Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11 21:44 - Периодите от живота на човек според старите българи
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 676 Коментари: 13 Гласове:
32

Последна промяна: 20.11 08:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                   През различните години животът на човек не е бил еднакво продължителен. Преди години рядко са стигали хората до 70-80 години. Освен това в различните държави продължителността на живот не е еднаква. За тази цел се водят статистики. При старите българи, наричани още погрешно"прабългари" животът се е подразделял по особен начин. Към сегашното време има най-различни разделения. Аз съм възриел следна делба на живота; първите седем години е детство, следващите-юношество и третите седем- до пълнолетие. В действителност пълнолетието настъпва на 18 години в Българи, а в някои страни по-късно. Всичко зависи как е възприето по законите. След пълнолетието следва период на установяване, доказване и събиране с партньор. Границите на периода не са точно определени, а се размиват в годините. Следва един период на отглеждане на деца и работа, след юбилея животът като че ли тръгва леко надолу, макар че аз не искам да си го призная и подхожда към пенсиониране. Годините отново не са фиксирани и настъпват по различно рвреме. В общи линии след 60-65 години идва старостта, при която оборотите се намаляват и следва изтощаване и край, който настъпва по различно време. Добре, че сме устроени така, че да не знаем кога ще приключи земния живот. 
                 Още за живота на човек може да прочетете в темата:
      Блогът на barin :: Важните моменти в живота
              Има изключения, когато човек може да живее и над сто години, но като цяло юбилеят може да се смята за последният фиксиран важен момент от живота. След него идват внуците и пенсиониренето, които настъпват по различно време за всеки.
image
                     Според други може животът да се подразделя по различен начин. Аз преди десетина дена посетих изложбата"Историческо величие" в галерия"Графити", която се намира на около 200-250 м. от дома ми. Изложбата беше много интересна и надхвърли моите очаквания. Входът беше 10 лева, което изглежда малко скъпо, но си заслужаваше да се посети. Представени бяха картини от художници, последователно изложено на таблата. Свързани са с българската история и различните моментим от нея. Имаше доста от Кубрат и Аспарух, както и от Симеон Велики. Направи ми впечатление, че някои моменти ги нямаше, но не беше тенденциозно, защото не може при история от тринадесет века и половина да се пресъздаде всичко. Все пак България има много славни моменти от своето минало.
image
                     Момент от изложбата"Историческо величие"
                    На изложбата бяха представени книгите на Токораз Исто. Кой е той? Едно интервю с него:
"Бихте ли пояснили на мен и читателите какво означава псевдонимът, под който пишете?

 

        - Написах и издадох много книги с истинското си име и тъй като те бяха специализирани и на съвсем друга тема, реших да не обърквам читателите. Затова пиша част от книгите си под псевдоним. Токораз Исто означава ТОзи, КОйто РАЗказва ИСТОрии, от тук ТОКОРАЗ ИСТО, така днес биха се наричали древните български разказвачи – тумир. Избрах това име, защото преди всичко съм разказвач.

 

Какво Ви вдъхнови и мотивира да напишете петологията „Ятаган и Меч”?

 

– Аз смятам, че всеки човек трябва да познава своя род и да пази родовата си памет. Опитах се да напиша книга не само за своя род, а и за паметта на всички българи. И нека хората четат, защото старите поколения изчезват, ние забравяме, а младите не знаят нищо за миналото на народа ни и на предците си, а и като че ли това не ги интересува.

 

    В книгата се разказва за два рода – Аскерови и Бракмови, но това са родове, които всеки човек, ако се вгледа в миналото си, може да открие. Всеки днешен българин е наследник на предци, които са живели достойно, борили са се и са отстоявали своите ценности. Написах „Ятаган и Меч“, защото исках да внеса яснота в един период от нашата история, който винаги е бил обвиван в мрак. Това сме правили, защото сме се срамували, а не е имало от какво. Нашето незнание и комплекси са причината да смятаме, че българите под османска власт са живели недостойно.

 

В първите два тома предлагате на читателите си една изключително различна и задълбочена гледна точка към еничарството. Доколко тя е научно обоснована и доколко е плод на художествена измислица?

 

Всичко, което е написано за еничарите в този роман, е исторически доказана истина. Еничарите са били хора с изключителни бойни качества, изповядвали са една особена форма на ислям, която е по-близо до суфизма (бекташи). Върху тяхната чест, доблест и сила се е градяла империята на Осман в продължение на повече от 500 години и повечето от тях са били българи. Самите турци, дори днес, имат изключителен респект към еничарите.

 

        Днес много хора използват понятието еничар, като го отъждествяват с ренегат, родоотстъпник и изменник. Те правят това, защото нямат никаква представа кои са били еничарите. Аз исках да изясня това, да реабилитирам тяхната памет, защото те са били хора, изтръгнати от нашия народ, били са достойни мъже и днес ние, техните недостойни наследници, не е честно да ги съдим. Със своята книга се опитах да прилаская душите на тези скиталци и да ги върнем в лоното на нашия народ.

 

Какво Ви накара да се задълбочите толкова в опознаването на исляма като религия и в частност на еничарите?

 

– Ние, българите, имаме уникалната възможност да живеем на кръстопът между различни цивилизации. Ние сме на границата между Изтока и Запада. За нас не е проблем да разберем както християнството и Запада, така и Изтока, исляма, будизма, зороастризма… Ние сме хора, които можем да представим на света всички тези учения по един уникален начин. Когато българите са участвали в Османската империя, която е един типичен ислямски халифат, Западът е тънел в мрачно Средновековие. Днес те тепърва се запознават с тази религия, нещо в което ние можем да им бъдем много полезни.

 

  image Еничар

I глава Арапово   Обърна се точно навреме, за да види как потерята се спуска по стръмния бряг. Те бяха силни и тежки мъже и оче...

Прочети повече   Романът създава усещането за историческа достоверност. Има ли реално съществували личности, които сте използвали за прототипи на главните си герои или те са събирателни образи от епохата, която описвате?

 

– Всички герои, описани в романа, са съществували реално. Променени са само някои местности, които съм описал, защото не желаех книгата ми да стане пътеводител за иманяри. Иначе в „Ятаган и Меч“ са преплетени исторически персонажи, които са оказали влияние върху цялата българска история, като Вълчан войвода, Кара Кольо, Индже, Момчил войвода, Маринчо Бимбелов – Страшния, Стефан Караджа, а от друга страна са описани мъжете от рода Болярови: Петко Боляров (Ибрахим), Яне Боляров, Кара Тозю; Велко, Гергина, Ирис и Божура Шейтанови.

 

      Освен писател, Вие сте създател и инструктор (ренсей) на българското бойно изкуство  Да Дао. Какво  свързва ренсея и добрия разказвач на истории?

 

– В последната си книга, многотомният исторически роман „Тангра“, съм описал какво представлява българинът. Според едно древно пророчество всеки българин трябва да съчетава в душата си три същности. Първата е на мъдрец и просветен човек. Този път се нарича Пътят на човека. Някога тези хора са се представяли от една древна българска секта от слепи разказвачи – тумир. Тази традиция в България продължава до края на ХІХ век и е била олицетворявана от слепите-разказвачи гъдулари. Другата същност, която трябва да притежава всеки българин, е тази на воина. Това е Пътят на воина, в древността всички българи са били воини, боили, багатури и тиуни. Третата същност е тази на духовен човек. Това е Пътят на колобъра.

 

Според пророчеството всеки истински българин трябва да бъде просветен човек. Но за да стане истински българин, той трябва да съчетава в себе си воин, мъдрец и разказвач и духовник. През целия си живот съм се стремял да бъда истински българин. За мен да бъда воин и разказвач е нещо напълно естествено.

 

  image Дали наистина знаем всичко за еничарите?

Eдин от тежките моменти за българите по време на османското владичество е бил така нареченият „кръвен данък“ – младит...

Прочети повече   Достатъчно обективна и задълбочена ли е българската история, която се изучава в училищата и доколко е правилна нагласата, която тя създава в подрастващите българи според Вас?

 

– Според мен историята, която се изучава в училищата, е толкова скучна, суха и досадна, че отблъсква децата от това да научат кои са били предците им. Нашата история винаги се е писала от враговете ни. Това е ставало в Средновековието, когато основно византийските историци са описвали кои са българите и какво са направили. За съжаление днешните учебници също се пишат от съвременни български историци – византийци.

 

Каква според Вас е разликата в понятията родолюбие и национализъм?

 

Национализмът има много по-голяма близост до национал-социализма и фашизма, отколкото до българите и родолюбието. Всички националисти смятат себе си за по-висши не заради нещо, което са постигнали, а защото според тях произходът им го осигурява. Това обаче в тях не поражда стремеж към самоусъвършенстване. Своето самочувствие тези хора не градят върху това, че искат да станат нещо повече, а върху омаловажаване и презиране на останалите хора.

 

Според мен родолюбието е коренно противоположно на национализма. Тези двете дори не са близки. В основата на родолюбието стои любовта, познаването и признаването на предците, а в основата на национализма – омразата и отричането. Национализмът се нуждае от митологизиране, фалшифициране и пропаганда. Във всичките си книги се опитвам да обясня кои са българите и да породя любов към нашата история."
               Публикувам интервюто с него без никакви корекции. 
              Неговите книги и личността му ми бяха напълно непознати, но едно младо момиче от персонала ми обясни много изчерпателно за него. След беседата со поговорихме и за други исторически неща, а тя беше изчела първаа му книга"Тохол" и започнала наскоро втората. Освен нея имаше още трима младежи, които обясняваха картините и накрая периодите от живота, както са го представяли преди векове българите. Имаше въпроси към зрителите, касаещи въоръжението на българите и владетелите ни, на които отговарях аз. 
image
                 В края на беседата пред една група, в която се включих имаше двубой между двама от обясняващите, подобен на този от историческите възсановки. 
                Рекламата на изложбата: "Интерактивна изложба на исторически картини, скулптури и съкровища “Историческо величие” ще гостува във Варна. Жителите и гостите на града ще могат да се насладят на величието на предците ни в Галерия Графит от 5-ти до 9-ти ноември 2019 г.

Националното турне „Историческо величие” ще посети всички 27 областни града в страната до края на юни месец 2020 година, а през 2019 година ще гостува на Плевен, Стара Загора, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Велико Търново и Габрово.
              Експозицията се състои от над 50 картини, огромен брой скулптури и репродукции на автентични съкровища, открити по нашите земи. По време на изложбата са предвидени демонстрации на обичаи и традиции, запечатали мъдростта и завета на славните българските владетели." 
             Сега за периодите о живота, според българите. Всичко. което ще видите написано е по спомени от разказа на представящите изложбата. Ще напиша това, което съм запомнил.
                Животът нахората според виждането на старите българи се е подразделял на равни периоди от по седем години. Всички са носили символ, който е бил някакво животно, каквото са си представяли, че подхожда на възрастта.  Първите седем са били наричани на маймуната. Детето до седем години е любопитно, иска да пипне и види всичко, катери се и е подвижно, затоа са избрали животното маймуна. Оприличили са детето на маймунче, което ходи навсякъде. От седем до четиринадесет години е периодът на магарето. Детето порасва  и родителите му започват да му оставят задачи за изпълнение. Детето обикновено се започва да се натоварва, но се опъва и не иска да изпълнява всичко. Понякога натоварването му идва в повече.

               Магарето има послови1ен инат. След магарето идват годините между 14 и 21, които съответстват на годините на навършване на пълнолетие. Припомням, че преди пълнолетието при българите, както и при много народи е било 21 години. До навършване на пълнолетие се е смятало, че човек не можер д взема самостоятелни решения и да отговаря пред законите за постъпките си. При владетелите са управлявали от тяхно име регенти. В българската и световната история изобилстват случаите на управление на регенти. Тези години са на коня. Конят е по-благородно животно от магарето и поняся натоварването по-леко. Младежите са били натоварвани с повече материал за изучаване и практически занимания. След двадесет и една години идват седемте години на вола. Волът е  впрегатно животно, използвано от земеделците. Той работи усърдно и младежите трябва да са били отъждествявани  с него пред периода 21-28 години. Точно в тези години се работи за създаване на име и се полагат основите на бъдещето. Българскитемомчета основно са се занимавали с военно дело и непрекъснато усъвършенствали своите умения. Ползвали са двойнорефлексния лък , наричан още"картечницата на античния свят":
  Блогът на barin :: Българският двойнорефлексен лък

image     
                След 28 години до 35 е етапът от живота на българите, наричан на петела. Свързва се с това, че малко преди разцвета на силите петелът се перчи пред кокошките в курника, но при наличието на по-силен противник( поява на лисица) подвива опашка. Младите мъже  са силни и напредват в изучаването, придобиват знания и опите. Годините на разцвет са след тридесет и пет. Затова периодът 35-42 са на барса. Барсът представлява бозайник от семейство котки, който прилича на тигъра, но е по-малък. Срещал се е по земите, населявани преди идването наБалканския полуостров от българи. Сега е застрашен вид. Тези години са разцвет на силите и донякъде възможностите. След 42 са годините на овена. Овните блъскат с главите си и си пробиват път. Зодия Овен е от въздушните. От 42 до 49 години мъжете са ветерани във войската. Тук те са в по-задните редици и на тях се разчита повече като организатори и опитни бойци, можещи да поведат войниците в трудни моменти и евентуално да обърнат хода на войните. 

image

               Възрастта 49 години е повратна за мъжете. На четиридесет и девет години тези, които ги доживеят присъстват на ритуал по освобождаване от военна служба и всякакви ангажименти към войската. Тъй като в старите времена се е воювало често много хора не са доживявали 49 годишна възраст. Имало е такива, които са смятали тази церемния за обидна и дори позорна и са съжалявали, че не са загинали в битка като герои. След 49 годишна възраст са започвали кариера в политическия живот, административна работа или са ставали инструктори във войската. Годините до петдесет и шест, т.е. следващите седем са на кучето. Кучето следва стопанина навсякъде и му е вярно, то е издържливо на различни услови. Човек на вързраст над 49 години е издържлив, но не досатъчном силен, као преди. Старае с издържливост да постигне същите резултати, както преди със сила. Тук има метафора:кучето, т.е. човек в тази възраст се закача за по-мад и способен, който да го води и изтегля напред. След 56 до 63 години идва времето на прасето. Хората са улегнали, както прасето в калта, по-малко се движат и си пазят дома и стопанството. Не искат други да им дават акъл и да се месят в работата им. При навършване на шестдесет и три години до седемдесет години, които доживеят влизат в цикъла на совата. От древни времена совата символизира мъдростта и знанието. На мен ми е било малко непонятно как совата, която е нощна прица е избрана за симвлм на знанието и мъдростта, като навсякъде ни учат, че знанието е светлина и прозорец към света. Хората на възраст 63-70 години са помъдрли и имат богат житейски опит. Могат да го предадат на младите.  
     
                 След седемдесет години настъпват промени в организма и до седемдесет и седем е периода на змията. Обикновено змиите са негативни и създават неприятно впечатление и асоциации у хората, най-вероятно като змията-изкусителка, подала забранения плод на Ева. Старците са отъждествени ъс змията, тъй като те не могат да извършват много от предишните си дейности, но бавно пълзят и се опитват да постигнат нещо. Последният човешки цикъл при българите е бил на костенурката. В криминалните филми костенурката е най-ниско поставения престъпник, но при старите българи е по-различно. Обяснението е, че старците са се смалили и от тях е останала само къщичката( корубата). Те са бавни и се придвиждат по начин, по който според представите се придвижва костенурката. Човека изпод корубата извива нагоре глава, сякаш иска нещо от Господа. Например някоя друга година повече живот.
image
            Периодът завършва на осемдесет и четири години. С това завършва периодизацията на човекия живот. Съгласно обясненията и разбиранията всяка година над осемдесет и честири е от Бога подарена и за нея човек трябва да благодари. Дали мже да ѝ се радва зависи от здравословното му състояние. Още в периода на змията активната дейност приключва. 
               Дадох едно обяснение, наравено единствено по памет от обясненията на тримата младежи и девойката, показващи изложбата"Историческо величие" при гостуването ѝ във Варна. Знам, че тя е обиколила много градове из България и сигурно от четящите ще има някои, който я е посетил и да сподели впечатленията си. С обяснението не ангажирам никого, защото е мнение, изказано само на изложбата. Не съм го срещал никъде на други място нито в историческите източници, нито в интернет, написано от някой.




Гласувай:
33
1



1. kvg55 - barin,
16.11 08:43
На тридесет години се проявява гениалността.
цитирай
2. barin - Сега може да е така, kvg55, но преди ...
16.11 10:10
Сега може да е така, kvg55, но преди не са мислили по този начин, защото животът е бил по-различен.
Поздрави!
цитирай
3. get - До 2. barin - Поне от началото до средата на миналият век - България се е славела с големия брой столетници?
16.11 21:03
barin написа:

През различните години животът на човек не е бил еднакво продължиелен. Преди години рядко са стигали хората дом 70-80 години. Освен това в различните държави продължителността на живот не е еднаква.


А след като пишеш по тази тема - добре би било да дадеш отправка - към рисуваното от З. Зограф - Колело на Живота, от Преображенски манастир, търновско!
Като примерно ето на този Адрес:
http://www.bulgarianassociation.co.uk/bg/preobrajenski-manastir-koleloto-na-jivota-bulgaria-iyi/

... та изкушените от История и Лингвистика - да разберат КАКЪВ Е СМИСЪЛА КРИЕЩ СЕ В ИМЕТО на латинската уж БОГИНЯ ФОРТУНА ?

- Та дано, поне след това си поставят и СЛЕДВАЩИЯ НЕ-ПОМАЛКО ВАЖЕН ВЪПРОС ... откъде накъде ТАКАВА БЛИЗОСТ В ЕЗИЦИ между ЛАТИНСКИ и БЪЛГАРСКИ ... след като в нашите учебници ни обясняваха:
а) една част от българите СА СЛАВЯНИ;
б) втората част под вида на прабългари са ТЮРКИ - Но?
Тези нарочени от историците за ТЮРКИ и РУСНАЦИ - наши предци ГОВОРЯТ ЕЗИК И ИМАТ ДУМИ ... и от ЛАТИНСКИ, каквито не би следвало да се срещат в тюрко-славянския ни език?

- Вие мислили ли сте по въпроса уважаеми Барин?
цитирай
4. barin - Здравей, Гете. Знам го колелото на ...
17.11 06:54
Здравей, Гете. Знам го колелото на живота от Преображенския манастир. Като гледах изложбата отначало си помослих за него, но се оказа съвсем друго. Опитах се да пресъздам изцяло казаното от хората в изложбата и затова въпросите, които задаваш ми останаха настрани. Заемки от латинския има, но те присъстват в много езици. Различно е изговарянето на думите.
Поздрави!
цитирай
5. didanov - купих си една книга на Токораз Исто
19.11 22:12
прочетох няколко страници и я захвърлих, ужасен от измислиците вътре. Даже нямах желание да чета повече, което рядко се случва.
цитирай
6. barin - Здрасти, Диданов. Предлагаха н...
19.11 22:18
Здрасти, Диданов. Предлагаха неговите книги на излижбата"Историческо величие", но се въздържах. Едно момиче от персонала беше апочнало да ги чете и стигнала до втората. Струва ми се, че са измислени, а първото, което забелязах и им казах е какво търси Ксеркс при българската история. Имената на някои други не бях ги срещал никъде.
цитирай
7. radostinalassa - А какво ще споделите за 300 - годишните старци,
22.11 16:09
които Петър Първи е заповядал да бъдат убити, защото помнели събитията от много години ?
цитирай
8. barin - Спомням си, че ми беше писала като ...
22.11 16:13
Спомням си, че ми беше писала като коментар преди, Радостина, но ако е вярно, то това е изключение. Поне според разказа на персонала не беше отразено.
Поздрави!
цитирай
9. rosiela - Така е.
24.11 23:49
Бащата отдавна ги мина 84-те.
цитирай
10. barin - На всеки колкото му е писано, Роси. ...
25.11 06:49
На всеки колкото му е писано, Роси. Не можем да знаем и по-добре.
Поздрави!
цитирай
11. anonimen65 - kak taka ne ste chuvali
08.12 14:07
az sam otpleven i v detskite si godini sam chuvala kak horata si govoriat pomejdu si o toi e vav volskite godi ili v konskite godini ne sa kazvali kolko godishen e dadenia chovek te zi go poznavat i znaiat v koi godini e.
цитирай
12. anonimen65 - sigurno
08.12 14:09
za tova imame izraza parvite 7 vajni sa zashtoto nauchavash mnogon neshta i saotvetno kak da gi pravish organizirano podredeno bez izlishni dumi i dvijenia ili naistina kato maimuna
цитирай
13. barin - Здравей, anonimen65. Като малък не ...
08.12 15:25
Здравей, anonimen65. Като малък не съм чувал изразите за годините или ако съм ги чувал не си спомням и не съм им обръщал внимание. Затова се включих активно в беседата по време на изложбата и колкото можах запомних. Мисля, че не съм объркал наименованието на годините, поне никой не писа коментар затова. Изразът'липсват му първите седем години" е много стар и идва от това, че първите години се подразделят на детство, юношество и до пълнолетие( всичките три периода от по седем години). Пълнолетието е било 21 години, за което има сведения, макар и малко косвени в старите български документи.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1318821
Постинги: 310
Коментари: 3523
Гласове: 32289
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031