочените места има още информация за Брегалнишката мисия и Солунската легенда. Византийските източници изопачават, но въпреки това в тях може да се намери вярна информация за случилите се събития. 
    Лични съобщения       
                        Факт е, че през 855 г., със знанието на Борис I, Кирил и Методий провеждат мисия в източна Македония, по река Брегалница. Там те покръстват близо 54 хиляди славяни. Има предположения, че дори цар Борис е покръстен през тази година, защото във византийски извор, наречен „Брегалнишка легенда”, се казва, че Борис I е бил покръстен в град Равен, близо до Щип. Смятаха това за легенда, но се оказа, че не е. Македонските археолози, покрай всичките си дивотии, направиха и нещо хубаво. Преди няколко години откриха град Равен. Самият му откривател – Иван Никулчич от Скопския университет, пише: „Това е една малка Плиска”.

Стигаме до фаталната 886 г. Кирил отдавна е мъртъв, Методий също умира през тази година. Учениците им са арестувани, изпратени в затвор, продадени в робство – над 200 души. Само съдбата на няколко от тях е по-необикновена – на Климент, Горазд, Наум, Ангеларий и Сава. Те са изведени от затвора, конвоирани са до българската граница при Белград и оттам са прехвърлени от другата страна на Дунав. Остава малка загадка защо княз Борис I е настоявал за конкретните петима ученици измежду двестате.
                Апокрифната литература как Константин Кирил Философ покръсти българите е известна като Солунската легенда.
                " Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”
             Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона, и отидох в Крит. И тук ми казаха: “Иди в град Солун.”

             И аз отидох и се явих при митрополит Йоан  И когато му разказах, той ми се присмя и ми рече: “О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат.” Тогава излязох на пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в ад и тъмнина.
 И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб  който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани.] Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха.
Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски  и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: “Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил!” Тогава ме дадоха.
image
            Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен  на река Брегалница. Аз им създадох 32  букви. Аз ги учих малко, те сами много постигнаха. Те, каза господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството."
Литература: 
1. Митрополит Йоан е живял през VII в. Споменат е в актовете на VI вселенски събор (Цариград, 680—681) и в житието на Димитър Солунски.

1. Птицата е гълъб в Тикв. и Конст. пр. В Соф. и Търн. тя е “врана грачеща”.

3. Това място в текстовете е предадено различно и все неясно. Затова и преводачите го тълкуват различно; у Й. Иванов — “сноп пръчки, превързани с червено”.

4. Такива преславски князе не са засвидетелствувани. Славянските нападения срещу Солун имат историческа основа, но това става през VII в.

5. Река Брегалница тече през Щипско и се влива в р. Вардар. За дейност на Кирил по тези места се говори и в краткото Кирилово житие (вж. Й. Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, с. 285)..

6. В Конст. пр. — 35 букви.
                    На няколко места съм чел, че първоначално буквите от кирилицата са били 35, после са станали 32, а след 1945 г.- 30. В съседна Северна Македония не използват последните пет.
                    Известни са 4 преписа (Софийски — XVI в., Тиквешки — XVI в.г Търновски и Константинов). image

           В основата на повсеместната им почит е преди всичко тяхната канонизация, спонтанно наложила се още преди идването на учениците им в България. Датите, в които светите Братя преминават от земния и временния към вечния живот, стават дни на молитвен помен за тях сред западните славяни – 14 февруари за св. Кирил и 6 април за св. Методий. Сред последователите им в Моравия и Панония тази традиция постепенно помръква, но сред православните славяни на Балканите тя е утвърдена със създаването на самостоятелната Българска църква. По-късно е възприета и от източните славяни. Всъщност именно двата дни за празнуване на паметта на Първоучителите са първите общославянски празници, чрез които „новопросветените“ народи се приобщават към християнската история. Присъствието им във всеобщия празничен цикъл е верен знак, че на писмеността, която св. Кирил и Методий създадоха, е признато сакрално достойнство. Първите свидетелства за почитта към светите Братя в България са произведенията в тяхна чест, свързани с празнуването на поминалните им дни и с богослужението: служби, жития и похвални слова. Една част от текстовете се създават още във Велика Моравия и Панония и се пренасят от учениците им. Вероятно те са претърпели значителни промени, за които не можем да говорим, тъй като не познаваме първичния им вид. Понякога в произведения, създадени в Плиска, Преслав или Охрид, намираме отгласи и пасажи, свидетелстващи за връзката им със западните славяни. Така в Службата на св. Кирил, чиято най-стара редакция ще да е излязла изпод перото на някой от преките Кирило-Методиеви ученици, четем: „Помени, блажени, своите ученици, които те възпяват с вяра, стоящи до ковчега с твоето тяло“. Несъмнено стихът е отражение на емоционален изблик, свързан с пребиваването на учениците в Рим, където те са служили в храма на св. Климент, папа Римски.
image
            Връзката между западната традиция и новите измерения на почитта към Първоучителите се долавя и в произведения, създадени в България, но принадлежащи на непосредствените следовници на св. Кирил и Методий. Във великолепния Канон на св. Методий от Константин Преславски авторът сякаш се пренася отново в Моравия и Панония и се идентифицира с техните хора и с гласовете им: „Тебе, блаженне, те възпява земята Моравска, притежаваща светото твое тяло, и Панонската, светителю, що е от тебе просветена. И, събрали се, хората и от двете празнуват твоята памет“. Заслугите на светите братя е голяма, както и на княз Борис I. За своите заслуги не на бойното поле той е почитан наш владетел, обявен за светец.От рода Дуло има трима светци: Тривелий, княз Борис I и Боян- Енравота:
                Блогът на barin :: Св. Енравота-Боян, княз български
Блогът на barin :: кан Тервел-спасителят на Европа
                 Освен Брегалнишката мисия Кирил и Методий отиват и на други места, но не навсякъде имат успех. В мисията при хазарите Методий не взема участие. За съжаление Кирил умира рано и не успява напълно да разгърне своя потенциал. Учениците им се оказват способни и продължават тяхното дело. Те са една от причините при цар Симеон Велики да имаме златен век. По мое мнение златния век е подготвен от княз Борис I с приемането на християнството, налагането на вероизповедание на български език и сключването на мирни договори със съседните държави, с което се осигурява възможност за творене 




Гласувай:
38



1. kvg55 - barin,
11.01.2020 21:40
Да, за пръв път научавам за Брегалнишката мисия на Константин Кирил Философ.
цитирай
2. barin - Не беше много известна преди, ко...
11.01.2020 21:50
Не беше много известна преди, когато аз бях ученик, kvg55. Поздрави!
цитирай
3. nkf - Добър материал, поздрави. Имам ...
12.01.2020 15:00
Добър материал, поздрави. Имам обаче някои наглед дребни, но реално крайно съществени забележки: Първо, набива се силно на учи постоянно използване на "славяни", "славянски". Не зная дали го правиш умишлено или е резултат на енерция, която явно не можеш или не желаеш да преодолееш, но с това влизаш в рамките на говоренето на панславистите, сърбите и най-вече руснаците, с което в крайна сметка вършиш щета върху България. Барине, не се ли изясни за толкова време, не се ли проумя, не бяха ли достатъчни доказателствата, че народ, племе, раса и каквото ще да е там "СЛАВЯНИ" не съществува и никога не е съществувало! На теб все още не ти ли е известно в кой век, при какви обстоятелства и по какви причини се създава терминът "славяни"? Може ли да ми кажеш какво ще остане от "славянската култура" и "славянската писменост", ако съдържателно от тези кухи понятия изтеглим българската култура и писменост? Барине, княз Борис е владетел на България, а не на "славяния"; княз Борис, аристокрацията и народа му говорят Български език, а не "славянски език"; глаголицата и кирилицата - тоест два варианта на Българицата, са предназначени за Българския език, а не за някакъв несъществуващ "славянски". Всичко трябва да се нарича с точното и истинското име. В този смисъл и втората ми забележка - държава "Византия" никога не е съществувала. Държавата носи название Римска империя. Нека наричаме нещата с истинските им имена? Трета забележка, княз Борис не покръства, а въвежда Никейския символ на вярата. Не знам дали разбираш за какво става въпрос?
цитирай
4. barin - Здравей, Мартине. Изглеждат ми ...
12.01.2020 17:10
Здравей, Мартине. Изглеждат ми малки забележкитер, но не са. Поставил съм цитираните материали, копирани и в кавички и там на много места имаше понятието"славяни'. Знам, че е късно название на група племена, които са сходни, но новите изследвания сочат, че не са съвсем. По инерция може да съм писал на много места "славяни", но не съм намерил подходящо название на тази група. Втората забележка е също правилна, но понярията''Източна Римска империя" и "Византия" са взаимозаменяеми и аз често пиша ту едното, ту другото. На няколко места ме питат"Коя е Източната Римска империя. Не е ли една Римската империя". В предишни теми съм пояснявал, но сега не съм. Гледах термините да бъдат същите, както в цитираните пасажи. В блога пишещите в областите 'история" и "политика" разбират, но останалите едва ли. Покръсването отива малко в друга насока и леко измества темата, но е свързано с ня. Може би в някоя по-нататъпна тема да пиша за покръстването, но трябва първо нея се подготвя. за Никейския символ на вярата малко знам и затова не съм обърнал внимание. Срещнах го на две места само, но не си изясних нещата докрай, което може би е моя грешка.
Поздрави!
цитирай
5. nkf - Много-много не разбрах отговора ти
12.01.2020 17:29
Все пак, задавам ти директни въпроси: 1. Къде има държава на "славяни"; къде може да се види името на тази държава "Славия". 2. Къде е "славянската култура" и "славянската азбука/азбуки", но без да използваш за примери българската култура и българската азбука, защото те са БЪЛГАРСКИ, а не "славянски". Какви са тези "племена" и как са "славянски", след като терминът "славяни" се появява през 17-18 век? За теб не е ли проблем, не е ли смущаващо, че така някак си се слагат нови имена, преименува се, краде се идентичност, подменя се идентичност. Потресаващо е, че така спокойно се отнасяш към фалшификациите и то към българската история. КЪМ КРАЖБАТА НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ! кАКВИ ТЕРМИНИ БЕ, ИВАНЕ? Тиа не можеш ли да стоплиш, че иде реч за лъготене и мазане? Какви термини гледаш? Каква е титлата на римския император в Цариград, Иване?
цитирай
6. barin - Няма държава на славяните, Март...
12.01.2020 17:42
Няма държава на славяните, Мартинес и точно българите са създавали държава на някои народи. Аз си държа на българското и дори понякога преувеличавам. аЗбуката си е българска и е пригодена за нашия език. За последния въпрос-мисля, че владетелят в Константинопол се е наричал"император с власт от Бога дадена". Император-владетел на голяма територия, населена от различни народи, многонационална.
цитирай
7. nkf - Не бе, Иване, титлата на Царигра...
12.01.2020 17:49
Не бе, Иване, титлата на Цариградския /не константинополския/ цар е "Цар на римляните". Забележи "Цар на римляните", "Василеус тон РОМЕОН", а не "Цар на византийците". Та, това е титлата. Апропо, ти като не си чувал за символа на вярата, за какво покръстване ще пишеш и въобще как може да говориш за християнската религия въобще. С тия "славяни" и "византии", не знам на какво точно българско държиш, ама както и да е.
цитирай
8. fun1001 - ..и аз бих настоявала,нещата, трябва да се казват с ТОЧНИте имена..
12.01.2020 22:11

/Има и друга легенда, която е основана не на слухове, а на византийски източник - на разказа на Симеон Логотет. Той съобщава за среща на Методий с Борис I, на която Методий показал на Борис картина на страшния съд и така го привлякъл към христовата вяра.

...покръстването ее многоо сложна Тема,за да се "пробва'..всеки един да я разгадае
верно, блога е..любителски, но не бива да е, и лаически..
има тънка граница ,според мен..на която,ЛИЧНО аз, държа много!
поздрав за труда ти,иване..
цитирай
9. barin - Здравей, Юлия. Добре си дошла да ...
12.01.2020 22:18
Здравей, Юлия. Добре си дошла да четеш и коментираш, както почти всички посетители. Потрудих се за покръстването, а и съм писал още една-две теми, подобни на тази. Покръстването на българите е сложен и продължителен процес, започнал още от Кубрат и продължил до Борис I. Може още много да се напише.
Поздрави!
цитирай
10. kirk - Като ми пееш Пенке ле...
16.01.2020 01:20
Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми та слуша... Прочетох само до Персиян и се отказах - ясно: аграрфашизъм! "В последните години на своето управление Кан Персиян, изпраща на поход Кавхан Избул(надписа при Филипи), като последният резидира в района на смоляните, но по-важното е че превзема град Филипи." Този цитат го дай на Доктора, Боцмана или дори на Спароток, защото такъм хан българите никога не са имали, нито кан, разбира се, както се е изписвало по гръцки!!! Надписът от Филипи е скалъпена историкия: човекът се е казвал Паресман Апокап и е бил стратег на Струмишко, а една от епархиите в нея е на смоляните - византийска тема, образувана след паданетио на ПБЦ. Става дума за надпис от времето на Самуилова България и увековечава съвсем друг текст и смисъл от тълкуванията на българистите. Всичко останало е уйдурмасион, както казваше баба ми!!!
цитирай
11. barin - Здравей, kirk. Твърде малко си чел ...
16.01.2020 05:50
Здравей, kirk. Твърде малко си чел от темата, но щом така си преценил- толкова. Пресиян присъства на много места в списъците на българските владетели. Разбирам да е някой от преди Телериг, за който сведенията са оскъдне, но Пресия е управлявал доста години. Кой според теб управлява след Маламир( 831-836 г.) до 852 г? Иначе благодаря за допълнителната информация за Паресман Апокап. Темата е достигнала до Спароток и Боцмана, с който се познаваме, а Доктора не знам кой е.
Поздрави!
цитирай
12. kirk - Четеш по учебниците и ги коментираш
16.01.2020 14:51
Четеш по учебниците и ги коментираш, което е коментар на коментара, коментар на коментарите на коментарите!!! Какво мислиш, че ще откриеш и с какво ще обогатиш бедната бълг. история??? С поредната боза?!!! Надписът от Филипи го четат даже като философско откровение, а всъщност е тъпня-тъпота от типа "Залудо работи - залудо не стой!!!". Как беше там "Човек и хиляда години да живее, пак умира" или нещо подобно!!! Ти да видиш?! И после "Ние помогнахме на християните, ама те се осраха...!!! И нали уж сте били християни още преди появата на Христос, като как тогава тойзи татарски атаман и бег критикува християните - той да не би да е огнепоклонник??? Що се отнася до братята просветите и Брегалнишкатка мисия - пълна галимация. Оказа се, че славянската писменост е на Етикус Истер вж. там д-р Пейчев, а мисиите на просветителите и биографичните им данни са смесени от тези на св. Кирил от Александрия или не помня вече откъде. Всъщност са двама арменци - ишпиони от Солун, както казваше брат ми! Има такива защитена докторска дисертация на една българска арменка в САЩ. Относно Брегалница - виж там прочети нещо и от Антон Съботинов. Аз отдавна вече не чета - пенсионер съм! Само отвреме-навреме ме карат да рецензирам този или онзи! При теб го правя безплатно!
цитирай
13. barin - Е, добре, ще прочета предложените ...
16.01.2020 15:07
Е, добре, ще прочета предложените от теб материали, kirk. Няма лошо. Аз не отхвърлям мнения, различни от моето.
цитирай
14. barin - Здравей, Анонимен. От изброените ...
16.01.2020 21:19
Здравей, Анонимен. От изброените доказателства за българското може да има някой грешен. Името Иван Владислав е имало и в България. Той е последният ни цар преди падането под византийско. В Киевска Рус също има такова име, но след нашият по време. Като малък мислих, че името Владимир е руско, но се оказа, че е българско. Тервел е велик владетел и има големи заслуги не само за България. Признат е в Европа и канонизиран за светец. Признават го православни и католици. От Крум и Омуртаг ако се откажим какво ще остане. Малко са династиите с последователна външна и вътрешна политика, като тези след кан Крум.
Поздрави!
цитирай
15. kirk - Сдуханият сайт е като разплетена кошница
17.01.2020 12:07
Сдуханият сайт е като разплетена кошница и отвреме-навреме ме изкарва анонимен, защото ползвам различни устройства с различни интернет-провайдери, и то Канада и САЩ. Иначе не съм анонимен, а все съм си Киркор - Кърк. Името (Иван) Владислав всеки лингвист ще ти обясни, че няма как да се пръкне в Македония и да е съществувало през ХI в., нито пък името Владимир. Ти си ги повтаряй като мантра, ама просто няма начин да са предхождали онези - роските, горновисоконемските звучащи повече като Балдомайер или нещо подобно. Думата ми не е за Тервел или Телериг, а за това "о-" в Омуртаг, когото някои домашни източници са фиксирали като Мортагон. Сети ли се?!
цитирай
16. barin - Здравей, Киркоре. И при мен се сл...
17.01.2020 12:48
Здравей, Киркоре. И при мен се случва понякога да излизам като анонимен. Не познах, че си ти. За Омуртаг съм срещал да го изкарват Мортагон( Муртагон), но не знам дали е вярно. Сетих се иначе за какво става дума. Владимир за първи път срещам в България при Владимир Расате. Преди това не съм чел да има такова име по нашите земи.
Поздрави!
цитирай
17. kirk - Аз като ти казвам, че си аграрфашист, значи съм прав...
18.01.2020 13:19
Вие нямате земи на Балканите, пришълци сте, нашественици като турците... Преди канонизирания сексманиак Владик Ясното слънце не може да има лично име Владимир никъде по света, а камо ли пък да е било топоним, както пише в житието на св. Владимир сръбския "цар". Да бяхте си направили речник на българските имена, какъвто имаме ние - от Храчя Ачарян, с година на поява на името, произход, смисъл и етимология. Тогава щяхте да се сетите, че съпругата на роския изверг Светой Волдемар не е никаква Ана Багренородна, а е българка, защото е кръстила единия си син Борис и оттогава руснаците го имат това име. А в изворите убиецът на цар Гаврил и негов братовчед е Йоан и само на едно място е объркан със Свендосклав, а не с Владислав!!! Брат ми е анализирал текста на този извор - между името Йоан и Свендоскла има три-четири липсващи думи, защото е маханично повреден и ясно е, че става дума за руския нашественик и еелементарна грешка, но възприета и дори "поправена" - типично за българистите
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3646332
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67334
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031