Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2019 22:27 - Религиозните храмове около Асеновград
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 6546 Коментари: 14 Гласове:
40


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                   Асеновград е сравнително голям български град, който не е областен. Намира се близо до Пловдив и има удобна транспортна връзка. Името му преди е било Станимака, а сегашното Асеновград се свързва с Иван Асен II . Български цар от второто Българско царство( 1218-1241 г.), спечелил една значителна битка, която има съществени последици за държавата ни. След победата при Клокотница България става най-голямата държава на Балканския полуостров и е на три морета. Мечта на много следващи владетели е  отново да имаме изла на трите морета- Черно, Егейско и Адриатическо. Защо не и на четвърто- Мраморно море. За битката при  Клокотница, състояла се на 9 март- св. 40 мъченици през 1230 г.:
Блогът на barin :: Териториално разширение на България след битката при Клокотница 1230 г.
                  Това е най-успешната от към последствия битка на България през цялото си многовековно съществуване. Дали цар Иван Асен II е вемал правилни решения е трудно да се оцени, но мисля, че добре е управлявал държавата си и се е справил.
                   В Асеновград съм ходил много пъти. Има какво да се види в града. На няколко километра в края на града в парк покрай реката се намира Асеновата крепост. На снимките иглежда като картичка"
image    
                         Има много места, от които може да се направят хубави снимки на Асеновата крепост.
                     Религиозните храмове може да бъдат няколко вида; манастири, катедрали, църкви и параклиси.
                      Манастирите са големи, имат църква, в която се отслужва литургия, стаи на монасите, при някои хотелска част за посетители и сграда за църковни неща. На входа обикновено има църковни магазини. Някои манастири са обитавани и има монаси, други отдавна са изоставени. По големина най-големият български манастир е Рилския, следва Бачковския( по-нататаък ще го разгледам, защото е близо до Асеновград и се вписва в темата) и Троянския на трето място. И трите са много популярни дестинации и се посещават от туристи, освен от вярващи. 
                    Катедралата представлява голяма централна църква в големите градове. Най-известната Катедрала е св. Александър Невски. Църквите са по-малки и впо-големите  тях има богослужение. Параклисите отдалеч изглеждат като малки къщи, но най-отгоре имат християнски кръст и не могат да се сбъркат. В някои стари градове, като Несебър и Соопол има много параклиси. Повечето от параклисите в България са постоянно отворени и в тях има свещи и място за апалване горе и долу( за живите и мъртвите).  Хората трябва да са съвестни, за да пускат монето за свещите и малките икони, които са оставени без надзор, а има само надпис със цената. Има и такива параклиси, които са през цялата година заключени и се отключват само на храмовия празник  или на праязника на града( селото). 
                 В темата разглеждам религиозните места около Асеновград, като имам предвид тези, които са на петнадесетина километра отдалечени.;
                  Бачковски манастирМанастирът е основан от двама братя грузинци с фамилното име Бакуриани (Пакуриан) от княжеството Тао-Кларджети в Югозападна Грузия (днес в Турция), по време на управлението на византийския император Алексий І Комнин (1081-1118). Последният бил известен с интересите си към богословските и философските проблеми. Интереси в тази насока проявявала и неговта жена, а дъщеря му – Анна Комнина, се е занимавала задълбочено с иастория. Поради това императорският дворец е представлявал един вид „академия на науките“, увличаща към духовния живот много от пълководците от различни специалности. Единият брат Абазий е магистър (главнокомандуващ) на една от византийските армии. Другият, Григорий, първоначално Григорий управлява Карс и Теодосиополис (днес Ерзерум) в Армения, а по-късно ръководи една област в Македония и получава чиновете севаст и велик доместик на Запада (главнокомандуващ войските на Византия в Европа). Поради големите си заслуги към държавата и по-скоро към Комнините той е награден с големи недвижими имоти (феоди) в Гюмюрджина (Мосинопол), Македония, Пловдивско и Серско и става голям византийски феодал и управител на цялата пловдивска област.
Поради силната си религиозност и за да укрепи властта си в своите пловдивски владения, през 1083 г. Григорий Бакуриани изградил в красивите недра на Родопите  (по-точно в местността „Яново”, в съседство със село Бачково) Бачковския манастир, като го посветил на Божията майка - „Успение Богородично“.
Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество. Скоро след основаването на обителта тук се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост "Петрич" (позната днес като Асеновата крепост).
През 1084 г. Григорий съставя на грузински, гръцки и арменски Типика (Устава) за манастирското самоупрвление. Манастирът бил провъзгласен за самостоятелна духовна община, а издръжката му била подсигурена с приходите от имотите на Григорий и на брат му Апасий, които те завещали на манастира за вечни времена.
Бакуриани проявил грижи и за местното българското население и построил много сгради в Асеновград (с. Стенимахос) и околностите. Той нарежда до манастирската страноприемница да се изгради здрава кула на една височина (на около 300 метра по права линия югозападно от нея), за да осигурява защита в случай на неприятелско нападение. Странноприемницата съществува и до днес във вида си от първата половина на XIX в. Издигната е върху североизточните склонове на височината „Св. Димитър“ на около 100 метра от левия бряг на р. Асеница. Височината е наречена  така на едноименния параклис, използвана е естествената недостъпност на върха, като изкуствено е подсилена само откъм достъпните страни. Във вътрешната й дворна част има и по-стари постройки, една от тях е църквата „Св. Георги Метошки”.
На другата естествена височина в западната част на Асеновград, където днес се издига параклисът „Св. Архангел”, се предполага, че е била втората крепост, подарена заедно със страноприемницата на Бачковския манастир от Григорий Бакуриани. На 3 км западно от Асеновград пък, при с. Воден (дн. кв. „Горни Воден“),  от където се откривала гледка към Пловдивското поле и съседните места от родопските склонове, е бил замъкът, в който е живеел великият севаст. В близост  се намира вече полуразрушеният параклис „Св. Димитър” построен първоначално през 1064 г. и поправен по-късно през 1882 г.
Едновременно с Бачковския манастир Бакуриани построява и черква-костница.
През 1086 г., само три години след основаването на манастира, в битка с печенезите  и узите Григорий загива край с. Беляково, недалеч от Пловдив.
                        
image
                   
                          Кукленският манастир “Св. Св. Козма и Дамян” се намира на 2 км на югозападно от село Куклен и на около 10 км западно от Асенвград. Разположен сред живописните гънки на дела Чернатица от  Западните Родопи, в северозападното подножие на връх Кукленско кале.

Манастирът е наричан от местното население “Св. Врачове”, а според запазен ктиторски надпис на аязмото, е носел и името “Св. Безсребърници”. Не случайно за патрон на обителта са избрани светите безсребърници Козма и Дамян, широко известни в християнския свят като лечители и бързи помощници в беда. Още от създаването си, манастирът е свещено място за поклонение и упование на болните. Светинята е наречена на светите братя заради техните лечителски способности. Не едно и две са доказателствата за присъствието в особена сила на Божията благодат тук.
                     
Храмът "Св. Василий Велики" е параклис към разрушения през храм "Св. Марина". Той датира от XVII век, изцяло разрушен и опожарен от турците. Възстановен отново от своите енориаши. Възстановяването е било завършено на 29 май 1859 година. Това става ясно от мраморната плоча, иззидана отдясно на входа. Храмът е еднокорабен, едноапсиден, покрит с полуцилиндричен свод. Оскъдна светлина прониква вътре, поради липсата на големи прозорци. В "Св. Василий" се намира най-голямата икона на Св. Харлампий. Цялата икона е сребърен обков - ризница. Таванът и стените са изцяло изписани със светци, пророци и картини от Стария и Новия Завет.

               До 1835 година на мястото на днешната църква "Св.Богородица Благовещение" се е намирал параклис на Бачковския манастир, датиращ още от времето на Григорий и Абазий Бакуриани. Сведения сочат, че строежът на параклиса пък става върху някогашно тракийско светилище. След като основите били построени, започнала да тече топла, лековита вода в аязмото развъдили риба и затова вярващите я нарекли "Рибната". През 1835 година върху основите на този параклис е бил построен сегашния храм, като част от стария градеж в олтарната част и основите е бил запазен. Църквата е градена от "тънки" тухли и бигорни блокчета и е увенчана с красив корниз покрит със стари керемиди. В нея личат две засводени двустъпални - така наречени "псевдоконструктивни" ниши по една от двете страни - безусловен белег на византийското строителство по българските земи по времето на династията на Комнините (XI - XII век). Тези специфични архитектурни особености се забелязват още при няколко храмови строежа в Станимака (Асеновград) и околностите - (костницата при Бачковския манастир, крепостната църква "Св. Богородица Петричка", параклисът "Св. Ян"). Църквата е трикорабна, куполна, едноабсидна.
              Храм ""Св. Георги Амбелийски", за който не знаем как е изглеждал. Бил е разрушен от кърджалиите в края на 18 век. В този си вид е от 1848г. и илюстрира от една страна големите финансови възможности на енориашите, а от друга-новите тенденции в църковното строителство в българските земи по това време. Майсторите, изградили този внущителен  трикорабен, трикуполен едноабсиден храм с двойна емпория са според някои юговци, а според други – брациговци. Нартексът и наосът са разграничени само от дървена преграда и образуват общо вътрешно пространство. Чрез шест двойки колони, завършващи с красиви капители, то е разделено на три кораба. Принципно новият момент е свързан с пространственото извисяване на средния кораб посредством три купола, разположени по протежение на главната му ос /над олтара, наоса и емпорията/. Те са изявени изцяло във външния обем на сградата, разчупвайки традиционния метричен ритъм на обикновения трикорабен храм и постигайки по този начин пространствена композиция, заредена с напрежение. Височината на средния кораб /11,67м/ позволява също така наличието на две емпории, с което вътрешното храмово пространство става още по-внушително. Това чувство за импозантност се засилва от откритата галерия, обхващаща западната и половината от надлъжните фасади, както и от наличието, само в този храм в града, на две камбанарии. Едната е при северозападния, а другата при североизточния вход. Източната, по-голямата, се състои от две части, разположени една над друга. Строена е през 1874г. със средствата на дружеството “Св.Димитър”. На тази камбанария е монтиран и виенски часовник, който доскоро е функционирал. Камбанарията при северозападния вход, строена през 1871г. била дървена, с интерестна ахитектура, но рухнала през 1948г. От оригиналния и градеж е запазена само долната част на партера със стенописи /”Възкресение”/.

               Множеството легенди, предания и исторически данни ни карат да мислим, че античният храм "Св.Богородица Успение" в Станимака е строен след 313 година. Храмът води своето начало още от най-ранното средновековие. Той е построен най-вероятно по времето на големите Бакурианови строежи, когато града, стабилно защитен е преживял благодатни векове и се е разширил значително. Църквата просъществува до Третия кръстоносен поход -1189 година, когато кръстоносците при Фридрих Барбароса превзели града с пристъп и храма, както и огромна част от градските постройки били унищожени. При Иванко през 1199 година бива възстановен, но отново разрушен и през 1207 година, когато Станимака попада в границите на Латинската империя неговото възстановяване станало невъзможно. Едва през 1230 година цар Иван Асен II, след като превзел града и възстановил Петричката крепост, която по-късно била наречена на него - "Асенова" и оставил там своя знаменит надпис, той възстановил и храма, който бил едноименен на крепостната църква - "Света Богородица Успение". Въпреки че според църковните наредби в един град не бива да има две едноименни църкви храмът имал функцията да обслужва жителите на селището, докато храмат в крепостта имал функция да обслужва военните и техните семейства. В следващия близо век не се знае съдбата на храма, най-вероятно той е бил в развалини. През 1765 година, в Станимака се изселва голям поток бежанци от Костурския край, който побегнали от зверствата на местния дерибей Али паша. Едни от заселниците, решили да продължат живота си в града, разорен и опожарен от потурнаците били баща и син - Георги Димов и Димо Георгиев от гр. Костур. Когато те пристигнали в града било дата 15 август, и видяли, че местното население пали свещи върху развалините разбрали, че тук е имало храм посветен на Светото Успение Богородично. Бащата и синът започнали инициатива за възобновяване на светия храм върху старите основи и поискали разрешение за градеж от местния кадия Ибрахим бей, но той отказал. Неуспеха не ги сломил и те упълномощени от християни - жители на селището заминали за Цариград да търсят благословия от османската власт за строеж. Подпомогнати от конярите, абаджиите и други, които имали достъп в султанския двор, Димо Георгиев като по-млад, успял да се добере до Великия везир и било издадено султанско ираде (позволение) за възстановяване на храма, но при условие той да бъде ниско в земята, което условие строителите изпълнили. Така през 1765 година започнал строежа на храма. Наречен е "Св. Богородица Дълбоката", заради вкопаността на църквата. Гърците са я наричали "Месохора" (средата на града т.е. намираща се в центъра на града).

             Храм "Св. Георги" е построен в периода 1845-1848 година, като българска черква, в двора на която било построено българско училище. Намира се в югоизточната част на града в старата махала Амбелино. На същото място преди е имало два параклиса - "Свети Архангел" и "Свети Георги", които били опожарени от кърджалиите, а по-долу още два параклиса. Легендата твърди, че в единия от тях - "Св. св. Козма и Дамян" е склопил очи Паисий Хилендарски. В чест на пребиваването на първият български възрожденец населението решава на мястото на опожарените параклиси да се изгради величествен храм "Свети Георги". Църквата е построена по подобие на църквата "Свети Георги" в Зографският манастир (дори се твърди, че майстор Васил специално бил на Атон за да я види преди да построи Амбелинския храм). Строежът започнал през 1845 година и завършил през 1848 година. Храмът бил построен с волни пожертвования на населението от Асеновград и околията. Към храма е имало и училище. "Св. Георги" е най-голямата в града църква по размери: дълга е 35 метра, широка е 18 метра, а куполът е висок 16 метра. Строена е в двор специално отреден за нея, оградена с високи каменни стени, архитектурно оформени вход, чешма и др. Храмът е трикорабна, трикуполна базилика и е с петстенна абсида. Отвън е с открит нартекс, на трите страни с кръгли, а на ъглите и пред главният вход с квадратни колони.  Характерно за строежа е, че външните стени са зидани с льоков разтвор (хоросан, бъркан вместо с вода със зехтин), за да предпазва от влагата. По план сградата има ясно очертани трите основни части на църквата: Преддверие, наос и олтар. Според арх. Стоилов, макар църквата да е възрожденска тя има своите отклонения от характерната за времето си архитектура. Тези отклонения се изразяват в трите купола и двуетажната ампория. Тези две характерни особености се забелязват и при храма "Св. Димитър" в Пещера. Църквата доминира в тази част на града и е в хармония със стръмните склонове на планината. Двата реда колони с хубави капители и двата балкона един над друг, придават красота на вътрешната архитектура и имат внушително въздействие. Целият прекрасен архитектурен ансамбъл на църквата с извисяващата се над всичко камбанария е истински шедьовър на юговската строителна школа.

                  Храм "Св. Йоан Кръстител" оцелял от Средновековието храм /13-14в/ се намира върху висока скала в западната част на града. На фона на колоритния природен пейзаж, заедно с намиращите се наблизо параклиси “Св.Варвара”, ”Св.Въведение Богородично” и “Св.Георги”, както и със чешмата от 17 век, ситуирана при южния подстъп на възвишението, образува ансамбъл, който  придава  своеобразна, средновековна атмосфера на тази част на селището. Недалече са експонирани сегменти от крепостна стена /11-13 в./, което говори, че храмът е бил част от укрепителната система на града.         Зидан иконостас разделя олтара от наоса. До скоро се смяташе, че най-рано запазените стенописи са от 18 век – те са на св. Богородица, Исус Христос и св. Йоан Кръстител и са разположени върху иконостасните пиластри и нишата в южната стена. Откритите при последната реконструкция сцена “Среща на св. Елисавета и св.Богородица” в южната част на олтарното пространство и “Св. Йоан Кръстител“ под изображението на същия светец в нишата на южната стена се смятат от специалистите като творби от 14 век.

                Строителството на храма "Св. Троица"  започва през 1857 година. За целта са били закупени три къщи, двете от които били съборени за освобождаване на място за строеж, а третата била оставена за временно жилище на строителите. Работата продължила близо 5 години. Историята на построяването на храм "Св. Троица" е пълна с низ от борби за надмощие на двата елемента живеещи в града - гръцкия (или по-скоро гръкоманския) и българския. Българите искали свой храм, в който да се служи изцяло на български език и започнали да действат за да постигнат тази своя цел. Николай Хайтов упоменава някой си свещеник Михаил, който бил извикан в града и в частни домове, поради липса на българска църква, с няколко икони извършвал служби на понятен, български език. И така било решено да се построи храма с пари и на двете етнически общности с договорни задължения на единия клир да се пее на славянски език, а на другия на гръцки. Църквата е една от най-красивите ни църковни сгради -  трикорабна, трикуполна, едноабсидна. Корабите са разделени от по два реда по 6 каменни колони. Храмът е изписан през 1866 година. Това личи от надписа на средният купол. Централната му част е разделена от притвора и импорията посредством оригинална дървена решетка. Кулата-камбанария, прикрепена непосредствено до нартекса, е съвсем нов градеж - в хармония със старото възрожденско строителство. Строена през 1938 година.

               Храмът "Св. Aтанасий Александрийски" е построен през 1834 година. С построяването си той носи името "Аргат клиси" (църква на аргатите, слугите). Това име подсказва ясно, че изграждането на църквата е било с ясната идея тя да служи за задоволяване на църковните нужди на българското население от Ципрохор и Кюмюрджу махала, в по голямата си част работещо като слуги в къщите и чифлиците на турските богаташи и големци. Разбира се тя не била така висока както "гръцките" черкви, не била така разкошно боядисана и изографисана както тях, а ниска и съвършено скромна. Не бивало да се мери с богаташките църкви и естествено тя се превърнала в един от белезите на отдавна насъпилото класовото разслоение в града. По-късно, когато освен аргати в Станимака се увеличили и занаятчиите, "Свети Атанас" се превърнала в средищна черква за железари, ковачи, и други. Така тя се замогнала и била преустроена. От построяването на новата черква обаче се възползвали най- много фанариотите. Те веднага я присвоили и я превърнали в една от най-доходоносните си черкви в града. Освен това тя се превърнала в най-голямата гръкоманска крепост в сърцето на новата българска махала. В превзетата през 1835 година черква се е чело само на гръцки език до 1857 година, когато един 22 годишен младеж - Георги Тюнев започнал да чете на черковно-славянски в храма. От този ден нататук "Аргат клиси" се превръща в една биткаджийска църква, в която четири десетилетия кипят крамоли и побоища между енориашите-българи и фанариотите до 1891 година, когато българите взимат връх". В храма се е провеждала и училищна дейност. Кулата - камбанария на храма е строена в по-ново време. Завършена е през 1930 година и е в пълна хармония с него. Ползвани са архитектурните форми на от старите кули - камбанарии, които вкупом дооформят незабравимия силует на града.
image

                   Строежът на храма "Св. Димитрий " бил започнат през 1866 година. Той е дело на национално-патриотичната борба на жителите на българския квартал "Нохто махала". Граден спонтанно храмът не блестял с кой знае каква архитектура, и някаква специфика в строежа, дори напротив - от фермана, който разрешава строителството и се вижда, че вместо с хоросан стените и са били строени с кал - в нея щяли да влизат не богаташи, а обикновени аргати. Това в никакъв случай не пречило на обикновените хора, дали своята лепта в строежа на храма да се радват на своята нова придобивка. Макар и бедна църквата била първата реална победа на българите в Станимака. Там те можели да слушат Евангелието на български и да се чувстват далеч от саркастичните забележки на гръкоманите относно своето невежество и простота. На 15 август 1868 година бил официално завършен. В двора на църквата, непосредствено до кулата-камбанария се намира скромна жилищна постройка, която е строена за класна стая на Българското училище и читалище. Това било и първото българско читалище, което е било открито от близкия сподвижник на Валил Левски - Отон Иванов. Църквата е трикорабна, еднокорабна базилика с едно кубе. Дълга е 19 метра, широка е 12 метра и е висока 7 метра. Има един престол и една олтарна абсида. Иконостасът е дървен без дърворезба. Изографисването на храма е станало вероятно през 1932 година, като по-рано е бил изографисван и е имало други орнаменти, но сигурно са били направено доста набързо, имайки се в предвид бързината с която храма е бил граден. Камбанарията се намира на десетина метра на запад от храма. Като форма и градеж е близка до тази на храм "Св. Богородица Дълбоката". Кулата-камбанария е с часовников механизъм, ориентиран към изток-запад.Градена е през 1891-1892 година. 

               Храмът "Св. Никола Мирликийски" за пръв път е споменат, когато през 1720 година Йерусалимският патриарх Хрисант Нотарас минава през града. Тогава той е спомената като енорийска църква. Явно обаче тук е имало храм, или поне духовен живот много по отдавна защото при случайни разкопки в двора на храма са намерени монети и кръстове от X-XII век. През 1793 година Станимака е опожарена от кърджалийските орди на Мехмед Синап. През 1810 година сценария се повтаря и други кърджалийски орди, предвождани от Емин Ага отново опожаряват града, най-вероятно и църквата. Храмът е отново построен през 1820 г и изографисан през 1839-1840 година. Според изследователи "Св. Никола" е построен върху стар гробищен параклис от XVIII век. Църквата е разположена в голям двор, ограден с каменни зидове и направен специално за църквата. По градеж тя е трикорабна с една абсида. Два реда колони с капители разделят корабите. Олтарът се дели от наоса посредством ценен дърворезбен, ажурен иконостас, както и старинни икони от XVII, XVIII и XIX век. В иконостаса, за разлика от иконостасите на съседните две стари църкви - "Св. Василий" и "Св. Богородица Успение", където преобладават растителните мотиви, то тук предимно се срещат животински мотиви. Камбанарията се намира в двора на църквата, непосредствено до абсидата. В призема е с квадратен план (4 х 4 м.). Нагоре е оформена в равностранен осмостен. Увенчана е със строен купол над профилиран корниз, понесен от осем стройни дъбови колонки, които са свързани игриво с конвексо - конкавния по форма корниз. Камбаната е изработена по поръчка във Виена през 1883 година и до изграждането на камбанарията през 1903 година (висока 15 метра), била поставена на голямо дърво. Тя е една от най-звънките и мелодични в града.
image
 
                 Араповският манастир "Света Неделя" е разположен на 8км източно от Асеновград, вдясно от пътя за град Първомай. Манастирът е основан през 1856г до древно лековито аязмо, недалеч от асеновградското село Златовръх, което някога е носело името Арапово. Араповският манастир е единственият манастир, строен по време на османското робство, без да има останки от съществуването му преди това. През 1868г в манастира е основано училище за бедните деца от региона. Араповският манастир е забележителен преди всичко с изключително интересната живописна украса на своята църква, дело на известния български живописец Георги Данчов - Зографина. Ръководен от силно родолюбиво чувство, той  за пръв път в историята на българската живопис, рисува сцени от живота на славянските учители Св. св. Кирил и Методий. Двамата братя са представени като създатели на славянската азбука, покръстители на Св. цар Борис І и просветители на българския народ. Пресъздадени са и образите на редица български светци като Св. Иларион Мъгленски, Св. Марко, епископ Преславски, Св. Теофилакт, патриарх Търновски, Св. патриарх Евтимий Търновски, Св. Манасий Габровски и др. Над южната врата на църквата с прецизност и изискан вкус са изписани образите на Св. Атанасий Александрийски и на Св. Богородица с Младенеца. Георги Данчов – Зографина бил не само даровит художник – зограф, но и активно участващ в българското националноосвободително движение, един от съратниците на Левски.
imageВ началото той работил в Араповския манастир, заедно с учителя си Алекси Атанасов, а впоследствие по неизвестни причини сам довършил украсата на църквата, което станало през 1864 г. За това свидетелства надписът над прозоречната ниша на олтарната абсида. Според друг надпис над западната външна врата за украсяването на църквата съдействал и архимандрит Софроний, който първо бил игумен на Мулдавския манастир „Св. Петка”, а след това игумен на Араповския манастир.                     
               Един от манастирите, повлиял се значително в архитектурно, художествено и културно-духовно отношение от Бачковския манастир е манастирът “Св.св. Кирик и Юлита и св.Параскева ”. Намира се на 3 км западно от Асеновград. В близост до манастира е бил частният имот на Гр.Бакуриани – крепостта Воден. В началото на 18 век в тази обител е работил един от най-изкусните граматици-краснописци на черковно-славянски книги иеромонах Сидор. След опустошителните кърджалийски нападения /1793 – 1810 г./, през 30-те години на 19 век съществувалите до тогава и разрушени средновековни манастири ”Св.св.Кирик и Юлита ” /при аязмото/ и  “Св.Параскева ” се обединяват в една обител и започва нейното изграждане като общ архитектурен ансамбъл.
image
              Храм"Св. Василий и св. Марина"Той е строен през 1859г. за параклис и това обяснява архитектурната му форма. Представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с полуцилиндричен свод и допълнително пристроен нартекс. Отвътре всички стени са покрити с интересни като тематика и похват на изпълнението стенописи, дело на местни майстори. След разрушаването на храм “Св.Марина” тук се приютява нейния красив дърворезбен иконостас, старинни икони и църковна утвар. Иконостасът, чийто майстор е неизвестен, е вероятно от нач. на 19в. Иконите, част от които са по-стари, са дело на самоковски, тревненски, местни и други зографи. От стария храм са останали само камбанарията, за която се предполага, че е от 1840г. и параклисът “Успение на св. Анна”. Той е малък, без издаваща се навън абсида. В протезисната ниша на олтара за поставка е приспособен йонийски капител. Иконостасът е обикновен, дъсчен, но иконите /19 в./ и изящните царски двери /доста по-стари/ му придават стил.
            Манастир""Св. Богородица- благовещение" днес е енорийски, но в миналото е бил имот на Бачковкия манастир и като такъв се споменава в историческите извори. Нарича се още Рибната, или Балъклийка, заради рибите в аязмото. Храмът е строен през 12-13 век, но от първоначалния градеж до наши дни е запазена само част от абсидната стена с две слепи двустъпални ниши. Нуждата от по-просторна сграда е довела до преизграждането на църквата през 30-те години на 19в. Първоначално била безкуполна трикорабна сграда с емпория и с прилепен към западната стена параклис-аязмо, посветено на св.Йоан Кръстител. Впоследствие се изгражда купол, от север и юг са пристроени просторни салони, като в южния е разположен параклисът “Св.Архангели”. От 1933 /4г. пък е камбанарията, градена по проект на арх. Б.Чинков. Най-напред храмът впечатлява със стенописната си украса, която покрива стените както на аязмото, така и на наоса. Заможността на гражданите, както и подчинеността му на Бачковския манастир обяснява факта, че украсата е дело на зографите, работили и в обителта по това време-Захари Зограф и екипът одрински майстори, ангажирани с изписването на наосите на катедралния манастирски храм и на храма “Св.Архангели”. Захари Зограф доказва своя висок професионализъм като стенописец именно тук, като изписва през 1838г.аязмото “Св.Йоан Предтеча”. Стенописите в наоса пък одринските майстори правят през 1850г. И едните, и другите фрески не отстъпват по качество от тези в Бачковския манастир. Иконите на храма са от 18-19 век и са дело на майстори с различна школовка и умения. Изключително популярна е иконата “Св.Богородица”, която се смята за чудотворна. Всяка година на Преполовение /на 25 –тия ден от Великден/ с грандиозно литийно шествие, в което се включват хора от цялата страна, тя се отнася в Бачковския манастир.
               Параклис"Св. Параскева" се намира на висок връх в източната част на града над храм “Св.Благовещение Богородично”, към чиято енория се числи. В непосредствена близост до него археолозите ситуират тракийско светилище и останки от крепостна стена от ранното средновековие. Тук са открити и два епиграфски паметника от трако-римската епоха, единият от които е запазен и до днес. Представлява мраморна колона с текст на старогръцки език, в който се изреждат имена на синдици и днес служи като подпрестолен стълб в храм “Св.Благовещение Богородично”. Другият надпис, за съжаление изчезнал, е най-обширният, намерен досега в региона и е посветен на богинята Кибела. До 60-те години на 19 век вероятно параклисът е бил запазен в средновековния си вид, защото френският учен Албер Дюмон, който го видял, определя стенописите му сходни с тези от църквата при Асеновата крепост. В подкрепа на думите му се явява и цитиран от местния учител Вл.Скордели посветителски текст от 1263г., който се намирал на олтарната стена. Построеният вероятно през 60-70–те години на 19 век храм е претърпял впоследствие няколко преустройства. Последното, правено през 1993г. му дава съвсем съвременен изглед. Днес представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с двускатен покрив и издадена козирка към северната стена. Полукръглата абсида е със самостоятелно покритие. Градежът е от ломени камъни, споени с кал и дребен чакъл. Осветлението се осигурява от прозорец, намиращ се на северната стена, на нея се намира и входът. Стенописите са съвременни.

            Два параклиса"Св. Стефан" и "Св. Козма и Дамян" се намират в квартала Амбелино, на ул.”Св.Стефан” , близо до храм “Св.Георги”, към когото се числят. Измежду всички параклиси в града те имат най-интересна архитектура. Представляват два самостоятелни параклиса с отделни входове, но надлъжните им стени са слепени. Така, чрез портал, поставен на междинната стена храмовете са слети по много оригинален начин. Южният, по-малкият параклис е посветен на св.Безсребърници Козма и Дамян. Корабът е с неправилна форма, а нишата на абсидата, която не се изявява във външния обем на сградата, както и тези на диаконикона и протезиса са вкопани в стената. Двата прозореца и вратата са на южната стена, но понеже параклисът е вкопан, те лежат само на 0,60 м от околния терен. Стенописите, запазени в наоса са от 19 век и са дело на местни зографи.         Северният параклис, посветен на св.Стефан също е с неправилна форма, но е по-голям. Абсидната конха, вече изявена във външния обем на източната стена, не слиза до земята и е силно издута. От двете си страни е фланкирана от диаконикона и протезиса, а в надлъжните стени има по една по-малка ниша. На северната стена са разположени прозорците и главният вход за двата параклиса. Подът е постлан с каменни плочи. Покривът е двускатен, таваните и на двата параклиса са плоски. И в двата има старинни /17 в./ иконостаси и икони /18-19 век/. Според преданията тук е починал Паисий Хилендарски.
                Параклис"Св. Трифон" Към духовната енория на храм “Св.Георги” в квартала Амбелино се числи и един от най-почитаните параклиси в града “Св.Трифон”. Намира се недалече от църквата, в едноименната местност. В този си вид е от 19 век и представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с двускатен покрив. Откритият портик към западната стена, носен от дървени колони е със собствено покритие. Входът е от запад. Храмът се осветява от шест прозореца, намиращи се по три на северната и южната стена. Иконостасът е обикновен, дъсчен, стенописи няма. Патронът на параклиса св.Трифон е покровител на основния в миналото поминък на населението-лозарството и винарството. 
                 Параклис на името на св. Илия, покровител на кожухарите,и разпоредител на най-страшното за стопаните бедствие-градушката. Затова са му посветени няколко параклиса в района на града. Този принадлежи на храм “Св.Успение Богородично” и се намира вляво от прекия път, водещ от Асееновград до манастира “Св.св.Кирик и Юлита и св.Параскева”. Вероятно в този си вид е от началото на 70-те години на 19 век, когато са градени близките”Св.Нестор” и “Св.Христофор”. В началото на 20 век археолозите локализират в района на параклиса светилище на Аполон Кендрисийски, следователно тук отново е налице синкретизъм между култовите места, посветени на античните богове и християнски храмове.         По план представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с допълнително пристроен открит портик, който се носи от четири дървени колони. Покривът е трискатен. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Таванът представлява фалшив полуцилндричен свод. Във времето на последното си изграждане е изписан изцяло отвътре от местни зографи. Голяма част от стенописите са добре запазени. Иконостасът е обикновен, дъсчен. 
              Параклис 
"Свети Константин и Елена" се намира в стария квартал на града "Айларя". Според преданието на това място преди да бъде построен параклиса е имало езическо капище от римско време. При разкопки са намерени гробове от същото време. Откритите гробове са били зазидани с плоски тухли и големи местни плочи от близката кариера. При изкопни работи през 1958 година на дълбочина 1,80м непосредствено до самата постройка са открити множество гробове. Били открити и части от средновековна керамика, предимно погребална. Според автора параклисът е служил за гробищна църква на старото селище Стенимахос през XIVв.
  Параклис"Вси Светии"( на снимката по-долу)              image

              Според археолозите крепостното съоръжение на параклиса"Св. Димитър" било изградено на високия връх южно от града, над метоха, който носи името на намиращия се там параклис “Св.Димитър”. От средновековните градежи тук до днес са запазени водохранилище, намиращо се северно от параклиса и част от крепостна стена,опасваща върха. Параклисът принадлежи на Бачковския манастир. В днешния си вид е вероятно от началото на 19 век. По план е еднокорабна, едноабсидна сграда с двускатен покрив. Входът е от западната стена, а малкото прозорче - на южната. Изграден е върху самия край на скалата от ломени камъни, споени с бял хоросан. Зидарията е подсилена с дървени пояси. Стенописи няма. Иконостасът е обикновен, дъсчен.
            Параклис"Св. Кръст". Първоначалният му градеж се отнася към 1773 година. Параклисът е еднокорабен с една абсида. След преместването му в оригиналният си вид бил укрепен с три контрафорси. Известен е с това, че той е един от параклисите пряко свързани с литийните шествия в Асеновград.
               Мулдавският манастир ”Св.Параскева” се намира на 4 км източно от Асеновград. И той е един от наследените от Средновековието манастири, без да се знае точно времето на изграждането му. Подновяван е на няколко пъти, за което говоimageрят както оцелелите епиграфски паметници, така и някои от архитектурните му елементи, запазили отчасти старинни пластове. Манастирският комплекс в този си вид е от 1836г., за което свидетелства намиращият се над входната врата на църквата ктиторски надпис. Висок каменен зид и големи двуетажни жилищни сгради с открити чардаци ограждат двор, в средата на който се издига съборната църква. Освен този, има и друг, стопански двор.Също така към комплекса се числи намиращото се в близост аязмо. За разлика от другите манастирски църкви в региона, съборният храм тук е безкуполен, с обширен нартекс. Достолепен вид му придава екзонартексът и камбанарията, долепена до него. През 1946г. църквата се срутва, като оцеляват само западната стена, нартексът и екзотартексът. Възстановяването и е станало през 1951г.. Оцелелите стенописи в храма са от 1840г. и са дело на известния тревненски зограф Кръстю Захариев и синовете му. Иконите са на тревненския художник Петре Минюв и Захари Зограф.
              Свято място"Кръстова гора". В началото на комплекса от параклиси първа пред нас се извиси църквата „Покров на Пресвета Богородица“, издигната през 1995 г. Вляво от нея се намира алея, водеща до големия метален кръст, подарен от цар Борис III през 1936 г. на светата обител. Малко по-късно ще ви разкажа и за това негово деяние. Причината всяка година тук да има огромен туристопоток е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много са легендите за това вълшебнo място, като всяка от тях разказва за някое сторено чудо. image

След едно по-особено видение, което той получил след нощ прекарана на връх Кръстов му се разкрива историята на мястото. Някога на този връх с еиздигал манастир, който пазел частица от кръста, на който бил разпънат Исус Христос. Преди това парченце било съхранявано в султанската съкровищница в Истанбул като тя била или прикрепена към дървен кръст или от нея бил направен кръст. Когато руският цар научил за това изпратил специални пратеници с богати дарове, като ги подучил, когато султанът пожелае да изпрати дарове и за руския цар, те да не искат нищо друго освен дървения кръст. Пратениците постъпили точно така и султанът изпратил кръста към Русия. Когато обаче, султанската майка научила за това казала на сина си, че този кръст крепял толкова години властта и силата му. Посъветвала го да пусне потери за да заловят и върнат кръста обратно.

Когато разбрали, че биват преследвани руските пратеници променили маршрута, по-който се очаквало да се приберат обратно. Потеглили към Средните Родопи. В манастира на връх Кръстов предали кръста на монасите и заминали за Русия с идеята че някой ден ще се върнат за него. Монасите успели да скрият парчето дърво в едно манастирско скривалище, когато турците нападнали манастира и го разрушили до основи. Във видението на Йорданчо му било казано още да бъде направен и поставен висок метален кръст на хълма, в знак на това, че там е заровена някога частица от Христовия кръст. 
                Към севетите места има и едно, несвързано с християнската религия- светилището Белинташ. За него съм писал:
Блогът на barin :: Светилището Белинташ
               Затова няма да го разглеждам подробно. Има и други мегалитни съоръжения от по-стари времена в района. 
                В България обикновено, както и в други държави се забелязва концентрация на религиозни храмове около старите столици и центрове на епархии. В България има повече около Велико Търново, столицата на Втората Българска държава, край сегашната столица София и окло Асеновград е третото място. По-малко са останали в района на най-старите столици Плиска и Велики Преслав, защото не са оцеляли във времето. Около Асеновград има и още, които не са описани тук.
 




Гласувай:
40



1. blogvayvof - Голямата екциклопедия
17.03.2019 00:33

Здравейте, вашите писания са интересни и поучителни.
Посещавал съм два пъти Кръстова гора и Бачковския манастир
един път. Другите не са ми познати.
Как правите вашите проучвания не ми е ясно - много са обемни
и най-вече разнородни по тематика. Вие сте цяла енциклопедия.
Чувал съм многократно от екскурзоводи, че в Асеновград има
музей , в който е изложен динозавър открит в България.
Знаете ли нещо по въпроса, за музея, може ли наистина да се види,
функционира ли този музей?
Поздрави!
цитирай
2. barin - Здравей, blogvayvof. Акцентирах ...
17.03.2019 06:27
Здравей, blogvayvof. Акцентирах на Бачковския манастир и го поставих най-напред, защото е основния обект в асеновградско. Аз пиша на ралични теми и се базирам на наученото, прочетеното и видяното. Често при споделяне и контакти с други хора прочитам още по изговорената тема. При последното мим ходене до Асеновград посетих Асеновата крепост и един музей на моторите на около 800-900 м. преди крепостта. За градския музей в центъра не съм чувал скоро нищо, а последния път, когато ходих беше затворен( преди десетина години).
Поздрави!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Адаш!
17.03.2019 08:33
Върна ме в най- хубавите години-на детството, когато с баба ми ходихме в Бачковския манастир Или в детството, когато с родителите ми с файтон от Асеновград ходихме там Слушах в захлас баща ми, който ми показваше царския апартамент там и гробът на Патриарх Ефтимий-според преданието
С Асеновград са свързани и прекрасни спомени от работата ми
Там за пръв път получих признание за работата си, съпроводено с нетрадиционно за България благодарствено писмо до Нефтокомбината И с предложение за работа там Което нямаше как да се осъществи
Водил съм французи на Асенова крепост, ! Там се изненадах, че те знаят за крал Жан, така го нарекоха Изненадата бързо се изясни, как няма да го знаят, та Калоян е развенчал мита за непобедимостта на френските рицари!

Благодаря ти за ретроспекцията, която ми предложи!
цитирай
4. vesever - Привет, Иване! Била съм на малко ...
17.03.2019 09:18
Привет, Иване!
Била съм на малко от тези манастири и храмове, на Бачковския Манастир само веднъж бях, но няма да го забравя.
Човек се чувства уютно и спокойно на такива места, има сила от Небето, която докосва и говори всекиму на Сърцето.
Поздрави и от мен!
цитирай
5. rosiela - Поздравления, Барин.
17.03.2019 16:15
В Бачковски манастир съм била няколко пъти, също и на Кръстова гора няколко пъти, на Асеновата крепост, доста от църквите в града са ми познати. Самият Асеновград е прекрасен, но много нови неща научих оттук.
Истинско удоволствие е да те чета.
цитирай
6. barin - Здравей, Адаш. Бачковският ман...
17.03.2019 17:37
Здравей, Адаш. Бачковският манастир е най-ивестния обект в района. Опознах околностите на Асеновград най-вече по време на един санаториум през 2002 г. Ходих до много църкви и параклиси, както и в парка покрай реката до крепостта.
Поздрави!
цитирай
7. barin - дравей, Веси. На Бачковския ман...
17.03.2019 21:07
дравей, Веси. На Бачковския манастир им имаше специалитет, който си го спомням- сърми с овнешко месо. Помня водопада и голямото дърво срещу разклона.
Поздрави!
цитирай
8. barin - Здравей, Роси. И аз съм доволен, ...
17.03.2019 21:11
Здравей, Роси. И аз съм доволен, когато хората споделят, че научават ноиви неща от моите теми. Четат ги дори мои приятели в САЩ и Русия. Според тях това е причината да няма крайни мнения и отношения по международната политика и да не се намесвам в споровете между русофили и русофоби.
Поздрави!
цитирай
9. koko51 - Прост аграрфашист
18.03.2019 02:12
Станимака е гръцки град, основан от арменеца Григор Бакуриан, който по това време бил висш византийски воин и аристократ. Грузинци през XI в. има само в болните глави на български и руски аграрфашисти!!! Същият е син на Алусиан, когото българистите смятат за българин, защото Заимови преначукали един каменен надпис на цар Йоан Асен в Битоля с друг надпис, в който несъществувалия цар Йоан Владислав се обявил за българин! Комитопулите са арменци!!! Когато един простак-селяндур и татароид седне да преписва оттук оттам той няма начин да не препише подобни идиотщинти като княжество Тао-Кларджетия, което е плод на кабинетната фантазия на грузински ура-патриотар!!!Израхте се и на Асеновград и на Бачковския манастир, а а ламтите и за Македония - защо??? За да направите същото и там ли??? Бачково отдавна се прослави като бардак и какво ли не... Нещастни жалки татароиди!
цитирай
10. barin - За koko51. Точно XI-XII в. са сил...
18.03.2019 06:00
За koko51. Точно XI-XII в. са силните години на Грузия- цар Давид стриоителя и царица Тамара. Не вярвам цар Иван Владислав да не е съществувал. Присъства във всички източници, които съм чел, включително и при Паисий Хилендарски и Блазиус Клайнер. Не е ясно против кого е насочен коментарът и откъде са тези заключения. Княжество Тао-Кларджетия за първи път чувам. Татароиди останаха в блога, но са малко. Татарската теория вече не върви.
Поздрави!
цитирай
11. bojo12345 - Направил си цял пътеводител на светлите обители във и около Асеновград, барин!
18.03.2019 16:03
Градът е известен с многото църкви и са го наричали Малкия Ерусалим. Преди години той беше любим повод за разходки на семейството. Рибната църква, освен аязмо, има и няколко чучура с течаща вода, от които всеки може да си налее без ограничение. Възрастните хора казват, че е лековита и светена и се кръстят, докато пълнят бутилките.
В Бачковския манастир е също и гробът на патриарх Кирил. Над манастира също има аязмо по партизанска пътека.
Поздрави!
цитирай
12. vladtepes - За Бачковски манастир
18.03.2019 17:15
В Бачковски манастир редовно ставаха чудеса докато епископ Борис беше игумен - изчезваха безследно кашони със свещи от склада както и пари от касата на манастира.
цитирай
13. barin - Здравей, Божо. За Бачковския ма...
18.03.2019 19:00
Здравей, Божо. За Бачковския манастир зная, че има интересни места около него. Райинът е много хубав. До аязмото съм ходил няколко пъти.
Поздрави!
цитирай
14. barin - Здравей, vladtepes. Не зная под...
18.03.2019 19:02
Здравей, vladtepes. Не зная подробностите за игумена епископ Борис. Може би, защото не съм ходил толкова ч1есто и не съм се интересувал. Иначе подобни чудеса не са на добре. Има ги навсякъде из държавата.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3645938
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67334
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031