Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11 22:23 - Символите и гербът на Варна
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 740 Коментари: 18 Гласове:
33


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                  Аз като варненец ще напиша за символите и гербът на Варна през различните времена. Варна е стар град, основан някъде към 580-570 г. пр. Хр. Преди е носил името Одесос, към идването накан Аспарух по тези земи името му вече е Варна. Градът Одесос е разрушен и на негово място се възражда Варна. За най-вероятна година на основаването на Одесос се приема 572 г. пр. Хр. В Одесос се сключва мирния договор между император Теодосий II и Атила през 447 г. На тракийските и колониалните римски монети се е изписвал"Одесейтон". При Аспарух край Варна, тогава Одесос има изграден вал, който наричаме Аспарухов. Не е напълно ясно, по-скоро-не дали Одесос е бил в пределите на България по това време. Със сигурност при управлението на кан Кардам( 777-802 г.) градът е влизал в територията на българската държава. Това се потвърждава от написаното от Теофан изповедник( тема" Теофан изповедник за българите").  Теофан Изповедник има много писано за българите и ако някой иска подробности, може да види:
Блогът на barin :: Теофан Изповедник за българите
image
             Катедралата на Варна, която преди е била сред символите, но според мен по-скоро мястото ѝ е сред забележителностите.
              Може би  още преди това Варна е български град и носи днешното си име. Споменава се, че кан Паган( 767-768 г.) "е убит от слугите си край Варна". При наследилият го кан Кардам Одесос според новите проучвания и мнението на персонала на Варненския исторически музей е включен в пределите на Първото Българско царство. 
Административното му устройство, подобно на останалите древногръцки градове държави е демократично. Управлява се от Градски съвет (буле) и Народно събрание (демос). През първите два века от съществуването си, докъм средата на ІV в. пр. Хр. Одесос не е бил голямо селище, но е важно пристанище на западния бряг на Черно море. Разраства се благодарерние на корабоплаването и търговията към IV в. пр.Хр. Жителите му търгували с редица градове и острови на Гърция и Мала Азия, откъдето били внасяни луксозни стоки: рисувана керамика, злато, мрамор, а също амфори с вино и дървено масло, и др. Част от тези стоки ползвали за свои нужди, а останалата разменяли с тракийските племена от вътрешността на региона. От тях купували и изнасяли зърнени и месни храни, дървен материал и различни суровини за вътрешността. Към края на IV в. пр. Хр. Одесос е включен в пределите на империята на Александър Велики и наследиличт го Лизимах. 
image
                   Скулптура на Александър Велики
                След I в.,сл. Хр. Одесос е завлядян от римляните. Той се превръща в един от най-значителните черноморски градове, с процъфтяваща култура и изкуство. От римския период са останали руините на огромни терми, които и днес могат да се видят близо до градския център на Варна. Градът запазил значението си и през първите столетия от разцвета на Византийската империя - от IV до VI в., когато се превърнал в голям християнски център - седалище на епископ. В началото на VII в. тук нахлули авари и славяни и опустошили Одесос напълно. Край неговите руини през VIII - IX в. възникнало малко българско селище, от което в XI век израстнала средновековната Варна. Нейното име идва от маловодната река Варна.
               
 Древната история не дава сведения за коренните обитатели на този край преди идването на трако-илирийските племена. В по-късните исторически времена в изворите се срещат  кробизите – траки, които са населявали от брега на р. Камчия (Дичина) до Балчик (Дионисополис). Кробизите били варвари и живеели около древния Одесос край езерото на наколни жилища. Те се занимавали със скотовъдство и земеделие, не обичали морето. Затова били ограничени в своята външна дейност, не познавали търговията. Одесос е населен от милетските гърци, основали по-рано Аполония( Созопол). За това:
 
Блогът на barin :: История на Созопол
                  Улиците на античния Одесос- са били в старата част на Варна, която наричаме още"Гръцка махала".  Оскъдните археологически разкопки в гъсто населения днес район на стара Варна могат донякъде да очертаят мястото на римската крепостна стена. Запазени фрагменти от нея са открити по бул. „Приморски” срещу Аквариума, на ул. „М. Колони”, до църквата „Свети Никола”, до днешното заведение „Хепи” срещу магазин „Валентина” (в двора зад магазина е запазена крепостна кула), до Щаба на ВМС и на някои други места. В хотел"Golden tulip" има запазена гробнница от античния Одесос. Друга такава има в частен имот в местността" Акчилар", както и в близкото село Осеново. В по-късни времена част от стената, минаваща по бул. „Приморски” се е срутила и по сведения на братя Шкорпил останките й са се виждали под водата. С построяването на вълнолома, стръмния бряг се е заличил от образувалата се пясъчна ивица. Благодарение на братя Шкорпил, живяли във Варна след 1906 г. знаем много за стария град. Херман Шкорпил е бил уредник на историческия музей, а Карел Шкорпил- директор от 1906 до 1915 г. За тях зная покрай членството ми в дружество" Томаш Масарик" за българо- чешко- словашка дружба. Основата на стените (на около 3 метра под сегашното ниво) била от дребен камък, а по-нагоре били изградени от големи каменни блокове, наредени плътно един до друг. Височината им достигала до 8 метра, а дебелината от 1 до 3,5 на по-уязвимите места. Вероятно по крепостния зид е имало зъбери и бойници и пътека, по която да се движат войниците. На определени места са били четириъгълните бойни кули, които били по-високи и издадени напред. Само кулите около крепостните порти били шестоъгълни.

image

                        Римските терми- останки от античността
                В „Гръцката махала“ има намерени големи площи с руини, внимателно проучвани през последните над 50 години, откакто са започнали официалните разкопки на Археологическия музей в града. Това са римски терми – покрити бани с топла минерална вода. При разкопките са открити и няколко статуи на различни божества. Предполага се, че е имало светилище на боговете, покровителствали здравето – Хигия и Асклепий. Освен това статуи на други римски богове са украсявали залите, допринасяйки за величествения вид на сградата. Тези неща, редом с богатата украса, големината на сградата и перфектната ъ архитектура говорят, че по онова време градът е бил в разцвета си. На една надгробна плоча е разчетен интересен надпис: „Баните, виното, любовта - те съсипват тялото ни,  а живота го правят баните, виното, любовта“. Римските терми се намират в югоизточната част на съвременния град Варна, в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на Балканите. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 mІ. Баните са функционирали до края на III век.
image
                 снимка на Римските терми във Варна.
                 Подобни Римски терми има и в Кюстендил, които преди месец посетих.
                   Ето един от символите на Варна- Римските терми. В тях сега от няколко години се прожектират летни филми и се играят театрални постановки на открито. Посещавал съм по едно-две на лято. 
                 От създаването награда символ на Одесос е бил бог Дарзалас. Той е изобразяван на най-старите монето от Одесос полегнал, държащ в едната ръка Рога на изобилието.
 
image
                       Бог Дарзалас е бил покровител на града. Според мен на изображението има малка фрешка- монетата не е от III, а от IV в. пр. Хр., но това не е толкова важно. Мисля, че от III в. пр. Хр. няма монети от Одесос. Причината според една моя събеседничка, учила в СУ"Св. Климент Охридски" е, че тогава са се използвали монети от Лизимах, наследник на Александър Македонски в земите на България. През следващите години продължава герба да бъде бог Дарзалас, но монетите са по-различни. Поради липса на намерени предмети, категорично доказващи, че Дарзалас е бил символ преди началото на монетосеченето в Одесос мога да приема, че символът е по-стар. Нормално е в началото да се приеме за символ нещо старо, познато на населението. През I в. пр. Хр. монетите на Одесос се променят. Стават по-големи и на тях е изобразен новият символ- конникът.
image
                      Монета от Одесос I в. пр. Хр. 
                  По-нататък се ползват римски, но няма надълго да се отклонявам от основният въпрос, който разглеждам в темата.
                     Блогът на barin :: Античния Одесос
                     В по-късни времена се ползват монети от римски колонии.  На тях има седнал владетел или крепостна стена. Интересно, че не се е запазил нито един от старите символи на града. Ето и моето обяснение: при ромеизиране на българските земи римляните заменят старите богове със свои и затова Дарзалас го няма. Конникът в Римската империя и по-късно във Византия, която е Източна Римска империя е символ на дивите варвари, които я нападат. Ние българите също за тяхните летописци сме попадали в тази категория. Римляните са строили крепости и е обичайно да се поставят на колониалните римски монети. Каквито са управляващите- те определят живота в града. Затова се е наложила промяна на символа на Одесос. След нахлуването наварварите и замирането на живота в Одесос през V в. сл. Хр. има един период, през който в Одесос почти няма население. Съвземането му е по-късно, когато животът отново се възражда. През Първата Българска държава никъде не съм намерил информация за символа на града.   
image
              Пристанище Варна, което  през Първото Българско царство не е имало значение, но сега е важен център на морския транспорт. Вярно е, че през Бургас има по-голям морски трафик.
                  Трудно и бавно било възстановяването на Варна след аварските нападения. Дошлите от север през 7 век аспарухови прабългари постепенно се смесили с местните славяни и заживели заедно като изградили на територията на днешна Варна т. нар. „Аспарухов вал”, за предпазване от евентуални византийски десанти по море към първата българска столица Плиска. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но на 24 април (Великден) след тридневна обсада и множество жертви от страна на местното население, цар Калоян я освобождава през 1204. Затова в центъра на Варна зад Окръжния съд в еднаградинка има негов паметник. През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик. 
image                       На снимката пише кой е
                  През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Ежегодно на 10 ноември се прави историческа възстановка"Последната битка на краля", свързана с битката на народите, както е известана още битката край Варна на Владислав III Ягели и Ян( Янош) Хунияди.                След 14 в. във Варна и България окончателно се установява турското господство – от процъфтяващ в миналото град Варна се превръща в типично ориенталско селище , но запазва своето стратегическо и търговско значение.
image
                    Да си припомним снимка от Стара Варна. До преди месец имаше изложба с много( над 40-50) снимки от стара Варна срещу жп гарата. В по-ново време във Варна настъпват промени и символите стават много. По-стари са: Катедралата, Операта, Аквариума, ВВМУ, Дворецът на спорта и културата( наричан от варненци Спортна зала, която има интересен покрив. Доколкото си спомням от часовете по висша математика, четвърта част формата му е Хиперболоиден параболоид. От един приятел от детството зная, че в Тюркменистан има зала със същият покрив, тъй като баща му е бил от проектантите). 
  image
                Сградата на ВВМУ"Н. Вапцаров", където съм учил аз и моят баща. 
Блогът на barin :: История на ВВМУ"Н. Вапцаров"
                 Доврецът на спорта и културата е домакин на различни спортни състезания, срещи и конгреси. Ходил съм многом пъти да гледам волейбол, киокошин, баскетбол, а дори съм играл тенис на маса в залите. Има и по няколко изложения през годината, като най-интересно е Коледното.
image
                     Дворецът на спорта и културата
                    По-късно се построи Фестивалния и конгресен център( фестивалния комплекс), Делфинариума, Планетариума. Делфинариумът във Варна е единствено по рода си в България атракционно съоръжение. Разположен е сред зеленината в северната част на варненската Морска градина, с чудесен изглед към морето. Открит е на 11.08.1984 г. и е един от символите не само на Варна, а и на българския туризъм. За Делфинариума има подробности: Блогът на barin :: Делфините във Варненския делфинариум
                     image  
                       Планетариум"Николай Коперник" във Варна. Докато планетариуми в България има много, може да ги видите в моята тема, Делфинариумът е само един.
Блогът на barin :: Планетариуми и обсерватории в България
                   Много от строежите са на архитект Дабко Дабков, който го има в центъра на една пейка. Той има голям принос за облика на града: 
 Блогът на barin :: Заслугите на архитект Дабко Дабков за Варна
   image
                    Някои могат да приемат Морската градина за символ на Варна, други- Дворецът Евксиноград или дори Регионалния исторически музей. Дворецът в Евксиноград е отворен за посещение, но по заявки. За Евксиноград има писано в темата:
Блогът на barin :: Дворците в Европа
                  Символи на Варна много, но гербът е един. Той се поставя на знамена по различните институции, редом с националното знаме, знамената на НАТО и Европейския съюз. Знамето е един от основните символи на държавата, наред с Конституцията, Герба и Химна. За тях още:
Блогът на barin :: символите на България
                  През годините, поради наличието на пристанище за символ на Варна силно се утвърждава котвата. Може би под въздействието на заформилата се тенденция през последните векове, към котвата биват добавени и два лъва, които да я придържат. Настоящият герб на града е действащ от 21 май 1971г. При него е запазена стогодишната традиция лъвовете да държат котва, но този път изображението е много по- изчистено и схематично представено.
image
     герб на Варна
                  Гербът на Варна се поставя на сградите на Областна управа, Общината, съда, театъра, операта и още много институции. На празникът на Варна 15 август сутринта в 9:00 ч. се изевършва тържествено издигане на националното знаме и знамето на Варна с герба на него. 
image
                       На мен специално знамето на Варна малко ми прилича на това на държавата Израел. 
                  Другите населени места също си имат знамена и гербове. Присъствал съм на празници на няколко по-големи града и съм гледал ритуали по  вдигане на знамената. За последном това се случи в Трявна, където освен това имаше богата програма с концерт на "Петте сезона" и накрая заря. Всеки град заслужава да има някакъв символ.  
                    Варна е център на много културни прояви, като една от най-старите е Варненско лято през юни. При тях също на плакатите и рекламните материали присъства герба на Варна, освен символа на мероприятието. Накрая един малко по-различен вариант на герба на Варна, който рядко се използва:
image



Гласувай:
34
1



1. milenavarbanova9 - Здравей, barin, С удоволствие п...
12.11 00:00
Здравей,barin,
С удоволствие прочетох статията ти.Завиждам ти,че си от Варна - един от най- будните ни градове.Във Варна ,след Освобождението от турско робство( а то в този град е дошло по-късно,отколкото в останалата част на България),се е установил Никола Корчев,Спасителят на Самарското знаме - писала съм за него и това е мой любим епизод.Намирам статията ти много интересна - научих много неща,които преди не знаех.А надписът за баните,виното и любовта е шадьовър,който може да бъде мото на книга за Варна.Не зная защо не си споменал находките от Варненския некропол,но може би те все още не са сред утвърдените символи на града ?
Зная Варненския дворец на спорта от дете,виждала съм го почти веднага след построяването му и тогава мислех,че има формата на военна фуражка,а той имал толкова сложно стереометрично име!
От предишни твои публикации знаех,че баща ти е бил вицеадмирал,но не знаех,че и ти си морски офицер.
Заинтригува ме статията ти за Созопол,която ще прочета утре!
Сърдечни поздрави и благодарност!
Лека нощ!
цитирай
2. barin - Здравей, Милена. За Варненския ...
12.11 06:55
Здравей, Милена. За Варненския халколитен некропол не съм писал, но на мястото му няма какво да се види. Преди десетина години ходих там и по нищо не личи, че е открито толкова старо съкровище. Сред намерените предмети има една, приличаща на крава, която издателския колектив( аз и още трима) миналата година я ползва за символ на единия от месеците на Сравнителния календар. Все пак символи- много, герб-един. За Созопол съм писал, защото съм живял три години там. Имам и за други градове теми, както и за античния Одесос.
Поздрави!
цитирай
3. milenavarbanova9 - Благодаря,barin, Приятен ден!
12.11 11:52
Благодаря,barin,
Приятен ден!
цитирай
4. donchevav - Привет, Иване! Прочетох и разгл...
12.11 19:06
Привет, Иване! Прочетох и разгледах с интерес. Макар в последните години пътят ми към морето да минава повече през Бургас, Варна си остава специален и много любим град за мене. Спомням си времето, когато през месец, през два ни пращаха по за 20-тина дни на курс в ИУУ / Институт за усъвършенстване на учители - спирка "Почивка"/:) Каква база, какви условия, каква сериозна подготовка, независимо дали занятията са по музика, математика или по ръководно-контролна дейност! В свободното време кръстосвахме града, опознах всяко кътче, имах много любими места, сред тях и някои от тия, които споменаваш като символи на града! А бяхме млади!
Варна е град с история, култура, дух и атмосфера, които правят пребиваването в него незабравимо изживяване - нищо общо с морските туристически дестинации на юг:) А хората, за които е роден град, са истински щастливци!
Чудесен постинг! Поздравления, barin!
цитирай
5. barin - Здравей, Вени. Южното ни черном...
12.11 19:13
Здравей, Вени. Южното ни черноморие е по-атрактивно и интересно. Затова имам тема за плажовете на юг. Варна през последните години се промени и по мнение на мои познати, живеещи в чужбина, които идват през една-две години казват, че е на добре. Аз като постоянно живеещ във Варна по-малко забелязвам. Варна е град с история и много богато минало.
Поздрави!
цитирай
6. bven - Хубава разходка направих из Варна, барин:)))
13.11 12:23
Последно видях града преди десетина години, но тогава се интересувах от Аладжа манастир, а градът беше разкопан доста.
За Варна пише доста вашият съгражданин Христо Маджаров и книгите му са издавани от ИЗДАТЕЛСТВО „АЛФИОЛА”. Може да ви е интересно да видите за името на града тук: ВАРНА - СЪРЦЕТО НА ВЕЛИКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Новото познание.
Беше ми приятно да прочета материалите.
Хубав ден!
цитирай
7. laval - Здравей, Иване!
13.11 21:35
Ами ... поздравления!
цитирай
8. barin - Здравей, Татяна. За Варна и друг път ...
14.11 02:49
Здравей, Татяна. За Варна и друг път съм писал. Особено темите за чешмите предизвикаха интерес на няколко групи. Чел съм книгите на Гр. Маджаров. Той предлага един вариант за тълкуване на името Варна. Срещал съм и други.
Поздрави!
цитирай
9. barin - Здравей, Лазаре. При теб има под...
14.11 02:52
Здравей, Лазаре. При теб има подробна информация за много от характерните обекти за града. Тъкмо мислих сочи да пиша и като отговор на предния коментар до bven , че ти си писал за Варна. Ето, че се появи твой коментар и сега по време на дежурството отговарям.
Поздрави!
цитирай
10. анонимен - Браво!
18.11 14:19
Рядко постинг събира само положителни оценки! Мисля си, че тази изчерпателна и увлекателна публикация няма как да събере хейт. Колкото и да има ограничени/озлобени читатели - и те ще признаят, че се научава много! Супер увлекателно, искаш още и още информация! Така трябва да са и учебниците, за да може децата да Искат да учат, а да не бъдат Насилвани! Благодаря ти!!!
цитирай
11. анонимен - Браво!!!
18.11 14:24
Глупак.все пак Благодаря ти!!!

mimogarcia
цитирай
12. barin - И аз благодаря за хубавите думи, ...
18.11 18:22
И аз благодаря за хубавите думи, Мимо. Наистина при мен рядко има негативни коментари, но не трябва това да ме успокоява. Доволни съм, че хората харесват темите ми.
Поздрави!
цитирай
13. didanov - здрасти барин
19.11 00:43
поздрави за темата, Варна ми е любимия град и мисля тепърва ще се открива още от скритата му история. Мисля, да добавя, че благодарение на подкрепата на Бисмарк при преговорите по време на Берлинския процес областта Варна се причислява към България.
Апропо - супер оригинално знаме на рода си си избрал!Поздрави!
цитирай
14. barin - Благодаря, Диданов. Мисля, че Б...
19.11 02:16
Благодаря, Диданов. Мисля, че Бисмарк има заслуги за това. Германците са ни подкрепяли на много места. Областта около Варна е от старите български земи, които са влизали без крайбрежната част още от аспарухово време. За символа на рода си дълго обмислях и избрах щит, който да пази от външните влияние( често са лоши). В него- шевица с типичните цветове- червеното и бялото. Не видях никъде да има шевица за символ или герб на организация. От една библиотека ми казаха. че едно читалище е избрало за свой символ шевицата. Предложиха ми да потърся шевица, характерна за района, но родът ми по бащина линия е от Ловеч, а по майчина- от Велики Преслав. Освен това се омесва с хора от други краища на България. Отначало мислих за тракийски щит пелта, но формата не ми хареса. Този щит ми го показаха от една група. Използвал се е от българите, но не е български. Вътре има буква "п", идваща от фамилията Попови, написана на глаголица и кирилица.
Поздрави!
цитирай
15. didanov - Остава да измислиш и мото на гербовото знаме :)
19.11 22:14
Остава да измислиш и мото на гербовото знаме :)
цитирай
16. barin - Възможно е, Диданов. След време и ...
19.11 22:15
Възможно е, Диданов. След време и това може да стане. Няма кой от рода, освен мен да измисли нещо такова.
цитирай
17. nikikm - Здравей!
28.11 17:33
Материалът е много хубав,пък и аз съм малко пристрастен,че най-хубавите ми години минаха там.Но не ми харесва днешният флаг на варна-израелско знаме! Не ми харесва и масовото поставяне навсякъде из Варна на националното ни знаме-отвесно,което е противоконституционно.Пък и кмета ви не е българин..Иначе..поздрави и успехи!
цитирай
18. barin - Здравей, Ник. Вярно е това, което ...
28.11 18:04
Здравей, Ник. Вярно е това, което казваш, зятова накрая написах, че знамето на Варна ми прилича на израелското. И други споделят това наше мислене. На много места се поставя, редом със знамената на Европейския съюз и НАТО. Всяко нещо трябва да бъде с мярка.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1320123
Постинги: 310
Коментари: 3523
Гласове: 32317
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031