Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2019 11:00 - Значение на Добруджа и Североизточния район за развитието на България- трети официален доклад
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 1782 Коментари: 2 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                  
  1.             Темата е моя доклад, който не беше приет на Варненска историческа конференция"България в световната история и цивилизации- дух и култура". По никакъв начин не оспорвам решението на комисията, за да не бъда допуснат. Дори напротив- бях в залата, слушах и аплодирах докладите. Нали разбирате- всеки си харесва, хвали и пласира своето.          
                В
    тoзи доклад ще разгледам България като възможност дали може да се развива на друго място, различно от сегашното местоположение и доколко има значение за нейния просперитет североизточния край. Разглеждането ще бъде от гледна точка на климатични особености, релефа, геополитическата структура, географското положение, съседите, политическата обстановка, полезни изкопаеми, територия, земя, почви според моите виждания. България е на Балканския полуостров от преди идването на кан Аспарух през 680 г. Той идва на място, където преди него е имало българи. Те са населявали Балканския полуостров и са били известни на историците от различни народи под други имена. Държавите наоколо са ги знаели като мизи, гети, траки, беси, пеласги. Много от старите народи на Балканския полуостров не са точно българи, но са свързани с българите. Поради тези причини може да се каже, че българи е имало много преди кан Аспарух да дойде на Балканския полуостров и да основе държавата България. По-късно от писмата на папата до княз Борис и до цар Калоян( при разглеждане на спора с унгарците за територии), където главата на християнската  църква твърди, че земите принадлежат по право исторически на българите. Името "българи" от византийските историци за първи път се споменава по повод походът на хан Заберган през 559 г. от летописеца Велизарий Флавий. По-късно се споменава при срещите и добрите взаимоотношения между император Ираклий и кан Кубрат. Оказвали сме помощ на няколко пъти на империята:, при кан Тервел на няколко пъти: качване на престола на император Юстиниан Ринотмет(носоотрязания), отблъскване на арабите, при потушаване на бунта на Тома Славянина от кан Омуртаг и в по-късни случаи. Оказвали сме помощ и косвено, като не сме позволявали диви племена да навлизат от север, доколкото сме могли, а насреща не винаги сме получавали отплата. Може спокойно да се каже, че България е оказала голяма помощ на Византийската империя. Византийците обаче често вместо да са ни благодарни са ни" забивали нож в гърба". Затова думата"грък" е станала нарицателна за подъл, нечестен, лукав човек. Впоследствие византийските хронисти спестяват истината и ни назовават ту власи, ту скити и какви ли не, само да не сме българи. Дори българските владетели ги наричат с несъществуващи за нас титли, като архонт.
                Първоначално кан Аспарух иска от Константин IV Погонат да разреши на неговия народ да се засели около делтата на р. Дунав като федерат. Искането му е да се засели в законните земи, населявани отдавна с българи. След като му е отказано започва първата война между България и Византия. При кан Аспарух българската държава се създава и отстоява земите си. Кан Аспарух е настоявал точно на тези земи да бъде основана държавата България. Той идва в нашите земи през 680 г., а войната с Византия приключва през 681 г. с победата при Онгъла.
    За първи път името България се споменава на Шестият Вселенски църковен събор в Константинопол на 9 август 681 г. Тук е първата и най-важна победа на кан Аспарух и тя е постигната над една от най-мощните за времслед 700 г., а властта да е предадена на наследника му кан Тервел(700-721 г.). Аспарух може да е починал към 701-702 г. в столицата Плиска.         

  2.                Все пак кан Аспарух е силна личност и е успял да заведе българите на хубава плодородна земя. От сегашна гледна точка, като имаме атласи на Европа и света, познаваме релефа и климатичните особености е лесно да се прецени къде са апетитните земи и къде не си заслужава да живееш. През дългите години на съществуване някои държави са си сменяли мястото, като маджари,  славяни. Други пък са отстоявяли своята територия, губили са независимостта си и отново са се издигали, като Армения. Приблизително половината  територия е на сегашното си място, а другата половина- в пределите на Република Турция. България през многовековната си история е имала възходи и падения, силни периоди и кризи, губила си е независимостта няколко пъти, но винаги е населявала сегашната си територия. Специално североизточната част около Дръстър(Силистра), Мадара, старите столици, Добруджа винаги, когато не сме били под чуждо владичество са били български. Нямаме в сегашните ни предели територии, които за дълъг период да не са били в пределите на България и да не са ето си държави в света.

    image

  3.              Онгълът е бил укрепена местност, намираща се в делтата на река Дунав. До смъртта си Константин Погонат се задължил и действително е плащал годишен данък на Аспарух и българите. Договорът от 681 г. се счита за начало на българската държава. Мисля, че началото е много по-рано- през 165(153) г. До края на управлението на император Константин IV Погонат(668-685 г.) няма военни действия срещу империята. Константин IV Погонат е силен император Източната Римска империя( Византия), който през 678 г. побеждава Арабския халифат при първата обсада на столицата Константинопол. При следващия император отношенията веднъж се изострят. През 685 г. на византийския престол се възкачва Юстиниан II Ринотмет. За мен той е колеблив по-слаб император и коварен по характер. Почувствал се по-уверен временно и нападнал България през 688 г. Може би му се сторило обидно, че трябва да плаща унизителен данък на ( както византийските летописец се изразяват" варвари"). Под понятието „Варвари“ византийците са разбирали всички племена, неприели християнската вяра, които били считани за по-слабо развити във всяко отношение. България не би следвало да попада в графата“варвари“, защото още при кан Кубрат владетелския двор е приел християнската религия, а обикновено попада. По време на началото на Дунавска България много народи са данъкоплатци на Византийската империя. По-късно същият император се опитва да изиграе кан Тервел и да си възвърне дадената в знак на благодарност за укрепването на престола за втори път през 705 г. област Загоре. Войната е краткотрайна и завършила с абсолютен успех за българите. С това завършва последния конфликт по време на управлението на кан Аспарух с Византия. Отец Паисий Хилендарски съобщава за две нахлувания на император Юстиниан II Ринотмет в пределите на България през две последователни години, като аналогично са се случили събитията: първоначално византийците печелят, но на връщане на два пъти са разбити. Очевидно става дума за един по-продължителен конфликт, при който успехите отначало се редуват, а окончателната победа е за кан Аспарух.
             Следващият противник, срещу който се изправяме
    при кан Аспарух е Аварския каганат. Той е силна по това време държава, намираща се на северозапад от България. Новата ни държава е принудена да се бие срещу аварите, поради зачестилите гранични конфликти. На два пъти има по-сериозни  сражения, които не завършват с пълна българска победа. За тях няма много писано, но доколкото границата на България е оформена и изместена доста на северозапад съдим, че  кампаниите през 690 и 693 г. са били успешни за нас. Българите изглежда са постигнали своето- границите на две от трите страни са изгодно и в наша полза очертани. Срещал съм информация за тези две сражение в "Български военен атлас", отбелязани с цвят, с който се означаваха аспарухови победи. Отново България успява да защити територията си.
                Остава третата страна- североизточната. На североизток от България на Аспарух  са хазарите. Трудно може обективно да се прецени измежду Византия, Аварския каганат и Хазарския каганат коя държава е най-силна и опасна към края на VII в. Българите са принудени да бягат от Хазарите. Кан Кубрат отначало е бил съюзник с тях( визирам войната срещу арабите през 648 г. срещу третия халиф Осман, когато 20-хилядна арабска армия пресича проход Дервент в Кавказ, но е унищожена напълно от българите и хазарите). Тук е първата ни победа над Арабския халифат, втората е още по-впечатляваща-през 717-718 г. кан Тервел избива 30-40 хиляди араби край Босфора при защитата на Константинопол.
    Общо във войната са намерили смъртта си около 100000 араби. Третата мисля, че е при Поатие през 732 г., когато Карл Мартел“Чука“ спира арабите и ги отказва окончателно от амбициите за навлизане в Европа. Тук безспорно ролята на България при кан Тервел( 700-721 г.) е по-голяма от тази на франкския майордом Карл Мартел. Западноевропейците не са на същото мнение като мен, но това си е тяхна работа. Сега при нахлуването на арабите емигранти в Европа е гордо да си припомняме за тези неща и че българите може би първи са победили ислямистите от Арабския халифат и то два пъти.  По-късно разваляме приятелството с хазарите и никога повече не сме в добри отношения. През 695-696 г. е първата война между България и Хазарския каганат. За нейният изход не съм чел никъде, дори на някои места не е регистрирана. Затова я приемам като несъществена  с неясен край. През 700 г. е втората война срещу хазарите. Тя завършва с голяма българска победа." Кан Исперих изгубил много измаилтяни край Данастър". Измаилтяните са хазарите, които са приели юдейската религия. Река Данастър е Днестър, но някъде съм срещал, че кан Аспарух е отстоявал границата при р. Днепър. Ако е р. Днепър по-добре за нас, но не е напълно сигурно дали е така.  По-скоро приемам, че границата е била р. Днестър, а зоната до р. Днепър е била неутрална територия, слабо населена. За жалост при втората война кан Аспарух загива. Той може и да не е загинал там, но какво сочат източниците и анализите? Гробът на кан Аспарух се смята, че е във Вознесенка. Намира се в централната част на съвременната държава Украйна, дори малко по-на югоизток. През VII в. на това място са Хазарския хаганат и новообразуваната Волжка България. Ако гробът на кан Аспарух действително е на Вознесенка излиза, че войната се е водила по-на изток, отколкото се предполага. Като се има предвид, че гроба на Батбаян(Баянов аул) е на сегашната територия на Казахстан, може да се предположи, че Аспарух да се е опитал да премахне хазарите, които са се вклинили в старата българска територия. С тези свои действия косвено може да съдим, че кан Аспарух е имал стремежа да обедини разделената България между братята. По-късно кан Крум обединява Дунавска България с тази край река Брегалница, където на власт са наследниците на четвъртия брат Кубер. За владетелите след Кубер никъде няма записано. Само се знае, че през 713 г. Кубер е бил още жив“ На носоотрязания император( Юстиниан II) не повярваха неговите( на Тервел) вуйчовци от Кесинийските полета“. Кесинийските полета са край река Вардар, Битолското и Скопското полета, а защо чичовци е в множествено число е необяснимо. Знаем, че петият брат Алцек се установява на Апенинския полуостров и в Лангобардското кралство. Още няма Киевска Рус, Маджари, Печенеги. Необяснимо изглежда как загиналия по време на битка кан Аспарух е погребан дълбоко в чужда вражеска територия. Възможно е, ако се осланяме на написаното от Паисий Хилендарски и Блазиус Клайнер кан Аспарух да остава жив, но болен в земите, населявани с българи. Правили сме разселвания с цел заселване на новозавзетите територии с българи, особено при кановете Крум(802-814 г.) и Омуртаг(814-831 г.). Имаме само такива, които по право ни принадлежат, но поради политически причини са ни отнети. Претенциите на Турция за Кърджалийска област не са основателни. По-скоро ние имаме исторически основания да си искаме цяла Тракия, но няма как да стане. Дунавска България е владеела обширни територии, като при най-голямото си разширение е стигала до Будапеща, Солун, Скопие и р. Днестър, включвала е Карпатите. Отделно сме имали шансове да превземем Истанбул на няколко пъти. По спомен българска войска е стигала по най-различни поводи до Константинопол над десетина пъти. Пояснявам, че  е имало случаи, като при кан Тервел, където стигаме до Константинопол не като завоеватели и претенденти за града.

    image

              Дали и доколко държавите, сродни с България може да се считат за български се съди не само от името, а от произхода  и самоопределянето на населението в техните предели. През старите времена народа не винаги има съзнанието за етническа принадлежност, тъй като се приобщават съседни завладяни народи и се навлиза в друга територия, населена с други племена и народи. За България е характерно, че само половин век след асимилиране на някой народ от него не остават хора, а населението се претопява и влива в българското. Затова може да кажем, че във вените на съвременните българи кръвта е смесена с над десет, дори петнадесет народа. Преценявам, че кан Аспарух(681-700 г.) е действал съвсем правилно, като е получил първо признание(принудително) от една Велика сила- Източната Римска империя( а дали е имало друга Велика сила в Европа?), после я победил при смяната на владетеля, очертал е първо далечната от гледна точка на посоката на идване граница с две, макар и не съществени победи над Аварите и накрая се е справил с врага, от който бяга- Хазарите, отново на два пъти. Кан Аспарух, както и следващите ни владетели са били отлични войни, ползвали са двойнорефлерксния български лък, наричан още“Картечницата на древния свят“, яздили са отлично и са имали военна подготовка на много високо равнище. Затова първата сериозна загуба идва едва през 763 г. при Анхиало при управлението на кан Телец, който заплаща с короната и живота си поражението, дължащо се на младостта и прибързани необмислени решения, поради неопитност.

image

             След победата си Кан Аспарух превзема Източна Мизия (без пристанище Одесос), сключва като победител договор с местните вождове на седемте славянски племена и северите, (които не са славяни) и така основава новата българска държава. На следващата 681 г. Аспарух предприема поход на юг от Хемус в Тракия. Император Константин IV Погонат( е принуден да поиска мир и подписва договор, с който се задължава да плаща годишен данък. Този договор се счита за официалното признаване на новата българска държава. Константин IV Погонат през 678-679 г. е отблъснал Арабския Халифат при обсадата на Константинопол, така че той не е никак слаб император.
       През първите години на своето управление кан Аспарух извършва няколко важни държавнически дела: регулира отношенията си със славянските племена в състава на държавата, като ги задължава да охраняват границите на юг и на запад; предприема поход срещу хазарите, прогонва ги на запад и разширява България до р. Тимок и Карпатите; укрепва новата столица Плиска и възстановява старата крепост Дръстър(Силистра) и други укрепени пунктове; изгражда „великия презид” – земен ров и вал – от Черна вода на Дунав до Кюстенджа на Черно море. Постигнати успехи на кан Аспарух са срещу три неприятелски войски във войни: Византия, Хазарски хаганат и Аварски хаганат. Всяка от тези държави е победена по два пъти от кан Аспарух.  Най-значителни и останали в историята са първата, с която се дава начало на Дунавска България и последната, завършила с решителна победа над Хазарския хаганат. Никъде не пиша за загуби, защото кан Аспарух няма такива. Той не е единствения български владетел, който не губи войни. Затова тачим кан Аспарух като велика личност от българската история.
         
Продължавам разсъжденията в друга насока: можело ли е да изберем друга територия? Отговорът е "не". Защо? Защото наблизо до сегашното ни място цялата територия е заета. Дали наистина няма празно място?
           При по-подробно търсене може да се намери. Българите идват през един период, наричан „Велико преселение на народите“, обхващащ времето от
IV до VII в. Причините за процеса на движение на големи групи хора са няколко, но като основна според моето мнение е разпадането на Римската империя. Всеки си търси място за установяване. Първо през 330 г. Константин Велики(306-337 г.) премества столицата от Рим в Константинопол, като това преместване се свързва с приемане и налагане на християнството като основна и единствено разрешена религия в империята. След него казваме, че Римската империя е държава на християнството. По-късно при император Теодосий( 379-395 г.) Римската империя се разделя на Западна и Източна, които имат съвсем различна съдба. Западната римска империя е завладяна от Одоакър през 476 г., а Източната продължава да съществува повече от хилядолетие. На Балканския полуостров траките са намаляли, има и по-слабо заселени области в района на Карпатите и западните територии. По земите край Дуранкулак, Крапец и Шабла са се зародили древни цивилизации много преди да се развият културите в Месопотамия( Шумери, Ниневия) и по река Инд( Мохенджо-Даро и Харапа). Имам предвид цивилизациите Хаманджийска, Блаватска култури, Варненска, Провадийска цивилизации.

         Причина за разселването не е само бягането от атаките на хазарите.  Българите пресичат река Дунав и се заселват на земите между Дунав и Хемус( Стара планина). Планинската верига на Хемус за известно време служи за граница с Византия.  По-на запад има свободни територии, но те се заемат от други племена при Великото преселение на народите. Като цяло може да се обобщи, че всеки народ се бори за по-добра територия и ако не харесва земята си, силните съседи и обстановката е принуден със сила си търси нови места за установяване. Излиза, че по-силните народи са се добрали и установили на по-примамливите места за живеене и по различен начин са отстоявали позициите си. Времената на номадите за Европа към X в. приключват.
              От гледна точка на почвите и плодородието може да се каже, че нашата земя дава достатъчно реколта, стига да има кой да я обработва, за да може да се изхраним и да изнасяме в чужбина. На север земите не са така плодородни. На юг от нас също положението не е по-хубаво. Като сравнявам българските плодове с гръцките и турските разликата във вкусовите качества е много в наша полза. Разбира се нашите южни съседи си имат цитруси, лаврови дървета, маслини, киви, но българските плодове и зеленчуци не отстъпват. Във Великобритания и по атлантическото крайбрежие дъждовете пречат да узреят плодовете и да стане реколтата.  За българите Добруджа и Тракия са много ценни, но целостта им към настоящия момент не е запазена. Основно за български земи разглеждам Онгъла, където първоначално се установява държавата и земите, които за дълго са включени в пределите. Много важна е Добруджа, но северната е дадена съвсем незаслужено на Румъния след Междусъюзническата война от 1913 г. и оставена в пределите ѝ след Първата Световна война, защото ние сме от губещата страна на Германия и Австроунгария. Ако погледнем" прегрешенията" спрямо т.н."Велики сили", какво излиза: през Първата Световна война България и Унгария, като съставна част от Австроунгарската империя са в крайна сметка губещи, а Румъния е на печелившата страна. През Втората Световна война България и Румъния са на страната на оста Рим-Берлин-Токио, т.е. на страната на губещите. Разликата е, че Румъния праща войски срещу Съветския съюз, а България- не. Нещо повече: България взема активно участие в гоненето на германските отстъпващи войски чак до Крагуевац( в Австрия). Би следвало България да се третира по по-добър начин, като с  "по-малка вина". Обаче така не става. Съветския съюз завладява източната част на Молдова и я прави Съветска република, а като компенсация в замяна Сталин се съгласява да даде на Румъния областта Трансилвания и да остави Северна Добруджа. Влияние върху развитието на България безспорно е оказвала Византия, с която векове сме били съседи.

В климатично отношение като се погледне картата на света и времето в климатичните пояси се забелязват следните факти:

  • умереноконтиненталния пояс е подходящ за развитие на растителността, строежите, реколтата, отглеждането на животни;

  • в субекваториaлния пояс, като Индия има два сезона- дъждовен и сух. През сухия сезон всичко изсъхва, а през дъждовния вследствие всекидневните следобедни дъждове всичко се наводнява и земята не може да роди нищо;

  • на север в арктическите области, на юг в Антарктида, южната част на Южна Америка, остров Гренландия не можа да се живее. Същото е в по-голямата част от Канада, Аляска, Сибир;

  • на екватора има вечно лято, но колкото е по-топло, толкова повече отровни растения и животни има. Условията за живот са непоносими. За пример- Африканските държави са много изостанали със съвсем малки изключения, екваториалните гори са непроходими;

  • почвите в умерения пояс може да родят толкова, че да изхранят света. На малко места има такова разнообразие на растителност и културни насаждения;

  • на север, поради студените зими и влагата не може да узреят плодовете и зеленчуците;

  • в субтропическия пояс навсякъде из Азия и Америка има много пустини, в които валежите са оскъдни;

  • в това отношение територията на България има огромно предимство. При идването на Балканския полуостров нашите владетели от рода Дуло със сигурност са знаели това. Те според преданията са бягали от Азия, поради засушаванията и изпепеляващото слънце.

                           Следва продължение




Гласувай:
20



1. monarh1991 - Здравей,приятелю
29.11.2019 00:03
Не виждам нищо лошо в доклада ти. Добре систематизирано изложение. Може би не винаги се приема нестандартно виждане. България е кръстопът на различни култури. Наистина сме наследили гените на доста народи, мисля, че имаме и готска кръв, нали? И на мен ми е интересно за Аспарух. Ако не се бъркам, в Българския апокрифен летопис пише, че са го погубили на Истър - Дунав? Спори се за Вознесенка, може би както за гроба на Калоян. И мен ме интригува описанието на Паисий, между другото той нарича Аспарух Батоя, това е друго негово име, а и монахът Зигиберт го нарича Батий. И още нещо: В Българския превод на Манасиевата летопис пише, че при Константин Погонат, българите минават Дунав и заселват цялата земя до Охрид и до Драч: „При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно” Страната ни също така има стратегическо геоположение, явно и за добро, и за зло. Прав си за географските и природни условия.
цитирай
2. barin - Б;агодаря ти, Симеоне. Аз намирам ...
29.11.2019 06:20
Б;агодаря ти, Симеоне. Аз намирам доклада си за добър, но изглежда не чак толкова. Останалите, които слушах на конференцията също ми харесаха. За Аспарух има известна информация, предимно от византийците. В доклада той заема основно място, защото при него България идва на мястото, но което е досега и следващите владетели успяват да си го отстояват много пъти.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3644050
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67332
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031