Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2019 11:06 - Значение на Добруджа и Североизточния район за развитието на България- трети официален доклад
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 873 Коментари: 0 Гласове:
35


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                      Продължение на предишната тема:

               България е известна по света с розите, розовото масло, киселото мляко, най-старото обработено злато( Варненски халколитен некропол, Дуранкулак, Провадия, Хаманджийската култура), Мадарския конник, Белоградчишките скали, двойнорефлексния лък, златните съкровища, минералните извори, многото гробници. По запазено к Релефът на България също е подходящ. Имаме си планини с алпийски характер, по-ниски за разходки, равнини, каньони, пещери и природни забележителности и феномени. Не всички държави могат да се похвалят с това( разглеждам само Европа). Имаме и тракийски гробници и светилища, но те са сътворени от човека. Тук визирам само създадените от природата, които не са никак малко: Белоградчишките скали, Побитите камъни, Чудните скали, многобройните пещери, водопади( не толкова високи, на изключително красиви ултурно наследство сме трети в Европа след Италия и Гърция. Съкровищата от Наг Сент Миклош( намира се в Румъния близо до унгарската граница) от времето на кан Аспарух. Преди се смяташе, че е от Атила, но се вижда  написана 6021 година от сътворението на света. При превръщане към сегашното летоброене получаваме 693-точно тогава кан Аспарух е в разцвета на своето могъщество. В Малая Перешчепина( в Украйна), е погребан баща му кан Кубрат с богати дарове, много по-големи от останалите по това време, златните съкровища. Породата български коне, които са яздили българите, наричани погрешно“прабългари“ не се е запазила. Били са по-дребни и по-издържливи от сегашните. Оттук може да се съди, че българите не са били бедни и са имали много злато и съкровища.                   
        Рисунките в Магурата са световно известни, както много български неща. Пещерни рисунки от незапомнени времена има едва на 7-8 места по света. В България  няма пустини, вечни ледове, обилни валежи и тежки природни бедствия. Големината на държавата не е определящо: Русия, Австралия и Канада са с огромни територии, но имат големи неизползваеми пространства, поради неблагоприятния климат.

         Курортите ни се посещават, известни сме и с минералните извори  и санаториуми, като богатството на минералните води е голямо. Има санаториуми, които лекуват по повече от тридесет болести. Черноморското крайбрежие е разчленено, има заливи и обширни плажове. За Черноморието зная, че другите държави нямат като българските плажове. Ако вземем например Италия и Гърция- имат морски курорти, но температурите са много по-високи. Аз лично предпочитам да си прекарвам лятната почивка в България. Качеството на обслужване, предлагане, възможности, чистота е друга тема за размисъл. Говоря единствено от позицията на атмосферни условия. На север- скандинавци и германци са свикнали с техните курорти и като стане температурата на водата 18°се къпят. Условия за развитие на туризма в България има.

          В сеизмично отношение не се забелязва повишена активност. Вярно, че имаше тежки земетресения с поражения и жертви в Чирпан и Стражица, но в Гърция, Турция и Румъния стават повече земетресения. Като се замисля за приказките и митологията дали огнения змей не е изпепеляващото слънце от азиатските степи?
             В България горите са намаляли поради незаконно изсичане и сме назад сравнено със Швеция, Русия и още много европейски държави, но това е въпрос на политика и законодателството. За полезните изкопаеми- по времето на заселването на българите през VIII в. те не са имали никакво значение, освен златото, среброто, медта и каменната сол. Не се е отчитало колко нефт и газ има в недрата на принадлежащата ни земя. Значение е имало „бялото злато“- солта, а ние си имаме залежи – край Анхиало и Провадия. Българите са имали страх от засушаване и са търсили място, където водата да е повече, а не както в Азия, където са живяли. В България засушаване има само в най-горещите лета, което според метеорологичните статистики се случва веднъж на десет-двадесет години. В Североизточната част на България има пресъхващи малки реки, а и като цяло е по-сухо от другите райони.

image

            Като гледам географската карта на Европа ми се вижда, че мястото на България е възлово. На Балканския полуостров условията за живот и просперитет на държавата са добри. Само по политически причини може да се каже, че мястото не е достатъчно подходящо. Ако има някакъв недостатък- това е, че не сме на открито море. По-лесно за корабоплаването би било ако се намираме на атлантическото крайбрежие. Като се върнем назад във времето ще забележим, че природните дадености на България са били използвани рационално до средата на XX в. Имали сме тежки времена, когато ни е било трудно да си запазим целостта, но сме успявали. Българските царе са водили последователна политика на запазване на целостта и суверенитета на държавата. Пазили сме и сме почитали традициите и обичаите.

image

            През турско религията е помогнала да се съхраним. В гробниците на владетелите са намирани много предмети от злато и сребро. Благодарение на изображения в древни летописи днес ние знаем как е изглеждала аварската куртка, която в стари времена българите са приели. Запазването на държавата е от значение за България, но и за континента като култура. 

           В Североизточна България има забележителности, които си заслужава да се посетят: Аладжа манастир, Побитите камъни, Свещарска гробница, курортите „Златни пясъци“, „Св. св. Константин и Елена: и „Албена“, нос Калиакра, крепости Овеч, Залдапа, старите столици Плиска и Велики Преслав, Мадарския конник, резервати „Сребърна“ и „Дуранкулак“, некропола край Дуранкулак, природен парк Русенски лом.
              Погледнато от много страни мястото на България е изгодно за развитието. Влияние оказват и други фактори впоследствие, като съседите, военно-политическите групировки, умението да се разработват и използват природните дадености. През голяма част от историята ни река Дунав е текла през изцяло българска територия. Точно североизточната част на България е била в основата на зараждането и развитието на България. Към днешно време това би ни донесло полза от преминаването на плавателни съдове през българска територия. Сега реката е граница, а тя е била използвана като такава и от други държави, като Римската империя.

               По отношение на инфраструктурата може да кажа, че през последните години се гледа с по-добро око на Южна България, а Северна малко изостава, но се надявам да се намери решение на въпроса. Изградиха се магистрали на юг, свързващи различните райони, а на север, въпреки липсата на планини работата върви с по-бавни темпове. За северните спрямо Дунав територии може да съжаляваме, че сме ги изпуснали, но повече значение щяха да имат останалите гранични земи. Малко са държавите в света, които изцяло граничат с бивши свои територии. Пояснявам, че става въпрос за територии, които през дълъг период са били населени с българи и владяни от царете ни. Иначе Монголия може да претендира за половин Азия, но тя за кратко е заемала териториите и не е успяла да ги администрира и приобщи. Китай прави така, а българите също-има засвидетелствени разселвания при кан Крум, Омуртаг, Калоян и други владетели с цел трайно настаняване на новопридобитите земи.

image
           Намираме се на кръстопът и може да се каже, че Византия колкото и враждебна да е била към България ни е пазела от юг, а ние-от север. Константинопол е бил обсаждан от арабите и други източни народи. Дори кан Тервел е помогнал срещу арабите на Византия. От друга страна България поема ударите от североизток-маджари, хазари, печенеги и други.  За времето на заселване на южните от река Дунав земи значение е имал пътят на търговските връзки. На мястото на Швейцария например поради голямата надморска височина основните търговски пътища са минавали встрани. Швейцарците са намерили начин да се развиват бързо и да печелят от други отрасли( банки, курорт...). За нас да достигнем стандарта на Швейцария граничи в фантастиката.

         Морският излаз е от голямо значение за развитието на цивилизациите. Първите цивилизации възникват около моретата и реките: в Месопотамия, Мохенджо-Даро, Харапа, цивилизациите по реките Хуанхъ и Яндзъ в Китай, черноморските градове. От разсъжденията става ясно, че Румъния незаслужено и несправедливо притежава голяма територия и особено черноморското крайбрежия, а трябваше река Дунав да е граница между двете държави.    
              Ако имахме излаз на Егейско море щяхме да имаме по-продължителен летен сезон и да печелим от курортите, а единствено затруднения биха се получили при връзка по море между Черно и Егейско море при преминаване през проливната зона. За да се избегнат трябва сериозни дипломатически действия и преговори, а това ще ни превърне в зависима от другите държава. Напълно независимите държави са малко, но стремежът е колкото по-малко да сме зависими или да не сме под икономическо влияние от само една държава, както по времето на социализма. Северна Добруджа също е апетитно плодородно парче, може би най-плодородната земя, откъсната от България. Точно там са старите български земи-Онгъла. Добре поне, че при цар Борис III успяхме по мирен път чрез Крайовското споразумение от 1940 г. да си върнем Южна Добруджа. Изглежда, че старите българи са знаели много за Европа и добре са избрали мястото на България. Те разбира се не е имало как да предположат как  ще се развие светът по-късно и че Балканките страни ще изостанат за сметка на западноевропейските. Българските земи са ги харесали много чужди владетели: Константин Велики, Юстиниан и други.

       Второто Българско царство се появява на европейската карта на почти същото място, като Първото. Териториално постепенно при първите Асеневци си отвоюваме териториите, населени трайно и от дълъг период от време с българи. Както повечето разумни владетели и нашите царе са знаели докъде се простират възможностите им да управляват и развиват държавата. За всеки владетел е добре да му се разпростира властта на голяма територия, но не всеки може да я управлява правилно. Като се погледне в историята виждаме, че император Траян( 98-117 г.), един много уважаван римски император е проумял, че не трябва да се минава река Рейн, на изток от Петра и в северните части на Британия. По-нататък при битката при Талас(751 г.) Китайската империя и Арабският халифат достигат до изводите, че са дотам. Ето последиците от битката при Талас и защо тя е определяща за развитието на света:    

                - достигнат е арабско-ислямския предел на геополитическо и културно влияние на североизток в Азия;
                  - ислямът започва да се разпространява сред тюркските народи;
                  - карлуките създават независима държава;
             - технология за производството на хартия по време на войната с Китай посредством арабите достига до Западна Европа;
                 - уйгурите възстановяват своята държавност в Източен Туркестан;
               - Танската Китайска империя достига предела на своето политико-географско разширение и започва да намалява, китайското разширение и влияние в западна посока спира за почти хилядолетие.
             Двете империи разбират, че не могат да се разширяват безкрайно, защото трябва да упражняват своята власт върху завзетите територии. Необходимо е да се администрира територията, да се създаде държавен апарат от система, която да функционира, да събира данъци, да контролира спазването на законите, да се защитава от външни"варварски" според тях народи.
                 Известна ни е легендата, която разказва как княз Борис I при сключването на мирния договор със сърбите се съгласява да отстъпи жени и коне, но не и къс от земята ни.

image

           Цар Самуил е пример за това как  трябва да се защитава и отстоява държавата в продължилите повече от четири десетилетия борби за независимост срещу император Василий II българоубиец. Георги Димитров например го таксувам като национален предател, защото предложи без никаква външна заплаха и причина България за 16-та република на СССР и се съгласи да присъедини България към Югославия при разговори с Тито.
             Какво излезе накрая:

           Мястото на България е възлово, по много признаци изглежда да е подходящо за развитие и оцеляване на държавата. Имаме си всичко, от което се нуждаем. Нашите владетели през повече от тринадесетвековното съществуване на България, откакто е преминала река Дунав са оценили съвсем точно и вярно обстановката и на коя земя да залагат. Политическите недоглеждания и грешки ни отредиха да сме на опашката в Европа. За съжаление първи сме дошли, най-старата държава сме, която е запазила името си, а сме изостанали недостижимо, защото дори и да се оправим по някакъв начин, останалите държави няма да стоят на едно място и да ни чакат. Това не е група алпинисти или туристи, където първите изчакват изоставащите. Светът се развива и всички се стремят да отиват напред, за да има с какво да се представят пред останалите държави. Стокооборотът е важен, защото ако една държава продава 1000 екземпляра от един артикул за по 1000 $, а друга произвежда същата стока, но успява да продаде за същия период 5000 бр. по 950 $, сами може да си пресметнете, че в първия случай се получава един милион, а при втория- 4 милиона и седемстотин и петдесет хиляди. Печели се от оборот, а не от себестойност. Затова са необходими прозорливи управници и умение за водене на преговори, а също и оценка на международния пазар. Остава надеждата, че някога след време ще се оправим и ще тръгнем напред.


Ползвана литература:

1. Военен географски атлас на България.

2. „Българските ханове и царе VII-XIV в. Исторически хронологии. Справочник. 1988“- Йордан Андреев.

3.“Бойни изкуства и военно дело на древните българи“- Дориан Александров

4. „Дванадесет мита за българската история“- проф. Божидар Димитров.

5. „История на балканските народи, том I” – Кръстьо Манчев.

6. Прабългарите- произход, етническо своеобразие, исторически път- Иван Богданов.

7. Книги на Петър Добрев.

8. Чаталарският надпис от времето на кан Омуртаг.

9. „История Славянобългарска“- Паисий Хилендарски-1762 г..

10. „История на България“- Блазиус Клайнер-1761 г.

11. „История на България-“ Петър Богдан Бакшев- 1667 г.

12. „История на България, том 7“ - Андрей Пантев-1991 г.

13. „Българите през V-VII в.- Петър Георгиев.

14. „Българи и хазари през ранното средновековие“- издателство Тангра-ТаНакРа.

15. „Български хроники- том I”- Стефан Цанев.

16. Манасиева летопис от XII в.

17. Сюлейманкьойски надпис.

18. Универсална хроника на франките от 741 г.

19. Малко известни факти от историята на древните българи- проф. Д-р Георги Бакалов.




Гласувай:
36
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1578739
Постинги: 333
Коментари: 4114
Гласове: 39090
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031