Вацлав Херменгилд Шкорпил, останал известен в България като Херман е роден през 1858 г., 8 февруари. Получава средно образование в гр. Хрудим и Пардубице, дипломира се в Техническия университет в Прага и Лайпцигския университет. Пристига в България през 1879 година. От 1 септември 1880 г. е назначен за учител в Пловдивската мъжка гимназия. От 1 септември 1881 до 1 септември 1886 г. учителства в мъжката гимназия в Сливен. На 1 септември 1894 г. е назначен за учител в София, а между 1894 и 1900 г. преподава отново в мъжката гимназия в Пловдив. Между 1900 и 1904 г. е учител в Русе, а след това до 1906 г. – във Варна. Уредник е на Варненския археологически музей (1906 – 1921) и председател на Варненското археологическо дружество.
Карел Шкорпил е роден на 15 май 1859 г. в гр. Високе Мито, Източна Чехия, тогава в Австрийската империя. Завършва гимназия в Пардубице, Карловия университет и Висшето техническо училище в Прага.
Пристига в България (август 1881 г.) след Освобождението и работи като гимназиален учител по математика, естествознание, технически науки и рисуване в Пловдив (1882 – 1886), Сливен (1886 – 1888), Варна (1888 – 1890 и 1894 – 1915), Русе и Велико Търново (1890 – 1894). След пенсионирането си в 1915 г. е несменяем директор на Варненския археологически музей. Преподавател е в Морското машинно училище и Търговското училище във Варна. Започва да се преквалифицира в професионален археолог още като млад учител. Шкорпил постепенно развива забележителна научна дейност. В продължение на над 50 години публикува самостоятелно и в съавторство с брат си Херман около 150 научни труда, от тях 30 на чужди езици – немски, чешки и руски. Той е сред основателите (и сътрудник, 1888 – 1895) на Варненския археологически музей и Варненското археологическо дружество.
Изглед от родното място на Херман и Карел - Високе мито.
Високе мито е малък град, намиращ се днес в пределите на Чехия, основан през 1262 г.
Обикновено хората винаги казват"Братя Шкорпил", като има и такива, които не знаят имената им. Те са дошли по едно и също време в България, работили са заедно и затова не ги делят. Разделени са след смъртта си, защото гробовете им са на различно място. Братя Шкорпил са направили много за България от гледна точка на откриване и разработване на археологически обекти.
През 1924 г. Карел Шкорпил става инициатор и пръв председател на Археологическо сдружение „Българска старина“, което организира провеждането на мащабни разкопки в Плиска, Мадара и Преслав, допринасяйки за опазването и популяризирането на българското културно-историческо наследство.
Карел Шкорпил е свързан и със спортно-туристическото движение в България. Като преподавател във Варненската мъжка гимназия, той става „кръстник“ на първото официалното спортно и футболно дружество в България.На 18 май 1913 г., той дава името „Река Тича“ на съществуващото от месец и половина по-рано дружество с името „Галата“. Днешен ПФК Черно море (Варна).
На сникмата - братя Шкорпил: Херман( 1858-1923) и Карел( 1859-1944).
За България има още един чех, който е направил много и е живял- Константин Иречек. Варненци винаги ще се сещат за Антон Новак- основателят на Морската градина в града. Между 2006 и 2012 г. бях член на дружеството за българо-чешко-словашка дружба" Томаш Масарик". Името не е избрано произволно- Масарик е първият министър-председател на обединена Чехословакия.
Това решение не се приело с охота от Централното археологическо дружество в София и от Министерството на народната просвета. Възникнали редица разногласия, но в резултат на продължителни преписки, през май 1902 г. Министерството утвърдило устава на Дружеството като самостоятелно, а не като клон на централното. На годишното събрание същата година Карел Шкорпил бил избран за завеждащ сбирката на музея, такъв той остава до 1933 г.
Две години по-късно - през 1904 г. по свое желание във Варна се установява като учител и другият брат – Херман. Оттук нататък съдбата на двамата братя окончателно се свързва с археологията и музейното дело на града. Още с идването си във Варна Хермин бил приет в Археологическото дружество, а след пенсионирането си през 1906 г., става негов председател, като остава такъв до края на живота си.
Двамата братя Шкорпил винаги са работили заедно, като успешно са се допълвали. Сътрудничеството им е било безкористно и особено ценно, поради различното им образование – Хермин - естественик, а Карел - математик. Едно продължително сътрудничество не само в научно-изследователската им работа, но и в музейната и обществената им дейност. Почти всичко излязло изпод перото им, до внезапната смърт на Хермин, е подписвано с имената и на двамата, независимо от приноса на всеки един от тях. Карел и Херман Шкорпил – двама са създателите на варненската, а и на българската археологическа наука въобще. Заслугите им не подлежат на съмнение. По-големия брат Карел открива и установява мястото и основните постройки в първата българска столица Плиска. Безспорен е и приносът на по-малкия брат Херман, който открива раннохристиянската базилика в Джанавара. Може да се сетим и за други чехи, работили за България или поне свързани с нашата държава: Иван Мърквичка( художник, когото помним още от картините му в учебниците)пистелят Ярослав Хашек, написал"Храбрият войник Швейк", Йозеф Лада( имал стихове и котреспонденция с Дора Габе и други.
Братя Шкорпил изпъкват с разнообразната и всеобхватна дейност, с която са се занимавали. Във Варна има една малка улица, кръстена на тях. Улица „Братя Шкорпил” започва от ул. „Антим І“( зад Историческия музей) и завършва при бул. „Вл. Варненчик“. През 1897 г. е кръстена „Мария-Луиза”, а през 1906 г. е преименувана на „Пиротска”. През 1923 г., след смъртта на Херман Шкорпил, е прекръстена на неговото име, а след смъртта на Карел Шкорпил през 1944 г. е прекръстена на ул. ”Братя Шкорпил”. Улицата е малка, осеяна с архитектурни паметници. Къщата, в която Херман и Карел Шкорпил са живяли е на номер 20 на улицата.
По-горната снимка е на Херман, а по-долната на Карел.
Всички българи трябва да са благодарни за тяхната огромна народнополезна дейност. Потомци са на известен в Чехия род, който има родствена връзка със знатния род на Иречекови и Шафарикови. Павел Шафарик е автор на ценни изследвания върху славянския език, етнография и литература. А Константин Иречек е автор на „История на българите”. Братя Шкорпил завършват основното си образование в Хрудин и Пардубице, а висшето си – в Прага. Херман постъпва в природонаучния отдел на Политехническия институт, а Карел Шкорпил завършва математика.
Приносът им за България:
Братя Шкорпил са оставили сведения и статии за всичко – не само за трите столици – Плиска, Преслав и Велико Търново. Те описват и прабългарските и средновековни християнски паметници, праисторически селища, тракийски могили, пишат за печата на княз Борис Покръстителя, открит във варненската местност Караач теке, за всички паметници около Варна и др.
Карел Шкорпил твърди, че цар Борис I е погребан край Варна и посвещава последните години от живота си в издирване на гроба му, за да го докаже, но не успява. В темата си аз съм изказал предположение къде може да е прекарал последните си години княз Борис I, защото на пет места твърдят различно.
Блогът на barin :: Последните години на княз Борис I
Братя Шкорпил документират релефа на Мадарския конник. Поставят началото на подводната археология в България с проучванията си. Изследват антични селища и паметници, сред които Одесос (Варна) и околностите му и участват в проучването на емблематичния за Варна – Аладжа манастир. Заслуга на Херман Шкорпил е откриването и разкопките в местност Джанавара, близо до Варна. По желание на Херман гробът му е в местността Джанавара, близо до варненския квартал "Аспарухово". Другия брат- Карел е погребан в крепостта Плиска.
Старината е разкопана и проучена през 1911 – 1914 г. и 1919 г. от археолозите Херман и Карел Шкорпил с помощта на младия тогава архитект Ал. Рашенов. Дотогава развалините ѝ се извисявали като могила, известна сред старото местно население като „Зъмска могила“ или Илан тепе (Змийска могила) поради многото змии, които са се криели из рушевините. Според Шкорпил на мястото на могилата имало тракийско светилище, а в подножието на Джанавар тепе (от към канала) съществувало древно селище с име Варнас (Варна), което далеч предхождало елинския град Одесос. Приемайки таза теза, не се изключва възможността името на местността „Джана – вар“, а и това на днешния град - „Варна“, да има тракийски произход и да произлиза именно от „Варнас“.
Достатъчно показателен за значимостта на църквата и нейното място в световното културно наследство, говори фактът, че именно до нея (от южната ѝ страна) се намира гробът на първооткривателя ѝ – Херман Шкорпил.
След проучването разкритите стени на църквата остават да стърчат в продължение на десетилетия, до 60-те години на XX век, когато е направена частична консервация и реставрация, но не и на мозайките, които, поради опасност от разрушаването им, са повторно покрити с пръст, без да са изцяло заснети. Дълго време за описание на църквата безкритично се ползват предоставените от Шкорпил данни, в които липсва точно описание на мозайките (само се споменава за тяхното съществуване).
За да могат да станат мозайките достояние на науката и да се изясни оформлението и съвременното им състояние, през 1997 – 1999 г. екип от Варненския археологически музей с ръководител Александър Минчев провежда частични разкопки на църквата в местността „Джанавара“ и прави консервационно укрепване на мозайките, което поради липса на средства не е изцяло завършено.
От 2007 г. насетне на обекта се провеждат редовни археологически проучвания, отново под ръководството на Ал. Минчев, но вече с помощта на по-младия му колега Васил Тенекеджиев. За жалост разкопките се извършват „на парче“, спрямо отпуснатите средства, при което този уникален паметник на раннохристиянската култура остава все още нереставриран и не докрай проучен, и ако се продължава със същите темпове, не ще да бъде скоро.
На снимката- гробът на Херман Шкорпил край Джанавара
Един от най-значимите проучвания на братя Шкорпил са посветени на битката при Варна от 10.11.1444г. и гроба на крал Владислав Варненчик. Изследователите подготвят рисунки, скици, карти, правят обходи и подводни проучвания във Варненското езеро.
Гробът на Карел Шкорпил в старините на Плиска
Гробовете на братя Шкорпил съм посещавал често, като дори на 1 юни ще ходя в Плиска и ще видя гроба на Карел за пореден път. Случвало се е да виждам много цветя и венци по паметниците.
На картата е показана улица"Братя Шкорпил" в центъра на Варна
Сигурен съм, че чешките братя са почетени и в други български градове с именуването на улици или други обекти на тяхно име. Може някой в коментар да сподели за своето родно място.
Братя Шкорпил са потомци на род, който има родствена връзка със знатния род на Иречекови и Шафарикови. В многообхватното си научното наследство братя Шкорпил имат и голям принос към историята и археологията на град София. Ето защо тук публикуваме статия (Шкорпилови 1890: 46–60), съобщаваща за разкриването на две средновековни църкви и прилежащите към тях (но разнородни по хронология) гробници и плоски гробове при преустройството на района между Народното събрание и базиликата „Св. София“ в края на XIX в. От настояща гледна точна датировките и интерпретацията на откритите археологически останки, направени в статията, са остарели, но целта на поместения тук откъс е да представи гледната точка, размислите и преценките на братя Шкорпил като проучватели от епохата, в която са живели. Поради тази причина текстът се предава според нормите на стария (Дриновски) правопис.
Братята кръстосват пеш или на кон селищата на страната ни и страстно, с методическа педантичност извършват проучвания на могили, крепости, градища, некрополи, защитни валове и окопи, стари църкви, релефи и др. В резултат на изследванията се появяват и първите им трудове: “Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България”; студията “Паметници из Българско“. Важно място в своите проучвания Карел Шкорпил отделя на старите български столици Плиска, Преслав и Търново. По покана на Комитета за българската старина, той пише изложението “В защита на българската народна старина”, публикувано във Варна през 1924 г. Двамата братя издирват и обнародват множество гръцки и латински надписи в България, но най-голям принос имат при събирането и издаването на т. нар. първобългарски надписи (Пръв Карел Шкорпил снима надписа и релефа на Мадарския конник). Благодарение на тяхната дейност са съхранени ценни преписи, които са от неоценима полза на епиграфската наука. През 1931 г. Карел Шкорпил предоставя на учителския съвет при Варненската мъжка гимназия 1000 лв. за учредяване на фонд на името на брат му Херман Шкорпил. Условието е всяка година на празника на Св. Св. Кирил и Методий от лихвите да се дава награда на най-добрия по успех и поведение беден ученик. На 15 май 1931 г. учителският съвет учредява фонда и всяка година изпълнява волята на дарителя. За Херман и Карел Шкорпил България е “страната ни”, Варна – “градът ни”, а българските народни песни – “напевите ни”. Със своята дейност двамата братя полагат основите на една модерна за времето си наука, свързана с европейските постижения и начертават пътя за нейното развитие в България. И днес е актуален апелът на Карел Шкорпил: “Българи, пазете народните си старини, изучавайте миналото на народа си и културата му!” При изписването на името на големия брат на места срещах Хермин, но възприех по-характерното изписване Херман, което по-често се среща в чуждите страни.
Тагове:
© За костите, паметникът и вината на бъл...
© Четиво за блоговите историчари
Август фон Гнайзенау и Карл фон Клаузеви...
Полунощ против Путин...
Поздрави!
Хубав и ползотворен ден! (hi)
Хубав ден!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
/ ужасяващата наша склонност да мислим абстрактно и поетично?/
пише се Иване,когато имаме Обръщение- Младене, Юлке..
Лексодърве, и т.н..
хубав пост, и аз научих повече, барин!
дерзай!
Поздрави!
Поздрави!
не съм съгласен /с цялото ми уважение за стореното за България/
с прехвалването на Иречек по историческата тема /е, не и тук :)/
Иречековата "История на Българите" парекселанс е дисертация на 22 годишен хлапак, който незнайно как за нула време се изтъпучва през неокосената ливада на Историята ни.
и в резултат, вместо куюмджийски, терзийски Иречеково-Васил Златарски дюкян..
използвам случая да се обърна и към Лекси
във вчерашния си постинг "Булгар", Лавал пише:
"Днес във Велики Булгар има архитектурно – исторически резерват на древната българска столица. Освен това бил изграден и Музей на Българската цивилизация, в чиито зали са показани над 100000 експоната, свързани с древнобългарската култура."
отдолу Лекса коментира:
"Защо Русия вече век и половина така усърдно и безкомпромисно прави всичко да затрие историята ни и артефактите за нея!"
абе Лексе,
Музей на Българската цивилизация, в чиито зали са показани над 100000 експоната
за сичко е виновен Путин, че не е преместил Ермитажа у Казан
да ме прощава Лекса, простотия..
както аз казвам - тъпа тъпота..
Поздрави!
Изтрих си коментара, заради присъствието тук на една личност, от която и от години блога е пропищял!
НЯМА ПОВЕЧЕДА КОМЕНТИРАМ В БЛОГА в постинги в които присъства(те). А малкото ми приятели, които не е изгонила с тайфата си също така правят!
И явно това е целта и политиката на това „място за споделяне“ - „забавно развлекателно“, като на гледаните телевизии, информиращи все по-примитивно забавляващия се Народ. Който освен това е „информиран“, но без право на апостроф даже за мнение!
Приятно „забавление“ ;-(
П. Благодаря "черен хиник", Явно сме "Друга категория" изгонените от блога и гнусливите да коментират поради една Категория, даже маркирала имената с принадлежността си!!!
за малкото непредубедени Историята е Истина, в която фактите говорат
не политика
не те съзирам сред непредубедените..
самият факт "НЯМА ПОВЕЧЕДА КОМЕНТИРАМ" те слага в друга категория..
Затова предлагам да прочетете повече за нея от линка.
Отличен постинг.
Поздрави!
Поздрави!
А куполът е изгграден от тухли, върху който са натрупани стотици тонове пръст !?Сегашните строители едва ли биха могли да повторят строежа със същите материали !И навсякъде е използвано златното сечение , връх в строителството И " невежи" строители, траки естествено, едва ли биха могли да го ползват!
Хубав ден!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!