Прочетен: 8175 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2019 21:32
Още за процеса на подготовка и действие при националноосвободитената борба на българите:
Блогът на barin :: Книжовните центрове в България през XVI-XVIII в.;
Блогът на barin :: Книжовните школи България
Националноосвободителното движение в България намира широк отзвук в литературата. Много автори, като Иван Вазов, Загхари Стоянов и други пишат за борбата на българския народ, а дори един от предводителите- Христо Ботев създава чудни произведения.
Основно място в националноосвободителното движение заемат двамата апостоли и водачи Панайот Волов и Георги Бенковски. За тях малко повече нформация, събирана от доклади, реферати, разговори и материали от уредниците на тяхните къщи-музеи, исторически източници:
Ние като българи трябва да си почитаме нашите герои. В един форум срещнах един коментар, къфдето някакъв анибългарски настроен пише, че не може да се почитат страхливци, които са бягали от турците и църквата като нищо ще канонизира Волов за светец. Това е смехотворно изказване. Нито Волов, нито Бенковски, както и другите революционери не могат да бъдат канонизирани, защото са извършвали убийства. Те заслужават уважение и почит, но по друг начин: споменаване на заря-проверка, кръщаване на улици на тях, кръщаване на училища, изучаване на техните подвизи.....
Справка от биографията на Панайот Волов:
Роден е в семейството на Вичо и Василка Волови. Името на баща му всъщност е Вичо Симеонов – Вола. Сдобива се този прякор, когато на младини убива един вол, имал неблагоразумието да навлезе в семейната царевична нива, за да пакости. Оттогава остава известен като Вичо Вола. Точната рождена дата на Панайот Волов не е известна. Стилиян Чилингиров посочва 1847 година, а Димитър Страшимиров я поставя някъде около 1851-1853. И двете предположения обаче не са подкрепени с достатъчно доказателства. По думите на уредничката в къщата-музей в Шумен годината е 1850. Известна насока дава по-малката сестра на Волов Вица, родена на 5 март 1853 година. Тъй като разликата във възрастта им е някъде към 2-3 години изследователи приемат, че Панайот е роден през 1850 или 1851 година.
Къщата-музей на П. Волов, която за пореден път посетих през октомври тази година.
Заслужава да се отбележи, че учи в шуменското взаимно училище при Илия Блъсков, а през 1863-1864 години вече е в местното класно училище, където негов учител е Тодор Икономов. Има желание да продължи обучението си, но безпаричието на семейството му е сериозно препятствие. Все пак, няколко години по-късно, Панайот заминава последователно за Букурещ, Одеса и Болград (Бесарабия), където продължава обучението си. Огромно съдействие за това оказва неговият вуйчо – Маринчо Бенли, богат търговец и патриот, член на Добродетелната дружина, политическата организация на течението на т. нар. „стари“ в българското революционно движение. Още на този ранен етап от живота на младия шуменец може да видим влиянието, което оказват двамата възрожденски учители. В писмото до своя вуйчо Волов пише:
„…Ти разбра, драги ми вуйчо, че аз ти отправям тая молба не за своя полза. Нашият народ е още прост и той има нужда от учени люде, които да го изведат на правия път. Без тях още дълго ще се лута из мъглите на живота, без да види скоро ясен ден над себе си.“
„Защото знаеш, че истински човек е оня, който се грижи по-малко за себе си, а повече за народа си. Такъв истински човек желая да бъда и аз. Но понеже нямам богатства – да раздавам от тях, искам да раздавам душата си…“
Макар някои да поставят под въпрос автентичността на документа, поради различния стил на писане в сравнение с други негови по-късни писма, повечето изследователи го приемат за истински и не пропускат да отбележат възможността при написването да е потърсена помощ от друг човек.
Имайки предвид колко важен е предмета на телеграмата, това в никакъв случай не може да се изключи. Освен това един бърз преглед към съдбата на Волов е достатъчен да ни убеди как той напълно споделя подобни разсъждения и ги прилага на дело.
През периода 1869-1873 година учи в Николаевската гимназия, но шест месеца преди да завърши се разболява и е принуден да напусне училище. На път за родния Шумен, Волов се отбива през Букурещ при своя вуйчо. Краткият престой не само му позволява да си възвърне здравето, но и да се запознае с младата българска революционна организация (БРЦК). Предполага се, че е посещава печатницата на Любен Каравелов и дори се среща с Христо Ботев.
Завръща се в Шумен към май 1873 година и започва работа като преподавател в местното класно училище, а скоро е назначен за главен учител (т.е. директор). Съчетава работата с възстановяването на тайния комитет, създаден от Левски. Някои считат, че това става по инициатива на революционните комитети в Русе и Търново, взели решение за съживяването на старите огнища. За целта всеки комитет е трябвало да има свой псевдоним и шуменският получава името „Крум“. Председател става Панайот Волов и в това си качество участва в общото събрание на тайните комитети през 1874 година, където е одобрен за член на БРЦК.
През 1875 година Панайот Волов попада в Русенския затвор. Историята е изключително интересна. По това време, на българска територия се строи жп линията Каспичан – Шумен – Ямбол и във тази връзка у нас се намират редица европейски инженери. Между няколко французи от чуждестранната бригада и местната младеж възниква конфликт, стига се до сбиване, а в основата му стои желанието на един от инженерите да се ожени за красивата българска девойка Василка Константинова. Волов е набеден за един от виновниците и заедно с други участници е хвърлен в затвора. Там той се разболява тежко, което дава повод на Баба Тонка Обретенова да убеди османците, че е неин роднина и трябва да го вземе в къщата си, за да го лекува. Даскалът успява да възстанови силите си и в крайна сметка е освободен. Вместо да се завърне в родния Шумен обаче, той се отправя към Влашко. Съществуват различни версии относно начина, по който осъществява тази своя смела стъпка. Най-разпространената е, че с помощта на Иларион Драгостинов, Никола Обретенов и капитана на австрийския параход „Ориент“ преминава с „тайната поща” (създадена още по времето на Раковски и доразвита от Левски). Според други той е пуснат под надзор или пък тайно е преминал Дунав с лодка, предоставена от русенския комитет.
През август 1875 година БРЦК решава, че международната обстановка, свързана с изострянето на „Източната криза“, създава благоприятни условия за извоюване на българската свобода. За тази цел е предвидено организирането на въстание, което трябва да избухне още през същото лято. Волов е определен за апостол на Ловешко и Троянско и се захваща с възобновяване на тайните комитети и да подготовка на региона за бунт. Поради заложения твърде кратък срок за организиране на българските действия, въстанието избухва само в Стара Загора, Шумен и Русе, потушено е с лекота от турските власти и планът на БРЦК не е постигнат. Волов е принуден отново да замине за Влашко. Въпреки неуспеха и слабата организация на Старозагорското въстание, кризата в Османската империя и съществуващите настроения сред българите дават надежда за подготовката на ново въоръжено надигане.
През ноември 1875 година Волов участва в работата на Гюргевския революционен комитет, който взима решение през май 1876 година да се вдигне всеобщо въстание на територията на България. Волов е определен за главен апостол на IV Пловдивски революционен окръг, а за негов помощник е назначен Георги Бенковски. По-късно към тях се присъединяват Георги Икономов и Захари Стоянов. Апостолите преместват ръководния център в Панагюрище, поради силата на тамошния комитет и опасността от разкрития в Пловдив. Започва трескава и активна подготовка за предстоящото въстание. Според казанотовмузея когато Волов заминава за Панагюрище мястото му на ръководител на революционния окръг в Шумен остава празно снадеждата той като се завърне да го заеме отново. Доказателство за успешната работа на Волов и неговите помощници е фактът, че организацията в Четвърти революционен окръг е най-добрата – тайно се провеждат военни учения, купуват се контрабандни пушки, изработват се ръчно оръдия и се ушиват униформи. Местната учителка Райна Попгеоргиева извезва знамето на въстанието. Остава в съзнанието на народа като Райна Княгиня. Макар и определен от БРЦК за главен апостол, с развитието на събитията Волов отстъпва тази чест на Бенковски, пренебрегвайки личната слава и гордостта в името на общото благо. За това решение той споделя на Захари Стоянов: „Аз му отстъпих доброволно, защото е по-достоен от мене.“ От музея твърдят, че Захари Стоянов малко е преувеличил, а и в архивите няма записано Волов да е изричал нещо такова. Той е разбрал, че Бенковски е способен и е предостъпил водещата роля. ЗахаримСтоянов е имал Бенковски за свой идол. На 14 април 1876 година близо до село Мечка, в местността Оборище, е открито събрание на комитетите от IV революционен окръг. Някои считат, че инициативата за свикването му идва именно от Волов. На него юнаците полагат клетва да служат вярно и до смърт на отечеството. Тъкмо тогава, по молба на Панайот Волов, Бенковски е утвърден за главен апостол на окръга. Въпреки че е планувано за месец май 1876 година, въстанието избухва преждевременно. След закриването на събранието в Оборище един от делегатите – Ненко Терзийски от село Балдево съобщава на турските власти за взетите решения и те се заемат с арестуването на комитетските дейци. Така въстанието започва на 20 април, когато Тодор Каблешков изпраща до ръководството в Панагюрище така нареченото „Кърваво писмо” (подписано е с кръст, нарисуван с кръв). В 4 часа следобед, Волов с изстрел известява за началото на въстанието в целия окръг. Въстаниците успяват бързо да овладеят града. Изграден е военен съвет наречен „Българско привременно ръководство в Средна гора.“
След обявяването на въстанието заедно с Георги Икономов Волов се отправя на североизток, като подпомага действията в Стрелча, Копривщица и Клисура. Две седмици по-късно прави неуспешен опит да вдигне района около Карлово и Сопот на бунт. Въстанието е жестоко потушено. Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общото събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище край Панагюрище и взема дейно участие в него. При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. Оцелелите от Панагюрище и Копривщица сформират чета, която да се прехвърли в Търновско, но скоро бива разбита, а членовете ѝ се разпръсват. Икономов и Волов остават сами и правят опит да преминат във Влашко. На 26 май обаче Панайот Волов намира смъртта си във водите на река Янтра, под Беленския мост. Така завършва животът на тази бележита българска личност. Той не успява да види свободна България, но приносът му, макар и често забравян, е наистина огромен. Въпреки крехката си за такива дела възраст, Волов разгръща широка дейност като учител и революционер, като достоен син на България.
Една книга за Панайот Волов, която не съм виждал да се продава и наскоро научих за нея.
При подготовката за Априлското въстание има четири революционни окръга. Първи – Търновски, Втори – Сливенски, Трети – Врачански и Четвърти – Пловдивски (Панагюрски). Още през януари 1876 г. апостолите идват в страната и започват усилено подготовка на въстанието.
Въстанието в IV революционен окръг, Панагюрище, било потопено в кръв. Хилядите жертви обаче не били напразно. Това проличало в думите на Георги Бенковски, който наблюдавайки от връх Лисец горящото Панагюрище възкликнал: „Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. А Русия — нека тя да заповяда“.
В I-ви (Търновски) революционен окръг „кървавото писмо“ пристига със закъснение едва на 25 април, но там въстанието не получава масов характер. Местните комитети сформират чети, с които се надяват да водят успешни действия срещу турците. След тежки боеве обаче, четите са разбити. Особено ожесточени сражения водил отрядът на поп Харитон, който успява да се укрепи в Дряновския манастир и 9 дена се отбранява срещу 10-хилядна турска армия. На територията на Търновски окръг действат и четите на Цанко Дюстабанов и на Йонко Карагьозов. И двете чети в състав около 200 души, имали краткотрайни успехи, след което били унищожени.
Във II-ри (Сливенски) окръг властите успяват да арестуват част от изявените комитетски дейци още преди пристигането на „кървавото писмо“. На 3 май е обявено и въстанието в Сливен. Под ръководството на Стоил войвода и Георги Обретенов е сформирана малка чета, която не стига до масови бунтове. На 13 май, след няколкодневни сражения, четата е обкръжена и пленена. Загиват Стоил войвода, Георги Обретенов.
В III-ти революционен окръг (Врачански) въстанието изобщо не избухва. На 4 май известието за въстанието в Южна България стига и във Враца. Комитетските дейци проявяват Георги Бенковски, всепризнатият лидер на Априлското въстание, е една от на най-драматичните личности в нашата история. Никога не е бил забравен, но често е бил оспорван - най-вече заради нетрадиционния си за онази патриархална епоха личен живот.
Справка от биографията на Георги Бенковски:
Истинското име на Георги Бенковски е Гаврил Груев Хлътев. Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 г. и това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище. След това майка му го дава да учи занаят - терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, Гаврил става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. Младежът обикаля големите пазари в Цариград и в Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек. Според неговите собствени думи пред Захари Стоянов, човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец.
В продължение на десет години Гаврил живее на различни места в Ориента - Измир, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Междувременно е научил седем езика - български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Там той се държи, казано по съвременному, като истински плейбой. Част е от местната "златна младеж" - другарува със синовете на местните турски бейове и богаташи - нещо, което по-късно неговите съвременници, общо взето, премълчават. Търгува с афион - опиумен мак, и има платена любовница арменка. Всичко това дразни неговите съвременници и биографи, а някои, за да запазят ореола му, отричат тези факти, като неговият братовчед, видният наш следосвобожденски политик и журналист Михаил Маджаров. В един момент обаче Хлътов зарязва тази "долче вита" и заминава за Букурещ. Там се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери, които трябва да подпалят Цариград. Целта на терористичния акт е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в султанскта столица, но получава указания от Христо Ботев да прекъсне изпълнението на мисията, тъй като с нея би се компрометирало българското освободително движение. Тук Гавраил се снабдява с паспорта на полския емигрант - Антон Бенковски, като заменя Антон с Георги.
Бенковски е избран за помощник-апостол на Панайот Волов в Четвърти революционен окръг. Но неговите лидерски качества са толкова явни, че Волов доброволно му отстъпва мястото си на главен апостол. По време на обявяването на Априлското въстание на 20 април 1876 година в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира легендарната Хвърковата чета и тръгва да вдига на бунт околните села. С нея той неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Тънък психолог, Бенковски разбира, че не бива да се оставят никакви мостове за отстъпление. И кара въстаниците да убиват, общо взето, невинни цигани или турци, и да палят къщите си. А от друга страна, успява за тези десетина дена да организира цялата символика на една суверена държава - с ритуалите по вдигане и сваляне на знамето, с ескортите и т.н.
Паметникът на Бенковски над Копривщица
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата му се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май, след предателство, на мостчето на река Костина той пада, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград , а след това в София. Всички тези събития са документирани от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания".
Днес родният дом на Бенковски в град Копривщица е превърнат в музей. Паметникът на войводата над града е проектиран през 1971 година от скулптора Христо Танев и архитекта П. Татаров. На скалите в основата му са издялани думите на Бенковски :"Ставайте робове, аз не ща ярем!".
Къщата-музей на Г.Бенковски в Копривщица
Името Бенковски принадлежи на един полски патриот, заточен от руското правителство в остров Сахалин. Тоя поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония. Френският посланик в Едо го взел по своя защита, защото французите и до днес не са отказали още да дават своето покровителство на нещастните поляци. Той дал на поляка френски паспорт, в който се бележело и името му - Антон Бенковски, за да се върне с него в Европа. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в Румъния през 1875 година. Когато нашият Бенковски тръгвал за Цариград през същата година, за да го пали, както споменах вече по-горе, то Заимов му дал паспорта на А. Бенковски и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка". колебание и нерешителност.
Портрет на Бенковски
Те считали, че въстанието трябва да започне на 11 май. Местното ръководство очаквало появата на чета от Румъния, която да донесе необходимото оръжие и да предизвика масово надигане сред българите. На 18 май въстанието било обявено и във Враца. Събралите се няколкостотин души твърде бързо се разпръснали, след което се разнесла мълвата за настъпването на турските войски. В областта има твърде много турски части и местните дейци така и не се решават на действия.
За априлското въстание; Най-зачителни успехи в подготовката на Априлското въстание отбелязал ¶V революционен окръг Панагюрски /Пловдивски/. Още през януари 1876 г. апостолите П.Волов, Г. Бенковски, Г.Икономов, З. Стоянов предприели обиколки из окръга, възстановили старите комитети, създадени навремето от Левски и неговите съратници, разширили комитетската мрежа, най-напред в Клисура и Карлово, после в пловдивските села, в Копривщица, Стрелча, Панагюрище и т.н. В окръга били изградени 10 градски и 82 селски комитета и един екип от предани организатори на бунта Т.Каблешков, П. Бобеков, П. Горанов, В. Петлешков, П.Бонев, Н. Караджов, К. Чистеменски и много още други. В хода на подготовката като главен организатор със своята решителност се налага Г. Бенковски. Апостолите превръщат в център на ¶V революционен окръг Панагюрище, вместо Пловдив, където опасностите от провали били много по-големи. Организаторите насочили вниманието си към военнотехническите проблеми, като главната им грижа била да набавят оръжие. Бенковски смятал, че трябва да се осигурят най-малко 500 пушки, които се търсили по контрабандните пазари за оръжие. Населението било мобилизирано да лее куршуми, да приготвя барут, да шие бойни униформи. В хода на подготовката са направени и няколко черешови топчета, които трябвало да служат като артилерия на въстаниците. Комитетите по места направили списъци на годните за оръжие хора и ги разпределили по 10-тици, 50-тици, 100-тици и т.н. Определили бойните командири и набелязали позиции.
След неуспеха на Старозагорското въстание от 17.09.1875 г., апостолите под председателството на Стефан Стамболов се събират в Гюргево на 11.11.1875 г. и до 25.12.1875 г. съставят план за ново въстание, което трябва да избухне през май 1876 г.
Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избрано Панагюрище. На 14.04.1876 г. в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието (01.05.1876 г.), но се намира предател (Ненко Терзийски).
На 19 април от Пловдив в Копривщица пристигат заптиета, за да арестуват водачите и Тодор Каблешков вдига въстанието на 20.04.1876 г. Конакът е превзет. До Панагюрище е изпратено „Кървавото писмо”. Бенковски и Волов незабавно обявяват въстанието. Населението се събира на площада, където се освещава знамето, ушито от Райна Попгеоргиева. Бенковски сформира известната „Хвърковата чета”. Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др. Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района. Георги Бенковски пада убит от засада до р. Костина, Тетевенско.
Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е разсипан, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства. В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Бобошево, Кръвеник и Ново село.
Картина"Хвърковатата чета на Бенковски" от Петър Морозов
Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов.
Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност.
Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки” и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет – воеводата Христо Ботев.
На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово.
Година след потушаването на въстанието избухва поредната Руско-турска война, която за нас е освободителна. Героите, паднали за освобождението на България в Априлското въстание са много. Волов и Бенковски заемат челно място при споменаването за въстанието и героизма на българите. Това е още една страница от нашата славна и дълга история.
Накрая искам да изкажа благодарност науредниците в къщите-музеи на Панайот Волов в Шумен и Георги Бенковски в Копривщица, които с материали и разкази ми помогнаха да напиша тази тема, както и на историци от музеите във Варна и Сливен. Помолил съм за още материали, които ако пристигнат ще бъдат добавени във вид на коментар.
ЕПИЗОД - 05."Бенковски" (от албума "Старият войн" - 2008 г.) - YouTube
Тагове:
Велика саможертва, нямаща равна в съвременната ни история!.....
Нашият Ян Хус!
Поздрави!
Тогава написах публикацията за великата му саможертва и това, че единствени те , брациговци, са подгонили поробителя!
Обърнах се и към музея, че имат най- големия герой на Април, а го споменават мимоходом измежду героите....
Реагираха бързо Направиха страница за Васил Петлешков, заснеха и филм за Априлското въстание!
Заслугата е на баба и дядо Като пет,шест годишно дете ми разправяха за подвига на Петлешков, как с живота си е спасил хиляди! Как е повтарял - " Сам съм, други няма" Водиха ме и на мястото, където са били кладите! Исках да го видя
Лека нощ!
Лека нощ!
Поздрави!
Поздрави!
Хубав ден!
Поздрави!
Българската история не познава друг осъзнат героизъм и масова саможертва, каквито показа нашият народ в по време на Априлското въстание през 1876 година. Днес, с имената на неговите главни водачи Панайот Волов и Георги Бенковски се свързват триумфа и мъченичеството на Априлци, довели до Освобождението. За историческото събитие и неговите герои са натрупани огромно количество публикации-научни и научнопопулярни, а направеното до този момент за изясняването му е значимо и богато по съдържание.
Съвсем естествено е обаче, в необятната наука за миналото винаги да има необходимост от откриване на нови измерения, обогатяващи представите ни за мястото и значението на събитията, както и приноса на личностите в тях. В историческата литература, посветена на национално-освободителните борби на българите е отделено значително място и на революционното дело на апостола Панайот Волов.
Въпреки това, то се нуждае от по-цялостно и правдиво осветляване. През последните десетилетия бяха издирени нови документи, които съдържат полезна информация за живота, делото и възгледите му . Един от тях внася корекции и дори „нов прочит” на някои страни от събитието и дава по-правдива оценка за личността на шуменския революционер. Ако се приеме за напълно достоверно вече станалото известно сред научната общественост, „Пълномощно на Панайот Волов и Георги Бенковски от Гюргево, с дата 15 декември 1875 г.”, подписано от председателя на Апостолското събрание С.С. (Стефан Стамболов) , биха могли да се осветлят редица въпроси за дейността, мястото и ролята на гюргевските дейци във въстанието , така и за ролята на двамата водачи на ІV Пловдивски (Панагюрски) революционен окръг. Защото точно техният статут определя и дейността им в определената им територия и водачеството на свои конни чети по време на бунта. Текстът на документа е следният:
Така, че всеки един от апостолите е искал да се снабди със знаме за собствения окръг или за четата, която трябва да създаде в съответния район: апостолите са разбирали знамето не само като символ в хода на бойните действия, но и като важно средство в апостолската и агитационната им дейност . Известно е, че най- много знамена са изработени за и в І
Защо бе повдигнато Априлското въстание!
С цел да се дадат над близо тредесет хиляди свидни жертви от българския народ - та ...?
1. Като наблюдава пламъците, обхванали българските селища от върховете на Средна гора, главният герой на въстанието Георги Бенковски възкликва: „Моята цел е постигната! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, от която той никога не ще оздравее. А РУСИЯ – НЕКА ДА ЗАПОВЯДА!“.
2.
В същия дух преценява смисъла на въстанието и Тодор Каблешков:
„Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа й, който трябваше да стигне до ушите на Европа, НА братска РУСИЯ.“
Тоест въпроса ми се състои в:
А) РУСИЯ ДА ЗАПОВЯДА или ...
...
Б) НАРОДЪТ БЪЛГАРСКИ, ДА ПОЛУЧИ - РЕАЛНА ПОЛИТИЧЕСКА И ДЪРЖАВНА НЕЗАВИСИМОСТ ... в ДЕМОГРАФСКИТЕ МУ граници КОИТО ТОЙ Е УСПЯЛ очертавайки ДА ДОКАЖЕ ПРЕД СВЕТА - още с НАЧЕВАНЕТО НА "ЦЪРКОВНИТЕ БОРБИ" ?!
Поздрави!
Априлското въстание
 апостолите, войводите на въстанието в чинове дванадесет...влизаха в чин реален духовен апостолите на таз страна България. . .И се благословиха и навлязоха в редовете чрез вярата им в гърдите на лична гвардия в Христа, а техните подвизи, жертва - проляли кръвта си за безценната свобода на таз страна - България. Те бяха приети и внедрени на небесната твърд като сияйни звезди да сияят във вековете според Данаил 149/ 2
Но сега се яви военен генералитет съдебен - Съдът и прие служението от самото тържество на априлци и ги вмени за делото на великата свобода на България и нейния народ. 149/ 2
 Но влизат и дванадесетте апостоли на революционния комитет в Априлското въстание, водили борба за свободата и независимостта на държавата България, реално употребена в цялото дяло на Господа Исуса Христа - те всички са апостоли от новия завет и са лични начатки от Исусовите трудове. 149/ 6
 ... Чрез него се спомена най-великия вожд на свободата ( Георги Бенковски или Гено Груев Хлътов) 159/ 2
Поздрави!