Прочетен: 7888 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2018 05:59
В древни времена има сведение, че голяма комета с десет опашки е преминала близко до Земята през 1492 г. пр. Хр. Наблюдавала се е от различни разстояния, но особено силно от Китай. Кометите не могат да се наблюдават от цялата Земя, поради кръглата ѝ форма. Често появата на кометитъе, като космически обекти се свързва с бележити исторически събития, предсказания и поличби дори с края на света. Според мен край на света няма да има. Само може да намалее драстично броя на населението, защото видимо е пренаселена планетата и не може да изхранва толкова голяма популация.
Английският астроном Едмънд Халей представя сензационна нова теория: три комети, видени през 1531 г., 1607 г. и 1682 г., са един и същи обект – Халеевата комета. Това води до заключението му, че кометата обикаля около Слънцето и преминава близо до Земята на всеки 76 г., от което следва, че кометата би трябвало да се появи по някое време в края на 1758 г. или в началото на 1759 г. Въпреки че великият английски астроном умира през 1742 г., но впоследствие се оказва, че е бил напълно прав – Халеевата комета се появява в небето на връх Коледа през 1758 г., точно по график.
Последните й приближавания до Слънцето са през 1910 г. и 1986 г. При преминаването й през 1986 г. към нея беше насочена т.нар. Халеевата армада - пет изследователски космически сонди - от СССР, Япония, САЩ и Европейската общност, които успяха да направят стотици снимки, но и също химични анализи на газовия и праховия компонент на ядрото. Халеевата комета изглежда доста ярка, но противно на очакванията, се оказва много тъмна при изследванията.
Първото документирано наблюдение е направено през 240-та година преди новата ера от китайски астрономи, които са я описали като "звезда метла". Кометата е кръстена на английския астроном Едмънт Халей. Издава своята трактовка за нея през 1705-та. Той е първият учен, който е доказал че кометите се въртят в елипсовидна орбита около слънцето. Обосновавайки се на теорията си, той твърди че кометата ще се завърне отново през 1758-ма. Когато предсказанието му се сбъдноло с абсолютна точност, кометата била кръстена на неговото име.
Според предишните теории за нея са включвали три основни виждания: че тя лети в права линия, че се движи по назъбена парабола и че се движи по силно издължена елипса. Първоначално, след като е била забелязана през 1456, 1531 и 1607 г. се е смятало, че това са три различни комети. Чрез теорията за гравитацията и гравитационния ефект на Юпитер и Сатурн, Халейуспешно доказва, че това всъщност е една и съща комета и предсказва поредното й появяване през 1758 г.
Първото ѝ засвидетелствано появяване в орбитата на Земята е регистрирано през 240 г. пр. Хр.
Какво може да се случи в бъдеще с Халеевата комета само може да се предполага. Знае се, че следващото ѝ приближаване на видимо разстояние ще бъде през 2061 г. Който е жив ще може да я види.
В исторически план нека видим кога е минавала край Земята Халеевата комета.
Първото ѝ преминаване в близост е записано за 240 г.пр.Хр. В началото се е считало, че става въпрос за три различни космически тела, защото в трите последователни случая, в които е била забелязана кометата, през 1456, 1531 и 1607 година, тя се е движила по различни орбити. Халей, използвайки теорията за гравитацията и гравитационния ефект от Юпитер и Сатурн, доказва безспорно, че става дума за едно и също тяло. в близост до нашата планета е през 240 г. пр. Хр. Има и по-еранни изследвания от учените Даниел Греъм и Ерик Хинтц, според които Халеевата комета се е появявала през 467 г. пр. Хр. Ако се приложи цикличността следва след тази година да е имало комета през 392(393) г. пр. Хр. и 316 г. пр. Хр. Не може да се твърди със сигурност дали е било така. През 392(393) г. пр. Хр. Аристотел е забелязал кометата, бил е на около 12 години. Той сързва появата ѝ със силното земетресение в Ахайе. Следващите би следвало да са през 164 г. пр. Хр. 87 г. пр. Хр., 12 г. пр. Хр. Някои свързват преминаването на Халеевата комета през 12 г. пр. Хр. с Витлеемската звезда, но има голям времеви интервал, а и другите събития не пасват, за да бъде тогава роден Исус Христос( управлението на Тиберий, Ирод и Пилат. По-скоро засечка в годините при разпъването на Исус Христос, ако се вземе Христовата възраст 33 г. да е бил. По други изследвания следва да се приеме 4 г. пр. Хр. За повече доводи:
Блогът на barin :: Кога е роден Исус Христос?
След Рождението на Христос годините са следните: 66, 142, (да поясня, че през 217 г. пр. Хр. е битката при Кана, където римляните са разбити от Ханибал), 293, 372, 451. За последната година има писано от летописците, описали битката на народите при Каталунските полета. Тък може да се твърди, че кометата се явява предвестник на беди и кръвопролитие, защото битката при Каталунските полета между хуните и коалицията, предвождана от римляните е била най-кръвопролитната до момента. По-нататък следват годините: 527, 603, 679, 754, 830(831). Хрониките дават 837 г., но може да има разминаване някъде. Ако е 837 има интересен исторически момент: император Лудвиг Благочестиви( който е бил победен от българите) го приел като сигнал за края на властта му и затова се опитал да изкупи чрез пост, много молитви и помощи за бедните греховете си. Продължава се с: 907, 984, 1066(най-известната поява на Халеевата комета в миналото по време на Норманското нашествие в Англия. Тогава небесният феномен е “предсказал” смъртта на английския крал Харолд и Битката при Хейстингс) , 1185( за нас българите- добра година. Начало на въстанието на Асен и Петър против византийско владичество), 1242, 1297, 1375, 1456. През някои години има значителни събития, което само подсилва твърденията, че кометите носят разруха и беди. Между от 1066 до 1185( ако е вярно), където е записано идването на кометата има по-дълъг период, но може да се е наблюдавала друга комета и на това да се дължи объркването на редицата. Кометите могат да си променят траекторията и периода на появяване, ако има космически катаклизъм. Не може да се кажи дали се е случило нещо тук или сведенията са за различни комети. Продължава се с още години: 1531, 1607, 1682, 1758( по Коледа). Последната е предсказана по изчисления и наблюдения от Едмънд Халей, чието име носи известната комета. Обичайна практика е да се кръщават обекти на техните откриватели или на известни личности, работили в тази област. Предните три са записани и по тяхното появяване е била открита Халеевата комета през 1742 г. От откриването досега е имало три комети: 1835, 1910 и 1986 г. В началото се е считало, три различни космически тела са минали през 1456, 1531 и 1607 година.В трите последователни случая, в които е била забелязана кометата, през , тя се е движила по различни орбити. Халей, използвайки теорията за гравитацията и гравитационния ефект от Юпитер и Сатурн, доказва безспорно, че става дума за едно и също тяло. Ако се продължи със събитията, случили се в близост като време от Халеевата комета може да се кажи, че след 1910 г. започват няколко войни, предшестващи Първата Световна война. Малко след 1986 г. падна социалистическия тоталитарен режим в източноевропейските държави. Не е казано, че събитието ще настъпи веднага след появата на кометата, а може споменатите по-горе събития да са свързани с някоя друга комета, минала покрай Земята.
Първото писмено сведение за комета изобщо, минала и видяна от хора е през 2296 г. пр. Хр. Произходът на кометите остава не напълно изяснен, но се правят изследвания. Древните звездобройци добре познавали движението на звездите и планетите. Но кометите ги учудвали – те не се подчинявали на известните им закони, появявали се съвсем неочаквано. Учени и философи опитвали да разгадаят тяхната тайна. Диоген и Анаксагор твърдели, че са „скупчени планети, които изпускат пламък". Епикур смятал „опашатите звезди" за небесни тела, които по неизвестни причини започват да се движат, спускат се към Земята и стават видими.
Аристотел бил на друго мнение – че са огнени образувания във високите части на атмосферата, защото иначе би бил нарушен строгият порядък във Вселената. Има теории, според които животът на планетата Земя е бил донесен от комета, като в някои народи има легенди за това. Аз не вярвам да е така, защото в библията пише, че Господ създаде човека по свой образ и подобие.
Цялостно погледнато често кометите носят неприятности, които в световен мащаб засягат човечеството, но често има само паника и презастраховане. Надеждата у хората е при следващото идване на Халеевата или някоя друга комета да се направят по-пълни изследвания, защото по този начин може да се даде отговор на много загадки.
Още малко информация за кометите и небесните тела от астрономическия речник:
Названието на кометите произлиза от гръцки и означава дългокоса звезда. Всъщност древните гърци под влиянието на Аристотел са смятали кометите за земни изпарения в горните слоеве на атмосферата. Едва през 1577 година датският астроном Тихо Брахе доказва, че кометите са далеч извън пределите на земната атмосфера, като организира наблюдения на ярка комета от два отдалечени пункта.
- Кометата е тяло, съставено от лед от замръзнали газове, орбитиращо в Слънчевата система. Когато е далеч от Слънцето, кометата е невидима. При приближаването си до Слънцето, замръзналите газове започват да се изпаряват и се образува красива опашка, която излъчва светлина вследствие на въздействието на слънчевия вятър. Опашките на кометите винаги са насочени в посока, противоположна на Слънцето. Кометите се движат по параболични или хиперболични орбити.
Според съвременните представи на разстояние между 30000 и 100000 AU (1 AU е разстоянието от Земята до Слънцето) съществува неизчерпаем кометен резервоар - т.нар. Облак на Оорт. Предполага се, че той съдържа около 100 милиона комети. Под влияние на пертуберации от близки звезди някои комети напускат "облака" и част от тях навлизат в Слънчевата система. Тук те попадат под гравитационното влияние на планетите, което може да превърне орбитите им в елиптични, параболични или хиперболични. Кометите с елиптични орбити периодично се приближават до Слънцето, а останалите продължават своя път в безкрая.
Обикалящите около Слънцето комети условно могат да се разделят на късопериодични (с период под 20 години), среднопериодични ( с период между 20 и 200 години) и дългопериодични ( с период над 200 години). Разбира се, техните орбити продължават непрекъснато да бъдат смущавани, главно от планетите гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Такива смущения доведоха до разпадането на кометата Шумейкър-Леви и последвалия катастрофален сблъсък на фрагментите на ядрото с Юпитер през лятото на 1994 година.
Според възприетият днес модел на Уипъл на големи разстояние от Слънцето кометите са "мръсни снежни топки". При приближаването си те се нагряват и от твърдото ядро се отделят молекули и частици, които образуват кома, а по-късно йонна и прахова опашка. Ядрото е конгломерат от твърди частици и замръзнали, лесно изпаряеми вещества. Формата му може значително да се различава от сфера. Ядрото на Халеевата комета наподобява гира с размери 15х8х8 км. С необичайно голямо ядро е кометата Хейл-Боп - около 40 км. Кома се нарича газово-праховата атмосфера около ядрото. Тя е резултат от сублимацията на веществото от повърхността на кометното ядро под действието на слънчевите лъчи. С отдалечаване от Слънцето комата постепенно намалява и изчезва.
Йонната опашка или опашката от първи тип е резултат от действието на магнитното поле, породено от слънчевия вятър. Дължината й е много голяма и достига до 100 милиона километра. Причината за нейното светене е флуоресценцията. Праховата опашка или опашката от втори тип се формира под влиянието на слънчевата радиация. Тя също може да достигне големи размери - от порядъка на милиони километра. Свети с отразена слънчева светлина, включително и в инфрачервения диапазон. Опашките винаги са насочени в противоположна на Слънцето посока. Видът им се променя сравнително бързо, особено когато са близко до Слънцето. Понякога те съдържат особености, наречени потоци и струи. В други случаи се наблюдава аномална опашка или антиопашка, насочена към Слънцето. Антиопашките се състоят от по-едри прахови частици, за които гравитационното привличане на нашето дневно светило се е оказало по-силно от отблъсквателната сила на слънчевото излъчване. Понякога тя е само резултат на перспектива.
Първите данни за химическия състав на кометите са получени от Донати през 1864 година, когато в спектъра на кометата Винеке са идентифицирани емисионни линии на въглерода. По-късните спектрални наблюдения добавят много нови линии на радикали, йони, атоми и молекули, включително и органични.На спектрограми на Халеевата комета през 1985 година са идентифицирани 8 линии на двуатомен и 12 на триатомен въглерод, 12 линии на циан, 9 линии на въглеродната група CH, една линия на йонизиран калций. В спектрите на кометите се наблюдават линии и на неутрални и йонизирани водни молекули, въглероден окис, въглероден сулфит, йонизиран двуатомен азот и много други. Въпросът за химическият състав на кометите е тясно свързан с проблема за възникването и развитието на живота на Земята. На нашата планета годишно падат около 1010 тона вещество от Космоса, а космическият прах е главно с кометен произход. Известният Тунгуски метеорит, който вероятно е част от ядрото на кометата Енке, е обогатил района на река Подкаменная Тунгуска с живак, йод, селен, цинк, сребро, натрий, калий, бром, рубидий, стронций, олово и др. През 837 година появата на Халеевата комета е приета от император Лудвиг Благочестиви за сигнал за неговото падение, което той се опитал да изкупи чрез пост, много молитви и помощи за бедните.
Безспорно най-известната поява на Халеевата комета в миналото е през 1066 г. по време на Норманското нашествие в Англия. Тогава небесният феномен е “предсказал” смъртта на английския крал Харолд и Битката при Хейстингс. Според различни оценки от 0.5 до 5% от земната кора е изградена от кометно вещество. Има отдавна изказана хипотеза, че кометите са донесли спори на живот на Земята. Очевидно обаче на кометите дължим поне част от микроелементите, без които живота в познатите му форми би бил невъзможен.
Освен че са красиви, кометите могат да дадат различна информация за произхода на планетите, защото те са странстващите "деца" на Слънчеватата система. Те са били налице при създаването й преди 4.6 милиарда години и, населявайки най-външните й сфери, не са се променили съществено. Магията на кометите вероятно се дължи на способността им да ни връщат в миналото. Те се появяват за кратко на небосклона и след това изчезват, за да бъдат видени (ако това изобщо стане някога отново) от бъдните поколения. Например кометата Хейл-Боп ще се върне сед 2400 години - през 4397 година. Ако откривателите й имат късмет, тя все още ще носи техните имена.
Тагове:
Наскоро гледах предаване по National Geographic за Хъбъл, с най-известните фотографии на Космоса от него...онемях, нещо невероятно, величествено...
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!