Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10 22:24 - Света Петка-Параскева Епиватска- почитана от българи, сърби и румънци
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 665 Коментари: 10 Гласове:
43

Последна промяна: 14.10 14:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                      Света Петка- Параскева е име на три светици, живяли по различно време и канонизирани по различен начин от църквата. Съвсем случайно има съвпадение на имената. Тази светица, за която се отнася темата е от по-късно време. Тя е родена през 940 г. в Епиват- село, близо до Мраморно море и умира през 1012 г. Интересно, че на много места нямаше информация за точните ѝ години на рождение и смърт. Преживе св. Петка- Параскева е вършила много чудеса по различни краища на Балканския полуостров. Тя има няколко имена, като първите три посочват родината ѝ. Света Петка е Епиватска, по името на родното ѝ място село. Епиват, Търновска, по името на Малко Търново, което е било център на епархия по нейно време и Българска, което показва нейната етническа принадлежност. Освен тези имена тя има още няколко: Трънска, Сръбска и Румънска. На нейно име има много църкви и параклиси по различни краища и райони на България. Ето един показател, че света Петка е била известна и почитана из цялата страна от българите, а и не само от нас. Интересен е фактът, че точно тридесет години след смъртта на св. Петка- Параскева тя се явява и по този начин откриват нейните мощи. Случката е от 1042 г., когато България не е самостоятелна държава. Като гледам годините тя съвсем малко се застъпва с основният светец за нас българите- св. Йоан Рилски( 876-946 г.). За да напиша темата потърсих много материали от различни места и източници. Допитах  се до църквата, скалния параклис в гр. Трън, който носи името св. Петка- Параскева Трънска, където жената много добре обясни всичко за светицата. От нея научих и симприпомних много за св. Петка. Освен това ми помогнаха няколко човека от Духовно-просветния център към православната църква Св. Архангел Михаил във Варна, както и в една църква в Добрич, където наскоро ходих. Изчаках за мнение и католически свещенник, но той нямаше достатъчно информация. Затова темата ми закъсня малко.  

image
                    Св. Петка- Параскева Епиватска
                   Имената Петка и Параскева не се срещат често в България, но производни на тях празнуват на Петковден. За св. Петка-Параскева ми разказаха, че като са я гонили за християнските убеждения сектанти тя се е укрила в параклиса в кв.Баринци, гр. Трън и се е спасила. По-късно над параклиса на хълма е изработен метален кръст, поставен на обзорно място.
 image
                 Икона на св. Петка- Параскев Българска
                   Всеки светец си има житие. Ето какво гласи житието на св. Петка- Параскева, написано от патриарх Евтимий:
                  
                      Някъде през Х-ХI в. в благочестиво семейсtтво от село Епиват, населено по това време от тракийски славяни, на брега на Мраморно море недалеч от Цариград, между Голямо Чекмедже (Буюкчекмече) и Силиврия се родила Божията отроковица Параскева. Възпитана в християнско благочестие, от детство стремежът й бил живот според Господните заповеди, защото знаела, че единственият начин да заживее с Господа е опазването на закона му в пълнота. Положила милосърдието за свое духовно основание. Онази добродетел, която на дело изпълнява Господнята повеля: “възлюби своя ближен като самия себе си”. Така живеела праведната девица, докато дошло времето да посвети себе си, според единственото си желание, на Господа. Това станало веднага щом починали родителите й. С брат си Евтимий, който също посветил себе си на Господа в епископско служение, раздали имуществото си на бедните и всеки тръгнал по тесния и скръбен път към Господа. Подвизавала се девицата Господня в преподобнически подвизи първо в родния си град, после в Цариград, сетне в Иорданската пустиня. Както се казва в житието й, “трупала подвиг след подвиг”. Изнурявала плътта си, за да очисти разума и чувствата си от стремежите на плътта, защото добре познавала Господните слова: “само чистите по сърце ще видят Бога”. А това бил единственият й стремеж. Да заживее по дух, подобно на светите ангели, за да се сподоби с лицезрението на Господа. Залогът за това бил отречението от света, от похотта на очите и сластите житейски. Деянието било помненето на смъртта, монашеския постриг (според някои изследователи светата приела монашески постриг при първото си отиване в Цариград, а според други – в девически манастир в околностите на Иерусалим, където се подвизавала в иноческия чин няколко години преди отшелничеството си) и пустинножителство. Резултатът бил придобиването в пълнота на Светия Дух. Така Бог се прославил в светата девица. Но не забравил и нея да прослави сред народа й. В края на дните й Той я върнал в родния й Епиват. Починала като странница, непозната никому. Така я й погребали, вън от градските стени. След време върху нея в трапа хвърлили тялото на някой удавен моряк. Епиватчани не се поколебали да го сторят, макар че видяли нетленното тяло на преподобната. Но от незнание какво да сторят, те отново го заровили в трапа. Същата нощ станало чудо. Преподобната в царско одеяние, обкръжена от свети ангели се явила насън на някои благочестиви люде, открила им коя е и повелила да извадят мощите й. Така и сторили. С литийно шествие и много почести пренесли мощите й в храма. Още веднага започнали да източват чудеса на изцеление, които не престават и до днес. Византийската църква, в чийто диоцез се намирал тогава Епиват, положила грижи за прославата на тази чудна Божия девица, просияла в преподобнически подвизи. През ХII в. един патриаршески дякон в Цариград написал първото й житие.
До 1231 г. мощите на преподобната се намирали в местната църква на съседно на Епиват градче, където светицата, според първото й житие, била почитана “като изцелителка и покровителка на бедните”. Сетне, подтикнат от благочестиви подбуди, българският цар Иоан Асен II и улеснен от благоприятни политически обстоятелства, пренесъл светите й мощи като най-ценно съкровище в старопрестолния Търновски град. Поставил ги с много почести в “Царския храм”. Според царската хроника това станало през 1238 година, на 14-я ден от месец октомври. Поради което и паметта на преподобната се чества на тази дата. Мощите на света Параскева останали в Търново 155 години до завоюването на града от османците през 1393 г.
Множества от различни краища се стичали на поклонение към този храм, за да получат здраве или избавление от житейска беда. И сред хората се разнесла мълвата за чудотворната изцелителна и закрилническа сила на мощите на преподобната. Свети Патриарх Евтимий написал ново житие на преподобната. Тогава превел на български език и името й. “Параскева” на гръцки език е “Петка” на български (идва от “петък”, 5-я ден от седмицата, когато Господ е бил разпнат на кръста). Същото направил и с името на гръцката светица “Кириаки”, което на български означава “Неделя”. Още щом мощите на преподобната дошли в Търново, вече не била наричана Епиватска, а носела името Търновска. До края на XIV век из всички предели на страната непрекъснато се умножавали църквите, носещи нейното име. В Търново самата “Царска църква”, според думите на св. Патриарх Евтимий, в която лежали мощите, носела името “Св. Параскева”. А в София, според хрониката, още през втората половина на XIII имало малка църква със същото име. А през втората половина на XIV или в началото на XV век пак там бил издигнат втори храм на нейно име. Така че в София църквите на името на св. Петка Търновска били две.
Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта.
Все пак столицата била превзета, а най-ценното от плячката поднесено на султан Баязид за избор. За този епизод Цамблак разказва така: “Когато всички скъпоценни неща се донасяха пред лицето на царя (Баязид), донесено бе и тялото (мощите) на преподобната (Параскева), оголено от многоценните одеяния, а облечено в някакви малки и дрипави одежди”. Султанът не проявил интерес към тях и някои духовници измолили мощите да бъдат изнесени от града, като ги изпратили във Видин.
Така започнало странстването на мощите на преподобната. Три години след това, когато Срацимировата държава паднала под османска власт, мощите на св. Параскева били отнесени в Белград. А и след неговото падане отново били занесени в Цариград. Оттам благочестивият молдовски владетел от български произход Василий Лупу пренесъл мощите в град Яш, столица на тогавашното Молдовско княжество, днешна Румъния. Това станало, според положения надпис, в храма “Свети Три светители” на 13 юни 1641 г. На 27 декември 1888 г. мощите на света Параскева биват пренесени в новата митрополитска катедрала на града “Сретение Господне”, където почиват и до днес.
                     Забелязвам, че има различие при годините на откриване на мощите на св. Петка в житието и разказа на жената от параклиса. Може би е редно да се доверим на жието, но това няма значение.
image
                    
                   Поклонение пред мощите на св. Петка в румънския град Яш.
                  Сега от 1888 г. мощите на св. Петка- Параскева се намират в гр. Яш. За хората град Яш е известен с Яш=Кишеневската операция от Втората Световна война. Не е подходящо точно в тази тема да пиша подробности за операцията.
                Добре е да спомена нещо за останалите две светици със същите имена:                
                Света преподобномъченица Петка (Параскева) Римлянка живяла в околностите на древния град Рим при управлението на император Антонин Пий, от 138 до 161 г. Заради вярата си в Христа, Параскева била хвърлена в котел с кипящо масло и катран, но останала невредима. На мъченията й присъствал и императорът, но в очите му попаднали пръски от врящата течност, в която била Параскева, и той ослепял. При воплите му за помощ мъченицата му изпросила отново зрение от Бог. Заради чудото тя обърнала него и мнозина други към вярата в Христа, а след това обикаляла от град на град и проповядвала християнството. Заради това някой си цар на име Тарасий заповядал да била посечена с меч. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград. Успението на Света Петка Римлянка се чества на 26 юли.
            На изображенията Света Петка Римлянка традиционно държи табличка с очи, заради чудото с даряването на зрение.

                Света великомъченица Петка (Параскева) Иконийска била родом от Икония, Мала Азия. След смъртта на благочестивите си родители пожелала да остане девица и раздала богатството на родителите си на бедните. Заради Христовата вяра била бита и хвърлена в тъмница, мъчили я в огън, но излязла невредима от всички беди и била обезглавена с меч по време на император Диоклетиан в 303 година. Чества се на 28 октомври. На изображенията Света Петка Иконийска традиционно е с червена горна дреха (плащ, наметало), вероятно заради кръвта при обезглавяването.
                  В България обикновено като кажем св. Петка-Параскева имаме предвид тази, за която е темата и за която толкова дълго събирах информация.
   

                 Още една икона на св. Петка- Параскева
                   " Света преподобна Петка (Параскева) Епиватска (Търновска, Българска, Белградска, Сръбска, Яшка), за която е настоящото проучване, е родена през втората половина на Х век в Епиват (сега квартал Selimpasha на Silivri до Истамбул), в семейство на благочестиви и уважавани хора. По-големият ѝ брат Евтимий, който също поел пътя на монашеството, бил ръкоположен за митрополит на Мадит (Майтос) и след смъртта си също бил канонизиран като светец.
           Още от малка Света Петка била възпитана от родителите си в христовата вяра. След смъртта им тя сменила дрехите си с просешки и раздавала своето имущество на бедните. Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ вече бил монах, Света Петка напуснала дома си и обходила светите места в  Константинопол (Цариград), като пет години прекарала в пост край усамотения храм “Покров Богородичен” в Ираклия. След това заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб и се установила в Йорданската пустиня, следвайки примера на прочутата Света Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала отново в Епиват и се заселила при храма “Свети Апостоли”, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямала живи роднини, никой не я познавал и състрадателни хора погребали монахинята извън градските стени като чужденка.
             Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в което Света Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят нетленните ѝ мощи, които били пренесени в храм “Свети Апостоли” в Каликратия. Преданията за отшелническия и праведем живот Света Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник, чийто първообраз е изгубен. По това време Света Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия.

             След битката при Клокотница (9 март 1230 г.) българският цар Иван Асен II победил латинците и постигнал военна и политическа хегемония на Балканите. През 1234 г. той изискал мощите от Латинската империя като им опростил голяма част от данъците.
Нетленното тяло на преподобната Света Петка започнало своето странстване по земите на Балканите, което е описано в Летописен разказ за пренасяне мощите на Петка Епиватска от Каликратия в Търново от 1234 г.
Шествието с мощите на светицата, водено от митрополит Марко Преславски, обиколило и осветявало българските земи. Населението се стичало да се поклони на най-православната българска светица Петка. На места хората носели саркофага на ръце.
            Мощите на Света Петка били пренесени тържествено в българската столица Търново и положени в царския храм на нейно име, в крепостта Царевец, където почивали до 1394 г. След това заедно с мощите на още 70 събрани други светци били пренесени в храм „Свети Иван Рилски” в подножието на хълма.
Още във времето на цар Иван Асен II било съставено Проложно житие на Света Петка.
По-късно било съставено и Проложно четиво за Света Параскева-Петка Търновска в Стишния пролог.
Най-големият връх в увековечаването й е написаното от Патриарх Евтимий Търновски житие - Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново - една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.
Мощите на Света Петка останали в старопрестолния град 155 години до падането на столицата под турско робство, като непосредствено преди това било съставено и Второ проложно житие на Света Петка като извадка от пространното житие написано от Патриарх Евтимий. Известни са и:
- Житие на Света Параскева (Петка) Търновска по чети миней от Полската национална библиотека Akc. 2996.
- Житие на Света Параскева (Петка) Търновска по Учителното евангелие от Библиотеката на Руската Академия на науките, 13.7.37

Когато турците превзели Търново през 1393 г., светите мощи на Преподобна Петка били „измолени” от турците и пренесени в град Видин. Там светите мощи останали само 3 години.

                 През 1396 г. и Видинското царство пада под турско робство. По молба на благочестивата сръбска княгиня Милица пред турския султан, мощите на светицата били пренесени в дворцовият храм на град Белград. Събитията са описани от ученикът на Патриарх Евтимий и свидетел на падането на Търново под турско робство Григорий Цамблак в неговия Разказ за пренасяне на мощите на Петка Търновска във Видин и Белград.
            В Белград мощите на светицата престояли 125 години. През 1521 г. султан Сюлейман Великолепни завоювал Белград. Мощите на Света Петка не били отново „спасени” в новата сръбска столица- била загубена вярата в светицата като защитница на столиците на балканските държави- и били откарани в Цариград, където Цариградската патриаршия ги приела с благоговейна почит.
            След още 120 години, през 1641 г., Цариградската патриаршия изпаднала в тежко материално затруднение и големи дългове поради големите данъци, които турската власт събирала от нея. Тогава Молдовският княз Василий Воевод /Василий Лупу/, родом от село Арнауткьой (сега село Пороище, край Разград), срещу доста злато откупил от цариградския патриарх Партений (Старши) мощите на Преподобната. Те тайно били спуснати по стената на Фернер към морето, а от там с кораб отнесени във Влашко, в град Яш и положени в храм "Свети Три Светители" на 13 юни 1641 г. Там, където моряците спирали за нощувка на брега по същия начин останали следи от пребиваването на мощите на светицата- например залив (и нос) Света Петка, северно от град Приморско.
          След още 247 години, на 27 декември 1888 г. светите мощи на Преподобна Петка били пренесени в още по-величествената митрополитска катедрала "Сретение Господне” в град Яш, където почиват и до днес.
Хиляди поклонници от цял свят се стичат да се поклонят на мощите на светицата и да изпросят милост, здраве и сполуки.
            При странстванванията на мощите на Света Петка Епиватска из Балканските земи, изворите, край които минавали ставали целебни, извършвали се чудодейни изцеления,  изграждали се светилища и храмове- развива се култ към светицата.
           Култовете и свързаните с тях служби за проучвани и описани от доц.д-р Радослава Станкова от Българска академия на науките в Служби на Света Петка в български и сръбски ръкописи от XIII до XV век - публикация в Археографски прилози, кн. 28, 2006, 105-122 и Света Параскева Епиватска/Петка Търновска, преподобна, отшелница- публикация в Encyclopaedia Slavica Sanctorum.
         По-късно някои от храмовете били разрушени или заменени, но споменът останал. Например преданието разказва, че в град Пловдив храмът посветен на Света Петка се е намирал на мястото на сегашната Джумая джамия.
Старият храм, който е съществувал на името на Света Петка в град Габрово по-късно е разрушен и на неговото място през 1865 г. е издигнат храм „Успение на Пресвета Богородица”.

              Но на практика и до ден днешен по концентрацията на местата свързани със Света Петка Българска може да се проследи странстването на мощите из земите на Балканите.
               На изображенията Света преподобна Петка (Параскева) Епиватска (Търновска, Българска, Белградска, Сръбска, Яшка, Нова) обикновено е с черно монашеско расо, но предвид видението преди изваждането на мощите от гроба, има и варианти с виждащи се царски одежди под расото.
Паметта на светицата се почита на 14 октомври от църквите в България и Румъния, а от църквата в Сърбия на 27 октомври (Зимен Петковден).
                Зимният Петковден символично изразява преход към зимата и носи белезите на древните женски аграрни култове като елементи от тях се пренасят върху честването на Света Петка. Денят поставя началото на зимните семейни празници, посветени на покровителя-патрон на рода и семейството. Месят се обредни хлябове като най-големият се нарича на Света Петка. Свещеник ръси светена вода в къщата, освещава се хляба, а цялото семейство трикратно му се покланя. Правят се общоселски събори и курбани- в двора на храма се коли ялово животно и хората сядат на обща трапеза осветена от свещеника. Тържествата с песни и хора, се наричат и сгледи, защото на тях се избират бъдещите съпруги и съпрузи. От този ден започва периодът и на годежите и сватбите.
              Празникът бележи края на стопанските дейности- есенната сеитба и прибирането на реколтата; освобождават се овчарите и ратаите и започва оплождането на домашния добитък. Затова е и празник на овчарите, а жените раздават питки за драве на животните.
От Петковден до Димитровден (26 октомври) се забранява домашната работа с вълна; кроенето, шиенето- за да не нападат хищници стадата. Според народното поверие, ако човек носи дреха, правена през този период, може да се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. В някои краища вярват, че Света Петка се явява във вид на змия-пазител на дома на онези жени, които не спазват забраните за работа.
Така зимният Петковден става начален момент на настъпващия поврат към зима и едновременно с това празник на една от най-уважаваните и почитани светици."
Странстванията на Света Петка Епиватска - Етнография, бит в Странник.бг
                  

image
                     Един от храмовете, именувани на св. Петка-Параскева, близо до гр. Петрич.
                  Света Петка Българска Епиватска е покровителка на България, брака и плодовитостта. Помага също при телесни болести и недъзи – паралич, очни болести. Тя е покровителка на дома и семейството. Една от най-обичаните светици, както в България, така и в целия православен свят.

          Моята майка ни е възпитала в огромна обич към Света Петка. Светицата е известна с Чудесата, които извършва за жените, които не могат да имат деца. Един светец става такъв, когато има поне три доказателства за извършени от него или мощите му Чудеса. Света Петка е помогнала да много жени, включително и на моята майка. Любовта на родителите ми е била огромна, но се оказало, че майка ми имала проблем, който не й позволявал да забременее. Интересното е, че нейната диагноза и в наши дни, при огромното напредване на медицината и ин витро методите, е почти непреодолима. И двамата обаче не се отчайвали, а майка ми ден след ден, година след година, посещавала „Света Петка” и палела свещ пред нейната икона. Девет години минали в молитви пред чудотворната икона, когато се случило Чудото: майка ми забременяла със сестра ми. Тя ни разказваше, че нито за миг не е преставала да вярва, че Света Петка рано или късно ще чуе молитвите й. Била чувала разказите на възрастни хора, които тайно споделяли, че това място носи истинска неизчерпаема Божия сила и светицата е помогнала на десетки.
               Църкви св. Петка-Параскева има на следните места в България, съгласно регистъра на православните храмове:
             София, София- кв. Кремиковци, Априлци, Трън, Мелник, с. Владая, с. Баша, кв. орландовци в София, Шумен, Варна и на още много места. 
Манастири св. Петка-Параскева има на следните места:
               Клисура, с. Бистрица, Владайски, Чепърлински, Трън, с. Копривец, Мелник, Пенкьовски, с. Таваличево, Кюстендилско, Банкя, Рупите и на други места.
image
            Клисурския манастир
                    Само на 500 км на север от България в Румъния се намират много православни светини, свързани и с българската история. На първо място това са нетленните мощи на Св .Петка Търновска в град Яш, както  и  множеството манастири из цяла Буковина.  За любители – пътешественици като нас, това е само началото на едно дълго пътуване през Румъния, Молдова и Украйна. В североизточната част на северната ни съседка се намират Молдова и Буковина. В румънската им част се намират най-много манастири в света на квадратен километър.
            Основна заслуга за това има великият княз на Молдова Стефан Велики/Стефан чел маре/. След доста битки в средата на 15 век той устоява независимостта на княжеството си. Стефан Велики  трябва да се справя не само с турските атаки, но и с опитите на Унгария да завземе Молдова. През 1503 г. той сключва договор със султан Баязид II, който гарантира  васална независимост на княжеството- плащане на  ежегоден данък  на Турция и назначаването на управител на княжеството от страна на Високата порта.
             Управлението на Стефан Велики е свързано с борбата за независимост на Молдова, но то има и значителен принос към културния и християнски разцвет на княжеството. По негово време са построени 44 църкви и манастири, както и многобройни крепости, част от които днес са обявени от ЮНЕСКО  за паметници на световното културно наследство. Той е и един от най-известните ктитори на нашия Зографски манастир „Св. Георги“ в Атон. Официалният език, който се е говорил в княжеството му е бил български. През 1992 година Стефан Велики е канонизиран за светец, чийто празник е на 2 юли. Изобщо той е най-почитания владетел в тази част на Румъния –навсякъде има паметници и всичко се казва Стефан чел маре.
             Пак с европейски пари всички манастири са ремонтирани или се ремонтират в момента. Посетихме манастира Бистрица.  Намира се в прекрасна местност в подножието на планината. Заобиколен е от многогодишни иглолистни дървета и има голяма историческа и археологическа стойност. Изграден е във византийски стил и е богато украсен. Негов основател е княз Александър чел бун. Забележителна е иконата на Св. Анна, майката на Богородица. Според преданието, иконата е дарена от императрица Ирина, съпруга на византийския император Мануил Палеолог (1391-1425) на княз Александър и по късно той я дарява на манастира. Голямата входна врата на манастирския комплекс е оригиналната от основаването на манастира в началото на 15 век.
           Тук в манастирската църква са погребани Александър Велики и съпругата му Ана и Александър, синът на Стефан Велики. В памет на ранната гибел на своя син, Стефан Велики построява голяма камбанария в двора на манастира, запазена и до днес. Следващата  цел е манастирът Пангарати. Пътят към него минава покрай язовира на реките  Бистрица и Биказ. Той е един от най-старите православни манастири в окръг Неамц. Тук за първи път идват монаси през 15 век, сред които най-известният е Свети Симеон, един от съветниците на Св. Стефан Велики. По време на социализма манастирът е затворен след заметресението във Вранча. След 1990 година той е изцяло ремонтиран и реставриран и днес впечатлява с целия си блясък.
             Между градовете Пиатра нямц и Търгу нямц /около 40 км /се намират 5 от най- големите и забележителни манастири в този наистина пълен с вяра район на Румъния. Първият най- голям  манастир   на около 3 км от главния път е “Варатек„

               Основан е през 1785 г. с около 500 монахини по онова време. Голям женски манастир, заобиколен от манастирското село, съставено от традиционните селски къщи, където живеят монахини. Заедно с манастира „Агапия“, който се намира на около 5 км ,съставят може би най- голямата монашеска област в наши дни. Манастирът „Агапия“ по името на основателя му, монаха Агапи, живял през XIV век в скит наблизо. В този скит днес живеят около 40 монахини. Манастирът е един от най-големите в православния свят, с над 300 монахини и не е преставал да съществува през цялата социалистическа епоха. Църквата е построена в 1642 г.от Гавриил, брат на владетеля Василий Лупу. Тъй като килиите на манастира не могат да поемат всички монахини много от тях живеят в околните села. Към манастира има средно духовно девическо училище. Плаща се 5 леи вход с посещение и на добре уредения манастирски музей. Игуменката на манастира е 50 годишна бивша адвокатка, изключително начетена жена, напуснала светския живот и заживяла тук.     Монахините имат и собствена фурна за хляб и закуски. Пред входа на манастира има малко павилионче, където се продават много вкусните им произведения на ниски цени.
              Най-впечатляващ е манастира „Нямц“.
               За пръв път се споменава през ХІV в. и е най-големият манастирски комплекс в Румъния. След падането на Търновското царство под турско робство, много духовници от покорените земи са били приютени в манастира „Нямц“. Най-известният сред тях е светителят Григорий Цамблак, един от първите игумени на тази обител. В началото той  е служил в столицата на Княжество Молдова – Сучава, като бил радушно приет от княз Александър Добрия. След дълго странстване като митрополит на Литовското княжество и след това от 1418 г. до смъртта си през 1420 г. пребивава в манастира „Нямц“. Има сведения, че в архивите на тази света обител и до днес се пазят трудовете на този наш монах, написани на български език. Има теория че манастирът “Нямц“ е създаден от трима български монаси, побягнали от столицата Търново  по времето на османското нашествие.  Днешният манастирски храм “Възнесение Господне” е изграден от Стефан  Велики през 1497 г. – сграда, която се превръща в образец за много молдовски църкви през следващия ХVІ век. През ХV-ХVІ в. манастирът е своего-рода наследник на Търновската книжовна школа. Именно от неговите хранилища произлизат голяма част от познатите днес ръкописи с произведения на св. Патриарх Евтимий и други старобългарски автори. В “Нямц” през ХVІІІ в. работи прочутият руско-украински монах и книжовник св. Паисий Величковски . В храма на този манастир се намира и гробът му.

Днес манастирът е действащ- мъжки, с над 200 монаси. Към него има и духовна семинария с много момчета-семинаристи. В храма на манастира има нетленни  мощи на неизвестен светия, които са намерени в двора на 20 м от църквата по време на социализма. Местните монаси имали големи проблеми с властите и милицията по това време, но успели да ги запазят. Има и добре уреден музей с 5 леи вход.
              Другият манастир на около 8 км от Нямц е Секу. Името му произлиза от думата „суша“, „пресъхнала река“. Основан е през 1602 г. в чест на отсичането на глава на св. Йоан Кръстител. Стенописите са изцяло във възрожденски стил. Най- голямата забележителност е иконата подарена на манастира от княз Василий Лупу  през 1647 г. Известна е като кипърската икона.
             Следващият манастир на около 3 км от Секу е манастирът „Сихастрия“. Известен е като „манастир на мълчанието“, защото е основан от монаси исихасти около 1650 година. В този манастир са живели монаси отшелници. Тук има две църкви. Дървената църква „Рождество Богородично“ била построена през 1656 г. и е горяла няколко пъти по време на различни нашествия – татарски, турски, докато през 1825 г. е построена каменна църква, т. н. „лятна църква“. „Зимната църква“ е посветена на св. Йоаким и св. Анна. В този манастир  е гробът на старецът Клеопа. Този духовен старец дошъл в манастира на 17 години, дълги години служил на Господ и завършил земния си път в дълбока старост, на 86 години през 1998 г. Килията, където е живял, е непокътната след неговата смърт. Тук всички очакват неговата канонизация.
              Най-важната част от нашето пътешествие   е поклонение пред  нетленните мощи на Св. Петка българска в град Яш.
              От Търгу нямц до Яш са малко повече от 100 км, но се пътува доста бавно заради не до там добрия път, много населени места и интензивно движение. Яш се намира в най- североизточната част на Румъния на няколко км от Молдовската граница. Градът е четвърти по големина в Румъния /около 300 000 жители/. За пръв път е споменат в грамота от 1408 г., а от 1564 г. е обявен за столица на княжество Молдовия. Яш се смята за културната столица на Румъния. Тук се намира най-старият университет, основан през 1860 г. от княз Александър Йоан Куза. Сега в Яш има 5 университета и се смята, че е най-големият университетски град в Румъния с около 70 000 студенти. Между 1916 и 1918 година Яш е столица на Румъния. Построен е на няколко хълма, потънали в зеленина и  много цветя. Уреден и подреден град е с над 100 исторически сгради, много църкви и манастири. Впечатление правят уникалните сгради на театъра /най-стария в Румъния / и наскоро ремонтирания дворец на културата. Старият център, където се намират църквата „Три светители“ и Катедралата „Сретение Господне“,  е основно ремонтиран и с красиво обособено пешеходна зона.

Вече почти 400 години мощите на св. Петка са в този красив и вдъхновяващ румънски град, но тяхната съдба е доста интересна и поучителна. Във средновековието е имало доста размирици и войни между народите. Най-ценното за един народ са били  мощите на техните светци, затова и те са се пазили от поробителите с цената на всичко. На кратко за митарствата на тези мощи:
                 Света Петка е от български /по скоро тракийски / произход. Родена е в Одринска Тракия, Византия в град Епиват /днес Селимпаша/близо до град Силиври. Родителите й били благочестиви и уважавани хора. Брат й Евтимий, също монах,  бил митрополит на град Мадитос близо до днешния Чанак кале. Още 10 годишна св. Петка чува гласа на Иисус Христос и до края на живота си е посветена на вярата към него. След като починали родителите й, а брат й е вече монах, тя отива в Цариград и 5 години живее в пост и молитви до храма „Покров Богородичен“. След това заминава за Светите места –Йерусалим и Божи гроб. Подобно на Мария Египетска прекарва много години в пустинята. Предусещайки смъртта си, тя се прибира през Цариград в родното си градче. Заселва се в храма“ Св Апостоли“, където умира след 2 години. Погребана е извън градските стени, защото вече никой не я помни и са я мислили за чужденка. Минали дълги години, в които гробът й бил забравен. Една нощ тя се явява в царски одежди и заобиколена от Христови войни пред двама гробари християни и помолила да извадят мощите и ,които били пренесени в храма. Преданията за отшелническия живот, който е водила и чудесата, които ставали на нейните мощи, създали култа към светицата.
Посмъртната слава на св. Параскева е свързана с българското царство. Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.) Цар Иван Асен II побеждава при Клокотница /9 март 1230г/ латините и придобива военна и политическа хегемония на Балканския полуостров. По негово настояване мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в Яш. Храмът е издигнат по времето на княз Василий Лупу. В тази църква те били съхранявани в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Княз Василий Лупу – велика личност от български произход, е един от най-видните молдавски князе е бил на Яшкия трон от 1634 – 1653.  За съжаление е малко познат в България. Роден през 1597 в село наречено Бей-арнаутлар или Голямо Арбанаси, а днес Пороище близо до Разград. Василий Лупу е показал особен интерес към своята родина България и към всичко българско. Още баща му Никола Кочов показва живо внимание към българския манастир „Зограф“ в Света гора. В една черква в молдавския град Васлуй е намерена позлатена сребърна чаша (потир) с български надпис, който гласи, че е подарена от бащата на Василий Лупу през 1630 г. за църквата „Св. Георги“ в Зографския манастир. Тази традиция на бащата продължава и синът. През 1641 г. Василий Лупу подарява на Зографския манастир няколко чифлика отвъд реката Прут, т. е. в Бесарабия. На 26 март 1651 г. той подарява пак на Зографския манастир богатия румънски манастир „Добровец“ с обширните негови имоти.
              С големи жертви към Цариградската патриаршия Василий Лупу сполучва да вземе мощите на Св. Параскева, които са били символ на българското величие и са свързани с най-големия възход на Българското царство.  Именно тях поискал през 1641 г. молдавският княз и ги поставил в построения от него храм „Три светители“ в Яш на 13 юни 1641 г. В тази църква сега  се намират княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода. 
               И до днес мощите на Света Петка Параскева, покровителка на България, Сърбия и Молдова са  в катедралния храм и привличат тълпи от поклонници, особено на нейния празник – 14 октомври (Петковден). Намират се от дясната страна на вестибюла. Всека сряда, събота и неделя има света литургия и в тези дни ковчегът с мощите се отваря и миряните могат да се докоснат директно до тях. Всеки със своята молба и преклонение пред тях, усещането за нейното живо присъствие е изключително осезаемо, както и благословението, което ни изпраща Бог по нейното молитвено застъпничество. Първият път, когато бях в Яш, беше февруари-сух   студ около -8 градуса максимална температура през деня и въпреки това имаше  поне 150-200  поклонника, които чинно чакаха да им дойде реда да се поклонят пред св Петка. Изобщо култът към св. Петка тук е много силен. Румънците са много вярващ народ. Поклонниците са хиляди и храмът винаги на такива дни се оказва малък, за да побере всички желаещи да се докоснат до светицата. Ходили сме няколко пъти с поклонници от България и винаги са се случвали чудеса пред мощите на може би най-голямата българска светица св. Петка Българска. Фактът, че като заговорим за нея в Румъния, тя е св Петка Яшка, ако отидем в Сърбия е св .Петка Сръбска, някой може да каже св .Петка /Параскева/ е  гъркиня  –всеки народ я почита по свой начин, но важното е, че тя закриля целия православен свят. 
                    Публикувах един пътепис от посещение на манастири св. Петка-Параскева в Румъния, по настояване на двама свещенници.
                 

                 Църквата св. Петка-Параскева в гр. Априлци, която през септември тази година посетих
                   Житие на св. Параскева (Петка) Търновска по Учителното евангелие от Библиотеката на Руската Академия на науките, 13.7.37

     Дамаскинарско житие на св. Петка Търновска. През XVII в. житието от патриарх Евтимий претърпява нови редакционни промени и влиза в състава на дамаскинарските сборници. Изследователите отбелязват както текстологическите изменения, новите добавки и други литературно-исторически особености, така също и езиковите черти на паметника (навлизане на новобългарски език, промени в стила на произведението, използване на разговорни лексеми и изрази). В състава на дамаскинарските сборници житието се разпространява в България, Русия и Южна Полша (манастирите в Пшемисъл и др.) (Петканова 1965, Демина 1980: 183–193, Драгова 1985: 85–101, Мирчева 2001).Летописен разказ за пренасяне на мощите на св. Петка е оригинално старобългарско съчинение с исторически характер, създадено през 1234 г. от неизвестен автор. Влиза в състава на празничен миней с пролози и сборник слова и жития (конволют) от края на XIV в., в службата за мъченица Параскева Римлянка. Познат е досега в единствен препис (Хлуд. 162 от ГИМ) (Кожухаров 1974: 126–128; Житиеписни творби 1986: 411–415, 638–639, Каталог 1999: 44–45; Кожухаров 2004: 310–322; Българската литература 1987: 112–113).Разказът за пренасяне на мощите на св. Петка Търновска във Видин и Белград от Григорий Цамблак е създаден като добавка към Евтимиевото житие на св. Петка, преди похвалната част на творбата. Отразява пренасянето на мощите на светицата от Йоасаф Бдински и княз Константин от Търново във Видин, и в Белград от княгиня Милица и монахиня Ефимия. Най-старият препис е поместен в Панегирика на Мардарий Рилски от 1483 г. (РМ 4/5). Досега са открити над 20 преписи на този разказ (Kałužniacki 1889: 55–60; Яцимирский 1904: 50–55; Ангелов, Генов 1922: 524–529; Иванов 1931: 433–436; Житиеписни творби 1986: 380–382; Петканова 2001: 534–536; Попович 2006: 271–293; Thomson 1998: 47–49; ИБСЛ 2008: 632–633).Молитва:Св. Петка с прозвището Каликратска се споменава заедно с четиримата западнобългарски отшелници (св. Иван Рилски, св. Йоаким Осоговски, св. Прохор Пшински и св. Гавриил Лесновски) сред призоваваните на помощ светци в една компилативна апокрифна молитва за болен, открита в сръбски требник от ХІV в. (РНБ Q. п. I. 24), преписан от български протограф (Лосева 2006: 286).Служби:В южнославянска книжовна среда биха могли да се определят три редакции на службата за преподобната светица: ранна преводна служба (използвана паралелно с тази за мъченицата) с канон за шести глас и с “дойерусалимска” по тип структура; втора редакция (нар. „видинска”) с нов канон за осми глас и с интерполирани елементи от “йерусалимски” (неосаваитски) тип богослужение и сръбска служба с канон за първи глас, с йерусалимска по тип структура.   
  
   image
           Обичаи и поверия на Петковден:
            Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.

Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.

Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
image Ако на Петковден:
Грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна image
Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.     
След това до Димитровден (26 октомври), докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата. Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък. 
            Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
image
             Част от традиционна петковденска трапеза
               Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още "вълче или вампирско погано" представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.
     На места се провежда съботата преди Петковден Петковденска задушница, за почитане на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
     На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
          На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
                   По чиста случайност темата излиза няколко часа преди Петковден.  На именниците- честито, да почерпят. 



Гласувай:
43
0



1. get - @ Barin - Да те питам нещо? ... във връзка с факта твърдян коректно от теб още в заглавието?
14.10 20:12
Barin написа:

Света Петка-Параскева Епиватска- почитана от българи, сърби и румънци


Каква е според теб (и читателите ти!) ПРИЧИНАТА - енориашите и от ТРИТЕ БАЛКОНСКО ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ - да почитат ЕДНА И СЪЩА СВЕТИЦА - КАТО СВОЯ?
цитирай
2. barin - Здравей, Гете. Според обясненията ...
14.10 21:06
Здравей, Гете. Според обясненията от параклиса в Трън, защото св. Петка-Параскева е живяла по тези места и са засвидетелствани чудесата ѝ. Освен това тя е почитана и в Молдова. От друга страна аз си го обяснявам, поне от църквите така са ми казвали, че ако една православна църква признае някой за светец( канонизира го), други църква започват също да го признават в знак на солидарност.
Поздрави!
цитирай
3. get - дО 2. barin - Тогава - ако е вярно това, което твърдиш БИ СЛЕДВАЛО ... ?
14.10 22:05
barin написа:
Здравей, Гете. Според обясненията от параклиса в Трън,
...
От друга страна аз си го обяснявам, поне от църквите така са ми казвали, че ако една православна църква признае някой за светец( канонизира го), други църква започват също да го признават в знак на солидарност.
Поздрави!


... същото да важи и ЗА:
Гръцка, Руска и Украинска и т. н. ... православни църкви?
Това проверявал ли си го ... мисля отговора ще е отрицателен?
цитирай
4. barin - Не съм, Гете. В Русия и Украйна знам, ...
14.10 22:23
Не съм, Гете. В Русия и Украйна знам, че е почитана, но към имената ѝ нямаше Гръцка, Руска и Украинска. Освен шестте: Епиватска, Търновска, Трънска, Българска, Сръбска и Румънска имаше още едно, но не го запомних.
цитирай
5. bojo12345 - Чудесен пост, barin!
15.10 11:23
Имах познати и роднини с името Петка и Параскева,въпреки че на някои хора им бяха интересни тези български имена. Затова знам със сигурност, че на 27 октомври по стар стил, както е било преди 49-ина години, се е празнувал деня на св.Петка Параскева.
Поздрави и продължавай с така необходимите ни знания!
цитирай
6. barin - Благодаря, Божо. Среща се варианта ...
15.10 11:56
Благодаря, Божо. Среща се варианта на Петка за мъжко име -Петко. Познавам няколко човека с това име.
Поздрави!
цитирай
7. get - До 4. barin - Хм? - положението със света Параскева Българска ... при гръцката, сръбска и руска ... ?
15.10 12:43
barin написа:
Не съм, Гете. В Русия и Украйна знам, че е почитана, но към имената ѝ нямаше Гръцка, Руска и Украинска. Освен шестте: Епиватска, Търновска, Трънска, Българска, Сръбска и Румънска имаше още едно, но не го запомних.


... е същото - както е в житието за ПЪРВИЯ ВСЕ-РУСКИ АРХИЕПИСКОП - Киприан Български! За който пишат - "братята ни по вяра" знаеш ли какво ...?

Същото, като в Житието за св. Параскева БЪЛГАРСКА - писано от Димитрий Ростовский РУСКИ - четете?
ЦИТАТ:
"Святая Параскева РОДИЛАС В Сербии(?), вблизи города Каллиократия, в селении Епиват ..."

А в житието на архиепископ Киприан Българин - знаете ли Какво пишат "братята", сърби и руснаци?

Но хайде да не критикувам - гръцка, сръбска и руска църкви - а ОТГОВОРЯ НА ПОСТАВЕНИЯ ОТ МЕН ВЪПОС:
"Каква е според теб (и читателите ти!) ПРИЧИНАТА - енориашите и от ТРИТЕ БАЛКОНСКО ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ - да почитат ЕДНА И СЪЩА СВЕТИЦА - КАТО СВОЯ?"

ОТГОВОР:
Чествана е тази светица - наричана Параскева БЪЛГАРСКА - по простата причина ЧЕ?
Към времето на нейния духовен подвиг ... а и след това, ОБЯВЯВАНЕТО И НА СВЕТИЦА - Сръбска и Румънска(Молдовска) ЦЪРКВИ Е НЯМАЛО!
В последствие се появяват КАТО САМОСТОЯТЕЛНИ ЦЪРКОВНИ-СУБЕКТИ ... първо ПОРАДИ ФАНАРИОТИТЕ ... Второ: не без подкрепата и на Руската православна църква?

Половината от съвременна ГЪРЦИЯ, цяла Албания, цяла Сърбия ... Молдовските и Влашките ... та дори до ДЕСЕТИ ВЕК и ЦЪРКВАТА НА КИЕВСКА РУС - са били ЧАСТ/интегрална, ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЦЪРКОВЕН ДИОЦЕЗ и КУЛТУРНО-ДУХОВНО ТЯЛО!

П.П.
А най-малко светицата е "била гъркиня" - Я посочете гръцки религиозен и/или национал-шовинист КОЙТО ДА НОСИ ИМЕТО "ПЕТКО/ПЕТКА"?!
цитирай
8. barin - Приемам и твоя отговро, Гете. Като ...
15.10 13:19
Приемам и твоя отговро, Гете. Като се погледне във времето така излиза. Сръбска и Румънска църкви през XI в. е нямало, но по-късно са ѝ прибавили към името да изглежда със седем имена. Само още не се сещам за седмото. Писах до сайта на Трън, ако ми обърнат внимание ще добавя, като коментар.
цитирай
9. rosiela - Чудесен материал.
28.10 07:41
Браво, Барин. Дълбок поклон на светицата.
цитирай
10. barin - На същото мнение съм , Роси.
28.10 09:30
На същото мнение съм , Роси.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 1292317
Постинги: 305
Коментари: 3471
Гласове: 31819
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930