Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2019 21:36 - Старите занаяти в България
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 13356 Коментари: 39 Гласове:
61

Последна промяна: 14.07.2019 21:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                    В България има запазени стари занаяти, които са останали от времето, когато не сме били независима държава. Някои са взаимствани от други места, други са от по-стари времена. В някои малки градчета и села има запазени занаятчийски работилници, като Жеравна, Трявна, Копривщица, ЕМО Етъра, Боженци и на други места из страната, където има обособена запазена стара част. Има ги и в по-големи градове, като Пловдив и Велико Търново. Не посмях да пиша, че посочените по-долу занаяти са чисто български, но имената им са останали от старо време. Някои имат турско име, други- старобългарско, което вече не се употребява и много млади и на средна възраст хора не ги знаят. Аз например всяко лято посещавам Панаира на занаятите във Варна, който е обикновено от първи до двадесети август. Забелязал съм, че всяка следваща година магазинчетата се увеличават. Ходил съм и на занаятчийски представления във Враца. Ето кои занаяти имам предвид, като пиша за типично българските занаяти:
  1.  Обработка на кожа
  2.  Изработване на накити
  3.  Изработване на изделия от ковано желязо
  4.  Художествено леене
  5.  Звънчарство
  6.  Ножарство
  7.  Изработване и ремонт на старинно оръжие
  8.  Везбарство
  9. Художествено плетиво
  10.  Изработване на национални кукли
  11.  Изработване на художествена керамика
  12.  Грънчарство
  13.  Тенекеджийство
  14. Калайджийство
  15. Ковачество
  16.  Изграждане на кладенци
  17. Каменоделство
  18. Точиларство
  19. Ключарство
  20.  Коларство 
  21. Художествена обработка на дърво и дърворезба
  22.  Изработване на художествени тъкани
  23.  Гайтанджийство
  24.  Изработване и ремонт на български народни музикални инструменти
  25.  Художествена обработка на камък
  26.  Бакърджийство (медникарство)
  27.  Изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство
    28. Ръчно килимарство   
    29. Изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло     30. Рисуване и гравиране върху стъкло  31.Изработване и ремонт на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях   32. Изработване и ремонт на изделия от мед (бакър) и сплавите й     33. Часовникарство       34. Книговезане
    35. Гравьорство
     36.Тенекеджийство
     37. Калайджийство     
     38. Изграждане на кладенци      39. Каменоделство      40. Точиларство      41. Ключарство      42. Бъчварство      43. Коларство
     44. Седларство и сарачество
     45. Ковачество
     46. Обущарство 
       47. Тапицерство
                   Малко по-подробно за някои по-характерни стари занаяти:
                                       Грънчарство:image
                 В българските народни представи работата на грънчаря е свещена. Според народното вярване овладяването на този занаят представлява тайнство, което ревниво се пази в рода. Едва през 18-19 в.  тази обичайна норма се нарушава и в  занаята навлизат "чужди хора". Според българския народ за усвояването на занаята се изискват не само труд и старание, но и "дар божи". 

Към началото на 19 в. се формират няколко изявени центрове сред повсеместно разпространеното грънчарство. Към средата на века занаятът в Троян, Габрово, Берковица, Разлог, Айтос, с. Бусинци, Софийско, Чипровци, Разлог и др. е в разцвет. Развитата продажба по различни краища води до взаимовлияние на технологии и художествени принципи. И все пак в отделни райони се запазват специфични предпочитания към форми, маниер на украса, цветова гама. 

По своето предназначение керамичните съдове следват особеностите на  медните и често пъти се покриват като форма. Особени глинени изделия са сватбените крондири (съдове за вино, сватбарски), плоските (съдове за ракия, носени в пояса), ръкатките (за носене на храна на полето) и др. 
                               Везбарство:
image
    
Везбарското изкуство на българките е било забелязано от не един чуждестранен пътешественик, минал през българските земи в периода ХVІ-ХІХ век. Традицията на везбарството е разпространена най-вече сред селското население и е свързана предимно с украсата на облеклото. Шевицата се изработва, като се броят нишките на тъканта, а при тънките памучни и копринени тъкани за везането се използва гергеф, като изображенията се очертават предварително с въглен или молив. 

Традиционната българска везба се характеризира с голямо регионално и локално разнообразие, основано на три основни цвята - черен, червен и бял. Съществуват най-различни плоски, релефни и ажурни бодове. Най-използваните сред тях са няколко: прав (цепен) бод - хоризонтален или полегат (разминат); кръстат бод (или кумански); бримчен бод и двулицев бод.  

Високата художествена стойност на везбената орнаментика се дължи най-вече на умелия подбор, съчетаване и обработка на материалите. Обикновено се използват вълнени и копринени конци. Металните (сърмени) нишки придават блясък и великолепие на шевицата. Мотивите са предимно геометрични, съчетани с стилизирани флорални мотиви, както и животински и човешки фигури. Извезаните с антропоморфни фигури фризове са характерни за Самоковската шевица. Шевицата от Софийско е симетрична, сложна комбинация от семантично богати древни геометрични мотиви. Гъстата шевица от Югозападна България с типичното си преливане на червено и винено, е напълно различна от сокайната шевица с нейната ажурност и сърмена украса. 

Везбената украса определя до голяма степен спецификата и уникалността на  българските народни носии. Тя е характерна за всички географски области, но е най-застъпена в Северна и Северозападна България, както и в района на Македония. Тя е обичаен елемент от мъжките и женските ризи, престилките и коланите, от сукмената и саяната носия; открива се и върху завеските на двупрестилчената носия. Везбените мотиви красят също тъканите, използвани за забраждане на омъжените жени. Шевиците върху носиите са най-разнообразни по техника на изпълнение, структура, модел, материал, цвят и място на поставяне. 
                       Бакърждийство( медникарство):
image
 
Медникарството (или бакърджийството) е занаят, познат по нашите земи още от времето на древните траки, за които се смята, че са били прочути майстори на медта. То среща своя разцвет през Възраждането, когато в България се оформят множество бакърджийски центрове (Велико Търново, София, Шумен, Пловдив, Прилеп и Устово),а медните съдове почват да заемат важно място във всекидневието на българина. Тогава се обучават и едни от най –добрите майстори, оставили в наследство красиво изработени съдове, които и до ден днешен будят възхищение у нас.

Медникарството се специализира в изработката на домашни съдове и църковна утвар или по-конкретно в  тяхното профилиране. Това се дължи на ковкостта на медта и нейната висока топлопроводимост. Бакърджийството, както и повечето занаяти, се е предавало през поколенията, което допринесло за запазване на многогодишните му традиции. По важни медникарски сечива, които си заслужава да познавате са: мях, мулия, циция, дървени чукове, железни чукове, магаре, калеми и други. Що се отнаса до материалите най-старо време майсторите сами са леели медните листи, от които са изработвали съдовете, но по – късно започнал внос от Цариград. От тези листи се правят всички части на съда и впоследствие те се събират в едно цяло. Следва и дооформянето, която често се е преплитало и с украсата. В противен случай бакърджията украсявал своето произведение едва най-накрая – предпочитан метод било продължителното нагряване и начукване на медта с различни чукове, но понякога се използвало шило или киселина.
                                 Розоварство:
image
Едно от нещата, които е прославило България през вековете е маслодайната роза. Тя е донесена на Балканския полуостров още през XII век от околностите на Дамаск името Rosa damascena, известна у нас като казанлъшка роза.. Технологията за нейното обработване е взаимствано от източните страни Персия и Индия. Българските производители увеличават количеството и подобряват качеството на продукта чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията. Това налага българското розово масло на междунарадния пазар още през XIII век. Основна технологична база на Розоварството до началото на ХХ век са розоварните с малки казанчета- гюлапхани. Многократна редестилация се извършва в така наречените аламбици- медни казани с вместимост около 120 л., групирани по няколко в дестилационна инсталация- гюлпана. В процеса но модернизация на технологията се преминава към пароотделяне, като се използват парни дистилационни казани. През 1935 започват да действат 100 частни и кооперативни розоварни инсталации. През ХІІ и началото на ХІІІ век розоварството се развива като основен поминък на населението в някои от Подбалканските котловини поради благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза, заради което българската маслодайна роза е с най-високо качество. Цветовете на казанлъшката роза съдържат около 0,04% етерично масло, което се натрупва главно във венчелистчетата. Те се берат рано сутрин, когато съдържат най-много етерично масло и веднага се подлагат на дестилация. От около 2500 и 3000 кг. цвят се получава 1 кг. розово масло. То е незаменим компонент на най-хубавите и трайне парфюми у нас и в чужбина. Разпространява се и в Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско, Пазарджишко, Пловдивско и други. В края на ІІ световна война в България има 88 розоварни инсталации.  До 1950 тя е най-големият износител розово масло в света. Днес център за розоварство е комбинатът "Българска роза" в Карлово с Цехове и в други градове.
                             Тъкачество:
image
 
Тъкачеството е един от най-древните занаяти по българските земи. То е следствие от традицията, широкоразпространена по целия Балкански полуостров, свързана със скотовъдството. Територията на страната е била изпълнена с големи стада овце. Българските пастири са изминавали огромни разстояния със стада от по над 5 хиляди глави, които са търсели пасища. Тази миграция е започвала от Родопите и е стигала до Бяло море в търсене на пасбища за овцете.

След прибирането на стадата в кошарите започвало стригането на овцете, от което се е получавала началната, сурова вълна. Технологичният цикъл за производство на изделия от вълна, започва с очистването на грубата суровина от груби остатъци. Вълната се попарва с вода за да се отстрани мазнината, която се съдържа във вълната.

След изсушаване на слънце започва разчепкването на вълната, което става с ръце и от нея се премахват слама и тръни, които са останали след изпирането.

Разчепканата вълна се разчесва с гребен или дарак, който има два реда дълги железни шипове.

След многократното разчепкване на вълната, от нея се отделят дългите влакна във вид на добре изправени пасма, наричани пластове.

Преденето е процес, който се извършва по няколко начина в зависимост от това, какъв конец се цели да бъде извлечен от вълната. Най-финото предене на конец се извършва чрез дървени хурки, които в различните региони на страната имат специфична геометрия, която определя напридането на вълната върху вретеното. За по-грубите тъкани и за по-дебел конец се ползва предене на чакрък. За разлика от фините конци (прежда), получавани от дървените хурки , които са предназначени за изтъкаване на платове за дрехи, грубите конци (маане) са използват за изтъкаването на килими и черги, дебели връхни дрехи и др., които изискват по-голяма дълготрайност на материята.
                                Килимарство:
image
 
Чипровските и котленските килими са изключително здрави и устойчиви във времето, могат да запазят първоначалния си вид повече от 50 години. Те са изтъкани от ествествени материали - памук и вълна като двете им страни са абсолютно идентични. Преждата се оцветява с грижливо подбрани естествени багрила – листа и кори на дървета, цвят, листа и корени на определени растения. Именно този изцяло натурален процес носи прелестта на тези килими. В най-стария си период килимите са били в земни пастелни, особено нежни цветове - бледозелено, охра, жълто. В по-късния етап – яркочервени, по-пищни и по-тържествени, с хора, птици, надписи. В края на 19-ти и началото на 20-ти век е характерна пъстротата, забелязва се едно многогласие в тъканите.
Чипровци казват, че тъкат своите килими с любов и за любов, което още повече допринася за вълшебството им.
Уникалните чипровски килими се изработват на вертикален тъкачен стан, състоящ се от две вертикални устои, горно и долно кросно, представляващи цилиндри, около които се намята основата, горен и долен цепец, от които горният разделя основата на чивтове и с него се образува нищелката, а с долния се разпределят мотивите при започване.
                                Гайтанджийство:
 

В началото на 19 век група габровски ковачи напускат железарската си работа и започват да правят само чаркове за плетене на гайтан. Само за няколко години те се обособяват в отделен еснаф – чаркчийство. Производството и ремонтът на чаркове се превръщат в един от най-доходоносните занаяти. Първоначално чарковете се задвижват ръчно, но много скоро са модифицирани и водата става движеща сила.

Подробно описание на чарка, техниката за апретура и боядисване, както и за търговията с прежда и гайтани, може да намерите в книгата на д-р Петър Цончев „Из стопанското минало на Габрово” (том 1, с. 281-317). Тук е по-важно да отбележим, че благодарение на бурното развитие на гайтанджийството, по нашите земи се появяват (или укрепват) няколко други занаята – чаркчийство, долапчийство, тепавичарство, кърджийство.

Приносът на занаятчийските еснафи за развитието на гайтанджийството в различните райони е следният:

Карлово – първи произвеждат и предлагат на пазара този продукт;
Казанлък – първи въвеждат дървения чарк;
Калофер – първи използват човешка урина при боядисване на гайтана;
Габрово – първи произвеждат железния чарк; първи започват да пърлят.
                             Куюмджийство( златарство):
image
Златарството, наричано още „куюмджийство”, е много престижен занаят. Златарите били почитани наравно със свещениците, учителите и другите първенци на общността. Обучението продължавало дълго – най-малко три години. Бъдещите майстори трябвало да овладеят не само големи сръчности и умения, за да подчинят деликатния материал. В стремежа си да станат известни и търсени занаятчии някой ден, младите калфи се стараели от самото начало да намерят свой стил, да развият естетическо чувство и богато въображение. Особено голяма отговорност представлявало изработването на невестинското гиздило. Независимо от благосъстоянието на семейството, всяко момиче трябвало да прекрачи прага на новия си дом с богата украса от накити – златни или сребърни. Гиздилото е дар от бъдещия съпруг и е неотменна част от костюма на булката. Синджири, обеци, пафти, пръстен, специфични украшения върху главата (в зависимост от фолклорната област) – тези предмети може да увеличат или намалят своя брой, но тяхното присъствие било задължително в сватбения ден.
                                 Резбарство:
image
Проявления дърворезбата намира както в църковната архитектура и вътрешно оформление — иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, така и в дома и бита — резбовани тавани, мебели, сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей.

В периода на Българското възраждане се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска резбарска школа. В годините след Освобождението дърворезбата запада, тъй като не успява стилово да се свърже с новите тенденции в архитектурата, и се пренасочва към дребните форми — цигарета, албуми, по-рядко мебели.
                          Ножарство:
image
Ножарството е един от най-рано обособените железарски занаяти с няколко центъра: Габровско, с. Шипка (Казанлъшко), с. Костенец (Ихтиманско) и др. Изработвани са саби, ятагани, бръсначи, ножици. Произвеждали са се над 150 вида ножове, като наименованията им произлизали от формата на изделието: кулаклии – дръжката на ножа завършва във формата на уши; сойки – наподобяващи птицата сойка; бабичици – употребявани само от баби – акушерки; балакчийски – рибарски, чобански и др.
Ножарската работилница се е състояла от ковачница, където е разположено огнището и духалото, нужни за обработка на металите и второ помещение – изкарвалня, използвана за довършителни работи. След изковаването и поставянето на дръжката, ножът се е заточвал на точило. Особеност при ножарството е това, че освен метала, майсторите обработвали рога, кости и дърво за дръжки. С тях те предавали изящество на студения метал.
                                       Мутафчийство:
image
В нашите земи започва да се упражнява след падането на България под турско робство. То е особен вид тъкачество с козинява прежда, изпридана с няколковретенен чекрък. Тъканите от козина се изработвали на отвесен стан и са предназначени за чулове, дисаги, постелки, чували, торби, колани за добитъка и др. Мутафчийството се упражнявало на много места в България, но най-добре било развито в Панагюрище, Копривщица, Казанлък, Трявна, Севлиево, Устово, Ксанти, Гюмюрджина и пр. Технологичните етапи при производство на козиняви изделия са:

Требене - с ръце се прави подбор на козината по цвят и дължина на материала. 
      Разбиване на козината - върху дървена дъска са забити 4 колчета на разстояние едно от друго. За всяко колче се завързват памучни въженца с дължина 2 м. Противоположните им краища се свързват заедно в лескова пръчка. Козината се разстила под вървите и при биене тя се разбива (разчепква).  
      Предене - то се извършва на чекрък. Майсторът слага под лявата си мишница "вулията" - кожена торба със свита на къделя козина. Превързва се през кръста с кожен колан "черкез", който се закача на трансмисионното въже, задвижващо чекръка. При движението си назад майсторът преде едновременно две нишки, а другите две се пресукват. 
      Тъкане - при този занаят тъкането се извършва на вертикален стан. Набиването на основата се прави с тарак, отварянето на устата - чамшира, а изпъването на плата - чрез метит. 
      Две са основните шарки използвани при украса на козинявите изделия - "миши учишки" и "котешки зъбки". Другият ефект при тъкането се получава от съчетаването на естествените цветове на козината - бяло, сиво, кафяво и черно.
                                Сграфито керамика:
image
Българите възприемат сграфито керамиката през XII в. чрез посредничеството на Византия, която от своя страна я заимства от Близкия изток броени десетилетия по-рано. Сграфитото е техника за украса на глинения съд, която включва няколко етапа. Първият от тях е покриването му с бяла или бледорозова ангоба. След засъхването й ангобата се гравира с желаните мотиви и орнаменти и съдът се изпича. Най-накрая се прави покритие с прозрачни и цветни глазури, като предметът минава повторно през пещта. 

В средновековна България, за разлика от другите страни, сграфито керамиката няма елитарен характер. Въпреки високите си функционални и естетически качества тя се среща в изобилие както в царските дворци, така и в селските домове. Нещо повече: хората я използват не само на трапезата, а и за украса по стените на помещенията - както постъпват и днес ценителите и колекционерите. 
                  
        Калайджийство:
image
                               
                   Занаятът, при който се полага специално покритие върху метални съдове, които имат пряк контакт с огъня - джезвета, казани, тави. Тъй като бързо оксидират, се налага медните съдове да се посребряват или калайдисват. Бакъреният съд се поставя на огъня да обгори отвън и отвътре, като се държи с големи клещи. После с малко сярна киселина и памук се обтрива цялата повърхност и се залива с вода.

В калая се добавя нишадър, който го разтваря, после се добавят солна киселина и цинков прах. Съдът се поставя отново на огъня да се нагрее. Тази процедура се повтаря, докато се калайдиса хубаво целият бакър. Ако работата е качествено свършена, съдът издържа цяла година преди повторно калайдисване.
                                   Абаджийство:

Най-разпространен занаят в Родопите през ХIX и началото на ХХ в.Още в началото на своето развитие абаджийството може да се определи като домашно производство на аба /дебел вълнен плат/.Дейност по необходимост тъй като повечето от дрехите на мъжете и жените са ушити от абян плат Производството на аби се засилва в края на 20 –те на ХIXв./История на България1985г.,227/при въвеждането на редовната турска армия,чиято униформа е ушита от аба.По разкази на възрастни хора ,тъкането на този вид вълнен плат се е тъчало почти във всяка къща,а допълнителната обработка се извършвало в с.Михалково/съседно нам село/.”Според документи през 1827г. само от селата Михалково и Ракитово се иска доставянето на 500топа сива аба и 120 топа бозова аба за ямурлуци.”
                                       Терзийство:
image

                 Занаят свързан с ушиване на дрехи от аба .Най -известен терзия от 1900г. насам /точна година малко трудно да определим /е бил Асан Чаушев,дядо на Риза Тайфик Войводов -самарджията. Разказват че е шиел дрехите на ръка.20 – ти век постепенно навлиза механизираното производство,появяват се първите машини. 

                  Материали са ползвани от сайта: Националистически форум                           



Гласувай:
62



1. kvg55 - barin,
14.07.2019 21:52
Още се намират ентусиасти тук-там.
На Сточна гара в София има една ковачница "Крали Марко".
цитирай
2. barin - Здравей, kvg55. Има и още занаяти, ...
14.07.2019 21:56
Здравей, kvg55. Има и още занаяти, но не можах да обхвана всички. В някои работилници в Трявна, Широка лъка и Етъра съм опитвал по нещо, заедно със сина си.
Поздрави!
цитирай
3. анонимен - Специално си сложих официална шапка, за да ти я сваля Бардин :-)
14.07.2019 22:03
Благодарен съм не само за добре поднесената информация, но и за факта, че българските занаяти се възраждат.
Замислих се че тези занаяти са и носители на бита, културата и народността ни. Но и част от уникални духовни житейски ритуали на българина. Да... ритуали, защото българина винаги носил своята си стара неугасваща „религия“, записана в Родовата ни памет, каквато и вяра да ни налагат.
Това разбира се си е мое мнение и не желая да споря с никой за него!
Моите почитания и пожелания за една пълноценна седмица!
   Лекс
цитирай
4. rosiela - Прекрасен материал за българщината.
14.07.2019 22:07
Поздравления, Барин!
цитирай
5. tonsun - https://cherga.bg/bg/magiya-chanove/
14.07.2019 22:08
Страхотен пост. Моите адмирации. А линка по-горе е като малко допълнение... Чудната музика на хлопатарите от мед, пиринч и сребро е в душите ни ..
цитирай
6. barin - Здравей, Лекс. Познах по стила, че ...
14.07.2019 22:08
Здравей, Лекс. Познах по стила, че си ти, макар че излизаш като анонимен. Интересни са занаятите и напоследък проучвам много неща. Посетих няколко стари части, като видях доста занаятчийски работилници. Занаятите не отмират, има хора, които наследяват от по-старите. Чест и почитания и на теб.
Поздрави!
цитирай
7. barin - Здравей, Роси. Благодаря за вкл...
14.07.2019 22:10
Здравей, Роси. Благодаря за включването и интереса към новата ми тема.
Поздрави!
цитирай
8. barin - Здравей, tonsun. Първо видях и и...
14.07.2019 22:12
Здравей, tonsun. Първо видях и изслушах звънците, после пиша отговора. Помня, че ги имаше в Дома на хумора и сатирата в Габрово, където преди три години моя син, тогава втори клас за първи път писа в книгата за впечатленията. Чакам Панаира на занаятите след около половин месец.
Поздрави!
цитирай
9. tonsun - Здравей, tonsun. Първо видях и и...
14.07.2019 22:35
barin написа:
Здравей, tonsun. Първо видях и изслушах звънците, после пиша отговора. Помня, че ги имаше в Дома на хумора и сатирата в Габрово, където преди три години моя син, тогава втори клас за първи път писа в книгата за впечатленията. Чакам Панаира на занаятите след около половин месец.
Поздрави!


Такива работилници има и на Етъра, и в Боженци... Но красотата им можеш да я видиш и чуеш много скоро.... на 19, 20 и 21. 07 на Роженските поляни ще се проведе поредния Роженски събор и можеш да чуеш не само чановете но и свещенната музика на каба гайдите (mm)
А в началото на август, е съборът в Гела, където отново майсторите изваждат чановете и поляните на Родопите се огласят от невероятните им звуци..
Благодаря още веднъж за готиния пост.
цитирай
10. zax - Билкарите и захарите ни измряха, ...
14.07.2019 23:11
Билкарите и захарите ни измряха, без другото можем.
цитирай
11. barin - Вярно е, zax.
15.07.2019 05:45
Вярно е, zax.
цитирай
12. barin - Здравей, tonsun. Не съм ходил по ...
15.07.2019 05:46
Здравей, tonsun. Не съм ходил по време на съборите на Роженските поляни и Гела. Само съм гледал по новините и в интернет снимки. Сигурно е интересно.
Поздрави!
цитирай
13. missana - Чудесен материал, Барин!
15.07.2019 08:55
Той доказва, че българщината е още жива и се мултиплицира, напук на всички онези сили, които желаят да умъртвят майка България. Благодаря ти!
цитирай
14. barin - Благодаря, че отдели време за мен, ...
15.07.2019 10:05
Благодаря, че отдели време за мен, Младене. Аз обикновено пиша за България. Мисля, че няма да изчезнем.
Поздрави!
цитирай
15. emocionalnost - Поздрави!
15.07.2019 21:17
Поздрави!
цитирай
16. barin - Благодаря, emocionalnost. Зан...
15.07.2019 21:25
Благодаря, emocionalnost. Занаятите са прекрасни. Винаги първо се сещам за слънцата в Трявна и облога, а после за Чипровци и килимите, които тази година гледах в музея
Поздрави!
цитирай
17. donchevav - Пълниш и очите, и душата с този пост, ...
16.07.2019 22:32
Пълниш и очите, и душата с този пост, Иване! Благодаря ти! Поздрави!
цитирай
18. barin - Благодаря за хубавите думи в тази ...
16.07.2019 22:34
Благодаря за хубавите думи в тази късна вечер, Вени. Може би трябваше да напиша за още занаяти, като терзийството, например.
Поздрави!
цитирай
19. анонимен - Незнаех, че изграждането на кла...
17.07.2019 02:18
анонимен написа:
Незнаех, че изграждането на кладенци спада към занаятчийството. Щото и аз изкопах един кладенец на вилата на брат ми и то абсолютно сам за две седмици. И сега разбрах че може и да съм занаятчия. Между другото и сам открих водата преди да започна кладенеца. Незнаех че с пръчките ми показва точно къде е. Всичко ми беше за пръв път. Браво barin, развесели ме и ме удължи в още една професия !

Пак ми изписа " анонимен" е,..... аз съм elcho
цитирай
20. barin - Здравей, Елчо. За показването на ...
17.07.2019 05:43
Здравей, Елчо. За показването на вода с пръчки зная отдавна от един познат във Варна. Дори е направен опит при лозе на мои роднини и наистина по чертежа ми показа къде е водата. изграждането на кладенец е трудна работа и бащата на предишния собственик на моето лозе го е правил. Бил е строител.
Поздрави!
цитирай
21. bven - Когато четях твоя труд, барин, ми ставаше леко и свежо!
18.07.2019 08:50
Благодаря!
Светлина и Любов!
цитирай
22. barin - Благодаря, Татяна. Мисля, че ма...
18.07.2019 12:02
Благодаря, Татяна. Мисля, че материалът е добре поднесен за четене.
Поздрави!
цитирай
23. elineli - За мен бе
18.07.2019 12:13
удоволствие да съм ти гост!
цитирай
24. barin - Благодаря, elineli. За мен е удо...
18.07.2019 13:14
Благодаря, elineli. За мен е удоволствие да четат темите повече хора.
Поздрави!
цитирай
25. litatru - Здравей, Барин!
19.07.2019 00:45
Поздравления за този постинг!
Много ми хареса, защото аз си падам по почти всички (даже - по всички, дори по правенето на кладенци) от изброените занаяти. Дори някои от тях съм практикувала (например - бижутерството, плетеното, бродирането, т.е. обичам художествените занаяти, в които човек може да вложи личния си вкус. )
Поздрави!
Литатру
цитирай
26. barin - Здравей, litatru. Оказа се, че не ...
19.07.2019 06:10
Здравей, litatru. Оказа се, че не съм обхванал всички занаяти. Преди години ходих в с. Пчелник и ми показаха един занаят, който беше почти отмрял и изчезнал, защото не се практикува. Във всички има по нещо, вложено от човека и показващо неговия вкус.
Поздрави!
цитирай
27. bven - Повод за гордост и слава!
19.07.2019 11:19
Благодаря ти, barin, за прекрасно поднесения материал.
Хубав ден!
цитирай
28. zaw12929 - Извикваш обич към българщината ...
19.07.2019 14:36
Извикваш обич към българщината
Пускайте всеки занаят в оделен постинг ще бъде прекрасно отново да се съсредоточим върху умения, търпение и работливост на предците ни- лишени от смартфонни!
Поздрави!
цитирай
29. barin - И аз благодаря, Татяна. Напоследък ...
19.07.2019 17:04
И аз благодаря, Татяна. Напоследък започнах по-рядко да публикувам, но качеството не мога да занижа.
Поздрави!
цитирай
30. barin - Здравей, Зав. Може би трябваше да ...
19.07.2019 17:05
Здравей, Зав. Може би трябваше да бъдат отделно някои занаяти. Има какво още да напиша за всеки от занаятите, поне помня от обясненията в Боженци, Етъра, Трявна и останалите места.
Поздрави!
цитирай
31. barin - Получих вече отзивите по социал...
20.07.2019 05:49
Получих вече отзивите по социалните мрежи от САЩ и Русия. Темите се четат в Русия от мой приятел от детството, който е преподавател и негови стотина приятели, В САЩ са роднините на съпругата ми, който пък препращат всичко от блога лъм стотина техни приятели.
цитирай
32. rosiela - Как няма да се включа. Аз харесвам занаятите.
21.07.2019 07:57
barin написа:
Здравей, Роси. Благодаря за включването и интереса към новата ми тема.
Поздрави!



Дълги години работих като журналист със Задругата на майсторите, даже и юристконсулт им бях намерила, че имаха нужда.
цитирай
33. rosiela - С което искам да кажа,
21.07.2019 07:58
че пак ти препрочитам постинга, Барин.
цитирай
34. barin - Благодаря, Роси. Малко по-рядко ще ...
21.07.2019 08:06
Благодаря, Роси. Малко по-рядко ще публикувам, защото ще опитам да изнеса доклад на Варненска историческа конференция, ако ме допуснат. Имам засега материал.
Поздрави!
цитирай
35. rosiela - От сърце ги желая успех!
22.07.2019 08:34
barin написа:
Благодаря, Роси. Малко по-рядко ще публикувам, защото ще опитам да изнеса доклад на Варненска историческа конференция, ако ме допуснат. Имам засега материал.
Поздрави!

цитирай
36. marrta - :)
05.08.2019 09:00
поздравления, че сте посочили източника на информация
цитирай
37. barin - Благодаря, martta. Понякога пр...
05.08.2019 09:15
Благодаря, martta. Понякога пропускам този момент.
Поздрави!
цитирай
38. karpis - Вече се повтарям.
12.08.2019 20:33
За пореден път се повтарям,но публикацията ти е супер.Както винаги интересна и изчерпателна,а за сграфито керамиката дори не знаех,макар че се захласнах по фотоса й!Страхотна е!Поздрави!
цитирай
39. barin - Благодаря, karpis. По-добре, че се ...
13.08.2019 12:10
Благодаря, karpis. По-добре, че се харесват хората. Може би назад да намериш още интересни теми.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3645291
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67334
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031