Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 4. февруари 1913 г. в Берлин и включена в СС 144 “Мистериите на Изтока и на християнството”


  “Там (в духовния свят, отправяйки ясновидски поглед към душите на мъртвите) намираме души, които в даден период между смъртта и новото раждане са имали много трудни условия на живот. Най-напред ясновидецът има впечатлението, че тези души - една определена категория души - в духовния свят са станали слуги на страшни духовни същества, и че те самите чрез живота си преди да умрат са се обрекли да служат на тези духове.

Ясновиждащият се потапя постепенно в трудната съдба на тези души. Това става по следния начин… При човека, живеещ във физическия живот от раждането до смъртта, една вътрешна закономерност предизвиква т.нар. природна или естествена смърт. Тя настъпва, когато човекът е изчерпал своите жизнени сили. За тази смърт сега няма да говорим.

Но има и друга смърт, при която човекът бива изтръгнат от живота в разцвета на силите си от нещастни случаи или болести. Не всички умират, след като се е напълнила чашата на живота им. Хора на всякаква възраст намират смъртта си и ние трябва да се запитаме откъде идват силите, които лежат в основата на умирането в по-млада възраст. Разбираме случаите, когато човек умира, след като е изживял целия си живот - често сме виждали как това е обусловено от духовния свят. Но и всичко, ставащо в материалния свят, се извършва под влиянието на духовния. Така и преждевременната смърт настъпва под влияние на духовния свят. 
 
И друго нещо забелязваме във физическия свят, към което трябва да обърнем поглед, ако искаме да разберем времето между смъртта и новото раждане. Виждаме, че той е пропит от болести и епидемии, виждаме как в миналото в света са проникнали епидемиите, за които сме чели. Да напомним само за опустошителните нашественически походи, чрез които сред старото европеско население са се разнесли болести като чума, холера и подобни. В днешно време сме все още сравнително запазени от подобни явления. Но вече се подготвят известни епидемии, за което вече сме посочвали в нашите лекции.  Така например се вижда как над земята се носи преждевременната смърт и как болести и епидемии минават по земята. И един ясновидец ще забележи души, които между смъртта и следващото си раждане помагат на духовете, внасящи от свръхсетивния в сетивния свят силите, предизвикващи преждевременна смърт чрез епидеми и болести. Към най-потресаващите впечатления спада това да възприемеш човешки души, които в даден етап между смъртта и новото раждане са станали слуги на лошите духове на болестта и смъртта. Ако се опитаме да проследим живота до времето, когато човек преминава през портата на смъртта, то при хората, подготвили такава съдба за себе си, забелязваме, че във физическия живот са им липсвали качествата добросъвестност и чувство за отговорност.  Това е вечен закон, който се разкрива на ясновидеца - че хора, които преди да преминат през портата на смъртта са имали душевно предразположение към безотговорност или не са се вслушвали в съвестта, след смъртта си в даден момент стават слуги на духовете, които трябва да работят по внасянето на епидемиите, болестите и смъртта в сетивно-физическия свят.    Тук виждаме едно естествено развитие, присъщо на тези души, за което не можем да кажем, както например за процеса на кристализация или сблъскването на две топки, че то не зависи от никакви морални погрешки. По-скоро от случващото се, което тези души ни показват, виждаме как във висшите светове се преплита действащото като природна закономерност с моралния миров ред.”